Македонски Прегледъ
Година I, книга 4, София, 1925

 

5. Мохамедани православни и мохамедани сектанти въ Македония

 

Отъ Д. Γaджaнοвъ

лекторъ по турски езикъ въ бълг. университетъ.

 

 

Презъ лѣтото на 1916 година пѫтувахъ по Македония съ цель да изуча мюсюлманското население въ езиково, културно и етнографско отношение. Даннитѣ, съ които до тогава разполагахме по тоя въпросъ, бѣха непълни и несигурни. Въ официални сведения за мохамеданското население въ Македония често пѫти албанци сѫ представени като турци и наопаки; дори и православни албанци сѫ вземани за българи. А и понятията ни за различната култура, обществената дееспособность и национално-политическитѣ стремежи y различнитѣ мохамедански групи ни бѣха твърде неясни.

 

Пѫтувахъ отъ Горна-Джумая по направление къмъ Куманово — Скопье—Прищина — Призренъ, отъ тамъ на югъ къмъ Дебъръ — Охридъ и на изтокъ къмъ Битоля и Вардарската долина.

 

Между другитѣ въпроси, които ме интересуваха, особено внимание обърнахъ и върху вѣроизповѣднитѣ отношения y мухамеданитѣ. Тукъ накратко ще съобща по-главнитѣ данни, които събрахъ по тоя въпросъ.

 

Въ времето на Мохамеда всички мюсюлмани сѫ били православни и имали за вѣрую: „Единъ е богъ и Мохамедъ е неговъ пратеникъ”. Следъ смьртьта на Мохамеда обаче, презъ времената на неговитѣ апостоли Абубекиръ, Османъ и Юмеръ и особено въ време на Мохамедовия зеть Али, възникватъ сериозни даже и кървави борби между неговитѣ наследници за кой да бѫде халифъ, т. е. Мохамедовъ замѣстникъ на земята. Поради тѣзи борби става историческата битка при Кербеля (градъ въ Месопотамия) между последователитѣ на казания Али и последователитѣ на Муавне, главенъ претендентъ за Мохамедовъ замѣстникъ, вследствие

 

 

60

 

на която бѣ, че разцеплението въ мохамеданския свѣть стана окончателно и сѫществува и до днесъ. Отъ тогава датиратъ и религиознитѣ секти y мюсюлманитѣ. У насъ, въ България, мюсюлманитѣ сектанти сѫ известни подъ общото име „алиянци", и българинътъ изопачава името на Мохамедовия зеть Али и го обръща на Св. Илия. Нищо вѣрно, разбира ce, нѣма въ това. „Алиянци" е българско название отъ турското „Алеви”, a последното значи „привърженикъ на Али".

 

Следъ битката при Кербеля мохамеданитѣ се раздѣлиха на две религиозни групи: на православни „тарикъ-мюстекимъ" или истински Мохамедови наследници и на сектанти „тарикатъ" или „дервиши", повечето отъ които сѫ привърженици на Али, a нѣкои пъкъ се считатъ като потомци и наследници на Мохамедовия приятель (сухабе) Абубекиръ. Православнитѣ мохамедани ходятъ на джамии съ минаре или въ месчиди безъ минаре (махаленски джамийки) и тамъ си правятъ намаза. Сектантитѣ не ходятъ на джамии, a иматъ специални молитвени домове (теке, завие, дергяхъ), гдето вмѣсто намазъ правятъ „зикиръ" (поменъ). Въ тѣзи „зикири* сектантитѣ фиксирать погледа и ума си въ въображения образъ на Али и съ часове викатъ високо: „Я Аллахъ!" (О, господи!”); „Аллахъ!" (господи!); „Аллахъ хай" (живъ е господь или има богъ); „Ху, ху, ху”! (той, той, той!). Много отъ сектантитѣ иматъ и особени орѫжия и инструменти, съ които играятъ и гледатъ да се измѫчать въ паметь на мѫченическата смърть на Алиевитѣ синове и внуци на Мохамеда — Хасанъ и Хюсеинъ. Даже алиянцитѣ аджеми (персийци) си устрояватъ и кървави боеве съ ножове и сопи, въ време на които последватъ и смрътни случаи. Православнитѣ мюсюлмани постятъ за рамазана, докгто повечето отъ сектантитѣ не постятъ като първитѣ, a се въздържатъ деветь дни презъ годината отъ вода. Това правятъ, защото въ битката при Кербеля Алиевиятъ синъ Хюсеинъ билъ обсаденъ, водата отбита и цѣли деветь дена останалъ безъ вода. Ако не пиятъ вода, това не имъ прѣчи да пиятъ конякъ, ракия даже и вино. Мохамедъ е забранилъ употрѣбата на спиртни питиета, но за сектантитѣ това запрещение не се смѣта задължително. Даже напоследъкъ сектанти сѫ отворили и кръчми. Главното казино въ Скопье, край Вардара, се държи отъ такъвъ турчинъ сектантъ, който продава всѣкакви спиртни питиета.

 

 

61

 

Мюсюлманитѣ, най-после, по сѫщитѣ исторически причини се дѣлятъ и на „сунити" (обрѣзани) и „шиити" (необрѣзани). Персийцитѣ и всички турци, последователи на Али, сѫ шиити.

 

Сектантитѣ отъ своя страна се дѣлятъ на дванадесеть главни секти. Всѣка секта си има свои разклонения, та всичко секти и подсекти има четиридесеть и осемъ. Тукъ ще изброя имената на тѣзи секти, отъ които ги има и въ България·

 

Главнитѣ 12 секти сѫ : халвети, руфаи, кадри, саади, шазели, бекташи, мевлеви, джилвети, накши, халиди, дусуки, синани. Отъ тѣзи секти не всички се намиратъ y насъ въ България и въ Македония. Въ България най-много има бекташии, накши, кадрии, шазелии и руфаи. Навсѣкѫде низъ България има сектанти, но най-много ги има въ Делиормана. Почти цѣлиятъ Делиорманъ е сектантски. Аккадънларско и Силистренско принадлежатъ къмъ бекташийската подсекта, известна подъ името „къзълбаши". Истински бекташии има около Кьосе-Абдийско, на югъ отъ Тутраканъ. Западниятъ Делиорманъ пъкъ изповѣдва накшийското сектанство, главного теке на който се казва „Демиръ-Баба” и се намира въ Кеманларско. И въ Македония има разпространени доста секти. Понеже турското правителство по-рано много криво е гледало на нѣкои сектантски религиозни схващания, то много алиянци сѫ били принудени да се спотайватъ и да се преструватъ за православни мохамедани. Сега, следъ станалитѣ политически промѣни подиръ войнитѣ въ Македония, числото на сектантитѣ ще да се е увеличило, понеже вече нѣма кой да ги преследва.

 

Въ Македония доста е разпространена бекташийската секта. Бекташиитѣ и къзълбашката подсекта сѫ най-свободомислещитѣ мохамедани. Женитѣ имъ не се криятъ отъ християнитѣ и не изпълняватъ обредитѣ и обичаитѣ на православнитѣ мохамедани. Тѣзи сектанти даже иматъ съвършено противоположни схващания отъ ония на правитѣ мохамедани. Докато последнитѣ смѣтатъ, че мюсюлманскиятъ пророкъ е Мохамедъ, първитѣ проповѣдватъ, че Мохамедъ билъ единъ обикновенъ узурпаторъ и че съ измама е изтръгналъ отъ рѫцетѣ на Архангела Гаврилъ свещения коранъ, изпратенъ отъ бога за спасението на хората. Споредъ тѣхъ опредѣлениятъ отъ бога истински пророкъ билъ Мохамедовиятъ

 

 

62

 

зеть Али. Даже тѣ отиватъ и по-далечъ и казватъ, че Али не е никой другъ освенъ самиятъ богъ въ човѣшки образъ, — богочеловѣкъ. Тукъ тѣ иматъ вече съприкосновение съ християнски схващания. Тѣ иматъ допирии точки и съ иидийски вѣрвания, вѣрватъ въ метемпсихозата. И тъй, докато православнитѣ мохамедани се смѣтатъ за гости на тоя свѣтъ и мислятъ, че блаженството е на другия свѣть, „ухреви", т. е. хора на задгробния животъ, казанитѣ сектанти мислятъ, че и раятъ и пъкълътъ сѫ тукъ и че съгласно съ вѣрванията имъ въ метемпсихозата единъ човѣкъ следъ смъртьта си може лакъ да се роди като човѣкъ, или пъкъ да се яви на свѣта въ видъ на куче, котка и пр., т. е. че всичко зависи отъ неговитѣ добри или лоши дѣла.

 

Духовниятъ центъръ на бекташиитѣ въ Македония е Тетово, a въ Албания — Елбасанъ. Тѣ си иматъ и текета. Най-хубавото теке, отъ многото които съмъ виждалъ, е бекташийското теке въ Тетово, находеще се на западната страна на града. To състои отъ много разкошни постройки, издигнати съ разноскитѣ на прочутил албански бегъ и диктаторъ Реджебъ Паша, отъ Люма, който е налагалъ волята си на султана. Синъ му Абдураманъ Шаша пъкъ е построилъ прочутото Тетовско кале на западнитѣ височини на града.

 

Известниятъ скопски управитель Хавзѫ Паша билъ братъ на Реджебъ Паша; и двамата сѫ били бекташии и враждебно настроени спрѣмо турската държава. Чрезъ тѣхното влияние бекташийството е пуснало дълбоки корени между албанцитѣ. Казаното теке е на името на светията Серсемъ Али Баба, който е дошелъ отъ Анадола. Въ текето, което е построено преди 150 години, се намира и гробницата на светията. Въ друга една стая има други единадесеть гробници на други бекташийски светии. Най-разкошна гробница е мряморната гробница на самия Реджебъ Паша, която се намира въ отдѣлна стая. По-богато теке за сега надали има и въ Турция, защото това теке притежава чифлици, лозя и други имоти не само около Тетово, но и въ Тирана, Елбасанъ, Солунъ и Цариградъ.

 

Освенъ бекташиитѣ въ Тетово има още и сектанти кадрии, руфаи, синани, халвети и накши. Въ Тетово има всичко петь текета.

 

 

63

 

Бакташии имало по-рано и въ Скопье, обаче тѣ избѣгали въ време на първата сръбска окупуция 1913—1915. За сега въ Скопье има сектанти руфаи, мавлевии, кадрии, синани, халветии (всички съ по едно теке) и само единъ човѣкъ отъ шазлийската секта, именно скопскиятъ мюфтия, който наяве изпълнява и обредитѣ на православнитѣ мохамедани, за да има тѣхното благоволение.

 

Сѫщитѣ секти се намиратъ и въ Битолско, Щипско и Велешко, но въ Щипско и Велешко преобладаватъ къзълбашитѣ. Въ Щипско къзълбашки центрове сѫ селата Дорфулии, Каратманлии, Татарли, Джумали и Габеръ, a въ Велешко —селото Иванли. По на юго-западъ бекташиитѣ иматъ доста силни корени въ Прилепско съ центъръ с. Канатларъ, гдето е и текето имъ.

 

Въ западна Македония, на югъ отъ Тетово, имено въ Гостиварско, Кичевско, Дебърско и Охридско най-разпространена е подсектата „хяяти", клонъ отъ главната секта „халвети", та затова се казва и „халзетии-хаяти". Основательтъ на тази подсекта въ Румелия е нѣкой си шеихъ Мехмедъ Баба, който е дошелъ отъ Кония и посетилъ най-напредь Сѣръ, после отишелъ въ Кичево и най-после въ Охридъ, гдето почиватъ и останкитѣ му. Текето му въ Кичево е построено преди 226 години. Охридското му теке е отъ по-късно време. Докато въ началото тази секта била предметъ на грозни преследвания, отпосле тя много се е разпространила и почнала да вербува много последователи между православнитѣ мохамедани. Въ Гостиваръ има само хаяти; сѫщо и въ Кичевско тази секта нѣма конкурентка. Въ Гостиваръ си иматъ само едно теке, a въ Кичево три. Въ Дебъръ има освенъ разпространенитѣ хаяти, още и кадрии и накшии и само единъ бекташия. Той е дошелъ напоследъкъ отъ Елбасанско за разпространението на бекташийството, като се ползува отъ сегашната свобода, понеже по-рано турското правителство грозно е преследвало бекташилъка.

 

И въ Струга има хаятии, но и накшии и бекташии. Първитѣ две секти си иматъ и по едно теке, докато бекташиитѣ само нѣколко души, дошли отъ Елбасанско пакъ по агитация.

 

Въ Охридско главнзта секта е хаятийската, но има малко и накшии. Първитѣ иматъ доста солидио теке.

 

 

64

 

И тъй, въ източна Македония преобладаватъ къзълбашитѣ, въ северо-западната часть, начевайки отъ Тетово и на северъ къмъ Прищина и Призренъ, както и въ Елбасанско първенството държатъ бекташиитѣ, a въ юго-западна Македония най-влиятелна секта е хаятийската.

 

Ще дамъ тукъ нѣкои сведения и за отношенията между сектантитѣ и православнитѣ мохамедани.

 

Следъ битката при Кербеля, както се каза, настѫпва разцепление между мохамеданския свѣтъ и се образуватъ сектитѣ. Всички секти, които сѫ били въ предѣлитѣ на по-после основаната турска империя, по политически причини сѫ били принудени да се спотайватъ, да се съобразяватъ съ догмитѣ на православнитѣ мохамедани, даже да ходятъ и въ джамиитѣ имъ, само и само да не възбуждатъ подозренията на последнитѣ та да не бѫдатъ преследвани. Сектантитѣ пъкъ, които сѫ живѣли въ предѣлитѣ на друга държава, както е случаятъ съ къзълбашитѣ персийци (шиити), сѫ водили открита борба и сѫ проявявали явна омраза противъ православнитѣ. Тази омраза е предизвикала редъ кръвопролитни и нескончаеми войни между Турската империя и Персия. Безпощадно сѫ се изтребявали едни други и откарвали въ робство. Даже това взаимно гонение щѣло насмалко коренно да измѣни турската завоевателна политика. Явузъ Султанъ Селимъ I по едно време се отказалъ отъ турската завоевателна политика въ Европа и възнамѣрявалъ да покори цѣлия мюсюлмански свѣтъ въ Африка и главно въ Азия, за да прокара на всѣкѫде православието. На тази политика се дължатъ покорението на Египетъ и Арабия, както и многобройнитѣ му войни съ персийскитѣ еретици. Отъ тогава датира и заселването на къзълбашкитѣ плѣнници въ Европейска Турция, които сѫ запазени и до днесъ. Селимъ I живѣлъ само осемь години, та не успѣлъ да осѫществи плановетѣ си. Синъ му султанъ Сюлейманъ Велики отправилъ погледитѣ си повече къмъ Европа.

 

Живущитѣ пъкъ въ Турция еретици чрезъ своето приспособяване постепенно добиватъ широкъ просторъ, проникватъ даже и въ султанския дворъ и харемъ, та се срѣщатъ султани сектанти, които покровителствуватъ тази или онази секта. Особено бекташиитѣ добиватъ голѣмо влияние и играять твърде голѣма историческа роля въ сѫдбинитѣ на турската империя.

 

 

65

 

Основатель на тази секта е известниятъ между мюсюлманитѣ Хаджи Бекташъ, съвременикъ на султанъ Османъ. Хаджи Бекташъ благословилъ първата турска организирана пехота, именно яничарската. Яничаритѣ после се считали като покровителствувани отъ духа на Хаджи Бекташъ и постепенно всички станали бекташии. Цѣли вѣкове, прочее, Турция се намира подъ властьта на бекташийската яничарска войска. Интересното е, че следъ покоряването на България основата на тази сектантска войска сѫ образували потурченитѣ българчета между Дунава и Стара Планина. На това се дължи, че бекташийството по-рано е било твърде разпространено и между населението въ Европейска Турция. Тукъ имало съ хиляди бекташийски текета. Когато тази войска станала опасна за сѫществуването на Турция, султанъ Махмудъ я обявява за еретическа и я унищожава. Тогава се събарятъ почти всичкитѣ бекташийски текета и бекташиитѣ се обявяватъ за врагове на исляма и на държавата.

 

Понеже изобщо сектантитѣ сѫ били много разпространени въ империята, турскитѣ султани и разни шеихюлислями сѫ гледали, щото съ разни дарове и облаги да привлѣкатъ нѣкои отъ тѣхъ, за да ги обезврѣдятъ по отношение на православнитѣ мохамедани. Нѣкои отъ сектитѣ обаче не се подавали на такива залъгалки и нормално сѫ слѣдвали своето историческо развитие. Затова бекташиитѣ никога не сѫ прекѫсвали духовнитѣ си връзки сѫ къзълбашитѣ персийци. Тѣ неохотно сѫ отивали па даже често и отказвали да се биятъ съ персийцитѣ, вследствие на което е фалирала и панислямсккта политика на Явузъ Султанъ Селимъ.

 

Омразата, прочее, между правовѣрни и сектанти мохамедани е вѣковна и има своето историческо оправдание. Докато правовѣрнитѣ смѣтатъ другитѣ за еретици, последнитѣ иматъ много лошо мнение за първитѣ, като ги считатъ за мръсно потомство на мюсюлманския Юда (Иезидъ) и крайно невежи, понеже били „бабаи", т. е. каквото сѫ видѣли отъ дѣди и прадѣди, сѫщото правѣли въ джамията, гдето всичко ставало само за показъ, „захири", когато другитѣ били, като привърженици на Али, този вѣковенъ изворъ на свѣтлина и наука, „батни", т. е. духови, единъ видъ спиритисти. Коренни различия има въ религиознитѣ имъ схващания, и отъ

 

 

66

 

това и голѣмата имъ взаимна омраза. Особено тази омраза е грозна между алиянцитѣ къзълбаши и бекташии отъ една страна и православнитѣ мохамедани отъ друга. Вследствие на тѣзи имъ отношения алиянцитѣ въ България сѫ привързани къмъ българската държава и предпочитатъ да живѣятъ въ България, отколкото да се изселятъ въ Турция и да се намиратъ под скиптъра на султана, когото тѣ смѣтатъ еретикъ и не го призназатъ за халифъ. Не единъ пѫть алиянцитѣ сѫ се оплаквали и лично на мене, че y насъ всички ги смѣсватъ съ православнитѣ мохамедани подъ общото понятие „турци", a никой почти не знае или поне не обръща внимание на сѫществуващия вѣковенъ антагонизъмъ — борбата между „зеленитѣ" (православнитѣ мохамедани) и „червенитѣ" (алиянцитѣ).

 

[Back to Index]