Македонски Прегледъ
Година
XIII, книга 3, София, 1943

 

6. Кукушкото окрѫжно управление

извънъ територията на кукушкия окрѫгъ. Първитъ грижи по прехраната и настаняването на бъжанцитъ отъ Кукушко, Дойранско, Поройско и др. мѣста отъ Македонската губерния презъ Междусъюзническата война (1913 год.).

 

Отъ Вл. А. Карамановъ

 

 

Още презъ време на ожесточенитѣ кукушки боеве, станали на 19, 20 и 21 юний ст. ст. 1913 година, както и на дойранскитѣ боеве презъ следващитѣ два дена (22 и 23 с. м.), всички тогавашни чиновници отъ Кукушкия окрѫгъ напустнаха или по-вѣрно избѣгаха отъ мѣстослужението си и се пръснаха на по-безопасни мѣста изъ новитѣ и стари предѣли на царството, като съ това бѣ прекратена всѣка по-нататъшна служба отъ тѣхъ. Въ това опасно време отъ всички учреждения въ окрѫга само Кукушкото окрѫжно управление продължи да служи и да проявява дейность, която продължи още нѣколко дни презъ междусъюзническата война, макаръ и вънъ отъ територията на окрѫга, като на окрѫжния управитель бѣха повѣрени да управлява и четири околии отъ Сѣрския окрѫгъ. a именно: Демиръ-Хисарската, Петричката, Мелнишката и Горно-Джумайската. Тая дейность Кукушкото окр. управление прояви отъ 22-й юний до 8-й юлий 1913 год. Предавамъ я така, както е изложена въ архивата на сѫщото управление отъ това време и по лични спомени, записани отъ менъ още въ близкитѣ дни следъ междусъюзническата война, повечето отъ които и днесъ сѫ живо запечатани въ паметьта ми.

 

*  *  *

 

На другия день отъ отстѫплението на нашата вокска отъ Кукушъ, която следвахъ и азъ до водораздѣла на Круша планина, или на 22-й юний 1913 г., сутриньта, за последенъ пѫть понаблюдавахъ отъ тоя водораздѣлъ, гдето бѣхъ спрѣлъ предната вечерь и прекарахъ нощьта, издигащитѣ се още голѣми пламъци и пушекъ надъ гр. Кукушъ и почти всички български села отъ Кукушката околия, изгорени нарочно отъ озвѣрената гръцка войска, за да заличи всѣка следа отъ тия отъ вѣкове здрави гнѣзда на българщината предъ вратитѣ на Солунъ и Бѣло море. Следъ като мислено си взехъ сбогомъ съ най-злочеститѣ и пострадали,

 

 

78

 

въ тоя моментъ, градъ и околия, унесенъ въ добритѣ и скѫпи спомени на повече отъ шестмесечното ми войнишко окрѫжно управление въ тоя красивъ, богатъ и патриотиченъ край, тръгнахъ на пѫть за с. Долни Порой, спадаще въ Демиръ-Хисарската околия, Сѣрски окрѫгъ, за да донеса телеграфски отъ тамъ на македонския воененъ губернаторъ, какво е положението въ окрѫга следъ боеветѣ при Кукушъ, какво остава въ това време отъ окрѫга, незаето отъ неприятеля и какво смѣтамъ да правя по продължение на службата. Отъ Кукушкия окрѫгъ тоя день не бѣ останала повече територия въ наши рѫце, освенъ часть отъ Дойранската околия съ града, южно отъ който сѫщиятъ день се водѣха ожесточени боеве и имаше опасность, всѣки моментъ градътъ да бѫде напустнатъ отъ нашитѣ войски и да бѫде заетъ отъ неприятеля.

 

Още преди обѣдъ на сѫщия день стигнахъ въ с. Долни Порой, доста голѣмо и богато село, разположено не далече отъ подножието на Бѣласица планина, съ красива и плодородна околность. Поради голѣмината си и външния си изгледъ, то наподобяваше малко градче. Неголѣмото му поле и отъ дветѣ страни на ж. п. линия, минаваща презъ него и главно въ близость и около гарата на сѫщото име, бѣ почернѣло и задръстено отъ многохилядно множество бѣжанци — българи отъ Солунската селска, Кукушката и часть отъ Дойранската околия. Щомъ пристигнахъ въ селото, отбихъ се право въ мѣстната телеграфо-пощенска стзнция, за да влѣза въ телеграфна връзка съ македонския воененъ губернаторъ въ Сѣръ. Каза ми се отъ началника на станцията, че връзката съ Сѣръ е прекѫсната преди нѣколко часа и затова не може да се предаде приготвената отъ менъ телеграма до губернатора. Излѣзохъ веднага отъ станцията и, безъ да се отбия на друго мѣсто въ това голѣмо село, упѫтихъ се къмъ ж. п. гара, намираща се недалече отъ селото, за да опитамъ и отъ тамъ, дали не мога по тѣхната жица да влѣза въ връзка съ губернатора. И тукъ ми се отговори сѫщото, както въ станцията на селото.

 

Въ това време на гарата и около гарата между хилядитѣ бѣжанци намѣрихъ и секретаря на окрѫжното управление Евтимъ Спространовъ, солунския селски околийски началникъ Никола Ивановъ, кукушкия окрѫженъ финансовъ началникъ Георги Гърдевъ, и нѣкои и други чиновници отъ Кукушъ, които се разправяха съ пристигналитѣ на сѫщата гара две коли отъ кукушката архива и съ натоварения на тия коли багажъ на чиновницитѣ и се готвѣха да заминатъ за Демиръ Хисаръ съ готовия вече за пѫть воененъ тренъ.

 

Отъ секретаря Спространовъ и отъ казания околийски началникъ, който бѣ натоваренъ и съ запазването на архивата, ми се докладва, че въ пристигналитѣ до тогава на гарата две коли съ архива отъ последната се намира въ тия

 

 

79

 

коли само оная на Окрѫжното финансово управление и на Лѫгадинското околийско управление. Понеже въ сѫщия моментъ не бѣ пристигнала на гарата архивата на останалитѣ учреждения и главно оная на Окр. и Околийско управление и градската община, не забравихъ да запитамъ намиращитѣ се около насъ нѣколко души полицейски стражари отъ Кукушкото и Солунското селско околийско управление, кѫде е тая архива и защо не е пристигнала още на гарата. Стражаритѣ ми отговориха, че и останалитѣ две коли съ архивата тая сутринь били изъ пѫтя отъ водораздѣла на Круша планина за гара Долни Порой и, навѣрно, сѫ слѣзли въ полето и скоро ще пристигнатъ на гарата, за което да не се безпокоя.

 

При движението ми, което направихъ нѣколко пѫти отъ селото до прата и обратно, бѣхъ винаги заобикалянъ отъ голѣмъ брой бѣжанци отъ Кукушко, между които мнозина лично и добре ми познати, които ме отрупваха съ всевъзможни запитвания и молби: какво е положението и кѫде да продължатъ отъ тукъ пѫтя сѫ на по-безопасно мѣсто и по-лесна прехрана. Всички окуражавахъ въ общото нещастие и ги упѫтвахъ да заминатъ на първо време къмъ Петричко и Мелнишко. За улеснение въ пѫтуването имъ и въ разбирателство съ тогавашния началникъ на гара Долни Порой се нареди да се качватъ свободно — предимно женитѣ, старцитѣ и децата — на влаковетѣ, съ които се изтегляше подвижниятъ ж. п. материалъ и разни военни материали, на пѫть за Демиръ Хисаръ и други гари, незастрашени отъ неприятеля. До вечерьта се изтегли, на нѣколко пѫти, всичкиятъ подвиженъ ж. п. материалъ, като въ многобройнитѣ и праздни товарни вагони се качиха множество бѣжанци съ тѣхния товаръ (по малко храна, дрехи, завивки и разни видове покѫщнина, носенъ до тогава на гръбъ и рѫце).

 

Съ последния български влакъ отъ гара Долни Порой отпѫтувахъ и азъ, заедно съ придружаващитѣ ме още отъ Кукушъ 4—5 души полицейски стражари, за гара Демиръ-Хисаръ, гдето пристигнахме къмъ 6 часа вечерьта, като предварително влакътъ спрѣ на самата линия до голѣмия ж. п. мостъ на р. Струма, недалече отъ южния изходъ на Рупелското дефиле и шосето минаваще презъ него за Горна Джумая, за да слѣзнатъ тамъ всички бѣжански семейства и поематъ по-лесно и скоро пѫтя презъ дефилето, което отстоеше отъ гара Демиръ-Хисаръ на нѣколко километра и би ги забавило и затруднило, ако слѣзатъ на тая гара и отъ тамъ да се връщатъ за казаното дефиле.

 

На гарата, около нея и въ самия градъ Демиръ-Хисаръ, въ това време царуваше пълно безредие и паника, причинени още отъ миналата вечерь, вследствие на отстѫплението на войската ни отъ позицията при с. Лахна (по пѫтя Солунъ — Сѣръ — Демиръ-Хисаръ) и слуховетѣ за появяване на

 

 

80

 

гръцка кавалерия въ близката околность на гарата и на града Демиръ-Хисаръ. Много коли отъ многобройнитѣ ешалони, намиращи се тия дни около гарата, бѣха оставени на произволъ, понеже коларитѣ имъ бѣха се разбѣгали по пѫтя за Горна Джумая. И нѣкои отъ началствуващитѣ лица на тия ешалони сладо се бѣха разбѣгали и изпокрили. Останалитѣ отъ тѣхъ, въ това число и комендантътъ на гарата и персонала на сѫщцата, бѣха още подъ страха за появяването на гръцката кавалерия, макаръ че се знаеше, че тя се движи бавно и предпазливо, подиръ отстѫпващитѣ наши войски отъ Кукушъ. Всичкитѣ тия слухове за появяването на гръцката кавалерия, изглеждаше, че бѣха умишлено пускани отъ многобройнитѣ гръцки агенти изъ между мѣстнитѣ гъркомани, за да внасятъ смутъ въ отстѫплението на нашата войска и главно между бѣжанцитѣ, за да накаратъ последнитѣ да избѣгатъ въ паника, като оставятъ на произвола, карания отъ тѣхъ многоброенъ домашенъ добитъкъ, който да бѫде ограбенъ отъ гъркоманитѣ и гръцката войска. Тая си роля гръцкитѣ агенти изпълниха отлично. Българското население въ паническото си бѣгство изостави повечето отъ добитъка си, който остана плячка на гъркоманитѣ отъ Дойранско и Поройско, на гръцката войска и на много души отъ мѣстнитѣ турци, които бѣха въорѫжени отъ гръцката войска и водени отъ нея, за да преследватъ и унищожаватъ всичко българско.

 

Първата ми грижа следъ пристигането на гара Демиръ Хисаръ бѣ да провѣря, дали телеграфната връзка съ Сѣръ не е прекѫсната, за да мога да влѣза въ сношения съ македонския воененъ губернаторъ и ми се опредѣли новата служба, защото въ тоя труденъ и критиченъ моментъ за армията и българската държава, азъ не мислѣхъ да бѣгамъ и да се крия отъ изпълнение на длъжностьта си и отечествення дългъ, a да предложа услугитѣ си за нова и по-трудна работа.

 

Скоро, посрѣдствомъ услугата на единъ намиращъ се на гарата войникъ-телеграфистъ, можахъ да влѣза по телеграфа въ връзка съ Сѣръ и веднага подадохъ приготвената още въ с. Долни Порой телеграма до македонския воененъ губернаторъ, която има следното съдържание:

 

тв. бърза.

Сересъ

 

Македонски воененъ губернаторъ

 

Донасямъ за сведение, че гр. Кукушъ следъ тридневни, най-ожесточени и кървопролитни боеве, бѣ превзетъ отъ неприятеля и изгоренъ. Цѣлото му население, както и всичкото българско население отъ околията му е въ бѣгство и се движи предъ и заедно съ отстѫпващитѣ войски. Отъ окрѫга, до тая сутринь, остана незаетъ само градъ Дойранъ, кѫдето смѣтамъ да се

 

 

81

 

отправя за да продължавамъ службата. Бѣжанцитѣ наредихъ да се отправятъ за по-вѫтрешнитѣ околии. Архивата спасена. Моля разпореждането. Вх. № 1502 (22 юний 1913 г., гара Демиръ Хисаръ).

 

Кукушки окрѫженъ управитель Карамановъ.

 

 

Ha тая телеграма, къмъ 8 часа сл. пл. на сѫщия день, получихъ отъ губернатора следния отговоръ:

 

бърза

Гара Демиръ-Хисаръ.

 

Кукушки окрѫженъ управитель Карамановъ.

 

1502. Бѣжанцитѣ да се разпредѣлятъ по селата на Петричко и въ по-вѫтрешнитѣ мѣста. Вий останете въ Демиръ-Хисаръ, № 7399.

 

Македонски воененъ губернаторъ:

генералъ-майоръ Вълковъ.

 

 

Успокоенъ отъ тая телеграма и кѫде да остана на служба, до късно вечерьта се разправяхъ съ многобройнитѣ бѣжанци, намиращи се около гарата на Демиръ-Хисаръ и близката ѝ околность главно около голѣмия мость на желѣзния пѫтъ на р. Струма, при излаза ѝ отъ Рупелското дефиле.

 

Картината тукъ съ хилядитѣ нещастни бѣжанци бѣше една отъ най-сърдцераздирателнитѣ. Имаше и много семейства силно изморени и пострадали отъ мѫчителния пѫть въ бѣгството и преживѣния ужасъ презъ нѣколкодневнитѣ боеве. Други бѣха гладни и въпрѣки това, че предлагаха скѫпо и прескѫпо пари за хлѣбъ, такъвъ не можаха да намѣрятъ на това пусто мѣсто. Трѣбваше да се апелира къмъ войницитѣ отъ разнитѣ части, намиращи се въ това време въ околноститѣ на гарата, да раздѣлятъ хлѣба си съ най-гладнитѣ отъ нещастнитѣ бѣжанци отъ Кукушко, които бѣха оставили най-добри спомени, при преминаването на българската войска презъ Кукушъ и околията му, съ своето радушно и братско гостоприемство. Трѣбва да се признае, за похвала на българския войникъ, че въ тоя моментъ мнозина войници отдѣляха отъ хлѣба си и услужиха на много гладни бѣжанци. Сѫщо така войницитѣ отъ ешалонитѣ и обознитѣ части на отстѫпващата войска услужиха на много отъ бѣжанскитѣ семейства, въ пренасяне съ войнишкктѣ коли на малкитѣ имъ багажи и подвозване на изнемощѣлитѣ старци, женитѣ и децата.

 

Нощьта на 22-й срещу 23-й юний прекарахъ на една полянка на пѫтя въ близость до моста на рѣка Струма, заедно

 

 

82

 

съ нѣкои отъ чиновницитѣ отъ гр. Кукушъ, които на сутриньта на другия день се отправиха за гр. Петричъ, кѫдето се бѣше установилъ и щабътъ на втора армия.

 

Както презъ нощьта, така и сутриньта, продължаваха безспирно да се движатъ, въ непрекѫснати и дълги върволици бѣжанци, много души отъ които бѣха съ колитѣ си, часть отъ покѫщнината и всичкия си домашенъ добитъкъ. Движеха се непрекѫснато и обозитѣ, както и разни тилови части на отстѫпващитѣ войски отъ Кукушъ и Лахна.

 

На сутрнньта на 23-й юний, при срѣща съ офицеритѣ и войницитѣ отъ отстѫпващитѣ войскови части отъ Кукушъ, ми се съобщи неприятната весть, че, като минавали презъ изминалата нощь по пѫтя отъ Долни Порой за Демиръ-Хисаръ, били забелязали да се пилѣе по сѫщия плятъ и въ страни отъ него архивата на Кукушкото окр. управление, околийското и градската община.

 

Отъ тази неприятна весть ми стана много мѫчно, още повече, че сѫщата архива, запазена презъ първитѣ три дни на боеветѣ и минала всѣка опасность отъ неприятеля, е изоставена и разхвърлена на мѣсто, което и презъ цѣлитѣ дни на 23-й л 24-й юний не бѣ заето отъ неприятеля и по него продължаваха да се движатъ доста спокойно отстѫпващитѣ войски и още хиляди бѣжанци отъ Кукушко, Дойранско и Поройско.

 

Още съ узнаването на тая неприятна весть, мина ми презъ ума мисъльта, че архивата е изхвърлена по пѫтя отъ самитѣ придружаващи я мѣстни полицейски стражари и следващитѣ ги тѣхни семейства, за да натоварятъ на колитѣ носенитѣ отъ тѣхъ малки товари и да качатъ изморенитѣ си изъ пѫтя деца и жени — нѣщо, което въ последствие се и потвърди напълно. Първитѣ ми думи къмъ окрѫжаващитѣ ме при тая весть лица бѣха, че ще разследвамъ най-щателно работата и ще дамъ подъ сѫдъ, за най-строго наказание, виновницитѣ на това престѫпление. Положението въ тоя день, както и въ последнитѣ нѣколко дни бѣ такова, че не можеше човѣкъ да види и намѣри почти нито единъ отъ стражаритѣ, които придружаваха архивата, както и другитѣ кукушки стражари и служащи, избѣгали отъ Кукушъ и напуствали службата още на 20-й и 21-й юний, за да научи отъ тѣхъ нѣщо по разпиляването на архивата. Поради общата бъркотия презъ тия дни, съ изключение да придружаващитѣ ме 4—5 души стражари, всички други се бѣха пръснали да спасяватъ себе си и избѣгалитѣ си семейства и никаква служба не ги интересуваше. И най-строгитѣ закони не можеха да задържатъ на служба презъ това време мѣстнитѣ стражари и служащи, които бѣха хора безъ всѣко понятие за служебния си дългъ и въ такова едно трудно време. Едвамъ въ края на м. юний, a нѣкои и въ началото на м. юлий, и то въ Горна Джумая и Дупница,

 

 

83

 

бѣха се отзовали нѣкои отъ тѣхъ на работа, когато всѣка нужда отъ тѣхъ бѣ преминала.

 

Къмъ 8 часа сутриньта на сѫщия день, когато бѣхъ близо при банитѣ, намиращи се не далече отъ шосето и моста на р. Струма, дойде тукъ и македонскиятъ воененъ губернаторъ генералъ-майоръ Вълковъ, заедно съ щаба на губернаторството, всички напустнали на бързо презъ изминалата нощь гр. Сѣръ, като взели съ себе си набързо само заповѣдната книга и още нѣколко най-важни книжа, които могли да понесатъ при бързото напускане на града. По заповѣдь на губернатора се отправихъ за гр. Петричъ, откѫдето трѣбваше да продължа службата си на кукушки окрѫженъ управитель, както и да управлявамъ още и четиритѣ околии отъ тогавашния Сѣрски окрѫгъ: Петричката, Демиръ-Хисарската, Мелнишката и Горно-Джумайската. За тоя день, 23-й юний генералъ-губернаторътъ изказа желание да остана при щаба му, който до вечерьта щѣлъ да се установи при банитѣ на Сандански (Марино-костенскитѣ бани), Мелнишко, намиращи се на северъ отъ Рупелския проходъ и близо до пѫтя, който се отдѣля за Петричъ. На 24-й юний се отправихъ за новото си мѣстоназначение — гр. Петричъ. Съ менъ нѣмаше нито единъ отъ кукушкитѣ стражари, понеже още на вчерашния день ги бѣхъ изпратилъ на служба въ гр. Петричъ.

 

Следъ около 1 1/2 часово пѫтуване пристигнахъ въ Петричъ и се отправихъ веднага за тамошното околийско управление, гдето заварихъ на работа околийския началникъ Бановъ отъ Сливенъ. Следъ като му явихъ, че съмъ кукушкиятъ окрѫженъ управитель, пристигналь въ града му да установя временно Кукушкото окр. управление, и че повѣрената му околия е подчинена, до второ разпореждане, на мень, околийскиятъ началникъ безъ възражение отстѫпи ми веднага мѣстото си въ неговия кабинетъ, гдето сѫщо веднага започнахъ работа. Първата ми работа бѣ да провѣря, колцина отъ полицейскитѣ стражари на Кукушкия окрѫгъ се намираха сѫщия день въ гр. Петричъ и сѫ се явили на работа, a сѫщо така, кои отъ висшитѣ административно-полицейски чиновници отъ Кукушкия окрѫгъ сѫ пристигнали въ града и с въ услуга на властьта, както това имъ бѣ заповѣдано на 23-й юний сутриньта, при раздѣлата ни и изпращането имъ отъ мѣстото близо до моста на рѣка Струма, гдето бѣхме пренощували заедно. Отъ представения ми подиръ малко време списъкъ отъ Петричкото околийско управление се виждаше, че има на лице и на работа тоя день при сѫщото управление само десеть души стражари отъ около сто души числящи се въ цѣлия окрѫгъ, отъ които 6 души бѣха отъ Кукушката, 3 отъ Лѫгадинската и 1 отъ Дойранската околия (половината отъ тѣхъ бѣха отъ командированитѣ стражари отъ Стара България). Отъ чиновницитѣ при Кукушкото окр. управление

 

 

84

 

въ това време бѣ само секретарътъ на сѫщото — Евтимъ Спространовъ, единъ извънредно трудолюбивъ и добросъвѣстенъ чиновникъ. Въ сѫщото време въ града се намираха още и солунскиятъ селски околийски началникъ Никола Ивановъ, кукушкиятъ окрѫженъ финансовъ началникъ Георги Гърдевъ и нѣкои и други служащи отъ разнитѣ учреждения.

 

Заслужава да се отбележи, че, докато всички други установили се въ гр. Петричъ чиновници и служащи отъ Кукушкиятъ окрѫгь, имаха самообладание по това време и желаеха да си предложатъ услугитѣ на властьта, само солунскиятъ селски околийски началникъ Никола Ивановъ бѣ изгубилъ отъ страхъ и „ума и дума" и то още отъ първия день на боеветѣ около Кукушъ, и гледаше — какъ по-скоро да избѣга въ вѫтрешностьта на царството подъ смѣшния предлогъ, че си нѣмалъ пари и долни дрехи. Въпрѣки окуражаването, което му правѣхъ, както и предупреждението отъ отговорность за напускането длъжностьта си въ военно време безъ разрешение, незабѣлѣзано, рано сутриньта на 25-й юний, той избѣга отъ Петричъ, за което веднага донесохъ на губернатора съ телеграма отъ сѫщата дата подъ № 1509 за надлежното му наказание. Кѫде се намираше въ тоя моментъ кукушкиятъ околийски началникъ Никола Коцевъ, който на 19-й юний сутриньта замина за гр. Гевгели, командированъ тамъ да установи мѣстна административно-полицейска власть, не ми бѣ известно, понеже градъ Гевгели бѣ превзетъ отъ гръцката войска на 20-й с. м. вечерьта, и отъ тая дата не бѣхъ получилъ отъ него никакво известие за кѫде е заминалъ. Презъ последнитѣ петь-шесть дни не бѣхъ въ връзка и съ дойранския околийски началникъ Хесапчиевъ, поради развилитѣ се боеве презъ тия дни въ Дойранската околия и прекѫсването на телеграфнитѣ съобщения презъ Порой и Демиръ-Хисаръ съ Дойранъ.

 

Първото писмено разпореждане, което направихъ още на 24-й юний отъ гр. Петричъ, бѣ телеграмата ми до дойранския околийски началникъ, подадена въ следа, обаче на нея не се получи никакъвъ отговоръ. Едвамъ презъ деня се разбра, че Дойранъ падналъ въ гръцки рѫце. Подиръ нѣколко дни научихъ, че дойранскиятъ околийски началникъ билъ напустналъ на 23-й юний града Дойранъ, следъ отстѫплението на нашата войска отъ позициитѣ южно отъ града презъ тоя день, и заедно съ нѣкои отъ чиновницитѣ, стражаритѣ и частъ отъ българското население отъ града заминали къмъ Струмица, откѫдето, следъ приближаването на неприятеля къмъ тоя градъ, се отправили за старитѣ предѣли на царството, презъ Пехчево. Отъ сѫщия околийски началникъ, до края на стоенето ми въ Петричъ, както и до самия край на Кукушкото окр. управление, не се получи никакво известие и изобщо съобщение

 

 

85

 

за сѫдбата му и участьта на стражата и бѣжанцитѣ, минали презъ Малешевския край.

 

Второто ми писмено разпореждане бѣ до горно-джумайския околийски началникъ, за да се спратъ и върнатъ на работа забѣгналитѣ полицейски стражари отъ Кукушкия и Сѣрски окрѫгъ.

 

Вмѣнихъ въ дългъ на петричкия градски кметъ, помощницитѣ му и всички шефове на останалитѣ мѣстни учреждения, да се грижатъ за успокояване духоветѣ на гражданитѣ и залазване реда и безопасностьта въ града и околията, като взематъ всички мѣрки по настаняването и прехраната на нѣколко хилядитѣ бѣжанци отъ Кукушко, пристигнали отъ два-три дни въ града и околията имъ.

 

Отъ два-три дни въ гр. Петричъ се бѣ установилъ на квартира и щабътъ на II-ра армия. Неговото присѫтствие тамъ внасяше известно успокоение между гражданитѣ и чиновницитѣ. На 25-й юний рано сутриньта получихъ телеграма отъ македонския воененъ губернаторъ, съ която се оформяваше и писмено моето служение въ гр. Петричъ. Тя гласи :

 

Петричъ, Господину Кукушкому окр. управителю,

Карамановъ, копие ІІ-ра армия.

 

Разрешавамъ Ви да останете въ Петричъ и освенъ останалитѣ околии отъ Вашия окрѫгъ, възлагамъ Ви временно да управлявате и околиитѣ Петричка, Демиръ-Хисарска, Мелничка и Горно-Джумайска. На околийскитѣ началници въ тия околии дадохъ заповѣдь да Ви се подчиняватъ. № 9217.

 

Македонски воененъ губернаторъ

генералъ-майоръ Вълковъ

 

 

Презъ тоя день главната ми грижа бѣ да запазя реда и безопасностьта въ повѣренитѣ ми околии, a сѫщо да поставя органитѣ на разнитѣ власти въ тия околии и самото население да работа, по настаняването и прехраната на бѣжанцитѣ.

 

За тая цель издадохъ бързо предписание до петричкия околийски началникъ съ следното съдържание:

 

 

„Вземете грижата лично и разпоредете веднага за настаняването изъ околията Ви, преимуществено северния ѝ край, дошлитѣ бѣжанци отъ Кукушко, Поройско и др. мѣста. Ще заповѣдате на общинскитѣ кметове, щото за една отъ главнитѣ си грижи да иматъ настаняването и прехраната да бѣжанцитѣ. Всѣка община да представи въ най-кратко време, списъкъ на намиращитѣ се въ района ѝ бѣжанци. Действувайте въ случая бързо и смѣло.

 

Окрѫженъ управитель Карамановъ".

 

 

86

 

Освенъ това телеграфирахъ до околийския началникъ въ  Горна Джумая и Мелникъ:

 

Една отъ главнитѣ Ви грижи ще бѫде настаняването изъ околията Ви на пристигналитѣ бѣжанци изъ разнитѣ мѣста на Кукушката, Демиръ-Хисарската, Дойранската и други околии. Свикайте веднага всички общински кметове и имъ дайте лично наставления по работата  имъ, въ настаняване и прехранване на бѣжанцитѣ. Телеграфически ще ми донесете за числото на намиращитѣ се въ околията Ви бѣжанци и отъ кои мѣста сѫ. Апелирайте и къмъ частната инициатива, особено на мѣстнитѣ свещеници, учители, чиновници и първенци. № 1506.

 

Управитель Карамановъ.

 

 

Въ сѫщия день, следъ като получихъ телеграмата на губернатора, смѣтнахъ за своя длъжность да се представя по служба на командуващия армията, генералъ-лейтенантъ Никола Ивановъ, и на началникъ-щаба му, полковникъ Никола Жековъ, който презъ европейската война бѣ главнокомандуващъ на българската действуваща армия. Генералътъ ме прие доста любезно, макаръ и да бѣ сериозно загриженъ за тежкото положение. Съобщи ми и за получената отъ него сутриньта телеграма за превземането на градъ Княжевацъ отъ нашата І-ва армия. Генералътъ не бѣ изгубилъ вѣрата за крайния благоприятенъ изходъ на войната срещу вѣроломнитѣ ни съюзници сърби и гърци, ако не настанатъ нѣкои нови усложнения съ намѣсването срещу насъ и на други държави, предимно ромъни. Между другото генералътъ отвори дума и за лошото положение на командуваната отъ него армия, за което обвини открито тогавашния помощникъ на главнокомандуващия, генералъ-лейтенантъ Михаилъ Савовъ, който го мразѣлъ и искалъ да го изложи и злопостави, като нарочно оставулъ армията му въ слабъ съставъ и не му изпратилъ исканитѣ подкрепления. Следъ тоя ни разговоръ, азъ описахъ на генерала какво е положението на окрѫга и че за момента създаватъ най-голѣма грижа за властьта многобройнитѣ бѣжанци отъ Кукушко, Демиръ-Хисарско, Дойранско и др. мѣста, повечето отъ които сѫ гладни и голи и има се опасность отъ моръ по тѣхъ, ако не имъ се притечемъ на помощь. Помолихъ го най-настоятелно да нареди веднага до армейския базисенъ магазинъ въ градъ Петричъ, за да отпустне най-малко 10,000 кгтр. брашно, за да се раздаде още сѫщия день на гладнитѣ и нуждаещи се бѣжанци. Генералъ Ивановъ, виждащъ лично плачевното положение на хилядитѣ нещастни бѣжанци, намѣри исканието ми за умѣстно и належаще, даде ми бележка до началника на армейския базисенъ магазинъ, който ми отпустна веднага 10,000 кгр. брашно.

 

 

87

 

Полученото брашно бѣ незабавно раздадено на бѣжанцитѣ. Все сѫщия день, по мое настояване, Петричкиятъ общински съветъ отпусна 60 наполеона (1200 лева златни), която сума сѫщо бѣ раздадена на най-беднитѣ отъ бѣжанцитѣ. Тукъ му е мѣстото да се отбележи, за похвала на тогавашння Петрички градски общински съветъ, че, макаръ и да не разполагаше общината въ момента съ налични срѣдства, той сключи заемъ отъ четирма отъ богатитѣ си членове. Тая помощь бѣ опредѣлена отъ съвета по 30 стотинки дневно на членъ отъ семейство на бѣжанцитѣ. Лицата, които услужиха на общината и на бѣжанцитѣ бѣха: тогавашниятъ кметъ Алексий Тасевъ и общинскитѣ съветници Никола Евтимовъ, Михо К. Поповъ и Василъ Костенаровъ.

 

Предъ видъ на страха отъ гладъ и моръ по бѣжанцитѣ и поради липсата на храни въ гр. Петричъ и другитѣ градове въ околностьта, смѣтнахъ за нуждно да донеса сѫщия день (25-й юний) и на македонския воененъ губернаторъ, когото съ телеграма молѣхъ за бързо отпускане брашно отъ войсковитѣ магазини. Тая телеграма има следното съдържание:

 

„тв. бърза.

Демиръ Хисаръ. Македонски

Воененъ Губернаторъ.

 

Една доста голѣма часть отъ бѣжанцитѣ отъ Кукушко, Поройско и Дойранско сѫ тукъ въ Петричъ и околията. Точното имъ число не се знае, но надминава 5,000 души. Храни не се намирать и има страхъ отъ гладъ и моръ, ако не се изпрати брашно отъ Демиръ-Хисаръ или другаде. Моля бързото Ви разпореждане за отпускане брашно отъ войсковитѣ магазини, което да се раздаде на нуждаещитѣ се и гладни бѣжанци отъ една комисия, която ще назнача за тая цель. № 1508.

 

Управитель Кзрзмановъ"

 

 

Едновременно съ отпускането на брашно и пари на най-беднитѣ и нуждаещитѣ се бѣжанци, се нареждаше до сѫщитѣ да напускатъ града Петричъ и да се отправятъ за по-вѫтрешнитѣ околии и къмъ Стара България, за да се заловятъ една часть отъ тѣхъ, предимно селската, на работа по предстоящата тамъ жетва. Тоя день имаше голѣмъ напливъ на бѣжанци изъ Поройско, минали въ по-голѣмата си часть пеша и съ товаренъ доблтъкъ, презъ проходитѣ на Бѣласица планина. За отправяне на бѣжанцитѣ на северъ къмъ по-вѫтрешнитѣ околии, както и за раздаване на отпустнатитѣ брашно и пари отъ армейския базисенъ магазинъ и Петричкия градски общински съветъ, донесохъ на македонския воененъ губернаторъ въ Демиръ-Хисаръ.

 

 

88

 

Предъ обѣдъ на 26 юний, избѣгалиятъ въ Петричъ горно-поройски кметъ Димитъръ Ив. Тимчевъ ми донесе писмо отъ единъ отъ горно-поройскитѣ бѣжанци, намиращъ се въ това време, заедно съ много други бѣжанци отъ Поройско, въ Бѣласица планина. Той съобщаваше, че Иванъ Георгиевъ отъ с. Горни Порой донесълъ покана на гъркоманина Колата Баджовъ до забѣгналия. Поканата носѣше името на нѣкаква комисия и бѣ подпечатана съ печата на Поройската гръцка община. Тя имаше следното интересно съдържание:

 

„3а фамилиитѣ, които сѫ бѣгали отъ кѫщитѣ имъ.

 

Господа

 

Да вземете фамилиитѣ Ви и всичко щото имате съ Васъ и да си дойдете дома си свободно, нѣма вече страхъ.

 

Комисията.

 

24 юний 1913 г. Горни Порой.

 

печатъ.

 

 

Щомъ получихъ това писмо и поканата, веднага отидохъ въ щаба на ІІ-ра армия и ги предадохъ на командуващия армията за сведение. За тѣхното съдържание донесохъ сѫщевременно телеграфски и на македонския воененъ губернаторъ въ Демиръ Хисаръ, който ми отговори сѫщо телеграфски, за да ги предамъ на щаба на II-ра армия — нѣщо, което бѣхъ направилъ, още преди подаването на телеграмата до губернатора.

 

Къмъ 6 часа подиръ обѣдъ на сѫщия день щабътъ на ІІ-ра аримя напустна града Петричъ и се отправи по пѫтя за дефилето на р. Струма. Въ следнитѣ дни се научихъ, че сѫ се установили въ Горна Джумая. Това заминаване на щаба на армията подсказа, че боеветѣ, които презъ сѫщия день се развиваха недалече отъ Петричъ или въ Струмишко, сѫ неблагоприятни за българското орѫжие и че е възможно скоро да напустнатъ Петричъ и останалитѣ въ него войскови учреждения, гарнизонътъ му, както и мѣстната администрация и полиция. Тая мисъль ме накара да употрѣбя всичкитѣ си усилия, за да се раздаде по-скоро всичкото отпустнато брашно за нуждаещитѣ се бѣжанци. И, наистуна, до вечерьта брашното се раздаде въ по-голѣмото си количество, a на другия день, рано преди обѣдъ, и останалото. Сѫщата мисъль за скорошното напускане на града, както и възможкото отстѫпление на войскитѣ, защищаващи Рупелския проходъ, поради заплашване пѫтя на отстѫплението имъ, отъ напредващитѣ гръцки войници откъмъ Струмица за Петричъ и дефилето на Струма, ме накара да наредя по-скоро да напустнать града и околията намиращитѣ се хиляди бѣжанци въ тѣхъ и да се изпратятъ къмъ старитѣ предѣли на царството.

 

Понеже пристигналитѣ въ Петричко бѣжанци бѣха съ

 

 

89

 

малко кола и добитъкъ и повечето пеша, то наредихъ да се движатъ на северъ по пѫтищата на дѣсния брѣгъ на р. Струма. Това направихъ не само да не се прѣчи на възможното отстѫпление на нашитѣ войски отъ Рупелския проходъ, но и за да се улесни на почналитѣ да се точатъ отъ обѣдъ на сѫщия день, по шосето край града, идещи отъ Радовишъ и Струмица за дефилето на р. Струма и къмъ Горна Джумая, грамадни и непрекѫснати върволици отъ обози и полската артилерия на лѣвото крило на нашата 4-та армия, която тия дни бѣ въ отстѫпление, за съкратяване на фронта и заемане на по-удобни позиции, въ близость до старата граница на царството. Това точене на обозитѣ и артилерията на казаната армия продължи презъ Петричъ непрекѫснато и все по-усилено презъ днитѣ и нощитѣ на 25-й и 26-й и до следъ обѣдъ на 27-й юний. Поради нѣколкодневното и безспирно движение на обозитѣ и артилерията откъмъ околноститѣ на Щипъ и Радовишъ, много отъ тия войскови части си бѣха изчерпали храната, та имаше постоянна и голѣма навалица отъ войници отъ прехраната на сѫщитѣ части въ канцеларията на армейския базисенъ магазинъ, за да имъ се отпустнатъ хранителни продукти (главно брашно, сирене и кашкавалъ). Канцеларията на базисния магазинъ се помѣщаваше въ сѫщото здание, кадето бѣха и канцелариитѣ на окрѫжкото и околийското управление, Навалицата ставаше все по-голѣма, защото всѣки войникъ бързаше да получи продукти, колкото се може по-скоро, понеже маршрутътъ имъ бѣ бързъ. Всички войници, които вземаха тоя день продукти, ги получиха срещу редовни трѣбвания и разписки, подписани отъ надлежнитѣ началствуващи и отговорни лица.

 

Следъ като щабътъ на армията напустна града, останалитѣ въ него длъжностни лица бѣха въ очаквателно положение. Напредващитѣ гръцки войски можаха да се явятъ въ скоро време въ околията главно откъмъ Струмишко. Макаръ да започнаха да циркулиратъ изъ града всевъзможни слухове, до вечерьта и презъ нощьта срещу 26 юний, спокойствлето на града не бѣ нарушено. Паника нѣмаше и между движащитѣ се войскови части, както и въ малочисления гарнизонъ на града. Органитѣ на администрацията и полицията бѣха на своитѣ постове. Усилени стражарски и войнишки патрули наблюдаваха за реда и спокойствието между населеннето въ града, като се следѣше и всѣко движение на по-виднитѣ гъркомански семейства въ сѫщия градъ. Презъ цѣлата нощь никакво движение на мѣстни граждани изъ улицитѣ на града не се забеляза. Никой го и не напустна отъ тѣхъ, за да последва бѣжанцитѣ отъ Кукушко и други мѣста. Обаче имаше голѣмо движение на войници, които пълнѣха улицитѣ по направление на канцеларията на армейския базисенъ магазинъ, за да получатъ хранителни продукти, за

 

 

90

 

отстѫпващитѣ обози и артилерия, които продължаваха безспирно да се точатъ по шосето за долината на р. Струма, като скърцането на колитѣ, орѫдията и раклитѣ оглашаваше високо и непрекѫснато лѣтната нощна тишина.

 

Сутриньта на 26-й юний въ гр. Петричъ бѣ относително спокойно. Чаршията бѣ отворена и се забелязваше обикновено движение на мѣстнитѣ граждани. Обаче още отъ сутриньта напливътъ на войници отъ отстѫпващитѣ обози и артилерия бѣ голѣмъ предъ канцеларията на армейския базисенъ магазинъ, за да искатъ хранителни продукти за частитѣ си. Явяваха се въ канцеларията много войници безъ трѣбвания, но съ най-настоятелна молба да имъ се отпустнатъ продукти, понеже частитѣ имъ вече били безъ всѣкакви хранителни припаси, a началствуващитѣ лица отъ много отъ тия части не били въ това време наблизу до магазина, за да подпишатъ трѣбванията и разпискитѣ. Мнозина отъ тия войници, на които бѣ отказано да се отпустнатъ продукти безъ трѣбвания, влизаха и въ канцеларията на окрѫжното управление, намираща се на сѫщия етажъ, и се явяваха лично предъ менъ, като ми описваха, въ какво положение се намираха частитѣ имъ относно храната, и ме молѣха да настоявамъ предъ началника на базисния маггзинъ да имъ се отпустнатъ продукти безъ трѣбвания. Напливътъ отъ такива войници бѣше най-голѣмъ следъ обѣдъ на тоя день и въ такъвъ моментъ, когато всички обози и артилерията бързаха да заминатъ по-скоро напредъ, за да не останатъ плячка на слѣдващия не много далечъ подиръ тѣхъ неприятель. Воденитѣ боеве сѫщия день съ гърцитѣ къмъ с. Ново село, Струмишко и при с. Вѣтренъ и Бѣласица планина, Демиръ-Хисарско, бѣха свършени неблагоприятно за нашата войска и всѣки моментъ се очакваше неприятельтъ да се появи въ околноститѣ на тр. Петричъ. На нѣколко пѫти ходихъ и молихъ тогавашния началникъ на базисния магазинъ, да нареди да се дава брашното и другитѣ продукти и безъ трѣбвания, защото моментътъ позволява и оправдава напълно това, като, нѣщо повече, настоявахъ предъ сѫщия началникъ да нареди и за принудителното натоварване въ всѣка праздна или полупраздна обозна кола най-малко по единъ чувалъ брашно, за да се вдигне по тоя начинъ отъ Петричъ и не остане плячка на неприятеля. Молбитѣ ми останаха напраздни предъ крайния формалистъ и несъобразителенъ за преживѣвания моментъ началникъ на базисния магазинъ. „Трѣбвание и разписка трѣбва да ми се дадатъ отъ всички войници и команди, които търсятъ брашно и други продукти за храна на частитѣ си; безъ такива не давамъ никому нищо, защото нѣмамъ време да ходя по затворитѣ, или да бѫда разстрелянъ за неоправданието на липсата отъ тия продукти" — бѣше всѣкога отговорътъ на

 

 

91

 

началника на тоя магазинъ. Неприятельтъ можа да вземе и безъ какви да било трѣбвания и разписки оставенитѣ на произвола грамадни количества хранителни материали отъ армейския базисенъ магазинъ въ гр. Петричъ.

 

Подиръ обѣдъ на сѫщия день получихъ единъ таенъ рапортъ на мелнишкия околийски началникъ, който ми явяваше, че гръцкото население въ гр. Мелникъ явно проявявало симпатии къмъ гръцката войска и държава, и че билъ получилъ заповѣдь отъ македонския воененъ губернаторъ да го обезорѫжи, за да се избѣгнатъ кървави стълкновения, както това, що бѣ станало съ Сѣръ и други нѣкои мѣста. Той молѣше да му се изпрати единъ взводъ войници, за тая цель, понеже 13-тѣ полицейски стражари, съ които разполагалъ това време, билъ въ невъзможность да извърши съ успѣхъ обезорѫжаването.

 

Веднага отговорихъ на сѫщия началникъ, съ тайно предписание № 1516 отъ 15 юний 1913 г. следното:

 

„На № 1849. Въ отговоръ на рапорта Ви подъ насрещния съобщавамъ Ви, Господинъ Началнико, че не може да Ви се изпрати отъ тукъ исканиятъ взводъ войници, защото не се разполага съ излишна войска, както това ми се съобщи отъ господина мѣстния комендантъ. Сѫщо така не може да Ви се изпратятъ и стражари, защото нуждата отъ тѣхъ тукъ е сѫщо голѣма. Обърнете се по случая къмъ най-близката войскова часть и, ако такава нѣма, разпоредете и съберете околната българска милиция, съ която ще си послужите за изпълнението на възложената Ви отъ Господина Губернатора заповѣдь. Действувайте смѣло и бързо. Окрѫженъ управитель Карамановъ".

 

 

Сѫщиятъ день, късно подиръ обѣдъ, пристигнаха въ Петричъ отъ Демиръ Хисаръ нѣколко чиновници отъ щаба на Македонското военно губернаторство и командира на конкия стражарски взводъ при сѫщото губернаторство, подпоручикъ Неновъ. Тѣ ми съобщиха, че щабътъ на губернаторството, начело съ губернатора и главния секретарь, е напустналъ къмъ обѣдъ гр. Демиръ Хисаръ и се е отправилъ по дефилето на р. Струма, по направление на Горна Джумая. Тѣ ми оставиха и една бележка на губернатора, кокто ми известяваше да отправямъ за въ бѫдаще, до второ известие, донесенията си до него въ с. Симитлий, Горно-Джумайска околия, кѫдето временно се установяваше щабътъ му и има открита телеграфна станция. Сѫщитѣ чиновници ми явиха, че на днешния день, малко нѣщо преди напускането имъ на града, станало голѣмо кърваво сблъскване между гъркомани и гръцки андарти, предводителствувани отъ мѣстния гръцки владика, и нашата

 

 

92

 

полиция и че въ това стълкновение билъ убитъ и самиятъ гръцки владика. За убийството на тоя метежникъ гръцки владика и на нѣколцина други мѣстни гърци и гъркомани, на времето се вдигна голѣмъ шумъ отъ гръцка страна. Хроникира се въ всички по-голѣми европейски вестници телеграмата на гръцкия краль Константинъ, главнокомандуващъ на гръцката армия, изпратена до гръцкото правителство на 29 юний и предадена отъ сѫщото на представителитѣ на Гърция въ всички европейски столици, за да я направятъ достояние на обществото чрезъ печата. Тази телеграма бѣ помѣстена презъ 1914 г. въ известбия рапортъ на Карнегиевата анкета въ Балканитѣ, стр. 300—301.

 

Около 7 часа вечерьта дошлитѣ въ Петричъ чиновници, както и жандармерийскиятъ коненъ взводъ, напустнаха града и се отправиха къмъ с. Симитли и Горна-Джумая. Преди тръгването си, началникътъ на казания взводъ остави за пазене отъ мѣстната полиция, каранитѣ отъ него нѣколко души заложници отъ Демиръ-Хисаръ. При напускането градъ Петричъ сѫ администрацията и полицията, заложницитѣ гърци бѣха подкарани на пѫть къмъ вѫтрешностьта на царството.

 

Къмъ 8 часа нечерьта, следъ като напустна града мѣстниятъ комендантъ, заедно съ всички войници, които обслужваха командантството му, мѣстното население разбра, че може скоро да бѫде напустнатъ града и отъ администрацията и полицията, която приготовлявала за пѫть и задържанитѣ въ полицейския затворъ, като заложници, нѣколко десетки души гъркомани отъ Петричъ. Предъ менъ се яви въ двора на околийското управление една многобройна депутация отъ мѣстни граждани българи, начело съ тогавашния кметъ Алексий Тасевъ и всички общински съветници. Тя учтиво и настоятелно ме помоли да освободя всички задържани въ полицейския затворъ гъркомани-заложници, защото, ако сме ги били освободили, градътъ щѣлъ да се успокои и нѣмало да пострадатъ отъ отмъщението на роднинитѣ и приятелитѣ на задържанитѣ гъркомани, съ влизането на неприятелската войска въ града, и че всички тия роднини и приятели тържествено порѫчителствували, че ще запазятъ града и цѣлото му българско население отъ всѣкакви произволи. Тая молба на многобройната градска депутзция, въ която влизаха и най-виднитѣ мѣстни българи, ми се повтори на нѣколко пѫти. Увѣряваха ме всички и самиятъ кметъ, че това го изисквали, въ тоя моментъ, интереситѣ на всички граждани.

 

Понеже никой отъ задържанитѣ гъркомани не се обвиняваше въ каквото и да било престѫпление спрямо властьта и задържането на сѫщитѣ е станало въ началото на войната по доноси на мѣстни българи, дадохъ заповѣдь ведбага да се освободятъ. Не се минаха нѣколко минути отъ

 

 

93

 

разотиването на депутацията, когато се дочуха силни и многократни гласове отъ „ура” и „да живѣе България". Както ми доложи заведующиятъ полицейския затворъ, стражарътъ Тодоръ Кърконьовъ отъ гр. Дупница, „урата" и възгласитѣ „да живѣе България" били на освободенитѣ отъ затвора гъркомани, както и на насъбралитѣ се около тѣхъ роднини и приятели, които, доволни отъ тѣхното освобождение, по този начинъ изказвали благодарностьта си къмъ причинителитѣ на освобождението имъ, въ това число и на окрѫжния управитель. Не много време подиръ това, всички освободени арестанти и тѣхнитѣ роднини и приятели се прибраха мирно и тихо по домоветѣ си. Прибраха се рано въ кѫщитѣ си и останалитѣ граждани. Понеже се бѣше вече добре стъмнило, изъ улицитѣ на града останаха да се движатъ само отдѣлни стражари и по нѣкой изостаналъ отъ частьта си войникъ. По шосето край града, идещи откъмъ Струмишко, се чуваха непрекѫснатитѣ скърбуцания на точещитѣ се вече безспирно отъ два дни неизброими обозни коли и часть отъ артилерията на 4-та армия, която върволица не престана и презъ дѣлата нощъ срещу 27 юний, и до късно подиръ обѣдъ на тая дата.

 

Следъ като напустна града комендантътъ и войницитѣ му, въ Петричъ остана само администрацията, полицията и телеграфътъ. Обаче, при настаналото положение, когато се очакваше всѣки моментъ да се приближи неприятелската войска къмъ града откъмъ Струмица, решихме съ околийския началникъ да изтеглимъ стражата и останалото въ града чиновничество, на пѫть къмъ дефилето на Струма и по посока на отстѫпващата войска. Това направихме на смръкване. Въ сѫщото време градътъ бѣ напустнатъ и отъ телеграфната станция. Мѣстнитѣ стражари отъ Петричъ не пожелаха да се отдѣлятъ отъ домашнитѣ си и се пръснаха на своя глава изъ града и по кѫщитѣ си. Да останатъ и се криятъ изъ града, тѣ били поощрени отъ мѣстнитѣ гъркомани, съ мнозина отъ които били въ роднински и приятелски връзки, които имъ обешали да ги пазятъ, следъ заемането на града отъ гръцката войска. Сѫщо така не избѣгаха отъ града и мѣстнитѣ му жители българи, съ изключение на нѣколко души, явно уличени въ враждебно настроение срещу мѣстнитѣ гъркомани, както презъ време на турското влздичество, така и по време на окупирането на града отъ българската войска и власть.

 

Нощьта срещу 27 юний прекарахъ заедно съ околийския началникъ Бановъ при рѣка Струма до Марино-костенскитѣ бани. Презъ сѫщата нощь въ близкитѣ околности на тия бани нощуваха хиляди души воиници, отстѫпващи откъмъ Струмица и Рупелъ. Много други хиляди войници бѣха въ движение по пѫтя за Горна-Джумая. Между всички тия

 

 

94

 

отстѫпващи войници имаше и нѣкои холероболни. Безъ да подозираме, че сме въ съседство съ холероболни, бѣхме спрѣли презъ нощьта за почивка и спане на такова мѣсто и на сутрибьта единъ отъ съседитѣ ни, капитанъ Станоевъ, се бѣ поминалъ. Още въ зори на 27 юний се надигнахме и започнахме да разпитваме мнозина отъ движещитѣ се войници отъ обозитѣ на 4-та армия по шосето откъмъ Петричъ, какво има къмъ града и близу ли е неприятельтъ. Отговориха ни, че въ тоя моментъ не знаятъ що има въ града, но като минали тая нощь презъ сѫщия било тихо въ него и не билъ влѣзълъ неприятельтъ. При това известие, решихме съ околийския началникъ да се върнемъ обратно въ града и заминахме веднага, придружени отъ двама полицейски стражари. На останалитѣ стражари дадохъ нареждане да се движатъ заедно съ архивата къмъ с. Левуново и Кресна. Движейки се по шосето за града, срѣщахме, дори до самия градъ, още точещи се обозни коли и отдѣлни войници, но вече понамалѣли и съ прекѫсване на върволицата.

 

Къмъ 7 часа сутриньта влѣзохме отново въ гр. Петричъ. Сега вече градътъ бѣ съвсемъ пустъ. Нито войници, нито жива душа отъ мѣстнитѣ граждани не се мѣркаха изъ улицитѣ му. Всички дукяни и кѫщитѣ бѣха затворени. Движение на хора имаше само по минаващето презъ северния край на града струмишко шосе, и то отъ обозни коли и войници. Отправихме се къмъ мѣстото на складоветѣ на базисния магазинъ, които се намираха край шосето, кѫдето минаваха войнишкитѣ коли и отдѣлни войници. Личеше, че презъ нощьта е грабено отъ продуктитѣ на тия складове отъ мѣстното население, понеже въ близость до тѣхъ се навъртаха нѣколко мѫже, жени и деца, приготвени да грабятъ. Въ това време, току до самитѣ складове и отъ страни на шосето, намѣрихые спрѣнъ единъ нашъ ескадронъ, командуванъ отъ майоръ Балтаджиевъ. Предназначението на тоя ескадронъ, както научихме отъ срѣщата ни съ офицеритѣ му, бѣ да придружава и охранява отстѫпващата артилерия и обози на IV-та армия. Съ майоръ Балтаджиевъ, като добри приятели отъ служната ни презъ 1897/98 год, въ гр. Добричъ, заведохме приятелски разговоръ по положението презъ днитѣ на отстѫплението на IV-та армия. Сѫщиятъ ми каза, че гр. Струмица е билъ превзетъ отъ гръцката войска презъ вчерашния день и че тѣхни (гръцки), макаръ и слаби части, били слѣзли въ Струмишкото поле още на 25 юний и безпокоили отстѫплението на артилерията и обозитѣ отъ IV-та армия. Дори на вчерашния день били откѫснати отъ тѣхъ нѣкои обозни части и артилерия, като взели въ плячка изоставенитѣ коли и орѫдия, a войницитѣ съ конетѣ избѣгали и се пръснали изъ полето и по пѫтищата къмъ Малешевско. По време на разговора ни се движеха по шосето още обозни коли, идещи откъмъ Струмица. Виждайки, че грамадното количество

 

 

95

 

брашно отъ складоветѣ на магазина ще остане скоро въ рѫцетѣ на неприятеля, помолихъ майоръ Балтаджиевъ да нареди, щото войницитѣ му кавалеристи да хвърлятъ принудително по единъ-два чувала брашно въ всѣка праздна или полупраздна обозна кола, за да го запазимъ за нуждитѣ на отстѫпващата армия. Майоръ Балтаджиевъ намѣри това ми искане за хубава идея. Той разпореди веднага да слѣзатъ отъ конетѣ си едната половина отъ ескадрона му и да почнатъ да товарятъ въ всѣка една минаваща обозна кола по единъ или два чувала брашно. Това товарене продължи повече отъ два часа, презъ което време се натовариха нѣколко стотинъ чувала въ колитѣ на точещитѣ се още, макаръ и съ прекѫсвание, обози. Самото това брзшно, натоварено безъ трѣбвания и разписки и по време, когато началникътъ на базисния магазинъ и неговитѣ помощници и прислужници, въ трескава бързина, отстѫпваха къмъ Горна Джумая, увѣренъ съмъ и днесъ, че спаси много наши войскови части отъ гладъ, a сѫщо отъ приготвения отъ него хлѣбъ хапнаха по нѣкой кѫсъ и много стотици, дори хиляди нещастни бѣжанци.

 

До като едната половина отъ войницитѣ на ескадрона товарѣха брашно въ минаващитѣ по шосето и покрай складоветѣ обозни коли, азъ и околийскиятъ началникъ Бановъ, придружени съ едно отдѣление кавалеристи дадени ни отъ командира на ескадрона майоръ Балтаджиевъ, влѣзохме въ града, за да видимъ въ какво положение се намира. Намѣрихме сѫщата тишина, както и преди два и повече часа, когато влѣзохме и преминахме презъ него отъ къмъ източната му страна. Само предъ телеграфната станция заварихме началникътъ ѝ телеграфистъ съ готова каруца за заминаване. Той ни яви, че е прекѫсната вече връзката и съ Демиръ Хисаръ, напустнатъ отъ нашата войска и власти, поради което е принуденъ да замине назадъ за Горна Джумая, което подиръ малко време, и направи, почти едновременно и съ нашето напускане на града. Понеже връзката съ Горна Джумая не бѣ прекѫсната, то подадохъ отъ моя страна последната си по службата телеграма до македонския воененъ губернаторъ, отправена до станция Симитли и следа.

 

Освенъ началника на телеграфната станция, никакъвъ другъ органъ на нашата власть не се намирзше въ това време въ града. Поради голѣмата тишина, която царуваше въ града — защото всички сгради бѣха затворенн и липсваше всѣко движение на мѣстнитѣ жители изъ улицитѣ му — само тропотътъ по калдъръма отъ подковитѣ на кавалерийскитѣ коне се чуваше и носѣше отъ единия на другия край на града. При тази ни обиколка изъ по-важнитѣ улици на града, само отъ краищата на пердетата, спустнати по прозорцитѣ на кѫщитѣ, назъртаха плахо нѣкои отъ изпокрилитѣ се по домоветѣ си мѣстни жители. Пустотата на града му предаваше

 

 

96

 

особенъ таинственъ и страшенъ видъ, който будѣше въ сърдцата на минаващитѣ самотни пѫтници мрачни чувства.

 

Следъ обиколката изъ града се върнахме при ядрото на ескадрона, гдето заварихме останалитѣ войници да товарятъ още чували съ брашно и други продукти отъ складоветѣ на вече съвсемъ нарѣдко движущитѣ се обозни коли, последни остатъци отъ грамадния обозъ на лѣвото крило на IV-та армия. Ескадронниятъ командиръ майоръ Балтаджиевъ намѣри, че е време вече да се движи и той съ войницитѣ си, по указания му отъ по-горното началство маршрутъ, на северъ и дѣсния брѣгъ на рѣка Струма. Преди да си замине майоръ Балтаджиевъ, разсѫдихме съ него, че и моето и на околийския началникъ по-нататъшно стоене въ Петричъ е вече безполезно и дори опасно, понеже всѣки моментъ можеха да се появятъ предъ града преднитѣ части на настѫпващия неприятель. Раздѣлихме се приятелски съ началници и войници отъ ескадрона, който замина въ североизточна посока, презъ полето и хълмоветѣ покрай дѣсния брѣгъ на р. Струма. Ние двамата съ околийския началникъ и придружаващитѣ ни двама полицейски стражари се отправихме по шосето на изтокъ за с. Левуново и оттамъ за с. Симитли, при щаба на македонския воененъ губернаторъ. Какво е било положението на градъ Петричъ на 26 юний вечерьта и на другия день до къмъ обѣдъ, това се вижда най-добре отъ последната ми телеграма отъ сѫщия градъ до македонския воененъ губернаторъ,

 

 

бърза. Станция Симитли — следа, Македонскня воененъ губернаторъ.

 

Снощи, съ заминаването на коменданта и мѣстния гарнизонъ, напустна града и мѣстната полиция и чиновници. Азъ и началникътъ нощесъ прекарахме на Маринокостенска баня и рано тази сутринь се прибрахме въ града. Телеграфопощенската станция се възобнови сѫщо тая сутринь. Въ града владѣе пълна тишина. Почти всички дукяни сѫ затворени. Населението една часть избѣгало, a другата се изпокрило. Мѣстната полиция въ по-голѣмата си часть се разпръсна. Взехъ единъ взводъ кавалерия за патрули изъ града. Никаква войска и гарнизонъ за сега не се намира въ града. Телеграфнитѣ съобщения мѫчни и за сега сме въ пълна неизвестность. Обозитѣ още се точатъ по шосето Петричъ — Демиръ-Хисаръ — Горна Джумая. № 1520, 27. VI. 1913 г., гр. Петричъ, управитель Карамановъ".

 

 

Като излѣзохме отъ града Петричъ, по пѫтя настигнахме движещитѣ се по него, по-нарѣдко вече, обозни коли, като влизахме въ разговоръ съ много войници отъ тия коли

 

 

97

 

за преживѣното отъ тѣхна страна презъ днитѣ на отстѫплението имъ отъ Щипъ и Радовишъ. Къмъ обѣдъ стигнахме моста на р. Струма, близо до Маринокостенскитѣ бани, който минахме още здравъ, но при него вече се намираше пионерната команда, за да го разруши и да забави съ това отстѫпващия неприятель. Това тя направи следъ нѣколко часа, следъ като бѣха се източили и последнитѣ наши обозни коли и войници, които се движеха отъ Щипъ, Радовищъ, Струмица и Петричъ за Горна Джумая, презъ дефилето на р. Струма. Не далече отъ моста, въ близкитѣ околности на Маринокостенскитѣ бани, останахме да почиваме нѣколко часа. Въ сѫщитѣ околности по това време се движеха и имаше на почивка хиляди наши войници отъ разнитѣ части на отстѫпващитѣ войски отъ южния изходъ на Рупелския проходъ. Тукъ се видѣхме съ много познати офицери и войници отъ кукушкитѣ защитници. Всички отстѫпващи войскови части отъ Рупелския преходъ се движеха полека, спокойно и въ редъ, защото неприятельтъ бѣше още далечъ и се задържаше на всѣка крачка отъ нашитѣ ариергардни части. Времето бѣше ясно и непоносимо горещо, като при спирането си всички войници бѣха съблѣкли дебелитѣ си зимни куртки, a нѣкои и ризитѣ си, както и ботушитѣ и опинцитѣ си и останали полуголи и боси, за да се поразхладятъ и изсушатъ потнитѣ си дрехи, партенкитѣ и навущата. Съ поотморяването и наближаване залѣза на слънцето, всички части започнаха да се потѣгатъ за пѫть къмъ Креснам кѫдето се смѣташе да се даде по-силенъ отпоръ на неприятеля.

 

Къмъ 7 часа подиръ обѣдъ тръгнахме и ние двамата съ петричкия околийския началникъ Бановъ и двамата ни полицейски стражари. Минахме Левуново въ видѣло и се спрѣхме на изхода му, гдето близу до шосето останахме за почивка и нощуване. Самото село бѣ пълно съ отстѫпващи войници, нѣмаше мѣсто за пренощуване. При това презъ доста топлата лѣтна нощь бѣ по-приятно да се спи на полето, отколкото въ селото. На минаване презъ селото научихме отъ мѣстнитѣ селски власти, че пристигналитѣ сутриньта петрички стражари, заедно съ придружаваната отъ тѣхъ архива, заминали къмъ Кресна. Нощьта прекарахме добре и на другия день (28 юний), рано сутриньта, се упѫтихме за Крива ливада и Кресненския проходъ, за да стигнемъ въ с. Симитли. Деньтъ бѣше много горещъ и ние съ нашитѣ слаби кончета се движехме полека изъ пѫтя, като почивахме на много мѣста и гледахме да напасемъ гладнитѣ си коне изъ стърнищата на пѫтя. Цѣлиятъ пѫть отъ Левуново до Крива ливада и Кресна и по-на северъ отъ тѣхъ бѣ задръстенъ съ хиляди войнишки кола, добитъкъ и войници отъ тилнитѣ части на IV-та и II-ра армия, a сѫщо така и отъ изостанали многобройни бѣжански семейства отъ Кукушко, Демиръ Хисарско,

 

 

98

 

Дойранско, Лѫгадинско и др. мѣста. Късно подиръ обѣдъ стигнахме въ с. Симитли. Тукъ не намѣрихме щаба на губернаторството, които, както научихме отъ кметството, не се е билъ и установявалъ на квартира, a само направиха малка почивка и заминалъ още сѫщия день за Горна Джумая, гдето се е установилъ. Понеже конетѣ ни бѣха уморени отъ дългия пѫть и почти гладни, a сѫщо и деньтъ преваляше, решихме да пренощуваме въ селото, до топлитѣ му минерални извори. На кепенцитѣ на единъ отъ дюкянитѣ въ селото видѣхме окачено за продань прѣсно козьо месо. Понеже не бѣхме яли нѣколко дни месна храна, купихме малко месо, направихме шишъ кебапъ и го изпекохме на рѫженъ на накладения отъ насъ огънь. Наядохме се хубаво и си легнахме. Не се бѣ минало нито часъ откакъ си бѣхме легнали, на менъ ми стана лошо и започнахъ да повръщамъ, a сѫщо да излизамъ често и по голѣма нужда. Болкитѣ въ стомаха ми и диарията не преставаха. Понеже и повръщахъ и имахъ силна диария, усъмнихъ се да не е холера, каквато въ това време върлуваше силно между войницитѣ и изтощенитѣ бѣжанци и затова решихъ да заминемъ още презъ нощьта за Горна Джумая, гдето имаше лѣкари и болница. По пѫтя се чувствувахъ малко по-добре, a съ пристигането ми въ града и препорѫчването ми отъ лѣкаритѣ да пия преварена вода, съ пилмѣсъ отъ йодъ и млѣчна киселина, скоро се почувствувахъ добре и страхътъ ми отъ холерата премина. Въ Горна Джумая, ва 29-й юний, се представихъ на македонския воененъ губернаторъ, който ме прие любезно, изказа ми похвала по службата презъ последнитѣ дни въ Петричъ и ме натовари съ нова длъжность, a именно да имамъ общия административно-полицейски надзоръ въ Горна Джумая, единствения презъ това време незаетъ градъ отъ неприятеля въ долината на на р. Струма. Тукъ въ това време се бѣха установили щабоветѣ на ІІ-ра армия и на Македонското военно губернаторство. Въ сѫщия градъ се бѣха събрали голѣма часть отъ висшитѣ и нисши чиновници отъ Щипския, Кукушкия и Сѣрския окрѫгъ. Тия дни въ него имаше голѣмо движение на войскови части, повечето тилни отъ II и IV армии. Бѣжанци отъ Кукушко, Дойранско, Гевгелийско, Лѫгадинско, Демиръ-Хисарско и др. нѣкои околии отъ Македонската губерния, вече по-рѣдко се виждаха, понеже тѣ бѣха се почти източили и заминали по-на северъ и презъ старата граница на царството, разпръснати изъ Дупнишката, Самоковската, Радомирската, Софийската и др. околии, a много души отъ тѣхъ бѣха стигнали и въ София, всички въ най-плачевно състояние. Но презъ последнитѣ нѣколко дни, когато боеветѣ се развиха близу до Горна Джумая, мнозина отъ жителитѣ на околнитѣ на тоя градъ български села, както и отъ самия

 

 

99

 

градъ, уплашени отъ приближаването на неприятеля, търсѣха начини, за да прикриятъ покѫщнината си и сами да избѣгатъ къмъ вѫтрешностьта на царството, за да се спасятъ отъ озвѣрената гръцка войска, която по пѫтя на настѫплението си опожаряваше и разрушаваше българскитѣ селища и избиваше останалото въ тѣхъ българско население.

 

Въ първитѣ дни на м. юлий се явиха на служба въ гр. Горна Джумая нѣкои отъ служащитѣ при Кукушкото окрѫжно и околийско управление, както и нѣколко души отъ мѣстнитѣ полицейски стражари при Кукушкото околийско управление и полицейскиятъ приставъ на Солунската селска околия Гоце Междурѣчки. Секретарьтъ на окрѫжното управление Евтимъ Спространовъ сѫщо бѣ на служба. Презъ всичкото време на отстѫплението отъ Кукушъ до Горна Джумая, той не се отклони отъ служба безъ мое знание и разрешение. Съ пристигването на 29-й юний въ Горна Джумая, заварихъ тамъ, пристигналъ преди нѣколко дни въ сѫщия градъ, кукушкия околийски началникъ Никола Коцевъ. Той бѣ напустналъ Кукушъ на 19-й юний, като командированъ въ гр. Гевгели, за да установи тамъ мѣстна административно полицейска власть, но на 20-й юний гр. Гевгели билъ завзетъ отъ неприятеля и Коцевъ напустналъ града, заедно съ стражата и часть отъ българското население, и се отправилъ презъ Дойранъ за Демиръ-Хисаръ и Горна Джумая. Поради липсата на храна въ Горна Джумая, всички намиращи се тамъ стражари отъ Кукушкия и Сѣрския окрѫгъ бѣха зачислени на хлѣбно продоволствие къмъ единъ отъ войсковитѣ магазини въ тоя градъ.

 

Длъжностьта ми на кукушки окрѫженъ управитель и възложената ми временни служба по надзора на администрацията и полицията въ гр. Горна Джумая изпълнявахъ до вечерьта на 8-й юлий 1913 год., когато ми се съобщи отъ македонския воененъ губернаторъ, че, по разпореждане на тогавашния новъ министъръ на вѫтрешнитѣ работи Василъ Радославовъ, съмъ освободенъ отъ длъжностьта на кукушки окрѫженъ управитель, която заемахъ, като войникъ отъ VII Рилска дивизия, отъ 12 декемврий 1912 г. до тоя день. Съ сѫщата заповѣдь на казания министъръ се освобождаваше отъ заеманата длъжность на кукушки околийски началкнкъ и младшиятъ подофицеръ Никола Коцевъ.

 

Съ освобождаването и на двамата отъ дотогавашнитѣ ни административно-полицейски длъжности, отново трѣбваше да заминемъ за войсковитѣ си части. Още на другия декь отъ Горна Джумая се отправихме за Царево село, за да се явимъ тамъ въ щаба на VII Рилска дивизия и ни се опредѣли новото мѣстоназначение въ редоветѣ на войската.

 

 

100

 

Съ напускането ми на Горна Джумая, на 9-й юлий 1913 г., се тури и край на всѣка по-нататъшна служба на Кукушкото окрѫжно управление, което отъ 22-й юний сѫщата година просѫществува вънъ отъ предѣлитѣ на самия Кукушки окрѫгъ, чиято последна часть отъ територията, още на 24-й юний бѣ паднала въ неприятелски рѫце и власть. Въ последствие, следъ като свърши междусъюзническата война и за освѣтление на нѣкои факти по службата на отдѣлни лица отъ Кукушкото окрѫжно и околийско управление, както и по изгубването на архивата, бѣхъ запитванъ отъ Министерството на вѫтрешнитѣ работи и давахъ своевременно своитѣ освѣтления и обяснения. Цѣлата водена лично отъ менъ архива на Кукушкото окрѫжно управление вънъ отъ предѣлитѣ на Кукушкия окрѫгъ, главно въ Петричъ (на 24, 25, 26 и 27 юний), която е и последната официална архива на Кукушкото окрѫжно управление, запазихъ и презъ есеньта на 1913 год. я предадохъ въ Министерството на вѫтрешнитѣ работи.

 

[Back to Index]