3. Едно забележително културно начинание въ Македония презъ 1918 год.
Отъ Ангелъ Томовъ
Фаталниятъ край на голѣмата общоевропейска война наближаваше, обаче македонскитѣ българи живѣеха съ радостната надежда, че никогажъ вече чуждото иго не ще гнети тъй изстрадалата за свобода македонска душа и не ще хвърли своята смразяваща сѣнка върху македонския животъ. Македонската земя се тресѣше отъ гърмежитѣ на орѫдията, не бѣше още време да се мисли за планомѣрна и сериозна културна работа. При все това голѣма часть отъ македонската интилегенция, неангажирана въ войската, свободна или заета съ военно-административни и др. длъжности, особено въ голѣмитѣ срѣдища, горѣше отъ желание за обществено-културна дейность, която да потикне и съживи духовния животъ въ Македония, да възпламени душата на македонеца, да го приобщи къмъ културния и духовенъ животъ на голѣмото българско отечество и къмъ висшия духовенъ животъ на великитѣ нации, като му помогне преди всичко да се отърси отъ злотворното влияние на сръбската тирания — политическа и духовна. Тия желания и стремежи не можаха да не се проявятъ най-силно именно въ гр. Скопие, като срѣдище тогава на македонския животъ и македонската интелигенция. Освенъ това въ Скопие се чувствуваше вече доста осезателно развиващата се културнопросвѣтна дейность но онова време въ Моравската область съ срѣдище гр. Нишъ, гдето, подъ върховното шефство на полковникъ Дървинговъ и рѫководството на майоръ В. Ангеловъ, бѣ основанъ единъ съюзъ отъ просвѣтни дружби изъ цѣлата область, които развиваше широка културна работа. Тукъ бѣха ангажирани много добри сили, като Тихомиръ Павловъ, Хр. Караманджуковъ, Владикинъ и др. Съюзътъ разполагаше съ свой вестникъ, съ свой кинотеатъръ, съ хоръ и музика, съ пѫтуващи лектори и сказчици. Всичко това не можеше да не окаже въздействие върху
43
скопската интелегенция. Македония, гдето пулсътъ на българския животъ винаги е туптѣлъ тъй мошно, бѣ изостанала назадъ. Македония трѣбваше да догони всички български краища и не само да ги догони, а и да ги задмине. Тя трѣбваше да стане примѣръ за всички. Това бѣ желанието и на ония македонски синове, които бѣха се издигнали до положението да играятъ най-важна роля въ военно-административната организация на Македония — полк. Ал. Протогеровъ и Тодоръ Александровъ, единиятъ шефъ на македонската дивизия, другиятъ — на македонскитѣ партизански отреди.
Тъй се стигна до единъ още преждевремененъ, но забележителенъ по своя замисълъ опитъ да се изгради мощна културнопросвѣтна организация, която да обхване широки области на културния и духовенъ животъ и да внесе въ него организованость и замахъ. Макаръ че голѣмиятъ планъ за изграждане на такава организация остана, поради развилитѣ се събития, осуетенъ въ неговото начало. Задачитѣ обаче, които имаше да разрешава тая организация, ще изпъкнатъ сигурно и като задачи на най-новото време и то въ единъ много по-голѣмъ масшабъ и въ една още по-наложителна форма. Ето защо не е безъ значение да се знае, какво бѣ замислено въ 1918 г. и какво бѣ направено, още повече, че самъ по себе си занимаващиятъ ни тукъ фактъ е отъ важно обществено, следователно и отъ историческо значение.
Ето първитѣ протоколи, случайно запазени, за основаването на казаната културна организация [1]:
Скопие
25/VII 1918
ПРОТОКОЛЪ
№ 1
На 25 м. юли, по покана на г. г. Г. Баждаровъ, Ангелъ Томовъ, Илия Бобчевъ, Лазаръ Томовъ, Ив. Снѣгаровъ, се състоя въ Окрѫжната Постоянна Комисия, 8 ч. вечерьта, събрание по обмисляне въпроса за организиране културна общ. дейность въ Македония.
Слѣдъ като г. Ангелъ Томовъ обясни мотивитѣ за свикване
1. Б. Р. Предаваме протоколитѣ съ запазенъ правописъ.
44
на събранието и прочете съставения отъ него проектоуставъ за културно сдружение и слѣдъ като говориха по въпроса г. г. Г. Палашевъ, Ат. Албански, Ил. Бобчевъ, Ив. Снѣгаровъ, Г. Баждаровъ, Ac. Тодевъ и др., събранието се установи на слѣдното: а) признава единодушно нуждата отъ широка културна дѣйность въ Македония; б) удобрява по принципъ основитѣ на проектоустава.
Слѣдъ това по предложение на г. Лазаръ Томовъ събранието избра една комисия въ съставъ: г. г. Ил. Бобчевъ, Ан. Томовъ, Ив. Снгьгаровъ, поручикъ Мутавчиевъ, К. Андрѣевъ, Тр. х. Бошковъ, която да прѣгледа устава, да го доизработи въ неговитѣ подробности, като го приспособи къмъ закона за кооперациитѣ, и слѣдъ като привърши работата си, да свика организационно събрание.
Вѣрно:
Присъствали на събранието:
Ан. Томовъ
Г. Баждаровъ
В. Д. Карамфнловъ
Л. Томовъ
Ил. С. Бобчевъ
Ат. Албански
Тр. Д. Мутафчиевъ
А. И. Тодевъ
ПРОТОКОЛЪ
№ 2
На 18 м. августь въ Скопската См. Гимназия се състоя 1-вото учредително събрание за съставяне културно сдружение въ гр. Скопие. Прочете се и се прие по принципъ цѣльта на сдружението и се рѣши, щото събранието да се свика наново прѣзъ слѣдващата срѣда, отъ 6—8 часа слѣдъ обѣдъ като се оповѣсти за това въ в. „Родина.” [1]
Скопие
18/VIII 1918
Присъствали на събранието:
A. Томовъ
Ср. п. Петровъ
Ил. С. Бобчевъ
Г. Баждаровъ
B. Априловъ
В. Д. Карамфиловъ
Л. Томовъ
И. Благоевъ
Ат. Албански
Тр. Д. Мутафчиевъ
А. И. Тодевъ
Плакидовъ
1. Б. Р. Всѣкидневенъ весникъ въ Скопие съ гл. редакторъ Г. Баждаровъ и редактори Анг. Томовъ и Ив. Снѣгаровъ.
45
Скопие
21/VIII 1908
ПРОТОКОЛЪ
№ 3
Днесъ, срѣда 21 м. августь, въ Скопската Смѣсена Гимназия се състоя въ 6 ч. слѣдъ обѣдъ организационно събрание за приемане устава на дружеството. Присъстваха: г. г. Г. Баждаровъ, Ив. Благоевъ, Г. Трайчевь, Тр. Мутавчиевь, Ac. Тодевъ, Лазаръ Томовъ, Вл. Карамфиловь, Плакидовъ. Ил. Бобчевъ, Ат. Албански, Анг. Томовъ, В. Априловъ.
Събранието избра бюро, което да рѫководи заседанието въ съставъ: прѣдседатель г. Г. Трайчевъ, членове: г. г. Ил. Бобчевъ и Лаз. Томовъ, секретарь г. Ан. Томовъ. Слѣдъ като се констатира че присъстватъ достатъчно число членове, пристѫпи се къмъ разискване на устава членъ по членъ. Съ много малки поправки и при пълно единодушие бидоха гласувани и приети членове 1—27. Рѣши се следъ това, поради напрѣдналото врѣме, събранието да продължи своитѣ разисквания слѣдния день, 6 ч. сл. обѣдъ и въ сѫщото помѣщение.
Вѣрно:
Прѣдседатель на бюрото: Г. Трайчевъ
Членове: Ил. С. Бобчевъ
Секретарь: А. Томовъ
Въ едно следваще заседание бѣ приетъ цѣлиятъ уставъ и бѣ избрано управително тѣло на сдружението въ Скопие. На мене бѣ указана честьта да бѫда избранъ за председатель на това сдружение; за подпредседатель бѣ избранъ г. Ил. Бобчевъ. Кои бѣха останалитѣ членове отъ упр. тѣло, не мога да си спомня.
Ето и най-характерното отъ устава:
I. Цель, седалище, име и траене на дружеството
Чл. 1. Основава се съ седалище въ гр. Скопие Кооперативно народообразователно д-во „Напредъкъ”.
Чл. 2. Дружеството си поставя за цель:
А. Да урежда и използува за облага на своитѣ членове, по началата на взаимностьта и въ полза на общото народно
46
културно развитие — интелектуално и морално — следнитѣ предприятия:
а) Книжарски складъ, б) кинотеатри, в) театри и кондертни салони, г) салони за сказки и народни четения.
Б. Да урежда и издържа въ Македония, въ съдружие съ подобнитѣ на себе кооперации, съюзени въ Бълг. народообразователенъ съюзь „Напредъкъ":
а) Печатница и книгоиздателство, б) областна библиотека, в) музей, г) картинна галерия, д) театрална група и пр.
В) Да подпомага самó — въ крѫга на своя районъ или въ съдружие съ подобни на себе кооперативни дружества — вънъ отъ тоя районъ:
а) Читалищата; б) туристическитѣ дружества; в) юношескитѣ просвѣтно-възпитателни, спортни и др. дружества; г) въздържателнитѣ дружества.
Г. Да подпомага въ съдружие съ подобнитѣ си кооперации чрезъ материални и други срѣдства — пособия, помощи и пр. — развитието изобщо на роднитѣ изящни изкуства и научната бълг. мисъль, както и да поддържа култътъ къмъ красотитѣ на родната земя и нейнитѣ велики и заслужили личности.
Чл. 3. Сдружението се основава за срокъ 100 години, смѣтанъ отъ началото на неговата първа пълна негова година — 1 1. 1919 г. Тo ще почне да действува веднага следъ неговото утвърждаване и вписване въ търговския регистъръ отъ Скопския окр. сѫдъ.
(Следва гл. гл. II и III — за членството и управлението)
IV. Дружествени капитали и дружествени смѣтки.
Чл. 34. Дружествениятъ капиталъ се образува отъ: а) членскитѣ дѣлове, б) доброволни пожертвувания, з) отъ завещания, г) отъ приходитѣ на дружественитѣ предприятия, д) отъ заеми, е) отъ лотарии и пр.
Чл. 35. Дружественитѣ дѣлове сѫ отъ по 60 лева. Тѣ сѫ лични и не могатъ да се препродаватъ.
Чл. 36. Дивидентитѣ, които носятъ тия дѣлове, не могатъ да бѫдатъ по-голѣми отъ 6% годишно. Туй, което членоветѣ, безъ горното ограничение, биха получили въ повече като дивидентъ, остава въ собственость на сдружението за постигане на неговитѣ културни задачи.
47
(Следватъ чл. чл. 30—40 — относно смѣтководството, резервния фондъ и др.).
Чл. 41. Следъ като отъ чистия тримесеченъ приходъ се отдѣли: а) 10% за резервния фондъ; б) една сума равна на 6% годишна лихва върху капитала, който има право на дивидентъ по чл. 36 отъ устава — за дивидентъ на членоветѣ, съгласно сѫщия членъ отъ устава; в) възнаграждението за сѫщото време на упр. и пров. съвети, чиновницитѣ и служащитѣ, остатъкътъ се разпредѣля : една трета за тъй наречения „специаленъ фондъ”, а останалитѣ две трети се внасятъ своевременно въ касата на Бълг. народообразователень съюзъ „Напредъкъ” за общитѣ културни цели на съюзенитѣ кооперации.
Чл. 42. Специалниятъ фондъ служи за разширение на дружественитѣ предприятия и др. културни цели отъ мѣстенъ характеръ.
(Следватъ чл. чл. 43—45).
Както се вижда отъ направенитѣ извадки отъ устава, поставяше се една грандиозна задача, която трѣбваше да бѫде осѫществявана посредствомъ Съюза на народообразователнитѣ кооперации „Напредъкъ". Първата такава кооперация бѣ основаната въ Скопие. Въ крѫга на нейната дейность бѣше да играе ролята на централа до оформяването на съюза и да съдействува всячески за по-скорошното основаване на подобни кооперации въ всички градски срѣдища, следъ това и въ всички населени мѣста.
Начинателитѣ въ Скопие разчитаха, за осѫществяването на голѣмото замислено дѣло, на нѣколко благоприятни и важни условия. Преди всичко тѣ разчитаха на културната възприемчивость на македонеца българинъ, на неговата жажда за духовенъ животъ, на способностьта му да се възпламенява отъ високи чувства и стремежи. Тѣ се надѣваха и то съ най-голѣми основания, че следъ отхвърлянето на тежкото и угнетяващо сръбско иго, македонскиятъ българинъ ще се отдаде съ голѣма енергия на вѫтрешно социално строителство и ще посрещне съ голѣмъ ентусиазъмъ и съ готовность за жертви всѣко начинание за потикваке и организиране културния и духовенъ животъ.
Друго едно насърдчаващо обстоятелство бѣ пълното съчувствие и готовностьта да се даде ефикасна подкрепа на една организация, каквато бѣ замислениятъ съюзъ на културнитѣ
48
образователни кооперации, не само отъ страна на бившитѣ представители на В. М. Р. О. въ лицето на Ал. Протогеровъ и Т. Александровъ, които имаха огромно влияние както върху македонското население, тъй и върху военно-административната власть въ областьта, но и отъ страна на самитѣ най-висши представители на тая власть, като генералъ Тошевъ и по-после генералъ Тантиловъ.
Трето много важно обстоятелство, на което разчитаха основателитѣ на съюза „Напредъкъ", бѣше, че тѣ поставяха въ основата на кооперациитѣ и на съюза такива културни предприятия, които, насърдчавани отгоре и разумно рѫководени, щѣха непремѣнно да гарантиратъ на кооперациитѣ и съюза необходимитѣ материални срѣдства за осѫществяване и използуване и по-малко доходни или никакъ недоходни начинания. Такива доходни предприятия се смѣтаха на първо мѣсто кино-театритѣ, които въ Македония още не бѣха развити. Сѫществуваше голѣма сигурность, че съюзътъ „Напредъкъ" ще може да добие право на привилегировано, ако не на монополно, уреждане и използуване на кино-театритѣ въ Македония. Това щѣше да му осигури едно мощно срѣдство за културно и духовно въздействие, а така сѫщо и за набавяне на материални срѣдства. Кино-театърътъ щѣше да бѫде иззетъ отъ рѫцетѣ на спекулантитѣ и поставенъ подъ рѫководството на хора, които ще се грижатъ за неговото издигане като популярно и целесъобразно срѣдство за развиване на културенъ и духовенъ животъ. Въ рѫцетѣ на една организация като съюзътъ „Напредъкъ", кинотеатърътъ щѣше да съдействува за създаването на националенъ филмъ, възпроизвеждащъ ценното, прекрасното, възвишеното, великото въ живота на народа и на родната земя и изобщо филмъ, пригоденъ къмъ практичнитѣ, естетичнитѣ, моралнитѣ и духовни нужди на българина.
Ма второ мѣсто стояха предприятия по-малко доходни, но които сѫщо така при подкрепа отъ страна на държавата и при по-добро рѫководство, можеха не само да се издържатъ и вирѣятъ отъ своитѣ доходи, но и да дадатъ излишъци въ полза на по-малко доходни начинания. Това бѣха печатница, книгоиздателство, вестникъ, книжни и книжарски магазини. Единъ мѣстенъ вестникъ, който ще борави съ специалнитѣ македонски нужди и интереси, се налагаше и
49
негового сѫществуване можеше да бѫде осигурено чрезъ съюза „Напредъкъ". Тоя в-къ можеше да играе много важна роля въ развитието на дѣлото на съюза. Издателството трѣбваше да даде на македонския българинъ всичко онова особенно и ценно за него, което не можеше да му даде печатното дѣло на царството, ко което бѣше отъ значение за македонското население, за да настигне то въ всѣко отношение културния животъ на отдавна освободенитѣ сънародници.
Като доходни предприятия можеха да бѫдатъ организирани и голѣми салони, зали за вечеринки, за литературни и музикални забави, за сказки и народни четения и др.
По-нататъкъ се предвиждаха по-малко доходни начинания — театъръ, хорове, музики и пр.
Между важнитѣ начинания, които трѣбваше да се осѫществятъ, се смѣтаха ; библиотека, музей, картинна галерия.
Библиотеката трѣбваше да допълня мѣстнитѣ читалищни библиотеки. Тя трѣбваше да задоволява нуждитѣ на своитѣ членове въ всички краища на Македония.
Музеятъ трѣбваше да събере въ себе ценни старини и паметници изъ далечното минало на Македония, изъ времето на възраждането, изъ близкитѣ революционни борби и всичко онова, което говори за характерния битъ на македонския българинъ.
Картинната галерия трѣбваше да събере въ себе по възможность най-добритѣ исторически и художествени творения на живописьта и скулптурата на Македония, а и на цѣла България. Тя трѣбваше да се развива постепенно и да израстне като едно многоценно и велико духовно съкровище на македонския българинъ, въ което той да чувствува своя най-висшъ животъ и силата на свои творчески гений.
Всички материални източници щѣха да подпомогнатъ общото израстване на съюза „Напредъкъ" въ една могѫща обществена и културна сила, която щѣше да има широката възможность да потиква и подпомага живота на спомагателни организации, каквито можеха да бѫдатъ младежкитѣ просвѣтни, спортни, туристически, въздържателни и др. дружества, читалища и пр. Постепенно съюзътъ щѣше да стигне до положението да може да подпомага и насърдчава „роднитѣ изящни изкуства и научната бълг. мисъль” (чл. 2.) и да разшири въ най-широки рамки своята благотворна дейность. Тъй, съюзътъ можеше да изпъкне като факторъ отъ първостепенно
50
значение, като организираща и направляваща сила въ културния и духовенъ животъ на Македония.
Бихъ направилъ едно важно опущение, ако не се спра и върху следното обстоятелство — съзнанието у основателитѣ на съюза за голѣмото значение на истинското и разумно използуваното изкуство въ духовния животъ на народа и особено въ събуждането и укрепването на моралнитѣ му сили, въ пробуждането на обществената съвѣсть, чувството на дългъ, висшитѣ чувства, любовьта къмъ родината и народа, въ възпламеняването устрема къмъ висшата красота, изразена въ идеала за устроената и прекрасна родина, за щастливото, мощното, духовно развитото национално цѣло. Да насърдчава всестранно създаването на такова именно изкуство, самобитно, национално, пригодено за българската душа; да използува най-разумно това изкуство отъ всичкитѣ негови разклонения — отъ народната приказка до най-модерната белетристика, отъ иконописа до най-модерното художество и ваятелство, отъ народната пѣсень и музика до най-модерната гласова и инструментална музика — такава бѣше най-високата задача, която си поставяха основателитѣ на съюза „Напредъкъ”.
Познавайки добре македонския българинъ, неговата упорита воля, неговата способность за велики дѣла, не мога да се съмнявамъ ни най-малко, че съюзътъ „Напредъкъ" щѣше да бѫде въ скоро време една пълна действителность и че въ Македония щѣхме да имаме една образцова културнообразователна организация, каквато въ царството и до день днешенъ не е създадена. Обстоятелствата обаче попрѣчиха да бѫде осѫщественъ казаниятъ съюзъ. Разгласеното голѣмо публично събрание въ Скопие, на което трѣбваше да говоря предъ скопяни върху голѣмата програма и предстоящата дейность на кооперативното културно образователно д-во „Напредъкъ", не можа да се състои поради пристигналитѣ вече крайно тревожни известия отъ фронта. Ала събитията, може би, наложиха само оттеглянето на замисленото голѣмо дѣло за по-късно, за близкия утрешенъ день. Замисленото тогава дѣло може би ще бѫде отново подето и осѫществено сега, вече при по-голѣми и по-модерни културни срѣдства и възможности и при по-съвършенно разбиране и умение.