3. Градъ Прилъпъ за своитѣ училища
(Продължение отъ кн. 1)
Хр. Шалдевъ
II.
Следъ арестуването и интернирането на Иос. Ковачевъ и Н. Ганчевъ въ живота на прилѣпскитѣ училища настѫпила реакция, която се протакала цѣло десетолѣтие. Презъ 1877 г. се обяви Руско-Турската война, a презъ 1885 г. стана обединението на Източна Румелия съ княжество България. Освобождението и обединението на България привлече нѣкои интелегентни сили отъ неосвободенитѣ български земи и, настанили се на по-доходни държавни служби, не мислили вече да се връщатъ; пъкъ и външни интелегентни сили мѫчно е могло да се намѣратъ предъ видъ бедственото материално положение, въ което се отзовали македонскитѣ общини следъ голѣмата освободителна война. Отъ друга страна турското правителство е преследвало българската интелегенция, на която гледало като на главна виновница на нещастията, които постигнали Отоманската империя, и поощравало и подпомагало пропагандитѣ, които целели разпокѫсването на българитѣ въ Македония. Като добавка къмъ това трѣбваше да се появи и конфликта между Прилѣпската община и Екзархията, който отъ своя страна допринесълъ твърде много на тая реакция. Конфликтътъ се появилъ по въпроса, какъ да се управляватъ прилѣпскитѣ училища: по централистиченъ или по децентралистиченъ начинъ. Отъ една страна Екзархията, като най-висше духовно народно учреждение, бѣ си поставила за цель да рѫководи както църковното, тъй и учебното дѣло въ Македония по централистиченъ начинъ, за да може да дава една обща насока на учебното дѣло въ образователно и възпитателно отношение, поради което при нея се учреди специаленъ институтъ — Училищенъ Отдѣлъ, който да изработва училищни закони и правилници,
40
както и да назначава учители. Отъ друга страна Прилѣпската община ревниво е пазила правото си да рѫководи учебното дѣло въ града на чисто автономни начала, както е било по-рано, избѣгвайки даже и формалнитѣ връзки съ учредения при Екзархията институтъ. По тоя споръ сѫществува цѣла преписка между Общината и Екзархията, както и много протоколни решения. Като се прибави къмъ всичко това още крайния формализъмъ и скритата подозрителность, съ каквито се отличава прилѣпчанина, ще ни стане ясно положението на учебното дѣло въ града презъ тоя периодъ и се оправдаватъ думитѣ на едииъ по-сетнешенъ директоръ на прилѣпскитѣ училища, изложени въ едно писмо до Екзархията, какво „при тамкашнитѣ (прилѣпскитѣ) условия и понятия за законъ и дисциплина екзархийскитѣ училищни наредби мѫчно се прилагатъ". Нека за тоя споръ си послужимъ съ факти изъ официалната преписка на общината.
На писмото, съ което Училищниятъ Отдѣлъ препорѫчва на общината въвеждането на правилника зз четиричласнитѣ училища, последната отговаря:
„При всичкитѣ ѝ (на общината) старания да приложи въ дѣйствие изпратения правилникъ за управлението на екзархийскитѣ училища, оказа се за невъзможно приспособяването му въ мѣстното ни народно класно училище. Главнитѣ препятствия сѫ, че правилнича е изработень за класни училища и че той отнима ония права на общината и училищното настоятелствο (к. н ), които тѣ трѣбва да иматъ надъ училищата и учителския персоналъ. . . Освенъ това, общината утвърди още въ началото на учебната година изработения отъ училищното настоятелство правилникъ, който е доста съгласенъ съ мѣстнитѣ условия (к. н.) и който за сега е въ действие". [1]
A на друго писмо, съ което Училищниятъ Отдѣлъ запитва общината за причинитѣ на уволнението на двама учителиотъ прилѣпскитѣ училища, последната отговаря:
„Общината, като мисли, че учителитѣ зависятъ прямо отъ нея, считала е за излишно да иска съгласието на почитаемото Училищно Попечителство".
Пазенето автономнитѣ
1. Писмо № 120 отъ 5.ІІІ. 1884 г.
2. Думата е за уволненитѣ презъ годината учители К. Толевъ и В. Данковъ.
41
права на общината и училищното настоятелство по нѣкога достигали до своеобразность и отъ директоритѣ на прилѣпскитѣ училища, не желаейки да даватъ даже и статистически сведения за броя на ученицитѣ и учителитѣ въ училищата, както и да не допускатъ на ревизия екзархийския училищенъ инспекторъ. На подобни отговори и поведение Екзархията е заплашвала общината съ прекратяване на отпусканата отъ нея субсидия, състояща се въ заплатата на директора и нѣкои класни учители:
„Вследствие категоричното отказване на директора Ви г. Хр. Ивановъ да даде рапортъ за изтеклото полугодие, Училищното Попечителство реши, да не отпуща останалата часть отъ пособието на почитаемата Прилѣпска община, до дето тя не заповѣда г-ну директору да изпрати рапорта за състоянието на прилѣпскитѣ училища презъ първото полугодие на настоящата учебна година". [1]
Последицата отъ тоя споръ, както и отъ посоченитѣ по-горе причини, е била тая, че животътъ на учебното дѣло на прилѣпскитѣ училища презъ времето отъ 1877 78 до 1887/88 години е билъ ненормаленъ, че назначаванитѣ отъ Екзархията или отъ общината директори не сѫ могли да престоятъ повече отъ една година на мѣстата си, както е случая съ Ст. Минчовъ, Б. Кушевъ, Хр. Поповъ Ивановъ, Стеф. Обрейковъ, H. Бобатановъ,, Протоиерей П. Ненковъ, Йорданъ Кусевъ и Ив. Дейковъ и че следователно, последнитѣ сѫ нѣмали физическа възможность да проучатъ недѫзитѣ на училищата и да приложатъ мѣрки за премахването имъ. Броятъ на ученицитѣ презъ учебната 1878/79 година чувствително намалѣлъ; броятъ на учителския персоналъ достигналъ до 6 души, годишната заплата на които варирала между 400—4,000 зл. гроша, a годишниятъ училищенъ бюджетъ възлизалъ на 15,800 зл. гроша, срещу двойно по-голѣмия презъ 1876/77 г.
При все това, грижитѣ на общината за подобрението на учебното дѣло се проявяватъ ведната следъ приключването на военнитѣ дѣйствия и сключването на мирния договоръ между Турция и Русия. Така, училищното настоятелство презъ 1879 г. моли общината да позволи да се изпрати въ България единъ отъ настоятелитѣ, който „да бара (търси) главенъ учитель за училището". Общината отъ своя страна,
1. Писмо на Учил. Отдѣлъ при Екзархията № 684 отъ 1.VI. 1884 г.
42
„като разисква тоя важенъ въпросъ, реши съ пързо да се побара таковъ достоенъ учитель по овдешнитѣ страни (въ Турция) и, после, ако не е възможно да се най-де таковъ, да се бара дето е потрѣбно" [1].
Но въ Турция мѫчно е могло да се намери „достоенъ" главенъ учитель и до учебната 188081 година такъвъ билъ П. Д. Орловъ, бившъ основенъ учитель при Н. Ганчевъ и Иосифь Ковачевъ, както се вижда отъ издаденото му отъ училищното настоятелство свидетелство:
„подписанитѣ изповедуваме, че г. Пейко Д. Орловъ отъ с. Бобища (Костурско) служилъ въ мѣстного ни народно училище като главенъ учитель сега наредъ цѣли три години, както и по-напредъ четири години и две години като учитель въ девическото ни училище и като членъ въ армоническия хоръ въ църквата ни. Понеже заслужилъ въ града ни, за което сме отъ више доволни и благодарни отъ службата и поведението му, заради това му даваме настоящето, потвърдено съ общинския ни печатъ, съ което и го препорѫчваме на всѣкѫде и на всѣкого". [2]
За уч. 1880 81 година общината увеличила броятъ на училищнитѣ настоятели на 12 души, на които възложила: „1. да надзираватъ училищата и да се грижатъ за подобрението и снабдяването имъ съ способни учители, 2. да се грижатъ и прилагатъ всичко, което е полезно за народното образование и 3. да турять въ дѣйствие решенията, които ще имъ повѣрява общината". Отъ друга страна, общината, виждайки отпадъка на училищата „поради неспособностьта на старитѣ учители" и неразполагайки съ достатъчни материялни средства „за издръжка на способни", се отнесла до Екзархията съ писмо да ѝ се пратятъ „двама способни учители даромъ” (к. н.). [3] Понеже писмото има характеръ на рапортъ, та да се види положението на прилѣпскитѣ училища презъ уч. 1880/81 година, ще цитираме нѣкои по-важни мѣста отъ него.
„При всичко че даваме по 400 л. т. годишно само за учители, при всичкитѣ неуморими грижи на училищното настоятелство за порядъка въ училищата ни, пакъ всички жертви оставатъ суетни, като нѣма двама или поне
1. Писмо на общината отъ 14. VI. 1879 г.
2. Издадено на 20. VII. 1881 г. Изъ изх. на уч-то настоятелство.
3. Писмо на общината до Н. Бл. Иосифъ I, отъ 5. V. 1881 г.
43
единъ способенъ учитель, който да отговаря на званието си, да може като директоръ да управлява и да държи училищата ни въ нужния порядъкъ. Отъ неспособностьта на сегашнитѣ учители повечето отъ ученицитѣ, които свършиха втори класъ, излѣгоха отъ училището безъ да пожниятъ нѣкакъвъ плотъ отъ трудоветѣ си. Отъ всички ученици, които завършиха II класъ, само 12 се изпратиха въ Битоля. . .
„Въ днешното разстроено положение училищата ни сѫ въ следното състояние:
1. Забавачницата има 130 ученика съ 1 учитель, запл. 3,000 гр.
2. Звукарското отдѣление има 120 „ „ 1 „ 3,500 „
3. Тритѣ предуготовителни „ 240 , „ 3 „ „ 15,000 „
4. Първи класъ „ 85 „ „ 1 „ „ 5,000 „
5. Втори „ 60 „ „ 7,000 „
6. Девическото уч-ще „130 „ „ 2 „ „ 3,000 „
______________
Всичко 765 ученика съ 9 учителя, запл. 37,000 гр
„Много голѣма полза щеше да има ако градъть ни беше въ състояние да подържа ако не IV, то поне III класъ. По настоящемъ Македония има голѣма нужда отъ учители. Битолската и Солунската гимнизии наистина ще принесатъ голѣма полза, но тѣ не ще бѫдатъ въ състояние да удовлетворятъ въ кратко време въпиющата нужда на Македония. Ако има нѣкой градъ въ Македония, който да може да удовлетвори въ кратко време тая нужда, то той е Прилѣпъ, градъ съ чисто българско население, съ жители по-патриоти и по-ученолюбиви отъ другитѣ македонски градове. При едно добре уредено четверокласно училище само отъ градътъ ни могатъ да се събератъ не по-малко отъ 400 ученика, когато въ Солунската и Битолската гимназии не може това, защото се иска голѣма издърѫка отъ родителитѣ. Въ 2—3 години Прилѣпъ може да даде на Македония 40—60 учители и 5—10 учителки, които ще бѫдатъ съвършенно способни да наводнатъ Македония съ скромно възнаграждение. И сегашнитѣ учители по Македония сѫ излѣзли повечето отъ това училище, когато беше снабдено съ способни учители, като Ковачевци, Ганчевци и пр. Денеска нашето училище отпаднало по причина, що нѣма способни учители, a пъкъ градътъ ни не е въ състояние да подържа поне единъ способенъ учитель, защото способнитѣ учители сѫ много скѫпи и отъ голѣмитѣ разноски що ставатъ за училищата ни, общата
44
каса е праздна, a нуждата за способни учители е голѣма. За това се принудихме да молимъ Ваше Блаженство да благоволите да ни се издействуватъ и ни се прататъ даромъ двама способни учители, за да се открие трети класъ и да се устроятъ двата първи, за което благоволение крайно ще благодариме на Ваше Блаженство и ще останиме вѣчно благодарни". . . [1]
Екзархията отговорила благоприятно на горното писмо и стобщила, че изпраща Ст. Д. Минчовъ като директоръ и В. Карайововъ като преподаватель при класното училище. И двамата новоназначени учители били възпитаници на американското училище „Робертъ Колежъ" въ Цариградъ. Когато общината узнала деня на пристигането имъ въ Прилѣпъ, то тя имъ наредила тържественъ приемъ : нѣколко стотинъ души граждани начело съ общинаритѣ, училищнитѣ настоятели, учителитѣ и ученицитѣ излѣзли 2—3 км. вънъ отъ града по посока къмъ с. Плетваръ, за да кажатъ на многоочакванитѣ учители „добре дошли". Приети и настанени били добре младитѣ пионери на класното училище, въ което въвели предметното преподаване и тъй нареченитѣ „орации". Последнитѣ се състояли въ декламиране отъ ученицитѣ избрани стихотворения или разкази на научни въпроси, като: „що е капиталъ", „значението на климата и почвата за здравието и поминъка на хората", откѫслеци изъ обща и отечествена история” и пр. Декламациитѣ и разказитѣ ставали единъ пѫть презъ седмицага предъ събрало се гражданство въ училището. За тая цель коридорътъ на долния етажъ на старото народно училище билъ разширенъ и обърнатъ на обширенъ салонъ, кѫдето до 1895 г., до изграждането на новото училищно помещение, ставали и годишнитѣ актове. Но въпреки направенитѣ нововъведения въ училищата, американскитѣ възпитаници не се харесали на общинаритѣ и гражданството съ държането и поведението си. И двамата били страстни любители на ловъ и, увличайки се въ него, губили цѣли дни отъ работното време.
„Отъ отавна искахме да Ви доставимъ сведения за поведението на г-да учителитѣ, които се подържаватъ отъ Св. Екзархия, нъ като бѣхми съ надежда, че тѣ сами ще се поправятъ, премълчавахме. При все що повелява
1. Писмо на общината отъ 5. V. 1881 г.
45
Св. Екзархия да не напущатъ училищата безъ позволението на общината, тѣ оставатъ училището и остануватъ глухи на това повеление. Ето днесъ е четвъртий день отъ като г. г. учителитѣ С. Д. Минчовъ и В. Карайововъ напуснаха училищата". [1]
Вънъ това първиятъ, безъ да обръща внимание на мѣстнитѣ нрави, отнасялъ се свободно къмъ дамитѣ, поради което въ края на учебната година и двамата били отстранени.
За презъ уч. 1881/882 г. директоръ на класното училище билъ назначенъ Б. Кушевъ, който поради конфликта му съ драгоманина на руското битолско консулство и силното настояване на самия консулъ билъ отстраненъ следъ приключването на училищната година.
Презъ тая учебна година мѫжкото класно училище станало трикласно, a девическото — първокласно, директорка на което въ продължение на 2 години била г-жа Тима Икономова.
Понеже назначаванитѣ отъ Екзархията учители, притежавайки по-голѣмъ цензъ, получавали по-добра заплата отъ колкото онѣзи, които били назначавани отъ общината, то, за да се избѣгватъ нежелателни конфликти между еднитѣ и другитѣ, общината е поискала отъ Екзархията сумитѣ отъ заплатитѣ на предвиденитѣ екзархийски учители да се изпраща направо до общината, съ която тя да разполага. Училищниятъ отдѣлъ при св. Екзархия отговорилъ благоприятно:
„Попечителството като взе предъ видъ безредицитѣ, произтичащи между общинскитѣ учители и yчителитѣ, назначавани отъ Екзархията, отъ една страна, взискателностьта и стремлениего на по-долнитѣ учители да се причислятъ и тѣ въ тая категория, отъ друга — реши : вмѣсто съ изпращане на учители да ви се помогне съ количеството отъ 6000 франка, което да послужи на общината за уславяне на учители и учителки въ класнитѣ училища.” [2]
По-голѣмата частъ отъ това пособие общината давала за заплата на условени отъ нея класни учители, a съ остатъка повишила заплатитѣ на основнитѣ. Но заедно съ това появила се переспектива да се открие IV класъ и следователно да се реализира плана ѝ — изложенъ въ цитираното по-горе писмо-рапортъ до Нег. Блаженство Екзарха,
1. Писмо на общината отъ 4. I. 1882 г.
2. Писмото на училищния отделъ № 58 отъ 25 май 1883 г.
46
a именно да въздигне класното училище въ срѣдно учебно заведение, което да подготовлява учители за цѣла югозападна Македония. За тая цель общината свикала общогражданско събрание отъ представители на еснафитѣ, които съвмѣстно съ училищнитѣ настоятели и общинаритѣ решили, щото презъ уч. 1883/84 г. да се открие IV класъ и последователно да се дойде до VII. За издръжката на необходимиятъ учителски персоналъ, както и за набавянето на разни учебни помагала, събранието решило, щото всѣки ученикъ да плаща налогъ, като ученицитѣ отъ забавачницата и отдѣленията плащатъ отъ 1—5 гроша, a ония отъ класнитѣ училища — мѫжкото и дѣвическото — отъ 1 до 2 бѣли меджедията, всѣки споредъ материалното състояние на родителя" [1]. Разхвърлянето и събирането на тоя налогъ било възложено на училищното настоятелство. Въ сѫщото общогражданско събрание се решило мѫжкото класно училище да се именува гимназия, a девическото — срѣдно училище. Отпечатани били изящни свидетелства съ фигури около рамкитѣ и съ надписи : „Богатството се изгубва — науката остава, люби народа си — отечеству служи, Бога бой ся — почитай царя", a отъ горе подъ разтворена книга два ангела държатъ обтегната лента съ надписъ : Прилѣпска гимназия. Въ свидетелството се изброяватъ 30 учебни предмети — разпредѣлени на 3 стълбци, както следва : 1) Законъ Божий, Български езикъ, Словесность, Отечествоведение, Всеобща история, Черковна история, Педагогика, Славянски езикъ, География и Физиология ; 2) Аритметика, Алгебра, Геометрия, Тригонометрия, Бухгалтерия, Логика съ стихология, Турски, Френски, Гръцки и Немски езици, и 3) Физика, Химия, Зоология, Ботаника, Минералогия, Нотно пѣние и Гимнастика. Цифрената оценка на успѣха се означавала по десетобалната система. Решението на общогражданското събрание, обаче, не е могло да се реализира поради липса на подготвени преподаватели за IV класъ. Четвърти класъ билъ откритъ презъ 1886/87 година, но поради липса на средства и подготвени учители билъ закритъ следъ едногодишно функциониране.
За учебнитѣ 1882/83, 1883/84 и 1884/85 години общината последователно е назначила за директори на класното мѫжко
1. Протоколъ на общината отъ 30 юни 1883 г.
47
училище Хр. Ив. Поповъ, Стеф. Обрейковъ и Н. Бобатановъ. Първиятъ поради конфликта му съ Екзархията по непредставяне полугодишенъ рапортъ за състоянието на учебното дѣло въ града, както и поради разправиитѣ му съ отстраненитѣ отъ училищното настоятелство учители К. Толевъ и В. Донковъ [1], билъ принуденъ да напусне длъжностьта си следъ приключването на учебната година, безъ да допринесе нѣщо особено за подобрението на училищата. Последниятъ Н. Бобатановъ билъ способенъ и енергиченъ човѣкъ и оставилъ добри спомени, но и той поради обявяването на сръбско-българската война презъ 1885 г. заминалъ за България и не се върналъ вече. Презъ неговото директорствувание било турено начало на физически, химически и естествено-исторически кабинети, въ която му помагали двамата млади свършили Пловдивската гимназия учители Т. Шойлековъ и Н. Дончевъ.
Преди настѫпването на учебната 1885/86 г. Екзархията уведомила общината, че презъ идната учебна година въ Прилѣпъ ще се открие свещеническо училище [2], за което ще бѫдатъ уведомени всички общини въ Македония и подканени да изпратятъ въ Прилѣпъ по 2—3 ученика, които като свършатъ двегодишния курсъ и се задомятъ да встѫпятъ въ духовно звание, тъй като „нуждата на църквата отъ просвѣтени духовници е била въпиюща". За директоръ на свещеническото училище билъ назначенъ протойерей П. Ненковъ, свършилъ Московската духовна семинария и рѫкоположенъ въ свещеннически чинъ въ Цариградъ презъ 1884 г.; за преподаватели пъкъ били назначени К. Самарджиевъ и Доброплодний. Презъ м. августъ почнали да пристигатъ ученици отъ разни краища на Македония, броятъ на които достигналъ до 23. Тѣ били настанени въ кѫщата на Тоше Тенекеджията, наета отъ общината за пансионъ. Но училището едва е могло да завърши учебната година. Поради обстоятелството, че общината не изкарала нужного позволително (рухсатнаме), както и поради това, че двамата преподаватели не притежавали подтвърдени отъ меарифа (Министерството на просвѣтата) дипломи, пансионътъ билъ закритъ по нареждане на мѣстнитѣ административни власти, a двамата учители —
1. Вижъ в. „Марица” 1884 г. брой 588, 603, 630.
2. Писмо на училищния отдѣлъ № 139 отъ 30 юний 1881 г.
48
Κ. Самарджиевъ и Добропладний били извикани въ Битоля и теглени подъ отговорность за учителствуване съ неподтвърдени дипломи. Въ края на учебната година свещеническото училище било премѣстено въ Одринъ, за кѫдето заминали всички пансионери и учители [1].
Какви разходи е направила общината по обзавеждането и издръжката на пансиона, точно не се знае, защото липсватъ отъ общинската архива пълни данни. Запазени сѫ само два листа. Въ единия съ надписъ „Инвентаръ на покѫщнината и разнитѣ вещи въ прилѣпския пансионъ", като се изброяватъ закупени вещи : чинии, лъжици, вилици, казани, лампи и пр., изкарва се разходъ, възлизащъ на 2,212 гроша ; a въ другия —„Смѣтка за третото тримѣсечие на разходътъ въ прилѣпския пансионъ" разходитѣ за храна, прислуга и наемъ за пансиона възлизатъ на 6,241 гроша и 35 пари.
Съ писмо отъ 25. VII. 1885 г. подъ № 325 общината изказва съжаленията си за закриването на свещеническото училище. Въпреки всички направени отъ нейна страна постѫпки предъ мѣстнитѣ власти да остане то и за въ бѫдаще; явява още, че е направила потрѣбното за изпращането на ученицитѣ пансионери и учителитѣ и моли Екзархията да позволи на протоиер. П. Ненковъ да остане въ Прилѣпъ, като директоръ на класното училище. Екзархията отъ своя страна отговаря, че нѣма нищо противъ, ако общината се ангажира съ изплащане на заплатата му. [2]
За директори презъ уч. 1886/87 и 1887/88 г. г. били назначени последователно Иорд. Кусевъ и Ив. Дейковъ. Презъ директорствуването на Иорд. Кусевъ — 1886/87 г. трикласното училище станало IV класно ; но четвърти класъ поради липса на средства и подготвени учители функциониралъ само една година ; следъ това то до завзимането на града отъ сърбитѣ, до 1912 г., останало трикласно.
Последнитѣ две години 1886/87 и 1887/88 сѫ били особено тежки за учебното дѣло въ Прилѣпъ поради появяване на сръбската пропаганда въ града. Последната е намерила благоприятна почва благодарение на спора между жителитѣ отъ Варошката махала и общината. Понеже черквата „св. Богородица" за жителитѣ отъ Варошката махала била доста
1. Писма на св. Екзархия подъ №№ 126 и 922 отъ 5 и 6 VII 1885 г.
2. Писмо на Екзархията подъ № 534 отъ 1. VIII. 1885 г.
49
далече и трѣбвало да минаватъ презъ чаршията, която отдѣлела махалата отъ другитѣ части на града, то тѣ поискали да се построи нова черква или на първо време параклисъ. Общината неискала да удовлетвори желанието на махаленцитѣ, защото „прилѣпската община, както се казва въ писмото ѝ до св. Екзархия, — до сега е била силна само, защото църквата е била една, следователно, и касата една” [1].
Недоволството е достигнало до тамъ, че 160 домакинства отъ Варошната махала, както уведомява Екзархията общината, подали заявление, че желаятъ да станатъ унияти. [2]
Въ туй време въ Прилѣпъ пристигнали трима сръбски учени пропагандатори, които успѣли да привлѣкатъ нѣкои отъ недоволницитѣ, между които билъ Д. Шапчевъ. Тѣзи пропагандатори успѣли да привлѣкатъ на своя страна и нѣкои лица отъ турската административна власть въ Прилѣпъ и Битоля, предъ които набидили нѣкои отъ българскитѣ учители, като свещ. П. Ненковъ, Т. Шойлековъ и К. Кочовъ въ бунтарство. И тримата били извикани отъ каймаканина и подъ конвой изпратеии за следствие въ Битоля, кѫдето престояли повече отъ месецъ време. Основата на сръбската пропаганда въ Прилѣпъ била турена презъ 1886 г., безъ обаче да успѣе да разцепи гражданството, като не се смѣтатъ нѣколцината презрени отъ всички подкупени сърбомани. Обаче, появата на пропагандата раздвоила усилията и вниманието на общината и предизвикала отслабване на срѣдствата ѝ въ ущърбъ на издръжката и уредбата на учебното дѣло за нѣколко години.
За забелезване е още факта, че общината презъ всичкото време на това десетолѣтие, ревниво грижейки се за преуспѣването на класното училище и непосредствено наблюдавайки живота му, често игнорирала прекитѣ училищни началства — училищното настоятелство и директора, както и Училищния Отдѣлъ при Св. Екзархия. Така, тя си извоювала правото сама да избира и назначава не само учители, но и директори на училището; нѣщо повече, тя реагира предъ Училищния Отдѣлъ, когато последниятъ безъ знанието на общината назначавалъ учители и въ селата:
„понеже с. Маврово се намира въ прилѣпското окрѫжие, то жалателно би било прилѣпската.
1. Писмо на общината до Екзархията, № 257 отъ 25. XI. 1887 г.
2. Писмо на Екзархията, № 637 отъ 10. XI. 1887 г.
50
община да се извести за назначаването отъ училищното попечителство на Левъ Василевъ, за да може въ такъвъ случай тя да гарантира предъ мѣстната власть." [1]
Въпреки сѫществуването на 12-членно училищно настоятелство, на което било порѫчено съ удобрень правилникъ надзора и рѫководствого на училищата въ града, общината делегирала трима свои членове съветници, които да я представляватъ при взимането на разни решения. Подобни вмѣшателства предизвиквали незадоволството на уч. настоятелство съ недобри последици за учебното дѣло.
„Последното писмо на почитаемата община до училищното настоятелство съ дата 6. VII. 1887 г. уполномощава трима п. членове отъ поч. община да действуватъ въ настоятелството при уславянето на учителитѣ и да иматъ всичкитѣ права, които ги има общината; сѫщо се задължава уч-то настоятелство да дава отчетъ и да иска подтвърѫдение на училищния бюджетъ. Това писмо на поч. община обезсилва членоветѣ 1, 2, 12, 13, 14, 15 и 16 отъ устава на училищното настоятелство, за това правото и длъжноститѣ на уч. настоятелство падатъ, следователно и самото настоятелство пада. . . За това чрезъ настоящето известяваме поч. община, че за напредъ нѣма да се считаме членове на уч. настоятелство." [2]
Най-после и по отношение дѣйностьта на директора на училището тя е била твърде взискателна, непозволявайки му безъ нейно знание да дава на уч. отдѣлъ сведения, както и да прилага каквито и да сѫ наредби. Директорътъ Иор. Кусевъ, като излага положението на училищата, въ годишния си рапортъ прави следното заключение: „при това, г-не председателю, бѫдете увѣрени, че единъ директоръ, който и да е той, при настоящитѣ условия не би могълъ да направи нищо; защото той е само по име директоръ, — директоръ само съ длъжности и отговорности, но не и съ права." [3]
Естествено е, че при тѣзи условия назначаванитѣ отъ общината директори мѫчно могли да останатъ повече отъ година като такива на прилѣпскитѣ училища и при всичкото имь желание не могли да допринесатъ нѣщо повече добро за училищата.
1. Писмо на общината, № 121 отъ 14. II. 1885 г.
2. Писмото на уч. Н-во отъ 13. VII. 1887 г.
3. Рапортъ на Д-ра под. Г. Кусевъ, 9 юни 1887 г.
51
Трѣбвало е да се яви такъвъ директоръ, който, познавайки психологията на прилѣпскитѣ общинари, както и мѣстнитѣ традиции и условия, и подпомаганъ отъ първитѣ, съ интелекта и волята си да преодолѣе всички формални спънки и да постави учебното дѣло въ своя нормаленъ пѫть, за да върви то съ бързи крачки напредъ. Такъвъ именно се яви въ лицето на А. Наумовъ, съ назначаването на който за прилѣпскитѣ училища настѫпва нова ера.