2. Приносъ къмъ историята на просвѣтното дѣло въ Македония. Една автобиография на Кузмана Шапкаревъ отъ 1864 година [1].
(Продължение отъ кн. 1)
Отъ проф. Ив. Снѣгaрoвъ.
- Житіе Аѳанасія Анесті(е)въ уч. и добродѣтеля моего
- Житіе Димитрія Миладинова. (За брата му Констандина)
Отъ Априлія 1848 год. вуйко ми и поради него и азъ се прехвърлихме въ училището отъ Горното Влашно село. Тамошното училище бѣше да църквата на западната стьрнѫ, на земя, како конюшница. Но отъ кога хойде тамо вуйко ми, по съвѣть-та нѣгова [2] съградихѫ подобро училище, кое и сѣга сѫществувать. Но дори дa се соградить това, учихме цела почти година или ми сѣ чинить година и полъ, въ една ближна кукя, кѫде бѣше мѫжена и овдоена некоя Агніа Снегарчева отъ Варошь. Църква и въ тая махала или, како обикновено [3] я викаме, влашко село, напредъ немало, но ходеле въ Месокастранската църква Каменско. А после славното обхожданіе на испратенійть отъ сул. Махмуда Садріязанъ да обходить Царството му и да подарить свобода на притѣснените християни Царски поданницы да си съградвать всекѫ(де) църква и безтреперно да си служѫть Богу въ нихъ, по това и въ това Влашко село сѣ съградила църква храмъ св. Георгјя въ време отъ 1835—1840 год., a слѣдователно и училището ветхо, a послѣ на 1848—1849 и новото. Въ това училище въ кое седохь отъ Април. 1848 до сѫщій мѣсецъ 1850. сѣ учихь освенъ другитѣ науки, съчиненіе Асопіево до негде, Катихизисъ Платоновь (въ недѣля) и Ариѳмитика (Стихиодисъ) Вафова. Въ него съученицы ми бѣхѫ Тоти (Констандинъ) Іона Влахъ и Никола Маргаритовъ гъркь, кой по
1. Вж. „Македонски Прегледъ”, год. III, кн. 1.
2. Авторътъ е писаль това мѣстоимение съ е, после го поправиль на ѣ.
3. Първенъ думата е писана обично, после поправена.
26
смьртьта таткова си заедно съ брата си сѣ пресѣлихѫ въ Варошь, купуваещи кукята отъ Наума Никуша.
На това училище надзиратели беха Георги Згале и послѣ Маргарит(ъ), татко му на горереченнаго съученика моего Никола Маргаритовъ.
Отъ Апр. 1848 до 10вр. [1] 1849 ходихъ на училище редовно. Но понеже на 6-ый Августа 1849 татко ми се поболи отъ болночь [2], отъ кого страда четири почти годины, бихь принудень да сѣ оттьргнѫ малу отъ училището, за да вардамъ герамидите, кои бѣхѫ останале непродадени 90,000 герамиди. И така отъ 10вр. 1849 до Априлія 1850 год. вардехь на полѣ на герамидница герамидите и ги продавахъ за да съберѫ пары, за да платиме дългъ-ть, кого бѣше задълженъ татко ми заедно съ ортака си хаджи Цветана отъ Месокастро да плащать на сѫндакь-ть [3], защо тоя година бѣше въ геремиджилъкъть ортакъ Кяя бегъ-ть и Мааліето, и понеже не сѣ продадохѫ герамидите, имъ ги товарихѫ на татка ми и на хаджи Цветана да ги продаваать, отъ какъ имъ зедохѫ задължителень подпысъ за 4500 гроша, за кого и хапсъ влезе таткоми, отъ кого го извадохь язъ като брояхь 1000 грошове; 500 земени отъ майка ми, a 50 отъ хаджи Христа Кецкара, за да земить герамиди за кукята, коя пролѣтьта я съгради. Отъ Декемвр. 1849 до Апр. 1850 год. продавахме съ хаджи Цветана герамидите, сѣдеещемь на герамидница съ редъ, една седмица той, друга язъ. Тая седмица, що не ходехь на герамидница, си ходѣхь на училище дори до Априлія. Тая зима бы голема и силна зима. Во тая зима на 30 Іануарія изгорехѫ училищата во Битоля. На 22 Майя сѫщата година, отъ какъ оставихь училището и ученіето, сѣ предадохь на кюрчискійть занаеть у Іоанна Петровича Писинова, у кого сѣдохь четири мѣсеци и сѣ принаучихь малу нѣщо да шіямъ. Но на преполовяйнѣто 7вр. мѣ испѫди, защо не сумь му былъ усьрденъ на занаеть-тъ или защо въ праздници сумъ гледалъ особни мои домашни работи. Кога бѣхь у нѣго на занаеть, той бѣше добьрь майсторь, но чуждоработникъ, защо работаше у братя К. Паунчевци, Петрета, Никола и Димитрія [а]. У него и язъ заедно съ майстора ми поработихь
1. Декемврий.
2. Очеболъ.
3. Държавниятъ ковчежникъ.
а. Петре П. умре тая или другата година и остави два сина Але(к) и Ари и Дес. Двата му братя Н. и Д. се преселиха въ Солунъ. Тази бележка е прибавена по-сетне.
27
три сѣдмицы, a после у Сотира Кецкаровь, послѣ у Пармаковци. A първо кога почнахъ занаеть, майсторъ ми Писинь работаше у Попъ Симовци Димитрія и Ѳеофилета (попь Симо уще живъ беше тога). На тая сѫща година 1850 на 29 Іунія (Цьрвеника) пойдохь първъ пѫть въ Прилѣпь, кѫде само едень денъ пресѣдохь съ татка ми, за да бараме лѣкъ за очите му. Защо едното око отъ дванадесѣть години напредъ бѣше му сѣ затворило послѣ силни и люти боли, пощо бѣше го удрилъ съ камчикь [1] на гумно вьршеещемъ ѫржь, a другото на 6-ый Августа отъ ланската сирѣчь 1849 год. го заболи многу силно работаещемь на герамидница, полнеещем(ь) фурната съ герамиди, бѣше испотелъ, и за това бѣше извадилъ капата отъ глата, за да сѣ схладить, но дуналь студень вѣтьрь кой внезѫпно му нанесѣ люта боля на главата и окото, кои (боли) отъ како претьрга два почти мѣсеца престанахѫ (тихнахѫ), но окото сѣ затвори съвсѣмь како и другото, слѣзе кървь и месище и му покри гледалото, та остана слѣпъ.
За да сѣ избавить отъ това нещастіе, обидохме 33 почти лѣкари, за това и въ Прилѣпъ дойдохме, защо бѣхме чуле оти тука (въ Пр.) имало таковь лѣкарь, некой Анастасъ загорецъ, но и той никоя полза не можа да му приносить, за това ни рѣче да си ходиме дома. Най-послѣ неможеещемь да найдиме лѣкъ, пакъ неуморнійть добродѣтель достопохвалнійть съотечественикь превъзходнійть лѣкарь, Г-нь Констандинъ Д. Робевъ, не съвѣтува за едното око (скоро поболѣното) можить да сѣ исцерить съ пость (пехризъ), съ якіи, пиваицы, a другото (прежде поболеното) сакать да сѣ горить съ джехнемь ташь (пеколски камень). За това отъ тога почнахме отъ еднѫ стьрнѫ въ сѣкоя седмица по два пѫти да му редиме по 15 пиваицы отъ стьрнѫ, и му отворихме якіи пехливань и гечмина съ гайтань на вратъ-ть, a отъ друга стьрнѫ барахме некой лѣкарь способень да му го горить старопоболенното око съ джехнемь ташь по съвѣтъ-ть (на) К. Робевъ, защо него го бѣше страхъ да го сгорить, понеже е опасно да не истечить окото. За сщастіе наше и татково ми такво сѣ намѣри (сѣ найде), некой Загоритлія ли бѣше или Костурецъ, или Янинецъ незнамъ, но знамъ чи бѣше гъркь роднина на
1. Първенъ написалъ диал. дума гьрба(чъ), после я зачерталъ.
28
Зойца Василче'а, керка му на Мндона Сарачь-тъ. Той лѣкарь сѣ пазари, ако го оздравить да земить заплата 300 гр.; ако ли не, ни еднѫ парж. За това го лѣква 40 почти дни. Едното му око го гори съ пеколски камень, a другото сакаещемь да го изтребить сѣ опытвеше (искусвеше) съ некакви орудія да му го съберить некакь пердето, но несполучи, за това и си хотиде безъ да посакать ни заплата, ни пакъ зеде. Другото око, що го гори, дури бѣше той тука, му бѣше измѫтено и за това не сѣ познаьаше дали е оздравено, но постепенно това сѣ исчисти и си исцелей, a скоропоболеното по време отъ пехризъ-ть, пивайцыте и якіите и тоа малу помалу си сѣ исчисти. Така старійоть ми татко отъ какь 12 години бы съ едно око, единоокь, a 4 друдзы год. безъ ниедно, слѣпь, оздраве съ двете очи, и сега си гледать како подобро, колку е възможно, на единъ старь отъ 75 г. да глѣдать.
Татко ми, Анастасъ или Тасе, како обично сѣ именуваше, на малость ималъ занаеть папуджилокь, кого и работалъ некога 15 почти години и фурнаджилокъ, a собствень занаятъ държаль герамиджилокь-тъ, кого сѣкоя почти година до 1849 год. го работаль, a тога заради болѣстьта отъ очите го оставиль. Лѣте работаль него, a зима си работаль лозята свои или понекогашь и чужди. На герамиджилокъ-ть ортаци ималь, първо некой Яна Влахъ отъ Горно Влашко село. Послѣ хаджи Цветана отъ Месокастро триесѣть години, кой умрѣ на 1861 — 1862 год. и остави два сына Гьоршета и Стефа. Пакъ понекогашь ортакъ му бы и Христо Оджакь отъ Варошь, едношь Петре Пейо отъ Зулумія [1] (защо другошь въ турските махали имаше и християни населени) и Чавдарь (Ставре) отъ Месокастро, кой по клетвите майчини си умрѣ въ Босънските [2] планины, идеещемь отъ Босна, кѫде бѣхѫ хошле да работаеть заедно съ хаджи Цветана и съ Киселина Дима. Многу време ортацы му бѣхѫ и Стоянъ Пулевь и Ангеле Гелинь отъ Струга, кога работѣле въ Мишлешовските [3] герамидницы.
Погорѣ рекохме чи отъ какъ сѣ поболи отъ очите на 1849 год. (такто ми) принудень бы да оставить работайнѣто, но отъ 1854, отькакъ оздрави, почна повтурь герамиджилокъть и го работа 4—5 год. дури до 1859 год.: две во Охридъ
1. Турска махала въ Охридъ.
2. Първенъ писана била: Босанските.
3. Мишлешово е село до Струга.
29
и три въ Струга, кога бѣхь тамо и язъ, какь що ке сѣ рѣчить подолу.
Оть какь изложихме татково ми страданіе, нека се вратиме пакъ на предлѣжащето. Рекохме чи на 22 Майя, праздникъ-тъ св. Іована Владимира 1850 год. сѣ предадохь на кюрчійскійть занаетъ у Іωнна П. Писина чрезъ ходатайството на Вуйка ми Янакія и Димитрія поп Симова, съ кого твьрде любезно живехѫ тога. Моето ходейнѣ на занаетъ не бы, како ѥ обикновено [1] на пойкето младежи, съ радость къмъ занаеть-ть, но напротивъ некако хладнокрьвно и како на бесейнѣ ходехь. За това ни плодъ дадохъ, ни недоседохъ на него.
Отъ како на 7вр. сѫщата год. ме испади майсторьми Г. Писинь, си шіяхь послѣ на парче у Коцаревцы пачи лисички (стилой) по 15—20 пары пачата, отъ кой едва можехь да сошіямь три-четири, толку парчеліи що бѣхѫ. Това слѣдува отъ 7 вр. до Митровь-денъ.
На сѫщійтъ 7вр. вуйкоми Янакія, кой бѣше сѣ главиль въ горновлашкоселското училище и третя год. отъ Апрілія, остави децата и, безъ да свьршить годината, отиде въ Атина да сѣ учить. Училището и децата останахѫ нигде никѫде безъ учитель како овцы безъ пастыръ. За това тогашнійть епитропъ Маргарить Гьркь ме повика чрезъ сина си Зисия (Живка) за учитель. Кога дойде Зиси да ме викать, ме найде на фурната Рогузарова до Горна-Порта, бѣхь однесолъ хлѣбъ, бозъ [2] и по гащи. Пойдохь при епитропъ-тъ и сѣ главихъ за 250 гр. шестьмесечна заплата отъ Митровдень до Гьоргевдень. Радостьта моя не сѣ дохажвеше, защо сумъ сѣ удостоялъ да извадамъ и язъ пары, хемь не малу но 250 гр. за шесть месецы, сирѣчь, пойке отъ колку що можехь да извадамъ, ако шіяхь пачи на парче. А пойке що ме възрадвеше и благодарѣше бы, що сполучихь да се сторамь даскаль, кое отъ малость желаехъ, и така на съучениците ми сѣ хвалѣхь „язъ ке сѣ сторѫ даскаль”, a тие ми ми завидвахѫ. Тая зима за мене бы замѣчателна. Съ заплатата ми (250 гр.) сѣ чудѣхь що по-бьргу да купамъ. Защо отъ всѣкѫде бѣхме скапани, си нѣмахме нищо. Некоя пара (три четири хиляди грошой) що бѣше сполучилъ татко ми
1. Първенъ писано обично.
2. Вм. босъ.
30
да кладить на стьрнѫ и да гы давать съ лихва, понеже лежеше боленъ отъ очите, ги похарчихме за лѣкари или за живѣйнѣ, A отъ друга стьрнѫ си немахме доодокь. [1] ни паричка. За това, велямь, чи съ заплатата ми сѣ чудѣхъ що побьргу да си купамъ и си вѣлехь съ умь-ть, ке си напраямь единъ талагань, ке си платамъ харачь-ть, ке си купамъ едно рало кондури за Божикь и за Великдень”.
Но радостьта моя предъ таткòа ми нищо не бѣше. Защо кога сѣ удостой той да видить отъ мене, кой бѣхь на вьзрасть 16—17 год., 250 гр. що до тога ни пара не бѣше видель, но ме ранеше дома како харамолебець подобно съ Лукияна, нещо големо му бѣше, отъ радость койни [2] не го стигаѭ. А кога да помыслеше оти Богь го удостоиль да имать сынъ даскаль, съ него, отъ радость, не сѣ зборвеше. За него рѣчь-та „Даскаловь татко" бѣше многу важна и многу значителна, съ коя сѣ утѣшаваше быдеещемь на мѫките, кои тьргаше отъ загубвейнѣто на светлото си. А по-зажното нещо за мене бѣше що въ целото шестмесечіе учителствувахъ добро и удовлетворихь желаніята и надеждите на горновлашкоселските махалцы, съ кои поминахе твьрдѣ добрѣ, a особито пойке съ покойнійть Васила Дамовъ (съ сына му Христа многу живѣехме). Отъ какь сѣ свършиха шесть мѣсецы, махалцыте сѣ благодарѣхѫ и быле постоянствувахѫ пакъ да мѣ държѫть и за другата цела годинѫ и ми давахѫ поголема заплата 1000 почти грош. за година. Но язъ сьвѣтувань пысменно отъ Янакія, кой бѣше тога во Аѳина, чи неможамъ да живамъ съ даскаллъкътъ, хемь да чинамъ даскаллькь съ толку знаейнѣ, колку що бѣхь училь, предпочитахъ пакъ занаеть-ть. За това по Гюргевдень въ Майя на 1851 год. пакъ почнахъ кюрчййлъкъ-ть и пойдохь калфа у Поп Симовцы. Тога таткова ми понапреждна радость, коя усѣщаше за даскаллъкъть ми, сѣ превьрти на прискьрбно къмъ мене негодованіе и неутѣшима жаль, какь отъ даскаль да сумь сѣ сторель кюрчійски калфа и какь отъ господарь да сумь сакаль да быдамъ измекярь до носамъ водѫ на рѫцѣ, хемъ що не бѣхъ навикналь на това отъ маль. A при всичко това пойке му бѣше таткоеми, какь да сумь ги оставаль 1000 гр. и да сумь измекярь (слуга) за бадиава (безплатно) на незнамъ кого. . . .
1. Доходъ.
2. Коне.
31
Язъ, херъ колку татко ми сѣ лютеше и сѣ сьрдеше на мене и негодуваше, го не почухь никакь. Но ще видиме подолу, оту пакъ неговите желанія сѣ исполнихѫ, защо щомъ пойдохъ у поп Симовцы, малу не поработихь, сѣ поболихь отъ треска, отъ коя бѣхь принуденъ да си сѣдамъ дома. Кога ке пристанехь, пакъ си ходехь у майсторами Д. поп Симови. Но пощо неможехь да сумь редовенъ калфа, това и тѣмь имъ се досади и едношь Ѳеофиле (сегашній поп Ѳеофиле) гьоа без знаейнѣто Димитріево, ме испѫди како безсилень и невредень за работа, безбели тежка. Послѣ това не сакафъ веке майсторь да мѣ учить занееть, но сѣ грижефъ какъ да извадамъ некоя парѫ [1]. За това лѣто сѣ прибрахъ у братя I. Кецкаровцы, Сотира и Милета, кои работахѫ тога многу кюрчійска стока, да шиямь надница. Лѣтото шихь дури сѣ свърши лѣтната работа, сирѣчь до 20 Августа, и ми платія по два гроша на денъ [а]. Отъ тога близу до Митровденъ
а) Замѣчателно іе що дури бѣхъ на занаят две три лѣта, се страдахъ отъ треска, но щомь оставихъ кюр., не ме гибна и(чъ) треска. [2]
не бѣхъ на никаква работѫ, но си прошетвехь по лозята дури ги събрахме, a отъ како ги събрахме, ходехь и помалу копахъ въ нихь кога самъ, кога съ аргати, но околу предъ Митровдень си я убихь отъ кондуръ-тъ дѣсната нога на глюжъ-ть кѫде петицата, и отъ това сѣ стори ницина на две мѣста на глюжьть и подъ коленото и сѣ стори голема работа, колку и да бѣше незначителна първо, лѣжахъ три почти мѣсеци и отъ коя ме излеква пакъ покойнійть лѣкарь Анастасъ Превезанъ.
Въ това разстояніе на болите ми, сирѣчь въ първите дни на Листопада 1851 година сѣ омажи тетка ми, майчина ми сестра, Антія, за Милета Д. Битрака. На бракъ-ть имъ не могохь да ходя, но на първичето [3] пойдохь на магаре до скали [4], a по скали ме качи покойнійть Диме Василевъ Ар(наутинъ), Ветийніить мѫжъ, кой ме крена на плещи и мѣ однесѣ дури въ одая. Ето два пѫти съ сега кѫде дойдохь у бабина ми кукя болень на магаре. Тога бѣхь на възрасть 17—18 год.
1. Първенъ писано пара после поправено пaрѫ.
2. Ш. поставилъ тази забележка по-късно.
3. Пиршество, давано на младоженцитѣ отъ тѣхни родители роднини.
4. Стълбата.
32
Ha това време Янакія бѣше въ Аѳина, a само Анастасъ тука.
Отъ какь оздравихь, тая света [1] зима я поминахъ съ айляклокъ, немаещемь работа, гьоа нещо шіяхь; гьоа лозѣ ходехь и проч. Но на пролетьтѫ отъ идущата 1852 год. у Милета Грунчета, кой сѣдеше у теста си Іωанна Точка, въ сегашнава Гьоре Мушмова кукя, шихъ [2] испорци [3] за седумдесеть пары (на)дница и едно парче хлѣбь и по некои чесиень лукь за поручегъ.
Лѣтото пакъ у Кецкаровцы шихь, a есента и зимата пакъ лозѣ мѣ научи татко ми да си копамъ и да си рѣжамъ (защо малу бѣха му пооздравиле очите и съ мѫкѫ едва можеше да ходить до лозѣ).
Околу Іулія (Жетвара) на сѫщото лѣто 1852 год. си дойде отъ Аѳина и Янакія. Щомь дойде, незабавно му представихъ [4] мѫчнотіите кои срещнахъ въ занееть-тъ и негодованіето ми отъ него и прочая, уще пакь, за сщастіето ми, тие години бѣхѫ сѣ згодиле такви, що кюрчійскійтъ занаеть назаднуваше и многу кесатлокъ имаше. Сичките тие ми породьіхѫ въ сьрцето ми мисли да сѣ приучѫ уще малу и да си испълна отколѣшното желаніе, да сѣ сторѫ даскаль, но за малу време бѣше сѣ затулило, но отъ гореречените негодованія къмъ занееть-ть и отъ неговите непогоденія за мене сѣ възбуди пакъ по-силно и дѣятелно. Тие мои мысли и желанія незабавно му открихъ [5] вуйкоеми Янакію како на самаго съвѣтника и попечителя въ животъ-тъ ми. Той как чу и причините, кои възбудихѫ въ мене тия мисли и желанія, сѣ склони на това и само време погодно и способно чекаше.
Тая есень сѣ надеваше той да сѣ главить учитель въ Воскополе, и на това дѣйствуваше ужь покойнійми тесть учитель Димитърь Миладиновъ, кой това правеше не отъ искреносгь, но съ намѣреніе да го отдалечить отъ ближните мѣста учителски, како Крушово, Магарово, Бытоля, за да останить некое праздно за него. Рѣши ся прочее, щомъ ходить въ Воскополѣ или другадѣ вуйко ми Янакія, да ходамъ и язъ да се учамъ, за да се сторамъ даскалъ. Но ако и да
1. Всичката.
2. Първенъ писалъ съ ь на края, после поправилъ на ъ.
3. Кожени парчета.
4. Първенъ съ ь, после поправено на ъ.
5. Първенъ писано открифъ, после поправено: открихъ.
33
сѣ опечали и грижи света есень и зимата да намѣритъ такво мѣсто, но не може лѣсно да найдить и язъ и тая есень, как' що рѣкохме погорѣ, си быхъ лозярче. Ецва на край Сечка сѣ погоди вуйко ми въ Крушово за 4000 гроша годишна заплатѫ и на 3 марта 1853 пойде въ Крушово и почна дѣлото си. Сега веке надеждь-та моя чи ке ходамъ въ Крушово бѣше твърда и радость-та недоказана. Защо, щомь хойде въ Крушово, ми обяви чи многу погодно ке дойдело за мене да ходамъ тамо при тогашнійть взаимоучитель Папія да ся поучамъ неколку мѣсець взаимноучителнійть редъ и лѣсно гослѣ да сѣ сторамъ учитель въ некое мѣсто и наскоро да извадамъ некоя пара, защо състояніето наше бѣше скудно до край и многу сѣ нуждаеше как Лукіановото. Това и понапредъ предъ да ходить въ Крушово, само кога сѣ пазареше за тамо, бѣхме го зборвале. Но язъ слагаещемь взаимноучителството за долно и незначително нѣкакво званіе, не бѣхь благодаренъ да пріимамъ, сакахъ да сѣ сторамъ Елински учитель (но харно сторихь що не сѣ сторихь таковъ, фаразѫ [1] и не можехъ да сѣ сторамъ). Но най-послѣ по съвѣтите и убѣжденіята вуйкойми сѣ склонихъ, ако и безъ да сакамъ съ сьрце, да ходамъ въ Крушово при Папія да сѣ учамъ взаимноучителній рѣдъ.
Сега, отъ како Янакія хойде въ Крушово, друга надежда немахь, освенъ отъ день на день единь часъ поскоро чекахъ да ми пышить отъ тамо, за да ходамъ.
Тамо (въ Крушово) работата бѣше угодна за мене. Защо щомъ пошоль Янакія, го склонилъ Папія да ме пріимить, но некаква Папіева болесть отложи пріиманіето ми за понатамо. Азъ готовъ бѣхь некой часъ да ходамъ, и съ нетьрпеніе и радость чекахъ како поскоро да ме повикать. Но уще не бѣше дошло времето за прерожденіето ми, не бѣше (погрѣшно вм.: не бѣхѫ) се довьршиле теглилата ми, уще мѫки имахъ да тьргамъ, защо испомежду тая надежда ся породи голема пречка слѣдующава, коя пречи на ходейнѣто ми въ Крушево. Предъ да ходить Янакія въ Крушово, Елински учитель бѣше некой Крушово-Прилѣпски Влахъ Іωанъ Пантазіевъ сынъ (кого послѣ Серезліи го пратіхѫ съ тѣхни иждивенія да сѣ учить въ Берлинь, a сега іе професоръ въ Аѳина) на мѣсто отъ
1. Впрочемъ.
34
кого сѣ постави Янакія. Вторъ Елински учитель бѣше Іωань х. Евровъ стружанинъ, Янакіевъ пріятель, кой остана на мѣстото си и по Янакіевото поставяйнѣ, a Папія, сѫщински лукавь Гьркь, бы взаймноучитель.
Въ Крушово учителите давали испытъ обикновено [1] на край Іунія на Петровь день. Предъ да се сторить испыть за некакви причини односително до испыть-ть сѣ породила крамола помежду учителите пьрво, послѣ между ученицыте и най-послѣ зела поголѣма обширность, като сѣ раздала, и дала участіе и на гражданите, и отъ мала и незначителна сѣ сторила голема и значителна борба между крушовчаните, и коя подигната отъ горѣреченійть взаимноучитель лукавь Папія, произведе зли слѣдствія за училищата Крушовски. Защо заради нея Евровъ, вторійть Елински учитель, си побѣгна и дойде въ Бытоля кѫде сѣ постави вторъ Елински учитель. Такожде и Янакія, и той си избѣга, и така училището остана за тога безь учители пусто заради размирицата подигната отъ Папіа, но и (отъ) тога на самъ не цѫвтит веке Крушовското училище како напре(дъ). Янакія, как' избѣга отъ Крушово безъ никаквѫ собственно нѣгова винѫ, счита себе си унеправданъ, за това си сакаше отъ Крушовчаныте заплатѫтѫ [2] за целѫ година, ако и да учи той само 4 месецы, но понеже Крушовчаныте не рачехѫ да му платѫть заплатѫтѫ за целѫ годинѫ, Янакія сѣ принудиль да прибѣгнить на давіи. За това стори давія на Паша, [3] кой му превѫрна давіята на Тиджаретъ [4], a той отъ какь испыта точно давіята и събытіята, кои принудихѫ учителя Янакія да побѣгнить отъ Крушово, рѣши да му сѣ платить заплатѫтѫ за целѫ годинѫ, и Крушовчани, кои никакъ не сѣ склонявахѫ да платѫть, ги принуди да си платѫть како попчина, и си му платихѫ токмо 4000 гр. заплатѫтѫ за целѫ годинѫ, a той учи само 4 месецы въ Крушовското училище.
A дури стори давіята и дури сѣ рѣши да си земить заплатѫтѫ отъ Крушовчаныте, Янакія сѣде въ Бытоля при приятель-ть си Іωанна Еврова, кой, како ще сѣ рече погоре, сѣ постави въ Бытоля вторъ Елински учитель и при нѣго въ Бытоля
1. По-рано писано обично, после поправено.
2. Първемъ е писалъ: заплатата, a после поправилъ : заплатѫтѫ.
3. Битолски валия.
4. Гражданското сѫдилище.
35
седе Янакія четири мѣсецй и полъ отъ Іулія (Жетвара) до преполовяйне Ноемврія (Листопада). Въ това време първи Елински учитель беше въ Бытоля Д. Миладиновъ. [1]
Нека сѣ вратиме сега назадъ, да видиме язъ що чинехь въ разстоеніето отъ три марта 1853 до 14 ноемврія, сирѣчь отъ какь Янакія пойде въ Крушово и сѣ постави учитель Елински, дури кога сѣде и учи тамо, побегна отъ тамо, дури давія въ Бытоля чина и прочая.
Погорѣ рѣкохъ чи и овая зима сирѣчь на 1852—1853 си бѣхь лозярче работаещемь лозята свои заедно съ татками, кому очите бѣхѫ малу пооздравени и кой ме научи тая зимѫ да рѣжамъ лозята и чи единствена моя надеждь бѣше да ходамъ въ Крушово при Папія (у кого бѣше сѣ училъ взаимноучителнійтъ рѣдъ Поп Стефанъ Гюрчевъ, за кого ще дойдить рѣдъ подолу да говориме), за да сѣ учамъ взаимноучителнійтъ рѣдъ и да сѣ сторѫ взаимноучитель (Ἀλληλοδιδάκτης), и нетьрпѣливо чекахъ часъ почась да ме призовить вуйко ми Янакія да ходамъ. Но гореизложените причини пречихѫ, и така язъ не само зимата, но и есента си бѣхь лозярче, a лѣтото пакъ пойдохь да шіямь кюрчія у Сотира Кецкаровски дури до Богородица, a послѣ пакъ айлякъ (безработникь) си ходехь лозѣ, си бѣрехь гроздѣ за ядейнѣ, a послѣ по гроздѣбрайнѣ пакъ си зимоврашехь лозята наши кога самъ, кога съ аргати (заплатени работницы). Тая пролеть сирѣчь на 4 Априлія 1853 год. го заклахѫ брата ми Георгія по слѣдующій начинъ [а] [2].
Но дойде време вече и моите мѫки да сѣ свьршѫчть, и моите теглила да сѣ скусѫть. Приблиза времето, за да сѣ преродамъ. Милостивій Богь благоволи да си пременамъ животьть отъ мѫчень на спокойствень. Той бѣше ми зготвиль друго поприще многу позначително отъ лозярството и многу позаслужливо въ общественійть животъ. Защо това що мыслехме да сполучиме въ Крушово при Папія, отъ кого никое почти добро за мене не ке излезеше, освенъ малу нѣщо взаймноучителніить редъ и той кривоправо що не го научехь, друго нищо за мене добро ке немаше. Това, велямъ, що не
1. Това известие Ш. прибавилъ после между редоветѣ.
2. Съобщението за брата си Ш. е прибавилъ после между редоветѣ и, макаръ и да означилъ съ забел. (а) разказа за убийството му, обаче подобна забележка нѣма въ тази часть отъ автобиографията му.
36
сполучихъ въ Крушово, благоволи Богъ да сполучиме въ Бытоля, съ поголемь успѣхь, съ поголеми надежди, кои благополучно много пѫти сѣ исполнахѫ. Погорѣ рекохь чи Янакія сѣде въ Бытоля отъ Іулія до Ноембрія при пріятеля си Іоанна Еврова Стружанина. За моето счастіе заедно съ сѫщаго Еврова въ еднѫ кукѭ [1] бѣше седель и единъ добродѣтелень младъ момъкъ, скоро дойденъ отъ Аѳина и поставенъ особенъ, взаймноучитель за нѣколку дѣца отъ попьрвите съ особна заплата. За того взаймноучителя моего добродѣтеля подолу ще говориме понадробно, за сега нека рѣчиме какъ сѣ случи да ходя при нѣго.
Янакія, сѣдеещемъ толку време при Еврова, лѣсно можа да земить сношеніе и съ съживникьть Евров и не само да земить сношеніе, но и да сѣ спріятелить искренно повише отъ или що съ Еврова (кой не толку искреннень можить да сѣ рѣчить).
Той (Янакія) щомъ сѣ спріятелиль съ рѣченійтъ новъ взаимноучиіель, сьживникъ Евровъ, не загубиль време и да му предложить намѣреніето ни и да му сѣ помолитъ да сѣ склонитъ да ме пріиматъ мене, за да мѣ научить взаимноучителнійтъ рѣдъ. Взаимноучитель-ть учтиво пріималь предложеніето Янаніево и лѣсно се склониль да ме пріимать хемъ безплатно (а ако бѣхъ хошоль при Папія, требѣше да му платамъ най-малу петшестьстотини грошой). За това щомь чуль съ радость Янакія склоненіето на пріятелыъ, новійть взаймноучитель, съ големѫ радость и незабавно ми пыса въ Охридъ да дойдамъ въ Бытоля за да ся учамъ, споредъ предварително наше намѣреніе и рѣшеніе, взаимноучителнійтъ рѣдъ. Азъ щомъ чухь това радостно известіе и видохъ пысмото Янакіево, незабавно съ сготвихь и на 13 Ноемврія 1853 хойдохь въ Бытоля, кѫде го найдохъ Янакія заедно съ рѣченните учители Іωанна Еврова и бѫдущійть ми учитель, именуемь Аѳанасій Г. Анестіевъ (Ἀθανάσιος Γ. Ἀνέστη). Тие сѣдехѫ въ кукята отъ некой Перендія, кой бѣше умрель, a сынои имаше четири, двата поголемите бѣхѫ хошле въ Влашко, a двата помалите Димитрія и Іωванчо бѣхѫ тука (но послѣ и тія пойдохѫ при друдзите си братя и тамо измрѣхѫ сичките). Имахѫ и еднѫ стара майка многу добродѣтелна, коя до годината умрѣ.
1. Първенъ писано кукя.
37
Харно дойдохь въ Битоля да сѣ учамъ, но нуждно бѣше иждивеніе, a у юнака пара ни една; за това щомь дойдохь въ Бытоля, киріята ми я плати Янакія и за иждивеніе или колку да сѣ прехранамъ зимата, шо ке сѣдехь тука, ми даде 250 грошой, но не свои, туку мои, защо бѣше сѣ заимилъ некогашь отъ майками, та тога ми гы плати, та отъ това сѣ разумѣвать чи съ майчиними пари сѣ учихь. Не само тога, но и кога бѣхь маль, таткоми пары за книжѣ не ми даваше, ами майками работаше на рѫцѣте, плѣтеше мреицы, [1] ми куфеше потребните книги, a таткоми, паметвамъ, само една св. Історія Г. Г. [2] ми донесе кога пойде въ Бытоля, за да купить магарина за герамидница. [3] Отъ како дойдохь въ Бытоля до неделята, Янакія си отиде въ Охридъ, кѫде сѣде безъ работа отъ тога дури до 9-ый августа 1854 год., кога отворихме, какъ, що ке сѣ речить подолу, особно училище и почнахме да учиме заедно. Тука (въ Бытоля) при почитаемійть ми учитель сѣдохь петь мѣсецы, отъ 14 Ноемврія 1852 до 17 Априлія 1854 год., у кого сѣ учихъ взаимноучителнійть рѣдъ, (ὁδηγὸν τῆς Ἀλληλοδιδακτικῆς μεθόδου), краснопысаніето, чьрторѣзаніето (ἰχνογραφίαν).
Пребываніето ми съ учитель-ть Аѳанасія и живѣніето ми въ Бытоля бы за мене отъ най-удовлетворителните. Но за по-ясно разумленіе на понятіята ни нека изложимъ въ кратцѣ и житіето на почитаемійть ми и добродѣтелнійть учитель Аѳанасія Г. Анести.
Житіе Аѳанасія Анесті(е)въ уч. и добродѣтеля моего.
Аѳанасій Г. Анести е родомъ Арнаутинъ, сынъ Георгіевь Анестиовъ отъ Арнаутското село (а некога было градъ) Бюѳъ Кукь. Таткому былъ кираджія масларъ, [4] умрѣлъ рано и го оставиль сиракъ [5] невьзрастенъ. Сѫщо така бѣше умрѣла майка му, и така Аѳанасія останаль маль сиракь безъ татка, безъ майка. Имаше само едень братъ женень, но побѣгнать въ Влашко, a снаха му бѣше тука. Уще имаше и една сестра мѫжена тука (въ Бытоля). Аѳанасій останвеещемь сиракь нигде никѫде, училищните бытолски настоятели (епитропи)
1. Мрежи.
2. Ще да е: Генадіевата.
3. Цѣлиятъ пасажъ отъ „харно дойдохь . . .” е после прибавено отъ Ш. между редоветѣ.
4. Първенъ писалъ думата съ ь, после поправилъ на ъ.
5. Сѫщо.
38
му давале за душа (милостиня) по 300 гр. на година отъ училище колку за прехрана. a той да заслужить на училище како главень надзиратель (Γενικός πρωτόσχολος) на ученицыте отъ централното взаимно училище. Сѫщо така како що ке сѣ речить подолу за Коста Ангелевъ Пр. [1] що му давеха по 25 гр. на месець или 300 гр. на година настоятелите на Прилѣпските училища, за да заслужвить по малу на училището, съ разлика само чи овой К. и сѣ (вм. си) предаваше уроцы, a Аѳа. незнаель. Така слугуваль нѣкоя година и друга (незнамъ колку годины) и сѣ прехранилъ, кога му текнало (му дошло на ума) да ходить въ Аѳина да сѣ учить. Рѣшиль да ходить, но съ що? . . . Едва сиромашкійть съ тристата грошой, що ги земаль на година милостиня отъ училище, можалъ да сѣ прехранить. Но отъ овде отъ онде съ икономія си зачувалъ 300 гр. и съ нихъ ке ходить въ Аѳина, за да сѣ учить. Хошоль въ Аѳина, но едва колку да стигнить до тамо му дофтасале. И щомь дошоль въ Ат. ни една скьршенѫ му не останала. 3a това сѣ принудиль да сакатъ милостина отъ сьотечественницыте си.
Неколцина Бытолски младежи, кои съ сѫщѫтѫ цѣль сѣ намѣрвеле тамо, сѣ загрижиле за обдьржаніето му. Съчиниле единь распысъ (каталогъ), на кого поканиле да сѣ подпышить кой любить отъ между имъ да давать по некоя пара (колко любить) за обдържаніето на единь сиракь сиромахь, но ученолюбивь момъкь, Аѳанасія, кой отъ любовь и ревность къмъ ученіето дошоль до тука, безъ да кладитъ на умь чи быль сиромахъ и нѣмаль съ що да сѣ обдьржить. На каталогъ-ть сѣ подписале доволно доородѣтели, но уще не достигало. За това прибѣгнале до настоятелите на Македонското Бельово вложеніе молеещемъ имъ ся да сторѫть милостиня на той сиракь ученолюбивь и да сѣ запишѫтъ и тия да му давать нѣщо на мѣсецъ. Настоятелите на реченного (подаренно) [2] вложеніе кога чуле това отхвърлиле каталогъ-ть, на кого быле подпысани друдзите спомощницы, a пріеле Аѳанасія за храненикь вьспитаникъ (ὑπότροφος) на рѣченното вложеніе и така го вьвеле въ Царското училище (τὸ ἐν Διδασκαλείῳ) да сѣ учить взаемноучитель съ обдьрженіето
1. Прилѣпчанинъ.
2. Навѣрно би искалъ да каже: подарително, сир. благотворително.
39
на горѣпоменатото вложеніе Бельово. И така Аѳанасій Анести, като земалъ по 30 драхміи на мѣсецъ за обдьрженіето си, сѣ училь три годины въ Дідаскаліото Оѳоново, сѣ изучиль взаймноучитель и зелъ диплома второ-степенъ взаимноучитель за въ Гьрція, a въ Турско и първостепеннъ можеше да быдить.
Отъ какъ сѣ свършиле тритѣ годины и диплома си зелъ, требеше да служить въ Македонія въ Турско или въ Македонскійть димосъ (впредѣліе) въ Аѳина поне три годины. За това си тьргна да си одить во Македонія въ Турско, като бѣше зель препоручителни пысма за въ Солунь. Но тука пощо мѣсто немало празно, зель друдзы пысма отъ Солунъ препоручителни за во Магарево или во Битоля, но и тука мѣстото было хватено. За това неколцина отъ битолските първенцы бѣхѫ го поставиле особно да учить 20 дѣца по 140 гр. на год. сиречь 2800 гр. годишна заплатѫ, но поради 20-тѣ дѣца бѣхѫ се събрале петшесдесеть, a заплатата [1] пакъ тая. По той начинъ учи една година, кога бѣхь и язъ, a другата година го пазарихѫ въ Корча съ заплата 4—5000 гр. годишна, но Бытолчани, быдеещемь благодарени отъ способностьтѫ нѣгова, го непущахѫ да ходить въ Корча, но го поставихѫ за годишна заплата 5000 гр. въ Централното големо взаймно училище Битолско, во кое до тога учителствуваше Діяконъть Стефанъ Джеровъ Охридчанинъ прѣселень въ Битоля. Въ него учителствува неколку годины послѣ покойній Іосифъ Скантели (Балань), кой многу полъ рѫка го имаше и дома го държеше. Другата година, отъ как' си дойдохъ язъ, съ свои (Іосифови) иждивенія го прати въ Аѳина заедно съ дѣцата негои Алкивіяди и Тилемахъ, кѫде сѫ приучи уще малу-многу и по некоя година сѣ врати по съвьршень пакъ во кукята Іосифова како во своя. Послѣ отъ какь Іосифъ умре, жена му Калина го задържа како пысарь дури да ѝ припорастать дѣцата.
Въ растояніе на петьшесть годины спечали доволно пары. По това сѣ ожена за керка отъ Михаила Икономовъ отъ Крушово, за коя зеде трахома 30000 гр. и така незначителнійть Наси въ малу време го глѣдашь многузначителень. Сиромашкійть Наси, кой бѣше страдень (нужень) за насущнійоть си хлѣбъ, въ малу време сѣ стори богать. Сѣ промѣша въ големи работи,
1. Първенъ писано: заплатѫта, после поправено: заплатата.
40
сѣ стори първь пысарь и векиль на празителственійтъ сѫндакь [1]. Послѣ отъ како хвати коска сѣ стори особень сарафъ башия, купи куки и свите добра сполучи и прочая. Послѣ и тьрговець. Ваковъ быдеещемь Аѳанасій Анести многу добро и големѫ полза ми приноси мене на многу пѫти и обстоятелства, какъ що ке рѣчиме подолу. Отъ как' изложихме въ кратцѣ житіето Аѳанасіево, нека сѣ вратиме сега пакъ на предлежащето си,
Рѣкохме чи пребываніето ми при уч. Аѳанасія бы за мене отъ най-удовлетворителни. Съ него живихъ какъ съ братъ. На училище му заслужвехь какь помошникь.
Забѣлежв. Тога първи пѫть я видохь Елисавета Д. Миладинова, супругава ми, коя идеше во нашето училище, защо на това време татко е, покойній Димитрій Миладиновъ, быдеещи въ Бытолскыте централни училища първи Елински учитель, бѣше си довелъ и домочадіето си, кое тога състоеше отъ съпругата му Димитра и три дѣца, Елисавета, Пантелія, Василікія, a Фросина му сѣ роди тука.
Отъ как' приблиза времето да свършамъ пребываніето ми во Бытоля, сиречь, отъ каксе научихь взаемноучителнійть рѣдъ, трѣбеше да се загрижамъ да найдамъ и мѣсто за да учителствувамъ. За това учитель-ть ми Аѳана(сій) сѣ потруди да ми найдить. Сѣ поопыта да ме поставить въ Тьрново (Бытолското село), но не сполучи. После чрезъ Георгія Цолевь най-вѣрень приятель и таень съвѣтникь Аѳанасіевь, послѣ чрезъ Аѳанасія и Янакіевъ, слѣдователно и мой, въ Невескѫ или другадѣ. Между това, кога едношь се згоди да дойдѫть на конакъ-ть ни некои кукушани, единь отъ кой бѣше Стамено Пецевъ, ме посакахѫ за въ Кукушь, (кѫде не бѣше уще възродена искрата за любовьта кьмь матернійть Български языкь). Но по що ми давахѫ малу заплатѫ 2500 гр., не рачихь да ходамъ. И така до Апрілія 17. 1854 отъ какъ сѣдохъ [2] въ Бытоля, си дойдохь въ Охридъ съ надеждь да найдамъ тамо негде мѣсто, за (да) учителствувамъ. Но и тамо на праздно ми бы надеждь-та, защо отъ 17 Апрілія, отъ как' си хойдохь отъ Битоля, дури до Іулія, нигде мѣсто за мене сѣ не найде, и язь отъ кахѫть, защо сѣдохъ толку врѣме безъ работа,
1. Замѣстникъ на ковчежника въ вилаетското управление.
2. Първо писано съ ь, после поправено съ ъ.
41
сѣ поболихь, безъ да помыслія че до тога и Янакія седеше празенъ. И за това на Іулія пакъ хойдохь въ Бытоля да сѣ кажамъ на лѣкарытѣ. Щомъ пойдохь въ Еытоля, го опытахъ Констандина Робевъ лѣкарь-ть, a той само съ еднѫ рѣчь „немашь нищо" мѣ избави отъ болестьтѫ. Тога сѣдохь въ Бытоля две-три седмицы, си зедохь и ендиктиконъ (доказателство или свидѣтелство [1] отъ учитель-ть ми, потвьрденно отъ тогашнійть Владыка Венедикта [2]) и на първитѣ дни Августови сѣ вратихъ пакъ въ Охридъ. Щомь си дойдохъ въ Охридъ, кѫде и Янакія дотога седеше безъ работѫ уще отъ Ноемврія, отворихме на 9 Августа училище особно заедно съ него, въ което учихме 9 месецы, сиречь до 22 май 1855. А отвореніето на това училище бы какь следувать: понеже отъ еднѫ стьрнѫ на тие времена училищата общи въ Варошь-ть ни бѣха на най-лошо състояніе, въ кои учехѫ въ взаимното Димушь П. Масинь, (сегашенъ поп Димитрія Масинь), a въ Елинското Спиро М. Танчевь, обата неспособни; a отъ другѫ стьрнѫ Янакія, понеже сѣде толку време безработѫ, гражданимте, a особито Григоръ Паунчевь беше го наторвель уще отъ зиматѫ да отворитъ особно училище съ заплатѫ особнѫ да си плащать сѣкой ученикь, кой любить да ходить у него да сѣ учить. Но Янакія отъ еднѫ стьрна быдеещемь на съмнѣніе да ли ще сѣ съберѫть ученицы толку, колко що бѣхѫ нуждни, за да му сѣ съберить неговата заплата, отъ другѫ стьрнѫ пакъ надеьаещемь сѣ да не сѣ найдить некое мѣсто за него, недьрзнувалъ [3] да отворить такво училище, хемь едношь и извѣстителнитѣ пысма (обявленията) [4] ги зготвилъ, но видѣль чи не сѣ берѫть ученицы, и пакъ ги баталлайсаль. Но оть кога язъ поседохь толку време въ Охридъ безъ мѣсто, како нѣго, най-послѣ видохме невидохме рѣшихме да отворимъ обаица купно. За това дури пойдохь язъ въ Бытоля и си дойдохь той напрай извѣстителните пысма (а язь преписахъ съ краснопысъ) и гы разгласи чи ке сѣ отворить едно такво особно училище Елинско и взаимно съ особенѫ заплатѫ за сѣкой ученикь отъ Елинското отдѣление по 200 гр. на година, a отъ взаимното по 50 гр.
1. После прибавени.
2. Битолски.
3. Първенъ писано съ окончание ь.
4. После прибавено.
42
И така отъ какь си дойдохъ язъ отъ Бытоля, отворихме особното училище на 9 августа 1854 въ кукѭтѫ Янакіевѫ. Щомь сѣ отвори училището, въ първитѣ още дни стьрчахѫ доволно ученицы за обете отдѣленія, така щото сѣ принудихме да бараме кукѭ, за да го устроиме добро и съвършено училище, како що уще оть първо мыслехме. За това хватихме кукя таквѫ съ кирія отъ Aнгелетѫ Паунчевъ всето горно душеме [1] (кое на послѣдни години на 1862-3, отъ какъ изгоре Митрополіята, бы и Митрополія) за 500 гр. годишнѫ киріж. Въ таіѫ кукіѫ влегохме първо на 1-ый Ноемврія 1854 (кога бы еднѫ големѫ дългѫ [2] (?) студъ, снѣгъ и фуртунѫ, така що дѣцата неможеха да идѫть на училището) и сва зыма тука седохме до 23 Апрілія 1855 г. Училището го наредихме и устроихме най-добро. Ученицы стьрчаха многу, въ взаймното отдѣленіе се собрахѫ преку 80, a въ Елинското пойке отъ 20. Ученицыте свите съ голема радость тьрчжхѫ на училище и напредвахѫ. Така що въ малу време градските общи училища сами отъ себѣ сѣ затворихѫ.
Гражданите кога видохѫ таковь напредъкъ въ училището ни и чи ученицыте како яганца си търчахѫ, непожалвахѫ парыте що ни ги давахѫ за ученицыте. Но едни отъ злобливыте граждани, a именемъ Стефанія Владыковъ и Манчевцы, отъ еднѫ стьрнѫ отъ зависть зарадъ успѣхытѣ на училището ни, a отъ друга стьрнѫ защо сѣ затворихѫ обшите училища и учителите, кои гы защищавахѫ (еднійть, Спиро А. Танчевъ, го защищаваше Стефанія, защо му бѣте шура и кого противо народнѫтѫ волѭ го поставяше, a другійть, Димуша П. Масинь го защищаваше Христо Манчевъ, защо му бѣше баджанакъ, кого такожде противо народнѫтѫ волѭ бѣше го поставилъ Хр. Манчевъ), понеже, велямъ, учителите останахѫ безъ ученицы и сѣ принудихѫ да гы остаѭтъ училищата и да си бегаатъ, ни завидохѫ и нѣ возненавидохѫ и секаковь начинъ употребихѫ да ни го затворѫтъ особното наше училище. Нѣ плашихѫ, нѣ страшихѫ, но не имъ сѣ убояхме. За това най-послѣ принудихѫ домакинъ-ть на кукятѫ (училището ни) Ангелета Паунчевъ да нѣ испѫдить безъ време. A той, быдеещемъ задължень на Манчевцы, не можеше да гы непочуѭть. Слѣдователно единь день ни сѣ качи горѣ
1. Етажъ.
2. He е ясно написана.
43
и ни сѣ развика да си бараме кукя, похвалеещемь ни сѣ и съ секирѫ да ни изсечить столойте. Тога како видохме така, рѣшихме да си сѣ оттьрниме уще съ време и на 21 Апрілія 1855, сирѣчь по шесть месецы отъ како бѣхме влегле, сѣ тьрнахме пакъ у Янакіевата кукя, кѫде поучихме еднѫ две седмицы, но кога видохѫ горѣреченните завистници чи ніе и отъ това не имъ сѣ убоихме, но си барахме друга кукя и оти и тоа срѣдство не ке имъ поможить, почнахѫ да бараеть друго средство и такво найдохѫ слѣдующево. Понеже училищата общи отъ некое време не бѣха на добро състояніе заради що немаше постояна каса и редовень приходъ и за това мнозина и отъ учителите не можеле да си земеть заплатѫтѫ, горѣрѣчените завистницы издѣйствувахѫ така, сир., да нѣ поставѫть насъ въ общите училища, a това не защо нѣ любехѫ и нѣ сакахѫ, или защо желаехѫ поправленіето на училищата, туку само и само за да ни расипѫть едношь сѣделото [1], за да ни развалѭть особното училище, та послѣ отъ общото лѣсно имъ бѣше да нѣ испѫдѫть до годинѫтѫ, како що и непремѣнно бы, како що ке сѣ рѣчить подолу. За да убѣдѫть народъ-ть на плань-ть си, сирѣчь, за да сѣ поставиме ние въ общите учнлища, най-лѣсно бы, защо щомъ чухѫ чи ние сѫщитѣ ке быдиме въ общите училища и децата имъ ке сѣ учѫть безплатно съ радость сѣ сьгласихѫ съ щеніето на лукавите М. и С. Само тройца, Евтимія А. Зарчевъ и Якимъ Д. Скопаковъ и единъ отъ Филевцы, не сѣ чинехѫ кайль, но що ке ти чинѫть тройца. Ако бѣхѫ пойке мина на той умъ, училището ни особно уще за многу ке существуваше! Харно народъ-ть сѣ съгласи да сѣ поставиме въ общитѣ училища, но ние да сѣ съгласиме на това не бѣше лѣсно, защо, знаещемь чи училищната ни каса или другій редовень приходъ нематъ, бѣхме увѣрени чи не ке можиме да си земиме заплата, и за това никакь не сѣ сьгласявахме. Но лукавитѣ и на това крайть и чарето му найдoxѫ, защо издѣйствувахѫ, що старите училищни слогови (хесаби) да сѣ забораѭть и наново да сѣ напраить каса. За това отъ како многу събранія сѣ сторихѫ, сѣ рѣши отъ гражданитѣ (разумѣват сѣ чи чрезъ дѣйствуваніето Стефаніево) да сѣ съставить каса. Сѣ опредѣли сѣкой отъ попървите да приложить
1. Гнездото.
44
за съставяніе на еднѫ училищнѫ касѫ, освѣнъ по-пьрвите и сѣкои гражданинь колку можить да поможить. И пощо не сѣ навѣрвахѫ да му ги дадѫть еднему парыте отъ касѫтѫ или похарно да рѣчѫ, защо не имь сѣ давахѫ да ги дадѫть, рѣшихѫ, на мѣсто да го дадѫтъ влъгъ-ть, да дадѫть епитропите (настоятелите отъ сѣкоя цьрквѫ) на ефорите (надзирателите) училищни, кои на ново и нарочито сѣ поставихѫ тройца, Григорь Паунчевъ, Христо Капчевъ и Якимь Групчевъ, задължително обвѣзателство (темесуть), за да имъ давать сѣкоя годинѫ по едно опредѣленно количество пары, колку сѣчеше лихвата отъ обѣтените [1] отъ сичките махалцы за касата пары. Но понеже овая уредба небѣше искренна, не сѣ забави да сѣ развалить до другата година, отъ како сирѣчь ни развалихѫ нашето сѣдело. Како да бы, бы, народъ-ть сѣ съгласи за нашето во общите училища поставленіе. Намъ крайтъ [2] ни сѣ найде, що не сѣ съгласяхме, заради що сѣ боехме дано ни сѣ неплатить заплатѫ, защо каса, ако не постоянна, поне привременна, сѣ състави, училищии настоятели, какви що сакахме здрави сѣ поставихѫ, Григорь Паунчевъ, Христо Капчевъ и Якимь Групчевъ. Най-послѣ и ние сѣ съгласихме и сѣ погодихме за общи учители, Янакія вь Елинското за годишнѫ заплатѫ 4000 гр., a язь въ взаимното за год. запл. гр. 2000, и така отъ како се утвьрдихме съ кондрата здрави, почнахме да учиме въ общитѣ на 6-ій Майя 1855 год., кога го затворихме особното уч., кое трая отъ 9 Августа 1854 до 6 Майя 1855 год. и во кое по-главни ученицы бѣхѫ въ Елинското Андонь К. Митановъ и Василія Дямандіевь, кой послѣ по време отиде въ Русія. A въ взаймното училище освень многу дѣца имаше и три-четири по-голѣми дѣвойки, Елисавета В. Фортоматова (коя послѣ се омажи за Андроника Зарчевъ), Елисавета Капчева (коя сѣ мѫжи за Якима К. Сапунджіевъ) и Деспина П. Паунчева (най-красната на това време, коя сѣ мѫжи за Христо Г. Гьрдановъ, братовчедами). Овие свиве три заедно уще съ две друдзы, Катерина X. Кокинова (коя сѣ мѫжи за Іωанна А. Савинъ) и Сотира I. Скопакова, другата година въ общите училища сѣ учехѫ въ Елинското при Янакія.
1. Първенъ писано съ ь, после поправено.
2. Оконч. поправено отъ ь на ъ.
45
Отъ особното учипище, въ кое учихме 9 месецы, си дѣлихме съ Янакія 4000 гр., отъ кои язъ зедохь, по договорьть ни, 1/5, сиречь 800 гр., a Янакія 4/5 сирѣчь 3200 гр. Рѣкохме чи сѣ погодихме въ общите училища и на 6-ый Майя 1855 почнахме да учиме кѫде слѣдувахме дури до годинѫ-тѫ и поради насъ толку дѣца сѣ събрахѫ, що училищата не гы земахѫ: въ Елинското 60 дѣца, a въ взаймното преку 300, и за това сѣ принудихѫ да поставать и подучители, въ Елинското Никола А. Савинь, кой тога бьргу бѣше дошолъ отъ Аѳина, но само 6 мѣсецы одвай доседе, a во взаимното не само единь подучитель донесохѫ, Милета Г. Скопаковъ, кой до тога учителствуваше въ Стругѫ, но, пощо не ги созимаше въ взаймното, първо поставихѫ вторъ подучитель, Констандина Хр. Узуновъ, (кой по неколку годины — на 1860 год. пойде въ Русія да сѣ учить и тамо умрѣ по три мѣсецы), и сьградихѫ друго малечко взаймно училище, νηπιακὸν назоваемо, подъ Елинското, кѫде опредѣлихѫ нему най-малите деца да ги учить. Но три четири само месецы поучи и послѣ, пощо му недавахѫ заплатѫтѫ, сѣ принуди да сѣ оттьрнить отъ тука и да си слѣдувать пакъ първійть си занаеть терзійскійть. А отъ како си хойде той, най-малите дѣца пакъ останахѫ на моіѫ тежинѫ въ големого взаимно училище кое, пощо ги не земаше, намислихѫ да го приздължѫт(ь) и прираширѫть, но Робевцы, како първосъзидатели на това училище, не дозволихѫ да сѣ предзиздѫть [1] (несъмнѣнно требить да разумихѫ чи требить да играше въ среде некоя роля Стефаніова) [2].
Горереченните два подучители мои ми заслужихѫ мене : еднійть, Миле Скопачевъ быдещемь добъръ пѣвець цьрковень (псалть), ме поучи малу да пѣіѫ, устна музика, или како велятъ по-просто „псалтика", a другійть Констандинь Хр. Узуновъ, първь той ми даде поводь да сѣ заучамъ на майчинійть ми языкь. Той ми даде единь сьрбски букварь (защо тога Български немаше въ нашиве стьрни, нито мислѣше некой за български, но сега [3], хвала Богу), ми ги научи буквите и ми вдѫхнѫ найпьрвѫтѫ искрицѫ на любовь-тѫ кьмь майчинійтъ си языкь. Богъ да го прости и упокои въ Царство небесно. Тая година слушах(а) заедно съ първыйтъ
1. Отъ дзиздъ = зидъ.
2. Разбира Стефанія Владиковъ.
3. разбира 1864 г.
46
Елински чинъ Ан.(донь) Мит.(ановь) и Bac. Д.(ямандіевь) Землеоп., Маѳ(иматика) и свещен. Истор. [1]
Ако и да бѣхме въ общитѣ училища и отъ нашето поведеніе и ученіе свите общо ученици и родители (бѣхѫ) благодарни, съ све това непрестанна(хѫ) непріятелите ни, a особито Стефанія отъ да ни зломислить и потемно да ни копѫть гробъ-тъ. Защо свето [2] лукавство употреби туку да н(ѣ) изхвьрлить отъ тука, но пощо народъ-ть бѣше въдадень и прилепень на нась и за това на явно не можеше да противодействувать, употребляваше разни притворенія и лъскателства. Отъ како годината ни сѣ свьрши до 6 Майя 1856, народъ-ть нѣ глави пакъ и за другата година на сѫщѫтѫ заплатѫ. Стефанія виде новото ни погождайнѣ съ скьрбно сьрце, но неможеше що да сторить. Найпослѣ издѣйствува да ни ся недадѫть кондрата за новатѫ годинж, за да, или сами да избѣгаме на часъ-ть, или отъ како ке учиме доволно време, послѣ, да си бѣгаме неможеещемь да земиме ни една парѫ. Това ние го предвидохме и за това поучихме две недели, отъ 6 до 22 Мая, праздникь Св. Іωанновь Владимировь, съ надежь белки ке поставать до тога епитропи нови и тие ке ни дадѫть кондрата. Но понеже той день, 22 М., бѣхме затвориле, едно заради праздникь-ть, а друго рѣшени да не отвораме дури не земиме кондратата, непріятелите ни найдохѫ таіѫ благословнѫ причинѫ, за да нѣ представѫть предъ народъ-ть како лоши и невѣрующи на почтените обещанія и рѣчи отъ почитаемите старцы, и така събрахѫ сѣ въ кукіѫтѫ отъ Якима Групчевъ, най-малійть епитропъ, чорбаджіи и първенци, сѣ убѣдиле чи навистина сме такви ние, и съгласно рѣшихѫ насъ да нѣ изпѫдѫть, а на мѣстото ни да наместѫть въ взаимното поп Стефана Гюрчевъ, а въ Елинското Григорія Пьрличевъ, кой на това време учителствуваше въ Прилѣпъ. Отъ како така си рѣшиле, нѣ повикахѫ нась и ни рѣкохѫ, „понеже вие не сте давале вѣрѫ на збороите отъ чорбаджіите и безъ кондрато не сте сѣделе, отъ сега да си барате честьтѫ (кѫсметъ-ть)”. И така ние си хойдохме. И тие на часъ-ть Пола Стефана го пазарихѫ за 1300 или 1500 гр. годишнж заплатѫ, а на Григора Пьрличета му пысахѫ призователно пысмо общо въ Прилепъ
1. Прибавено после.
2. = всичкото.
47
кой и незабавно дойде за 3000 гр. год. заплатѫч. Отъ како сѣ отчайхме веке отъ тука, или похарко да рѣчѫ, сѣ избавихме, почнахме да сѣ грижиме за друдзи мѣста, за кои и понапредъ уще не бѣхме безгрижни. Такви мѣста не сѣ забавихѫ да ни сѣ представать. Защо по малу време Янакія чрезъ пріятели сѣ глави въ Корчѫ за 6000 грошой годишнѫ заплатѫ, a язъ чрезъ Ѳома X. Ѳана книгопродавецъ-ть сѣ призовахъ за въ Велесъ и туку рѣчи сѣ погодихь за 3000 гр. год. заплатѫ (забѣлежи чи въ Велесъ до тога уще сѣ учело пойке на Грьцки) [1] и за това на край Іунія хойдохь въ Бытоля, за да тьргнамъ отъ тамо въ Велесъ, отъ како ке си земамъ кондратото въ Бытоля, кое го чекахъ тука да ми го пратѫть Велешане. Но пощо за некаквы причины сѣ забави да дойдить кондратото отъ Велесъ, прияхь друго кондрато испратено ми отъ Струга отъ Георгія С. Чакаровь, и тамо послѣ хойдохь. Испращаніето ми на това кондрато отъ Струга и главяніето ми въ Стругѫ за учитель, кѫде що учителствувахъ три годины, бы по слѣдующійовъ начинъ. Въ Стругѫ отъ 9 годины учителствуваше Наумъ Хр. Хаджо Стружанинь, кой на послѣднѫтѫ годинѫ и взаимноучителнійтъ рѣдъ, кого го учи при Папія въ Крушово, въведе въ Стружкото училище, тога съградено взаймно на мѣстото отъ старото. Еднѫ малечка причинѫ раздьрзнала тогашнійть Коджабашія Іωанна Кокошщевъ и неговите пріятели и привьрзеницы противо Наума, a ового и пріятелите му противо Коджабашіята Іωанна Кокошщевъ, и отъ това сѣ родиле разногласія между жителите Стружки, отъ кое сѣ съсгавихѫ тарафи два, сѣкой противъ на другійть. На единійть тарафъ престойникь бѣше Мате Дудуль, a псслѣдователи, Іоань Деребань, Гьоре X. Хаджовъ (братъ му Науму), Тане Чакаровъ и некои друдзи. A на другійть Тарафь престоеше Георгіи С. Чакаровь, Іωанъ X. Евровь, рѣченнійть Коджабашія, Іωаннь Кокощевъ, Дзодзія Белевъ и Стоянъ М. Матовь. Пьрвійть, сиречь М. Дудуловійть Тарафь, защищавахѫ Наума Хаджа, a противодѣействувахѫ на Іωанна Коджабашіята, кого сѣ печалехѫ да го хвърлятъ отъ коджабашилокъ-ть (кое и сполучихѫ за малу време). A вторійть, Г. Чакаровійть, защищавахѫ Іωанна, a противодѣйствувахѫ на Наума X. Хаджа, и сѣ опечалихѫ да се изхвьрліѫть
1. После прибавено.
48
отъ учителството въ училището имь, кое и сполучихѫ за всегда. Между това забѣлежително е чи първійть Дудуловійть тарафъ, кой защищаваше Наума Хаджовь, a противодѣйствуваше на Іωанна Коковчевъ, [1] противень бѣше и на тогашнійть Охридски Владыка Діонисія, быдеещемь М. Дудула пріятель съ Робевцы; а другійть Г. Чакаровійть Тарафъ, кой защищаваше Іоанна, a противодѣвствуваше на Наума Хаджа, быдеещемь Іωаннъ и Г. Чакарь пріятель съ Стефанія Владыковь, бѣше и къмъ стьрнѫтѫ Владыкова, слѣдователно, и Владыката отъ нихнѫ стьрнѫ го имахжѫ Така быдеещи разположени, двата Тарафа повише отъ годинѫ сѣ терахѫ по конацы и кога еднійотъ падвеше, кога другійтъ, но никакь не престанахѫ дури не сѣ удовлетвори Чакаровійть или Іовановійть тарафь. И първо побѣди Дудуловійть, защо Іоанна го изхвърли отъ Коджабашилокь-ть, a Наума го закрепи на училището. На мѣстото Іоанново поставихѫ* побѣдителитему Іоанна Деребана. Но не бѣхѫ честити да сѣ радвѫть съ него пойке оть 6 месецы. Защо падпалійть Іωоанновь тарафь не само не сѣ утули и отъ тая първа побѣда, но уще пойке сѣ раздьрзна и разгнѣви, и съ постоянството си чрезъ пріятели не само новійть Коджабашія І. Деребана го изхвърли по шестьтѣ мѣсецы, но сѫщійть Іоанна го намести на първото мѣсто и 12000 гр. Іωоанновь дългь го разхвърли въ градьть, и Наума го изхвьрли отъ училището, и си постави кого сакахѫ тие, сирѣчь, Іоанновите пріятели. Г. Чакарь и Евровъ ме поставихѫ мене кѫде учителствувахъ три годины, и отъ тога не мьрдкахѫ веке другошь ни противо Іωанна, ни противо учителя имъ (мене), освень третѫтѫ годинѫ малу нѣщо незначително.
А моето повикайнѣ бы слѣдующно. Кога двата тарафа сѣ терахѫ, быдеещемь уще ние въ Охридските училища, нисѣ предложи отъ Чакаровѫтѫ стьрнѫ да ходиме двата съ Янакія въ Стругѫ и големо желаніе покажвахѫ за насъ; но пощо не бѣхѫ утвьрдени въ надеждите си, Чакаровъ и Евровъ не сѣ нахватіѫ да не [2] зборвѫть, имаещемь шубе да не [3] нѫ остаат во каль-тѫ.
Но кога веке язъ бѣхь си хошоль въ Бытоля за въ Велесъ,
1. Ш. нееднакво предава презимето на коджабашията.
2. Вм. нѣ.
3. Дат. п. отъ ние — ни.
49
a Янакія сѣ погождаше за въ Корчѫ, [1] сѫщійть тарафъ Г. Чакаровь, или похарно самъ Георгія С. Чакаровь, усѣщаещемь нуждѫтѫ за учитель, на коѭ ке дойдѫтъ, ако побѣдѫть, дошоль бѣше въ Охридъ и съ Янакія сѣ погодилъ за мене съ истѫтѫ заплатѫ, за коя бѣхь сѣ погодиль и въ Велесь, сирѣчь, за 3000 гр. годишно. На това бѣше споможиль пойке и самъ Янакія, кой и кондрато бѣше му преставиль да го подпышить, и Янакія ми го прати въ Бытоля, кѫде чекафъ кондратото отъ Велесъ. Погожданіето ми за ви Струга бѣше съ овой зборь: ако сполучѫть или по малу или по многу време предъ да сѣ свършить годината да ме кладѫть въ училището, сирѣчь, ако или малу или многу време поучамъ въ училището имъ, да земамъ отъ Георгія Чакаровь грошой 3000; a ако не сполучѫт въ света годинтѫ да ме кладѫть въ училището, но света годинѫ си я поминамъ безъ да имъ заслужамъ ни еденъ день, да ми платить сѫщій 2500 грошьй. Гледай и кондратото. Кога бѣхь въ Бытоля ми сѣ прати това кондрато. Азъ отъ пьрво бѣхь на съмнѣніе дали да го пріимамъ, или не; но послѣ сѣ размыслихь чи отъ Велесъ, отъ кѫде що чекахь, кондрато уще не бѣше ми дошло и, мыслѣхь, Богъ знайть кога ке дойдитъ, хемь како що сѣ научихь, требеше да чекамъ до 7вр., быдеещемь ова ми бѣше въ рѫкѫ и мѣ оздравяваше отъ 5 Іулія. И, како размыслихь овие, имъ пысахъ на Стружани, чи ми е пріятно. A отъ како го пріяхь и си оздравихь надеждьтѫ, си посѣдохь въ Бытоля уще доволно време, отъ како бѣхь хошоль дури сѣ вратихь, цели три мѣсецы. (На това време сѣ вращахѫ войските отъ Севастополскѫтѫ войнж. Тога бѣше вуйко ми Анастасъ въ Бытоля, сѣ учеше да кройть френски фустани женски. Тога бѣше тука и Хр. Гьрдань на дукянь съ Евстаѳія Стама. Тога охридянци, a особито Георше Гьрдань, гледаещемь мѣ безъ работѫ, ми велехѫ „шетай сега безъ работѫ како говедарь" и друдзи неприлични рѣчи. A кога мѣ видохѫ да ходѫ въ Стругѫ, сѣ почудихѫ.) [2] Въ 7врія си хойдохь дома, кѫде сѣдохь уще три цѣли мѣсецы дури до 10вр. безъ никоя работа, защо Стружаните уще не бѣхѫ свършиле тераницыте си.
1. Първенъ писано Корча.
2. Пасажътъ отъ „тога бѣше тука и Хр. Гьрдань..." после е прибавенъ между редоветѣ.
50
(Тога, лѣтото отъ 1856 год. сѣ праеше Дримь-ть Струшки, съ тѫпани, първо Ангарія, а ,послѣ съ заплатѫ, защо имаше остаени за това едно количество пары отъ Царското ськровище). На 6-ый Декембрія, споредъ обичайть, Владыката Дионисія бѣше хошоль въ Стругѫ за св. Николая. Тамо быдеещемь той, издѣйствувахѫ Чакаровійть тарафъ Наумь X. Хаджо да сѣ изхвърлитъ отъ училището, a на мѣстото му да сѣ поставитъ другій. Щомъ сѣ рѣшило това, незабавно пратихѫ по мене единъ Турчинь, Мурата, Струшкійть хасасъ (пазвань) съ пысмо за да мѣ земить. Пратенійть помене по злощастіе идеещемь въ Охридъ, за що было многу рано (нощя), бѣше го загубиль пѫтемь пысмото. За това, кога дойде въ Охридъ и мѣ найде на Анастасовійть дукянь, мѣ викаше да ходѫ въ Стругѫ, язъ не сакахъ да ходѫ, едно невѣрваещемъ сѣ на него да не е нѣщо дубара отъ противницыте Чакарови, a друго пакъ да не е нещо лошь чоекь, защо на видомъ таковъ бѣше, како цель разбойникь съ оружѣ въоружень. Той, сиромахъ, на [1] увѣряваше чи и пысмо му дале, но бѣше му загынало на пѫть, но никакъ го невѣрвахме. (Рѣкохь ние, защо тука бѣше и Янакія, кой бѣше дошолъ дома, поради що бѣше сѣ поболилъ въ Корча и сѣде дома четири мѣсецы до Божикь дури сѣ излеква. A го излѣквѫ отъ четвъртнѫтѫ му треска Петъръ А. Рогузаровъ, кой бѣше дошоль предъ малу време съ дозволеніе отъ Босна-Сараіево, кѫде бѣше съ Царската войскѫ спецарь (цѣровецъ). Той сѣ врати на Іянуарія на 1857 пакъ въ Босна и отъ како поседѣ съ войската уще доволно време тука, послѣ пойде въ Царыградь заедно съ нея, и тамо ня 1862 год. сѣ ожена за гъркина Зойца. Тамо уще е и до сега (1865)., На Іянуар. 1866 дойде пакъ въ Охридъ и . . ) (не се чете). [2]
Погорѣ рѣкохь чи пратенійтъ никакъ го невѣрвахме чи Г. Чакаровъ му далъ призователно пысмо за мене, но чи той го загубиль идеещемь, хемь сѣ вратиль до полъ пѫти да го барѫтъ, но го ненашоль. На това разговаряйнѣ съ испратенійть помене Турчинъ, Мурать на име, сѣ згоди да дойдить на дукянь-ть Анастасовь, единь Стружанинь (Яковче Д. Несторовъ). Той на увѣри чи истини быле рѣчите отъ пратенійть и чи на неговійть дучянъ [3] Георги Чакаровъ го пысаль пысмото.
1. Вм. нѣ.
2. Прибавено после.
3. Оконч. поправено отъ ь на ъ.
51
Кога чухме така, незабавно сѣ зготвихъ и въ сѫщійть день кинисахъ заедно со него. Ходеещемь пѫтемь въ Стругѫж, въ каль-тѫ кѫде вьрбыте предъ калдармѫтѫ Мурать го найде пысмото, ми го даде, кое отъ какъ го прочитахъ сѣ увѣрихь за истиннѫтѫ.
Пойдохь въ Стругѫ право у І. Еврова дома му, кѫде посѣдохь еднѫ седмица. Щомъ хойдохь, утрината или вечертѫ, не паметвамъ, бѣхѫ сѣ събрале първенцыте при Владиката Дионисія у Наумчета Маринъ Арнаутинъ-ть, цьрковній епитропь, дома му. Тамо предъ Влад. и първенцыте сѣ направи кондрато друго за 3000 гр. годишнѫ заплатѫ отъ 6-ый 10вр. 1856. A първото кондрато не сѣ наспомена, защо бѣше скришомь отъ общинѫтѫ само отъ Г. Чакарова стьрнѫ дадено, за да не сѣ найдить въ тесно да не неможить да найдить учитель, отъ како ке го исхвърлѭть Наума Хаджа.
И така отъ како си зедохъ друго кондрато подпысано отъ надзирателите училищни (Наума Калайджія, кой бѣше епитропъ на еснафската каса) и отъ първенцыте и потвьрдено отъ Владыката, утрината, день отъ Св. Спирідона, ме доведохѫ въ училище (како зетъ), и Наумъ X. Хаджо отъ како ни го предаде училището (и ключеите) си излѣзе низъ портѫ надворь (вѫнъ). Така бы моето ходейнѣ въ Стругѫ, кѫде що сѣдохь три почти години отъ 14 10вр. 1856 до 20 Августа 1859, и си поминахъ добро какъ що ке сѣ речить подолу.
Отъ како сѣ намѣстихь съ новото кондрато въ училището, сѣ слагахме съ Георгія Чакаровь за първото кондрато, и ми плати за 4 1/2 месецы отъ 15 Іулія до 1-ы Іовр., сирѣчь 9/24 или 3/8 отъ сичкѫтѫ заплатѫ или грошой 1125.
Кога влѣгохь въ училището, найдохь помощникъ Георгія поп Христовъ Икономовича (кой въ послѣдните времина многу ми заслужи, какъ що ке сѣ рѣчить другадѣ, и како що покажувать непрестанното и често взаимно пысаніе).
Овой Георгія быль ученикъ Наумовъ Хр. Хаджовъ и за това почти отъ нищо хаберь немаше. Но цьрковното пѣніе доволно добро го знаеше, кое бѣше го училь при Михайля (Милета) Г. Скопакова, кога овой предъ да дойдить въ охридските училища помощникь мене, бѣше учителствуваль въ Струга пѣть годины.
Реченійовь помощникь Георгія поп Христовь, кога го найдохь,
52
бѣше главень помощникь Науму X. Хаджовь и пѣвецъ цьрковній за годишна заллатѫ 500 гр., но постепѣнно заплатата му сѣ качи въ тритѣ годины дури бѣхь язъ до 1800 гр., a послѣдните години и до 3500 гр. Како почнахъ да учамъ заедно съ Георгія отъ начало усѣтихь доволень трудь, негодованіе, едно защо неучень на чуждинѫ и самъ, a друго пойке защо срѣщахъ многу пріпятствія, кои происхождахѫ косвенно отъ Наума X. Хаджовъ и отъ пріятелите му, кои, ако и да сѣ исхвьрли Наумь званично отъ училището, никакъ не сѣ убѣждавахѫ чи не ке можѫть веке да сполучѫть да си го изміятъ срамь-ть [1] за побѣдѫтѫ що сѣ побѣдихѫ, но уще сѣ надѣвахѫ да го наместѫть пакъ на първото мѣсто любезнійть имъ учитель. И за това той съ помощь-тѫ на пріятелите си отвори особно училище дома си, едно защо немаше кѫде да ходить, a друго да сѣ найдить сѣкога тука и да е готовь.
Но никакъ не сполучихѫ. Защо азъ по десетомесечно учителствуваніе на 14 8вр 1857 дадохъ испыть добъръ пред-ъ народь-ть и при присѫтствіето на сегашнійовъ Владыха Мелетія, a тогашній епископь „Белички" (Βελιτζης). Ученицыте успѣшно сѣ отговорихѫ, и всичкитѣ жители Стружки дури и Наумовите пріятели останахѫ отъ мене благодарени. Защо освень работѫтѫ ми, коя съ големо усьрдіе и ревность си я гледахь, нищо друго не мѣшахъ и съ свекого сѣ носѣхь добро, безъ различіе на противницы и пріятели.
Моето кротко повѣденіе и самите непріятели или противницы (напр. Мате Дудула) ги принуди да быдѫть добро склонени кьмь мене. Защо на пазарейнѣто за другатѫ годинѫ сами тие предложихѫ да ми прибавѫть на ланскѫтѫ заплатѫ уще триста грошой. Така отъ како поминахъ първата година, сѣ главихь второ за друга съ годишна заплатѫ 3300 грошой. Втората година такожде я поминахъ благополучно и благородно отъ двете стьрни, само къмъ край годинѫ сѣ появихѫ отъ стьрнѫтѫ на противницыте некакви противодѣйствія, но безъ никаквѫ сполукѫ. Предшественничь-ть ми Н. [2] многу сѣ загрижи и опечали да ми помрачить почесть-тѫ, но никакъ не сполучи. Свите жители мѣ любехѫ и мѣ почитахѫ и ученицыте
1. Първенъ писано срамо-тъ, после поправено срамъ-ть.
2. Наумъ Хаджовъ.
53
ми сѣ покоряваха своеволно отдаваещемь ми приличѣнѫтѫ на любимь учитель почесть. Предшественникь-ть ми дьрзна дури и явно да си кажить кусоуміето и враждебностьтѫ си къмъ мене. Защо на второгодишнійоть испыть на 23 Апрілі, 1858, кога велехѫ ученицыте, предложи (рѣче) на събраните зрители и слушатели да ги доведитъ неговите ученицы, кои ги учеше въ особното си училище, за да рѣчѫть предъ събранійть народъ, несъмнѣнно похарно отъ моите, съ мысля за да мѣ посрамотить. Но на таѭ высокѫ нѣговѫ мудрость (!) прилично му сѣ отговорихѫ Георгій С. Чакаровь и Іωанъ Хр. Евровь, велеещемь му, чи сега сме дошле да испытаме ученицыте отъ ова училище, a твоя милость, ако любишь да дадишь испыть отъ ученицыте си, можить да нѣ викнишь другій день, a не сега (на готовѫ попарѫ). Като чу така премудрій (!) Н. Хаджо, усѣти сѣбе си посрамотень, си зеде гь съ себе неколцината ученицы свои, кои нарочито за това бѣше гы довель, и си побѣгна низъ портѫ съ малчейнѣ. До неделятѫ даде испыть и той дома си само предъ родителитѣ отъ ученицыте му. Но и той испыть, каковь бѣше (!), ученицыте го кажвехѫ (!).
Вторійть ми испыть дадохь нa 23 Апр. 1858, сирѣчь 8 мѣсецы предъ да сѣ съвьршитъ времето. На той испыть ученицыте многу сѣ отговорихѫ и за това поотличните сѣ вѣнчахѫ, a именно: а) Іωсифъ Митр. Несторовь, първійть ученикъ, за напредуваніето на сичките уроцы и за благонравіето; в)Георгій Петр. Милевъ за числителницѫтѫ; γ) Стефань Нед. Узунъ за неподражаемійть и найчистотень краснопысъ. (Овой ученикь послѣ неколку години умрѣ на чуждинѫ); δ) отъ девойкыте сѣ вѣнчѫ г-джа Елисавета Д. Миладинова, коя было пысано да ми быдить супруга. Ученицыте на испыта сѣ испытахѫ на Гьрцкій языкь, Свещена исторія, Геннадіева новій Завѣть, Граматика гьрцка рѫкопысна Янакіева Стрезовь глаголи; Землеопысаніе граждаиско отъ Кокони света; Ариѳмитика (числителницѫ) отъ Дройки вторѫ и третѫ часть, сирѣчь, дробы именовани и меѳоды. Но отъ всите наукы най-отлична, коя даде ужасъ и големо удивленіе, бы краснопысъ-ть, отъ кого държамъ примѣры неподражаеми напысани оть Стефана Н. Узуновь и Христа К. Видовь.
Помина, сѣ свьрши и втората година. На главяйнѣто отъ третятѫ годинѫ срещнахъ малу припятствія и мѫчнотіи. Защо
54
оть еднѫ стьрнѫ пріятелите ми незнамъ съ какво намъреніе и съ каквѫ политикѫ сѣ тьргахѫ на стьрнѫ, a друдзите, противницыте, стоехѫ хладнокровни кьмъ мене или подобро да рѣчѫ сѣ противехѫ на главяйнѣто мое. Най-послѣ отъ како се разбра чисто чи нематъ кой да ме главить и задьржить на мѣстото, ако че сѫ първите пріятели, на 20 10вр. 1858 ме викахѫ у Стояна Матовъ домаму, кѫде бѣхѫ сѣ събрале нарочито Іωаннъ Кокошь, Коджабашіята, Георгій С. Чакаровь, Иоань Евровъ и домакинъ-ть отъ кукята Стоянь М. Матовъ. Виквеещемь ме главихѫ за третатѫ годинѫ отъ 20 10вр. 1858 до 20 10вр. 1859 съ годишнѫ заплатѫ токмо съ второгодишнѫтѫ, сирѣчь 3300 и 200 за сѣдалище.
Наумь Хаджовь, кой уще сѣ надѣваше да се намѣстить на първото си мѣсто, како виде оти язъ сѣ главихь и за третя годинѫ, сѣ отчай веке, и почна отъ тога подѣятелно да барать мѣсто. За негово благополучіе на Апрілія 1859 год., сирѣчь отъ какь ясъ сѣ главихь за третѫтѫ годинѫ, сѣ побара въ Прилѣпъ и сѣ глави за 6000 гр. годишнѫл заплатѫ, превелична споредъ достойнството му. Ево съ каковь начинъ [1] сѣ глави въ Прилѣпъ. Въ Прилѣпъ отъ некое време имать (существуваать двойни училища, Българско и Гьрцко, за кои попространно и особенно ке рѣчиме подолу). Въ Гьрцкото училище, въ кое, какъ що ке сѣ рѣчить другошь, бѣше училь Наумь Хаджо другошь предъ 18 год., уще несъзиздани сегашниве училища. Сега на послѣдниве години учителствува Григорій Пьрличе, послѣ Димитьрь Миладиновь, кой такожде и другошь бѣше учителствуваль. Современно и Ксенофонъ Дзиндзифовь, преименуеній Райко. Понего некой Наумь Поповь отъ Горенцы, Костурско село, Българинъ. Овой Наумь, отъ како учителствуваль еднѫ-две годины, послѣ или несакаещемь да сѣдить веке заради що неможель да предавать повысокы уроцы на ученицыте и заради що неможель да гы покорить (какь що се научвамъ отъ вѣрующите), или защо не сѣ погодиль въ заплатѫтѫ, си хошоль въ Корчѫ, кѫде взаймноучителствува две годины, въ сѫщото време кога бѣше Елински учитель тамо Янакія Стрезовъ и Петрушь братми сѣ учеше при нѣго, кои кажвехѫ доста лѣснотіи негови ще бѣше чинель съ тамошнатя учителка.
1. Пьрвень писано съ ь, после съ ъ.
55
— Овой отъ как'не сѣ погодиль, но си побѣгналь отъ Прилѣпъ, тогашнійть училищній Прилѣпски Епитропъ Даміанъ Петревъ, пріятель быдеещемь нѣговь заради що быль некогашь ученикь при него, издѣйствувать да му пышѫть призователно пысмо и кондрато да му пратать за год. запл. 6000 гр.
Съ таковь начинь Наумь X. Хаджовь дойде въ Прилѣпь Гьрцки учитель, кѫде сѣде пойке отъ две годины, дури сѣ поболи, и болень отъ какь си хойде дома си по неколку мѣсецы, си умрѣ на 23 10вр. 1861. А отъ како бѣше си хошоль отъ Прилѣпь кѫде Августа или 7вр. 1861, го наслѣдихь пакь ясъ како ке сѣ рѣчить подолу.
Рѣкохь погорѣ чи на главяйнѣто отъ третятѫ годинѫ въ Стругѫ срѣщнахь многу мѫчнотіи. Тие мѫчнотіи ми дадохѫ причини да мыслямь за друго мѣсто и ме увѣрихѫ чи учителствованіето ми въ Струга не можить веке да се продолжитъ пойке отъ третата годинѫ, како що бы и навистина. За това уще съ време почнахъ да се грижамъ за друго мѣсто, На грижейнѣто ми за друго мѣсто ми сѣ представи добъръ случай слѣдующій. Въ Охридъ отъ какъ на 22 Майя 1856 г. сѣ тьргнахме отъ училищата на местото ни сѣ намѣстихѫ или наслѣдихѫ Григоръ Пьрличе и поп Стефанъ Гюрче, коі пьрватѫ годинѫ имаше съучитель мойть помсщникъ Милета Г. Скопаховъ, a вторѫтѫ Якима Наумовь поп Ставревь, внукъ (братанецъ) отъ Месокастро. Но нито първѫтѫ годинѫ, ни вторѫтѫ сѣ благодарихѫ народъ-ть отъ Негово Благоговѣйнѣйшество поп Стефана Гюрчевъ, кой многу строгъ или подобро да рѣчѫ, свирѣпосьрдецъ е, и съ ученицыте многу свирѣпо сѣ обносвить. Та отъ таковь человѣкь можить некой да сѣ благодарить?! За това на третятѫ годинѫ изпѫдихѫ го и на мѣсто му доведохѫ отъ Гьрція некого Киріяка Георгіади родомь качаунинь за годишнѫ заплатѫ 6000 гр. Овой взаймноучитель, кой доволно време бѣше учителтгвуваль и въ самѫтѫ Гьрціѫ внѫтрѣ во Аѳины, бѣше достопохвалѣнь, прилѣжень и способень, но две погрешки человѣчески, строгостьтѫ и ипохондріята (ἡ ὐποχόνδρια), повише послѣдната, го сторихѫ да си избѣгать самъ на шестьтѣхъ мѣсецы безъ да оставить некое достопамятно име (освень ипохондріатѫ си). Шесть мѣсецы отъ какъ овой си побѣгна остана взаймното училище безъ учитель на рѫцѣте отъ подучитель-ть Якима, кой незнаеше ни името да си го подпышить.
56
Ево сега добъръ случай за мене. Уще втората година кога бѣше поп Стефанъ, гражданите Охридски познаваещемь неспособностьтта му и усѣщеещемь нуждѫтѫ за подобъръ учитель, a отъ другѫ стьрнѫ паметвеещемь доброто наше обносеніе съ ученицыте и съ родителите, и быдеещемь увѣдомени за способностьтѫ ни, много пѫти ми предложихѫ съ най-пріятни обѣщанія да пріимаме учителското мѣсто въ Варошското Охридско взаймно училище, но язъ, отъ еднѫ стьрнѫ быдеещемь наситень отъ обѣщаніята и отъ обносеніята на Охридските чорбаджіи, a отъ другѫ пакъ имаещемь си мѣстото погодно и благодарственно, баре глазѫ не имъ въртехь на поканваніята и призиваніята имь, но херь колку да бѣхь отдалечень въ първите две годины отъ нихь дойде, време, въ послѣднѫтѫ годинѫ да сѣ придоближиме, и тие къмъ мене, a и язъ къмъ нихь. Защо дури бѣше поп Стефанъ, поканваніята имъ бѣхѫ и порѣдки, и нетолку постоянни. Но отъ како си побѣгна Киріякь Георгіяди, кому плащахѫ 6000 гр. год. платѫ, и дѣцата останахѫ на едень съвсемь неспособенъ, нуждата стана голема, за това отъ тога вече почнахѫ систиматически начесто и постоянно да мѣ призовать, a особито Манчевцы и Паунчевци и некои друдзи, кои пойке усѣщавахѫ нуждата. Отъ друга стьрнѫ моята работа въ Струга не ми оздравляваше будущего и бѣхь принудень, какъ що рѣкохь погорѣ, да барамъ мѣсто. За това и како да сѣ склонихь да пріимамъ поканваніето на съотечественницыте ми. Но колку и да сѣ склонихь, колку и да бѣхь принудень да пріимамъ предложеніето имь, но само едно наумвейнѣ отъ случките и лукавствата Стефаніеви кои сѣ сторихѫ на първійть пѫть, кога бѣхме, сирѣчь на 1856 год., ми нанесвеше трепеть и ме чинеше никакъ да не пріимамъ никога такви и подобни предложенія отъ Охридските, кѫде единь само владѣеть, Стефанія. (И той збухна на 1866 год., Охридъ се избави отъ него) [1].
Но и на това страшейнѣ мое му сѣ найде крайтъ и най-послѣ сполучихѫ да ме доведѫть въ училището имь. Ево како. Въ Іянуарія отъ 1859 год., сирѣчь тая годинѫ кога учителсгвуваше въ Охр. училище ипохондріякъ-ть Киріякъ, Владиката Дионисія сѣ замѣсти съ Іωанникія, Дирахійскійть Владыка, родомь Арнаутинъ отъ Елбасанъ. Кога идеше овой Владыка,
1. После прибавено..
57
язъ быдеещемь въ Струга го пречекахъ съ ученицыте. Послѣ и на посѣщеніе хойдохь, ме опыта кой и що сумь, и щомь чу чи сумь быль внукь (сестринець) Стрезовъ, за кого бѣше предразположенъ добро, тога уще намисли да ме земить и мене и Янакія да го доведить отъ Корча, кѫде що сѣ намѣрвеше тога отъ три годины напредъ.
Владыка Іωанникіа съ таквѫ мысля за насъ дойде въ Охридъ. И щомь сѣ яви първійть случай, той го не остави. Пьрво. Отъ како по малу време си избега Киріякъ, щомь дойде Владыката отъ Царыградь, каде пойде да сѣ видигь съ патриката, за да . . . [1], сѣ загрижи за взаймното училище, кое бѣше съвсемъ пусто. Горерѣченните граждани почнахѫ веке постоянно да ми сѣ тоарвать, и азъ како видохь оти имамъ кой да мѣ [2] оздравить работата (Владыката) и на кого да сѣ закрепамъ, сѣ склонихъ. И така единъ день предъ градските първенцы и предъ Владыката сѣ погодихъ за 4,500 гр. годишна заплата, сирѣчь 1200 гр. пойке отъ колку що бѣхъ на Струга. И отъ како сѣ пазарихь въ Охридъ, пойдохь въ Струга и на 20 Августа 1859 год., сирѣчь, предъ да ми сѣ свьршить третята година, сѣ оттьрнахъ отъ училището Струшко съ дозволеніе, кое мѫчно ужь пріяхь, и отъ како си отменихме кондратата, си хойдохъ въ Охридъ, кѫде почнахъ да учамъ отъ 1 7вр 1859, как' що гласить и кондратото, подпысано отъ тогашните Епитропи Коста Т. Белевь (кого по неколку годины го убихѫ въ Студенчища) и Наумь X. Снегарь, кой бѣше и цьрковень Епитропь на Свято-Климендовата цьрква.
Въ тригодишното почти време що учителствувахъ вь Струга, две достозабѣлежителни нѣща зедохѫ мѣсто (сѣ сторихъ). Пьрво. Що за първъ пѫть язъ въведохь въ училището да сѣ учить и майчинійть ни языкь Болгарскійть, кой отъ единь вѣкъ почти напредъ (70 годины) [3] бѣше исчезналь. Слѣдователно сѣ въведе и въ цьркватѫ. На това въвежданіе причина бы приснопамятній Димитьръ Миладиновь, за кого ке сѣ рѣчить попространно на друго мѣсто. Той приснопамятній мѫжь быдеещемь отъ многу годины Елински учитель, можить
1. Непопълнено отъ Ш.
2. Вм. ми.
3. Ш. грѣши: отъ унищожението на Охр. патриаршия до 1864/1865 г, когато той е писалъ автобиографията си били изминали 97—98 години.
58
и Гьрцки спомогатель, a Български гонитель, на послѣдните си годины (по подражаніе на С. Павла) позна заблужденіето въ кое сѣ нахождаие не само народъть Български що насѣлявать цела Македонія, но и сѫщій той сѣ отхвьрли отъ заблужденіето си и съ пламеннѫ ревность сѣ грижи дури до мѫченическатѫ си смьрть за нравственното разбудвейнѣ на народъ-ть и за въвежданіето на Българскійть языкъ по Българските училища и цьркви, въ кои бѣше влѣгълъ Гьрцскійть языкъ. Това поприще слѣдуваещемъ приснопамятнійть мѫжь, ми даде таковъ поводъ и мене да въведѫ въ училището ми Българскійть языкь, кого бѣхъ сѣ научихъ малу да читамь уше на 1856 въ Охридъ отъ Костадина Хр. Узуновь. Само потребните книги немахь. Но на това ми спомогна пакъ сѫщійть. Защо отъ какь си хойде назадъ на мѣстото си въ Прилѣпь (до тога една година бѣше былъ въ Прилѣпь, дойде дома да си сѣ видить, и отъ тука отъ какъ сѣ врати пакъ въ Прилѣпь, отъ тамо пакъ пойде въ Кукушь) ми прати 15 буквари сьрбски съ цьрковни пысма. Послѣ отъ како хойде въ Кукушь, ми прати доволни Български Буквары и Св. Исторіи издадени отъ Архимандрита Парѳенія Зографскаго, сегашній Поліянски (Кукушки) владыка. Ова бы първото. А второто е чи въ съвьршвейнѣто на вторѫтѫ година (30 8вр. 1858) сѣ обрѫчихь (посвьршихь) за Елисавета Д. Миладинова, за коя сѣ оженихь дури по пѣть годины (на 25 7вр. 1863).
Въ тритѣ годины кои що сѣдохъ въ Струга обиталището ми бѣше a у Калишката [1] метохъ, б. у Стояна Мушмовъ, в. у поп Иовапз, г. у Тодора Цицорка, д. у Апостола Чепуна и най-послѣ е. у Науча Матовъ или у теста ми при теща ми и при свьршеница-та ми.
Въ послѣднята кукя що сѣдохъ причина быде свьршеніе-то ми, поради кое всичката третя или 1858-1859 год. поминахъ най-добро и весело сиречь така како новосвьршеникъ съ пеща и свьршеница неземена.
Сега требить веке да сѣ отдалѣчѫ отъ Стругѫ и да сѣ свьртѫ къ(мъ) изложеніето на Охридското двегодишно пребиваніе. Но понеже това іе некакъ свьрзано съ Д. Миладиновото житіе, за кое малу нещо предрѣкохме, нека сега изложиме
1. Пoгpѣшно вм. Калишкійть. Ш. първень маписалъ „келія," съ която и съгласувалъ опредѣлението; после я замѣстилъ съ метохь, но забравилъ да поправи рода на опредѣлението.
59
житіето негово малу попространно, въ кое ке насмениме колку іе нуждно и за братово му Константина.
(Житіе Димитрія Миладинова)
Димитрій X. Миладиновъ, сынъ на Христа Миладиновъ, ималъ братя пѣть Тане, Мате, Апостолъ и Наума, и Констандина, който сѣ родилъ по таткова си смьрть, сирѣчь слѣдь 1830 год. А отъ сички по-старъ былъ сѫщій Димітрій.
Овой отъ малѫтѫ си възрасть уще вродень на ученіе (разумѣватъ ся тога Грьцко, защото Българско-то было потъпчено) пратенъ былъ въ Обытеля св. Наума да сѣ учить при тогашнійтъ Игумень, несъмнено ще бѣше Анадолецъ-ть който изгорѣ толку СтароБългарски бѣзцѣнны рѫкописы). Отъ тамъ послѣ доведенъ быль въ Охридъ кѫде що училь при некого тогашняго учителя, у кого отъ како училь доволно време и го наследилъ за нѣколко годины. Слѣдъ това тогашны Охридчяне заедно съ тогашнійтъ владыка Калиника, како любители на ученіето, испратили го съ градскы разноскы въ Янина, кѫде що Грыцкытѣ училища имахѫ пьрвенството, да сѣ усъвършенствуватъ и отъ тамъ слѣдъ неколко годины ученіе въ Янинѫ, сѣ вратилъ пакъ въ Охридъ да учителствуватъ и учителствувалъ многу успѣшно, защо като въвелъ понова меѳодѫ за преданіе и поновы издадены книгы, сполучилъ да напредувать ученицитѣ му. Но освенъ това иначе и той самъ былъ както остроуменъ и съ изобрѣтателенъ умъ, така и неуморимо прилѣжаніе и трудолюбіе ималь, чрезъ кои сполучи да добые почтеното и желаемо име „добъръ учитель" какъвъ не бѣше дошьль предъ него въ Охридско-то училище (можитъ да сѣ речить че и [2] тога до сега не іе дошълъ другь како него). Слѣдъ неколко годишно учителствуваніе въ Охридъ, чини ми сѣ, пакъ ке пойде въ Янина или не, то е все едно. Но това іе истинно щзо, послѣ учителствува по други градове и сѣкѫде успѣшно и похвалително. Околу 1840 год. въ Кукушь две цѣли годины, кѫде що отъ добрыйть му успѣхъ оставилъ въ сьрце-то на народъ-тъ свято впечатленіе щото кога то(й) въ 1857 дошолъ вторый пѫть да учителствувать, го пречекале како слезенъ „съ небесе”. Тая, сирѣчь, 1840 год. или една две понапредъ се свьршилъ за Димитра щерка Наумова Матовь отъ Струга, за коѭ како сѣ ожени отиде домазеть.
1. Сир. Житіе Димитрія Миладинова.
2. Вм. отъ.
60
Слѣдъ оженвейнѣто му, Охридчяни го зеле пакъ за учитель за въ своето училище. Тога го достигнахъ и язъ, който се учѣхъ тога въ Долно Влашко село. Слѣдъ това или предъ това учителствувалъ и въ Струга. А около 1850 год. учителствува неколко годины въ Магарово, a отъ тамъ въ Бытоля на 1853 год. една или две годины, кога бѣхъ и язъ при Аѳанаса Г. Анести и I. Евровъ подучитель неговъ. Тога тамо бѣше съ све домочьдіе, отъ което Елисавета, супругава ми, тога малечко момиче учеше при Атанаса слѣдователно и при мене. Предъ да ходиме понатамо нека кажиме че до некое време, a именно дури не бѣше участвувалъ въ Магарово или може малу нѣщо и понапредъ бѣше страшень Елинисть фанатикъ за Грьцизъмъ-тъ, може и многу да іе повредилъ Българскѫтѫ народность. Но отъ тога, незнамъ по коѭ причинѫ, възбудило сѣ іе было малку чувство народности. А кога бѣше въ Бытоля, бѣше доволно славянистъ и на пѫти дури и фанатикъ. Слѣдъ Бытоля направи едно обхожденіе по Ерцеговина и Босна и Сьрбія чрезъ Мостарскійтъ Владыка, a кога се врати отъ тамо на 1856—1857 сѣ погоди въ Прилѣпъ за Елински учитель. Другата година 1857—1858 отиде вторый пѫть въ Кукушь, кѫде що седе две почти годины. Отъ како сѣ врати отъ обхожденіето си по славянскы-тѣ мѣста, Ер. Бос. и Сьрбія, сѣ появило бѣше у него едно съвсемъ друго нѣщо. Отъ тогава сѣ преправилъ бѣше отъ Савель на Павелъ бѣше се възродило у него едно ненаситно родолюбіе, до толкова що-то дури до фанатизъмь допираше. Но какъ да іе това негово трудолюбіе многу помогна на заспалійть ни до тога народъ, който ни гри [1] не знаеше, нито нѣщо чувствуваше за народность.
Отъ сега потрѣбно ке ни быдить да насмениме за брата му Констандина. За това нека рѣчѭ малу нѣщо и за него.
Онъ, роденъ на 1850 посмьрче [2], се изгледа и изучи отъ брата си Димитрія въ Охридъ, чини ми сѣ, и въ Янина. Но послѣ сѫщійть го испрати и въ Аѳины. Тамо быде 3 год. студен(т)ъ на Панепистиміото; a това бѣше околу 1850 год., когато Димитрія беше въ Мегарово. Кога Конст. сѣ врати отъ Грьция въ Магарово да учителствувать, Дим. слѣзе въ Бытоля (на) 1853 и 54 год.
1. Отъ старогръцкия изразъ οὐδὲ γρῦ = нито дума.
2. Следъ бащината си смърть.
61
Слѣдъ това незнамъ како го испрати въ Русія, въ Москва, да сѣ учить и Матернійть си языкъ, кѫде учи до 1860 год., a тога заради недоброто му разположеніе на здравето обходи по Германія и Унгарія. Въ първите години въ Русія преведе и издаде православны цьрковны братства, понеже както и братъ му Д., бѣха систиматично противни на унията и Папизмъ-ть. Нека забѣлежиме че предъ да ходить въ Русия, трудѣха сѣ двата брата Д. и К. да съберать колку ке можеть народни пѣсни и многу трудове положиха дури събраха 700, a особито Димитрія, кога бы въ Прилѣпъ, въ Кукушь, въ Струга и проч., кои на 1861 год. въ Загребъ издаде тропотни Народни Българскы пѣсни, кои съ толку възхищеніе сѣ примаха отъ всійтъ Славенски свѣтъ и проч. . . . A (отъ) тамъ послѣ, како що ке съ рѣчеть по-долу, въ Цариградскытѣ тьмницы! како злодѣецъ! отъ кѫде не излезе живъ!
Нека сѣ вратиме пакъ къмъ Димитрія.
На 1857—58 год. рѣкохме, чи дошолъ Д. въ Кукушь да учителствуватъ и наслѣдилъ Андроника Іосифчевъ отъ Охридъ. Въ тые годины, сиречь 1858—59 въ Кукушь сѣ въздигна гоненіето противъ тогашнійтъ Грыцки Владыка Мелетія, за тая причинѫ що недозволявалъ на кукушаны да вьведѫть въ училището и цьрквата народнійть си бълг. языкъ. Това гоненіе даде слѣдствіе изгонваніето Мелетіево, доведзеніето въ Епархіѭтѫ Българскый владыка Парѳенія, родомь дебранинъ отъ село Галешникь (койго обаче на сѣ показа достоень, за да удовлетворит(ь) народнытѣ желанія). Подробности за той предметь нахождат(ь) ся въ тогашнытѣ вѣстницы и повременни списанія, както Книжницытѣ и проч. Но овде ще напомня само чи това сѣ възбуди отъ първо само отъ уваженіе къмъ Димитрія, кой желаеше вьвежданіето Българскыйть языкъ [1].
1. Тукъ свършва тази часть отъ автобиографията, която притежавамъ.