3. Охридскитѣ монетарници
Отъ H. А. Мушмовъ.
Монетарницата отъ II в. пр. Хр.
Монетарницата отъ XIV в.
Турската монетарница
Монетарницата отъ II в. пр. Хр.
Отъ една бронзова монета, която се пази въ Цариградския музей, издадена напоследъкъ отъ директора на Берлинския нумизматически кабинетъ Д-ръ К. Реглингъ [1] се научаваме, че въ Охридъ въ II в. пр. Хр. били сѣчени монети. Ето описанието на тази монета : Върху лицето на монетата е представенъ македонски щитъ, въ срѣдата украсенъ съ звезда съ четири сърповидни лѫчи, обиколена съ два крѫга; около звездата сѫ представени шесть полукрѫга въ форма на полумесецъ и по срѣдата имъ по една точка; всѣки полукрѫгъ е раздѣленъ съ по две точки. На опакото е представена предна часть отъ корабъ съ двама кормчии, плава на дѣсно, и надписъ, горе ΛΥΧΝΙ, долу ΔΙΩΝ. Диам. 16 мил.
Обр. 1.
Обр. 2.
Отъ представената тукъ рисунка обр. 1, направена по оригинала отъ фотографическата снимка на г. Реглингъ, ясно се вижда, ча тази монета напълно се схожда съ сребърнитѣ тетроболи, които на опакото си иматъ надписъ ΜΑΚΕΔΟΝΩΝ и сѫщитѣ изображения на лицето и опакото. Обр. 2. Последнитѣ монети Gaebler [2] опредѣля, че сѫ сѣчени въ времето на
1. Zur griechischen Münzkunde въ Zeitschrift für Numismatik, XXXV 4 oktober 1925, стр. 253 след., Lychnidos, стр. 255 след.
2. Die ant. Münzen Nordgr. III, 1 p. 2 и p. 30 № 16—21. Особено № 21 и табл. 1 9 отъ гдето е заета рисунката обр. 3.
70
последнитѣ македонски царе Филипъ V (220—179 г. пр. Хр.) и Персей (178—168 г. пр. Хр.).
За сега монетата обр. 1 е единствената известна, сѣчена въ Охридъ. Дали тамъ сѫ били сѣчени и сребърни монети отъ сѫщия типъ, засега нищо не може да се каже съ положителность. На всѣки случай тази монета е отъ много голѣмо значение, защото благодарение на нея днесъ вече ние знаемъ, че въ края на II. в. пр. Хр. въ Охридъ имало монетарница, за която до обнародването на тази монета никой нищо не знаеше.
Времето и обстоятелствата, при които сѫ сѣчени въ Охридъ монетитѣ отъ типа на поменатата, сѫ изложени въ цитираната статия на г. Реглингъ подъ надсловъ „Къмъ старата история на Охридъ" (Lychnidos, eine neue Münzstätte in Illyrien).
Реглингъ предполага, че монетитѣ сѫ сѣчени въ времето на тритѣ македонски войни на римлянитѣ, въ които укрепения градъ, разположенъ на шосето Via Egnatia, е игралъ известна роля. Въ първата война градътъ е билъ завладѣнъ отъ нѣкой си Еропосъ въ 208 г. пр. Хр., вѣроятно при възстание срещу Филипъ V, подпомогнато отъ римлянитѣ. Съ мира следъ втората война отъ 197 г. градътъ билъ даденъ на Плеуратосъ. Въ 170 г. градътъ билъ главна квартира на бившия преторъ Appius Claudius Centho, който предприелъ отъ Охридъ единъ нещастенъ походъ до съседния градъ Uscana (градъ къмъ Кичево или Дебъръ) [1]. Сѫщата несполука претърпѣлъ презъ 169 г. и легатътъ L. Coelius.
Монетарницата отъ XIV в.
Въ третата четвъртина на XIV в. албанецътъ Андрея Гропа, следъ смъртьта на краль Вълкашина (1371 г.), се обявилъ за самостоятеленъ владѣтель на Охридската область, станалъ Охридски великъ жупанъ съ главенъ градъ Охридъ и тамъ сѣкълъ сребърни монети. Тѣзи монети на лицето си иматъ образътъ на Христа съ осѣнка около главата, правъ насреща, съ дѣсната си рѫка благославя, a въ лѣвата държи евангелие; при краката му низко столче; въ полето около
1. Срв. Г. Кацаровъ, Приносъ къмъ старата история на Македония. въ Изв. на Истор. Д-во V, стр. 8, заб. 3.
71
Христа вертикално сѫ поставени по три или четири знаци, прилични на S. На опакото надписъ въ петь реда :
(По милости божие жупанъ Гропа господинъ).
S. Ljubič [1] описва три монети отъ Гропа отъ сѫщия типъ отъ различни печати. Д-ръ Б.Сариа [2] съобщава за една находка отъ 302 сребърни монети сръбски отъ XIV в., станала нѣкѫде въ Кичевско, Македония. Между другитѣ монети отъ нѣколко сръбски владѣтели, като Стефанъ Драгутинъ, Ст. Душанъ, Урошъ и пр., както и монети отъ македонскитѣ владѣтели Вълкашинъ и Крали Марко, въ сѫщата находка били застѫпени и три сребърни монети отъ Охридския великъ жупанъ Андрея Гропа, за които г. Сариа предполага, че сѫ сѣчени въ 1371 г., т. е. въ годината, когато бѣ убитъ Вълкашинъ и когато Гропа се обявилъ за владѣтель на Охридската область.
Обр. 3.
За жалость Сариа не дава изображение на тѣзи монети, a само съобщава, че имали надписъ въ 4 или 5 реда, както следва:
Другата страна на монетитѣ била, както описанитѣ отъ Любича екземпляри. Значи и тѣзи три монети сѫ еднакви по типъ съ оная, на която по-горе представямъ изображение.
Отъ тѣзи монети се установява, че тѣ сѫ на великия жупанъ Андеря Гропа. A че този жупанъ е билъ владѣтель на Охридската область, това се установява отъ монетата съ името на Охридъ и отъ единъ гръцки подписъ отъ 1378 г.
1. Opis jugoslavenskih riovaca, Zagreb 1375, 178–l79 и табл XIV 21, 22, 23.
2. Старинар, cep. III, кн. III 1924/1925, 76.
72
запазенъ въ черквата Стари Св. Климентъ въ Охридъ, въ махалата Болница или Долна-Порта. Този надписъ, преведенъ на български отъ проф. Йор. Ивановъ, [1] гласи:
„Въздигна се и се изписа този божественъ храмъ въ името на нашия господарь и чудотворецъ свети Климентъ, съ съдействието, разхода и труда на богочестивия свещеникъ Стефана пророка, при владението надъ светлия този и богоспасаемъ градъ Ахрида. . . на всеблагороднейшия нашъ господарь, великъ жупанъ Киръ Андрея Гропа, при архиерейството на всесвѣтлейшия архиепископъ на Първа Юстиниана и на всичка България киръ Григория, месецъ юли, индикъ 15, година 6886 — 1378 год. "
Отъ историята знаемъ само това за Андрея Гропа, че той билъ въ роднински връзки съ Андрея II Мусаки, Балша и Крали Марка. Гропа не билъ видна личность въ историята, и ако не бѣха известни неговитѣ монети и не бѣше поменато неговото име въ горния надписъ, едва ли щѣше да се знае, че той по нѣкаква случайность е станалъ великъ жупанъ и владѣтель на Охридската область. Ако е вѣрно, че Гропа се е обявилъ за самостоятеленъ владѣтель на Охридско веднага следъ смъртьта на Вълкашина въ 1371 г. и, споредъ мнението на г. Б. Сариа, въ сѫщата година е сѣкълъ своитѣ монети, то споредъ датата на надписа (1378 г.) той е билъ владѣтель въ Охридско най-малко осемь години. Обаче, кога е умрѣлъ Гропа или е престаналъ да владѣе казаната область, не се знае.
Обстоятелството, че сѫ известни вече нѣколко екземпляра сребърни монети отъ Андрея Гропа, и то отъ разни печати, иде да докаже, че въ Охридъ въ негово време е имало монетарница. Не може да се допусне предположението, че Гропа е сѣкълъ своитѣ монети на друго мѣсто освенъ въ Охридъ, защото поне до днесъ нѣмаме сведѣния, че той е владѣлъ другъ по-забелѣжителенъ градъ отъ Охридъ, a това доказва и монетата съ името на града.
1. Български старини изъ Македония 1903, 214—215. Г. Баласчевъ въ Период. списание кн. LV—LVI 1898, 204 сл. — Милюковъ въ Извѣстія русскаго Археол. Инст. въ Константинополѣ IV вып. I София 1899, 95 след. Милюковъ погрѣшно чете годината на надписа 1348 вмѣсто 1378. — А. Шоповъ и Г. Стрѣзовъ въ CM. X 1894, 573, 8. погрѣшно четътъ въ надписа името Гропа на Фога или Фига.
73
Монетитѣ на Гропа по стилъ приличатъ на ония, сѣчени отъ Дубровнишката република. Обаче предъ наличностьта на името на града върху монетитѣ отъ Гропа не може да се допусне, по мое мнение, предположението, че неговитѣ мо~ нети сѫ сѣчени въ Дубровникъ, a не въ Охридъ. Може да се допусне само, че монетнитѣ печати сѫ правени отъ дубровнишки майстори, които сѫ привикнали на този стилъ. Монетата, описана отъ г. Сариа, върху която той чете (ако е вѣрно четенето) съкратено титлата гн (господинъ) предъ думата охрı не може да се вземе за „Господинъ Охридски" или за „Господарь Охридски", защото: 1) формата „Господинъ Охридски" не е била приета въ срѣднитѣ вѣкове отъ никой другъ владѣтель, следователно и Гропа не е можалъ да приеме такъва титла ; 2) „Господарь Охридски" сѫщо не е подходеща за единъ владѣтель, защото той не е владѣлъ само града Охридъ, a цѣлата Охридска область. Никѫде въ писменнитѣ паметници не се срѣща напр. Асѣнь Търновски, или Душанъ Бѣлградски, или Вълкашинъ или Марко Прилепски. Следователно трѣбва да предположимъ, че буквата г преди думата жоупан или гн преди охрı сѫ погрѣшно пропуснати отъ печаторѣзача и въ такъвъ случай името на града е отбелѣзано върху монетитѣ, за да означи мѣстото на монетарницата, гдето били сѣчени монетитѣ. Вѣроятно е още буквата Γ предъ жоупан да е Β и въ такъвъ случай да означава В(елики) жоупан, както е и въ другата монета, описана отъ г. Сариа. Въ такъвъ случай остава титлата гн (господинъ) на края въ надписа, a името на града охрı остава отдѣлно най-назадъ за да означи мѣстото, гдето е била сѣчена монетата. Сѫщата редакция иматъ и монетитѣ, описани отъ Любича, обаче безъ името на града.
Освенъ това въ Охридъ е имало монетарница още въ II в. пр. Хр., както това видѣхме по-горе, a сѫщо и въ турско време презъ XVI и XVII в. Може би въ срѣднитѣ вѣкове въ Охридъ да е нѣмало монетарница въ сѫщинския смисълъ на думата, както западнитѣ монетарници и по-късно турскитѣ, но на всѣки случай този градъ е билъ мѣстото, гдето били сѣчени монетитѣ на Гропа, следователно тамъ е имало единъ институтъ или заведение, което е носило името монетарница и гдето ще да е билъ приготовляванъ поне сплавътъ за монетитѣ.
Въ старо време, освенъ въ държавнитѣ монетарници,
74
сѣченето на монети се повѣрявало и на частни златари. Златарътъ получавалъ отъ държавната монетарница единъ готовъ слитъкъ отъ металъ, пречистенъ и смѣсенъ, и единъ печатъ. Отъ този металъ нарѣзвалъ въ своето заведение порѫчаното количество монети, които занасялъ обратно въ монетарницата, гдето сравнявали качеството и количеството на получения металъ съ представенитѣ монети, както и теглото на всѣка монета. Следъ това се давалъ законниятъ курсъ на монетитѣ, a на златаря се заплащала установената такса за работата. [1]
Монетитѣ на Гропа по типъ приличатъ на ония на неговия предшественикъ краль Вълкашинъ (1366—1371) и неговия съвременикъ Крали Марко (1371—1394) [2].
Турската монетарница.
Споредъ труда на турския историкъ-нумизматъ Исмаилъ Галибъ, „Таквими мескюкѫтѫ Османие" 1889 г., извадки отъ който дава Д. Ихчиевъ въ „Известия на историческото дружество", кн. III, 1911, 75 след., султанъ Баязидъ I Илдъръмъ (1390—1402 г.) открилъ занемаренитѣ отъ римско време монетарници въ много градове на турската империя, между които и Охридската монетарница. Обаче повечето отъ тѣзи монетарници пакъ останали въ бездействие по липса на златни, сребърни и медни руди, които не били достатъчно открити и разработени. Тепърва султанъ Селимъ Ханъ II (1568—1576 г.) е почналъ да сѣче златни, сребърни и медни монети въ градоветѣ: Цариградъ, Одринъ, Сересъ, Солунъ, Сидери Капси (Сидеро-Капса, на изтокъ отъ Солунъ, край езерото „Бешенъ"), Охридъ, Кратово, Кочани, София, Чаница (въ Босна), Ново-бърдо, Сребреница (Босна), Видинъ, Бѣлградъ и пр. Въ Охридъ били сѣчени сребърни акчета съ тяжесть 3 1/4 крата (65 сантигр.), диам. 11 мм. съ следния надписъ :
|
отъ едната страна : Аззу Зарб-и Фи Охридъ Сене |
отъ другата: Султанъ Селимъ бенъ Сюлей- манъ Ханъ |
1. Срав. Myшмοвъ, Монетитѣ и печатитѣ на българскитѣ царе 1924, 11.
2. Cpaв. Ljubić, цит. съч. 145, табл. X 24—25; стр. 147 и табл. XI 3—5.
75
Султанъ Мурадъ Ханъ III (1574-1594 г.) сѫщо сѣкълъ златни и сребърни монети въ поменатитѣ градове, и въ Охридъ сребърни акчета съ надписъ:
|
Аззу насѫре Зарб-и-фи Охридъ сене 984 |
Султанъ Мурмдъ Бенъ Селимъ Ханъ |
Споредъ турскитѣ сведения Охридската монетарница ce намирала близу до града. [1]
Отъ тази забележка се разбира, че монетарницата не е била вѫтре въ града, който въ случая трѣбва да се разбира „Вароша", въ калето, a навѣрно въ предградията на града: „Месокастро", „Кошища", „Влашка махала" и пр., но где, точно не се знае.
Курсътъ на сребърнитѣ акчета съ златнитѣ монети (алтъни) при царуването на Мурада III билъ промѣнчивъ. Въ първитѣ петь години отъ неговото царуване 60 акчета стрували една жълтица; отъ 1580—1588 г. една жълтица струвала 70 акчета, a въ края на царуването му отъ 1588—1594 г. една жълтица струвала 120 акчета. Петь сребърни акчета тежели единъ драмъ. [2]
Султанъ Мохамедъ III (1594—1603) сѫщо е сѣкълъ съвсемъ тънки сребърни акчета въ Охридъ съ тяжесть 1 1/2 кратъ, диам. 11 мм. и съ надписъ :
|
Аззу насѫре Зарб-и-фи Охридъ Сене 1003 |
Мохамедъ Султанъ бенъ Мурадъ Ханъ |
Мухамедъ III издалъ заповѣдь, по силата на която сребърнитѣ акчета трѣбвало да иматъ тяжесть 1—3 крата, a 8 акчета да иматъ тяжесть най-много единъ драмъ. Така че, курсътъ на една жълтица е вариралъ между 176—180 акчета, a къмъ 1601—1602 г. една жълтица е струвала до 220 акчета. Значи едно акче имало 1 1/2 кратъ.
Султанъ Османъ Ханъ II (1618—1622) е сѣкълъ сѫщо сребърни акчета въ Охридъ съ надписъ:
1. Д. Ихчиевъ, цит. списан. стр. 135.
2. Пакъ тамъ 138.
76
|
Аззу насѫре Зарб-и-фи Охридъ 1027 |
Султанъ Османъ бенъ Ахмедъ Ханъ |
И Османъ II, като Баязида, е издалъ ферманъ за възобновяването на старитѣ монетарници въ османската империя.
Курсътъ на сребърнитѣ акчета въ времето на Османа II билъ 115—120 акчета за една жълтица.
Както се вижда отъ гореизложеното, въ Охридъ сѫ сѣкли сребърни монети четирма султани : Селимъ II, Мурадъ III, Мохамедъ III и Османъ II презъ втората половина на XVI и началото на XVII в. Сѣченето на монетитѣ въ провинциалнитѣ градове на турската империя се възлагало на частни лица подъ известни условия и срещу заплащане на държавната хазна известна сума годишно. Това виждаме отъ единъ султански ферманъ отъ 1618 г. издаденъ отъ Османъ II, за отстѫпването подъ концесия на Софийската монетарница на нѣкой си Али-Чаушъ за срокъ отъ три години. [1]
За жалость не можахъ да намѣря монета, сѣчена въ Охридската монетарница, за да представя тукъ нейния образъ. Отъ даденитѣ по-горе описания се вижда обаче, че турскитѣ монети сѫ еднакви по типъ : малки, тънки сребърни парици, и само по името на града се знае тѣхния произходъ. Съ тѣхния турски надписъ тѣ могатъ да се разпознаятъ само отъ хора, добре запознати съ турската книжнина. Даже единъ доста грамотенъ ходжа не може сполучливо да прочете една турска монета, особено когато тя е отъ по-старо време.
1. Ихчиевъ, цит. спис. 203.