2. Константинъ Миладиновъ и Г. С. Раковски.
отъ Ив. Хаджовъ.
Въ народнитѣ движения се наблюдаватъ факти и проявления, презъ които можемъ да откриемъ душата и съзнанието, които сѫ ги родили. Защото въвъ вихъра на борбата, на движението несъзнателно, само по себе си, се създава едно тежнене (гравитация), което търси, безпогрѣшно открива и установява съратника, съидейника, брата „по чувства и иисли". Само така отдѣлнитѣ пръснати усилия се обединяватъ въ едно, отдѣлнитѣ воли и съзнания се насочватъ къмъ една обща цель, съгласувайки се върху пѫтищата, по които трѣбва да се върви, върху срѣдствата, съ които тя има да се постигне.
Проявлението на тая гравитация, изразъ на дълбоко залегналото въ душитѣ чувство за единность и общность, за принадлежность къмъ една национална цѣлость ние можемъ да наблюдаваме и въ нареждането на Македония въ борбитѣ на българския народъ за своето име и за своята свобода. Това може да се наблюдава толкова по-добре, преди да бѫде създадена днешната българска държава. Тогава всички проявления, за които става дума, се извършватъ не при вида на облагитѣ, които благодарната държава гарантира на своя агентъ, a всрѣдъ явнитѣ рискове и опасности, на които се излага всѣки, който по чувство, съзнание, съвесть и дългъ се нарежда въ редоветѣ на онѣзи, що сѫ обречени на хули, гонения, страдания. . .
Къмъ 50-тѣ години на миналия вѣкъ въ просвѣтно-възродителното движение на българския народъ ясно се очъртава тенденцията нашитѣ младежи да добиватъ по-високо учение въ Русия. Особено ce тя засилва следъ Кримската война (1854—56), като обхваща българитѣ отъ всички краища, въ това число и отъ Македония. Благодарение на дейностьта на Димитра Миладиновъ въ Кукушъ, Битоля, връзкитѣ му
66
съ мнозина мѣстни дейци, съ влиятелни руси следъ речената година цѣла група младежи потегля къмъ Русия главно отъ отвѫдъ- и около-вардарска Македония, каквито сѫ : К. Миладиновъ — отъ Струга, Константинъ Нако Станишевъ — отъ Кукушъ, Райко Жинзифовъ — отъ Велесъ, Никола Дели Ивановъ и Георги Стаменовъ — отъ Кукушъ, Андрей Стояновъ — отъ Воденъ. Бидейки отъ семейства, живо участвуващи въ разгарещата се борба за народно име и право, знаейки защо сѫ отишли, тѣ и въ далечния северъ се сближаватъ съ ентузиасти-българи отъ другитѣ краища на българската земя и се обединяватъ за работа, съ която да бѫдатъ полезни на своята родина. Къмъ края на 50-тѣ години въ Москва се събиратъ посоченитѣ по-горе македончета и заедно съ Любена Каравеловъ, Конст. Геровъ, Неша Бончовъ, Bac. H. Поповичъ и др. образуватъ крѫжока, що издава сп. „Братски трудъ", отъ който сѫ излѣзли само 4 кн. Образецъ за подобно обединяване на усилията младитѣ българи ще сѫ взели отъ много разпространенитѣ въ онуй време образователни крѫжоци всрѣдъ руската учеща се младежь; идеята за национална служба тѣ ще сѫ взели отъ сдруженията „филарети и филонети" въ Полша въ началото на XIX в., на подобнитѣ патриотически дружества y гърцитѣ, дружества, които извършиха немалка служба въ гръцкото освободително движение и по образецъ на които учещи се българчета въ Цариградъ и Мтина бѣха образували сѫщо такива патриотически крѫжоци.
Този крѫжокъ си е поставилъ за цель не само да освѣдомява руското общество за тежненията на нашия народъ, както туй личи отъ писанията на Каравелова, Жинзифова, Миладинова и др. въ руски публични органи, да пише въ българскитѣ периодични издания и съ брошури да освѣтлява и отстоява борбата, но и да подържа и закрепва другарскитѣ връзки между членоветѣ си. Въ дружески беседи и усилия неговитѣ членове сѫ слагали непоклатната и здрава основа, върху която е имало въ бѫдеще да се изградятъ като ратници за своя народъ, още на ученическия столъ изработвайки „еднакви мисли и чувства".
За идейното слагане и изработване на македончетата, — ученици въ Москва, не малко е съдействувалъ Г. С. Раковски, „властелинътъ на мислитѣ" на нашата емиграция отъ онова време.
67
Неговата дейность и създадениятъ въ връзка съ нея авторитетъ сѫ го наложили на признанието на всички, и на нашата учаща се младежъ особено. Тя се зачита въ неговитѣ пйсания, изпълня се отъ тѣхния патриотически духъ и, макаръ пръсната, се чувствува духовно и душевно единна. Не правятъ изключение отъ това и българскитѣ студенти въ Москва, обединени вече въ своя крѫжокъ. Въ последния, както изглежда, К. Миладиновъ е билъ центърътъ. За това той е ималъ известни предимства срѣдъ останалитѣ му членове : вече е билъ завършилъ единъ университетъ — въ Атина, билъ е най-възрастенъ, a сѫщо така се е билъ проявилъ съ живи фолклорни и книжовни интереси и способности. Всичко това, a както изглежда и неговата душевна нѣжность сѫ го правѣли сгоденъ да бѫде такава обединяваща брънка. Тъкмо всичко това му е наложило да има „всевозможно попеченіе" надъ останалитѣ македончета въ Москва, „за да успѣятъ на наукѫ-тѫ по-скоро."
Самъ К. Миладиновъ по слухъ е знаялъ доста за Раковски: „Я многу сумъ слушалъ за Ваше-то бестрашно стремленіе кунъ общѫ-тѫ ползѫ, за Вашы-тѣ трудовы, кои приносихте на жертвеникъ-тъ отъ отечество-то со драго сьрце." Билъ е челъ само неговия „Горски пѫтникъ", приятели сѫ му пишели за Раковски, та по този начинъ ореолътъ около личностьта на последния е ставалъ по-свѣтълъ. Естествено, y него се е явило желанието да се запознае съ Раковски, или, както казва самъ, „да Ви предложамъ знакомство,” което е считалъ за голѣма „радость . .. и счастіе." Това се е явявало толкова по-наложително, че самъ Миладиновъ се е билъ вече добралъ до убеждението, че въ предстоящата борба необходимо е усилията да бѫдатъ обединени : „ми се чинитъ не ке бѣше безполезно ако сите родолюбивы Болгары зближены мегю себе со знакомство отъ братскѫ любовь, составѣхѫ плотъ непрескоченъ противъ грекоманіѭ-тѫ." Още тогава той е съзнавалъ мѫчнотиитѣ и прѣчкитѣ въ борбата, но е билъ изпълненъ съ непоклатна вѣра въ тържеството на правдата : „Вистина много сопкы и мѫкы предъ насъ стоетъ за да прескочиме, но, со име божіе побѣда-та ке быдитъ на стърнѫ-тѫ отъ правы-тѣ, и вистината наодзади ке восторжествуватъ."
68
Запознаването на К. Миладиновъ съ Раковски става върху почвата на еднаквитѣ „мисли и чувства", на еднаквитѣ духовни интереси, на еднаквото отношение къмъ единъ крупень фактъ въ черковната борба — къмъ унията. Последната бѣше постигнала известни успѣхи въ Македония, главно въ Кукушъ, гдето по онова време (1857—1859 г.) работѣше Константиновиятъ братъ — Димитъръ, борейки се решително срещу нея. Въ помощь на борцитѣ срещу унията отъ далечния северъ се явява и К. Миладиновъ съ своя преводъ отъ руски „Православны цьрковны братства во югозападнѫ-тѫ Pyccіѭ." Въ „Предисловѥ"-то къмъ превода между другото той казва и следното:
„Недавна во Българскы-тѣ книжици прочитахме еднѫ статиѭ подъ заглавѥ „Уніѧ", коѧ тамо се объѧснаватъ така: „Уніѧ е присоединенѥ отъ некоя православна църквѫ подъ духовнѫ-тѫ власть отъ Римскый-тъ папа, безъ да пременитъ догматъ-тъ си". На такво объѧсненѥ можитъ секой отъ насъ да подуматъ: че yніѧ-та сосемъ не е опасна за православѥ-то и че мыѥ не сѫде безъ никаковъ вредъ можиме да ѭ приимиме, a и на внесенѥ-то ѣ во нашѫ-тѫ земѭ многостѫроно да се ползоваме отъ сегашны-тѣ обстоѧтелства . . . Читаещемъ таѭ книгѫ чувствуешъ, що уніѧ-та, подкопвеещемъ основы-тѣ отъ православѥ-то, унищожвитъ и народность-тѫ; чувствуешъ що, кои искрено желаетъ да подкрепитъ народность-тѫ, требитъ да се стараетъ да поддьржвитъ православіе-то . . . Вистина послѣдно-во име е мило и драго за секого българина."
Тенденцията на книгата и идеитѣ на преводача, изразени въ предговора, сѫ допаднали на Раковски, който по-късно въ „Дунавски лебедъ," както е известно, съ най-голѣма ярость се нахвърля противъ унията. Когато се снабдява съ книгата (не е ясно, дали самъ К. М. не му я пратилъ), Раковски му пише по този случай. Отъ тогава се установява и коренспонденцията между двамата. Първото писмо на К. М. до Раковски е отъ Москва, 8 ян. 1859 год. Раковски се е отнесълъ благосклонно къмъ превода, подбодрилъ е Миладинова въ неговата дейность. Той е оценилъ превода не само отъ идейна страна, но и като хубавъ документъ, отъ който да черпи за своитѣ филологични издиряния, като изворъ на хубави сведения за македонското наречие, съ което е искалъ да се „знакоми". — По този случай К. М. ни разкрива
69
единъ любопитенъ моментъ отъ своето отношение къмъ преводитѣ си. Съ тѣхъ той цели не само идейно приобщаване къмъ общата борба, но чрезъ тѣхния езикъ — и по-близко опознаване, a следователно и сближение : „Вашытѣ слова . . . ме побудиха да се печалямъ (стараямъ) со поголемѫ ревность да чинамъ секаквы переводи; зa дa се знакометь другы-тѣ болгары со нашето нaрѣчѥ".
Разгарящата се черковна борба, перипетиитѣ въ нейния вървежъ приковаватъ вниманието на К. М. Той следи и долавя, какъ всичко това се отеква не само вѫтре, но и вънъ, и дава такава преценка : „Религиозни-отъ нашь вопросъ иматъ денеска голема тежина, и неизвестно али ке сѣ запритъ до кѫде остана" (пише К. М. на 12 февр. 1861 год. отъ Загребъ). Но като си спомня тактиката на гърцитѣ въ борбата, тѣхното общо държане въ историческитѣ взаимоотношения съ българитѣ, К. М. разрешава горната неизвестность въ смисълъ, че ще се върви нататъкъ:
„Ніе знаиме историческа-та гѫрцка хитрость, со коя толку пѫти леляха насъ, и со увѣреность можемъ да речимъ, че еднакво и сега ке сѣ случитъ: но како болгари-те не пѫрви пѫтъ сѣ лѫжетъ, за това неке останатъ докѫде останаха."
Но накѫде? На много страни теглятъ, отъ много страни дърпатъ: теглятъ къмъ Римъ, дърпа Франция — униятитѣ; въ лоното на Фенеръ дърпа Русия, нататъкъ теглятъ умѣренитѣ стари; a червенитѣ млади, по-късно начело съ Славейкова, теглятъ къмъ народа, искатъ пълно откѫсване. „Стѫрна-та, на коя ке сѣ завѫртеме, не се предвидвить", пише К. M. — A такова лутане, колебание и придружаващето го разгаряне на страститѣ, споредъ него, сѫ опасни. И търсейки изходъ, той като че загатва за вина и за виновници: „но всетаки можѣха умни люгѥ да рѫководетъ това стремленіе и да го доведетъ до единъ тихкъ спасителенъ пѫть". Защото за него е ясно, че това разцепление отслабва силата на удара срещу противника, че то отдалечава края на борбата. A при тѣзи условия борцитѣ и народътъ лесно сѫ могли да станатъ плячка на чужди смѣтки и интереси.
На кѫде би действувалъ К. М. да „сѣ завѫртеме"? При разрешението на този въпросъ той едва ли ще се отдѣли отъ брата си Димитра. A последниятъ въ Кукушъ водѣше люта
70
борба съ агентитѣ на Римъ, a въ Охридъ — съ гръцкия владика. Като имаме предъ очи рѣзкитѣ изрази на К. М. спрямо гърцитѣ, най-вѣроятно е той да застанѣше на страната на онѣзи, които се борѣха за пълно откѫсване отъ гръцката патриаршия. Само така Македония е могла да се откопчи отъ гръцки нокти и да се приобщи като часть отъ цѣлокупното отечество къмъ общата борба на народа:
„Во оглас-отъ ми Maкедония назвахъ западна Болгария (какъ и трѣбитъ да сѣ викатъ), защо во Бечъ гѫрци-те сѣ разпоряжаватъ сосъ насъ како со овци. Тіе Македонія сакаетъ гѫрцка земя и неможѣтъ даже да разберѣтъ како можитъ да не іе гѫрцка. А тамошни-те повике одъ два миліона болгари що ке ги сториме? Неужели уще болгари-те ке бидѣтъ овци, a неколку гѫрци да ни бидѣтъ овчари! Поминаха тіе времина, a гѫрци-те ке си останатъ само со сладки-оть имъ сонъ".
Още въ първото си писмо К. М. разкрива на Раковски своитѣ фолклорни интереси, пишейки му:
„Чухъ че имате големо coбраніе отъ народны пѣсны; защо по-бьрго не знакомите любознателны-тѣ отъ нашѫтѫ словесность. Пѣснытѣ се драгоцѣнныя кладъ отъ народни-тѣ чувства и выраженія; за това секои болгаринъ ке Ви быдитъ сознателенъ".
Следъ това му съобщава за своята сбирка и за желанието си да я издаде. Въ всѣко писмо по-нататъкъ той го осведомява за нея, особено когато почва да я печата. За тази цель К. М. публикува въ „Дунавски лебедъ", бр. 7/20 февр. 1861 г. „Огласъ" за събиране спомоществователи. Отъ него узнаваме, че пѣснитѣ сѫ били засъбирани отъ 1855 г. и че К. Миладиновъ се захваща съ това издание „полно coбраніе одъ песни-те", защото никое дотогавашно издание не е отговаряло на изискванията (научни), нито пъкъ могло да покаже „скупно си-те драгоцености, подъ кои блѫститъ наша-та народна поезія". Съ тази цель въ сборника сѫ щѣли да бѫдать напечатани още и „единадесетъ хороводни песни со ноти". Освень това напечатанитѣ до тогава пѣсни не сѫ имали широко разпространение, та мнозина отъ самитѣ българи не сѫ ги знаели, както и „наши-те соседни собракя хорвати и сѫрби, така и други-те единоплеменици". Съ тази цель — да получи широко разпространение между българитѣ — К. М. опредѣлилъ цената на сборника „неголѣма" (писмо отъ 12. II. 1861 г.)
71
Раковски е подпомагалъ дейно К. М. въ печатането и пласирането на сборника: записвалъ абонати, препорѫчвалъ изданието, предавалъ книгитѣ на абонатитѣ. Това говори за живитѣ връзки, които се създали помежду имъ. Затова К. М. редовно му съобщава за негови (на Раковски) издания, които сѫ му попадали на рѫка, абонира се за „Дунавски лебедъ", предлага услугитѣ си да събира абонати, a когато излиза Сборникътъ, дава на Раковски единъ брой — „поклонъ въ знакъ искренаго пріятелства" (писмо отъ 30/18 юнія 1861 г.).
Кореспонденцията на К. М. съ Раковски ни разкрива и пиетета, що е изпълнялъ Миладинова. Последниятъ не закъснява да му го изрази въ едно дружеско подбодряване:
„Гледамъ, мой пріятелю, достохвални-те ваши стремленія за наша-та бѫднина. Радите; колку повике радите, толку повике честите и народностьта ни, толку повисоки услуги правите на жертвеник-отъ одъ отечество-то ни, и толко повике привлеквите народна-та любовь, коя денеска е най-блага-та награда на благородни-те души".
— Едно убеждение, което се е било сложило като рѫководно начало за предстоящата дейность.
Тѣзи чувства и това убеждение въ връзка съ отношенията, създадени между Раковски и Миладинова, сѫ карали последния да иска и „лично" да се срещне и „познакоми" съ Раковски. Това е оставялъ да го направи при завръщането си въ Македония:
„Кога ке слезамъ за дома сѣ надевамъ лично со васъ да се познакома, поминвеещемъ презъ Белградъ, и да прибава драгоцените ваши книги (на) моя-та сиромашка книжница (т. е. библиотека, м. б.) (п. отъ 12. II 1861), и „кога ке имаме добъръ случай за много потребности за наше-то отечество да сѣ разговориме" (п. отъ 30/18. VI. с. г.)
Това ще е станало къмъ срѣдата на юлий с. г. Отъ Раковски К. Миладиновъ ще е узналъ за нещастието на брата си Димитра и бърже е полетѣлъ къмъ Македония, за да помогне на брата си, който вече гаснѣлъ въ нѣкоя цариградска тъмница.
Дружбата на К. М. съ Раковски ще е допринесла немалко, за да се сложи въ своитѣ основи като готвещъ се общественъ деецъ. Чувствувайки се заедно съ него синъ на единъ и сѫщъ народъ, за своето бѫдеще поприще и призвание, той ще е търсѣлъ образецъ y другь синъ, който се е
72
билъ изработилъ като служитель на своя народъ и е билъ признатъ вече като такъвъ. Свой своя познава и търси...
Въ архивата на Раковски сѫ запазени четири писма отъ К. Миладиновъ. Досега е публикувано изцѣло само първото писмо (отъ 8 ян. 1859 г.) въ „Македония", бр. 114. отъ 30 дек. 1921 г., a отъ второто сѫ били използувани само откѫси; останалитѣ не сѫ изнасяни. Къмъ тѣхъ прибавяме и „Огласъ"-тъ, който стои въ жива врьзка съ писмата № 2 и 3, както и съ голѣмото дѣло на двамата братя—тѣхния Сборникъ.
Ето самитѣ писма.
№ 1.
Господине Г. С. Раковскіи!
Низъ Македончина-та, не давна овде дойдены, неожидано получихъ Ваше-то писмо, полно отъ искренѫ и горещж любовь кунъ отечество-то ни. Познакомството со Васъ я слагамъ (читамъ) големѫ за мене радость и счастѥ. Я много сумъ слушалъ за Ваше-то бестрашно стремленье кунъ общѫтѫ ползѫ, за Вашы-тѣ трудовы, кои приносихте на жертвеникъ-тъ отъ отечество то со драго сьрдце. И В. Чолаковъ ми писа за Васъ; и я отъ давна имахъ намѣреше да Ви предложамъ знакомство; и ми се чинитъ не ке бѣше безполезно ако сите родолюбивы Болгарьь зближены мегю себе со знакомство отъ братскѫ любовь, составѣха плотъ непрескоченъ противъ Грекоманіѭ-тѫ. Вистина много сопкы и мѫкы предъ насъ стоетъ за да прескочиме, но, со имѣ Божіе побѣда-та ке быдитъ на стърнѫ-тѫ отъ правы-тѣ, и вистина-та наодзади ке восторжествуватъ.
Отъ cê (сѫто) сьрдце Ви благодаря за Ваша-та благосклонность кунь переводотъ ми. [1] Вашытѣ слова много ме подкрепиха на намѣрения-та ми, и ме побудиха да се печалямъ (стараямъ) со поголемѫ ревность да чинамъ секаквы переводы; за да се знакометь другы-тѣ Болгары со Нашето наречѥ. Узнаваещемъ Вашето желанѥ за да се знакомите со
1. Думата е за превода „Православни цьрковны братства во Югозападнѫ-тѫ Руссіѭ”. Отъ рускый-тъ ѧзыкъ преведе К. Миладиновъ. Москва, въ университетской типографіи, 1858. 8°, 40 + 1.
73
Мак. нарѣчье, Ви пущамъ другія переводъ отъ объявленіе-то отъ Парусъ-тъ. Во Болгарск. Книжицы ке быдѫтъ напечачаны собстенны мои пѣсны, [1] можитъ да е, и мало пѫтешествіе во Ниловѫ пустинѫ. Тые можите да ги прочитате. Я отъ Вашы-тѣ сочиненія сумъ читалъ сѫде Горскія-тъ пѫтникъ. Быдыте така добры да ме позарадвите со нѣкое Ваше сочиненѥ кога ке издадите на печатъ, я отъ моѭ стърнѫ ке се печалямъ на ощо можамъ да удовлетвора желаніето Ви.
Чухъ че имате големо собраніе отъ народны пѣсны; Защо побьрго не знакомите любознателнытѣ отъ нашѫтѫ словесность. Пѣснытѣ се драгоцѣнныя кладъ отъ народны-тѣ чувства и выраженія; затова секой Болгаринъ ке Ви быдитъ сознателенъ, и я имамъ многу Макед. пѣсны, кои сакамъ да издадамъ мало подоцкна; защо сега не ми позволяветь обстоятельства-та.
оставамъ Вашъ искренный пріятель
К. Миладиновъ.
1859 со ново счастіе
Януаря 8. Москва.
Сите македончина на
име Ви се кланатъ и Ве блогодарятъ за любовтьтѫ Ви и попеченіето, кое имахте за нихъ. Сите шесть [2] заедно седиме на едно место и надъ нимъ имамъ всевозможно попеченѥ за да успѣетъ на наукѫтѫ по-скоро.
Сѫщій-тъ.
Достопочтенньлй Г. Георгій!
Ваше-то за насъ попеченіе и ваше-то родолюбіе никогда не ще да забравимъ, ни пакъ можимъ кога ще смыслимъ все що видехме во кратко-то съ васъ сожитіе; за това и сега сосъ голема радость идимъ да ве поздравимъ, и да сакаме прощеніе защо доденеска не можихме отъ обстоятельства-та да ви пишимъ особенно.
Сознательній вамъ
Константинъ Н. Станишевъ.
[№ 6875 отъ арх. на Раковски въ Етногр. музей.]
Последниятъ е отъ Кукушъ и е синъ на Нака Д. Станишевъ, единъ отъ най-вѣрнитѣ сподвижници на Дим. Миладиновъ,
1. Изнесени отъ Ант. П. Стоиловъ въ „Учил. прегл." кн. 1 (1924 г.) № 1-10 вкл., с. 15-20.
2. Изброени въ началото на настоящата работа.
74
когато последниятъ е работилъ въ Кукушъ презъ 1857—59 год. „Кратко-то сожитіе" съ Раковски ще е било въ Одеса, когато е билъ надзорникъ на българския пансионъ, въ който К. Станишевъ ще е престоялъ преди да се прехвърли въ Москва.
№ 2.
Почтени мой пріятелю!
Радосно пріяхъ писмо-то ви отъ 19 января и со него две Ваши газети. Гледамъ, мой пріятелю, достохвални-те ваши стремленія за наша-та бѫднина. Радите; колку повике радите, толку повике честите народностьта ни, толку повисоки услуги правите на жертвеник-отъ одъ отечество-то ни, и толко повике привлеквите народна-та любовь, коя денеска ѥ най-блага-та награда на благородни-те души.
Религиозни-отъ нашь вопросъ иматъ денеска голема тежина, и неизвестно али ке сѣ запритъ до кѫде остана. Ніе знаиме историческа-та гѫрска хитрость, со коя толку пѫти леляха насъ и со увѣреность можемъ да речимъ, че еднакво и сега ке сѣ случитъ : но како Болгари-те не пѫрви пѫтъ сѣ лѫжетъ, за това неке останатъ до кѫде останаха. стѫрна-та на коя ке сѣзавѫртеме не сѣ предвидеть, но всетаки можѣха умни люгѥ да рѫководетъ това стремленіе и да го доведетъ до еденъ толикъ спасителенъ пѫть.
Колку за тая книга що пишите за папизма, та тука не ѥ известна; многу люгіе опитахъ и никой нищо незнаитъ.
Песни-те овде ке напечатамъ, защо еденъ сѣ обяза да ги свършитъ до конецъ отъ одъ Априля. Но молямъ Васъ огласи-те кои испратихъ да ги раздадите со честни-отъ вашъ листъ споминвеещемъ нещо за песни-те, и особено за Западни-те во Македонія Болгари. Во оглас-отъ ми Македонія назвахъ западна Болгарія (какъ и трѣбитъ да сѣ викатъ), защо во Бечъ Гѫрци-те сѣ распоряжаватъ сосъ насъ како со овци. Tie Македонія сакаетъ гѫрцка земя и неможѣтъ даже да разберѣтъ како можитъ да не іе гѫрцка. A тамошни-те повике одъ два миліона Болгари що ке ги сториме? Неужели уще Болгари-те ке бидѣтъ овци, a нѣколку гѫрци да ни бидѣтъ овчари! Поминаха тіе времина, a Гѫрци-те ке си останатъ само со сладки-оть имъ сонъ. Песни-те мислямъ
75
да сѣ раздадатъ многу мегю Българско, и за това и цена-та определихъ неголѣма.
Газета-та ваша со радость прочитахъ, ке ги покажамъ на негова свѣтлость Г. Кукулевича, тукашни жупанъ. И одь тука можите да добіете некого спомоществователя. A менѣ, молямь ве, испращайте ми ѭ за три месеца, a пари-те ке ги получи-те, кога ке сѣ обогата, т. е. кога одъ предбройници ке собера пари. Имина-та отъ предбройници-те нека ви сѣ испрататъ тамо, и Віе ми ги испращате овде.
Една отъ последни-те ви издани книги (сѫ ликови, кои представятъ Гѫрцки-оть царь робъ предъ Болгарски-отъ) видохъ во Бечъ последни-те тамо дни отъ мое-то пребиваніе но немахъ време доста да ги прочитамъ. Кога ке слезамъ за дома сѣ надевамъ лично со васъ да се познакома, поминвеещемъ презъ Белградъ, и да прибава драгоцените ваши книги моя-та сиромашка книжница.
Ви испращамъ две мои песни, кои молямъ да вмѣстите во почтени-отъ вашъ листь, ако ѥ по направленіе-то му. Во противенъ случай, т. е. ако не іе вѫзможно, имайте ги како за споменъ одъ мене. Песни-те нека сетъ безимени [1].
Оставамъ секогашенъ Вашъ искрененъ пріятель
К. Миладиновъ
12 февруария, 1861. Загребъ (Аграмъ).
[Сѫщиятъ архивъ № 7159.]
№ 3.
Въ връзка съ започнатия да се печата „Сборникъ" К. M. е изпратилъ на Раковски да напечата въ вестника си (сѫщия бр. 7. с. 88, туку предъ „Тѫга за югъ") следния
ОГЛАСЪ.
Почтени читатели!
Тридесетъ години одъ како сѣ показала наша-та зора одъ умствено-то развиванѥ, и во само-то начало одъ новородсвенѥ-то ни бѣха сѣ печатали народни песни во секакви
1. Тѣзи пѣсни сѫ „Тѫга за югъ” и „На чужина”, помѣстени въ Дунавски лебедъ, бр. 20/7 февр. 1861 г.
76
времина и мѣста. Но никоѥ до сега полно издаванѥ не можеше да удовлетворитъ желания-та, ни да докажитъ скупно си-те драгоцености, подъ кои блѫститъ наша-та народна поезія. И тіе, кои до сега сѣ напечатаха, на таковъ малъ крѫгъ бѣха сѣ распространиле, що на много одъ истите Болгари ѥ неизвестно существованѥ-то имъ; a наши-те соседни собратия Хорвати и Сѫрби, така и други-те единоплеменици наши мало знаятъ, или совсемъ не знаятъ. Міе счастливи сѣ слагаме че, издаваещемъ полно собраніе одъ песни-те, можиме да допѫлниме таковъ недостатокъ, и да опознавиме народ-отъ ни со наши-те едноплеменици собракя.
Песни-те предъ шестъ години зафатихме да собираме одъ секакви стѫрни отъ западна-та Болгария, т. е. одъ Македонія, напр. одъ Охридъ, Струга, Прилепъ, Велесъ, Костуръ, Кукушъ, Струмница и други мѣста; още и одъ восточна Болгарія. Ha тіе ке сѣ прикладатъ сватовечки и годинешни обичаи одъ Струга и Кукушъ, пословици, гатанки, народни преданія, и около две хиляди слова, одъ кои употребвенѥ-то не іе често, или кои имаетъ по наречія некаква разница.
Песните сетъ подъ тискарница и скоро ке излезатъ на свѣтъ. Молиме почтени-те подпищици по-скоро да испрататъ честни-те имъ имина, за да можать да сѣ напечататъ.
Кои ке помогнитъ десетъ ексембляра, ке земитъ еденъ безплатно. Цена-та се определьвитъ два флоринта, а за во Турско грошеи двадесетъ, или една рублъ.
Песни-те сетъ около 700, и ке сѣ печататъ на два стѫлба, a на табака 25—30. Песни-те сетъ самовилски, цѫрковни, юначки, жаловни, смешни, овчарски, любовни, сватовечки, лазарски и жетварски. Още ке сѣ напечататъ единадесетъ хороводни песни со ноти.
Собирачи братя Миладиновци
Димитрій и Константинъ.
Издаватъ ги
К. Миладиновъ.
Редакцията е придружила този „огласъ" съ следната
„Забѣлѣшка"
„Умоліавѫть сѧ господа спомоществуватели, кои ще имѫть благоволение да са подпишѭть на таѭ многополезна за народа ни книгѫ, да изпратѭть почтены си имѧна до
77
учрьдничьство Дунавскаго Лебеда, кое ще има грижѫ си да гы отправи господину издателю.
Учрьд. Дунавск. Лебеда".
Въ връзка съ последствията отъ това задължение на „Учрьдничество-"то, т. е. на самия Раковски, когато Сборникътъ излиза, К. Миладиновъ отправя на последния следващитѣ две писма.
№ 4.
Любезньій Г. Раковскій!
Ето ви изпращамъ пѣсни-те за 10 (одъ) тамошни-те спомоществователи, кои бѣхте ми испратили ; още изпращамъ за г. Т. [1] Икономова две книги за г. Панта Сретковича [2] професора Бѣлград. лицея; още една за право-то по огласъ-тъ и една друга пріимите одъ мене поклонъ въ знакъ искренаго пріятелства; и молямъ не оставите безъ вниманіе това издаванѥ, и нѣщо спомните въ почтеный-тъ вашъ листъ. Сите книги сетъ 14, т. е. четирнаесетъ. Пари-те за книги-те държите y васъ дори до мое-то ми тамо пребиваніе, кое сѣ токма да направамъ после две или три недѣли, кога ке имаме добаръ случай за много потребности за наше-то отечество да сѣ разговориме.
При надеждѫ-тѫ на скоро-то ни вижданіе заключавамъ писмо-то ми и оставамъ Вашъ искрененъ пріятель
К. Миладиновъ.
1861. юнія 30/18
Загребъ.
Одъ г. Т. Икономова ке получите два фіоринта ; нему, молямъ, врѫчете включено-то ми писмо.
Заб. на Г. Средковича книгитѣ изпращамъ особено, за това вамъ изпращамъ 12 к. и две за Г. Т. Икономова ; си-те четиринаѥсетъ.
Сѫщій.
[Сѫщиятъ архивъ № 7222.]
1. Т. сиречь Тодора.
2. Панта Сретковичъ е по-късниятъ професоръ въ Великата школа въ Бѣлградъ, станалъ известенъ съ своята „Исторја српскога народа" 2 т., крайно шовинистичнотенденциозна книга, която фалшифицира, изкривява ясни свидетелства, за да изкара Македония сръбска земя. Заедно съ Милоша Милоевичъ става теоретикъ на необуздания сръбски шовинизъмъ. По-късно последниятъ прогласява Сборника за сбирка отъ сръбски пѣсни, които двамата братя превели на български.
78
№ 5.
Любезній Г. Раковскій!
Предъ нѣколко дни бѣхъ ви испратилъ дванадесетъ ексембляра отъ Български-тѣ народни пѣсни, вмѣсто да испрата четиринаесетъ како ви пишѣхъ, сега изправляещемъ погрешкѫ-тѫ ми спешѫ да ви пуща още две.
Господину Икономову предадите, молямъ, братскій-тъ ми поцелуй.
Оставамъ на секога
Вашъ
К. Миладиновъ.
Изв. 12/30 юля
Загребъ.
[Сѫщиятъ архивъ № 7308.]