Македонски Прегледъ
Година
IV, книга 4, София, 1928

 

4. Единъ документъ за руската политика спрямо Македония (1897 г.)

 

Отъ Л. Милетичъ.

 

 

Българскиятъ народъ следъ руско-турската война напрегна всичкитѣ си сили да завърши осуетеното чрезъ Берлинския договоръ политическо обединение на българското племе. Естествено, всички българи, гдето и да се намираха, бѣха отначало дълбоко проникнати отъ вѣрата въ крайното доброжелателство на Русия за да се постигне този нашъ народенъ идеалъ, и трѣбваше да се изминатъ години, докато постепенно се уясни, че въ сѫщность руската дипломация сериозно, ако и прикрито, ни противодействува, безъ да можехме добре да разберемъ мотивитѣ на това, отъ българска гледна точка, чудовищно отнасяне на официялна Русия. Горчиво разочарование тровѣше българската душа, най-напредъ на активнитѣ политически дейци, които въпрѣки дълбоката си обичь къмъ братския руски народъ, достигаща почти до религиозенъ култъ, съ скръбь се убеждаваха, поставени лице съ лице съ неопровържими факти, че благороднитѣ имъ усилия въ полза на народното ни обединение враждебно се кръстосватъ и отъ руска страна. Разбира се, тази горчива истина не можеше тъй лесно да се схване отъ всички, понеже видимо идѣше въ пълно противоречие съ завещанието, оставено намъ отъ Санстефанския договоръ, та се виждаше на по-голѣмата часть отъ народа ни просто невѣроятна, дори невъзможна. По-здравомислещата часть отъ българската интелегенция, а особено македонската, която по-отблизу та и по-ясно виждаше действителностьта, се опитваше да реагира на тая пагубна за народното ни бѫдеще руска политика. Тази политика подържаше сръбскитѣ завоевателни планове спрямо Македония, тя стана причина да се изостри борбата за освобождението на Македония до небивала жестокость, да се удесеторятъ даванитѣ

 

 

100

 

жертви, тя стана причина, щото българския народъ, първоначално единодушно преданъ на Русия, да се раздвои, по отношение къмъ нея, на два враждебни лагера, чиито междуособни подозрения и ожесточени партизански гонения умѣло се използуваха и отъ самата руска дипломация. Вѣнецъ на създалия се антагонизъмъ между българи и сърби се тури съ вѣроломното заграбване на Македония отъ сърбитѣ въ 1913 година. Въпрѣки тайнитѣ задкулисни игри на дипломацията, българскиятъ народъ посочи въ лицето на руския дипломатически представитель въ Бѣлградъ, — Хартвигъ, по-далечния главенъ виновникъ на националната ни катастрофа, санкциомирана съ Букурещкия договоръ отъ 1913 год. Следъ това вече числото на прогледналитѣ българи неимовѣрно се увеличи и недовѣрието у българина къмъ руската политика стана рѫководеще начало на българската политическа мисъль; картитѣ бѣха вече разкрити и конфликтътъ между насъ и Русия фатално стана неизбѣженъ. България се намѣри осамотена и напълно дезориентирана. Българската история трѣбваше временно да се отклони отъ начертания си естественъ пѫть, за да се направятъ последни върховни усилия да се спаси цѣлокупностьта на българската родина. Въ голѣмата война, въ която и България се втурна, щастието на орѫжието ѝ измѣни и настана временно затишие, смущавано отъ болнитѣ стонове на пъшкащитѣ подъ чуждо иго поробени наши братя. Въ този исторически промежутъкъ страстно се търсятъ отговорноститѣ за станалитѣ кървави събития, за даденитѣ човѣшки жертви, за неуспѣхитѣ на победенитѣ. Тайнитѣ архиви на дипломацията, особено на руската сега се откриватъ и най-новата история на Европа по-добре се освѣтлява. И нашата най-нова история ще стане сега по-ясна, ще се разбере, защо и какъ се случи невѣроятното, че България да се намѣри съ орѫжие въ рѫка срещу Русия. Този най-важенъ исторически въпросъ сега вече не е тъй загадъченъ благодарение на дипломатическитѣ разкрития отъ разни страни презъ последното десетолѣтие. Трѣбва и отъ наша страна да се изнесатъ досежни дипломатически документи; трѣбва да се докаже документално, че българскиятъ народъ въ своята най-нова история не е билъ лишенъ нито отъ разумъ нито отъ елементарно чувство на благодарность и привързаность къмъ своята освободителка, но че благодарение на дипломацията на последната

 

 

101

 

фатално е билъ тласнатъ въ кървавия пѫтъ на легитимна самозащита. Затова смѣтамъ умѣстно тукъ да помѣстя изцѣло съдържанието на единъ документъ отъ 26. VIII. 1897 год., съдържащъ повѣрителенъ рапортъ отъ княжеския български търговски агентъ въ Солунъ, покойния г. А. Шоповъ, до българския мннистъръ на външнитѣ работи Стоиловъ. Въ доклада (който се пази въ архивата на нашето министерство на външнитѣ работи), г. Шоповъ описва противобългарскитѣ действия на рускитѣ консули въ Македония. Докладътъ има толкова по-голѣмо значение на безпристрастенъ документъ, че авторътъ му е известенъ у насъ български родолюбецъ, който принадлежеше къмъ партията на „русофилитѣ", къмъ която се числѣше и самия министъръ Стоиловъ. Колкото авторътъ на доклада да е билъ вѣрующъ въ доброжалателството на Русия и дълбоко ней признателенъ като българинъ, не е можелъ да не види горчивата истина и да не обвинява, ако и съ горесть на сърдцето, враждебната намъ руска политика.

 

Доклада на г. Шоповъ предавамъ тукъ точно споредъ оригинала, запазвайки и правописа му.

 

 

Солунъ, 26. VIII. 1897.

 

Повѣрително.

 

Господине Министре,

 

Има едно много характерно обстоятелство, което човѣкъ не може да не забѣлѣжи, най-вече ако е ималъ случая да дохожда и прѣди години въ Македония, да се е запозналъ съ всичко онова, което мисли и разсѫждава въ тая страна. Сравнение миналото съ настоящето въ отношение русофилскитѣ чувства, симпатии и довѣрие на българската интелигенция и въобще на българското население въ Македония е именно характерно. Нѣма прѣдишнитѣ чувства и симпатии, нѣма прѣдишното довѣрие и обаяние, на които се радваха въобще рускитѣ консули измежду българската интелигенция и въобще измежду българското общество въ Македония. Това е фактъ, който много лесно може да се забѣлѣжи.

 

Прѣди години рускитѣ консулства бѣха центрове, около които се въртѣха надеждитѣ, симпатиитѣ, любовьта, довѣрцето и най-светитѣ чувства на всичко интелигентно измежду българитѣ. Всичкитѣ учители, всичкитѣ интелигентни сили влазяха съ благоговение и съ любовь въ русскитѣ консулства,

 

 

102

 

а излазяха очаровани и пълни съ прѣданность, защото посрѣщаха тамъ съчувствие и братско състрадание.

 

Съ горесть на сърдцето си казвамъ, че сега не е тъй. Сега виждамъ, че българската интелигенция страни отъ рускитѣ консулства, отнася се съ недовѣрие; нѣма ония симпатии, нѣма ония чувства.

 

Коя е причината на това?

 

Ако си даде човѣкъ трудъ да изучи основателно и безпристрастно въпроса, ще дойде до заключение, че главната причина, коятое докарала до това охлаждение, е измѣнението на руската политика и руското поведение съ всичкитѣ свои недобри послѣдствия спрямо българитѣ въ Македония. Днесъ мѫчно можешъ да убѣдишъ македонската интелигенция, че чувствата на рускитѣ консули спрямо българитѣ въ Македония сѫ приятелски и благоприятни. Днесъ българската интелигенция, знае, че руската политика не е въ интереса на правото българско дѣло въ Македония, защото го е слушала и слуша отъ самитѣ руски консули, па и защото ежедневно гледа факти, които не оставятъ никакво съмнѣние, че това е тъй.

 

Прѣди всичко, това съ нищо неоправдано мнѣние на рускитѣ консули въ Македония, че македонскитѣ българи не били българи, мнѣние противно на историята, противно на народната съвѣсть и съзнание, противно на етнографията, противно на филологията въ отношение езика на македонцитѣ, противно на вѣковнитѣ понятия, прѣдания и свѣдѣния както на самото българско население тъй и на другитѣ меншества въ Македония, това мнѣние, казвамъ, до такава степень е изстудило добритѣ чувства на македонскитѣ българи къмъ рускитѣ консулства, щото явно се вижда, че тия чувства се прѣобръщатъ въ враждебни. И каква прѣданость и симпатии могатъ да се изискватъ отъ една интелигенция, която открито се укорява отъ рускитѣ консули въ най-святото нѣщо, което тя има днесъ, — въ нейната народность, въ най-святитѣ чувства и идеали, които сѫ я въодушевлявали! Нѣма съмнѣние, че додѣто се продължаватъ тия криви възгляди, това поведение и тая враждебность на рускитѣ консули спрямо българската народность, чувствата на българитѣ въ Македония

 

 

103

 

не могатъ да се не обръщатъ въ враждебни спрямо прѣдставителитѣ на великата славянска държава.

 

He трѣбва да си правимъ илюзии; въ Македония и малко и голѣмо знае, че турскитѣ власти позволяватъ изкуствено и чрѣзъ подкупи да се отварятъ сръбски училища само по настояването и поддърѫката на рускитѣ консули. Това не е тайна за никого. Това изповѣдватъ и съ това се оправдаватъ и самитѣ турски власти. И можели слѣдъ това да се очакватъ русофилски чувства отъ македонската интелигенция?

 

Въ Македония има епархии, които до 40 години насамъ стоятъ безъ архиереи по единствената причина, че християнското население желае пастири, които да му проповѣдватъ словото Божие, да го учатъ и наставляватъ на родния му езикъ, да го оставятъ да се развива въ езика и народностьта си. Такива епархии сѫ: Дебърската, Битолската, Кукушката, Мелнишката и пр. Необходимостьта да се пратятъ български архиереи въ тия епархии е голѣма отъ чисто християнска точка зрѣние. Настоящето поколение въ тия епархии не знае, що значи владика и архиерейска служба. Священицитѣ, безъ надзоръ и рѫководство, сѫ достигнали до послѣдно извращение, а християнитѣ изгубватъ своя религиозенъ духъ и се поддаватъ на всѣкакви изкушения, развратъ, пороци и съблазни. Какво прѣгрѣшение, какво нарушение на канонитѣ се намѣрва въ желанието на християнитѣ да се молятъ, учатъ и развиватъ въ народностьта си? Самия фактъ, че християнитѣ въ такова положение повече отъ 40 години вече не признаватъ гръцкитѣ владици, доказва, че и за напрѣдъ едва ли ще се съгласятъ тѣ да ги признаятъ, ако не бѫдатъ удовлетворени въ справедливитѣ си искания. Въ вѣрата, която изповѣдватъ, тѣ искатъ да съхраняватъ народностьта и езика си.

 

Македонската интелигенция знае, че български владици въ казанитѣ епархии не се изпращатъ, защо е било и е противно на руското посолство въ Цариградъ, на руската политика въ Македония. Това не криятъ и самитѣ турски власти. И разбира се, че при подобни условия не може да се очаква, християнското население въ Македония да питае сѫщитѣ приятелски

 

 

104

 

чувства и сѫщото довѣрие, които е питаело отъ вѣкове къмъ великата Русия и нейната политика.

 

Въ Македония има нѣколко десятки села, дѣто църквитѣ сѫ запечатани отъ години насамъ по причина, че християнитѣ желаятъ да се молятъ въ тѣхъ по славянски и че гръцкия священикъ, гръцкия владика и гръкоманскитѣ мухтари не желаятъ това. И по тая причина християнина нѣма възможность да изпълнява най-обикновенитѣ си вѣроизповѣдни трѣби.

 

Въ всичкитѣ тия села християнитѣ не се раждатъ, не живѣятъ и не умиратъ вече като сѫщински християни, защото нѣма кѫдѣ да се кръщаватъ, да се молятъ, да се причащаватъ, да се изповѣдватъ, да се вѣнчаватъ и пр. Тѣ гледатъ всрѣдъ селото си църквата, направена съ потьта на бащитѣ и дѣдитѣ имъ, и съ години не могатъ да влѣзатъ въ нея, за да се помолятъ. Има случаи, когато покойницитѣ на тия християни сѫ седѣли по нѣколко деня непогребани и най-после сѫ ги заравяли по нивята и ливадитѣ, защото владиката и гръкоманскиятъ священикъ не сѫ ги приемали въ селскитѣ гробища. Това сѫ работи възмутителни отъ чисто християнска гледна точка.

 

И всичко това се отдава главно на политиката и поведението на рускитѣ прѣдставители, ветото на които принадлежи въ тия въпроси. — „Тия въпроси не се разрѣшаватъ защото, руската политика не е такава", ви отговарятъ много често християнитѣ.

 

По причина на всичко това, македонската интелигенция си е съставила мнѣние, че руското правителство е противно на духовнитѣ и народни интереси на българитѣ въ Турция. Това мнение не е въ интереса на руското влияние, защото то много често се експлоатира отъ разни иностранни агенти. Противъ това трѣбва да се взематъ мѣрки. Трѣбвало би руското правителство да разбере, че то губи влиянието и значението си съ подобното поведение на рускитѣ консули въ Македония. Това е противно на добритѣ приятелски отношения, които българскиятъ народъ искренно питае къмъ великата освободителка.

 

Отъ разговоритѣ, които съмъ ималъ съ нѣкои руски консули въ Македония, можалъ съмъ да заключа, че повечето пѫти тѣ вѫтрѣшно съжаляватъ, дѣто сѫ заставени

 

 

105

 

да поддържатъ една крива идея, да всѣватъ раздоръ и нравствено извращение между населението като поддържатъ сръбската пропаганда между българското население, пропаганда, която си служи съ най-долни срѣдства и която купува всичкитѣ си послѣдователи; тѣ съжаляватъ вѫтрѣшно, казвамъ, дѣто сѫ заставени да служатъ не на правдата, а при случай и частно се извиняватъ съ това, че тъй имъ било прѣдписано отъ началството имъ въ Цариградъ.

 

Официялно тѣ твърдятъ, че сѫ неутрални, че не поддържатъ нито сръбската пролаганда, нито българското дѣло въ Македония, но въ сѫщность не е така. За отварянето на всѣко сръбско училище тѣ даватъ съдѣйствието и поддърѫката си на сърбитѣ прѣдъ вилаетскитѣ управления; тѣ и чиновницитѣ имъ открито говорятъ на населението, че то не било българско; менъ лично Солунския руски генераленъ консулъ е казвалъ, че българскитѣ училища въ Скопско, Битолско, Прилѣпско, Охридско и пр. трѣбва да се затворятъ и българскитѣ владици отъ ония мѣста трѣбва да си отидатъ, а български училища трѣбвало да се отворятъ въ Сѣрско, Неврокопско и Одринско. Въ Скопско, Битолско, Охридско и Прилѣпско трѣбвало да се отвaрятъ сръбски училища, трѣбвало да се допуснатъ сръбски владици. Всичко това, разбира се, никакъ не доказва неутралностьта и безпристрастието на рускитѣ консули въ македонскитѣ въпроси. Доказателства, че тѣ прѣслѣдватъ българското дѣло и силно поддържатъ сръбската пропаганда въ всичкитѣ нечисти и развратителни нейни срѣдства, има много и би можали да се съберать въ цѣлъ обемистъ томъ.

 

Повтарямъ, че това поведение и тая политика на рускитѣ консули въ Македония сѫ направили и продължаватъ да правятъ недовѣрчиви къмъ Русия и руското влияние както македонската българска интелегенция, тъй и въобще мислящето българско общество въ вилаетитѣ.

 

 

106

 

Счетохъ за нужно да Ви изложа тия факти и тия мисли, Господине Министре, за да могатъ да се взематъ нѣкои мѣрки, ако се намѣри за нужно и полезно.

 

Приемете, Г-не Министре, увѣрение въ отличното ми къмъ Васъ почитание.

 

Княжески търговски агентъ:

А. Шоповъ

 

[Back to Index]