Нова латинска писменость за македонскитѣ българи подъ Гърция.
Abecedar. Εν Αθυναισ, Τυποις Π. Δ. Σακελλαριου, 1925, 8°, 40.
Предъ насъ е новиятъ букваръ Abecedar, който гръцкото правителство е стъкмило за македонскитѣ българи, доколкото още такива ще могатъ остана въ Гърция и доколкото ще се намѣрятъ между тѣхъ луди храбреци да заявятъ, позовавайки се на даденото отъ гръцкото правителство обещание предъ Обществото на Народитѣ, [1] че желаятъ да се учатъ децата имъ на матерния имъ езикъ. И наистина обещанието се изпълнява по гръцки : понеже по политически съображения и въ Обществото на народитѣ се възприе да се наричатъ македонскитѣ „българо-гласни” съ собствемото имъ име — българи, a съ едно конвенционално ново название „славяни”, гръцкото правителство се възползува отъ това, за да третира своитѣ българогласни поданици като нѣкаква нова, сега открита народность, безъ своя писменость, безъ книжовни традиции, безъ установенъ книжовенъ езикъ. Една специална комисия, назначена отъ гръцкото правителство (членове на комисията сѫ нѣкои си Папазахариу, Скагаксисъ и Лазару)
1. Следъ като се отказа Гърция да изпълни т. нар. „Женевски протоколъ” отъ 1924 год., Обществото на народитѣ бѣ запитало гръцкото правителство да отговори: „какви нужди иматъ малцинствата, говорещи „славянски" езикъ, въ училищно отношение и какво мисли да направи гръцкото правителство, за да удовлетвори тѣзи нужди”. Гърция отговори, че ще се постарае да приготви учебници и учители за „славянското” население въ Гърция.
230
стъкмила съгласно съ дадената ѝ директива букварь за македонскитѣ българи, но не съ тѣхната многовѣковна, кирилска азбука, която тѣ чрезъ Кирилометодиевската писменость дадоха на славянството, ами съ една своеобразна латинска азбука. Букварьтъ е нареченъ „Абецедаръ", название, което българското население едва ли ще разбере, понеже е дадено по началнитѣ букви на латиницата. Самата азбука въ абецедара е стъкмена досежно съгласнитѣ ч, ж, ш по хърватската латиница, въ която тѣзи съгласни се означаватъ съ буквитѣ č, ž, š. Отъ своя страна комисията е измѫдрила и нови букви. Вмѣсто кирил. ю е взета букаа ü, напр. lüge (люге), zaklüči (заключи), lüle se (люле се), lülka (люлка). Можела е комисията и въ случая пакъ да се води по хърватската латиница и да употрѣби съчетанието ju, но, види се, тукъ се е повела по българско произношение въ гръцки уста та се е предпочело да се вземе латииската буква u съ две точки отгоре, както е прието въ нѣмската азбука (нпр. über, würde). Докато вмѣсто ю така сѫ съчинили нова буква ü, напротивъ другитѣ йотувани гласни се предаватъ, както и въ хърватската азбука, чрезъ ja, je, jo — напр. jadi, lamnja, sirenje, ljoko (?). Отъ друга страма сѫщитѣ дифтонги въ обърнатъ редъ oj, ej, oj, приети въ хърватската латиница, съставителитѣ не приели (ако изобщо тѣзи господа сѫ се водили по нѣкакви образци !), a предпочели съчетания ai, ei, oi: haide, maika, moi, leika (?). Ho въпрѣки това срещамъ и ie въ думата kosie (37). Авторирѣ на абецедара въвели още една новость: вмѣсто кирилското съчетание ър не взели отъ хърватската азбука просто r въ смисълъ на сонантно r, нпр. drvo (вмѣсто: дърво), a възприели да означатъ кирилската буква ъ отдѣлно, но по способа на ромънската азбука, именно съ î, — види се по-отговаряще на гръцко произношение на epa, избиваще повече къмъ гл. и. И тъй въ абецедара четемъ bîrkam, dîrvo, kîršam, mîrda, tîrsia. Сѫщото î означава ъ въ думата sînceto (= sъnceto сир. слънцето, стр. 37). 3а ц е употрѣбена латинската буква с. Така криво-лѣво комисията се е справила съ задачата си, колкото се касае до азбуката.
По твърде важния въпросъ, какъвъ да бѫде книжовниятъ езикъ на „новата” народность, очевидно комисията е получила директива, да се вземе народно мѣстно наречие (диалектъ) на макед. българи. Но кое наречие? По този въпрось членоветѣ на комисията, както се вижда отъ езика на абецедара, много не ще да сѫ мислили, па надали си го и задавали, a просто ще да сѫ възприели езика на едного отъ членоветѣ на комисията, който може да е родомъ македонски българинъ (Лазару — Лазаровъ?), и каквото той е казалъ, това ще да се е приело. Поради туй македонското наречие на абецедара се указва непоследователна смесица въ нѣкои форми като напр. членната форма мѫж. р. ед. ч., но въ основата си е това. що се говори въ Битолско-Леринско, срав.: (si kasna) jazika (22); zeto ; starot (= стариотъ) ima stra (= страхъ) ot Harot (23); dzidot (je visok); (skîrši) džamot; (stàni ot) stolo na ogano (33) daskalo; (za) ručeko, tatkot (!= таткото); Boga (dava za) čoeko (35).
Правописътъ на абецедара e чисто фонетиченъ, твърде непослевателенъ поради явно погърченото произношение на нѣкои думи.
231
Свърхъ това съставителитѣ се указали и много нехайни при коректурата, така че това малко букварче е пълно съ грѣшки, съ фонетични неточности и непоследователности та ще остане бележитъ паметникъ не само на една лоша гръцка политика, но и на ориенталска небрежность, полукултурность и безграмотность. Ето примѣри за това по редъ отъ началото на букваря :
brasno (вм. brašno);
mîrdi: zmiata mîrdi vo trévata (вм. mîrda);
cereva (вм. creva);
cudem : golem i cudem grad (вм. čuden);
deto: deto, zàpali lülèto (вм. dete);
nasata kukja (вм. našata —);
cusdžina (вм. čuždžina);
gospo go milvan (вм. gospod go milvam);
da žistime pendžero (вм. da čistime —);
sa (вм. so): toe dete igra sa topkaca;
tatkot, màikata i decata (вм. tatkoto —);
oti (вм. odi): Mitre dà oti na cirkvata;
cirkva (вм. cîrkva);
date (вм. даде);
časa вм. časa;
plačese (вм. plačeše);
istîrca (вм. istirča);
ji (вм. je): mlekoto ji ušče toplo;
ji (вм. im);
sonimi (вм. so nimi): da odi sonimi;
slatco (вм. slatko): ah, što blago i slatco mleko;
istirca (вм. istîrča);
nèdeljia (вм. nedelja);
sfekinjata (вм. cvekinjata);
klepalato (вм. klepaloto, 39)
damo (вм. doma): odi damo;
učenici (вм. učenici);
Maro (вм. Mara).
He ce отдѣля възвратното мѣстоимение se отъ глагола; сѫщо тъй не се отдѣлятъ и личнитѣ мѣстоимения ja(a), gо, mi, като обйекти отъ глагола, та е писано напр. sfîrtise (вм. sfîrti se); zemia (вм. zemi ja) и пр., напр.: Pavle zemia stomnata, napolnia so voda, donesia tuk (вм. zemi ja, napolni ja, donesi ja); isturigo légeno (вм. isturi go); maikami (вм. maika mi). Ho и това e непоследователно, защото ce среща мѣстоимението отдѣлено съ чертица: dava na maika-mu (39); striko-mi (19). Предлогътъ на ту ce пише заедно съ сѫществителното, ту се отдѣля съ чертица. така че въ едно и сѫщо четивце (вж. по-долу подъ заглавие Cîrkfa) ce срещатъ и двата способа на писане: oti (= hodi) nacîrkfata ; odat na-cîrkfata.
Нека още забележимъ, че въ нѣкои думи е поставено ударение, докато изобщо не е означено ударението, както се вижда и въ изваденитѣ по-долу образци. Оставяме на страна други езикови недостатъци — провинциализми като kosie (сир. коса): glavata ima zgore kosie; гърцки думи : vloisat, vloisa (?), papsa, aurot и др.
Казватъ, че били напечатани отъ тоя abecedar, който надали ще влѣзе негде въ работа, само нѣколко стотини екземпляра, колкото да се подиграятъ гьрцитѣ съ македонскитѣ „славяни”, съ тѣхната кирилска писменость, a сѫщо тъй и съ писменостьта на своитѣ съюзници, които оттатъкъ границата на северъ натрапватъ на сѫщитѣ „славяни” своята, сръбска кирилица. 3а да остане траенъ споменъ отъ тоя своеобразенъ гръцки опитъ противъ българската писменость, тукъ даваме въ точенъ преписъ нѣколко четивца отъ абецедара:
232
Отъ горнитѣ образци всѣки може да види за лишенъ пѫть още доколко има общо нѣщо между езика на македонскитѣ българи и сърбо-хърватския езикъ. който пъкъ оттатъкъ северната гръцка граница на сѫщитѣ тия македонски „славяни” въ Югославия официално насила имъ се налага.