Македонски Прегледъ
Година
V, книга 1, София, 1929

 

5. П. Н. Милюковъ и България

(По случай на седъмдесетгодишнината на П. Н. Милюкова).

 

Отъ Л. Милетичъ.

 

 

Павелъ Николаевичъ Милюковъ.

 

П. Н. Милюковъ е роденъ въ Москва на 23.Ι. 1859 год. Срѣдното си и висше образование завършилъ въ Москва въ 1882 год. Въ Московския университетъ М. става доцентъ и преподава по история до 1893 г.. — Отъ 1895 до 1898 год. М. е професоръ въ българския университетъ въ София. Презъ 1898 г. М. взема участие въ археологическата експедиция въ Македония заедно съ академика Н. П. Кондаковъ и проф. А. Лавровъ. На 1899 год. М. се завърналъ въ Русия. Въ 1902 год. той отива въ Aмерика и чете лекции въ университета въ Чикаго и др. Въ 1905 М. повторно се връща въ Русия и основава тукъ конституционно-демократическата (тъй нар. „кадетска”) партия. Следъ отричането на царь Николай II отъ престола (презъ февруарий 1917 год.) М. става министъръ на външнитѣ работи въ кабинета на Керенски. На 2 май сѫщата год. Милюковъ дава оставката си. Болшевишката Революция въ 1918 г. заварва Милюкова въ Киевъ, отъ гдето той презъ Одеса заминава, въ състава на шесточленна делегация, за Парижъ и Лондонъ да действува за военна помощь на противоболшевишка Русия и за участие отъ нейно име въ предстоящитѣ преговори за миръ. Клемансо осуетява това участие.

 

 

Тържественото чествуване на П. Н. Милюкова на 3. III. т. г. въ Парижъ неочаквано получи характеръ на една громка манифестация отъ страна на най-трѣзвата часть на руската емигрантска интелигенция, която се въодушевява отъ демекратически идеи по най-жизненитѣ за своята родина политически и економически въпроси и която работи да се установи въ Русия едно трайно републиканско управление, съответно на новитѣ демократични условия на живота. Около републиканското знаме на Кадетската партия на чело съ Милюкова сега заставатъ почти всички по-умѣрени лѣви и дѣсни руски политически партии, въпрѣки идейнитѣ различия, които ги раздѣлягь по други въпроси отъ второстепенна важность. Това се видѣ отъ поздравителнитѣ речи, които се произнесоха на юбилейното тържество на 3. мартъ т. г. отъ делегати на различнитѣ политически течения съ изключение на крайнитѣ лѣви и дѣсни партии.

 

Но покрай Милюкова политикъ и общественъ деецъ; на 3. мартъ се чествуваше и учениятъ историкъ, професорътъ Милюковъ, който съ своитѣ научни трудове особено по историята на рускатг култура е оставилъ неизгладими следи у съвремената руска интелигенция, на която той е завладѣлъ душата като неинъ любимъ учитель и рѫководитель. Предъ Милюкова, като ученъ, изразитѣ на дълбока почить и непристорено уважение отъ страна на всички, които го поздравиха, бѣха пропити съ необикновена сърдечность. Пълна характеристика и на моралната личность на Милюкова бѣ дадена отъ тѣхъ съ трогателни подробности изъ неговия личенъ, буренъ животъ, прекаранъ въ отечеството му и въ чужбина.

 

 

122

 

Всичко се свеждаше къмъ едно върховно заключение, изтъкваще Милюкова като силенъ характеръ, неуклоненъ ратникъ за доброто, за истината и справедливостьта, едва ли не най-културния между културнитѣ синове на Русия. Покрай тия високи добродетели на юбиляра се превъзнасяха необикновената му физическа издържливость и неуморимата му работоспособность. Тържеството на Милюкова се преобърна въ голѣмъ, културенъ руски празникъ, чиито рефлекси ще се осѣтятъ далечъ задъ границитѣ на Франция, главно въ Русия и срѣдъ славянството изобщо.

 

Но празникътъ на Милюкова се ознаменува и съ една друга своя важна особеность, — той бѣ внушителна манифестация и на едно неподозирано, твърде задушевно руско-българско културно единение до такава степень, че получи характеръ и на българско тържество. Това се потвърди чрезъ голѣмото участие, което културна България взе въ Милюковото чествуване чрезъ делегации, поздравителни адреси, писма и телеграми отъ страна на най-виднитѣ бълггрски научни и културни институти и отъ множество най-видни обществени корпорации и рѫководни личности въ България на чело съ министъръ-председателя и председателя на Народното събрание. Свърхъ всичко туй всенароденъ изразъ на любовь и почитание къмъ Милюкова бѣ даденъ и отъ Народното събрание, което вотира една скромна парична сума — даръ на Милюкова. Този материяленъ изразъ на духовнитѣ връзки, които свързватъ България съ Милюкова, получи още по-идеално значение, като биде отъ самия юбиляръ предназначенъ да послужи за изданието на IV. томъ отъ недовършенитѣ му „Очерки по исторіи русской культуры". Съ възхитени рѫкоплескания събранието потвърди това високо предназначение на дадената отъ България помощь. Приятелското си настроение къмъ България юбилейното многочислено събрание изрази и чрезъ сърдечната топлота, съ която бѣ посрещнатъ пишущиятъ тѣзи редове като представитель на Българската академия на наукитѣ, на Македонския наученъ институтъ и на Българския университетъ, чието поздравително слово бѣ често прекѫсвано и изпроводено съ бурни изрази на искрено съчувствие. Сѫщо така бѣ приетъ и поздравътъ на българсната македонска съюзена емиграция, чийто председатель лично прочете поздравиталния адресъ до Милюкова. Всичко туй рѣзко подчерта

 

 

123

 

голѣмата, нескривана симпатия у най-висшата руска интелигенция къмъ България. Тази проява на душевно единение между културнитѣ представители на двата славянски народа бѣ свѣтълъ лѫчъ въ днешнитѣ тъмни взаимни отношения на славянитѣ.

 

Ето въ български преводъ съдържанието на поздравителната речь, която произнесохъ на руски въ тържественото заседание въ честь на П. Н. Милюкова на 3. мартъ въ залата на океанографическия институтъ въ Парижъ :

 

 

„Уважаеми госпожи и господа,

 

Събрали сме се днесъ тържествено да чествуваме великия човѣкъ на Русия, който е обогатилъ руската историческа наука съ многоценни трудове, а покрай това дълго е упражнявалъ и още упражнява благотворно влияние върху развитието на руската обществена мисъль въ напълно демократическо направление.

 

Следващитѣ господа оратори ще съумѣятъ както трѣбва да охарактеризуватъ значението за Русия на творческото дѣло на Павла Николаевича Милюкова, съ което той несъмнѣно твърде се е възвисилъ надъ срѣдния уровенъ на съвременнитѣ си духовни водители на руския народъ.

 

Менѣ бѣ дадена думата въ началото на програмното изпълнение на днешното тържествено заседание като на гостъ-делегатъ, дошелъ да поднесе на многоуважаемия юбиляръ многосърдечни поздравления отъ България. Ще си позволя, уважаеми госпожи и господа, за малко да заема благосклонното Ви внимание, за да изтъкна въ най-сгѫстенъ видъ необикновеното значение, което личностьта на Милюкова си е спечелила въ нашата родина до такава степень, че Милюковъ наистина се ползува съ широка полулярность всрѣдъ всичкитѣ почти крѫгове на българската интелигенция.

 

Известието за предстоящия юбилей на Милюкова веднага намѣри въ българското обществено мнѣние най-съчувственъ отзивъ. Българитѣ, както е известно, между славянитѣ се отличаватъ съ своя особенъ, повече въ себе си затворенъ характеръ, който рѣдко проявява напълно своитѣ съкровени чувства. Въ сегашния случай, обаче, щомъ работата се касаеше до личностьта на Милюкова, дълбоко таещата се,

 

 

124

 

незагаснала народна любовь къмъ него внезапно се възпламени, и това ваше руско тържество въ Парижъ се почувствува въ България и като свое тържество. Азъ лично — нека ми бѫде позволена тая откровеность — усѣтихъ сѫщо такава спонтанна реакция на душата си, и може да се каже, че сѫщото е станало у всички българи, познаващи научната и обществена дейность на Милюкова, а такива у насъ има сравнително голѣмо множоство.

 

Сѫщо такъвъ спонтаненъ изразъ на всенародно уважение къмъ Милюкова бѣ и жестътъ на българското Народно събрание, ако и твърде скроменъ, но затова пъкъ чистосърдеченъ.

 

Цѣлата сѫщина на популярностьта на Милюкова въ България се крие преди всичко въ обстоятелството, че въ неговата личность българскиятъ народъ вижда олицетворение на създалия се у него идеаленъ образъ на истинския руски народъ съ неговата любвеобилна душа, готова пожертвователно и искрено да подържи своя юженъ събратъ. Може да се каже, че Милюковъ постепенно стана духовно обединително звено между България и Русия, къмъ която българскиятъ народъ и до сега неизмѣнно съхранява святи, чрезъ никакви инцидентни исторически недоразумения неунищожаеми братски чувства.

 

Несъмнѣно е, че за една такава идеализация на личностьта на Милюкова, освенъ другитѣ му известни ценни лични качества, най-много е допринесло и неуклоннто му правдиво отношение къмъ най-жизненитѣ национални въпроси на България.

 

Важното отличие на Милюкова като общественъ и политически деецъ е, че той е пристѫпвалъ къмъ опознаване съ актюалнитѣ въпроси преди всичко методически като ученъ, по-дълбоко засягащъ съ бистрия си погледъ назадъ и напредъ — въ тѣхната историческа, причинна връзка. Рѣдко негово качество е, че той действително въ себе си съединява даровитъ историкъ-славистъ, съ активенъ политикъ, на което се дължатъ и неговата обективностъ и последователность.

 

Разбира се, че тѣзи висши качества, често въ политиката твърде не се ценятъ, защото дневната политика, считайки се изкуство, си позволява привилегията между друго да отрича дори и логиката. Но въпрѣки неминуеми, временни неуспѣхи Милюковъ все пакъ си запази репутация на забележителенъ

 

 

125

 

реаленъ политикъ, който високо поставя и политическия моралъ.

 

Милюковъ стана и въ България непристоренъ изразитель на историческата правда както по въпроситѣ, касаещи се до политическитѣ отношения на България къмъ Русия, така сѫщо и по твърде палещитѣ вълроси, които разединяватъ българския народъ отъ неговия западенъ славянски съседъ. Милюковъ, който лично е изучавалъ на самото мѣсто България и специално Македония, не е могълъ като историкъ-славистъ да подценява важното значение на българския етнически характеръ на славянскитѣ жители въ Македония за разрешение на македонския въпросъ, и затова, естествено, той прямо се е застѫпвалъ въ полза на произлизащето отъ тоя фактъ общечовѣшко право на македонскитѣ българи за политическо самоопредѣление, за независимъ животъ, гарантиращъ неприкосновеностъ на националната имъ самобитность.

 

Въ сѫщата посока Милюковъ е проповѣдвалъ и действувалъ и въ битностьта си членъ на Государствената Дума па и инакъ предъ официалнитѣ представители на руската дипломация, които не всѣкога основателно сѫ схващали сериозностьта на българскитѣ национални въжделения, а често, въ своитѣ политически смѣтки, дори и съвършено сѫ пренебрѣгвали неотемлемото право на българския народъ за политическа независимостъ въ всичкитѣ области на етнографическа България, въ която, естествено, се включва и Македония.

 

По случай на днешното празднуване почувствуваха се особено призвани да поднесатъ своитѣ благопожелания на многоуважаемия г. Милюковъ висшитѣ български научни учреждения — Българската академия на наукитѣ, Македонскиятъ наученъ институтъ и Българскиятъ университетъ, съ които тѣсно е свързано името на Милюкова, защото Милюковъ се числи членъ-кореспондентъ на нашата Академия, почетенъ членъ на Македонския наученъ институтъ, а съ Университета неговитѣ духовни връзки датиратъ отъ времето на пребиванието му въ България, когато той бѣше професоръ по руска история. Въ знакъ на особено уважение къмъ г. Милюкова Българскиятъ университетъ сега го прогласи свой почетенъ докторъ по история и ми възложи да предамъ г. Милюкову надлежния дипломъ.

 

 

126

 

Ha мене се падна почетната задача лично да поздравя отъ името на поменатитѣ български научни институти г. Милюкова, което азъ изпълнявамъ съ особена радость и като бившъ неговъ колега по историко-филологическия факултетъ въ София, а освенъ туй свързанъ съ него чрезъ спомени на старо, лично приятелство и още чрезъ скѫпи спомени на нашето съвмѣстно сътрудничество по работитѣ на дошлата въ България (въ 1913 г.) Карнегиева анкетна комисия, къмъ която азъ тогава бидохъ отъ българското правителство причисленъ да ѝ помагамъ при изпълнението на трудната ѝ и деликатна задача.

 

Трѣбва да се отбележи, че както винаги така и тогава излѣзе на яве най-характерната морална черта на Милюкова, — дълбоката му правдивость, неговото напълно обективно дирене самата истина, за което българскиятъ народъ и досега храни къмъ Милюкова твърде признателенъ споменъ. Сѫщата тази характерна черта на Милюкова така дълбоко е заседнала въ съзнанието на българския народъ, че тя главно е изтъкната въ поздравителнитѣ адреси до Милюкова, изпратени по случай на юбилея му отъ Българската академия на наукитѣ и отъ Македонския наученъ инстититъ съ порѫка да му ги предамъ въ днешното тържесгвено заседание.

 

Позволете ми, уважаеми госпожи и господа, да ви прочета въ български оригиналъ краткото съдържание на двата адреса.

 

« Българската академия на наукитѣ на своя членъ Павелъ Н. Милюковъ.

 

Като човѣкъ на науката, Вие винаги сте се отличавали съ най-голѣма безпристрастность въ дирене чистата истина и смѣло сте се борили за нейното възтържествуване.

 

Въ най-мѫчкитѣ минути отъ живота на българския народъ Вие сте отстоявали историческата правда и авторитетно сте се застѫпвали за неговитѣ права. И затова той Ви дължи дълбока признателность.

 

Българската академия на наукитѣ, която Ви е ценила и цени високо като ученъ и български приятель, Ви поздравлява отъ все сърдце по случай на Вашия юбилеенъ праздникъ.

 

 

127

 

«Отъ Македонския наученъ институть на П. Н. Милюковъ за седъмдесетгодишнината му.

 

Многоуважаеми Господинъ Милюковъ,

 

По поводъ на славната Ви седъмдесетгодишнина Македонскиять наученъ институтъ, който съ гордость Ви числи свой почетень членъ, е честитъ да Ви поднесе своитѣ най-задушевни благопожелания за още дълътъ и щастливъ животъ.

 

Високо ценейки Вашата плодовита научна и обществена дейность, Македонскиятъ наученъ институтъ при този тържественъ случай се чувствува особено призванъ да Ви изрази голѣма признателность заради неоценимитѣ Ви научни и морални заслуги въ полза на македонското народно дѣло, чиито домогвания, основаващи се предимно върху етнографско-исторически права, Вие добре познавате и съ обективностьта на ученъ и съ правдивостьта на великата си братска душа непрестанно подържате.

 

Въпрѣки превратноститѣ на политическитѣ сѫдбини, които Ви отдалечиха отъ насъ, Вие, многоуважаеми г. Милюковъ, винаги, непоколебимо следвайки повеленията на правдата и на истината, неразривно запазихте духовнитѣ си братски връзки съ България и въ особеностъ съ нашата злочеста родина Македония. Затова въ настояиция моментъ и цѣлокупната македонска интелигенция взима най-сърдечно участие въ Вашето юбилейно тържество. Дай Боже, щото още дълги години да Ви виждаме все такъвъ неуморимъ и самоотверженъ ратникъ за доброто на своя и на иашия народъ!»

 

Въ заключение позволявамъ си, предъ видъ на всичко казано, и отъ свое име сърдечно да поблагодаря П. Н. Милюкову за всичкото морално добро, което той е сторилъ на цѣлокупна България, и душевно го прегръщайки да му пожелая още многолѣтно благоденствие, щото въ добро здраве да може да продължи своето дѣло въ полза на своята велика родина и, дай Боже, и на цѣлото славянство!"

 

 

На 4 мартъ вечерьта въ хотель Lutetia се даде голѣмъ банкетъ въ честъ на Милюкова, при който случай между друго той биде поздравенъ отъ официалния представитель на България въ Парижъ, пълномощния министъръ г. Морфовъ. Милюковъ, отговаряйки на многобройнитѣ тостове, по отношение на България между друго каза, че се чувствува щастливъ, че е обичанъ

 

 

128

 

отъ българския народъ, че той въ своитѣ изявления като ученъ и общественикъ винаги се е стремилъ да казва истината, считайки, че най-добрата политика е да се казва истината. Твърде забележителна бѣ речьта на г. Жустенъ Годаръ, който между другото изтъкна, че сѫщитѣ страдания и вопли на нещастнитѣ македонски бѣжанци, на които той, като членъ на Карнегиевата комисия заедно съ Милюкова въ 1913 г. е билъ зритель, и сега, при последното си пребиване въ България, отъ гдето току що се е завърналъ, пакъ ги е видѣлъ и чулъ. Неправдата, сторена на нещастнитѣ българи, ще трѣбва въ интереса на човѣщината и на мира да се премахне.

 

София 16.ΙΙΙ 1929 г.

 

[Back to Index]