4. Минералнитѣ богатства въ Македония
Отъ Димитъръ Ярановъ
Отъ всички български земи Македония е най-изобилно надарена съ минерални богатства. Това се дължи на особеноститѣ въ геологията и тектониката на Балканския полуостровъ. Той спада почти изцѣло (изключение прави само Северна Добруджа, на северъ отъ линията Кюстенджа—Черна-вода) въ обсега на алпийската младонагъната система, която е, общо взето, бедна на минерални богатства. Въ тая алпийска зона се различаватъ два пояса: северенъ, който обхваща Пиренеитѣ, сѫщинскитѣ Алпи, Карпатитѣ и Стара-планина, и юженъ, който обхваща Апенинитѣ, Динарскитѣ и гръцкитѣ планини и продължава на изтокъ въ Мала-Азия. Тия два пояса на алпийската младонагъната зона не сѫ развити равномѣрно: при Алпитѣ е развитъ по-добре северниятъ поясъ, въ Балканския полуостровъ, обаче е развитъ по-добре южниятъ поясъ, който изпълва три четвърти отъ Полуострова, като оставя за северния клонъ само земитѣ на северъ отъ Пловдивското поле и на изтокъ отъ долното течение на Българска Морава и на съединена Морава. Установено е отъ друга страна, че именно въ тия части на алпийската младонагъната зона (или алпийския орогенъ, както още се казва), които сѫ били по-широко развити, сѫ станали по-интензивни нагъвания, придружени отъ изливания на базични лави, къмъ които именно сѫ привързани и повечето отъ ценнитѣ руди. Специално на Балканския полуостровъ, именно въ южния клонъ на алпийския орогенъ, който заема срѣдната, западната и южната часть на полуострова [1], сѫ станали такива изливания на лави, които сѫ дали впоследствие скалата серпентинъ, много разпространена въ Македония и въ земитѣ на северъ и югъ отъ нея, а неизвестна въ старопланинския дѣлъ на Полуострова. Както ще видимъ въ следващия
1. За тая подѣлба на Балкански полуостровъ вж. D. Jaranoff, La geologie du massif des Rhodopes et son importance à propos de la tectonique de la Péninsule Balkanique. Revue de Géogr. phys. géol. dynamique, Paris, vol. XI, fasc. 2, 1938, стр. 131—143, особено стр. 141.
22
прегледъ, именно къмъ зоната на серпентина въ Македония сѫ привързани най-голѣмитѣ рудни залежи на тая страна.
Хромитътъ е най-важната руда, която е привързана къмъ серпентиновитѣ маси въ Македония. Нейното значение може да се оцени правилно само, като се има предъ видъ, че Македония даваше презъ последнитѣ години 8 до 10% отъ свѣтовното ироизводство на тая руда и че Югославия, тъкмо по тая причина, стоеше на първо мѣсто въ Европа по добивъ на тая руда. Напоследъкъ Югославия бѣ изпреварена само отъ Съветския съюзъ и Турция, обаче и въ дветѣ тия страни хромитътъ се добива въ извъневропейскитѣ части. Нуждата отъ хромъ нараства все повече, понеже тоя металъ намира всестранно приложение въ металната индустрия (преди всичко за добиване на хромово желѣзо и хромова стомана, а се прибавя и къмъ всички сплави, на които трѣбва да се придаде по-голѣма твърдость), за хромиране (предпазване на метални и главно желѣзни издѣлия отъ ръждасване), за добиване на огнеупорни материи и въ бояджийската индустрия. Като се има предъ видъ това, ще стане ясно голѣмото значение на хромитнитѣ находища въ Македония за българското народно стопанство.
По-важнитѣ находища на хромови руди въ Македония сѫ следнитѣ:
1. Тетовско-скопски районъ: община Вратница, на североизтокъ отъ Тетово (концесии „Ораше" и северната часть на концесия „Люботенъ"); община Шемшево (концесии „Радуша" и части отъ концесията „Люботенъ"); на югъ отъ Качаникъ (концесия „Горанце" и източна часть на концесията „Люботенъ").
2. Кумановско-прешовски райоиъ: община Прешово (концесии „Търново" и „Прешово"), община Табановци (концесия „Лояне" [1]).
3. При Охридъ, близу до Охридското езеро.
1. Това сѫ едни отъ най-добре изученитѣ хромитни находища въ Македония. Хромитътъ е произлѣзълъ чрезъ сегрегация отъ перидотитната магма, която се е излѣла по тия мѣста, споредъ М. Т. Luković, Geološki sastav i tektonika istočnog dela planine Crne Gore (Karadaga), Vesnik geol. Inst. Kralj. Jugoslavije, knj. VII, 1938, стр. 21, още презъ Триаса, дори презъ Перма, и то като последица отъ херцинския орогененъ цикълъ. Върху сѫщия серпентинъ сѫ публикували обстойни изучвания още и G. Hiessleintner, Geologie makedonischer Chromeisenerzlagerstätten, въ Bergund Hütt. Jahrb. Bd. 79, H. 2. 1931 ; Einbruch von Granit und Andezit in Chromerzführenden Serpentin von Lojane, NNW Kumanovo in Südserbien, въ Zeitschr. f. prakt. Geol. H. 6, 1934; Geologie und Bergbau der Chromeisenerzlagerstätten des Balkan, въ Leobener Bergmannstag. и Fran Tućan, Naučna ekskurzija u Vardarsku Banovinu, въ Ljetopis Jugosl. Akad. znan. i umjet. knj. 45, стр. 108 и 111, 1933.
23
4. При с. Изворъ, Велешко.
5. Община Валандово, при с. Раброво (концесия „Раброво").
6. Община Рожденъ, на югъ отъ Кавадарци, (концесия „Арничка").
Всички тия находища се намиратъ въ тая часть на Македония, която е вече заета отъ българскитѣ войски и власти.
Въ Халкидически полуостровъ хромитъ се намира при с. Вавдосъ [1] и при с. Йеракини, сѫщо и при с. Ормилия [2]; последнитѣ две находища сѫ съвсемъ близу до морето, между полуостровитѣ Лонгосъ и Света-гора. Напоследъкъ се откри едно голѣмо и богато хромитно находище и при гр. Беръ, пакъ въ връзка съ серпентинитѣ при тоя градъ [3].
1. Десеть образци отъ хромитната руда отъ минитѣ при Вавдосъ (на 40-тина километра югоизточно отъ Солунъ) сѫ дали при химическия анализъ следния резултатъ;
(Вж. Τὰ πεπραγμένα τοῦ Γεωλογικοῦ Γραφείου κατὰ τὸ ἕτος 1924. Ἐν Ἀθήναις, 1925, стр. 12)
2. Минитѣ се намиратъ на югозападъ отъ това село по склоноветѣ на хълма Трикорфа, на 5 км. отъ брѣга. Тѣ вече не сѫ въ експлоатация. До Свѣтовната война сѫ дали 80,000 тона общо производство.
3. Химическиятъ анализъ на деветь образци отъ това находище е далъ следния резултатъ:
(Вж. Τὰ πεπραγμένα и пр., стр. 12)
24
Особено важно е обстоятелството, че при всички тия находища хромитовата руда е особено богата на двухромовъ триокисъ (Cr2O3), отъ който пъкъ се получава самиятъ металъ хромъ. Единъ предприетъ напоследъкъ анализъ на рудата отъ концесията „Люботенъ", която групира значителна часть отъ тетовско-скопския хромитовъ руденъ районъ, е далъ следния резултатъ:
Най-добрата руда се получава при Горна-Радуша, Вратница и Шемшево и съдържа хромовъ окисъ надъ 50%, дори до 55%, до какъвто процентъ достига и Cr2O3 — съдържанието на хромита при с. Раброво, при Валандово.
Отъ всички тия находища напоследъкъ сѫ били въ експлоатация само концесиитѣ Люботенъ, Ораше, Радуша и Горанце отъ тетовско-скопския районъ. Първата концесия е била собственостъ на едно бѣлградско акционерно дружество, другитѣ три, използувани още отъ турско време, бѣха собственость на братя Алатини отъ Солунъ (една отъ най-голѣмитѣ търговски фирми въ бившата турска империя), които бѣха прехвърлили минитѣ на особено минно акционерно дружество Алатини, съ седалище въ Лондонъ. Малко преди войната въ тия две дружества бѣха станали известни преустройства, които ще бѫдатъ още по-коренни следъ последнитѣ събития. Презъ 1933/34 отчетна година д-во Люботенъ е получило 4,268 тона руда, а д-во Алатини — 29,845 тона. [1] Работитѣ и на дветѣ дружества сѫ се намирали подъ едно общо техническо рѫководство на инж. Адолфъ Форстхуберъ.
Като е дума за добива на хромитна руда, трѣбва да се има предъ видъ, че известно време преди избухването на настоящата война тая руда бѣ претърпѣла катастрофално спадане
1. Тия и нѣкои други данни за бившата югославска часть на Македония сѫ взети отъ Rudarska i topionička statistika Kraljevine Jugoslavije za 1933/34 godinu. Sarajevo. 1937.
25
на ценитѣ, поради което експлоатацията на рудницитѣ е била занемарена. При новото положение обаче, на тия мини предстои голѣмо бѫдеще, при което ще се наложи разработването и на тия, които до сега не сѫ били използувани, особено на тия, които се намиратъ при с. Раброво (при Валандово), и при с. Лояне, Кумановско.
Магнезитътъ е друга една руда, която сѫщо така е строго привързана къмъ серпентиновитѣ и сродни на тѣхъ маси. По-рано на тая руда се е обръщало твърде малко внимание, поради което и голѣмитѣ залежи отъ магнезитъ на много мѣста въ Македония сѫ оставали така да се каже незабелязани. Напоследъкъ обаче магнезитътъ, който представя магнезиевъ карбонатъ (MgCO3) и се срѣща почти въ чисто състояние (92—96% магнезиевъ карбонатъ), става все по-необходимъ, напримѣръ за добиване на особено здравъ магнезия-цементъ и за добиване на огнеупорни плочи, като напоследъкъ става почти незамѣнимъ при облицоване на високи пещи въ маталургията. При това положение особено значение добива обстоятелството, че Македония е най-богатата съ магнезитъ страна въ цѣла Европа и че дори и при днешната примитивна разработка на магнезитнитѣ мини производството въ Македония идва веднага следъ това на Съветския съюзъ и бивша Австрия.
По-важнитѣ находища на магнезитъ въ Македония сѫ следнитѣ:
1. Скопско-велешки районъ: община Сълпе, на югоизтокъ отъ Скопие (концесия „Вардаръ", работи само отъ година на година, на 1934 г. извадила 60 тона, съ 95% съдържание, продадени въ сурово състояние), община Катланово между Скопие и Велесъ (концесия „Пчиня") и въ общинитѣ Ращане и Рудникъ на Велешка околия (кондесия „Вардаръ"). Последнитѣ две концесии не сѫ били поставени до сега още въ експлоатация.
2. Въ Халкидически полуостровъ се намиратъ най-богатитѣ залежи на магнезитъ въ Македония. Една група отъ находища е съсрѣдоточена непосрѣдствено на югозападъ отъ градчето Галатища (Антемусъ е новото име). Срѣдното годишно производство е около 3,300 тона [1], отъ които една трета се
1. Тия и нѣкои други данни за Македония подъ гръцка власть сѫ взети отъ Μ. Ι. Μαυρογοπδάτου καὶ Ἀ. Χ. Ηαμουδόπουλου, Ἠ Μακεδονία, μελέτη ὃημογραφικὴ καὶ οἰκονομική. Θεσσαλονίκη 1931.
26
изнася изпечена, а другата часть — въ сурово състояние. Малко пò на югъ при с. Вавдосъ се намира втората група отъ находища, които даватъ до 4,400 тона срѣдно годишно, отъ което производство половината се изнася изпечено, другата половина — въ сурово състояние. Износътъ и отъ дветѣ групи находища се извършва презъ Солунъ, който се намира на около 40 км. разстояние. Най-богатата група отъ находища се намира обаче около селото Йеракини, на 2 км. отъ Светогорския заливъ между полуостровитѣ Света-гора и Лонгосъ. Тукъ магнезитътъ образува цѣли хълмове, добива се съ много малко разходи на открито, поради което и производството е доста голѣмо — до 30,000 тона годишно (28 000 тона въ 1940 г.). Концесията принадлежи на „Англо-гръцкото анонимно акционерно дружество", което е построило двойна пещь, въ която се изпича почти цѣлиятъ добивъ, смила се и въ чували се свлича съ малка тѣснолинейка до примитивната скеля, отъ която се взима и изнася въ разни страни на Европа. Сѫщата тѣснолинейка се използува за закарване на коксъ до пещитѣ. Работата е престанала отъ деня, когато сѫ влѣзли германскитѣ войски.
Като се има предъ видъ, че и при досегашното производство отъ около 40,000 тона годишно Македония стои на едно отъ първитѣ мѣста въ Европа по добивъ на магнезитъ и като се иматъ предъ видъ извънредно благоприятнитѣ условия, при които може да се развие въ много по-голѣмъ размѣръ тоя добивъ, явно е, че и магнезитътъ, както хромитътъ, съставя много важенъ миненъ обектъ въ Македония.
Желѣзнитѣ руди въ Македония сѫ сѫщо така отчасти свързани съ серпентиновитѣ маси. Преди отлагането на нови наслаги върху тѣхъ, тия маси сѫ били подложени на интензивно извѣтряне при саваненъ климатъ. При тоя процесъ се образува пизолитова желѣзна руда, която се запазва въ случаитѣ, когато върху нея се отложатъ предпазни покривки отъ други наслаги. Въ Северна Македония сѫ били установени нѣколко такива случая: върху серпентиновата маса между Вардаръ и Лепенецъ, на северозападъ отъ Скопие; на дѣсния брѣгъ на Вардаръ малко надъ Велесъ и на нѣкои други мѣста. На второто мѣсто рудата показва и значително съдържание на магнетитъ, който ще да произхожда отъ частичната дехидратизация и редукция на лимонита, който се явява като главна
27
съставна часть на пизолитната желѣзна руда. Съдържа се освенъ това и известенъ процентъ хромитъ, който пъкъ произхожда отъ разпадането на серпентиновата подлога на тия руди. Находището има нѣколко метра дебелина и, безъ да сѫ правени каквито и да било проучвания, показва стотина метра дължина, така щото експлоатацията ще може да се рентира, особено при положението, че съдържанието на желѣзо достига до 50% и че рудата се намира съвсемъ близу до желѣзопѫтната линия.
Другитѣ находища на желѣзни руди въ Македония сѫ свързани съ присѫтствието на диоритъ и сродни нему скали, които се срѣщатъ на много мѣста въ цѣлата страна, но предимно на изтокъ отъ Струма. На западъ отъ тая рѣка сѫ известни само две по-значителни находища: въ общината Дебреще (Бродска околия), открити преди десетина години (съдържатъ отлична магнетитна руда) и въ общинитѣ Бистренци и Демиръ-капия, Неготинска околия.
На изтокъ отъ р. Струма плавенето на пѣсъкъ за добиването на магнетитъ, който произхожда отъ разпадането на диорита, е известно много отдавна въ Неврокопско, при селата Горно и Долно Броди (така наричанитѣ въ тоя край „Мърваци" сѫ се занимавали почти изключително съ рударство [1]) и на много други мѣста.
При с. Лояне (Кумановско) се намиратъ магнетитни шисти, които представятъ на мѣста готова за експлоатация руда.
Голѣми количества лимонигь, една не особено много ценена желѣзна руда, се намиратъ като шапка, произхождаща отъ разпадането на пирита, който се намира въ грамадни количества на източния край на Халкидическия полуостровъ. Въ тоя случай много по-цененъ е пиритътъ, който служи за получаване на сѣрна и сѣрниста киселина и на желѣзенъ витриолъ, все продукти, които намиратъ голѣмо приложение въ химическата индустрия и поради това правятъ отъ пирита извънредно търсена руда. Въ Халкидически полуостровъ при с. Изворъ, близу до пристанището Стратони, пиритътъ се е образувалъ
1. Въ тая статия не е засегнатъ въпросътъ за старото рударство въ Македония, тъй като на тая тема е писано извънредно много, особено въ археоложкитѣ трудове, които засѣгатъ тая страна. Общъ прегледъ ни е далъ Г. Бончевъ, Старото рударство въ България и Македония, Сп. Бълг. акад. наукитѣ, кн. XIX, 1920, стр. 1—50.
28
на границата на плагиоклазовия гранитъ къмъ неговата обвивка отъ амфиболитъ. [1] Рудата е разкрита повръхно на голѣмо пространство и затова изваждането ѝ става много лесно, товаренето и изнасянето — още по-лесно, поради близостьта на морето и на хубавия пристанъ Стратони. Поради това годишниятъ добивъ достига до 100,000 тона, които сѫ се продавали до преди настоящата война за около 30 милиона драхми. Пиритни находища, които обаче не се експлоатиратъ, се намиратъ и въ останалитѣ части на Македония, напримѣръ въ общинитѣ Бистренци и Демиръ-капия (Неготинска околия), при Богданци (Гевгелийско), при Удово (Валандовско), при с. Велушина (Битолско), гдето пиритътъ е придруженъ и отъ халкопиритъ съ значително съдържание на медь.
Медни руди бѣха установени едва напоследъкъ на много мѣста въ Македония, обаче никѫде тѣ не се експлоатиратъ още, въпрѣки голѣмото процентно съдържание на медь. Като най-надеждни находища могатъ да се посочатъ следнитѣ, групирани въ района на Струмица до Неготинъ:
Въ общинитѣ Демиръ-капия и Бистренци, при които се намира халкопиритъ, отчасти и медь — съдържащъ пиритъ. Предприетитѣ напоследъкъ анализи сѫ дали 9,1—27,7% медь, 26,7—37,2% желѣзо и 14,4—28,7% сѣра, а сѫщо и значителенъ процентъ злато (отъ 3 до 49 грама злато на тонъ необработена медь) [2].
Въ общинитѣ Попчево, Ново село, Босилево, Василево, Струмица и Муртино на Струмишка околия. Тия находища показватъ съдържание на медь по 20%, а освенъ това съдържатъ и доста злато.
При Валандово, Дойранъ, Мирово и Удово.
При Богданци, въ Дойранска околия. Въ тоя случай рудата е медь — съдържащъ пиритъ, съ 0,8—15% медь, 15—35% желѣзо и 31—35% сѣра. Общото количество на рудата се изчислява на 20,000,000 тона.
По-незначителни находиш.а на медни руди се срѣщатъ и въ Велешко, Щипско. Радовишко, Битолско и Охридско.
1. Вж. М. Lugеon et S. Sigg, Observations géologiques et pétrographiques dans la Chalcidique Orientale. Bull. Soc. vaudoise de sciences naturelles, t. 51, Lausanne, 1917.
2. Вж. Die Wirtschaft Jugoslaviens. Veröffentlichung des Instituts zur Förderung des Aussenhandels in Beograd, 1937, стр. 252.
29
Къмъ меднитѣ руди сѫ тѣсно привързани и най-важнитѣ находища на злато въ Македония. Повечето отъ тѣхъ бѣха вече споменати; въ Струмишка околия меднитѣ руди съдържатъ срѣдно отъ 2 до 3 грама злато на тонъ сурова руда; злато се съдържа освенъ това и въ оловнитѣ и пиритни руди на сѫщата околия. Споменато бѣ вече голѣмото съдържание на злато въ рудитѣ отъ селата Бистренци и Демиръ-капия, въ Неготинска околия. Заслужава да се спомене още и голѣмото златно съдържание и въ пирита и халкопирита, който се намира въ находищата при Гевгели.
Златото въ алувиалнитѣ наноси на македонскитѣ рѣки е още по-разпространено [1]. Богати сѫ съ златенъ прахъ, та дори и съ по-едри златни люспици всички рѣчни наноси въ долинитѣ, които идватъ отъ руднитѣ находища въ Струмишко. Много богати съ злато сѫ освенъ това и наноситѣ на рѣкитѣ, които слизатъ отъ Родопитѣ, а сѫщо и отъ Круша-планина. Долината на Места е известна въ това отношение на всички промивачи на злато въ българскитѣ земи. Но безъ съмнение най-голѣмо бѫдеще иматъ златоноснитѣ пѣсъци около града Нигрита и въ долината на Галикъ, на нѣколко километра източно отъ гр. Кукушъ [2].
Изучванията на видния гръцки геологъ Георгаласъ върху златоноснитѣ пѣсъци въ Нигритско сѫ дали следнитѣ резултати [3]:
Златото се срѣща въ видъ на наносно злато само въ кватернернитѣ наслаги. Въ терциернитѣ наслаги, които се намиратъ въ непосрѣдствено съседство, не се намира нито следа отъ злато.
Златото се срѣща въ формата на прахъ, твърде често и
1. Вж. М. Viquesnel, De l'or dans les rivières de la Turquie, Bull. Soc. geol. de France, 2e serie, t. 8, стр. 482, 1851.
2. За златнитѣ находища въ Южна Македония вж. Α. Βαρβαρέσου, Ὀ χρυςὸς τῆς Ἑλλάδος, Τεχνικὰ Χρονικά, ἀριθ. 47/48, Δεκέμβριος; 1933, a cneциално за Солунско: F. Blanc. Notes sur les formations glaciaires et les depôts aurifères de la région de Salonique. Bull. de la Sociéte de l'Industrie minérale de St. Étienne, 1902.
3. Вж. Γ. Γεωργαλᾶς, Ὀ ὀρυκτὸς χρυσὸς ἐν Ἑλλάδι καὶ αἱ χρυσοφόραι προσχώσεις Νιγρίτης Μακεδονίας. Δημοσιεύματα τοῦ Γεωλογικοῦ γραφείου, ἀριθ. 2, Ἀθῆναι, 1921; G. Georgalas, L'or natif en Grèce, The Gold Resources of the World, XV Intern. Geol. Congress, South Africa, 1929, стр. 171—173.
30
въ зрънца едва достигащи голѣмината на иглена главичка, а по-рѣдко се намиратъ и по-голѣми зрънца.
Златото се придружава винаги отъ магнетитъ и по-рѣдко отъ обагренъ кварцъ, пиритъ и илменитъ. Въ потока, който се спуска отъ Бешикъ-планина презъ с. Жерворъ и достига до Струма, сѫ били намѣрени обработени златни люспици, което показва, че и въ миналото тукъ се е промивало злато.
Златото въ наноситѣ около града Нигрита се дължи както на рѣкитѣ, които идватъ отъ Бешикъ-планина, така и на рѣкитѣ, които идватъ отъ македоно-тракийския масивъ, изобщо на Струма и нейнитѣ притоци, включително и Струмешница, която събира водитѣ на споменатитѣ по-горе струмишки потоци. Въ тия планини златото се намира въ кристалиннитѣ шисти и особено въ кварцититѣ, за което може да се заключава отъ честото срѣщане на кварцитни кѫсчета, придружени отъ златни люспици. Произхожда най-после това злато въ наноситѣ около Нигрита и отъ пиритната и халкопиритната руда, която се намира на много мѣста въ споменатитѣ планини.
Срѣдното съдържание на злато е 0,275 грама на тонъ, като въ горнитѣ течения на потоцитѣ това съдържание се покачва на единъ грамъ на единъ тонъ. Условията за експлоатация сѫ такива, че е възможно употрѣбяването на багери.
Голѣмото значение на златоноснитѣ наноси въ околноститѣ на Нигрита се състои обаче не въ самитѣ тѣхъ, но въ обстоятелството, че чрезъ тѣхното внимателно проследяване ще може да се открие това безъ съмнение богато находшце въ основна скала, което е въ състояние да даде такъвъ значителенъ концентратъ отъ злато върху такава голѣма площь.
До малко по-други заключения е дошелъ при своитѣ изучвания другъ единъ виденъ гръцки геологъ — Н. Ляцикасъ. [1] Споредъ него злато се намира при Нигрита, пъкъ и навсѣкѫде въ Македония, която е или се намираше подъ гръцка власть, не само въ кватернернитѣ, но и въ неогеннитѣ наслаги, което е въ връзка съ факта, че и презъ Неогена хидрографската мрежа е имала почти сѫщия видъ, както днесъ. Ляцикасъ, който е изучвалъ по-обстойно златоноснитѣ наслаги на р. Галикъ при Кукушъ, дава за тѣхъ следнитѣ данни: находището покрива
1. Вж. Ν. Λιατσικᾶ, Περὶ τοῦ προσχοματικοῦ χρυσοῦ τοῦ Γαλλικοῦ ταμοῦ. Πρακτικὰ τῆς Ἀκαδημίας Ἀθηνῶν, t. 14, 1939, стр. 554—565.
31
20,5 кв. клм., има 165 м. срѣдна надморска височина, срѣдната дебелина на наслагитѣ е 9 м., кубическото съдържание — 30 милиона. Като се приеме, че само 2/3 отъ тия наслаги съдържатъ на кубически метъръ по 0,35 грама злато (това е минимумътъ, който може изобщо да се вземе при калкулацията), излиза, че въ 1939 година на това мѣсто се е намирало злато, годно да бѫде извлѣчено безъ голѣми ватруднения, на стойность 1,400,000 англййски лири.
Насърдчена отъ тая констатация, една специално за цельта основана компания предприе системно промиване на наноситѣ по най-модеренъ начинъ. Войната прекѫсиа работата на грамаднитѣ багери и промивачни сита.
Въ близость съ това находище е била намѣрена една кварцова жила съ самородно злато при с. Женско (Авретъхисаръ на турски, Йинекокастронъ на гръцки), на нѣколко километра югоизточно отъ Кукушъ. Възможно е поне часть отъ златото въ наноситѣ да произхожда отъ тая жила, другата часть отъ Круша-планина, която е богата съ пиритъ, халкопиритъ, галенитъ и други минерали, които съдържатъ самородно злато,
Изглежда, че едно много богато златно находище ще да се намира при с. Никищанъ, при Кушиница, Сѣрско, гдето въ една руда е било намѣрено до 20 грама злато на тонъ.
Споредъ всички гръцки и чужди изследвания златодобиването има въ Южиа Македония голѣмо бѫдеще.
Оловно-цинковитѣ руди въ Македония идватъ почти винаги съвмѣстно, поради което ще бѫдатъ разгледани заедно. Противно на изброенитѣ до тукъ руди, които сѫ привързани или къмъ старитѣ интрузивни скали (макаръ по възрасть да сѫ нови образования въ стари скали), или къмъ по-младитѣ серпентини, оловно-цинковитѣ руди сѫ привързани предимно къмъ най-младитѣ вулкански скали въ Македония. Тия скали покриватъ най-голѣма площь въ Кратовско и по посока къмъ Злетово. По тая причииа тъкмо тукъ се намиратъ и най-богатитѣ находища на галенитъ, отъ който се добива олово, и сфалеритъ, отъ който се добива цинка. Въ тоя руденъ районъ се намиратъ освенъ това и много други по-малоценни руди, количеството на които се преценява както следва (въ тонове): баритъ 35 милиона, манганъ 25 милиона, желѣзо 25 милиона, пиритъ 10 милиона, олово 10 милиона,
32
цинкъ 4 1/2 милиона, медь 1 1/2 милиона, а освенъ това и значителни количества злато, сребро, сѣра и други [1]. Най-много находища сѫ събрани около селата Злетово, Лесново, Шлегово, Пробищипъ и при самото градче Кратово. Тия находища, съ общо 5,000 хектара, образуватъ концесията „Злетово", притежавана отъ голѣмия „Selection Trust" въ Лондонъ, къмъ който се числи и богатото дружество „Трепча", което експлоатира оловно-цинковитѣ руди въ Косовско, при Трепча. Работата въ концесията „Злетово" започна едва въ 1937 год., като даде 110,000 тона руда годишно производство. Общото количество на рудата се изчислява на 950,000 тона, при срѣдно съдържание 11,5% олово, 1,7% цинкъ и 3,5 унции сребро на тонъ сурова руда.
Въ Струмишка околия оловно-цинкови руди се намиратъ както въ землището на самия градъ, така и въ землищата на селата Босилево и Василево. При Дойранъ се намира много надеждната концесия Башибосъ. Друго находище се намира при с. Богданци (Гевгелийско) близу до бившата югославо-гръцка граница. Напоследъкъ бѣ открито и едно находище при Прешово, друго — при с. Горни Коселъ, Охридско, близу до Охридското езеро (концесия „Опеница").
Въ Южна Македония дребни галенитови находища сѫ известни отъ много мѣста. Най-голѣмъ интересъ представляватъ, обаче цинковитѣ руди на островъ Тасосъ, които даватъ срѣдно годишно по 7,500 тона цинкова руда, незначителни количества полупреработена цинкова руда и около 2,000 тона смѣсена оловно-цинкова руда съ значително съдържание на сребро, поради което се продава за 6 милиона драхми.
Арсеновитѣ руди въ Македония сѫ привързани сѫщо така къмъ най-младитѣ вулкански скали, обаче въ една друга младовулканска область — тая, която се простира на югъ отъ Тиквешъ, на югъ отъ Кавадарци, по южнитѣ склоиове на Кожухъ-планина. Тукъ при селото Рожденъ арсенъ се получава още отъ 80-тѣ години на миналия вѣкъ отъ концесията „Алшаръ", съкратеното име на компанията Алатини и Шарно, която се разпадна, като концесията мина въ рѫцетѣ само на братя Алатини. Около тая концесия Алшаръ се е създало съ време цѣло селище — второто миньорско селище въ българскитѣ
1. Вж. Мил. Гавриловић, Привреда Јужне Србије. Скопље 1933, стр. 114.
33
земи следъ Перникъ, създадено като такова въ ново време. Тия арсенови руди вървятъ въ тѣсна връзка съ антимонови руди. Находището е извънредно богато и съ двата вида, обаче разработването му не е напреднало много, тъй като търсенето на тия два метала не е много голѣмо, макаръ че находищата имъ не сѫ много често явление (антимонътъ се употрѣбява за нѣкои сплави и за придаване на по-голѣма твърдость на оловото и медьта). Антимоновата руда съдържа до 53—62% антимонъ, а арсеновата до 48% арсенъ [1]. Тия руди се явяватъ като сублимационенъ продуктъ при вулканската дейность и сѫ били отложени въ триаски варовици, които сѫ прорѣзани отъ вулкански скали.
Арсенова руда се намира освенъ това и при градчето Прешово (концесия „Прешово"), а антимонова руда по югоизточния склонъ на Скопска Черна гора (концесия „Скопска Черна гора", въ землищата на селата Отляне и Бърняре) [2].
Манганови руди сѫ установени на нѣколко мѣста въ Македония: при с. Върбяни, Охридско; въ Бродска околия, въ близость до с. Изворъ; въ Велешка околия, при селата Чичево и Сирково; въ Кумановско, при селата Гошинци и Матейче [3]. Обаче единственото находище, което се експлоатира, се намира въ Халкидически полуостровъ, при с. Попличъ. Срѣдното годишно производство е около 700 тона. При с. Изворъ и Стратони, въ източния Халкидически полуостровъ въ близость съ посоченото вече голѣмо пиритно находище, се намира голѣмо находище отъ манганова руда съ 30 до 40% съдържание
1. Вж. Raphael Hoffmann, Der Antimon- und Arsenerzbergbau Alchar in Mazedonien. Oest. Zeitschr. f. Bergund Hüttenwesen, Wien. 1891 Bd. 39, Nr 16.
2. Антимоновата руда се дължи на това мѣсто на пневматолитно-хидротермални процеси, които сѫ се явили като последица отъ андезитовата ерупция, която се е случила тукъ презъ Терциера. Рудата се явява на контакта между серпентина и андезита. Антимоновитѣ находиша въ Кумановско сѫ изучени обстойно отъ G. Petunnikov, Die Erze des Schwarzen Berges bei Skoplje, Mazedonien, въ Montanistische Rundschau, № 2, 19, стр. 23.
3. И въ Велешко и въ Кумановско мангановитѣ руди сѫ привързани къмъ така наречената Велешка серия отъ палеозойски, вѣроятно силурски метаморфни скали и се явяватъ предимно като оксидпи манганови руди. За мангановитѣ руди при Чичево вж. М. Т. Luković, Note on the manganese and Iron-ore deposits near Gradsko in Macedonia, въ Геол. анали Балк. п-ва, т. 8, св, 1, Бѣлградъ, 1925, стр. 136—139.
34
на манганъ. Рудата се намира въ мрамора, който припокрива плагиоклазовия гранитъ. Отъ това находище само до първата свѣтовна война сѫ били извлѣчени 582,000 тона руда [1].
Въ Източна Македония особено богата съ манганови руди е мраморната область, която се намира на северъ отъ гр. Кавала, между Ески Кавала, Бадемли Чифликъ и залива Караорманъ. И тукъ тоя мраморъ се разполага върху гранитъ. Споредъ преценката на Косматъ, тукъ се намира около 60,000 тона руда всичко на всичко, обаче възможно е да се укажатъ и други находища въ близость съ тия, които сѫ известни. Рудата представя землеста маса отъ манганова руда и хематитъ, съ 20 до 25% манганово съдържание и 25% желѣзно съдържание [2].
Нѣколко хиляди тона манганова руда сѫ били извлѣчени по време на първата свѣтовна война и отъ находището при с. Гюреджикъ, на северозападъ отъ Драма, гдето тая руда идва въ видъ на гнѣзда, заедно съ оловно-цинкова руда, въ мрамора, пакъ надъ гранитни маси.
Въ Кумановско, при с. Никущакъ, се намиратъ и никелови руди, които не представятъ обаче никакъвъ практически интересъ.
Колкото Македония е богата съ метални руди, толкова тя е бедна на неметалии изкопаеми (съ изключение на магнезита, за който бѣше вече дума по-горе). Това се отнася за жалость и до вѫглищата, били тѣ черни, кафяви или лигнитни. Това се отнася особено за тая часть отъ Македония, която се намираше подъ югославска власть. Тукъ единствената мина за лигнитъ се намира при с. Нерези, близу до Скопйе. Експлоатацията ѝ започнала на 1928 година, въ нѣкои случаи дава до 20,000 тона годишно, въ други случаи спада до 3,263 тона (напримѣръ за отчетната година 1933/1934). Вѫглищата иматъ 4,852 калории; едва задоволяватъ една часть отъ нуждитѣ на Скопйе.
Отъ 1931 год. се използува и рудникътъ за лигнитъ при
1. Вж. Müller, Die Bergbauindustrie der europäischen Türkei. (Berichte über Handel und Industrie, zusammengestellt im Reichsamt des Innern, Berlin, 1913, Heft 12).
2. Вж. Fr. Kossmat, Geologie der Zentralen Balkanhalbinsel. Die Kriegsschauplätze 1914-1918 geologisch dargestellt, Heft 12, Berlin, 1921, стр. 189.
35
с. Драчево, пакъ въ Скопско. Изваждатъ ce само по нѣколко стотинъ тона годишно поради това, че лошиятъ лигнитъ отъ тая мина не намира пласментъ. Едно особено надеждно находище се открива при седмия километъръ по пѫтя отъ Дебъръ за Гостиваръ. Експлоатацията му обаче се затруднява отъ голѣмата отдалеченость на желѣзнопѫтната линия. Известенъ интересъ представятъ и лигнитнитѣ вѫглища при Смърково бърдо, на лѣвия брѣгъ на Вардара при Гевгели. Заслужаватъ да бѫдатъ споменати и лигнитнитѣ прослойки въ терциернитѣ наслаги на Мариово, при селата Витолище и Мелница.
Извънредно много находища, не много богати, но все пакъ експлоатируеми, се намиратъ въ Южна Македония, почти въ всички терциерни котловини. Тия находища могатъ да се опишатъ въ шесть групи:
1. Източна ограда на Сѣрската котловина. Тукъ се намиратъ дветѣ най-голѣми групи отъ лигнитни находища въ Южна Македония: при Черепляни, десетина километра югоизточно отъ гара Ангиста, гдето се получаватъ сравнително добри лигнитни вѫглища, около 6,600 до 7,000 тона годишно (производствениятъ капацитетъ е обаче значително по-голѣмъ), и непосрѣдствено до градъ Сѣръ, на северъ и изтокъ отъ града. Тия лигнити сѫ малко по-долнокачествени, обаче се явяватъ въ помощни пластове, та могатъ да се добиватъ и съ малко разноски въ по-голѣмо количество. До началото на сегашната война сѫ се добивали само по 8,000 тона срѣдно годишно, сега производството е увеличено, тъй като доставката на английски вѫглища за Солунъ е невъзможна. Тия мини сѫ едни отъ първитѣ, които бѣха турнати въ действие, по настояването на германскитѣ окупационни власти въ Гърция, на първо мѣсто за доставяне на гориво за бирената фабрика въ Солунъ, а при настѫпването на зимата и за задоволяване нуждата отъ отоплителни материали. Минитѣ сѫ били притежаиие на две частни лица.
2. Въ Солунското поле се разкриватъ лигнити на много мѣста въ неогеннитѣ наслаги, използуватъ се обаче само на едно мѣсто близу до градъ Беръ, и то въ много ограничено количество: годишно се вадятъ срѣдно едва 200 тона, които не задоволяватъ нуждитѣ дори на града.
3. Въ Леринско лигнититѣ сѫ отъ по-добро качество. Намиратъ се въ Неогена, който изпълва цѣлата южна, т. е. леринската
36
часть на Пелагонийската котловина. Най-добре разкритото находище е това на югъ отъ с. Баница. Напоследъкъ отъ него сѫ били получавани по стотина тона вѫглища месечно, главно за задоволяване нуждитѣ на околнитѣ села. Доста изобилни лигнитни находища се намиратъ и въ североизточния край на Леринско около селата Сетина и Живойна (първото село и до сега се намира подъ гръцка власть, а второто е въ новоосвободената бивша югославска часть на Македония).
4. Въ Сарѫгьолската котловина се намиратъ вѫглища на нѣколко мѣста, обаче на две мѣста тѣхната експлоатация се е указала рентабилна: при с. Нови градъ (Вегора на гръцки) и при с. Дурутово (Дурутларъ, Проастионъ на гръцки). Първото село се намира на нѣколко километра на изтокъ отъ с. Суровичево, непосрѣдствено надъ Островското езеро. Това находище е поставено сравнително много по-добре въ съобщително отношение, тъй като се намира много близу до желѣзопѫтната гара, докато находището при Дурутово е отдалечено на повече отъ 30 клм. При Нови градъ се получаватъ срѣдно годишно по 4,000 тона, съ постоянна тенденция къмъ покачване, докато при Дурутово се вади само колкото за задоволяване най-належащитѣ нужди на града Кайляръ, който се намира само на нѣколко километра отъ това село — получаватъ се по около 1000 тона годишно. Изглежда, че вѫглищата въ Сарѫгьолската котловина сѫ по-млади отъ тия въ първитѣ три котловини — изглежда, че сѫ левантийски, съвсемъ неузрѣли, поради което иматъ много малко калории — едва 3800 до 4000, и въ сравнение съ по-старитѣ, вѣроятно понтийски лигнити на първитѣ три котловини съ 4400 до 4800 калории, сѫ много по-долнокачествени.
5. Въ Гребенската околия (южната половина на Населишката котловина, която заема западната половина на срѣдното течение на рѣка Бистрица) се намиратъ доста хубави лигнитни вѫглища при селата Манеси, Христось и Пиниари. Тия вѫглища се намиратъ въ миоценски наслаги, по-стари сѫ отъ всички до тукъ изброени отъ Южна Македония, и затова показватъ висока калоричность. Даннитѣ за тия вѫглища не експлоатирани до сега само поради отдалеченость отъ съобщенията, сѫ следнитѣ [1]:
1. Вж. Τὰ πεπραγμένα и пр., таблица I.
37
Явно е отъ тия данни, че тия вѫглища сѫ абсолютно еднакви съ тия, които се намиратъ въ Тесалия при гр. Калабака. Подобието е лесно обяснимо, като се има предвидъ, че и дветѣ групи находища — тесалийскитѣ и гребенскитѣ — се намиратъ въ единъ и сѫщъ миоценски басейнъ.
6. Въ Серфидженската котловина, която се намира по източната часть на срѣдното течение на Бистрица, се намиратъ сѫщо така вѫглшца, особено въ по-голѣмо количество при с. Рахово (Полирахонъ е повото гръцко име), на нѣколко километра югозападно отъ града Серфидже (Сервия). Правени сѫ само опити за използуване на тия не особено добри лигнити, съ само 3885 калории, при 19,68 влага, 19,05 пепель, 26,71 вѫгленъ, 34,56 летливи вещества, 0,87 чиста сѣра и 0,54 летлива сѣра [1].
Нѣма да се спирамъ на лигнитнитѣ и кафявитѣ каменни вѫглища, които се намиратъ въ тая часть на Македония, която бѣше свободна и преди 6 априлъ 1941 година, защото сѫ много добре известни отъ труда на Коняровъ [2] и отъ отчетитѣ на д-во Гранитоидъ, което експлоатира най-голѣмото находище, при с. Брѣжане, на югоизтокъ отъ Симитли. Вѫглищата отъ това и нѣкои други находища въ североизточната часть на Македония сѫ най-добритѣ, които се намиратъ изобщо въ Македония.
За вѫглищата въ Македония е характерно, че сѫ много пръснати, поради което се затруднява експлоатацията, че сѫ долнокачествени, поради което не могатъ да се употрѣбяватъ за всѣкаква цѣль и, най-лошото, че сѫ въ количество, което не е достатъчно за нуждитѣ на страната. Това, може-би, ще наложи да се развие тъкмо тукъ въ голѣмъ размѣръ добиването на бѣли вѫглища, чрезъ уползотворяване на грамадната енергия, която криятъ македонскитѣ рѣки, до една съ голѣмъ падъ дори и въ долнитѣ си течения. Начинътъ, по който е
1. Пакъ тамъ, сѫщата таблица.
2. Г. Коняровъ, Кафявитѣ вѫглища въ България. София, 1932.
38
била оползотворена водата на Тетовската рѣка и на рѣка Треска при с. Матка, може да служи въ това отношение като много насърдчителенъ примѣръ. Ако въ Южна Македония електродобиването не е направило толкова голѣмъ напредъкъ, то е не защото липсватъ водни сили, а защото получаването на течни горива по морски пѫтъ, било отъ Съветския съюзъ, или отъ Румъния или дори отъ Америка, е било много лесно, като при това тоя начинъ на електроснабдяване чрезъ малки термични централи съ течни горива, каквито се намиратъ почти въ всѣко по-голѣмо селище на Южна Македокия, не изисква и инвестиране на голѣми капитали.
Добиването на всички други неметални изкопаеми има въ Македония още по-второстепенно значение.
Азбестъ се намира въ Качанишка околия и въ околноститѣ на Дойранъ и Фурка. Никѫде не се е дошло до експлоатация.
Талкъ се намира на доста мѣста въ Македония, обаче до експлоатация се е дошло само въ землището на с. Хортачъ, на 15 клм. източно отъ Солунъ. Тукъ се добива по примитивенъ начинъ срѣдно годишно по 30 тона талкъ, който задоволява ограниченитѣ нужди на Гърция.
Сѣра се намира на нѣколко мѣста въ Македония, обаче никѫде не се експлоатира. Особено интересни сѫ находищата при с. Рожденъ (въ връзка съ находищата на арсенови и антимонови руди) и при солфатарата при с. Коселъ (Охридско), гдето и до днесъ се отдѣля сѣроводородъ въ такова голѣмо количество, че мѣстото се разпознава отъ далеко по своята миризма. [1] На това мѣсто се е дошло и до сублимиране на чиста сѣра, която изпълва всички пукнатини на триасовия варовикъ, силно надробенъ на това мѣсто отъ единъ разсѣдъ.
Мраморътъ е една отъ най-разпространенитѣ скали въ Македония. При това на доста мѣста той е пригоденъ за техническо използуване, много красивъ е, и поради това се явява като единъ твърде много употрѣбяванъ декоративенъ материалъ отъ дълбока древность до наше време. Кавала, Солунъ и други по-голѣми градове въ Южна Македония дължатъ своята ослѣпителна бѣлота презъ лѣтото не само на
1. За това сѣрно находище вж. С. Трајановић, Солфатара у Коселу, въ Геолошки анали Балк. полуострво, књ. 8, св. 1, 1925 стр. 140—146.
39
жаркото слънце и на непокритото отъ никакво облаче небе, но и на многото мраморъ, който се вижда по тротоари, стѫпала, стени, цокли и въ много други случай. Особено добри мрамори се добиватъ на островъ Тасосъ: чисто бѣли и дребнозърнести, неразпукани. Тия находища сѫ били известни още отъ древностьта.
Въ Северна Македония хубавъ ивичестъ мраморъ се получава въ землищата на селата Костинци и Плетваръ, Прилепско, при градъ Гостиваръ, въ общината Количане, Скопско, и на много мѣста въ Бродска околия. Тукъ се намира и сравнително добъръ ониксъ.
Каменна солъ не е намѣрена до сега никѫде въ Македония. Намиратъ се на нѣколко мѣста солени извори, но тѣ положително не сѫ въ връзка съ солни залежи. Това е въ връзка съ обстоятелството, че тия геоложки формации, къмъ които обикновено е привързана каменната соль, липсватъ въ Македония. Въ замѣна на това по брѣга на Бѣло море има на много мѣста сгодни условия за добиване на морска соль (трѣбва да се има предъ видъ, че соленостьта на Бѣло море е 30 до 35‰, а на Черно море само 19‰ при брѣга на Бургаския заливъ). Бѣломорскиятъ брѣгъ на Македония се използува за сега за тая цель само на югъ отъ носъ Голѣмъ Карабурунъ, по югозападния брѣгъ на Халкидически полуостровъ.
Гипсъ се намира на много мѣста въ Македония. Особено забележително е обаче находището при селата Райчица и Косоврасти, на изтокъ отъ градъ Дебъръ. Това находище се продължава на западъ и въ албанска територия, като образува подлогата на цѣлата Корабъ-планина. Тукъ дебелината на гипса достига до 1000 м. и се дължи на голѣми надхлъзвания и компресирания на гипсови триаски маси, които сѫ се разполагали първоначално на по-голѣмо пространство, обаче въ по-тънъкъ пластъ. Поради отдалеченость отъ главнитѣ съобщителни линии тоя гипсъ не може да се експлоатира (взетата единствена концесия „Рада" на Рада Пашичъ отъ Бѣлградъ не е работила), въпрѣки голѣмото приложение, което гипсътъ намира като строителенъ материалъ, торъ и въ циментовата индустрия.
Варовикъ и мраморъ за добиване на варь се ломятъ на много мѣста въ Македония. Въ връзка съ голѣмата консумация на варь въ най-голѣмия градъ на Македония — Солунъ
40
тукъ наблизу, на 10 клм., при с. Пайзаново (Киречъ-кьой, Асвестохорионъ на гръцки), се намиратъ голѣми каменоломни и модерни голѣми пещи за горене на варь. До преди нѣколко години горенето е ставало въ примитивни малки пещи отъ селянитѣ — българи, които сѫ известни като варджии въ цѣлия Балкански полуостровъ. Отъ тамъ и турското название на селото.
Мергелъ и то за добиване на циментъ се вади въ ограничено количество въ околноститѣ на Скопие.
Кариери (диатомеева пръсть) се намира на нѣколко мѣста въ Мариово и Тиквешъ [1].
Кариери за добиване на строителенъ и настилоченъ материалъ се намиратъ на много мѣста въ Македония и бихме отишли много далече, ако речемъ да ги изброяваме.
Ще приключа настоящия прегледъ върху минералиитѣ богатства на Македония като хвърля бѣгълъ погледъ върху въпроса за присѫтствието на петролъ въ Македония. Поради преобладаването на кристалинни скали и изобщо на терени, които никога не могатъ да бѫдатъ петролоносни, никога не е имало голѣми надежди за намиране на петролъ въ Македония. Следъ като се установи обаче присѫтствието на земни газове съ голѣмо съдържание на метанъ въ Тесалия и Южна Албания, следъ като се установи съ сигурность наличностьта на доста голѣми количества петролъ въ Прибрѣжна Албания и на по-малки количества въ Корчанско, само на десетина километра отъ западната граница на Македония, следъ като най-после се установи, че се намиратъ макаръ и незначителни петролни извори при Соколъ-Баня въ Източна Сърбия въ една котловина, която прилича на много отъ македонскитѣ котловини, надеждата, че може да се намѣри петролъ и въ Македония, се повиши. Това стана особено следъ като се установиха доста голѣми залежи отъ асфалтъ при Колиндросъ, на 38 клм. югозападно отъ Солунъ, и при Бущрание, въ Кумановско, гдето е запазенъ периметъръ за търсене на петролъ отъ „Югославянското дружество за нафта и петролъ", съ седалище въ Лондонъ. Въ Солунско пъкъ, и то не само около Колиндросъ, но и на нѣколко други мѣста въ Солунското
1. За тия находища вж. Luka Marić, Diatomejska zernlja od Gornjeg Disana, Pulića i Zovića u Vardarskoj banovini, въ Vesnik geol. inst Kralj. Jugoslavije, knj. 7. 1938, стр. 333—336.
41
поле, бѣха взети голѣми периметри за дирене на петролъ отъ фирмата Рейсъ, на единъ богатъ гръкъ отъ Александрия. Тая фирма направи грамадни разходи за проучвателнитѣ работи, при което сѫ били пробити десетки сонди на повече отъ 700 м. дълбочина, като въ всички случаи е била достигана подлогата на младия Терциеръ, състояща се отъ мезозойски варовици и палеозойски кристалинни шисти, за които е изключено да се явяватъ като петролоносна скала. При всички тия сондажи не се е намѣрила нито следа отъ петролъ. Нищо чудно: това сѫ малки басейни, които не могатъ по никой начинъ да се сравнятъ съ голѣмитѣ басейни, които сѫ се развили въ предземнитѣ снишености, както е случаятъ съ румънския предземенъ басейнъ и албанския предземенъ басейнъ. Може би малко по-голѣма вѣроятность има да се намѣрятъ следи отъ петролъ въ западната часть на срѣдното течение на р. Бистрица, въ Населишката котловина, която се явява геоложки като продължение на Корчанската котловина, гдето сѫщо така сѫ намѣрени следи отъ петролъ. Тоя петролъ не е могълъ да се събере въ по-голѣми маси не само поради незначителната разпространеность на Терциера по тия мѣста, но и поради несгоднитѣ тектонски условия — тия котловими се намиратъ въ голѣми синклинали, докато за петролнитѣ находища сѫ благоприятни, както е известно, малкитѣ и ненарушени отъ разсѣди антиклинали.
Македония е една отъ най-слабо изученитѣ въ геоложко отношение страни на Балканския полуостровъ, поради което нѣма никакво съмнение, че доста други минерални богатства оставатъ и до днесъ неизвестни. Но дори и само това, което е вече познато, дава основание да се мисли, че на тая страна предстои, отъ рударска гледна точка, голѣмо бѫдеще.
Планинитѣ на Македония сѫ ценни не само като мѣста, гдето се раждатъ и отъ тукъ се разселватъ по всички български краища най-коравитѣ българи, но и чрезъ минералнитѣ богатства, които се криятъ въ тѣхъ и които очакватъ по-предприемчива рѫка, за да бѫдатъ разработени. Това изправя и нашитѣ деятели въ тоя дѣлъ на стопанския животъ предъ нови задачи, които, нека вѣрваме, тѣ ще съумѣятъ да разрешатъ по най-правиленъ начинъ.