Македонски Прегледъ
Година
XIII, книга 1, София, 1942

 

3. Българскиятъ князъ Пленимиръ

 

Отъ Ив. Дуйчевъ

 

 

Въ Дриновия преписъ на Синодика се въздава вѣчна паметь на владѣтелитѣ християни отъ първото царство съ следнитѣ думи:

[1]. Въ Палаузовия преписъ, за жалость, тази часть е загубена [2]. Споменатитѣ владѣтели сѫ добре известни: Борисъ-Михаилъ (852—889), Симеонъ (893—927), Петъръ (927—969), Борисъ II (969—972), Романъ (979—997), Самуилъ (997—1014), Гавриилъ-Радомиръ (1014—1015), Иванъ Владимиръ (зетскиятъ князъ — зеть на Самуила) и Иванъ Владиславъ (1015—1018), синъ на Аарона. Всички тѣзи лица сѫ споменати въ строга хронологическа последовность. Всрѣдъ редицата познати исторически имена едно единствено име — Пленимиръ — не е познато отъ никакви други исторически извори. To не се срѣща и въ запазенитѣ поменици съ имена на български царе и царици [3].

 

Това указание на Синодика за Пленимира не е избѣгнало обаче отъ вниманието на именития нашъ историкъ М. Дриновъ. Въ Дуклянската лѣтопись се споменува като дуклянски владѣтель презъ втората половина на X в. едно лице, сѫщо така непознато отъ други извори, именно Предимиръ (Predimirus; погрѣшно Prelimirus) [4]. Въ свръзка съ Предимира е

 

 

1. Вж. М. Г. Попруженко, Синодикъ царя Борила (София 1928), стр. 77 § 87.

 

2. Вж. Попруженко, п. с., стр. 77 бел. 1.

 

3. Вж. Йорд. Ивановъ, Поменици на български царе и царици (ИзвИдво, IV. 1915, стр. 219—229).

 

4. Вж. Ф. Шишич, Летопис попа Дукљанина (Београд—Загреб 1928), стр. 323 сл.

 

 

13

 

указано едно занимливо сведение за смъртьта на царь Петра I и за завоюването на Източна България отъ византийския императоръ Иоанъ Цимисхи (969—976). Лѣтописецътъ разказва, че „по това време" починалъ българскиятъ царь Петъръ, който пребивавалъ въ града Велики Преславъ. Византийскиятъ императоръ (Graecorum imperator) съ силна войска покорилъ цѣлото българско дарство, следъ което се завърналъ въ Цариградъ (ad polatiain suam), като оставилъ войската си въ завоюваната земя. Началницитѣ на оставената войска обаче завзели „цѣлата провинция Рашка", чийто жупанъ избѣгалъ и потърсилъ прибѣжище съ двамата си сина и дъщеря си при Предимира [5]. Предимиръ се оженилъ за дъщерята на рашкия жупанъ, на име Прехвала (Prechvala) [6]. Следъ като разказва за нѣкои дѣла на Предимира, лѣтописецътъ завършва:

 

„Живѣ, прочее, царь Предимиръ много години и видѣ синове на своитѣ синове и почина въ дълбока старость. Закопанъ с съ голѣма честь, почить и слава въ епископството на Рашка, въ църквата на свети Петра" [7].

 

Сведенията на Дуклянската лѣтопись за Предимира, а особено въ свръзка съ българитѣ, се сторили твърде съмнителни на Дринова. Като разглежда тѣзи сведения на дуклянския лѣтописецъ, М. Дриновъ [8] дохожда до заключение, че този разказъ за Предимира (у Дринова „Прелимиръ") е измисленъ. Но Дриновъ добавя, че „ако Прелимиръ е историческо, а не измислено лице, то той. . . трѣбва да е вземенъ отъ българетѣ" [9]. Покойниятъ историкъ намираше подкрепа за това свое схващане тъкмо въ посоченото

 

 

5. Вж. Шишич, п. с., стр. 324—325, гл. XXX: Ео tempore defunctus est Bulgarorum imperator Petrus nomine, qui sebedat in civitate Magna Preslava et Graecorum imperator, congregans validam fortitudinem gentis suae, obtinuit totam Bulgariam suoque subiugavit imperio; deinde reversus ad polatiam suam, reliquit suum exercitum. Hi autem qui praeerant exercitui, venieutes cum exercitu, ceperunt totam Rassam provinciam. Iupanus etiam Rassae fugit et venit ad regem Predimirum cum duobus filiis suis, Pleno et Radigrado, et filia sua nomine Prechvala . . . Въ италианския преводъ се чете Prelemir.

 

6. Вж. п. c., стр. 325.

 

7. Вж. п. с., стр. 327: Vixit autem Predimirus rex annis multis et vidit filios filiorum suorum et in senectute bona mortuus est; et sepultus est in episcopio Rassae, in ecclesia sancti Petri cum magno honore et reverentia atque gloria.

 

8. M. Дриновъ, Началото на Самуиловата държава (въ Съчинения, I. София 1909), стр. 353 сл.

 

9. Дриновъ, п. с., стр. 355.

 

 

15

 

мѣсто отъ Синодика: „Въ единъ рѫкописенъ български синодикъ, въ който се споменуватъ наредъ българскитѣ царе, пише Дриновъ [10], следъ царь Петра и предъ неговия синъ Бориса, срѣща се име Плѣнимиръ". Тукъ Дриновъ посочва намиращия се у него преписъ на Синодика [11]. „Не може да се каже, пише нашиятъ ученъ, че това име е прѣкоръ или прозвище на Петра; а пъкъ отъ друга страна се знае, че той не е ималъ нито братъ, нито синъ, който да е носилъ такова име, или да е царувалъ подиръ него въ България. По всичко се види, че това име е на нѣкой български юнакъ, който се е прославилъ въ тогавашнитѣ войни между българетѣ и византийцитѣ, та поради това за него сѫ били съставени народни пѣсни, и въ тие пѣсни следъ време народътъ е привдигалъ тоя юнакъ до царь. Оттука, сиречь изъ народнитѣ пѣсни, името на тоя юнакъ, види се, е пренесено въ поменика на българскитѣ царе, дето сѫ го и смѣстиле между съвременницитѣ му Петра и Бориса". Дриновъ припомня по-нататъкъ за връзкитѣ между българитѣ и „далматийскитѣ словене", поради което лесно може да се обясни, споредъ него, „какъ е могло името на тоя юнакъ да достигне до Далмация и да влѣзе въ историята на Дуклянский пресвитеръ, който, види се, по-голѣмата часть отъ многобройнитѣ си кралеве е взелъ отъ народнитѣ пѣсни". Когато съставительтъ на Дуклянската лѣтопись включилъ Пленимира въ „измислената. . . генеалогия на реченитѣ кралеве", то той, споредъ Дринова, „нѣщо отъ неговитѣ работи е изхвърлилъ, а нѣщо е притурилъ отъ себе си”. . . Наистина, Дриновъ предполагаше, че може да се противопостави на това отъждествяване различието въ имената — „Плѣнимиръ" отъ Синодика и „Прелимиръ" въ Дуклянската лѣтопись. Но това възражение Дриновъ не намираше „за силно", защото собственитѣ имена въ изданията на лѣтописьта били „твърде покварени", и затова „не е чудно, че и името Плѣнимиръ е такожде изкривено". Дриновъ дори предлагаше [12] да се поправи въ Дуклянската лѣтопись името

 

 

10. Дриновъ, п. с., стр. 356.

 

11. Дриновъ, п. с„ стр. 356 бел. 33; той цитира мѣстото отъ Синодика („намира се въ единъ рѫкописенъ сборникъ (XIV в.), който преди три години ми подари въ Панагюрище г. Цвѣтко х. Томевъ”), обаче очевидно по погрѣшка, е пропустналъ името на Иванъ Владислава.

 

12. Дриновъ, п. с., стр. 357.

 

 

16

 

„Прелимиръ" на „Плѣнимиръ", и то „даже и тогава, ако би дуклянский Прелимиръ и да не е тъждественъ съ нашия Плѣнимиръ". Покойниятъ историкъ, прочее, както личи отъ тѣзи му думи, самъ се е съмнявалъ въ тъждественостьта на дветѣ личности. Не много време следъ това [13] Дриновъ повтори почти дословно изказаното веднажъ мнение. Дриновъ пише, че при наследницитѣ на царь Петра I „въ Болгаріи существовала какая-то весьма крупная личность, носившая имя Плѣнимира". Въ различие отъ по-рано изказаното мнение, Дриновъ допуска сега, че подъ това име се крие „нѣкакъвъ, останалъ неизвестенъ намъ, родственикъ на българскитѣ царе, или, по-скоро, нѣкакъвъ юнакъ, който се прославилъ съ воеини подвизи въ време на известнитѣ войни на българитѣ съ византийцитѣ. . . .” Той приема, че тази „слава болгарскаго царевича или юнака Плѣнимира” е намѣрила отгласъ въ Дуклянската лѣтопись.

 

Нѣколко години по-късно М. Дриновъ, като даваше сведения за намиращия се у него рѫкописенъ сборникъ съ Синодика, засегна пакъ въпроса за Пленимира [14]. Той посочи, че „списъкътъ на старото българско царство е съставенъ въобще правилно съгласно съ достигналитѣ до насъ най-достовѣрии исторически свидетелства. Въ този списъкъ ние намираме само едно име (Плѣнимиръ), което не се срѣща нито въ единъ отъ известнитѣ сега намъ паметници. . .” Дриновъ припомня изказаното по-рано отъ самия него предположение, че това име ще да е попаднало въ Синодика изъ народнитѣ предания. Тукъ, обаче, той поправя това свое схващане: „Но сега, като се запознахме по-добре съ книжовнитѣ похвати на съставителитѣ на Синодика, ние мислимъ, пише Дриновъ [15], че тѣ сѫ взели това име (Плѣнимиръ) изъ нѣкакъвъ не дошелъ до насъ книжовенъ изворъ".

 

Въ нашата историческа книжиина се говори единствено за двама синове на царь Петра — именно Борисъ и

 

 

13. М. Дриновъ, Южные славяне и Византія въ X вѣкѣ (въ Съчинения, I), стр. 519—520.

 

14. М. Дриновъ, Новый церковно-славянскій памятнікъ съ упоминаныемъ о славянскихъ первоучителяхъ (въ Съчинения, II, София 1911), стр. 336.

 

15. Дриновъ, п. с., стр. 336 бел. 13. Дриновъ изобщо, доколкото зная, е единствениятъ нашъ ученъ, който е обърналъ внимание на това мѣсто отъ Синодика и се опиталъ да отъждестви името на Пленимира.

 

 

17

 

Романъ [16]. При възобновяването на мирния договоръ между България и Византия презъ 963 год. Борисъ и Романъ били изпратени заложници въ Цариградъ. У Георгий Кедрииа се разказва, че „царьтъ на българитѣ Петъръ, когато починала жена му, бързо подновилъ мира и сключилъ договоръ съ императоритѣ [Василий и Константинъ], като далъ заложници и собственитѣ си синове Бориса и Романа" [17]. Иоанъ Зонара повтаря почти буквално сѫщото [18]. Следъ смъртьта на царь Петра († 30 януарий 969 год.) [19] двамата князе се завърнали въ България, за да заематъ бащината си власть [20]. Петровиятъ наследникъ царь Борисъ II (969—972) преживѣлъ печалнитѣ дии на руското и византийското нашествие въ България, а следъ покоряването на страната отъ имп. Иоанъ Цимисхи билъ откаранъ пленникъ въ Цариградъ [21]. Византийскитѣ писатели съобщаватъ, че при заемането на Преславъ отъ ромейскитѣ войски, въ българската столица билъ заловенъ Борисъ II заедно съ царицата и две деца [22], а Яхя Антиохийски допълва, че тамъ били пленени двамата синове на

 

 

16. Ср., напр., В. Н. Златарски, История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове, I, 2 (София 1927), стр. 861.

 

17. Вж. Scylitzes-Cedrenus, Hist., ed. В., II, pp. 346,21—347,1 :

Cp. и Златарски, п. c., стр. 569—570; cp. стр 590 бел. 2.

 

18. I. Zonaras, Hist., ed. B. III. p. 495,7-10:

 

19. За датата на смъртьта му cp. Златapcки, п. с., стр. 589 бел. 2 стр. 590 бел. 2. — К. Иречекъ, История на българитѣ. Поправки и добавки (София 1939), стр. 102, обаче, е склоненъ да приеме датата януарий 970 г. У Иречека, при това, е допустната грѣшка, като се говори само за една българска княгиня.

 

20. Scyl.-Cedr., II, р. 346,2-3: τῆς πατρῴας ἀντισχέσθαι βασιλείας; I. Zonaras, III, р. 495,11 : τὴν πατρῴαν ἄρχὴν κατακτήσασθαι. . .

 

21. Златарски, п. с., стр. 593 сл., 624 сл.; по-друго и по-правдоподобно тълкувание на събитията е дадено отъ проф. П. Мутафчиевъ, Русско-болгарскія отношения при Святославѣ (= Seminarium Kondakovianum, IV. 1931, pp. 77—94).

 

22. Leo Diaconus, ed. B., p. 136,15-17; Scyl.-Cedr., II, p. 396,10-11; I. Zonaras, III, p. 529,6-7; cp. Златарски, п. c., стр. 612.

 

 

18

 

Самуила (вмѣсто Петра) [23]. Известно е, че по-малкиятъ братъ Романъ билъ скопецъ [24]. Следъ смъртьта на имп. Иоанъ Цимисхи (976 год.) Борисъ и Романъ избѣгали въ България, но при бѣгството Борисъ билъ убитъ [25]. Романъ билъ признатъ за български царь [26]. За никакъвъ другъ потомъкъ на царя Петра I въ тѣзи сѫдбоносни времена не се споменава. Наистина, по случай преговоритѣ между българи и византийци къмъ втората половина на 969 год. се споменаватъ нѣкакви български княгини, изпратени въ Цариградъ, за да бѫдатъ сродени съ византийскитѣ престолонаследници [27]. Сведенията обаче сѫ твърде общи и неопредѣлени, та е трудно да се смѣта, че това сѫ били дъщери на царя Петра [28].

 

Нѣкои византийски писатели отъ времето даватъ едно ценно указание за чедата на царя Петра I и то за времето още презъ началнитѣ години на неговото дълго царуване. Разказва се, че „Мария, внучка на императора Романа и жена на Петра българина, идвала често (πολλάκις) отъ България въ Цариградъ, за да посещава баща си и дѣдо си. За сетенъ пѫть тя дошла съ три деца, следъ като баща ѝ Христофоръ билъ вече починалъ. Като получила голѣмо богатство отъ дѣдо си, тя се завърнала съ честь” [29]. На това сведение, ако

 

 

23. Вж. В. Р. Розенъ. Императоръ Василій Болгаробойца. Извлеченія изъ лѣтописи Яхъи Антиохійскаго (Спб. 1883), стр. 181; ср. Златарски. п. с., стр. 624 б. 2.

 

24. Sсуl.-Cedr., II, р. 435,6-7; Zonaras, р. 547,11 ; ср. Златарски, п. с., стр. 624 и 642 б. 1.

 

25. Sсуl.-Сеdr., II, р. 435,7-13 ; ср. Златарски, п. с., стр. 648 сл.

 

26. За по-нататъшната сѫдба на Романа вж. у Златарски, п. с., стр. 658 сл., 690, 694, 723. На този български владѣтель сѫ посветени статиитѣ на Н. П. Благоевъ, Българскиятъ царь Романъ (= Мак. Пр, VI, 4, 1931, стр. 21—44); Поражението и пленяването на царь Романа (п. т., III, 3, 1927, стр. 1—14).

 

27. Leo Diас., р. 79,13-21 (той говори за παρθένους τοῦ βασιλικοῦ γένους); р. 86,11-14; ср. Златарски, п. с., стр. 595 сл.

 

28. Златарски, п. с., с. 597 6.2, ги смѣта за „близки роднини на българския царь". St. Runciman, The Emperor Romanus Lecapenus and his Reign (Cambridge 1929), Appendix IV. II, ги e смѣталъ, вѣроятно, за дъщери на царь Петра, та това е отбелязълъ, че той ималъ „2 daughters.

 

29. Вж. Theoph. Contin., Hist., ed. B, p. 422,10-15:

Почти сѫщото е повторено и у G. Monachus [Contin.], ed. B., p. 913,6-11 съ нѣкои дребни различия, напр.:

вж. сѫщо Георгия Амартолъ, Хроника, изд. Муралтъ (СПб. 1859), стр. 810,9-14. Всички тѣзи извори зависятъ тѣсно помежду си.

 

 

19

 

и да е достатъчно известно [30], досега не е обърнато почти никакво внимание [31]. Споредъ византийскитѣ хронисти, прочее царица Мария-Мира се явила въ Цариградъ за последенъ пѫть следъ смъртьта на баща си Христофоръ и водѣла съ себе си три деца. Съимператорътъ Христофоръ починалъ презъ месецъ августъ 931 година, четвърти индиктъ [32]. Датата на неговата смърть е безспоренъ terminus post quem. Може да се предполага, че царицата на българитѣ ще да е посетила византийската столица наскоро следъ смъртьта на своя баща [33], но, въ всѣки случай, най-крайниятъ и безсъмненъ terminus ante quem е свалянето на императора Романа Лакапина отъ престола въ края на 944 год. [34]. Това сведение на византийскитѣ хронисти дава възможность, отъ друга страна, да се установи, че споменатитѣ три чеда на царь Петра I сѫ били родени преди 931 год. или, въ краенъ случай, преди декемврий 944 година. Две отъ тѣзи Петрови чеда сѫ, несъмнено, князетѣ Борисъ и Романъ. Кое би могло да бѫде третото Петрово чедо? Дали не би могло да се отъждестви тъкмо съ споменатия въ Синодика Пленимиръ? [35]. Трѣбва да се припомни общата безсъмнена достовѣрность на този нашъ паметникъ като исторически изворъ за родното ни минало. Недопустимо е предположението, че между имената на българскитѣ

 

 

30. Ср. Златарски, п. с., стр. 536; St. Runciman, ор. с., рр. 78, 102.

 

31. Така, К. Иречекъ, История на българитѣ. Поправки и добавки, стр. 94, възъ основа на текста на Georgius Monachus [Contin.], ed. B., p. 919, e поправилъ даденото въ своята История на българитѣ (София [ 1928]), стр. 134 б. 1, родословие, като за царица Мария е отбелязълъ παῖδες τρεῖς.

 

32. Вж. Тhеорh. Соntin., р. 420,17-21; G. Monachus [Contin.], p. 911,17-21; Г. Амартолъ, p. 838,17-21. Cp. Runciman, op. c., стр. 78

 

33. Въ посоченитѣ византийски хроники указанието за посещението на царица Мария въ Цариградъ е поставено между събития отъ годинитѣ 933 (шести индиктъ) и 934 (седми индиктъ).

 

34. За датата вж. Runciman, op. c., p. 232 sqq.

 

35. Cp. Ив. Дуйчевъ. Изъ старата българска книжнина (София 1940), стр. 222—223.

 

 

20

 

владѣтели [36] е могло да се вмъкне името на нѣкакъвъ народенъ герой, а още по-малко на нѣкакъвъ князъ чужденецъ [37]. Докато Борисъ и Романъ носятъ неславянски имена — за споменъ на своитѣ прадѣдовци — князъ Борисъ-Михаила и на византийския императоръ Романъ Лакапина [38] — то другиятъ споменатъ князъ носи звучното славянско име Пленимиръ [39]. He е ли билъ князъ Пленимиръ първороденъ синъ на царь Петра, та затова е споменатъ на първо мѣсто ? ... Неговото име обаче вече не се споменува нито въ свръзка съ събитията презъ 963 год., нито презъ сѫдбоноснитѣ години въ края на първото българско царство. Отъ това би могло да се заключи, че той ще да е билъ вече починалъ и то още твърде младъ. Изворитѣ за времето на царь Петра I сѫ извънредно оскѫдни и малоречиви, та затова не е чудно, че изобщо не е запазено никакво по-обстойно и по-точно сведение за този български князъ, който, може би, не е доживѣлъ дори до зрѣла възрасть и поради това изобщо не е игралъ никаква роля въ политическия животъ на своята страна.

 

 

36. Единственъ князъ е Иванъ Владимиръ.

 

37. 3а споменатия въ Дуклянската лѣтопись Предимиръ като сръбско-дуклянски князъ вж. у Шишич, п. с., стр. 449 сл.; за другъ единъ Предимиръ, синъ на Воислава, вж. п. т., стр. 344, 348, 354, 355, 459 сл.

 

38. Споредъ нѣкои сведения, Романъ е носѣлъ и второ име — очевидно, въ паметь на дѣдо си — Симеонъ. Вж. Scyl.-Cedr., II, р. 455,15-17:

Cp. Златарски, п.с., стр. 690, 723.

 

39. Името Пленимиръ, изглежда, не е било необичайно между южнитѣ славяии. Между синоветѣ на сръбско-дуклянския князъ Предимира се споменува единъ, съ име Plenus, Плѣнь (итал. преводъ Pigna); вж. Шишич, п. с., стр. 325, 450 и бел. 91, гдето сѫ указани и други примѣри.

 

[Back to Index]