4. Два оловени печата на Охридски архиепископи
Отъ Н. А. Мушмoвъ.
Оловенитѣ печати сѫ били предназначени за скрепване на официалната и частна кореспонденция, официални и частни актове. Всички въ Византия, казва Шлюмберже [1], като се почне отъ императора, та до последното частно лице си служили съ оловени печати за удостовѣряване на своята кореспонденция и за запазване тайната на кореспонденцията. Отъ двата способа за автентичность, казва цитирания отъ Шлюмберже Demay [2], печатъ и подписъ, срѣдновѣковието е запазило само печата. Освенъ духовнитѣ лица и сѫдиитѣ, малцина сѫ знаели да пишатъ. Грижата за подписъ била предоставена само на съставителя на документа, ала тя била само илюзорна гаранция. Затова отъ ранно време замѣнили подписа съ печата, който удостовѣрявалъ истинностьта и валидностьта на единъ писменъ документъ. Практиката да се употребява печатъ вмѣсто подписъ продължаваше до преди освобождението на България, както тукъ тъй и въ Македония, обаче съ тази разлика, че въ старо време писменитѣ документи се скрепявали съ оловенъ печатъ, който оставалъ привързанъ къмъ документа, до като въ наше време върху документа се слагаше отпечатъка на печата, намазанъ съ мастило.
Освенъ официалнитѣ и частни печати, въ старо време имало и други оловени печати, които служили за митнишки пломби или за подпечатване на правителствени магазини съ търговски стоки, както е и до днесъ по митницитѣ. Имало оловени печати и съ благочестиви и благотворителни надписи, които се носили на шия, както днешнитѣ таблети на просяцитѣ. Тѣзи печати удостовѣрявали правото на беднитѣ за участие при раздаване на милостини. Обаче тѣзи печати били изключение. Голѣмото множество оловени печати служили за подпечатване на архивни документи и кореспонденция.
Всички византийски оловени печати както и известнитѣ до сега български сѫ отъ крѫгла форма. Размѣритѣ имъ сѫ
1. Sigillographie de l'Empire Byzantin, 10 след.
2. Le costume au moyen âge ďaprés les sceaux, Paris 1880.
72
твърде различни. Най-голѣмитѣ достигатъ до 55—60 мм. въ диаметъръ, най-малкитѣ до 8—9 мм. Отъ голѣмъ форматъ сѫ печатитѣ на важнитѣ лица, защото споредъ значението на личностьта трѣбва да бѫде и печатътъ, понеже той трѣбва да побере титлитѣ и достойнствата на лицето. Отъ този родъ били само официалнитѣ печати понеже най-голѣмитѣ личности покрай официалнитѣ печати имали и частни, които били малки, понеже тѣ съдържали само името и презимето на притежателя и служили само за частна кореспонденция. Тъй щото всѣки голѣмъ печатъ е отъ значение, a малкитѣ, съ рѣдки изключения, сѫ обикновени печати, освенъ когато тѣ носятъ името на нѣкоя известна историческа личность. Въ надписитѣ на първо мѣсто стои достойнството на лицето, сетне длъжностьта.
Следъ тѣзи кратки бележки за значението на оловенитѣ печати нека сега дадемъ описание на въпроснитѣ два печата, които сѫ предметъ на настоящата статийка.
Презъ 1924 г. излѣзе отъ печатъ моя трудъ „Монетитѣ и печатитѣ на българскитѣ царе". Единъ екземпляръ бѣхъ изпратилъ на своя приятель, сега покойникъ Р. Мюнстербергъ, тогава директоръ на нумизматическия кабинетъ при Виенския музей. Мюнсгербергъ, като видѣлъ въ моя трудъ отдѣла „Византийски печати съ значение за българската история" сѣтилъ се, че въ Виенския музей има нѣколко оловени печати съ сѫщото значение и ми изпраща отпечатъци отъ осемь такива печати, между които и описанитѣ по долу два печата, които иматъ значение освенъ за българската история специално и за Охридската архиепископия.
Ето описанието на тѣзи печати, които смѣтамъ, че сѫ единствени известни досега.
Печатъ на архиепископъ Теофилактъ.
Надписътъ попълненъ трѣбва да се чете:
73
Преводъ: Боже, помагай на Теофилакта, архиепископъ на България!
Отъ горния надписъ ясно личи, че този печатъ е на знаменития охридски архиепископъ Теофилактъ, родомъ отъ о-въ Еврипъ. Споредъ Снѣгаровъ [1] Теофилактъ е заелъ схридския престолъ следъ 1084 год., ооаче кога точно не се знае.
Печатъ на архиепископъ Константина.
На лицето е представена сцена, какъ Архангелъ Гаврилъ
благославя Св. Богородица. Запазени сѫ следи отъ надписа:
.
[2] Преводъ: Радуйся благодатная.
На опакото е представенъ следниятъ надписъ:
Преводъ: Пречистая, съхрани (духовния) пастирь на българитѣ, Константина!
1. История на Охридската архиепископия, София, 1924 стр. 193.
2. Сѫщата сцена на лицето виждаме и върху единъ печатъ на митрополитъ Михайла, екзархъ на България презъ XI в., издаденъ отъ Schlumberger, цит. съч. 249, 9 и отъ Мушмовъ, Монетитѣ и печатитѣ на българскитѣ царе 168, 263.
74
Навѣрно този печатъ е билъ на Константинъ Кавасила, родомъ отъ Илирия и който, преди да заеме лрестола на Охридската архиепископия, билъ струмишки епископъ и после драчки митрополить. Не се знае точно, кога Константинъ Кавасила заелъ охридския престолъ. Той билъ архиепископъ въ времето на императора Тодоръ Ласкарисъ (1255—1259) и въ началото на царуването на Михаилъ Палеологъ (1260— 1282). Споредъ цитирания отъ Снѣгаровъ [1] Пападополо Керамевсъ, въ времето на Константина Кавасила Охридската архиепископия е взела едно решение (отъ VIII индиктионъ м-цъ юний) по спора на доминикския епископъ за два манастира и това рѣшение го отнася къмъ 1250 год.
Освенъ горнитѣ два печата между изпратенитѣ отъ Мюнстербергъ отпечатъци има още единъ печатъ, който за жалость е твърде зле запазенъ, но въ който е запазено името ΑΧΡΙΔΟΥ.
Гози печатъ на лицето има образа на светецъ правъ (Св. Стефанъ?) и отстрани полуизтритъ нидписъ, който поне азъ не можахъ да прочета, нито това е можалъ да стори отъ оригинала покойния Мюнстербергъ.
Надписа на опакото, който е твърде ситенъ и не запазенъ, Мюнстербергъ бѣ прочелъ тъй:
Споредъ менъ надписа трѣбва да се чете тъй:
Дали едното или другото отъ тѣзи четения на надписа е вѣрно, остава бѫдѫщето да покаже чрезъ нови проучвания или случайна друга находка на по-добре запазенъ екземпляръ.