3. Първата поява на прабългаритѣ въ Македония
Отъ проф. Геза Фехеръ.
Обяснение на името Κοῦβερ.
Възъ основа на най-новитѣ лингвистични и археологични резултати, които се потвърждаватъ и отъ критично изследвани исторически извори знаемъ, че прабългаритѣ не сѫ били нѣкаква си номадска орда, както ги представяха до сега възъ основа на повърхносгно познаване на византийскитѣ извори. Писателитѣ на една империя, която се е борила съ прабългаритѣ нѣколко пѫти за животъ или смърть, — писатели, които сѫ познавали прабългаритѣ само отъ тѣхнитѣ войни, писатели, живущи въ келий и вѣрващи, че нѣма друга култура освенъ византийската и че нѣма друга религия освенъ тѣхната, действително не сѫ могли да кажатъ нищо добро за прабългаритѣ. Малко далечъ сѫ стояли тѣ отъ това, да разбератъ източната култура на своитѣ неприятели, пъкъ и самата модерна европейска наука едва напоследъкъ почва да заявява все по-сериозно, че е имало и други култури освенъ европейската. Колко далечъ сѫ били за да разбератъ, още повече да изкажатъ това гърцитѣ, които сѫ забелязвали у другитѣ народи само онова, което е можало да бѫде опасно за тѣхъ.
Ние обаче сега, като вадимъ заключение отъ вѫтрешни извори — лингвистични и археологични данни, и като използуваме и чуждостраннитѣ бележки, ясно виждаме, че основаването на българската държава никъкъ не е нѣкакъвъ военненъ успѣхъ на една номадска орда, а обратио, че и прабългаритѣ, сѫщо като цивилизованитѣ подъ тѣхното влияние маджари, сѫ могли да образуватъ въ тѣзи територии, — сцена на вѣчни борби, — една държава, която живѣе и до днесъ затова, защото сѫ имали висока духовна и материална култура.
90
Голѣма услуга е сторена съ това на европейската цивилизация, понеже докато по-рано България и Унгария сѫ били етапъ на северни и източни варварски народи, гдето не сѫ били възможни спокойствие и работа, отъ гдето постоянна опасность е заплашвала културния свѣтъ, съ образуването на тѣхнитѣ държави тукъ се сломила силата на варваритѣ, идещи отъ северъ и изтокъ, започнала се една спокойна работа. Дветѣ държави сѫ станали бентъ на културния свѣтъ, който запази границитѣ му.
Прабългаритѣ сѫ първиятъ народъ, който е организиралъ славяни въ държава. Въ българската държава славянитѣ за първъ пѫть сѫ живѣли държавенъ животъ. И не трѣбва да мислимъ, че тукъ прабългаритѣ сѫ били победители, а победени — славянитѣ. He! Прабългаритѣ сѫ били организаторитѣ, а славянитѣ — организиранитѣ. Нѣма никакви данни, възъ основа на които бихме имали право да възприемемъ друго мнение по този въпросъ, напр, че тукъ е сѫществувала нѣколковѣковна борба между двата елемента. Такава борба не е сѫществувала. Въ онова време държавата не е била народна, а национална, което значи, че етническитѣ различия не сѫ пораждали контроверзии. Последното нѣщо именно е съвсемъ модерно и не бива да се внася въ историята на прабългарската държава. Преселениятъ тукъ български народъ веднага усвоилъ по-ценнитѣ качества на тукъ заваренитѣ славяни, както то става въобще въ разнородни държави, което е и най-голѣмата имъ способность. Езиковото различие не е пречило въ тая епоха всички да се чувствуватъ едноправни синове на една държава. Славянинътъ въ прабългарската държава е наричалъ себе си българинъ, считалъ се е членъ на своя — българската държава.
На тѣзи голѣми организатори, на прабългаритѣ, трѣбва много да благодарятъ не само тѣзи славяни, които сѫ влизали въ предѣлитѣ на държавата имъ — жителитѣ на Добруджа, Мизиа, Тракия и Македония, но и другитѣ балкански славянски народи, сърбитѣ и хърватитѣ. Ззщото основаването на българската държава рано или късно е принудило и тѣхъ да се организиратъ, тя имъ е дала образеца; дори, както ще изложа на друго мѣсто, сърбитѣ и хърватитѣ сѫ заели отъ прабългаритѣ и названията на своитѣ най-важни държавни чиновници.
91
Безспорно е, че Македония въ IX в. е влизала вече въ предѣлитѣ на прабългарската държава, а въ края на поменатия в. вече е станала най-ценно културно огнище на българитѣ и като такъва въ края на X. в. естественно е станала центъръ и на националната ресистенция, отъ гдето сѫ чакали политическа и културна свобода и севернитѣ български територии.
Прабългаритѣ обаче сѫ стигнали въ Македония още въ VII вѣкъ. Както е известно, втората книга отъ чудесата на Св. Димитрия Солунски е писана въ края на VII вѣкъ. [1] Тукъ има едно известие:
„за тайно замислената междуособна война противъ града отъ българитѣ Μαύρος и Κοῦβερ«.
Тукъ се разправя, че аваритѣ откарали населението отъ балканскитѣ провинции при Дунава въ областьта, която едно време имала като главенъ градъ Сирмиумъ. Тамъ тѣзи пленници се смѣсили съ българитѣ и аваритѣ и други народи. Следъ шестдесеть години тѣ станали вече единъ особенъ народъ и аварскиятъ хаганъ имъ поставилъ архонъ по име Κοῦβερ. Последниятъ, като узналъ, че народътъ иска да се върне въ бащинитѣ си градове, въстаналъ противъ хагана и се отцепилъ. Хаганътъ се спусналъ подире имъ, обаче Κοῦβερ го победилъ въ петь-шесть сражения, преминалъ Дунава и завзелъ Керамисийското поле, близу до градъ Солунъ, гдето по заповѣдь на императора билъ добре приетъ отъ „друговитскитѣ славяни".
Преселението на Κοῦβερ е станало споредъ Гелцеръ въ 640—50 год. [2], а споредъ Н. Милевъ, което е по-приемливо, въ 670—75 год. [3]
За личностьта на Κοῦβερ Успенскій смѣта, че той не е другъ освенъ българскиятъ ханъ Кубратъ. За невъзможностьта на това покойниятъ Мклевъ дава въ много хубавата си студия съвсемъ сигурни доказателства. Къмъ тѣхъ ние трѣбва да добавимъ само толкова, че и самитѣ форми на дветѣ имена нѣматъ нищо общо. Защото името на освободителя на прабългаритѣ не е Кубратъ, а Куртъ, както го дава Именникъть.
1. Н. Милевъ, Кубратъ отъ историята и Куберъ въ „Чудесата на Св. Димитрия Солунски.” ПСп. LXXI (1910) 564.
2. Gelzer, Die Genesis der byzantinischen Themenverfassung 42.
3. Милевъ, п.ъ. 558.
92
Κοβρᾶτος, Κροβᾶτος и Κούβρατος сѫ само лоши гръцки преписи отъ една форма Кур'тъ = *Κουρᾶτος. Тази грѣшка е станала така, че преписвачитѣ на рѫкописитѣ, като не познавали името, чели буквитѣ ο и υ въ името Κουρᾶτος като две букви, и така станало Κοβρᾶτος. А думата Кур'тъ и по форма нѣма нищо общо съ Κοῦβερ.
Ho не е приемливо и другото мнение, споредъ което Κοῦβερ не е другъ освенъ „четвъртия синъ Кубратовъ", значи синътъ на Курта, което подържа Златарски. Това именно се дължи на прямо следване византийскитѣ извори: Никифоръ и Теофанъ възъ основа на общия имъ изворъ пишатъ, че първиятъ Куртовъ синъ, Батбаянъ, (съ оногундуритѣ) е останалъ въ старата родина между Донъ и Кубанъ, а вториятъ синъ, Котрагъ, (съ котрагитѣ) се преселилъ на западъ отъ р. Донъ. Следъ това ние чакаме, естествено, да чуемъ за третия синъ на Курта, обаче за него не става дума, а за нѣкакви си четвърти и пети братя, които и имена нѣматъ (за тѣхъ четемъ, че преминаватъ Истера и се заселватъ въ Αварско, респективно въ Италия) — и само следъ тѣхъ следва, като трети синъ Ἀσπαρούχ чети — Ешберюхъ. Прочее, прибавката е доста груба и несполучлива. Византийскиятъ авторъ на общия изворъ въ VII вѣкъ чулъ отъ единъ прабългаринъ, живеещъ въ Бесарабия, по-скоро отъ единъ живеещъ между бесарабски българи славянинъ, че българитѣ сѫ раздѣлени на три групи: въ старата родина живѣе най-стариятъ Куртовъ синъ — Батбаянъ, между Донъ и Днепъръ вториятъ Куртовъ синъ съ кутригуритѣ, а третиятъ, Ешберюхъ, живѣе съ народа си въ Бесарабия. Но византийскиятъ авторъ е направилъ добавката отъ собственитѣ си знания: той знаелъ, че живѣятъ и въ Панония и въ Италия българи, и така той изнамира още два Куртови синове, които обаче естествено нѣматъ имена и които той туря между вгория и третия Куртови синове.
Много вѣроятно е даже, че византийскиятъ авторъ е чулъ само, че тритѣ групи живѣятъ следъ Куртовата смърть подъ владичеството на по единъ Куртовъ синъ и той, като не е знаялъ, че западната група много отдавна, още въ V вѣкъ се е изселила отъ прародината и че само за малко, въ Куртово време, сѫ се съединили, така окрѫглилъ разказа си като че всички българи сѫ живѣели заедно въ Куртово време въ старата
93
родина та синоветѣ на Курта се раздѣлили и разселили съ народитѣ си. Това обаче е по-баснословно, по-интересно, но не е вѣрно Като е далъ така за рамка на тази история разселението на Куртовитѣ синове, турилъ въ тази рамка и тѣзи българи, за които знаемъ, че сѫ живѣели въ Панония и Италия, а за обяснение е поставилъ двама безименни синове.
Истината е съвсемъ друга. Панонскитѣ българи не съ нѣкой Куртовъ синъ сѫ дошли въ Аварско, а тѣ сѫ живѣли тамъ още отъ срѣдата на VI вѣкъ. Знаемъ именио, че аваритѣ сѫ водили съ себе си голѣми български-кутригурски маси въ Аварско, които се заселили тамъ и които сѫ взимали участие въ аварскитѣ войни. Самиятъ Баянъ изпраща 10,000 кутригури въ Далмация. Знаемъ, че българскиятъ елементъ е билъ толкова силенъ, че около времето на Куртовото въстание българитѣ и въ Панония повдигнали въпросъ, отъ кои да избератъ владѣтель на Аварско, отъ българи или отъ авари.
Следователно панонскитѣ прабългари не сѫ дошли тамъ съ нѣкой си Куртовъ синъ, а тамъ сѫ живѣли още отъ срѣдата на VI вѣкъ. Презъ времето на тѣхното въстание около 630 г. аваритѣ изгонили 9000 тѣхни семейства, които сѫ отишли на западъ. Много е вѣроятно, че аваритѣ сѫ изселили народа на Κοῦβερ въ сѫщото време въ пограничнитѣ области около Сирмиумъ, но възможно е и това, че българи сѫ живѣели отдавна тамъ, още отъ края на VI. в., защото тѣ се явяватъ тъкмо въ тѣзи мѣста въ аваро-византийската война въ края на VI в.
Прочее, ние нѣмаме право да смѣтаме Κοῦβερ за нѣкакъвъ Куртовъ синъ, понеже той е единъ началникъ на българитѣ, чийто дѣдовци още сѫ живѣли въ Панония.
Въ долнитѣ редове искамъ да докажа, че този Κοῦβερ е билъ действително прабългаринъ, именно съ това, че не само солунската легенда го нарича българинъ, но и самото му име е едно много ясно прозирно прабългарско име.
Да видимъ, каква прабългарска дума е можелъ да предаде авторътъ съ тѣзи букви? Κοῦβερ може да предава едно чуждо име Куберъ и Куверъ, но сѫщо и Кюберъ и Кюверъ, понеже гръцкото ου отбелѣзва освенъ у и чуждо ю. Напр. Τοῦρκ-οι чети тюрк-, или печенежкото име Κούελ чети Кюелъ [1], или печенежкото племенно име Κουλπέη чети
1. J. Németh, Zur Kenntnis der Petschenegeri, Körösi Csoma Archivum I (1922) 221.
94
Кюлбей [1]. Следователно Κοῦβερ може да се чете Кюверъ, то пъкъ е съвсемъ приемливо прабългарско име и по форма и по значение.
1. Да видимъ, дали Кюверъ е приемливо по форма като прабългарско име?
Въ тюркскитѣ диалекти се намира една дума: каз. kügörčen, гълѫбъ, кум. кugrčіn, кирг. kügöršük, кирг. kögürčkön, kögüčkön, алт. кöγörčün, осм. güvärzin, güγarzin и np., a унгарски kökörč, kökörčin — ,Anemone pulsatilla, Colchicum autumnale' и ,Primula veris'. Оригиналното значение на маджарската дума било „гълѫбовъ цвѣтъ", „синкавъ цвѣтъ". Подобно развитие на значението, както отъ гълѫбъ — гълѫбовъ цвѣтъ, имаме напр. въ руски: отъ голубъ — голубой — синь [2].
Самото kügarčen ,гълѫбъ' произхожда отъ едно название на цвѣтъ, именно отъ думата kök ,синь'. За това Мaргитъ Палло дава въ една много хубава статийка следнитѣ доказателства: много тюркски названия на животни и цвѣтя произхождатъ отъ думи, означаващи цвѣть. Напр. отъ kyzyl ,червенъ' — осм. kyzylžyk ,cornus mascula' REDH. 1452, кирг. kyzylša ,едно растение' RADL. II. 289; отъ kyzγyl ,червенина' кирг. kyzγyldak ,едно растение' RADL. II. 382; отъ kara, осм. karaža ,единъ видъ диви кози' RADL. 11.162 karamuk ,ivraie, herbe folle' BARB.DEMEYN. 505, чаг. karamuk, черна ягода (,eine schwarze Beere') и пр.
Сѫщо знаемъ, че суфиксътъ čyn ce употрѣбява за образуване на названия на птици. Напр. отъ ḁla ,пъстъръ' башк. ḁlase̊n черенъ, малъкъ ловджийски соколъ KSz 256, срв. и отъ sіgіr, syγyr ,крава, волъ', чар. sіgіrčіn ,малка черна птица'.
Отъ това следва, че kögürčün ,гълѫбъ' е умалително отъ кögär. А тази дума пъкъ не е друго освенъ умаление на kök, сѫщо като и kügöl е умаление на сѫщата дума. [3]
На една форма kügär отговаря въ прабългарски küγär или küvär. Именно k, g въ
1. п. т. 222.
2. Zoltán Gombocz, Die bulgarisch-türkischen Lehnworter der ungarischen Sprache. Helsinki, 1912 MSFOu XXX (1912) 102.
3. M. Palló, Kökörcsin. Nyeivtudományi Közlemények XLVI (1923) 154-158.
95
срѣдата на думитѣ въ прабългарскитѣ заемки на маджарски езикъ още е запазено, сѫщо и въ езика на дунавскитѣ прабългари срв. ΒΑΓΑΤΟΥΡ = baγatur (сѫщо и старомаджарски baγatur), а въ известни случаи намираме вече v, напр. общотюркското tokuz ,дедеть' се срѣща въ именника tvіr-, или срѣщу kolaγuz въ надписитѣ на прабълг. ханове ΚΟΛΟΒΡΟΣ чети kolavur > kоlоvr. Сѫщо и отъ kük-är, kügär е станало küvär. (Срв. въ печенежки името на едно племе Κουαρτζιτξούρ чети кüärčеur — küärč произхожда отъ kükärč > kügärč) [1].
2. Cera трѣбва да ce постави вториятъ въпросъ, дали кüvä ,синкъвъ' по значение отговаря на тюрското именодателство?
Цвѣтътъ като име често пѫти се срѣща у тюркскитѣ народи. Напр. kongur ,червеникавъ' се намира като име, [2] сѫщо и karaža, karača ,черникавъ, черенъ' [3] и пр. Дори и у самитѣ прабългари сѫщо намираме подобни имена, напр. името на полководеца на царь Симеонъ се казва Ἀλοβόγοτορ = Alabaγatur ,пъстъръ-багатуръ' или името на водителя на прабългаритѣ, изгонени отъ аваритѣ, Аlčіk отъ думата al-čy ,червеникавъ' съ деминутивно k. [4] Срв. лични имена кирг. Alsšaγyr, тоб. Alčyγyr, унгарски мѣстни имена possessio Alсhу, praed. Alchy, villa Alchi. [5]
Нѣщо повече,— самата дума kök, а сѫщо и нейнитѣ суфиксирани форми често се намиратъ у тюркскитѣ народи като имена. Напр. у аваритѣ Кóχ чети kök [6] или кирг. име Köksaγäρ срв. мѣстно име Kökča и пр. Сѫщо така намираме и произходеща сѫщо отъ kök и еднаквозначеща съ кüvär форма *Kükäl като име. Князътъ на печенежко племе Küärč-čur се казва Κούελ чети кüäl срв. кирг. kögä̑l ,яснозеленъ'. [7] Дори въ печенежкото племенно име Küärč-čur първата часть точно отговаря на нашия Küvär.
1. J. Németh. п. т. 211.
2. R. Nagy Lászlò, Nyelvtud. Közl. XLVI (1923) 131.
3. п. т. 130—131.
4. Срв. моята студия : Остатъци отъ езика на дунавскитѣ прабългари, подъ печатъ въ Изв. Арх. Инст. (1928).
5. Ladislaus Ràsonyi-Nagy. Valacho-Turcica. Vorschungsarbeiten der Mitglieder des ungarischen Instituts und des Collegium Hungaricum in Berlin 1927.
6. Gombocz, Magyart Nyelv XII, 102.
7. Németh, п. т. 221.
96
Следователно Κοῦβερ и по форма и по значение отговаря на прабългарското именодателство, го е едно име Küvär, Кюверъ съ значение ,синкавъ'.
Този Кюверъ споредъ известието на „Чудесата" е ималъ единъ близъкъ нему човѣкъ по име Μαῦρος. За него четемъ, че Кюверъ, като искалъ съ хитрость да превземе Солунъ, натоварилъ Μαῦρος ужъ да въстане противъ него, да избѣга въ Солунъ и да вмъкне тамъ много народъ та, когато тамъ се закрепи, да превземе града. Този Μαῦρος билъ велможъ на Кюверъ, „превъзходенъ и хитъръ въ всичко и знаещъ нашия езикъ, т. е. ромейския, славянския и българския и, напросто казано, вещъ въ всичко и пъленъ съ всѣка демонска хитрость". Въ Солунъ приели ужъ въстаналия Μαῦρος добре, императорътъ му праща въ знакъ на почесть консулска мантия и едно знаме за подаръкъ като заповѣдалъ щото всички керамисийци, избѣгали (ужъ) отъ Кюверъ, да бѫдатъ подъ началството на Μαῦρος и пр. Н. Милевъ е нарисувалъ съ много тънки черти портрета на този българинъ: „безспорно е, казва той, че Мавъръ е обладавалъ въ висша степень качества, необходими за успѣха на мисията, съ която е билъ натоваренъ въ Солунъ : похватность, лукавство, решителность и жестокость. При това той е ималъ едно голѣмо преимущество, говорѣлъ нѣколко езика: гръцки, славянски, български”. [1]
Този вече по външность гръкъ-българинъ се споменува въ Чудесата подъ гръцко име Μαῦρος. Ho ние трѣбва да смѣтаме, че това име му е дадено отъ солунскитѣ гърци. Както гръцката си култура той не е получилъ отъ баща си, а я усвоилъ като дипломатъ самъ, така и името му е дадено отъ чужденци, именно отъ гостоприемнитѣ гърци. Това име трѣбва да считаме просто като преводъ на едно прабългарско име съ значение „черенъ". Подобни имена сѫ много разпространени у тюркскитѣ иароди, напр. kara ,черенъ' karaža, karača ,черникъвъ ,черенъ' много често се намира като име у разни тюркски народи [2] срв. и karaγyr. [3] Дори у самитѣ българи намираме подобно име : Κρακρᾶς чети Кракра, което е пославянчена форма отъ прабългарската kara-kara. Думата кара
1. Н. Милевъ, п. т. 580—81.
2. L. Rásоnуі Nagу, Valacho-Turcica 86—87.
3. п. т. 72.
97
става кра и въ маджарското име на рѣката Крашо, старомаджарско карашо, карашу, което споредъ И. Мелихъ по произходъ е прабългарска дума : кара, черенъ и шу, вода. [1] Ние следователно трѣбва да смѣтаме името Μαῦρος, Μαυρός като преводъ отъ едно прабългарско име, по всѣка вѣроятность Кара, или нѣкоя суфиксирана негова форма.
* * *
По такъвъ начинъ главатарьтъ на македонскитѣ българи, собствено прабългарски главатаръ на смѣсенъ отъ прабългари и славяни народъ на Керамисийското поле се е наричалъ Кюверъ, ,синкавъ, сивъ', а велможътъ му Мавросъ, — Кара ,черенъ'. Интересно е, че подобни паралелни имена се срѣщатъ едно до друго като имена на две сестри : дъщеритѣ на маджарски главатаръ Дюла се казватъ Каролду и Шаролду, споредъ Мелихъ отъ прабългарски kara + aldu черна златка' и šara + aldu ,бѣла златка'. [2]
1.
Melich, A honfoglaláskori
Magyarország,
Budapest, 1925, 27.
2. П. т. 45 и сл.