4. Султанъ Мехмедъ V. въ Скопье и българскитѣ училища
Отъ Η. Τенчевъ.
Не бѣ отдавна това та всѣки отъ насъ помни обиколката на Султанъ Мехмедъ V низъ Румелийскитѣ виляети. Когато султанътъ посети градъ Скопье, пишещиятъ тия редове заемаше отговорна длъжность, управитель на скопската българска девическа гимназия. Цѣлъ месецъ преди идването на султана се правѣха трескави приготовления отъ всѣка страна за по-блѣскавото му посрещане въ Скопье. Младотурскиятъ комитетъ, подъ чийто натискъ султанътъ правѣше тая обиколка, бѣше турилъ въ движение всички свои пипала за да ѝ се даде най-голѣма тържественость та по такъвъ начинъ да се почувствува силата на държавата предъ бунтарски настроеното българско население. Многобройни турски делегации пристигаха отъ най-отдалеченитѣ краища на империята за да поздравятъ султана въ Скопье. Тукъ бѣха повикани и всички албански шефове съ своитѣ хора та день преди пристигането на султана градътъ представяваше гъмжило отъ гости. Най-сетне въ деня на пристигането — 11 юний 1911 г., сѫбота — цѣлиятъ градъ бѣ окиченъ съ знамена. Войсковитѣ части, новоекипирани, ученицитѣ отъ всички училища, гоститѣ, учрежденията, градскитѣ корпорации съ своитѣ знамена заеха опредѣленитѣ имъ мѣста по улицата отъ гарата до Исляхането, гдето щѣше да слѣзе султанътъ въ приспособеното за дворецъ училище „Султание".
Ученичкитѣ отъ нашата гимназия, на брой 150, облѣчени въ униформа, заедно съ учителския персоналъ тръгнаха за опредѣленото ни мѣсто срещу двореца на султана. На чело вървѣше една ученичка съ червена плакарда, на която бѣ написано по турски „Българско девическо училище", a посрѣдъ редоветѣ на ученичкитѣ се развѣваше турско знаме,
99
направено отъ червенъ коприненъ платъ, бродирано съ сърма. По пѫтя ученичкитѣ взеха да пѣятъ нарочно приготвенитѣ за случая турски пѣсни. Мотивитѣ на тия пѣсни, комбинирани отъ самитѣ ученички, тъй много допаднаха на турцитѣ, че при минаване покрай помѣщението на младотурския комитетъ всички членове, военни и цивилни, вкупомъ излѣзоха и ни поздравиха съ продължителни рѫкоплескания. Този жестъ отъ страна на комитета тъй силно се отрази върху многобройнитѣ гости, че ние станахме предметъ на особено внимание до пристигане на опредѣленото ни мѣсто.
Топовни гърмежи възвестиха присгигането на султанския влакъ. Двадесеть минути следъ това се устрои тържествено шествие. Султанътъ, въ парадна униформа, въ дворцова каляска, посрѣдъ шумни акламации потегли най-напредъ, придруженъ отъ своята конна гвардия. Тази гвардия, въорѫжена съ дълги пики, правѣше силно впечатление и съ своята особена форма. Следъ султанската каляска вървѣха по редъ, сѫщо на каляски, султанскитѣ принцове, великиятъ везиръ, министритѣ, корпуснитѣ началници и висшитѣ дворцови сановници. Вѣтровитото време отъ една страна и непрекѫснатитѣ акламации на публиката отъ друга недопуснаха да достигнатъ до ушитѣ на султана хубавитѣ турски пѣсни на нашитѣ ученички.
На другия день, недѣля, градътъ доби особено тържественъ видъ. Посещението на Скопье отъ султана представяваше за населението събитие отъ извънредно голѣмо значение. За това всичко живо бѣ излѣзло на улицата. Нашата хазяйка, тетка Зоица, стара скопска жителка, ни увѣряваше, че не е на добро, че султанътъ шета, и че това показва, какво той скоро ще изгуби царщината си.
Сѫщиятъ день следъ обѣдъ по желанието на ученичкитѣ решихме да се направи една обща разходка низъ града и около двореца, защото надали другъ пѫть презъ живота на ученичкитѣ щѣше да се укаже случай да видятъ такъво голѣмо тържество и толкова много пъстърь свѣть. Ученички, възпитателки и учители тръгнахме низъ града и поехме шосето къмъ Исляхането. Колкото повече се приближаваме до двореца, толкова и минаването ставаша по-мѫчно, a площадътъ около самия дворецъ представяваше море отъ народъ. Ученичкитѣ, пѣейки, се приближаваха да възвиятъ на дѣсно,
100
за да обиколятъ двореца, когато откъмъ вратата на дворцовия паркъ се зададоха двама полицейсяи агенти, които нареждаха да се отвори пѫть, приближиха се до мене и ни поканиха да влѣземъ въ дворцовата градина. Тази неочаквана покана ни изненада. На вратата на парка двамата султански принцове, които се готвѣха да излѣзатъ, любезно приеха нашитѣ поздрави. Ние влѣзнахме въ градината, ученичкитѣ се наредиха на полукрѫгъ предъ балкона на султанскитѣ салони. Настѫпи тишина както между множеството вънъ отъ парка, тъй и между дворцовитѣ сановници, насѣдали на пейки въ самата градина. Ние схванахме положението, и ученичкитѣ на мелодиченъ турски мотивъ отправиха молитва за здравето и дългоденствието на султана. И стана нѣщо необикновенно : всички дворцови сановници, министри и военни станаха прави, спрѣха се и представителитѣ на великитѣ Сили, които току що напускаха двореца, и самъ султанътъ излѣзе на балкона. Шумна и продължителна овация отъ многохилядния народъ, който отъ сутриньта очакваше да види султана, процепи въздуха. Ученичкитѣ свършиха молитвата и започнаха да пѣятъ другитѣ, заучени пѣсни на турски мотивъ, и когато свършваха, султанътъ, който до тогава стоеше неподвиженъ, подмѣсти се къмъ края на балкона, направи единъ сигналъ и предъ мене се явиха косовскиятъ валия и скопскиятъ каймакаминъ, стиснаха ми рѫката и ми предадоха възхищението на Н. Величество отъ бълг. девическа гимназия въ Скопье.
Името на нашето училище се носѣше отъ уста въ уста между чужденцитѣ, то порастна, както порастна и името на българското население въ Скопье, като население, което презъзхождаше въ всѣко отношение останалитѣ националности.
Младотурскиятъ комитетъ, недоволенъ отъ това изпъкване на българитѣ на първо мѣсто, още сѫщиятъ день вечерьта изпрати при мене единъ свой членъ, по чинъ майоръ, за да ми съобщи, че по-подходеще би било, ако турскитѣ и българскитѣ училища наедно посетѣха султана. Следъ обясненията, които му дадохъ, съгласихъ се да вземемъ участие въ една обща училищна манифестация. Майорътъ добави, че ще бѫдатъ поканени и училищата на другитѣ народности.
Младотурскиятъ комитетъ не можа да се помири и употрѣби всички срѣдства за да намали ефекта, произведенъ отъ българската девическа гимназия предъ султана,
101
чуждитѣ мисии и разнороднитѣ делегации. Въ понедѣлника следъ пладне една дълга върволица отъ малки, забулени турски ученички, се носѣше къмъ двореца. Ученичкитѣ туркини бидоха поздравени отъ адютанта на султана, комуто поднесоха като подаръци разни турски рѫкодѣлия. Ние следѣхме съ внимание действията на комитета и решихме още сѫщия день вечерьта да поднесемъ подаръкъ на султана най-хубавото рѫкодѣлие, изработено отъ ученичкитѣ въ гимназията. А това бѣ една хубава покривка за маса, върху праздното поле на която ученичкитѣ набродираха съ сърма на турски: „Споменъ отъ българската девическа гикназия въ Скопье". Когато влѣзохме въ двореца, нашата ученичка Цена Накова, отъ Скопье, прочете на турски езикъ единъ кратъкъ адресъ и поднесе на адютанта подаръка за султана. Султанътъ, следъ като изслуша адреса, оттегли се въ салона, a не мина много време и адютантътъ му се завърна и спусна въ рѫката на г-ца Накова една коприкена кесийка съ 10 златни турски лири въ нея. Ние тържествувахме, особено нашитѣ ученички сияеха отъ доволство. Завърнахме се съ пѣсни.
На другия день се присъединихме къмъ общата училищна манифестация, уредена отъ комитета. Въ нея взеха участие всички турски училища, еврейското училище, влашкото, гръцкото и българскитѣ училища. Освенъ тритѣ български срѣдни учебни заведения въ манифестацията дойдоха учителитѣ и учащитѣ се отъ всички основни български училища въ Скопье. Тоя пѫть числото на нашитѣ учащи се представяваше подавляюще мнозинство предъ всички други народности. Следъ пѣснитѣ, които се пѣха въ градината на двореца общо отъ всички ученици, великиятъ везиръ, Хакѫ-паша, събра всички учители и имъ държа едночасова речь, въ която се съдържаха горе-долу следнитѣ мисли:
„Тъй е наредило провидението, че нашата държава да се състои отъ много народности. Вие, пионеритѣ на просвѣтата между тия народности, стоите най-близу до тѣхъ. Днесъ всички се радватъ на свобода и еднакво третиране отъ законитѣ. Вие виждате това и безъ съмнение ще изпълните своя дългъ на интелигентка класа, като увещавате всѣки своята народность, щото да престанагь гоненията и враждитѣ между тѣхъ, да заживѣятъ братски помежду си за да използуватъ благата отъ свободитѣ, съ които сѫ надарени.
102
Султанътъ и двамата му синове изслушаха отъ балкона на двореца цѣлата речь на великия везиръ. Следъ това по желанието на султана се поканиха въ салона на двореца по четири ученички отъ турскитѣ и българскитѣ училища и по една ученичка отъ училищата на другитѣ народности. Ученичкитѣ бидоха накарани да си стиснатъ рѫцетѣ си въ знакъ на помирение между народноститѣ, които представяваха, и да обещаятъ, че ще работятъ за да престанатъ яжбитѣ между тия народности. Следъ ученичкитѣ, които получиха по единъ златенъ подаръкъ за споменъ, бидоха поканени и ученици въ сѫщото числено отношение. И тѣ получиха златни и парични подаръци, следъ като дадоха сѫщитѣ обещания, че ще работятъ за помирение и мирно живуване между народноститѣ.
Султанътъ и мииистритѣ напуснаха Скопье, убедени и лично, че българското население въ Скопье не само числено, но и културно превъзхожда останалитѣ народности. Това стана явно не само при училищнитѣ манифестации, но и при манифестациитѣ на другитѣ културни сдружения и еснафски корпорации.
Султанътъ, много довеленъ отъ посрещането отъ страна на българскитѣ училища въ Скопье, веднага следъ заминаването си е наредилъ да ми се изпрати, като на директоръ на българската девическа гимназия, отъ негово име следното благодарствено писмо, което тукъ предавамъ въ факсикиле и въ български преводъ.
103
104
Битоля,
Спомени отъ обиколката
на Η. В. Султана.
До управлението на Скопското Българско дѣвическо училище.
Уважаеми учителю,
Н. И. Величество султанътъ, който напоследъкъ направи обиколка низъ Румелийскитѣ виляети, най-доволенъ остана отъ пѣснитѣ-молитви, които госпожици ученичкитѣ отъ Вашето училище пѣха въ негова часть. Тѣзи пѣсни съ своитѣ мелодии до толкова дьлбоко трогнаха Господаря, че Вашиятъ трудъ достатъчно се оцени на височайше мѣсто. По заповѣдь на Н. Величество, предлагаме Ви въпроснитѣ пѣсни да се наредатъ на ноти и да се изпратятъ въ императорската канцелария въ Цариградъ.
Главенъ мюезинъ на императорския дворъ
(подп.) Хакѫ.
* * *
Пѣснитѣ, подрадени на ноти, се изпратиха въ императорската канцелария въ Цариградъ. Тѣ бѣха написани върху специялни нотни лисгове, свързани въ хубавъ албумъ. Петнадесеть дни следъ това св. екзархия въ Цариградъ, по заповѣдь на императорския дворъ, поиска отъ мене да представя името на оная ученичка или група ученички, които най-напредъ сѫ съчинили мотивитѣ на пѣснитѣ, за да се изпратятъ на специялизация по музика на държавни разноски въ нѣкоя консерватория въ странство. Обаче по нѣкои причини това благоволение на султана не можа да се използува.