Македонски Прегледъ
Година III, книга 1, София, 1927

 

1. Македония. Име и граници

 

Отъ проф. Д. Иширковъ.

 

 

Името Македония е толкозъ старо, колкото и името на македонцитѣ — старъ индоевропейски народъ, който се е настанилъ много рано въ хълмистата земя на горни Халиакмонъ (р. Бистрица). За основатель на македонското царство се смѣта Пердика I, около 700 години преди Христа. Още при Пердиковитѣ наследници границитѣ на македонското царство се разширили на югъ до Олимпъ и Камбунскитѣ планини, на изтокъ до долни Стримонъ (р. Струма). Стара столица на македонското царство е билъ градъ Едеса, днешниятъ Воденъ, а Архелай (413—399 г.) я премѣстилъ пò на югь въ Пела, до сегашното село Постолъ въ Енидже-Вардарско. Филипъ II, който стѫпилъ на македонския престолъ въ 359 година пр. Хр., и неговитѣ наследници сѫ разширили границитѣ на македонското царство далеко на вънъ отъ етнографската земя на македонцитѣ.

 

Разширяването на македонската държава отивало първо къмъ западъ, къмъ Адриатическо море. Филипъ II покорилъ въ 358 година всички племена до Лихнидско (Охридско) езеро и ги подчинилъ на Македония [1].

 

Въ 314 година Касандъръ усвоилъ Аполония и Епидамносъ [2] и съ това разширилъ Македония до Адриатическо море. За разширение на Македония къмъ северъ възъ долината на Вардаръ пречкали много пеонцитѣ. Никола Вулић въ своята сгатия „Северна граница античке Македоније", печатана въ Bulićev Zbornik, стр. 237—247, ни представя дооре, какъ е вървѣло разширението на македонската власть къмъ северъ. Филипъ II водилъ война съ пеонцитѣ въ 359 г.,

 

 

1. Diodor. XVI, 8.

 

2. Polyaen. IV 11, 4. Diodor. ХІХ 67, 3-68, 1.

 

1

 

 

2

 

Лизимахъ усвоилъ за известно време Пеония въ 284 година. Тя била окончателно присъединена къмъ Македония отъ Антигонъ Гоната около 270 година, но въ 229 г. дарданцитѣ отнели Пеония отъ македонцитѣ и Филипъ V въ 217 година взелъ наново пеонския градъ Билазора (днешния Велесъ) [1]. Въ 211 година Филипъ V навлѣзалъ въ Дардания. Въ 169 г. той покорилъ Дардания и македонската власть достигнала до Скардъ [2] (Шаръ-планина).

 

Приведохъ само нѣколко данни, които ни сочатъ хронологичното териториално развитие на Македония, за да се види, какъ сѫ се мѣнили границитѣ на тая область въ сърдцето на Балканския полуостровъ.

 

Македония отрано обхаванала долнитѣ течения на рекитѣ Бистрица, Вардаръ и Струма и се разширявала въ тѣхнитѣ басейни, които се заграждатъ на изтокъ отъ Орбелъ (Пиринъ) и Пангеонъ (Парнаръ-дагъ или Кушница), на северъ отъ Скомий или Скоморосъ (Витоша) и Скардъ (Шаръ-планина), на западъ отъ Грамосъ [3]. Тѣзи планини дѣлили Македония отъ Гракия, Илирия и Епиръ. Планината Олимпъ и низкитѣ Камбунски планини я дѣлили отъ Тесалия.

 

Първоначалната малка область Македония съставяла изпърво часть отъ разширената по-късно Македония, както и другитѣ държавни или етнографски области въ нейнитѣ граници, като Бизалтия, Еордея, Мигдония и други. И въ Ма» кедония станало сѫщото, каквото се извръшвало въ другитѣ страни, гдето името на разширената държава поглъща и заличава областнитѣ и племеннн имена.

 

Още при македонскитѣ царе границитѣ на Македония се много промѣнили въ свръзка съ временното разширение и намаление на царството. Името Македония се запазило за голѣма часть отъ срѣдната часть на Балканския полуостровъ и въ времето на римското владичество. Тогава Македония била раздѣлена на четири самостойни области. Първата область

 

 

1. Проф. Г. И. Кацaровъ въ своята ценна книга „Пеония, приносъ къмъ старата етнография и история на Македония” (Географска библиотека, № 3, стр. 47—58) ни дава много сведения за борбата на македонцитѣ съ пеонитѣ.

 

2. Livius, XLIII 20.

 

3. Писането на гръцкитѣ имена не можахъ да прокарамъ еднообразно, защото традицията за нѣкои отъ тѣхъ е твърде силна.

 

 

3

 

на Македония обхващала източната часть между Места и Струма и нѣкои отъ градоветѣ, които Персей владѣелъ на изтокъ отъ Места, сѫщо и покрайнинитѣ Бисалтика и Синтика (съ гр. Хараклея) на западъ отъ Струма. Главенъ градъ на I македонска область билъ Амфиполисъ близу до днешно Орфано. Втората македонска область заемала земи между долнитѣ и срѣдни течения на рѣкитѣ Струма и Вардаръ заедно съ пеонската область въ басейна на р. Астибъ (Брѣгалница). Главенъ градъ на II македонска область билъ Тесалоника (Солунъ). Въ третата македонска область влизали долна Македония между Вардаръ и Пеней, източно отъ планина Бермий (днешна Докса) и къмъ това Пеония, западно отъ Вардаръ; главенъ градъ билъ Пела. Четвъртата македонска область обхващала горна Македония, западно отъ Бepмий, и съседнитѣ епирски области (Еордея, Линкестида, Пелагония, Елимиотида, Атинтаиия, Тимфея) съ главенъ градъ Пелагония (Линкестийска Хераклея) днешния градъ Битоля или Монастиръ [1]. Това дѣление траяло дори до началото на шестия вѣкъ. И подъ римското владичество границитѣ на Македония продължавали да се мѣнятъ въ свръзка съ създаването на нови провинции. Въ 386 г. подиръ Христа Пауталия (Кюстендилъ) спадала вече въ Dacia Mediterranea, Германия (Сапаревска Баня въ Дупнишко) се намирала между Тракия и Илирия, а не вече въ Македония.

 

Какво означава името Македония, не знаемъ положително, макаръ да е писано доста по тоя въпросъ. Мнозина мислятъ, че то произлиза отъ името на стария главатарь на македонската държава Македонъ, както твърди Страбонъ, но забравятъ, че при името Македония последнитѣ слогове -ония сѫ приставка и не влизатъ въ предполагаемия коренъ Македонъ. [2]

 

Името Македония останало да сѫществува и следъ изчезването на македонския народъ и то се ширило въ свръзка съ споменитѣ за старото Македонско царство и въ свръзка съ черковната власть. Въ четвърти и пети вѣкъ подиръ Христа една диоцеза подъ името Македония обхващала Македония

 

 

1. Проф. д-ръ г. Кацaровъ, Пеония, стр. 58.

 

2. Проф. Г. И. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски. София 1922, стр. 22.

 

 

4

 

отъ времето на македонскитѣ царе и отивала на югъ чакъ до Критъ [1].

 

Въ срѣднитѣ вѣкове, отъ VII вѣкъ насамъ, Тракия захваща да се нарича Македония. Тракийскитѣ жители отъ Одринско, които Крумъ пленилъ и преселилъ въ отвѫжддунавска България (Βουλγαρία ἐκεῖθεν τοῦ Ἴστρου ποταμοῦ [2] и на старобългарски кнѧжение ω̂боноу Доунаıа) сѫ отбелѣзани отъ византийскитѣ хронисти като македокци. [3] Малкиятъ Василий, синъ на родители славяни, който билъ между плененитѣ, когато станалъ византийски императоръ, носилъ името Василъ Македонянъ.

 

Много сѫ документитѣ, които ни свидетелствуватъ, че Тракия се наричала Македония; [4] азъ ще приведа само нѣколко. Отъ срѣдновѣковнитѣ заслужава да се спомене изразътъ , който се срѣща въ разказа за владенията на Калояна въ Werke des Patriarchen von Bulgarian Euthimius (1375—1393) отъ Emil Kalužniacki, Wien 1905, стр.56, 70. Много отъ пѫтешественицитѣ за Цариградъ въ своитѣ пѫтеописания наричатъ Тракия съ името Македония. Broquière, който миналъ въ 1433 година презъ Тракия, означава Пловдивъ като столица на Македония (Philipopoly qui est la chief de la Macédoine [5]). Пѫтешественикътъ Ramberti поставя сѫщо Пловдивъ въ Македония (É Philipopoli nelle Macédonia [6]). Philippe du Fresne-Canaye (1573 г.) пише, че като минали Веvent (Кѫзъ-дервентъ) влѣзли въ голѣмата равнина, наричана обикновено Македония, но въ действителность е Тракия. [7] Hans Ludwig Lichtenstein (1585—89) нарича Пловдивъ столица

 

 

1. Festi breviar. VIII 3.

 

2. Symeon Мagіstеr, Annales. Ed. Bonnae, 615.

 

3. Georg Hamartolos. Ed. Bonnae 724 и сл., сравни проф. В. Н. Златарски, История на Българската държава прѣзъ срѣднитѣ вѣкове. Т. 1, часть I. София 1918, стр. 277.

 

4. Виж. у Jireček, Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpasse. Prag 1877, crp. 94, заб. 55.

 

5. Bertrandon de la Broquière. Voyage d'Outremer. Въ Recueil de voyages et de documents pour servir à l'histoire de la géographie. Paris, t. XII, стр. 200.

 

6. Benedetto Ramberti, Libri tre della cose del Turchia. Venetia 1536, стр. 8.

 

7. Philippe du Fresne-Canaye, Le voyage de Levant. Въ Recueil etc. t. XVII, стр. 40.

 

 

5

 

на Македония. [1] Сѫщо и George Christoff von Neiczschitz (1634 г.) величае Пловдивъ като царски македонски столиченъ градъ (die königliche macedonische Residentz-Stadt) и добавя, че той лежи въ много старото прочуто кралство Македония до политѣ на Родопитѣ. [2] Сѫщото твърди и англичанинътъ Н. В. (1636 г.) и като смѣсва Philippopolis съ градъ Филипи между днешнитѣ градове Драма и Кавала, разправя за римскитѣ междуособици предъ Филипи като станали до Пловдивъ. [3]

 

Съ името Македония била наречена и отвѫдъ Дунавска България между Днепъръ и Днестъръ, въ днешна Бесарaбия, гдето били преселени отъ Крума пленницитѣ тракийци, наричани македонци. [4]

 

Чрезъ осмислюване южна Македония била наречена по едно време Тесалия по името на градъ Тесалоника, а сѫщинската Тесалия се именувала Тесалия II. [5] Това схващане останало до късно време. Италианецътъ Lorenzo Bernardo, който отивалъ отъ Венеция за Цариградъ презъ Македония (1591 г.), миналъ по дървенъ мостъ Вардара и пише, че тоя мостъ е граница между България и Тесалия. [6]

 

Въ първата половина на VII вѣкъ се извършило голѣмото преселническо движение на славянитѣ на югъ отъ Дунава. Въ Македония се заселили толкозъ много славяни, че захванали да я наричатъ Славиния или Славинии. [7] Това продължавало до X вѣкъ.

 

Притежаваме документи, въ които Македония или части отъ нея се наричатъ Долна земя. Въ старобългарския преводъ на Манасиевата хроника има прибавки отъ българската история и въ една отъ тѣхъ се говори за . Въ грамотата на царь Константина Асѣна отъ 1277 година се казва

 

 

1. Hans Ludwig Lichtensten, Grosse Reise und Begebenheitcn. 1535—1589. Herausgegeben von H. von Rotenbaum. München 1902, 23.

 

2. George Christoff Neiczschitz, Siebenjahrige Welt-Beschaung. Budissin. 1666, стр. 82.

 

3. H. B. Voyage into Levant. London, 1636, стр. 19.

 

4. Georg. Hamartolos, Ed. Bonnae, стр. 724—723, сравни y В. Н. Златарски, История на българската държава, r. 1, ч. I, стр. 277.

 

5. F. Tafel, De Thessalonlca jusque argo dissertatio geographica. Berolini 1839, стр. 12.

 

6. Relazione del viaqqio fatto da Lorenzo Bernardo etc. y P. Matković, Putovanja etc. Rad jugosl. akademije, CXXXVl, c. 33.

 

7. Theophanis, Chronographia. Ed. de Boor, стр. 340, сравни Йop. Ивановъ, Българитѣ въ Македония. 2 изд., стр. 5.

 

 

6

 

. [1] Още отъ римско време Македония се дѣлила на долна и горна, сѫщото се запазило и до днесъ, но то стои въ свръзка съ хипсометричнитѣ отношения, а приведенитѣ два документа изразяватъ тъкмо противното: високитѣ, изворнитѣ области на най-голѣмитѣ македонски рѣки Вардаръ и Черни Дринъ носятъ имети Долна земя. Сѫщото нѣщо забелязваме и въ наименуването на Скопско като „Долна Мизия". Кирилъ Пейчиновичъ написалъ книгата си . [2] Още по-ясно е казано това въ книгата му

[3]. Нѣма съмнение, че съ името Мизия Пейчиновичъ е искалъ да означи България. Въ миналитѣ вѣкове, та и до днесъ, часть отъ българската земя е именувана Мизия, старо име на Дунавска България. Много византийски хроници наричали българитѣ мизийци, но преводачитѣ имъ на старобългарски resp. срѣднобългарски обикновенно вмѣсто мизийци писали българи.

 

Когато проникването на албанцитѣ въ западна, особено въ северозападна Македония се много засилило, нѣкои македонски области захванали да се наричатъ арнаутлукъ, албанска или арнаутска земя, и населението имъ арнаути безъ огледъ на тѣхната народность. Още албанецътъ Музаки (XV в.) поставя границата между Албания и България въ планината Перистери. [4] И въ последнитѣ години преди балканската война и умѣренитѣ албански патриоти поставяха областьта на Албания далеко на изтокъ въ Македония и мечтаяха за автономна Албания, кояго да се състои отъ вилаетитѣ Косовски, Шкодренски, Битолски и Янински съ столиченъ градъ Битоля и генералъ-губернаторъ отъ албански родь, за какъвто се сочеше Донъ Алардо Кастриоти, който развиваше въ Езропа силна агитация за да спечели европейското обществено мнение за идеята на автономна

 

 

1. Г. Я. Ильинскій. Грамоты болгарскихъ царей. Москва 1911, стр. 15. 112.

 

2.

Пълното заглавие на книгата е отпечатано у Йор. Ивановъ, Българитѣ въ Македония. II изд.. стр. 211.

 

3. Въ предговора на книгата, печатана въ Солунъ 1840 година.

 

4. Ch. Hopf, Chronique Greco-Romaine. Berlin 1873, стр. 281... dove s'incontrarno in un loco nomine la Montagne de Peristeri, e liv'e e'una fontana Dobrida, e la se devide l'Albania dalla Bulgaria.

 

 

7

 

Албания [1]. А имаше албанци, които отъждествяваха Македония съ Албания [2]. Въ нѣкои карти отъ миналия вѣкъ голѣма часть оть западна Македония се поставяше въ границитѣ на Aлбания. [3]

 

У насъ и сега много българи отъ западна Македония носятъ прѣкори арнаути, Арнаудови. Българи отъ Костурско, преселени въ Брацигово, ги наричатъ арнаути. [4] Проф. Милетичъ, като пише за село Караарнаутъ, Разградско, което било отдавна населено съ преселници българи отъ Костурско, казва, че българитѣ отъ източна България до скоро наричали македонскитѣ българи „арнаути". [5]

 

Когато въ времето на царь Самуила градъ Охридъ станалъ политически и духовенъ центъръ на българитѣ, Македония била наименувана България. Въ времето на Василия II Българоубиецъ при административното разпредѣление на държавата по-голѣмата часть отъ сегашна Македония образувала темата „България" съ главни градове първо Охридъ, после Скопие, София и най-после пакъ Скопие. [6] Писателитѣ отъ 11 и 12 вѣкъ, както гръцки тъй и западноевропейски, наричали Македония съ името България и въ повечето случаи не я дѣлѣли отъ останалитѣ части на българската земя. Вилхелмъ Тирски, който пропѫтувалъ Македония въ 1069 година, пише: „Българскиятъ народъ завзелъ всички страни, които лежатъ между Дунавъ и Цариградъ отъ една страна и между тая рѣка и Адриатическо море отъ друга, така че . . . всичко това пространство, което има, както казватъ, надлъжъ 30 дена пѫть, на ширъ 10 или повече, захванало

 

 

1. П. О. (Павле Орловић = Свет. Симић), Стара Србија и арбанаси. Београд 1904, стр. 22.

 

2. Georges Verdene, La verité sur la question Macédonienne. Paris 1905. стр. 84.

 

3. Въ Karte des Kriegschauplatzes der europaischen aud asiatischen Türkei samt der angränzenden Landern, von M. A. Schmidt, 1853, Охридъ и Битоля cѫ въ Албания.

 

4. Д. Юруковъ, Брацигово, София. стр. 5—7.

 

5. Д-ръ Л. Милетичъ, Старото българско иаселение въ североизточна България. София 1902, стр. 104—142, 163—164 ; Отъ сѫщия авторъ: Арнаутитѣ въ Силистренско и слѣди отъ носовки въ тѣхния езикъ. ПСпис. LXI.

 

6. Н. Скабалановичъ, Византийское государство и церковь въ XI вѣкѣ отъ смерти Василія II Болгаробойцы до воцаренія Алексѣя I Комнина, Спб. 1884. стр. 225.

 

 

8

 

да се нарича България." [1] Никиф. Грегорасъ говори изрично за прекръщаването на Македония въ България [2].

 

Охридскиятъ архиепископъ носилъ въ различни времена различни титли, но прибавката

не е липсувала отъ него никога. Дионисий, охридски архиепископъ, се подписалъ на една грамота до руския царь Петра съ дата 27 декемврий 1706 година

[3].

 

Ив. Снѣгаровъ въ статията си „Византийски свидетелства отъ XI, XII и XIII в. за българския характеръ на Македония" [4] ни дава десетки примѣри, гдето византийцитѣ Македония наричали България и славянскитѣ ѝ жители — бьлгари. Мнозина сѫ авторитѣ, които преди Снѣгарова дадоха такива примери. [5]

 

Когато цариградската патриаршия, увлѣчена отъ великоелинска идея, унищожила охридската българска архиепископия подъ предлогъ, че финансиитѣ ѝ били много разстроени, титула на охридския архиепископъ усвоили други македонски митрополити отъ областьта на охридската архиепископия. Костурскиятъ митрополитъ се титулувалъ

— Екзархъ на цѣла стара България. Въ 13 вѣкъ костурскитѣ митрополити носили титула — прототронъ или първопрестолникъ на цѣла България. Тозъ титулъ костурскитѣ митрополити сѫ носили навѣрно още въ 11 вѣкъ, защото въ първата отъ грамотитѣ на Взсилия Българоубиецъ е отбелязанъ костурскиятъ епископъ като пръвъ между подвластнитѣ на охридския български архиепископъ.

 

 

1. Bongars, Gesta Dei per Francos, стр. 653. Bulgarorum gens... a Danubio usque ad urbem, et iterum ab eodem flumine ad mare Adriaticum, universas occupaverat regiones: ita ut confusis provinciarum nominibus et terminis, totus iste tractus, qui in longitudine habere dicitur iter dierum triginta, in latitudine vero decem, vel ampluis, Bulgaria dicatur: miseris graecis ignorantibus, quod hoc ipsum nomen eorum protestetur ignoininium. Сравни M. Дриновъ, Съчинения т. I, стр. 346.

 

2. Nісерh. Gregoras. Ed. Bonnae 1, 27.

 

3. H. Каптеревъ, Аxpидскіе архіепископы и подчиненные имъ іерархи разнихъ каөедръ, являвшіеся въ Москву за милостію въ XVI, XVII и въ началѣ XVIII столѣтія [Вж. Прибавлеиіе къ твореніямъ Св. Отцевъ, 41 часть, 1883 год., стр. 121—125].

 

4. Македонски Прегледъ год. I, кн. 5—6, стр. 1—17.

 

5. Григоровичъ, Дриновъ, Йор. Ивановъ, Баласчевъ и други.

 

 

9

 

Когато въ 1767 година била разтурена старата българска архиепископия, станало безсмислено името първопрестоленъ и било замѣстено съ екзархъ. Струмишкиятъ митрополитъ е носилъ титула Струмишки и Тивериополски, всечестнейши и екзархъ на българска Македония (ξαρχος Βουλγαρικῆς Μακεδονίας). [1] Професоръ Григоровичъ, който посетилъ въ 1845 година битолския митрополитъ Герасимъ, разправя, че стариятъ титулъ на пелагонийския митрополитъ билъ ἔξαρχος πάσης ἄνω Βουλγαρίας, но въ негово време името България било замѣстено съ Македония [2].

 

Името България за областьта Македония се задържало до късно време, дори до наши дни, благодарение на грамадното българско население въ тая область и на титула първо на охридския архиепископъ и после на македонскитѣ митрополити, който будилъ винаги спомени за миналото българско владичество въ тая покрайнина и подържалъ у македонскитѣ и други българи живо народностно съзнание. Въ съчинението „Сношеніе Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ" кн. I (1858). и II (1860) много македонски покрайнини въ 16 и 17 вѣкъ се наричатъ Българска земя отъ духовни лица, които сѫ се отнасяли за помощь въ Русия.

 

И тъкмо сърбитѣ, които сега наричатъ Македония южна Сърбия, най-често областьта Македония сѫ наричали съ името Бугарско. Дори въ 1877 година въ надвечерието на освободителната война се издава отъ сръбската велика школа удостовѣрение на „Никола Панов родом из Велеса у Бугарској." [3]

 

Българитѣ сѫ държали най-вече за името Македония, като сѫ знаели, че тая область заедно съ Тракия и Мизия или сѫщинска България сѫ съставяли части отъ една земя, отъ българската земя, отъ България. [4] Българитѣ държатъ

 

 

1. М. Дриновъ, Нѣколко думи за титлитѣ на Костурский митрополитъ и на нѣкои други гръцки владици (Съчинения II, 241—244).

 

2. В. Григоровичъ. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, изданіе второе. Москва 1877, стр. 95.

 

3. Факсимиле на това удостовѣрение отъ 6 мартъ 1877 година е дадено въ в. Македония, год. I. брой 50 (XII 1926).

 

4. Това личи ясно у Софийския католически архиепископъ Богданъ, у Паисия, у неговитѣ преписвачи, у А. Хаджи Русетъ, въ договора между сръбския князъ Михаила и български представители и други много. Сравни в моитѣ Западни краища на българската земя, стр. 17, 28, 30—31 и др.

 

 

10

 

особено яко за името Македония отъ времето на черковната борба, когато въ Цариградъ се издаваше вестникъ Македония. Само въ деветдесеттѣ години у нѣколцина българи родолюбци бѣ дошло на умъ да издаватъ в. „Югозападна България", който се занимаваше съ македонскитѣ работи и искаше да популаризира това име вмѣсто Македония. Наново се засили името Македония у насъ въ свръзка съ македонската революционна организация, която между другото опредѣли и границитѣ на тая область.

 

Въ свръзка съ политическото сръбско владичество на отдѣлни македонски области и на цѣла Македония въ времето на царь Душана, въ свръзка съ сръбската Ипекска патриаршия (1537—1766), подъ чиято власть стояха дълго време северно-македонски области, срѣщаме често за Македония и нейни части имената сербскіе земли, сръбскіе землы и сербскую землю, въ чуждата литература Servia. [1] Проф. Вас. Ђерић въ своята книга «О србском имену у Старој Србији и у Маћедонији", Београд 1904, стр. 9—31, съобщава много цитати, извлѣчени отъ различни съчинения, гдето се споменуватъ имената сърби и сръбска земя въ Македония и Стара Сърбия. Тълкуванията, а често пѫти и цитатитѣ, трѣбва да се приематъ съ голѣма предпазливость. Покойниятъ проф. Цвијић, който бѣ се довѣрилъ на Ђерића, при написването на своитѣ „Проматрања о етнографији македонских словена" (1906 г.) се много изложи като използува даинитѣ на Ђерића. [2]

 

Би билъ моятъ очеркъ непъленъ, ако не кажехъ, че Македония като часть на Европейска Турция се наричала Pумелия, име, съ което дълго време се означавала земята, въ която турцитѣ покорили православни християни, подчинени на цариградския гръцки (румъ) патриархъ. Единъ отъ забележителнитѣ изследвачи на Македония въ първата половина на миналия вѣкъ, д-ръ Гризебахъ, даде насловъ на своето съчинение Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839. Göttingen 1840, въ два тома. Това наименуване за Македония,

 

 

1. Името Сърбия захваща да се употрѣбява въ Сърбия тепърва въ 18 вѣкъ (у Жефаровича 1741 г.).

 

2. Сравни въ моята книга „Приносъ къмъ етнографията на македонскитѣ словѣне”, София 1937, стр. 17—20 и 94—95. У Ђерића въпроснитѣ противоречиви цитати на стр. 26.

 

 

11

 

а нѣкога за нея и Тракия, срѣщаме въ много карти отъ времето на турското робство. [1]

 

Нко прегледаме стари карти и стари съчинения, ще видимъ, че части отъ Македония не единъ пѫть сѫ наричани съ имената на съседни страни или области, които сѫ влизали въ нея, като Илирия, Епиръ, Тесалия, Елада, Дардания, Пеония и други, но все пакъ най-популярно си остана името Македония.

 

*  *  *

 

Отъ първата часть на моята статия личи ясно, че съ името Македония въ продължение на вѣковетѣ се е именувала различно голѣма область въ срѣдната часть на Балканския полуостровъ,и името Македония се носило до Критъ, въ областьта на Одринъ и отвѫдъ Дунавъ въ Бесарабия. Тепърва въ първата половина на XIX вѣкъ, когато цѣла редица даровити пѫтешественици започнаха да изучаватъ Европейска Турция, се появи нужда да се установятъ границитѣ на различнитѣ покрайнини, като се използуваха за това всестранно дотогавашната историческа и географска литерагура, старитѣ карти, мѣстната номенклатура и етнографскитѣ и орохидрографски отношения. И действително, още въ срѣдата на миналия вѣкъ географската наука възприе опредѣлени граници на Македония, които се подържатъ отъ мнозинството и до днесъ. Поради обстоятелството, че тъкмо въ естественитѣ граници на Македония българитѣ бѣха по число най-много, когато се засилиха народнитѣ борби въ тази область и българитѣ поведоха борба първо за духовно, а после и за политическо освобождение, турцитѣ запретиха името Македония, гърцитѣ поискаха да ограничатъ тази область на северъ до срѣдата, сърбитѣ да присъединятъ северната ѝ половина къмъ Стара-Сърбия, а албанцитѣ пренесоха името Албания върху голѣма часть отъ западна Македония. Само българитѣ, които имаха яка вѣра въ българщината на македонскитѣ славяни и въ тѣхното численно надмощие въ тая область, подържаха установенитѣ чрезъ науката граници на Македония. Когато реформената акция на европейскитѣ велики

 

 

1. Carte de lа Turquie par Konrad. Capitaine d'artillerie pensionné . . . d'apres Palma. I. Riedel et la carte des Provinces Illyriènnes publiée par le Dopôt général de la Guerre en Italie 1816. — Generalkarte der Europäischen Türkei und des Königreichs Griechenland. R. А. Schulz 1838.

 

 

12

 

сили бѣ насочена да създаде отъ Македония една область съ самостойно управление, книжната борба за границитѣ на Македония бѣ достигнала своя най-голѣмъ размѣръ. Особено остра бѣше препирнята за северната граница на Македония между сръбски и български учени. Докато всички българи признаваха Шаръ-планина за северна граница на Македония, у сърбитѣ всѣки предлагаше сѫщевременно друга граница. Ст. Новаковић приемаше въ своитѣ многобройни трудове Шаръ-планина и Черна-гора за северна граница на Македония и наричаше Скопие „средиште северне Македоније". [1] Недавна починалиятъ проф. Цвијић разпростре името „Стара-Сърбия" първо върху Скопско и Тетовско, а отпосле и върху земята на югъ до Плачковица, Бабуна и Баба-планина. [2] Ив. Иванић постави северната македонска граница на югъ отъ градоветѣ Велесъ, Прилепъ, Битоля, и Охридъ. [3] Други ширѣха областьта Стара-Сърбия върху Македония до южнитѣ граници на срѣдневѣковното сръбско царство, докато въ картата на сръбскитѣ земи отъ П. М. Никетић (1908 год.) Македония изчезна съвсемъ, за да се разшири Стара-Сърбия до Солунъ.

 

Когато по-голѣмата часть на Македония премина подиръ съюзнишката война (1913 г.) подъ властьта на сърбитѣ, тѣ забравиха името Стара-Сърбия, което на времето създадоха съ агитационна цель, [4] и официално я нарекоха Южна Сърбия. Тѣ отбѣгватъ сега името Македония, както едно време вършеха това турцитѣ.

 

За да мога добре да установя истинскитѣ граници на Македония, трѣбва да ги разгледамъ първо възъ основа на

 

 

1. Стојан Новаковић, Ново Брдо и Врањско поморавље у историји србској XIV и XV века. Београд 1880, стр. 6.

 

2. Jов. Цвијић, въ многобройнитѣ издания на сръбски и чужди езици на неговата студия „Неколико проматрања о етнографији македонских словена.”

 

3. Ив. Иванић, Маћедонија и Маћедонци. Београд 1906, стр. XII.

 

4. Проф. Oestreicher, който познава добре Косовско и бѣ добре настроенъ къмъ сърбитѣ, отхвърли изобщо името Стара-Сърбия, като име, което не означава географска область, но служи главно за сръбска пропаганда (Der Name „Altserbien” ist heute doch nur eine historische Reminiscenz oder höchstens ein Agitationsprograrn). Гледай въ Reiseeindrücke aus dem Vilayet Cossovo, печ. въ Abhandlungen der k. k. Geogr. Gesellschaft in Wien, т. I, 4—5 дѣлъ, 1899, стр. 332.

 

 

13

 

най-старитѣ известия за Македония, които отпосле послужиха за литературенъ източникъ, и подиръ това да посоча новитъ схващания за тѣхъ, които ученитѣ създадоха като съпоставяха старитѣ известия съ новитѣ научни изисквания на географията, традицията и дори етнографията.

 

Да се ориентира човѣкъ въ старата географска литература е твърде трудно, защото самитѣ автори не сѫ винаги добре познавали нѣщата, за които пишатъ, и освенъ това, като сѫ използували по-стари съчинения отъ различно време, внесли въ своитѣ разкази много противоречия и анахронизми.

 

Въ 1924 г. сръбскиятъ ученъ Никола Вулић напечата въ Bulićev Zbornik, статията „Северна граница античке Македоније," стр. 237—247, безъ огледъ къмъ по-раншнитѣ спорове за тая граница. Вулић не смѣта Страбоновото опредѣляне на Македонската северна граница за съвсемъ сигурно [1]; той намира, че отъ старитѣ източници най-точно се изразява за нея Птоломей. Последниятъ казва (II 16, 1 и III 9) не само, че Македония допирала до планина Скардъ (Шаръ), но посочва и нейната географска ширина (41° 41') и географска дължина (47°). Вулић признава, че и начертанието на Шарь-планина въ Атлаза е вѣрно предадено по отношение на ширината и градоветѣ Лешъ и Шкодра, но той се смущава отъ обстоятелството, че Птоломей поставилъ и извора на Вардаръ въ Шаръ-планина. (Ptol. III 12, 15). Вуличъ погрѣшно мисли, че изворътъ на Вардаръ се намира югозападно отъ Шаръ. И днесъ, както и по-рано, народътъ смѣта за изворъ на Вардаръ голѣмия карстовъ изворъ до село Врутокъ (Гостиварско) въ политѣ на Шаръ-планина и го нарича глава, начало на Вардаръ (Вардаръ-баши). [2] И това се отнася не само до Вардаръ, но и до много други рѣки въ Европа и въ други материци. Голѣмитѣ извори сѫ правили винаги силно впечатление

 

 

1. „Отъ къмъ северъ (се огражда Македония) съ мислима права линия презъ планинитѣ Бертиксъ и Скардъ (καὶ Σκάρδου”) Шаръ и Орбель и Родопи и Хемъ; тѣзи планини, начевайки се отъ Адрия, се простиратъ по права линия до Черно море, като образуватъ къмъ югъ голѣмъ полуостровъ, т. е. Тракия заедно съ Македония и Епиръ и Ахия." (Strabo VII. 326 frg. 10, издание Kramer).

 

2. Материали по изучванието на Македония (отъ Г. Петровъ). Coфия 1896, стр. 245.

В. Кънчевъ, Орохидрография на Македония. Пловдивъ 1911, стр. 27.

 

 

14

 

на населението и то ги е вземало за глава на рѣката, макаръ отдѣлни нейни притоци да сѫ по-дълги. Сѫщото е и съ Дунавъ. Голѣмиятъ карстовъ изворъ при Donau-Eschwingen обикновено се смѣта за начало на Дунавъ, въпрѣки неговитѣ по-дълги притоци Бригахъ и Бреге. Вулић несправедливо мисли, че Птоломей слабо познавалъ хидрографията на Шарския край; този упрѣкъ заслужаватъ пò съ право много днешни учени.

 

Въ 19 вѣкъ Шаръ-планина се установи като северна граница на Македония отъ цѣла редица безпристрастни пѫтешественици и учени. И това се извърши възъ основа на много стара традидия, възъ основа орохидрографска, езикова и етнографска, черковна и политическа. Шаръ-планина представя личенъ дѣлъ въ главната вододѣлна верига между Дунавъ и Бѣло море; тя ясно дѣли сръбския отъ българския народъ, и ако се срѣщатъ малко сърбизми въ езика на севернитѣ македонци, още повече има българизми въ езика на призренци и прищинци. Когато се основа автономна българска черква въ 70-тѣ години въ Македония, нейната северна граница бѣше Шаръ-планина. Тази планина бѣше северна граница на проектираната автономна България отъ Цариградската конференция на представителитѣ на великитѣ сили (1876—77), на Санъ-Стефанска България (1878) и на спорната зона въ сръбско-българския договоръ отъ 1912 година. [1]

 

На изтокъ отъ Шаръ въ старо време северната граница се простирала до Адриатическо море [2], но следъ като се създаде и укрепна първо областното име Илирия, а отпосле Албания за земята, гдето живѣятъ сега албанци, тя отива само до Черни Дринъ, северно отъ днешния градъ Дебъръ.

 

На изтокъ отъ Шаръ северната граница на Македония се опредѣля различно отъ Страбона и Птоломеа. Докато първиятъ пише, че къмъ северъ Македония се загражда отъ мислима права линия, прокарана презъ планинитѣ Бертиксъ (Североалбанскитѣ Алпи), Скардъ, Орбелъ, Родопи и Хемъ, Птоломей, като описва границата на Горна Мизия, казва, че

 

 

1. За северната граница на Македония вижъ въ моята книга „Приносъ къмъ етнографията на македонскитѣ словѣни." София 1907, и J. Ivanоff, La question Macédonienne au point de vue historique, ethnographique et statistique. Paris 1920, p. 1—13.

 

2. Така e y Страбона, Птолемеа и други.

 

 

15

 

отъ западъ тя се огражда отъ една линия, която сьединява устието на р. Сава чакъ до планината Скардъ; откъмъ югъ — съ часть отъ Македония, и то по линията отъ тамо (Скардъ) къмъ планинага Орбелъ до предѣлна точка, на която географското положение е 49°—42° 20'. Възъ основа на Страбона можемъ да приемемъ, че Орбелъ отговаря на днешната Осоговска планина, подиръ която на изтокъ вьрви Рила (Родопи), Ихтиманска Срѣдна-гора и Стара-планина (Хемъ).

 

X. Кипертъ смѣтна Осоговската планина за Орбелъ и споредъ текста на Птолемея, защото географската дължина на Орбелъ, Скупи, Стоби и Пауталия сѫ точки близу една до друга. [1] Пъкъ така е отбелязанъ Орбелъ и на Птоломеевата карта, издадена въ Римъ (1490 г.).

 

Но ако се приеме Осоговска планина за стария Орбелъ, то трѣбва да приемемъ, че е сѫществувалъ, както добре забелязва Вулић, още единъ Орбелъ, за който ясно говори Херодотъ (V, 16) и Арианъ въ Ἀνάβασις Ἀλεξάνδρου I 1 и който трѣбва да се отъждестви съ Пиринъ-планина, както сториха това професоритѣ Иречекъ [2], Кацаровъ и Дечевъ. [3] Последнитѣ отъждествяватъ и Страбоновия Орбелъ съ Пиринъ-планина, което мѫчно се погажда съ желанието на Страбона да ограничи Македония отъ северъ съ тая планина. Напоследъкъ туристътъ П. Делирадевъ се опита възъ основа на подробенъ анализъ на познатитѣ известия за Орбелъ да разреши въпроса за старото име на тая планина и дойде до заключение, че това име се отнася еднакво за Осоговска-планина и Пиринъ, щомъ приемемъ, че съ името Орбелъ се схващала група отъ съседни планини, както е случай съ името Хемъ [4].

 

Въ дългото турско владичество надъ земитѣ въ Балканския полуостровъ до Берлинския договоръ, който политически разпокѫса турската империя, севернитѣ граници на севернитѣ македонски епархии Скопска, Самоковска и Кюстендилска образуваха северната граница на Македония. Въ нея влизаха

 

 

1. Heinrich Kiepert. Formae orbis antiqui XVII, текстъ стр. 1, стълбъ 2 и заб. 3. Сравни Вулић, стр. 245.

 

2. К. Иречекъ. Княжество България, Пловдивъ 1899, II, стр. 625.

 

3. Гавраилъ И. Кацаровъ и Димитъръ Дечевъ, Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София 1915, стр. 12, 108 и други.

 

4. П. Делирадевъ, Осогово, София 1927, стр. 21—22.

 

 

16

 

Враня [1], Самоковъ [2], Рилския манастиръ [3], Дупница [4] и Кюстендилъ. [5] И проф. Йор. Ивановъ умѣстно озаглави своята книга за Кюстендилъ и Кюстендилската епархия съ името „Северна Македония".

 

Споредъ Берлинския договоръ се измѣни северната граница на Македония, като се прокара тя на западъ по вододѣла на Вардаръ и Морава, сѫщото стана и на изтокъ между Искъръ и Места, a по срѣдата областьта на горна Струма заедно съ градоветѣ Кюстендилъ, Дупница и Радомирь остана подъ българска власть.

 

Букурещкиятъ мирень договоръ (1913 г.) разпокѫса Македония на три дѣла и до като южна Македония премина изцѣло подъ властьта на гърцитѣ, северната и срѣдната ѝ часть бѣ подѣлена между Сърбия и България: Вардарскиятъ басейнъ и по-голѣмата часть отъ Струмишкия отидоха къмъ Сърбия, а останалиятъ Струмски и Местиниятъ — къмъ втората. Съ това се заличи северната граница на Македония въ политическо отношение, но тя остава да сѫществува като исторически и географски предѣлъ на географската область Македония.

 

Северната граница на Македония почвала отъ Адриатическо море близо до Драчъ (Ptol. III 12, 1 и III 12, 2), следователно отъ тамъ на югъ по брѣга на морето вървѣла западната ѝ граница до рѣката Калидносъ (45° ширина и 39°20' дължина, днешна Люми-Барди). Тази граница е траяла до времето на Диоклетиана, който подѣлилъ римската империя на провинции. Отъ Itinerar. Hierosalim. (год. 333) знаемъ, че на Via Egnatia границата между Епиръ и Македония се намирала между станциитѣ Brucida и Cledo. По-после, когато захванало да се употрѣбява името Албания за крайбрѣжната адриатическа земя, тя се смѣтала вече вънъ отъ границата на Македония.

 

На 23 мартъ 1903 година държахъ въ „Славянска Беседа" сказка подъ насловъ „Западната граница на Македония

 

 

1. Д. Иширковъ, Градъ Враня и Вранско, културно-географски и исторически бележки. София 1916, стр. 5—6.

 

2. Хр. Семерджиевъ, Самоковъ и околностьта му. София 1913, 11 и сл.

 

3. Сношеніе Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнимъ. II, стр. 59—60.

 

4. Йорданъ Ивановъ, Северна Македония. Исторически издирвания. София 1906, стр. III—IV.

 

5. Все тамъ.

 

 

17

 

и албанцитѣ". Тя е печатана въ „Библиотека на Славянска Беседа", год. IV, кн. 1. Въ нея се опитахъ да начертая западната граница на Македония възъ основа историко-етнографска, картографска, геологическа, геоморфолошка и политико-географска. Преди да изкажа своето мнение, предадохъ схващането за западната граница на Македония у гърци, сърби и българи. И сега правя сѫщото съ известно разширение възъ основа на нови данни.

 

Всички гърци сѫ съгласни помежду си съ начертанието на южната часть отъ западната македонска граница. Тя захваща отъ старата гръцка държавна граница (1912 г.) и върви по вододѣлното било на Пиндъ до върха Грамосъ. По-нататъкъ границата се извива на изтокъ по западната граница на Битолския вилаетъ до като стигне р. Деволъ и после заобикаля отъ западъ казитѣ Старовска и Охридска до р. Черни Дринъ. Отъ тамъ нататъкъ едни взематъ за западна граница на Македония р. Дринъ [1], а други западнага граница на Кичевската каза до като се стигне южната граница на Косовския вилаетъ, която взематъ за северна граница на Македония [2], както искаше и проф. Цвијић.

 

Сърбитѣ, които се стремѣха да прехвърлятъ името Стара-Сърбия и на югъ отъ Шаръ-планина, приемаха за западна граница на Македония р. Черни Дринъ. Ето какъ я опредѣляше по-подробно проф. Цвијић: тя върви по р. Черни Дринъ до устието на притока Пискупщини, после по вододѣла на тази рѣка и Дринъ — планина Ябланица, после по Мокра-планина, вододѣлъ на Шкумба и Охридско езеро, по вододѣла на р. Деволъ и Прѣспанско езеро — Суха-гора, Иванъ и Корабецъ; по-нататъкъ по вододѣла на рѣкитѣ Деволъ и Бистрица до с. Несрамъ на Бѣлица, притокъ на Бистрица; най-после върви по Бѣлица и Бистрица. [3]

 

Въ новата българска географска литература се подържаха нѣколко различни граници на западна Македония, които малко се отличаваха едиа отъ друга, а на много мѣста се

 

 

1. D-r Cleanthes Nісolaіdеs, Macedonien, 1899. стр. 25—26 и картата.

 

2. G. Chassiotis, L'lnstruction publique chez les Grecs depuis la prise de Constantinople par les Turcs jusqu'a nos jours. Paris 1381, стр. 500—501. N. Kasassis, L'Hellenisme et la Macédoine, Paris 1903, и други.

 

3. J. Цвијић, Основе за географију и геологију Македоније и Старе Србије. Београд 1906, кн. I. стр. 61.

 

 

18

 

съвпадаха. Brancoff (Д. Мишевъ) приемаше за западна граница на Македония, западнитѣ граници на западнитѣ македонски епархии [1], македонската революционна организация държеше яко за западната граница на Санъ-Стефанска България [2]; В. Кънчевъ, който познаваше най-добре пограничнитѣ мѣста на Македония, тегли западната граница отъ Шаръ-планина по Дешатъ до Черни Дринъ надъ градъ Дебъръ, после границата преминава отвѫдъ Дринъ, за да обхване торбешитѣ, най-западнитѣ български поселища въ тоя край, и да стигне сѫщевременно вододѣлната линия межцу Черни Дринъ и Шкумба, която се образува отъ Ябланица и Мокра-планина. Пò на югъ границата върви по вододѣла на р. Бистрица отъ изтокъ и Деволъ, Осумъ и Вовиса отъ западъ, презъ Грамосъ и Пиндъ до старата гръцка политическа граница. [2] Тази граница, която възприехъ азъ [3] и Йор. Ивановъ [4], е въ общи черти преди всичко граница между българи и албанци, тя отговаря сѫщевременно най-много на орохидрографията и традицията. Оостоятелството, гдето на много повече мѣста има албанци въ Македония, отколкото българи въ Албания, стои въ връзка съ характера на албанскитѣ селища: албанцитѣ като скотовъдци завзели и двата склона на вододѣлнитѣ планини. Новата политическа граница между Югославия и Албания съвпада повече съ етнографското разпредѣление на българи и албанци и затова тя слиза отъ вододѣлното било на Ябланица планина въ Охридско езеро и остава Старовската околия въ Албания. Пò на югъ границата между Гърция и Албания върви по вододѣла.

 

Южната граница на Македония бѣше различно опредѣлена отъ древнитѣ автори. Страбонъ я огражда единъ пѫть на югъ съ линията на Via Egnatia, който пѫть върви отъ Дирахионъ (Дурацо, Драчъ) къмъ изтокъ до Тесалоника [5] (Солунъ). При това разграничение Страбонъ е ималъ предъ очи общото очертание на римската провинция Македония. На друго мѣсто той различава по-точно горна Македония (Линкестида,

 

 

1. D. М. Вranсоff (Д. Мишевъ), La Macédoine et sa populations chrétienne, сравни приложената карта.

 

2. Членъ 1 отъ програмата на македонския конгресъ въ София (юлий 1902 година).

 

3. А. Иширковъ. Западната граница на Македония и албанцитѣ, отд. отпечатъкъ стр. 20.

 

4. J. Ivanоff, La question macédonien etc. приложената карта.

 

5. Strabo VII fr. 10.

 

 

19

 

Пелагония, Орестида, Елимея) отъ долна Македония, която се е наричала едно време Ематия [1]. Последната се напоява отъ долни Халиакмонъ и Аксий ; по-важнитѣ ѝ градове били Едеса, Пела и Бероя (днешниятъ Беръ). Южната часть на македонската равнина до морето между р. Лудия (Мъгленица, Кара-Азмакъ) и Халиакмонъ се е наричала Ботнея [2]. Рѣка Пеней, която тече презъ Темпе, защитява Македония къмъ Елада [3].

 

За южната граница на Македония имаме по-раншни известия отъ Псевдо-Скимносъ (100 г. пр. Хр.). Споредъ текста на Müller, Geographi Graeci minores I отъ стихъ 618 и сл. четемъ: „Надъ Темпе се намира Македонската страна, разположена покрай долина, надъ която, казватъ, царувалъ земеродниятъ Македонъ" [4].

 

Най-пóдробио описва южната граница на Македония Птоломей [5]: „Откъмъ югъ Македония се ограничава съ линията, прокарана отъ тука (устието на р. Келидносъ, днешната Люни-Барди, 45°—39° 20' на Адриатическо море) покрай Епиръ чакъ до предѣла, чието положение е 49°—38° 30' (по тая линия се простира планината Пиндъ, чиято срѣда заема градуситѣ 47° 40'—38° 45'), и съ линията, прекарана покрай Ахея чакъ до Малийския заливъ при предѣлна точка, чието положение е 51°—38° 25' (вь тая линия се намира планината Ета (Οἴτη) чиято срѣда заема градуситѣ 50° 30'—38° 25')!

 

Като имаме даннитѣ отъ цитиранитѣ стари автори и тѣхното тълкуване отъ различни учени отъ наше време [6], дохождаме до заключение, че южна Македония е граничила на югозападъ съ Епиръ въ изворитѣ на р. Аоусъ (днешна Воюса) и на югъ къмъ днешна Тесалия до планинитѣ Камбунски и Олимпъ. Въ миналия вѣкъ, когато се създаде Гръцкото кралство, особено следъ като се присъедини къмъ него въ 1881 година значителна часть отъ Тесалия, северната граница на

 

 

1. Strabo VII fr. 11.

 

2. A. Struck, Makedonische Fahrten II, 14: сравни Д-ръ Г. И. Кацаровъ, Царь Филипъ ΙΙ Македонски. стр. 2.

 

3. Strabo VII fr. 4; на VI fr. 12 четемъ: „Пеней разграничава долна и приморска Македония отъ Тесалия и Магнезия, Халиакмонъ — горна Македония”.

 

4. Сравни Г. Кацаровъ и Д. Дечевъ, Извори за старата история и география на Тракия и Македония, стр. 85.

 

5. Claudi Ptolomei, Geograpia, Paris, 1881 г. (изд. Mueller), III 9, 4, сравни Г. Кацаровъ и Д. Дечевъ, Извори, стр. 169-170.

 

6. Tomaschek. Struck. Heuzeg. Koerst и други; сравн. поф. Г. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски, стр. 2—3.

 

 

20

 

тая държава образува южна граница на Македония. Така я схващаха и схващатъ всички гръцки писатели.

 

У насъ В. Кънчевъ вземаше за южна граница на Македония южния вододѣлъ на р. Бистрица, който на западъ се съвпадаше съ политическата граница на Гърция, а на изтокъ върви по вододѣлното било на Камбунскитѣ планини до Солунския заливъ. Йор. Ивановъ приема западната часть на южната македонска граница както е у Кънчева, но на изтокъ той я прекарва на югъ до Олимпъ, както е у старитѣ автори и въ много карти на Македония отъ времето на турското владичество. Въ границитѣ на Македония споредъ Иванова влизатъ и околиитѣ Серфиджеска и Катеринска, но не и Еласонска, както приемаха гърцитѣ!

 

D. Brancoff (Д. Мишевъ) вземаше за южна граница на Македония южнитѣ граници на българскитѣ епархии: тя пресича р. Бистрица въ околията Лапчища и върви северно отъ нея до Солунски заливъ.

 

Проф. Цвијић, безъ да дава съображекия и доказателства, отбива южната граница на Македония отъ Грамосъ при селото Несрамъ и я поставя първо надлъжъ по р. Бѣлица до нейното устие въ р. Бистрица и сетне надлъжъ по последната чакъ до устието ѝ въ Бѣло море. Въ 1908 г., като говорихь въ моята сказка за западната граница на Македония, по поводъ на Цвијћовото опредѣление на южната граница на Македония казахъ:

 

„Ако се събератъ всички доводи въ полза на Бистрица като южна граница на Македония, то бихъ предложилъ тази граница да се захване отъ важния планински вѫзелъ Грамосъ, да върви на изтокъ по планина Орестия чакъ до р. Бистрица и отъ тамъ нататъкъ да следва самата Бистрица. Вододѣлната планина Орестия представя важна етнографска граница между българи и гърци и това усилва нейната разграничителна функция. Тази планина образува южна граница на българскитѣ епархии, на България, споредъ Цариградската конференция и Санъ-Стефанския договоръ за миръ, и на реформената Македонска область. Гърцитѣ, които се стремятъ да вкаратъ въ Македония колкото се може повече гръцка земя отъ Тесалия, ще се възпротивятъ на такава една граница, но въ тоя случай тѣ биха били съ това по-малко онеправдани, отколкото

 

 

21

 

ние, когато тѣ изключватъ южната часть на Косовския вилаетъ отъ границитѣ на Македония". [1]

 

Като имаме предъ очи, че старитѣ автори сѫ числили областьта Пиерия, между Олимпъ и устието на Бистрица, къмъ Македония, трѣбва да се съгласимъ, че Йop. Ивановъ е разрешилъ въпроса за южната граница на Македония най-безпристрастно и въ съгласие съ науката безъ огледъ къмъ етнографскитѣ отиошения на южна Македония.

 

Древнитѣ писатели не сѫ съгласни въ своитѣ твърдения за източната граница на Македония, но изглежда, че повечето сѫ смѣтали река Нестъ (Места), особено нейното устие, за източна границата на тая страна. Страбонъ макаръ да тегли източната граница на Македония чакъ до р. Марица, но той знае, че мнозина смѣтатъ р. Места за нейна източна граница. Въ глава VII. 4 той пише: „Нѣкои причисляватъ къмъ Македония и частьта отъ Стримонъ до Нестъ, понеже Филипъ се много трудилъ да подчини тия мѣста; той добивалъ голѣми приходи отъ рудницитѣ и отъ другитѣ богатства на тия мѣста". А когато говори за устието на р. Нестъ (VII fr. 33), прибавя: „която отдѣля Македония отъ Тракия, както ги разграничили на свое време Филипъ и синъ му Александъръ". Птоломей смѣта сѫщо устието на Места за западна граница на Тракия [III. 11. (1)] и източна граница на Македония [III. 12. (6)]. Никополъ при Нестъ се падалъ въ Тракия. [2]  Границата отъ устието отивала на планина Пангей (Кушница, Парнаръ-Дагъ) и отъ тамъ на северъ за Орбелъ (Пиринъ). He липсуватъ древни автори, които поставятъ източната македонска граница на Стримонъ (Струма). Помпоний Мела смѣта, че къмъ Тракия принадлежатъ рѣкитѣ Марица, Места и Струма и планинитѣ Хемъ, Родопи и Орбелъ. [3] Плиний изрично споменува Стримонъ като източна граница на Македония [4], но той погрѣшно смѣта, че тая рѣка извира откъмъ Хемъ (Стара-планина).

 

 

1. А. Иширковъ, Западнитѣ граници на Македония и албанцитѣ, отд. отпечатъкъ стр. 22-23.

 

2. Ptol. III. 11, 13.

 

3. Pomponii Melae de chorographia I. II. rec С. Frick, Lipsiae 1830, II, 2. у Г. кацаровъ и Д. Дечевъ, Извори etc. стр. 123.

 

4. Иширковъ, Западната граница на Македония и албанцитѣ, отд. отпеч. стр. 9—10.

 

 

22

 

Подъ турското владичество, когато се раздѣли Европейска Турция на вилаети, то Одринскиятъ вилаетъ, който обхвана Марица съ нейната главна планинска область, се ограничаваше на западь съ р. Места. И действително, най-естествена се явява границата между Тракия и Македония въ долното течение на Места до тѣсния проломъ при с. Букъ и отъ тамъ на северъ по източния вододѣлъ на тая рѣка. Банско и Неврокопъ се смѣтатъ сега у насъ като градове на Македония.

 

Отъ казаното до тука за границитѣ на областьта Македония и за нейното име виждаме, че тя е една географска область ясно ограничена. Тя съставя басейнитѣ на Бистрица, Вардаръ, Струма и Места. Малкитѣ отклонения въ областьта на Дасаретскитѣ езера се изкупуватъ съ политико-географската и етнографска принадлежность на тая покрайнина къмъ Македония. Проф. Ж. Радевъ въ своята студия „Географска и етнографска Македония" съ право нарече Македония Срѣдецътъ на Балканския полуостровъ и посочи нейната самостойность и отъ геоморфолошко становище. [1]

 

Злата сѫдба на Македония се състои въ това, че балканскитѣ народи — гърци, албанци, сърби, българи и турци — сѫ заседнали съ своята главна маса въ краищата на полуострова, наблягатъ отъ всички страни върху Македония и се стремятъ да проникнатъ въ нея и да я владѣятъ. Така било въ минало време, така е сега. Само въ времето на старитѣ македонци тая нещастна страна е била изходно мѣсто за разширение на политическа мощь къмъ всички страни на Балканския полуостровъ.

 

Отъ всички балкански народи най-гѫсто и за най-дълго време се настаниха въ Македония българитѣ. Планинитѣ, които ограждатъ Македония отъ северъ не спрѣха мирното и въорѫжено проникване на българитѣ въ долинитѣ на Места, Струма, Вардаръ и Бистрица. Новитѣ политически събития поставиха българския народъ на най-голѣми изпитания, но миналото ни внушава вѣра въ неговото по-добро бѫдеще.

 

 

1. Проф. Жеко Радевъ, Географска и етнографска Македонии (Срѣдецътъ на Балканския полуостровъ). вж. сп. Македонски Прегледъ, год. I. кн. 2.

 

[Back to Index]