3. Къмъ фрескитъ на манастиря св. Наумъ
Отъ Л. Милетичъ.
Манастирътъ Св. Наумъ е най-очарователниятъ кѫть на българското отечество. Природната поезия на самото мѣсто придава на манастиря, кацналъ сѣкашъ лебедъ надъ бистритѣ езерни води, неизразимо вълшебство. А загатната древность на манастирската черква и незаглъхналитѣ още хилядогодишни старобългарски предания около нея съ магична сила те унасятъ въ мечтания за оная чудна и славна епоха, когато подъ закрилата на Бориса и Симеона ревностнитѣ наши Кирилометодиевци развиватъ между новопокръстенитѣ българи въ Охридско просвѣтиата си дѣйность. И като проследи човѣкъ всичкитѣ извънредни прояви на българската духовна мощь въ тоя далеченъ край отъ десетия вѣкъ насамъ — презъ времето на Самуиловото царство до пълното унищожение
30
на Охридската патрияршия — не е чудно, защо зѫбътъ на времето всѫду въ България по-вече е изхабилъ споменитѣ за древното българско минало отколкото тукъ, при границитѣ на Гърция и Албания. Но при все туй и въ случая, за да се подържа така опорито старата традиция, се указва особено виновно обаянието на две исторически личности — Св. Климента и Св. Наума. Наумъ се нарича въ новооткритото му житие отъ XVI. вѣкъ братъ, другарь и състрастникъ на блажения Климентъ (вж. Йорд. Ивановъ, Бълг. Старини, 52—55). И съ пълно право, защото, когато царь Симеонъ поставилъ Климента следъ осемгодишно учителствуване въ Кутмичевица за епископъ, между съученицитѣ му само Наумъ е билъ удостоень да заеме Климентовото мѣсто на народенъ учитель и просвѣтитель въ сѫщата область, не далечъ отъ Охридъ. Това е станало презъ есеньта на 893. година. Следъ като учителствувалъ седемъ години, къмъ 900. година Наумъ си построилъ съ иждивение на самия царь Борисъ, тогава нарекълъ се съ монашеско име Михаилъ, манастиря на южния източенъ край на Охридското езеро, гдето е проживѣлъ до 910. година и гдето се и поминалъ, шесть години преди Св. Климента.
Нѣма вече съмнѣние, че царь Борисъ е първиятъ основатель-ктиторъ и на манастирската черква и че тя въ най-старата си часть безъ притвора и кубетата, пристроени посетне, и до сега се е запазила (вж. у В. Златарски, Къмъ историята на манастиря Св. Наумъ, печ. въ Мак. Прегледъ кн. II. 8 нт.).
За жалость старата живопись по черковнитѣ стени и на иконостаса не е можала да преживѣе вѣковетѣ; черквата за сетенъ пѫть въ началото на миналия вѣкъ е била наново изписана, твърде нехудожествено. Единъ надписъ надъ входнитѣ врати съ дата 1806. год. казва, че новата зография се дължи на новия ктиторъ, катигумена Стефанъ отъ Пловдивъ. Живописьта на иконостаса пъкъ е била обновена на 1711. год. Фрескитѣ на манастирската черква следователно сега не представятъ отъ чисто художествена страна голѣмъ интересъ; тѣ не биха имали и значителна културно-историческа цена, ако да бѣха досущъ нови. Вече на първъ погледъ се вижда, че и въ сегашната стенна живопись се е запазилъ традиционниятъ споменъ, който свръзва черквата и манастиря
31
съ старо-българското му минало отъ времето на Царь Бориса и светитѣ Седмочисленици на чело съ Св. Наума. Тѣ и сега се почитатъ отъ околното население, както и въ старо време. Почитьта къмъ първоучителитѣ Св. Кирила и Методия и тѣхнитѣ ученици въ България най-сетне е била призната отъ черквата. Синодикътъ на царя Борила отъ 1211. год. съдържа славословие и на Климента, Сава, Горазда и Наума. He по-късно отъ ХІІІ в. е било възприето отъ черквата и тѣхното купно чествуване подъ общото име Седмочисленици (οί ἄγιοι ἑπτὰρυθμοι) и то сигурно най-напредъ въ Охридско. Ясно е, че сегашнитѣ образи на Седмочисленицитѣ, на южната стена на черквата, между които личатъ Гораздъ и Климентъ въ архиерейско облѣкло и Наумъ въ калугерско, сѫ били, вѣроятно дори и на сѫщото мѣсто, още въ първоначалната живопись на черквата. Подновяването ѝ посетне, колкото и да е неумѣло извършвано, не ще да е засегнало съдържанието на старитѣ фрески (вж. тукъ образъ № 3).
№ 2. — Царь Борисъ-Михаилъ
Най-голѣмо доказателство за туй е образътъ на първия ктиторъ на черквата, българския царь Борисъ, подъ име Михаилъ, който и сега още е запазенъ на лѣво отъ входа на черквата. И. В. Григоровичъ го е забелѣжилъ и казва, че „царь Михаилъ" е представенъ като ктиторъ на черквата (Путешествіе по Европ. Турціи, 109). Най-вѣроятно е, че тоя образъ е старински,
32
макаръ и боята по-сетне, па може би и на 1806 г., да е била освежавана. Надписътъ отъ страни е гръцки; ясно се чете само Μιχαηλ, а отъ дѣсно ще да е било ἄρχων (Βουλγαρων). Историческата важность на образа достаточно бѣ изтъкната отъ проф. Златарски (ор. с.). Въ свързка съ монашеското име на Бориса е и името на черковния патронъ, архангела Михаилъ, на когото Св. Наумъ отъ почить къмъ царя ще да е посветилъ черквата и манастиря. Когато на 1916. год. бѣхъ въ Охридъ по случай на тържественого отпразднуване хилядогодишнината на Св. Климента, посѣтихъ и манастиря Св. Наумъ.
№ 3. — Св. Седмочисленици.
Тогава образътъ на царь Бориса бѣше още въ сравнително добро състояние, но личеше, че враждебна рѫка е осакатила отъ часть надписа па и самия образъ. Придружаващия ме фотографъ г. Г. Трайчевъ, най-добриятъ нашъ художникъ-снимачъ на вѫтрешни фрески, успѣ да преснеме образа на царь Бориса, както го давамъ възпроизведень тукъ (вж. обр. № 2). Както е видѣтъ отъ снимката, фреската, която сега за първъ пѫть се обнародва, не ще да е отъ школата на живописцитѣ, които наново сѫ изписали черквата на 1806. год. Само едно леко пребоядисване на по-стария образъ е вѣроятно.
He малъкъ интересъ представя и другъ единъ старь образъ, спазенъ въ твърде изхабено състояние въ притвора на лѣво отъ входната врата, образътъ на св. Владимира, Зетски князъ сръбски отъ X. и нач. на XI. вѣкъ. Извѣстна
33
е печалната история на тоя князъ, попадналъ пленникъ у царь Самуила въ Преспа и сетне, спечелилъ любовьта на Самуиловата дъщеря Косара, още когато той билъ въ тъмница, станалъ неговъ зеть и съ негово съгласие, като е призналъ върховната власть на бълг. царь, той наново се върналъ въ Зетската земя, къмъ която се прибавилъ и Драчъ съ околностьта. Преемникътъ на царь Самуила, Иванъ Владиславъ, съ измама погубилъ княза Владимира въ Преспа, отъ гдето Косара пренесла тѣлото му въ неговия дворецъ въ областьта Краина (не далечъ отъ Шкодра) и го погребала въ черквата св. Мария, гдето и сама сетне починала. Трагичната участь на младата княжеска двойка станала предметъ на легендарна повѣсть, която намѣрила широко разпространение у народа и е била приета, поетически украсена, и въ т. нар. Диоклецийска (Дуклянска) хроника отъ XII в. (въ латинския текстъ). Възъ основа на народното предание по-сетне е било съставено и житие на св. Ивана Владимира, чудотворецъ. Той особено е билъ почитанъ и въ съсѣдната Млбания, а край Елбасанъ е билъ издигнатъ и манастирь на негово име (алб. Шинъ-Ионъ), гдето има и кивотъ съ мощи на светеца.
№ 4. — Св. Иванъ-Владимиръ.
Неизвѣстното славянско житие е било преработено на гръцки, при което най-видно участие ще да е взелъ охридянинътъ епископъ Козма. Житието заедно съ служба на св. Владимира сѫ били печатани на гръцки отъ 1600 год. насамъ нѣколко пѫти, отъ издатели власи и гърци (Венецианско издание 1690, Мосхополско 1746). He може да се допусне, че тепърва тѣ ще да сѫ
34
измѣнили народното предание въ полза на българитѣ, което направило отъ св. Владимира българинъ, ако и тамъ да се казва, че билъ синъ на Неманя, когото пъкъ сѫщото предание изкарва синъ на бълг. царь Симеона (вж. и Ст. Новаковић, Први основи словенске књижевности међу балк. словенима, 1893; А. Теодоровъ-Баланъ, Свети Климентъ Охридски, София, 1919 г., стр. 61—63).
№ 5. — Св. Наумъ и св. Климентъ.
Ясно е, защо и въ манастиря св. Наумъ се е подържало преданието за св. Владимира въ
35
гореказаното значение па и защо и въ черквата се е почиталъ неговиятъ образъ, отъ който направихме възпроизведената тукъ снимка (№ 4.). На нашия образъ св. Владимиръ държи въ рѫка собствената си, посѣчена глава.
№ 6. — Св. Наумъ.
Българскитѣ славяни въ времето, когато въ Охридъ се подвизавали св. Климентъ и Наумъ, се простирали много по-назападъ въ Албания. Албанцитѣ, по-стари жители отъ тѣхъ, сетне постепенно измѣстятъ българското население та сега тѣхната етническа гранична линия достига до южния крайчецъ на Охридското езеро, почти до самия манастирь св. Наумъ. Затова традиционната почить къмъ Седмочисленицитѣ, а особено къмъ двамата главни светители, Климента и Наума както и къмъ неговия манастирь, се подържа и у албанското население до день днешенъ.
Въ манастирската черква има и отдѣлна икона на двамата светци, Климента и Наума, очевидно отъ по-нова дата (вж. снимка № 5). Наумъ е представенъ младъ, съ типъ мѣстенъ (охридски?), пакъ въ калугерско одѣяние, а Климентъ, почти еднакъвъ съ него, но по-старъ, въ архиерейско. Св. Наумъ самичъкъ е изобразенъ въ една друга фреска въ притвора (вж. снимка № 6), схванатъ малко по-инакъ, — съ островърха, дълга черна брада и съ гъркоизточни черти на лицето. Изглежда, че живописецътъ не е ималъ предъ видъ добри, стари икони, та се е водилъ въ своята концепция на тѣхнитѣ ликове по съвременни, шаблонни иконописни образци, нѣмайки прѣма историческа връзка съ старовремскитѣ фрески на тия наши светители. Това доказва, че първичната старинска живопись на манастирската черква ще да е била унищожена много отдавна. Само въ една отъ охридскитѣ черкви сѫществуватъ старински образи (отъ XIV в.) на двамата
36
народни просветители, именно въ малката черква т. нар. „Стари св. Климентъ" (долу въ града), гдето на една отъ стенитѣ още е оцѣлѣла старинска фреска, на която редомъ сѫ изобразени св. Климентъ, св. Никола и св. Наумъ, и то твърде живо, художествено и исторически, може би, най-правдиво.
№ 8. — Катигуменъ Стефанъ.
Черквицата е съвсѣмъ тъмна, иака че нашиятъ фотографъ. г. Г. Трайчевъ при магнезиево освѣтление можа да направи една снимка, която за жалость не излѣзе доста ясна (вж. сн. № 7). Образитѣ сѫ доста пострадали, боитѣ сѫ избледнѣли и на мѣста изтрити, a стенната мазилка, както се вижда на самата снимка, на косо се е пропукала тъкмо презъ лицето на св. Климента. За жалость и лицето на св. Наума не се вижда ясно. Указва се, че отъ гръцкия надписъ въ горния дѣсенъ край стъклото уловило само началото (вж. преписъ отъ тоя забелѣжителенъ надписъ отъ 1348. г. у Милюкова, Христ. древ. Зап. Македоніи 95). Върху художествената страна на фреската ще оставя да се произнесатъ по-компетентнитѣ. Но и безъ това всѣки може да види, особено въ сравнение съ другитѣ образи на сѫщитѣ светители, чиито репродукции давамъ тукъ, доколко тая стара фреска има далечь по-висока художествена стойность, излѣзла отъ рѫката на първостепенень майсторъ, иконописецъ. Климентъ и Наумъ правятъ впечатление на живи портрети; Наумъ държи книженъ свитъкъ въ рѫка и е заелъ жива стойка на мирянинъ.
37
Тънкитѣ черти и дълбоката сериозность на лицето на Климента, която много личи, правятъ тая негова фреска напълно класическа. До колкото зная, тя до сега нигде не е възпроизведена и заслужава, мисля, сериозно внимание.
Интересенъ е образътъ на новия ктиторъ на манастирската черква, катигумена Стефанъ отъ Пловдивъ, който тъй сѫщо фотографирахме (вж. сн. № 8). Надписътъ отъ лѣво гласи:
Изглежда, че фреската предава сѫщинския живъ портретъ на игумена Стефанъ, който самъ ще да е присѫтствувалъ въ манастиря, когато е била подъ негово настояване наново изписана черквата.
№ 9. — Надписътъ надъ входнитѣ врати.
За това подновяване на зографията, станало на 1806. год., се споменува на голѣмия гръцки надписъ надъ входната врата на черквата. Преписъ отъ надписа биде обнародванъ отъ Милюкова (ор. с. 82) и сетне отъ Йop. Иванова (Бълг. старини изъ Македония, 218). Ние направихме снимка на самия надписъ, която давамъ тукъ подъ № 9. Интересно е, че въ тоя надписъ се казва и името на зографа „Търпо, синъ на зографа Константинъ отъ Корица (Корча)".
Прибавямъ тукъ и снимка откъмъ входната врата на черквата, презъ която се вижда дори вратата на олтаря (сн. № 10).
38
№ 10. - Предверието на черквата.