4. Българитѣ въ Македония подъ гръцка власть
Отъ † Д-ръ Вл. Руменовъ
I. Гръцката теза и нейнитѣ методи на работа
1. Книгата на О. Н.
2. Картата, приложена къмъ книгата на О. Н.
3. Даннитѣ на гръцката държавна статистика, изд. 1930 год.
4. В-къ „Елефтеронъ Вима" за спора
II. Българската теза и нейниятъ методъ
1. Даннитѣ на проф. Йорд. Ивановъ
2. Едно мнение на бившия м-ръ на външнитѣ работи г. Ат. Буровъ
3. Източницитѣ за нашата работа
III. Резултати
1. Резултати отъ гръцкия методъ
2. Резултатитѣ отъ нашия методъ
Следъ освободителнитѣ войни презъ 1912—1913 и 1915—1918 год. положението на българитѣ останали подъ чужда власть се влоши много повече, отколкото бѣше преди тия войни. Правителствата на съседнитѣ намъ държави не само не спазватъ задълженията по мирнитѣ договори за народностнитѣ и културнитѣ лрава и свободи на малцинствата, но се стремятъ при всѣки удобенъ случай да агитиратъ и убеждаватъ свѣта, какво следъ войнитѣ на Балканитѣ въ тѣхнитѣ територии или вече нѣма българи, или ако ги има, тѣ сѫ толкова малко, че въпросьтъ за малцинствата трѣбва да се счита за ликвидиранъ. Въ това отношение гръцката държава и гръцката общественость държатъ първо мѣсто съ тоя начинъ на борба противъ малцинствата и малцинствения въпрось. И трѣбва да се признае, че колкото се отнася до пропагандната литература, която има за целъ да убеди — или по-добре да заблуди чуждия свѣтъ — въ полза на гръцката теза, Гърция постигна известенъ успѣхъ, даже следъ конвенцията Политисъ-Калфовъ, като покри своята теза съ авторитета на О. Н., което издаде презъ 1926 год. единъ томъ подъ надсловъ: L'Établissement des réfugiés en Grèce avec 67 illustrations, une carte d'établissement des rèfugiés ruraux et urbains et un carte ethnografique de la Macédoine Geneve 1926.
Съдържанието на тая вредна за насъ книга и до сега не е опровергано. Ето защо въ името на истината и служейки си съ чисто наученъ методъ, съ долнитѣ редове дължимъ да отхвърлимъ като невѣрни, както метода на работата въ това издание на О. Н., така и извлѣченитѣ резултати.
I. Гръцката теза и нейнитѣ методи на работа
1. Книгата на О. Н.
Съдържанието на тая книга е било представено на съвета на О. Н. съ писмо отъ председателя ва сѫщото учреждение,
56
именития англичанинъ Charles Р. Howlevd. Въ това писмо между другото се казва, че съдържанието на тая книга е единъ документъ, въ който се излагатъ данни за разрешаване на две задачи — едната хуманитарна, a другата политическа. Хуманитарната била постигната чрезъ разходването на известния заемъ на гърцитѣ, разрешенъ отъ О. Н. за настаняване на бѣжанцитѣ отъ Мала Азия.
Въ казаното пъкъ за политичсската задача на това учреждение ясно личи, че гръцкото правителство е успѣло много изкусно съ авторитета на именититѣ чужденци въ това учреждение да прокара своята противобългарска пропаганда, какво въ Македония, която се владѣе отъ гърци, нито преди балканскитѣ войни, нито сега „българеющитѣ" се гръцки поданици не представляватъ нѣкакво мнозинство. На стр. 5 и 6 отъ това издание на О. Н. се чете:
„Така, въ единъ нещастенъ день биде поваленъ, унищоженъ и изкорененъ елинизъмътъ въ Турция. Следъ дългия сънь подъ едно чуждо иго въ продължение на 4 вѣка, елинизъмътъ бѣ започналъ да се възстановява капка по капка. Той бѣ възстановилъ своитѣ стари огнища, своитѣ общини и своитѣ училища. Той бѣ забилъ колове съ постоянство чрезъ търговията, земедѣлието и индустрията въ цѣла Турция — отъ брѣговетѣ къмъ вѫтрешностьта и отъ вѫтрешностьта къмъ брѣговетѣ.
Поражението отъ 1922 год. обаче едва ли не бѣ изцѣло сѫдбоносно за елинизма, но благодаренне на патриотизма и подвижностьта на расата, благодарение на помощьта, която О. Н. ѝ даде, Гърция, оживена, се повдига отъ това нещастие".
По-нататъкъ, като се говори за настаняването на бѣжанцитѣ, се казва:
„Гърция видѣ осѫществено обединението на гръцкия народъ въ една майка — свободно отечество. Сега гръцката република се радва на едно отлично единство по народность, езикъ и вѣра малцинства. Едва ли заслужава да се броятъ народностнитѣ съ своята численость. Между българеющи и ромънеющи се въ Македония, евреитѣ въ Солунъ, албанцитѣ въ Чамурия (Западенъ Епиръ) и турцитѣ отъ Зап. Тракия —
57
другоезичнитѣ елементи не превишаватъ 300 хиляди души при едно население отъ около 6 1/2 милиона.
„Дветѣ Гърции, освободената Гърция и тая въ чужбина, бѣха въодушевени и дветѣ отъ единъ народностенъ илеалъ: сдна тѣсна солидарность свързваше едната съ другата.
Гръцката война въ М. Азия тури въ съприкосновение тия братя по произходъ, които историята и географията бѣха ги раздѣлили до тогава. Поражението отъ септемврий 1922 г. извърши сливането. Може да се каже, че въ сегашния часъ членоветѣ на елинското семейство се сливать и се спойватъ, смѣсвайки тѣхния животъ, тѣхнитѣ идеи, тѣхнитѣ особени обичаи, въ единъ блокъ, който става всѣки день по-твърдъ и особеностьта на който ще произхожда отъ самото негово разнообразие".
Следъ като излага голѣмото значение на стопанския напредъкъ отъ настаняването на бѣжанцитѣ, заключителната часть отъ тоя докладъ на стр. 214/215 завършва съ следнитѣ редове:
„Но има и друго нѣщо. Въ цѣла Северна Гърция, оттатъкъ Олимпъ, въ мѣстноститѣ, които съставляватъ до нѣкѫде гръбнака на народния организъмъ, настаняването на бѣжанцитѣ е донесло една устойчйвость и една сигурность, които до сега не бѣха познати. Македония бѣ дълго време театъръ на горещи народностни войни. Войнитѣ следъ това направийха отъ неи бойно поле. Само настаняването на бѣжанцитѣ даде на мѣстнитѣ жители чувството на единъ затвърденъ миръ, безъ който развитието на богатствого на страната би било невъзможно. Отъ Родопитѣ до Пиндъ земедѣлски стопанства покриватъ страната, предупреждавайки пѫтника за свършека на македонската драма. Отъ печалното минало остава само споменътъ".
Но тази гръцка теза трѣбва да се докаже, да се потвърди съ данни и цифри. Това се постига съ приложенисто на етнографската карта на Македония, за която на стр. 216 има обяснителна записка. Въ нея се чете:
„Настаняването въ Македония около 500,000 селски бѣжанци и 300 хиляди градски, последвано отъ изселването презъ 1923/24 г. на 348,000 мохамедани съгласно лозанската конвенция за размѣна на турското и гръцко население, има за последствие коренната промѣна на народностния съставъ
58
на населението въ гръцка Македония и окончателното елинизираие на тая область. Тоя съставъ бѣ захваналъ да се промѣнява още на другия депь следъ балканскитѣ войни и презъ цѣлия периодъ 1913—1922 съ последователнитѣ вълни на изселване на негръцкитѣ елементи и въ обратна посока съ заселването на гръцкитѣ елементи, произходящи отъ България, Турция, Сърбия, Албания и Русия. Но най-важното отъ тия движения бѣше доброволното изселване на българитѣ отъ Македония и на гърцитѣ отъ България, извършено по силата на гръцко-българската конвенция отъ Нюйи отъ 1919 г. за взаимното и доброволно изселване на народностнитѣ малцинства отъ Гърция и България.
Картата, която ние обнародваме, има за цель да покаже разликата между народностното състояние въ 1912 г. и това отъ днесъ такова, каквото се представлява следъ настаняването на гръцкитѣ бѣжанци "
2. Картата, приложена къмъ книгата на О. Н.
Въпросната карта има заглавие: Етнографска карта на Гръцка Македония, показваща съотношението между разнитѣ етнически елементи презъ 1912 г. (преди Балканската война) и 1926 год, (следъ настаняването на гръцкитѣ бѣжанци). Съставена възъ основа на сведенията отъ 1913 и 1920 год., както и възъ основа на статистиката на Министерството за общоствено подпомагане, възъ основа на даннитѣ отъ комисията за смѣна на гръцко-турското изселване, възъ основа на сведенията отъ смѣсената комисия за доброволното гръцко-българско изселване и даннитѣ на комисията за настаняването на гръцкитѣ бѣжанци.
Тая карта по видъ и съдържание е нѣщо особено. Въ нея сѫ нанесени границитѣ на околиитѣ по новото гръцко административно дѣление, което малко е по-друго отъ онова въ турско време. Политическата граница между Гърция и Югославия и България въ граничнитѣ околии върви така, че на мѣста се откѫсватъ и оставатъ въ сръбска територия нѣкои села отъ бившата въ турско врсме територия, a на други мѣста обратно — влизатъ села отъ съседната околия, които въ голѣмата си часть оставатъ въ територията на българската и сръбската държава. Такива околии сѫ Леринската, Сѫботската, Гумендженската, Кукушката, Демиръ-Хисарската и Зърновската.
59
По новото административно дѣление въ Македония подъ гръцка власть има три нови околии. Това сѫ: Гумендженската, въ която влизатъ села отъ Гевгелийска и Ениджевардарска околия; Нигритска, селата на която влизаха въ Сѣрска околия; Зърновска околия, въ която влизатъ села отъ Неврокопска околия, останали въ гръцка територия, и нѣколко села отъ Драмска околия.
Отъ тия нови околии въ картата Гумендженската околия е показана отдѣлно, a другитѣ две сѫ слѣти: Нигритската съ Сѣрската и Зърновската съ Драмската. Това е направено нарочно и умишлено, както ще видимъ по-нататъкъ, за да се изтъкне благоприятното за гръцката теза процентно състояние на народностнитѣ групи преди балканскитѣ войни. Въ границитѣ на околиитѣ въ тая карта има само наименованиего и единъ правоѫгълникъ, раздѣленъ на две половини. Въ едната лѣвата половина сѫ показани въ % народностнитѣ групи, влизащи въ състава на населението въ околията презъ 1912 год., боядисано: за гърцитѣ въ синьо, за турцитѣ съ червено, за българитѣ — съ зелено и за другитѣ съ кафява боя. Въ дѣсната половина отъ правоѫгълника е показано сѫщото процентно съотношение въ цифри и бои презъ 1926 година.
Въ границитѣ на околиитѣ не е означенъ абсолютниятъ брой на народностнитѣ групи, a само процентното съотношение.
Въ лѣво на свободното мѣсто на картата има единъ голѣмъ правоѫгълникъ, сѫщо раздѣленъ на две половини, въ които е показано цѣлото население на Македония подъ гръцка власть презъ 1912 и 1926 год. съ сѫщитѣ бои за народностнитѣ групи и не само процентнитѣ имъ съотношения, но тукъ сѫ изнесени и абсолютнитѣ числа на тия групи.
Понеже тоя правоѫгълникъ е най-важната и най-сѫществената часть отъ тая уникумъ карта, ще я предадемъ такава, каквато е, като по технически причини народностнитѣ групи вмѣсто съ бои сѫ показани само съ цифри.
Абсолютнитѣ цифри въ правоѫгълника, както и изчисленитѣ проценти сѫ невѣрни не само за нашето население, но затова подробно ще се говори по-нататъкъ, a за сега ще се спремъ върху терминологията Bulgarisants, която, до колкото се простиратъ нашитѣ сведения, за пръвъ пѫть сега се употрѣбява отъ гърцитѣ. Въ това издание на О. Н. гърцитѣ не
60
говорятъ за българогласни елини въ Македония, както въ всички тѣхни предишни писания, a за българеющи се — едно понятие много разтегливо, тъй като въ него влизатъ елементи на лична психологична преценка. Въ израза „българеющи се" може да намѣри мѣсто всѣка тенденция въ единъ или другь смисълъ. Съ такава една терминология безспорно не може да се оперира въ една сериозна и научна статистика. Ето защо само отъ факта, че гръцката статистика си служи съ такава терминология за народностнитѣ групи, даннитѣ и числата въ горния правоѫгълникъ не съдържатъ въ ссбе си никаква научна стойность и като такива тѣ не отговарятъ на истината и могатъ много лесно, както ще видимъ по-нататъкъ да бѫдатъ опровергнати.
3. Даннитѣ на гръцката държавна статистика, изд. 1930 год.
Но тая фалшификания на даннитѣ за величината на народностиитѣ групи въ Македония подъ гръцка власть, види се, не стига за гръцкитѣ шовинисти. Презъ 1928 г. въ Гърция се прави общо преброяване на населението и презъ 1930 година се публикуваха резултатитѣ отъ това преброяване.
Въ № 6 (юний 1930 год.) на месечния статистически бюлетинъ, издаванъ отъ гръцката централна статистическа служба, има една таблица, въ която е дадено разпредѣление на населението по вѣроизповѣдание и езикъ за цѣлата държава. Отъ тия данни, публикувани за пръвъ пѫть въ гръцката официална статистика, може да се сѫди, до колко е стъкменъ и нагоденъ етнографски съставътъ на населението, за да може съ даннитѣ на официалната статистика да се заблуждава свѣтътъ. Споредъ тая статистика разпредѣлението на населението по майчинъ езикъ е било, както следва:
[[ Абсолют. бр. На 1000 жит.
Гръцки, Турски, Македонославянски, Български, Шпанолски (евреи), Арменски, Албански, Разни ]]
61
Споредъ тая статистика националнитѣ малцинства въ гръцката държава съставляватъ всичко 7.17% отъ цѣлото население, a главниятъ гръцки елементъ 92.83%. Малцинствата сѫ представени отъ
Турци 3.08%
Македонославяни 1.31%
Евреи 1.02%
Съ български езикъ въ тая статистика сѫ показани само 16.775 лица отъ мухамеданско вѣроизповѣдание. Това сѫ помацитѣ — 8640 мѫже и 8135 жени.
Отъ това следва заключението, че останалото българско население въ Западна Тракия и Македония е показано съ македонославянски езикъ и се състои отъ 38.630 мѫже и 43.364 жени, всичко 81.994.
Въ тая официална статистика за състава на населението въ гръцката държава, освенъ стъкменитѣ цифри за броя на народностнитѣ малцинсгва, има и нова, до сега небивала терминология за нашитѣ сънародници. Изоставя се терминътъ „българеющи се" и се употрѣбява терминътъ „македонославянски" езикъ — единъ терминъ, който е още по-ненаученъ, защото е просто измисленъ и нагоденъ, за да отговаря не само на политико-националната гръцка теза, но и тая на сърбитѣ, които, непризнавайки българската принадлежность на нашитѣ сънародиици въ Македония подъ тѣхна власть, биха били крайно недоволни, ако въ Македония подъ гръцка власть би имало българеющи се елини.
Иитересно е да се знае разпредѣлението на тия, които говорятъ македонославянски езикъ по околии. Но тия данни гърцитѣ нѣма да дадать, защото съ това би се опровергало стъкменото съотношение на народностнитѣ групи въ Македония, показани въ картата — издание на О. Н. презъ 1926 год.
4. В-къ „Елефтеронъ Вима" за спора.
Освснъ съ натъкмената етнографска карта, издание на О. Н., гърцитѣ въ своята противобългарска пропаганда си служатъ още и съ друга аргументация. Тѣ използуватъ заключителната часть въ рапорта на членоветѣ отъ гръцко-българската комисия за изселване и по въпроса за ликвидацията на църковно-училищнитѣ общини. Тѣ твърдятъ, че поради
62
липса на българи въ Гърция, църковно-училищнитѣ общини се разтуриха, имотитѣ имъ се оцениха и изплатиха на българското правителство. Отъ тогава насамъ гръцката дипломация и гръцкитѣ публицисти използуватъ всички случаи за своята пропаганда противъ нашата теза за народностнитѣ и културни права на голѣмото мнозинство българи въ Македония подъ гръцка власть, Но, както ще видимъ по нататъкъ, въ архивата на главната смѣсена гръцко-българска комисия за изселване се намиратъ най-добритѣ, най-новитѣ и най-достовѣрнитѣ данни, съ които се опровсргаватъ гръцкитѣ измислици.
Като примѣръ на такава противобългарска пропаганда може да служи напечатаното въ в. „Елефтеронъ Вима”,брой отъ 11. XII. 1925 год., гдето Н. Зафиросъ, като пише по поводъ на преговоритѣ между балканскитѣ национални групи за свикване на заседание съвета и за да омаловажи значението на българската национална група по въпроса за нашитѣ малцинства въ Гърция, продължава:
„Останалата малка часть славяногласни около 60—70 хиляди неможе да се смѣта за българска и то не само поради факта, че не можела да се изсели, но още и поради неоспоримия фактъ, че се смѣта като часть отъ гръцкия народъ. Вънъ отъ това и твърде малкото славяногласни, които запазватъ българско съзнание, признаватъ, че една значителна часть отъ славяногласното население, което остана въ Гърция, има гръцко национално съзнание. Тогава съ кое „български малцинство" ще се занимаватъ въ своята срѣща гръцката и българскитѣ група?
„Но въ такъвъ случай покровителството на това малцинство би трѣбвало да се свърже и съ сѫдбата на гръцкото население въ България, което въ сравнение съ „българското" малцинство у насъ е много по-многочислено. Но, за за да стигнемъ до този иунктъ, ще е нуждно да скѫсаме нѣкои отъ международно значение актове, чрезъ което се ликвидира положението както на гръцкото, така и на българското малцинство. И не само това. Поради липса па малцинства, църковнитѣ и училищнитѣ общини и на дветѣ малцинства се разтуриха, a тѣхнитѣ имоти, които се ликвидираха, бѣха дадени на разположението на съответнитѣ национални малцинства. Подъ това ние разбираме ликвидирането
63
на общинитѣ на дветѣ малцинства, българското въ Гърция и гръцкото въ България, извършено отъ смѣсената крмисия по изселвансто. Или тази ликвидация и последвалото разтуряне на общинитѣ, извършено отъ международния органъ — смѣсената комисия, бѣ окончателна и, следователно, има своята стойность и тогазъ нѣма въпросъ за покровителство на несѫществуващи малцинства, или пъкъ въпросната ликвидация е единъ актъ безъ сѫществено съдържание, и въ такъвъ случай България, ако желае да покровителствува своитѣ малцинства, т. е. училища, църкви, гробове и пр., е длъжна да възвърне на гръцкото съкровище 110-тѣ милиона драхми, които получи отъ него срещу стойностьта на имотитѣ на разтуренитѣ български общиии. Трета възможность не сѫществува".
II. Българската теза и нейниятъ методъ
1. Даннитѣ на проф. Йорд. Ивановъ.
Нашиятъ споръ съ гърцитѣ относно броя на българското население въ Македония е много отдавнашенъ. По тоя споръ презъ последнитѣ 50–60 години се е набрала многобройна книжнина. По тоя въпросъ сѫ писали и именити чужденци. Тоя споръ изчерпателно и добре документирано е изнесенъ въ отличното френско съчинение на нашия професорь Иорданъ Ивановъ, La Question Macédonien, Paris 1920, както и въ неговитѣ сѫщо отлични сьчинения „Българитѣ въ Македония" и „Български старини въ Македония", издания на Българската академия на наукитѣ, 1917 и 1931 год. Статистическитѣ данни за броя на българското население въ Македония въ посоченитѣ съчинения на прсф. Йорданъ Ивановъ сѫ отъ преди войнитѣ. Нѣкои данни събирани и подреждани презъ време на войнитѣ. Като такива тѣ не могатъ да служатъ за опровергаване гръцкитѣ твърдения въ споменатитѣ по-горе издания — отъ 1926 год, (книгата на О. Н.) и 1930 год. (официалната гръцка статистика).
Самъ проф. Иорданъ Ивановъ въ второто издание на съчинението „Българитѣ въ Македония" отъ 1917 год. на стр. 96 пише:
„Презъ време на Балканската война (1912—13 г.) станаха голѣми промѣни въ етиографското разпредѣление на македонскитѣ народности. Много села и градове бидоха изгорени,
64
много хора избити. Много турски и албански села се изселиха въ Мала Азия и Албания, българското население избѣга отъ севернитѣ и отъ южнитѣ области на Македония и се засели въ североизточнитѣ. Малоазийски и тракийски гърци бидоха настанени въ Южна Македония. Нѣкои градове заприличаха на села. . . Тия промѣни продължаватъ постепенно и се отразяватъ силно върху броя на населението и върху неговия етнографски съставъ. Едва когато се избистри положението на Балканитѣ и се поставятъ по-трайни държавни граници, едва тогава ще може да се узнае какво, де и какъ се е промѣнило. A сега ще дадемъ броя на мекедонското население тъй, както го е заварила войната въ 1912 год."
По-нататъкъ на стр. 101 въ това съчинение се чете:
„Въ долуизложената статистика азъ използувахъ, като основа, необнародваната още подбрана статистика, направена по искането на Българската Екзархия презъ началото на 1912 год. Сведенията въ нея сѫ събирани отъ епархиалнитѣ власти съ помощьта на свещеници, учители и търговци. За гръцкитѣ общини въ екзархийската статистика сѫ използувани сведенията на гръцкото духовенство, за турскитѣ пъкъ помагали нофузнитѣ списъци. Изобщо пъкъ се прибѣгвало до помощьта на мaxлeнcкитѣ мухтари и поляцитѣ, които знаятъ подробно състава на отдѣлнитѣ семейства. Поради всичко това, сгатистиката на Екзархията стои по-близу до истината, отколкото всички предишни статистики. Единствената цель на Екзархията е била да се узнае истината за македонското население, тя не е смѣтгла дори да дава гласность на това преброяване. Азъ използувахъ даннитѣ на тая статистика, като допълнихъ веститѣ за ония кази, за които не сѫ могли да постѫпятъ търсенитѣ сведения поради войната. Освенъ това презъ 1912 и 1913 год. имахъ сгода да направя провѣрка нa самото мѣсто".
Даннитѣ на статистическитѣ таблици за македонското население по народности и кази презъ 1912 год., въ това съчинение, макаръ и да сѫ по-близу до истината и много отъ тѣхъ сѫ допълнени и провѣрени отъ проф. Йор. Ивановъ, за съжаление не могатъ изцѣло да послужатъ за опровержение на това, що се твърди въ етнографската карта отъ 1926 год. приложена къмъ изданието на О. Н., защото, както се спомена, административното подраздѣление на Македония
65
подъ гръцка власть сега е по-друго. Известенъ брой на населениото въ много отъ казитѣ въ турско време е показанъ въ съседнитѣ сега околии, или пъкъ влизатъ нъ състава на новитѣ околии — Гумендженска и Зърновска. Вънъ отъ това, даннитѣ въ споменатитѣ статистически таблици за народностнитѣ групи въ казитѣ не могатъ да послужатъ за случая още и за това, защото г. Хор. Ивановъ не ни дава подробности — народностната статистика по населени мѣста, а само но кази.
Безъ такива подробни данни не може да се установи истинскиятъ брой на населението по народности не само въ граничнитѣ околии, гдето поради политическата граница между Гърция, Сърбия и България има размѣстване на села отъ съседнитѣ бивши кази, но и въ вѫтрешностьта, защото, освенъ че има две нови околии, но и селата на бившата Дойранска каза, които влизатъ въ границата на гръцката държава, сѫ въ сегашната Кукушка околия, както и поради факта, че новитѣ граници на много вѫтрешни сегашни околии не сѫ точно такива, каквито бѣха едноименнитѣ кази въ турско време.
Ето защо, за да се говори за истинския брой нa българитѣ въ Македония подъ гръцка власть, трѣбваше да се направятъ нови и подробни проучвания, както въ Македония за нашето останало тамъ население, така и тукъ за броя на заселилитѣ се българи следъ войнитѣ и следъ прилагането на конвенцията за гръцко-българското изселване.
2. Едно мнение на бившия м-ръ на външнитѣ работи г. Ат. Буровъ.
Когато въпросното издание на О. Н. се получи въ София, като народенъ представитель презъ августъ 1927 год. направихъ питане до министра на външнитѣ работи, въ което, следъ единъ кратъкъ уводъ за съдържанието и значението на приложената етнографска карта, бѣше казано:
„Понеже съдържанието на това официално издание на О. Н. е въ противоречие съ мирнитѣ договори, между които Ньойския, както и съ протокола Политисъ—Калфовъ и освенъ това съдържанието на това издание е отрицание на редъ установени истини за етнографията на Македония и понеже е отъ голѣмо значение за бѫдащето развитие на въпроса за малцинствата подъ гръцка власть, моля Ви, господинъ Министре,
66
да имате добрината да уведомите народното представителство за следното:
1) Какво е направило българското правителство като членъ на Обществото на народитѣ, за да се предотврати прокарването съ официални издания на О. Н. политически тенденции, противни на договоритѣ, както и на задѫлженията на О. Н. спрѣмо българското малцимство въ Гърция, a сѫщо и на установената истина за етнографията на Македония?
2) Мисли ли правителството да направи нѣкои постѫпки по сѫщия поводъ?
3) Има ли участие смѣсената гръцко-българска комисия при съставянето на въпросната карта и какво е това участие?
Въ отговоръ на това питане, министрътъ на външнитѣ работи г. Ат. Буровъ въ дълга речь между другото направи следнитѣ изявления:
По характера си, по съдържанието си, тоя трудъ и главно картата, която го придружава, носи явно тенденциозенъ характеръ.
Това трѣбва да го изявя публично и да го призная съ чувство на дълбоко съжаление. Но искамъ съ туй да хвърлямъ обвинение върху неутралнитѣ членове на комисията по настаняването на гръцкитѣ бѣжанци, защото съмъ дълбоко убеденъ, че тѣ не сѫ имали физическата възможность и поради незнание на езицитѣ български и гръцки, и поради кѫсото време, презъ което е работенъ рапортътъ и поради нѣмане възможность тѣ самитѣ да събератъ нѣкакви статистични данни, дадени имъ, както европейцитѣ разбиратъ, отъ учреждения винаги действуващи добросъвѣстно, щомъ тѣ сѫ държавни статистически учреждения. По сѫщитѣ причини тѣ не сѫ могли да провѣрятъ какви малцинства сѫ останали въ Гърция презъ 1926 г. следъ изселването на българитѣ и турцитѣ и следъ заселването на гърци. До каква степень въ туй отношание има лекомисленостъ — иска ни бѫде простена тая дума — ще видите, като ви обърна вниманието, че картата носи заглавие „Положението на етническитѣ елементи въ 1912 г.”, a по-долу се казва, че тѣзи данни се основаватъ върху статистиката отъ 1913 год. и върху сведения, черпени следъ 1913 год. Значи въ самия текстъ на картата ясно се установява единъ фактъ — че положението на различнитѣ етнически елементи въ Южна Македония презъ 1912 г.
67
е установено на основание на нѣкакви преброявания, правени презъ 1913 г., следъ Балканската война, следъ бѣгството на българския елементъ, следъ неговото изтребление въ известни райоии, следъ цѣлата тая пертурбация, която Балканската война създаде за населението въ Южна Македония. Очевидно данни, които съдържатъ въ себе си такива вѫтрешни противоречия, не могатъ да иматъ претенцията нито на научна, нито на обикновена човѣшка истина.
Нѣма да се спирамъ върху даннитѣ — имамъ ги многобройни, бихъ ви уморилъ, ако ги чета —, съ които мога пунктъ по пунктъ да докажа за всѣка отдѣлна кааза до каква степень посоченитѣ цифри сѫ невѣрни, до каква степень има една тенденция да се представи една картина съвършено фалшива, съвършено несходна съ истината, и до каква степень по този пѫть цѣлето това дѣло губи всичката своя научна и обективна стойность. Обаче, ще кажа и азъ, както и запитвачътъ, безъ да се силавамъ на български статистики, безъ да се силавамъ дори на данни отъ учени чужденци, които сѫ търсили само истината при своитѣ издирвания за състава на населението въ Южна Македония, по официалнитѣ данни на турската статистика, която не е имала никакъвъ ивтересъ да фаворизира българския елементъ, който въ това време бѣше най-бойната часть на нетурското население въ тази область, и по писменитѣ признания на официалнитѣ органи на гръцката власть презъ 1912 г. и преди нея, че всички данни на картата се опровергаватъ по единъ абсолютенъ начинъ. И ще прибавя, че числото 119 хиляди българи, което е посочено въ картата, не представлява нито една трета отъ действителиото число на българския елементъ въ тази часть на Македония. Повече да кажа по тази тема, азъ смѣтамъ, ще бѫде излишно.
Азъ ще си позволя само да изкажа едно дълбоко съжаление, че това издание не почива на истината. Азъ мисля, чо всѣкакво разбирателсгво, всѣкаква политика на човѣшка правда трѣбва да почива преди всичко върху констатацията на ясната, непоколебимата, непобедимата истина.
Второ едно съжаление ще изкажа, че докато отъ наша страна се правятъ всички усилия да се избѣгне онова, което би могло да даде основателни подозрения за нѣкаква тѣсна националистическа тенденция, да разпалваме неугаснали огньове,
68
да сѣемъ нови вражди, отъ другата страна не констатираме сѫщия стремежъ, a напротивъ, констатираме, за съжаление, тъкмо противния стремежъ.
И на трето мѣсто трѣбва да изкажа още по-дълбокото си съжаление, че престижътъ на единъ институтъ като Обществото на народитѣ, може да бѫде косвено изложенъ, когато се подвежда да туря своето име върху произведения отъ този родъ.
Правителството не е направило нищо, за да предотврати това издание, защото то не му е известно, и не е било въ положение да направи нѣщо. Правителството ще направи всичко, което е необходимо, за да бѫде освѣтленъ секретариатътъ на Обществото на народитѣ върху истината около въпроситѣ, статистикитѣ и даннитѣ, засегнати въ това издание.
Тая готовность на правителството да действува за опровергаването на фалшифицираната карга трѣбваше да се използува и се заехъ съ по основно проучване на въпроса и съ събиране на възможно по-достовѣрни данни за това.
3. Източницитѣ за нашата работа.
Имаше и добри условия, както за събиране на данни за броя на изселили се наши сънародници отъ Македония подъ гръцка власть, така сѫщо и за установяване броя на останалото българско население тамъ.
Тия условия бѣха:
1) При Министерството на външнитѣ работи и изповѣданията бѣше уредено специално отдѣление, което до 1925 г. се занимаваше съ събиране и подреждане данни за придошлитѣ следъ войнитѣ бѣжанци.
2) Въ отдѣлението за социални грижи при Министерството на вѫтрешнитѣ работи и народното здраве имаше сѫщо специално бюро за заселване на бѣжанцитѣ, което съ своитѣ органи въ страната (околийски и мѣстни градски и селски комисии) имаше задачата да прилага закона отъ 4. XII. 1920 г. и да събира сведения за броя на бѣжанцитѣ.
3) Отъ 1924 г. въ отдѣлението за вѫтрешно заселване при Дирекцията на трудовитѣ стопанства почна да се събира подробна статистика за бѣжанцитѣ-земедѣлци, въ която влизаха между другитѣ данни още и следнитѣ: дата на настаняването, населенитѣ мѣста, броя на земедѣлскитѣ бѣжански семейства,
69
отъ кѫде сѫ дошли — наименование на населения пунктъ и страната, отъ кѫдето сѫ дошли.
4) Следъ създаването на Главната дирекция за бѣжанцитѣ въ края на 1926 г., сѫщо се събираха подробни данни за бѣжанцитѣ, като съ официални удостовѣрения отъ общинското управление на мѣстожителството имъ, и следъ провѣрка се установяваше: качеството на бѣжанеца, отъ кое село, околия въ Македония е дошелъ, семейно положение, занятие и кога е дошелъ.
Въ смѣсената комисия за прилагане на конвенцията за гръцко-българското население се съхраняваха декларациитѣ на нашитѣ сьнародници отъ Македония подъ гръцка власть, които по желание или принуда се изселваха. Тѣзи декларации съгласно конвенцията бѣха придружавани съ удостовѣрения отъ общинската гръцка власть, че изселващиятъ се е отъ българската народность.
6) По-късно, когато трѣбваше да се почне съ декларацията на църковно-училищнитѣ имоти на нашитѣ общини отъ кѫдето имаше бѣжанци, нашиятъ делегатъ отъ смѣсената комисия изпрати на 8 мартъ 1927 год. до всички околийски управления въ Царството окрѫжно съ следното съдържание:
„По заповѣдь на г. министръ-председателя и министра на вѫтрешнитѣ работи, поканвате се, господинъ началникъ, да разпоредите незабавно и по най-повѣрителенъ начинъ, да се направятъ чрезъ интелигентни и деятелни Ваши подведомствени чиновници описи и по възможность най-пълни и точни, на всички черковно-училищни имоти, каквито и да сѫ тѣ, съгласно тукъ приложения въпросникъ за всички ония села и градове на гръцка Македония изброени въ тукъ приложения списъкъ. Отъ тоя списъкъ ще се види отъ кое село и градъ има бѣжанци, отъ които жители сѫ настанени било въ околийския Ви центъръ, било въ нѣкои села на околията Ви. Необходимо е да се изработятъ и се доставятъ на българския делегатъ при Главната гръцко-българска смѣсена комисия по размѣната на респективнитѣ населения въ най-непродължително време и то най-късно до 20 текущи мартъ въпроснитѣ описи, отъ които зависятъ огромни държавни интереси. Налагатъ Ви се следнитѣ разпореждания: 1. Да изпратите сѫщевременно въ разнитѣ пунктове на околията Ви,
70
въ която има бѣжанци въ изброенитѣ въ поменатия списъкъ македонски селища, по единъ интелегентенъ органъ, кѫдето, на самото мѣсто да извършатъ въпроснитѣ описи; 2. Лицата, отъ които ще се събиратъ нужднитѣ за описа сведения, да се избиратъ между най-осведоменитѣ и преди всичко бивши църковно-училищни настоятели, свещеници, учители и църковни клисари за роднитѣ си селшца; 3. описътъ на всѣко село или градъ трѣбва да бѫде на отдѣленъ листъ отчетливо и стегнато написанъ и 4. Извършенитѣ описи въ всѣки бѣжански пунктъ на околията Ви да ми се изпращатъ безъ никакво отлагане на седалището на Гл. гръцко-българска комисия, София, бул. „Дондуковъ" № 51 съ специаленъ куриеръ — стражарь или каквото и да е сигурно лице".
Първитѣ въпроси въ описи бѣха: наименование на селото (града), отъ кѫдето сѫ бѣжанцитѣ, колко кѫщи (сем.) имало въ него преди гръцката окупация — българско, гръкоманско и друго, колко сѫ се. изселили, кога и кѫде сѫ настанени, колко български кѫщи (семейства) сѫ останали, a по-нататъкъ следваха редъ други въпроси, въ отговоритѣ на които трѣбваше да се правятъ подробни описания и оценки на всички църковно-училищни имоти.
7) Отъ проучванията се установи, какво въ Св. Синодъ се пази архивата на Св. Екзархия, въ която се намиратъ въ две папки статистически таблици на македонското и тракийското населеиис по народности, кази и населени мѣста презъ 1912 год., отъ кѫдето се ползувалъ г. Йорданъ Ивановъ.
8) Най-после въ голѣмитѣ села и почти въ всички градове въ царството, кѫдето бѣха настанени бѣжанци имаше просвѣтно-културни и благотворителни македонски дружества, които бѣха организирани въ единъ съюзъ въ лицето на Македонския националенъ комитетъ въ София.
Въ всичкитѣ настоятслства на тия организации по села и градове влизаха предимно бившитѣ активни дейци въ Македония, които, като полагаха възможнитѣ грижи за подоброние положението на бѣжанцитѣ, можаха да събератъ данни за изселилитѣ се. Македонскиятъ националенъ комитетъ съ окрѫжно подкани всички братства да събератъ сведения за изселилитѣ се и останалитѣ българи въ Македония и, групирани по села и кази, да ги изпратятъ.
9) Членоветѣ на настоятелствата на бѣжанскитѣ македонски
71
организации даваха подробни иаставления на ония отъ бѣжанцитѣ, които отиваха въ Македония, за да ликвидиратъ съ имотитѣ, съгласно конвенцията за гръцко-българско изселване, да събиратъ сведения за броя на останалитѣ българи въ села и градове.
10) Положението ми като народенъ представитель спомагаше да имамъ достѫпъ въ всичкитѣ тия учреждения и организации не само да проучвамъ интересуващия ме въпросъ, но и за нѣщо повече. Шефоветѣ на службитѣ въ тия учреждения и всички тѣхни подчинени съ голѣма готовность ми услужваха и ми даваха преписи и извлѣчения отъ архивитѣ си за броя на бѣжанцитѣ по села и градове. Събирането, проучването, свѣряването на множество таблици и списъци продължи около 2 1/2 години.
По-късно пъкъ, когато смѣсената гръцко-българска комисия по изселването завърши своята мисия и всичката архива по изселването и ликвидирането на имотитѣ на нашитѣ сънародници отъ Македония подъ гръцка властъ се донесе въ София, имахъ възможность да се ползувамъ отъ нея. Работейки въ тая архива, можахъ да се сдобия съ множество официялни данни и много важни документи за броя на изселилитѣ се и останали тамъ българи. Въ тая архива покрай отдѣлитѣ за изселване и ликвидация на частнитѣ имоти, отъ кѫдето се събираха данни за броя на населилитѣ се, отъ особено значение бѣха изучванията въ отдѣла за ликвидацията съ църковно-училищнитѣ имоти на бивши национално-религиозни общини въ България за гърцитѣ и въ Македония за българитѣ.
Въпрѣки съпротивата на нашето правителство за ликвидация на тия общини и въпрѣки решението на Хагския международенъ сѫдъ по въпроса, неутралнитѣ членове въ гл. смѣсена гръцко-българска комисия по приложение на конвенцията за изселване възприеха гръцкото становище за тая ликвидация въ смисълъ, че тия общини сѫ фактически разтурени и имотитѣ имъ се оценяватъ, като се изплаща на правителствата пропорционално съ броя на изселилитѣ се отъ съответната община.
Въ изпълнение на това решение, едно техническо бюро отъ архитектъ, агрономъ и землемѣръ трѣбваше да посещава всѣко населено мѣсто, откѫдето сѫ се изселвали българи, да описва
72
и оценява църковно-училищнитѣ имоти, a следъ това смѣсенитѣ подкомисии сѫщо да отиватъ въ сѫщитѣ села, за да установятъ съ протоколни решения броя на българитѣ до Балканската война — тоя на изселилитѣ се, както и броятъ на останалитѣ.
Отъ проучванието на тия протоколи, подъ които стоятъ подписитѣ на председателя — неутраленъ чужденецъ при смѣсената комисия и подписитѣ на двамата представители на дветѣ заинтересовани държави — Гърция и България, стана ясно, кaкво вече имaме официaлни документи отъ 1926, 1927 и 1928 години за една съ нищо неопровержимa констатация зa числото на българското население, което се е изселило и което е останало въ Южнa Македония подъ гръцкa влaстъ следъ приложението на фамознaтa конвенция.
Въ тия протоколи се четатъ свидетелски показания на гръцкитѣ кметове, на бивши български църковно-училищни настоятелства и на други бѣжанци, които знаятъ колко сѫ били българитѣ до войнитѣ и колко сѫ се изселили. Къмъ тѣзи показания въ тия протоколи се четатъ пледоариитѣ на двамата делегати — гръцкия и българския, които често снабдени съ официални документи, всѣки за себе си, защищава своята теза и председательтъ неутраленъ въ края на краищата прави заключение и решава, въ това село е имало до войната толкова патриаршисти или толкова екзархисти, отъ които сѫ се изселили толкова и оставатъ толкова и опредѣля кaквa чaстъ отъ стойностьта нa църковно-училищнитѣ имоти трѣбвa дa се плaти нa Бългaрия.
Ме бѣше рѣдко да се срещне протоколъ, въ който да се установи, че селото е имало само патриаршисти и тѣ или изцѣло сѫ се изселили или часть отъ него. A това е отъ особена важность за една характеристика на положението на нѣщата до войнитѣ и следъ тѣхъ.
Отъ намѣренитѣ протоколи въ тая архива се констатира:
1. Много малко сѫ селищата, отъ които се е изселило цѣлото българско население. Това сѫ предимно селата, на които презъ време на дветѣ войни жилищата сѫ били опожарени или по другъ начинъ унищожени.
73
2. Сѫщо много малко сѫ селата и градоветѣ, отъ които сѫ се изселили повече отъ половината българи.
3. Напротивъ, много сѫ селищата, въ които е останало повече отъ половината българи, a имаме много и такива, въ които сѫ останали между 70—90 на сто отъ населението до войната.
Не само за селата, отъ които имало бѣжанци, главната смѣсена комисия е правила оценка на оставенитѣ църковно-училищни имоти. За много села сѫ се правили оценки не отъ подкомисиитѣ по установената практика, a отъ самата смѣсена комисия, защото въ 1929 год. било решено да се бърза съ ликвидацията и да се работи по съкратената процедура.
Въ отчета на тая комисия на стр. 20, по тоя въпросъ между другото се казва: смѣсената комисия бѣше въ правото си да счита фактически растурени общинитѣ и да пристѫпи къмъ ликвидация на 67 гръцки и около 300 български общини, за които бѣше поискано ликвидация било направо отъ самитѣ общини, било отъ държавата.
Отъ тия данни става ясно, че за нѣкои села ликвидацията на църковно училищнитѣ имоти е станала безъ да има протоколи на подкомисиитѣ. Ето защо за установяване броя на изселилитѣ се и за останалото население въ всички села трѣбваше да се използуватъ сведенията и даннитѣ, що можаха да се събератъ отъ другитѣ споменати по горе учреждения.
Самата техника ва нашия методъ се състоеше въ следното:
1. Отъ всичкитѣ споменати по горс източници се състави за всички села, въ които споредъ екзархийската статистика презъ 1912 год. имало българи, по една статистическа карта съ следнитѣ графи и отдѣли: (вж. табл. на стр. 74).
2. Следъ попълването на тия карти, по тѣхъ се състави списъкъ на селата по околии, споредъ новото административно дѣление въ Гърция, както е показано, въ официалната гръцка статистика по преброяване на населението презъ 1928 год. Въ тоя списъкъ имаше графи:
а) Населението споредъ статистиката на В. Кънчовъ въ книгата му „Македония, Етнография и статистика", 1900 год.
74
[[ Население и бѣжанци, По даннитѣ въ дѣлото за ликвидация на църковни и училищни имоти, По даннитѣ въ протокола на См. г. б. подкомисия, По други данни и източници, Подадени декларации за изселване
Имaло презъ 1912 г. (Екзархисти, Патриаршисти)
Изселили се (Екзархисти, Патриаршисти)
Остaвaтъ (Екзархисти, Патриаршисти)
Заселили се въ Бългaрия (Околия, градъ или село . . . . . . . .]]
б) Населението споредъ даннитѣ въ книгата на Д. М.
в) Населението споредъ даннитѣ въ екзархийската статистика отъ 1912 год.
г) Населението споредъ даннитѣ въ протоколитѣ на смѣсената гръцко-българска комисия за изселване.
д) Населението споредъ другитѣ споменати по-горе източници и
е) Населението споредъ официалната гръцка статистика отъ 1928 год.
По така подреденитѣ данни за населението презъ разнитѣ периоди и въ връзка съ даннитѣ за изселилитѣ се сѫщо презъ разнитѣ периоди отъ 1912 година нанасамъ се намѣри броятъ на населението, което е останало къмъ 1928 год., когато е ставало преброяването му.
Отъ провѣрката на даннитѣ отъ разнитѣ учреждения и сравнението имъ за селата, за които имаше протоколи на подкомисиитѣ за изселвание, се установи, че въ около 60% разликитѣ бѣха твърде незначителни, a въ останалитѣ — тѣ бѣха напълно еднакви.
Тая констатация дава право да се смѣта, че даннитѣ отъ другитѣ учреждения иматъ сѫщата достовѣрность, както и тия на протоколитѣ още повече, че тѣ сѫ събирани
75
отъ разни източници и, щомъ се схождатъ, иматъ сѫщото качество на достовѣрность, както и тия на протоколитѣ.
III. Резултати.
1. Резултати отъ гръцкия методъ.
Следъ тоя уводъ нека пристѫпимъ къмъ сѫщественото по въпроса.
Въ етнографската карта, приложена къмъ споменатото нздание на Обществото на народитѣ, населението и народностнитѣ груии по кази сѫ показани по единъ особенъ начинъ. Въ границитѣ на казата има единъ правоѫгълникъ съ нужднитѣ подраздѣления, въ които сѫ поставени относителнитѣ величини на народностнитѣ групи — на сто отъ общото население презъ 1912 и 1926 год. Само за цѣлото население въ Македония подъ гръцка власть, въ единъ сравнително по-голѣмъ правоѫгълникъ, сѫ показани както абсолютнитѣ числа, така и относителнитѣ на народноствитѣ групи. Въ първата половина на тоя правоѫгълникъ сѫ числата за състава на населението въ тая область къмъ 1912 год., a въ втората къмъ 1926 год.
Нека разгледаме даннитѣ въ първата половина на правоѫгълника.
Народностнитѣ групи въ Македония подъ гръцка власть, споредъ етнографската карта, къмъ 1912 год. сѫ били:
[[ Народностни групи, Абсолютни числа, На 100 отъ общото население
Гърци, Мухамедани, Българеющи се, Разни, Всичко ]]
Вѣрни ли сѫ тия данни?
За да се отговори на тоя въпросъ ще трѣбва да сравнимъ тия данни съ други, но не само отъ българсхи източници, a и на гръцки.
Въ голѣмия томъ Dotation Carnegie pour la Paix Internationale. Enquête dans les Balkans. Rapport présenté aux Directeurs de la Dotation par les Membres de la Commission d'Enquête. Paris 1914,
76
на стр. 184 и 185 се изнасятъ статистически данни отъ български и гръцки източници за народностнитѣ групи въ Македония подъ гръцка власть презъ 1912 година. Тамъ се чете:
„Вследствие на дветѣ балкански войни и на притѣснителнитѣ мѣрки, етнографската карта на ІОжна Македония е претърпѣла дълбоки промѣни. Обаче една вѣрна илюстрация за състоянието на нѣщата въ надвечерието на войната, ние намираме въ етнографската карта, публикувана отъ г. Йор. Ивановъ отъ Софийския университетъ въ 1913 год. Общитѣ цифри и a народноститѣ за една по-широка територия отъ частьта въ сѫщата область, която бѣ отстѫпена на гърцитѣ по силата на Букурещкия договоръ, сѫ следнитѣ:
Българи 329.371
Турци 314.854
Гърци 236.755
Власи 44.414
Албанци 15.108
Цигани 25.302
Евреи 68.206
Разни 8.019
_________________
Всичко 1.042.190
Въ гръцкитѣ източници обаче се среща голѣма разлика въ даннитѣ за всички народностни групи въ сравнение съ тия, що ни дава г. Йор. Ивановъ.
Това е констатирала анкетната Карнегиева мисия и за това по тоя поводъ тя пише:
„За да дадемъ възможность да се види тази разлика, ние възпроизвеждаме цифритѣ на г. М. Amadori Virgili и въ скоби цифритѣ на Message d'Athénes отъ 2/15 февруарий 1913 год., цитирани въ една скорошна книга отъ г. Charles Veleay, L'Irredentisme Hellénique (1913), която застѫпва гръцкото гледище. (вж. табл. на стр. 77).
„Очевидно, помацитѣ (българи) мусулмани, сѫ които увеличаватъ въ гръцката статистика цифритѣ на „мусулмани", отъ числото на които въ българската статистика турцитѣ сѫ отдѣлни. Колкото пъкъ за гърцитѣ православни, гръцкитѣ цифри обематъ българитѣ и власитѣ патриаршисти,
77
[[ Санджаци (виляетски подраздѣления)
Сервия, Солунъ, Сѣръ, Драма, Всичко
Гърци православни, Българи екзархисти, Мусулмани, Власи, Евреи, Сърби, Разни ]]
които гърцитѣ наричатъ гърци — българофони или влахофони."
„Като се иматъ предъ видъ тѣзи изключения, разликата не е твърде голѣма, ако особено се вземе подъ внимание, че територията не е съвсемъ сѫщата; ние можемъ да приемемъ, че цифритѣ на г. Иорданъ Ивановъ, ако се държи смѣтка за езика, a не за религията при опредѣляне народностьта, изобщо сѫ или сѫ били близу до истината.”
„Въ полемиката на сръбския печатъ, като число на „славянитѣ", анкетирани отъ Гърция, се дава цифрата 260,000, a пъкъ гръцкиятъ печатъ намалява тази цифра на 120,000."
Интересно съвпадение. Гръцкиятъ печатъ презъ 1914 година е твърдѣлъ, че въ тая область има българи 120,000; следъ 12 години въ въпросното издание на ОН. презъ 1926 год. се изнася почти сѫщото число — 119. Като чели сѫ се изселили само 1000 души.
Приведениятъ цитатъ отъ Карнегиевата анкетна комисия, която се състоеше отъ лица, за авторитета и компетентностъта на които никой не можеше да се съмнява, ни дава, така да се каже „разковничето", за да може човѣкъ да се добере до истината за броя на народностнитѣ груги отъ населението на оная часть отъ Южна Македония, която презъ 1913 год. бѣше завладѣна отъ Гърция.
78
Отъ тоя цитатъ става ясно:
1) че даннитѣ на гръцката статистика за броя на мусулманитѣ е показанъ въ повече, отколкото тѣ сѫ въ действителность, защото въ него влиза тоя на помацитѣ отъ тая областъ, както и една часть отъ албанцитѣ;
2) че броятъ на българитѣ въ статистиката на проф. Иор. Ивановъ е показанъ сѫщо въ повече, защото и тукъ увеличението е отъ прибавянето на броя на помацитѣ;
3) че даннитѣ въ гръцката статистика за гърцитѣ православни сѫ увеличени отъ прибавката на патриаршиститѣ българи и власи, цигани и албанци и най-после,
4) тѣзи две статистики (българската и гръцката) сѫ несравними, защото едната приема за основа езика, a другата религиозната принадлежность — екзархиститѣ и патриаршиститѣ. Тѣзи две статистики сѫ несравними още и поради това, че общитѣ сборове на населението се различаватъ не съ незначителенъ брой, a съ цѣли стотици хиляди: споредъ проф. Иор. Ивановъ цѣлото население въ тоя край отъ Македония къмъ 1912 год. било 1,061,029, споредъ статистиката г. М. Ainadori Virgili — 1,236,450, споредъ г. Charles Veleay — 1,262,309, a споредъ егнографската карта, издание на ОН. — 1,205,000.
Нека разгледаме въпроса: на какво може да се дължи тая голѣма разлика?
На стр. 242—243 отъ Карнегиевата анкета между другото се чете:
„Бѣжанцитѣ, които мисията видѣ въ Гърция и България, бѣгаха отъ земята на своето преобразовано чрезъ завоюване и договора отечество и отиваха въ чужда за тѣхъ страна".
„Въ Гърция отиваха турцитѣ отъ Тракия и Македовия, въ които страни бѣха навлѣзли българитѣ. Споредъ показанията, които сме събрали, гърцитѣ сѫ ги подстрекавали най-много да се изселватъ, като имъ обещавали покровителство, прехрана и земя".
„Въ България пъкъ отиваха турцитѣ и особено българитѣ, които бѣгаха отъ сърби и гърци, новитѣ и ревниви господари на македонскитѣ страни, въ които тѣ бѣха се настанили".
„Гърция има до 157,000 бѣжанци, които сѫ преброени и имъ дава помощь".
79
„Гърция остави на разположение на мусулманитѣ, желаещи да заминатъ за Азиятска Турция нужднитѣ срѣдства за транспортъ".
„Мисията видѣ да заминаватъ отъ Солунъ два голѣми транспорта пълни съ такива емигранти".
„Назначени бѣха комисии за изучаване на подходящитѣ срѣдства за настаняване на онѣзи бѣжанци, които ще останатъ. Пресмѣтаха ги приблизително на 90,000 души".
„По тоя начинъ се създаде едно разбъркано разпредѣление на народноститѣ въ Македония".
Четейки тия редове на авторитетната Карнегиева мисия, човѣкъ, който не иска да изопачава истината, не може да не признае, че гръцката статистика, публикувана презъ 1913 година въ едно разбъркано следвоенно време, не ще да е плодъ на научно изследване и изнасяне истината, a е написана съ цель за пропаганда на гръцката тсза. Безспорно е, че презъ време на Балканската война бѣжанци турци масово нахлуваха въ южнитѣ предѣли на Македония, която по Букурещкия договоръ остана подъ гръцка власть, но тѣ не бѣха толкова много, за да увеличатъ общия брой на населението въ тая область съ цифритѣ 250—260 хиляди души Авторитетната Карнегиева мисия ни казва, че презъ време на войната и веднага следъ нея бѣжанцитѣ турци сѫ били около 150,000, но наскоро отъ тѣхъ сѫ останали около 90,000.
Вѣрно е, че поради голѣмитѣ опустошения и нечуванитѣ звѣрства на гръцката власть, за които се говори така потресно въ втората глава на тая анкета, голѣма часть на българското население отъ Кукушката околия и отчасти отъ съседнитѣ околии избѣга и се пресели въ границитѣ на България, но и тѣ не бѣха толкова много, за да е намаленъ до такава степень броятъ на българитѣ, както е представенъ въ гръцкитѣ статистики. Карнегиевата анкета (стр. 244) изнася цифритѣ 50,000 бѣжанци българи отъ Македония, но тѣ споредъ думитѣ на тая анкета не бѣха само отъ територията, завладѣна отъ гърцитѣ, a известенъ брой отъ тѣхъ бѣха и отъ територията на Македония, завладѣна отъ сърбитѣ.
И тъй, на основание на авторитетнитѣ данни и твърдения на Карнегиевата мисия, показаниятъ брой за населението въ Македония подъ гръцка власть отъ г. М. A. Virgili и Сh. Veleay трѣбва да се счита за неотговарящъ на действителностьта.
80
Сѫщото качество има и цифрата за общия брой на населението (1,205,000) въ етнографската карта, издание на О. Н. Доказателство за това служи фактътъ, че въ тая цифра влиза и населението отъ околията Еласона и островъ Тасосъ, които области никога не сѫ влизали въ границитѣ на Южна Македония. Отъ цитиранитѣ по-горе мѣста отъ изданието на О. Н. е ясно, че единствената цель за прилагане на тая карта къмъ изданието е да се покаже голѣмата разлика въ състава на народностнитѣ групи въ Южна Македония подъ гръцка власть преди войнитѣ, следъ тѣхъ, както и следъ прилагане договоритѣ съ България и Турция за размѣна на населението.
A щомъ това е така, трѣбва да се счита че нарочно сѫ прибавени областитѣ Еласона и островъ Тасосъ, за да може по тоя начинъ да се изтъкне малкиятъ, почти нищоженъ % на българитѣ въ завладѣната частъ отъ Южна Македония, което не е вѣрно. Въ тая карта презъ 1912 год. е показано, че броятъ на българитѣ е билъ 119,000 и че съставляватъ 9.9 на сто отъ общото население — данни, които сѫщо не сѫ вѣрни.
Но и показаниятъ брой 329,371 българи въ статистиката на проф. Иор. Ивановъ, както видѣхме сѫщо не отговаря на действителностьта, защото въ него влизатъ и помацитѣ, които въ случая трѣбва да бѫдатъ показани отдѣлно. Броятъ на помацитѣ въ тая часть отъ Македония намираме въ екзархийската статистика. Тѣ сѫ 39,989 души. Като се извади това число отъ броя на българитѣ 329,371 (споредъ проф. Иор. Ивановъ), ще получимъ 289,382 българи, което отговаря на истината.
Въ въпросната етнографска карта броятъ на българитѣ е показанъ съ числото 119,000, или съ 170,382 по-малко, отколкото сѫ били въ действителность. Това сѫ българитѣ патриаршисти, които, разсѫждавайки научно и съгласно етнографската практика, трѣбва да се извадятъ отъ числата, съ които сѫ показали гърцитѣ въ тѣхнитѣ източници и статистики, цитирани по-горе отъ Карнегиевата анкета.
За да се види и докаже, че имаме право и основание да направимъ това, ще си послужимъ съ документи, произхождащи отъ гръцкитѣ власти. Презъ 1916 год., когато българскитѣ войски настѫпиха въ Югоизточна Македония, заловиха
81
въ Сѣръ, Драма и Кавала много официялни гръцки архиви. Между многото важни документи отъ тия архиви ще приведемъ само два.
Нека започнемъ съ Сѣръ.
На 20 мартъ 1915 г. командирътъ на 18-и пехотенъ полкъ, на гарнизонъ въ Сѣръ, донася подъ № Е. П. 75 на командира на 6-та дивизия, че всички млади войници на полка „не само сѫ българогласни, но чисти българи" по убеждение, дълбоко заседнало въ тѣхнитѣ души до такава степень, че положението става извънредно опасно. По-доле гръцкиятъ командиръ прибавя:
„Съобщавамъ ви сѫщо, че въ качеството ми на командиръ не мога да храня никаква вѣра въ чувствата на тѣзи войници, както за настоящето, така и за бѫдащето. Така че наложителни сѫ системни мѣрки. Нека отбележа, че при разпредѣляне на новобранцитѣ въ моя полкъ се зачислиха, ако не почти изключително, то голѣмо болшинство българогласни, но най-вече убедени българи. Малцина сѫ тѣзи, които разбиратъ гръцки, дори между ония, които иматъ претенцията да го говорятъ. Заслужава да се отбележи още, че между тѣзи, които говорятъ и разбиратъ добре гръцки, оказа се единъ, a именно Хаджи Иванъ, който е между най-фанатизиранитѣ и озлобени българи".
Съ положителность може да се каже, че подобни оплаквания и страхове сѫ изказвали и други командири въ присъединената къмъ Гърция Македония. Това обяснява поведението на командира на 6-та дивизия, генералъ Байрасъ, който на 15 мартъ 1915 год. отправя подъ № Е. П. В. 102 едно писмо до командира на 4-ти армейски корпусъ, съ което иска
„жителитѣ на селата по северната граница въ Сѣрския окрѫгъ да бѫдатъ настанени въ предѣлитѣ на Стара Гърция, a на тѣхно мѣсто да се докаратъ емигранти гърци съ истински елински духъ, които да не знаятъ дума българска."
Споредъ приложената статистическа таблица къмъ тоя рапортъ, въ Сѣрското военно окрѫжие тогава имало гърци 1,199, турци 1,860 и българи 14,363 души.
Отъ друга страна, командирътъ на 6-та дивизия прилага къмъ поменатия по-горе докладъ и следната статистика за населението на селата въ Сѣрската дивизионна область:
82
[[ Гърци, Турци, Българи
Горно броди, Долно „ , Старчища, Търлисъ, Ловча, Крушово, Кърчово, Горно и Долно Фращани, Метохъ, Мертаки, Раховица ]]
Цитиранитѣ по-горе данни се отнасятъ до българското население въ Сѣрско следъ присъединенето му къмъ Гърция. A на колко е възлизало българското население въ този край преди Балканската война подъ турското владичество? Този именно въпросъ поставя сѣрскиятъ префектъ на 10 юлий 1915 год. на гръцкия владика въ гр. Сѣръ. На 26 с. м. 1915 г. владиката отправя до префекта следната таблица:
Сѣрска околия
а) Преди гръцката окупация изброенитѣ по-долу села бѣха чисто българогласни екзархисти, т. е. не признаваха гръцката митрополия въ гр. Сѣръ:
1) Дрѣново — 40 семейства; 2) Локасъ — 45 семейства; 3) Душлия —80; 5) Раховица 70; 6) Баница — 40; 7) Горно Фращани — 120; 8) Долно Фращани — 140; 9) Мертаково — 75; 10) Метохъ — 20; 11) Горно Броди — 1250; 12) Кулата — 50; 13) Хитосъ — 35; — 14) Календра — 60; 15) Йени-кьой— 17; 16) Караджа-кьой 80; 17) Аго-Махале — 45; 18) Антасъ — 17; 19) Кьозъ Пекеси 50; 20) Йени-Махале — 85; 21) Гудели — 25; 22) Бейликъ-махале — 35; 23) Виржина — 30; 24) Кешашликъ — 25; 25) Чучулигово — 67; 26) Сокафче 45; 27) Перанъ Караджа-кьой — 20.
б) Смѣсени села съ българогласни, гдето живѣятъ християни, часть отъ които признаватъ св. митрополия, a други Екзархията:
Просеникъ — 160 семейства, Елешенъ — 180, Мекесъ — 45, Османъ Камила — 80.
83
г) Българогласни села патриаршисти несмѣсени, т. е. признаващи само св. митрополия:
1) Кавакли — 40 семейства, 2) Пишаки 10. 3) Мелникълчо — 80, 4) Християнъ камила — 95, Холюндосе — 60, 6) Орлякъ — 80, 7) Рамна — 70, 8) Мергесъ — 15, 9) Апидие — 30.
Отъ горнитѣ данни явствува, че въ Сѣрската епархия е имало, преди завладяването на този край отъ Гърция, 27 села български съ изключително българско население, признаваще Екзархията; 4 други български села, които отчасти признавала Екзархията. a отчасти Патриаршията; 9 български села, които признавали изключително Патриаршията. Но тѣзи данни не сѫ пълни. Три месеца следъ това, напомнювайки на Дирекцията на полицията въ Сѣръ за недоборитѣ на владишкитѣ треби, владиката прибавя къмъ този списъкъ още 5 нови български села.
Въ други официални документи, отъ гръцки източникъ се говори за други дванадесетъ български села, както и за единъ манастиръ, a това прави общо 57 числото на българскитѣ села, срещу петь само гръцки, споредъ признанията на гръцкия владика въ Сѣръ.
На стр. 86 отъ „La Question Bulgare et les ćtats Balkaniques", клѫдето Сѫ% печатани факсимилета по тоя въпросъ, се продължава:
14) Не по-малко очевиденъ бѣше преди Балканската война преобладаващиятъ характеръ на българския елементъ въ Драмската околия. Между книжата отъ архивата ва Драмската митрополия се намѣри единъ докладъ на владиката, въ който се казва, че на северъ отъ Драма населението бѣ българско. На югъ отъ Драма имаше само две гръцки села: Доксатъ съ 1100 жители и Чаталджа съ 1800 души жители. Драмската околия броеше всичко 46 села български, примѣсени тукъ-тамъ съ куцовласи и гагаузи. Градътъ Драма имаше едно население, което броеше 432 българи, 700 гърци и 1500 куцовласи.
„Въ цѣлата околия, въ границитѣ на бившата турска каза, имаше, градътъ и селата взети наедно, 11,016 българи християни, 10,510 българи мохамедани, 3,890 гърци и 1914 куцовласи."
„Отъ едно християнско население, което брои 230,948 души
84
въ казитѣ на Кукушъ, Енидже-Вардаръ, Кайляри, Воденъ, Леринъ, Костуръ — 149,030 души признаватъ Българската екзархия, a 81,508 души, между които българитѣ патриаршисти, куцовласи и албанци православни, сѫ подъ ведомството на Цариградската патриаршия. Ако се вземе за основа говора, християнското население въ сѫщитѣ кази би могло да се разпредѣли, както следва: българи 203,592, гърци 12,690, власи 11,174, цигани 684, албанци 2,308."
Г-нъ проф. Иорд. Ивановъ въ книгата: La Question Маcédonienne, Paris 1920, на стр. 203 за българското каселение подъ гръцка власть пише:
„Отъ 1913 год. насетне, следъ като Южна Македония биде присъединена, всички екзархисти бидоха подчинени на гръцката Цариградска патриаршия. Гръцкиятъ официаленъ печатъ избѣгваше тогазъ да говори за „българи подъ турско робство"; само отъ време на време правѣше намекъ за „българогласни елини". Въ своето изложение предъ конферепцията за миръ върху гръцкитѣ териториални искания, Венизелосъ не споменава ни дума за тия българи, които сѫ около 290,000 въ Южна Македония (безъ да се броятъ българитѣ помаци на брой 40,000 души).
Обаче, въ надвечерието на първата Балканска война отъ 1912 год., по поводъ изборитѣ за турския парламентъ, гърцитѣ признаваха открито българския характеръ на казаното население отъ Южна Македония. И наистина, протоколътъ, подписанъ на 18/31 януарий 1912 год. между представителитѣ на отоманскитѣ българи и тия на гръцкия народъ и на Патриаршията за едно задружно действие въ изборитѣ, предвижда следното съотношение между българскитѣ и гръцкитѣ кандидати отъ Южна Македония: Битолски санджакъ — 2 депутати българи и 1 гръкъ, Солунски санджакъ — 1 депутатъ българинъ и 2 гърци, Сѣрски санджакъ — 2 българи и 1 гръкъ. Въ Северна Македония, въ Скопския вилаетъ, гдето нѣма гърци, последнитѣ предоставятъ на българитѣ всичкитѣ мѣста за депутати християни.
Въ заключение презъ 1912 г., отстѫпвайки петь депутатски мѣста на българитѣ отъ Южна Македония и четири за себе си, самитѣ гърци признаваха не само българския елементъ въ тая область, но и неговото числено превъзходство надъ гръцкия елементъ. Една година следъ това официална Гърция отричаше сѫществуването на какъвто и да е българинъ въ нейната територия".
85
И тъй, на основание на данни, добити отъ официални гръцки документи, ние имаме право не само българитѣ патриаршисти да извадимъ отъ общия брой на гърцитѣ исказани въ тѣхната статистика, но и голѣма часть отъ власитѣ и всичкитѣ албанци, показани въ статистиката на проф. г. Иорд. Ивановъ.
Въ гръцката статистика циганитѣ сѫ показани съ цифрата 8.650, a у Иор. Ивановъ 25,302. Разликата отъ 17.750 сѫ сигурно цигани християни патриаршисти и влизатъ въ групата гърци. Следователно, и тѣ трѣбва да се извадятъ.
Като съберемъ посоченитѣ цифри, ще получимъ 240.408 — брой на народностни групи въ тоя край, които по произходъ и езикъ не сѫ гърци.
Извадено това число отъ онова, показано за гърцитѣ въ тѣхнитѣ статистики отъ 1913 год., ще получимъ истинския брой на гърцитѣ 245.251 — действителната цифра, която е много близка до тая, що дава г. Иор. Ивановъ — 236.755,
Следователно, народностнитѣ групи въ тая часть отъ Македония презъ 1912 год. сѫ били както следва:
[[ Българи, Помаци, Турци, Гърци, Власи, Албанци, Цигани, Евреи, Разни, Всичко ]]
Това е било истинското съотношение и действителниятъ брой на народностнитѣ групи въ областьта отъ Македония, завладѣна отъ гърцитѣ презъ 1912 год.
Споредъ това разпредѣление броятъ на гърцитѣ е показанъ съ 8.496 души повече, отколкото въ статистиката на г. Иор. Ивановъ. По всѣка вѣроятность това сѫ власи признаващи Патриаршията и по право трѣбваше да се извадятъ отъ числото на гърцитѣ, но ги оставяме, за да не бѫдемъ обвинени въ прекалена изкуственость.
86
За да може обаче да се направи нуждното сравнение между това разпредѣление, и онова показано въ етнографската карта и да се види колко далечъ отъ истината сѫ даннитѣ въ тая карта, ще е нуждно да се направи една малка по-друга групировка на сѫщитѣ данни.
Въ такъвъ случай народностнитѣ групи презъ 1912 год. сѫ били, както следва:
[[ Споредъ етнографската карта, издадена на О. Н., Споредъ статистиката на г. Иорданъ Ивановъ
Гърци, Мусулмани, Българи, Разни ]]
Отъ даннитѣ въ тая таблица се вижда, колко невѣрно се показва разпредѣлението и съотношението на народностнитѣ, групи въ етнографската карта, издание на О. Н. Даннитѣ въ тая карта като че ли сѫ групирани произволно, само и само да се изтъкне и докаже правотата на гръцката теза. Но тая разлика, както въ броя, така и въ сьотношенията на народностнитѣ групи въ тая часть на Македония още не е онова положение на нѣщата, което е било въ действителность презъ 1912 година.
Спомена се по-горе, че даннитѣ за народностнитѣ групи, както и общиятъ брой на цѣлото население въ етнографската карта сѫ несравними съ статистиката на г. Иор. Ивановъ, защото въ тѣхъ влизатъ две области — Еласона и островъ Тасосъ. Но не е само това. Въ нашата полемика съ гърцитѣ за народностния съставъ на Македония ние никога не сме отричали факта, че въ повечето отъ граничнитѣ околии на Южна Македония грамадното болшинство отъ християнското население е гръцко. Едновременно съ това не само ние, но и всички безпристрастни учени етнографи, които сѫ се занимавали съ въпроса, винаги сѫ доказвали, че като се изключатъ споменатитѣ околии, въ останалата часть на Македония грамадното мнозинство отъ населението е българско.
Споредъ статистиката на проф. Иор. Ивановъ и тая на
87
Екзархията въ околиитѣ Анаселишка, Гребенска, Кожанска, Катеринска, Селфидже, Касандра, Атонъ, Кавалска, Правишка и Сарѫ-Шабанска презъ 1912 година е имало:
Българи 3.505 1.60%
Помаци 7.087 3.10 „
Турци 66.103 29.40 „
Гърци 133.850 59.50 „
Други 14.177 6.40 „
________________________
Всичко 224.732 100 „
Като извадимъ броя на народностнитѣ групи въ тия околии отъ сѫщия за цѣлата область, ще получимъ едно съвсемъ ново положение на нѣщата, което е действителното, истинското и се изразява съ следнитѣ цифри.
Въ грамадната часть отъ Македония подъ гръцка власть, съставътъ на населението по народностни групи презъ 1912 г е билъ както следва:
Българи 285.870 34.60%
Помаци 32.900 4. — „
Турци 248.750 30.10 „
Гърци 111.450 13.50 „
Разни 146.860 17.80 „
____________________
Всичко 825.830 100
И тъй, българитѣ въ Македония подъ гръцка власть не сѫ били презъ 1912 г. 119.000 или 9.9 на 100 отъ общото население, a 285,878 или 27.50 на сто, a въ областьта безъ граничнитѣ околии, кѫдето гръцкото население е въ голѣмо мнозинство — 59.50 на сто, българското население съставлява 34.60 на сто, вмѣсто 9.9%.
Въ въпросната етнографска карта, както се каза за всѣка околия сѫ показани само процентното съотношение на народностнитѣ групи, което сѫщо е невѣрно. За да се по каже и изтъкне колко далечъ отъ истината е и това съотношение въ тая карта, направихме нужднитѣ изчислеиия съ даннитѣ отъ статистиката на Екзархията, която е почти сѫщата, каквато е и тази на проф. Иор. Ивановъ, но съ тая разлика, че въ екзархийската статистика има още една група — мухамеданитѣ отъ български произходъ или помацитѣ, която Иор. Ивановъ, както видѣхме, се показва въ групата на българитѣ.
88
Освенъ това въ севернитѣ околии, граничещи съ Югославия, направиха се нужнитѣ поправки съ изключване на нѣкои села и включване на други съобразно новото гръцко административно дѣление.
Голѣма разлика се явява между полученитѣ данни и етнографската карта, издадена на О. Н.
Българитѣ — на 100 отъ общото население
[[
Наименование на околиитѣ, Споредъ етнографската карта отъ 1926 година издание на
О.Н., Споредъ даннитѣ въ екзарх. статистика отъ 1912 г.
Верска, Воденска, Гумендженска, Демиръ-Хисарска, Енидже-Вардарска, Драмска съ Зърновска, Зъхненска, Кайлярска, Костурска, Кукушка, Лагадинска, Солунска, Сѣрска и Нигритска, Сѫботска ]]
Нека видимъ сега какъвъ е билъ съставътъ на населението въ тая область на Македония следъ войнитѣ и следъ прилагането на гръцко-българската конвенция за изселване на малцинствата къмъ времето, когато е съставена и издадена въпросната карта (1926 год.)
Въ това издание на О. И. за народностнитѣ групи на населението въ Македония подъ гръцка власть за 1926 год. се даватъ следнитѣ данни:
1. Градътъ Гумендже и селата на сегашната Гумендженска околия въ турско време сѫ влизали въ Енидже-Вардарска и Гевгелийска околии, въ които българското население е било между 40 и 56 на сто. Каква голѣма разлика!
89
[[ Абсолютни числа, Въ %
Гърци 1,341,000 88.0
Мусулмани 2,000 0.1
Българи 77,000 5.1
Разни 91,000 6.1
________________________
Всичко . . 1,511,000 100.0 ]]
Показаното число за броя на българитѣ — 77,000 е съвършено невѣрно. Ако приемемъ за вѣрни числата, що ни се даватъ въ тая карта (броя на българитѣ презъ 1912 год. и тоя презъ 1926 г.) ще излѣзне, че презъ войнитѣ и следъ тѣхъ, когато се извършиха голѣми насилия и жестокости надъ българското население въ тая область на Македония, както и следъ насилственото изселване по споменатата конвенция, имало е бѣжанци само 42.000 души. Всѣки, който малко отъ малко е запознатъ съ положениего на нѣщата презъ войнитѣ и следъ тѣхъ, ще признае, че тоя брой на бѣжанцитѣ отъ Македония подъ гръцка власть е съвсемъ невѣренъ. A отъ това вече следва, че и показанитѣ цифри за българитѣ тамъ презъ 1926 г. въ тая карта сѫ сѫщо невѣрни.
2. Резултатитѣ отъ нашия методъ.
По нашитѣ проучвания (основапи върху даннитѣ на екзархийската статистика, на гл. Дирекция на статистиката за броя на бѣжанцитѣ, по даннитѣ отъ архивата на смѣсената гръцко българска комисия по приложение на конвенцията за изселване, главно по даннитѣ въ протоколитѣ на подкомисиитѣ при установяване църковно-училищнитѣ имоти и заедно съ това и броя на изселилитѣ се и останали българи, както и по даннитѣ на редъ други източници, за които се говори въ увода) българского население къмъ 1928 г. е било, както е посочено въ таблицата на стр. 90.
Въ нашитѣ проучвания установяването на населението не е къмъ 1926 год., както е показано въ въпросната карта, a къмъ 1928 год. Това се направи съ изключителната цель, за да се установи възможно по-точно истинскиятъ брой на българитѣ, следъ като се е завършило изселването по конвенцията.
Бѣжанското население отъ Македония е дошло въ предѣлитѣ
90
[[ Наименование на околиитѣ, Имало българи презъ 1912 г., Изселили сѫ се до къмъ 1928 г., Оставатъ, На сто (Изселили се, Оставатъ)
Берска, Воденска, Гумендженска, Демиръ-Хисарска, Драмска, Ениджевардарска, Зърновска, Зъхненска, Кайлярска, Костурска, Кукушка, Леринска, Лагадинска, Нигритска, Солунска безъ града, Солунска общо, Сѣрска, Сѫботска, Въ южнитѣ гранични околии, Всичко ]]
на Царството главно на три голѣми вълни: Презъ 1913—1914 година, презъ 1918—1920 год. и презъ 1924—1925 год. Това се установява между другото и отъ изданието на Главната Дирекция за настаняване бѣжанцитѣ. — „Селскостопапско настаняване на бѣжанцитѣ 1927—1932 год." страници 59 и 60, както и отъ „Rapport des Membres de la Commision Mixte d'émigrations Greco-Bulgare. Athene. 1922, стр. 62.
Следъ 1928 год. сѫ престанали масовитѣ изселвания на българи отъ тамъ.
Но не бѣше само тоя мотивъ, за да правимъ нашето изучване и установяване броя на българитѣ тамъ къмъ 1928 год. Както не единъ пѫть се спомена, въ въпросната карта не се дава абсолютниятъ брой на населението по народностнитѣ групи въ околиитѣ, a само относителнитѣ числа. Тѣзи числа при това се предаватъ графически и съ силно контрастни бои, за да прави впечатление и да се натрапватъ, за да се дойде до едно фалшиво заключение, че българитѣ и презъ 1912 год. сѫ били малцинство, a следъ войнитѣ и следъ приложение на конвенцията за изселване тѣ въ много
91
околии или вече съвсемъ ги нѣма, или пъкъ сѫ въ нищожно количество. Ето защо трѣбваше въпросътъ да се проучи основно и въ всичкитѣ му подробности, защото, както се вижда отъ горната таблица, положението е съвсемъ друго.
Отъ горната таблица се установява, че общо взето само 86.572 души или 29.54 на сто отъ българското население се изселило. Като се изключатъ околиитѣ Кукушка, Зърновска и Енидже-Вардарска, отъ кѫдето действително повече отъ половината население е оставило своитѣ огнища, въ повечето отъ другитѣ околии изселилитѣ се съставляватъ нищоженъ процентъ и затова общо взето 74.46 на сто отъ населението презъ 1912 год. си е останало въ селата и градоветѣ си.
Тѣзи данни изразени графически и съ бои даватъ една съвсемъ друга картина и много нагледно опровергаватъ изнесеното и показаното въ въпросната карта, като скроено натъкмено, само за да се проагитира гръцката теза.
Нашитѣ по-подробни проучвания ни откриха и нѣщо ново, много интересно и характерно, което съвсемь отрича изнесеното въ тая фамозна карта. То е, че въ Македония подъ гръцка власть има не само грамадно число села, но и дори цѣли околии, които сега сѫ по-български, отколкото сѫ били къмъ 1912 година.
Понеже всички турци и помаци, по силата на турско-гръцката конвенция за размѣна на населенията, се изселиха отъ Македония въ Мала-Азия, понеже настаняването на гръцкитѣ бѣжанци не е можало да се приложи на всѣкѫде точно по предвидения планъ и понеже, както видѣхме и както ще се види и по нагледно по-нататъкъ въ статистиката на населението по околия и населени мѣста, изселването на българитѣ следъ 1912 год. е било или много малко или пъкъ не е имало изселване, за това въ много села и голѣми околии сега българското население е или абсолютно мнозинство или пъкъ населението е изключително само българско. Но и показаниятъ брой 206.433 души българи, останали къмъ 1928 г. следъ изселването презъ предшетствуващитѣ години не е истинскиятъ. Действителниятъ брой, безъ друго е по-голѣмъ, защото това останало население не е било лишено отъ естествения си приръстъ. Презъ времето отъ 1912 год. до 1928 година това население се е плодило и умножавало. Ето защо, ако
92
приемемъ, че неговиятъ естественъ приръстъ е билъ само 10 на 1000 и направимъ нужднитѣ изчисления въ всички населени мѣста съ българи ще получатъ действителното налично население къмъ 1928 г. изразено въ даннитѣ, както следва:
[[ Наименование на околиитѣ, Общо население въ околиитѣ споредъ гръцката статистика отъ 1928 год., Села и градове съ българи, Отъ тѣхъ българи, Българи въ % (Къмъ цѣлото население въ околиитѣ, Въ село и градъ съ българи и др.)
Берска, Воденска, Гумендженска, Демиръ-Хисарска, Драмска, Енидже-Вардарска, Зърновска, Зъхненска, Кайлярска, Костурска, Кукушка, Леринска, Лагадинска, Нигритска, Солунска безъ града, Солунска общо, Сѣрска, Сѫботска, Всичко ]]
И тъй българитѣ въ Македония подъ гръцка власть сега не сѫ 77,000, или 5 на сто отъ общото населеиие, a надъ 240,000 или 23.08 на сто отъ общото население.
За да се види сѫщо каква голѣма е разликата въ даннитѣ за народностнитѣ групи по околии следъ войнитѣ и следъ прилагане конвенцията за изселване споредъ въпросната карта и споредъ нашитѣ изучвания, привеждаме паралелни данни (вж. таблицата на стр. 93).
Изложеното до тукъ върху метода на работа отъ гръцка и българска страна добива пълна релефность, ако се вземе предъ видъ социалната структура на двата народа, тѣхното историческо развитие и борбитѣ имъ въ продължсние на повече отъ 10 вѣка насамъ и особено отъ срѣдата на XIX в. насамъ. Гърцитѣ сѫ предимно търговски и мореплавателенъ народъ, a българитѣ земедѣлски. Тая социална структура на
93
[[ Наименование на околиитѣ, Споредъ етнографската карта отъ 1926 година издание на О.Н., Въ действителность къмъ 1928 година българитѣ сѫ били
Българитѣ сѫ били на сто отъ общото население
Берска, Воденска, Гумендженска, Демиръ-Хисарска, Драмска, Енидже-Вардарска, Зърновска, Зъхненска, Кайлярска, Костурска, Кукушка, Леринска, Лагадинска, Солунска, Сѣрска съ Нигритска, Сѫботска, Общо ]]
двата народа се потвърждава и отъ статистическитѣ данни, които приведохме по-горе и които ни показватъ, че докато гърцитѣ сѫ държали крайбрѣжието на Бѣло море и нѣкои отъ градоветѣ предимно въ Южна Македония, близко до морския брѣгъ, българитѣ плътно сѫ населявали и населяватъ вѫтрешностьта.
Следъ унищожението на Търновската патриаршия и на Охридската архиспископия — и дветѣ български духовни учреждения и на Сръбската Ипекска патриаршия, Цариградската патриаршия разпрострѣ своето духовно влияние върху всички православни хрнстияни на Балканския полуостровъ — тогазъ подъ турска власть. A Цариградската патриаршия бѣ и остана до ликвидацията на турската власть на Балканския полуостровъ въ 1913 г. като изключителна и неумолима представителка на панелинската идея, отричаща правото за самоопредѣлеяие на всички други народи.
Освобождаването из Сърбия, Румъния и България, съкратявайки предѣлитѣ на панелинската мечта, предизвикваше ожесточението на нейнитѣ представители изключително срещу българския народъ, останалъ още подъ турска власть,
1.
Заедно съ града Солунъ, a безъ него въ околията — 20.80.
94
защото последниятъ, поради съседството си съ Цариградъ и съ Бѣло море, бѣше въ непосрѣдственъ допиръ съ гръцкия народъ и пречупваше пѫтя на панелинската идея за възстановяване на Византия съ Цариградъ. Паметни сѫ още борбитѣ, които се водѣха презъ XIX вѣкъ за създаване на Българската екзархия, борбата следъ българско възстание въ Македония между 1903 и 1912 г., създаването на Балканския съюзъ и неговитѣ блѣстящи победи, както и неговото удавяне въ кръвьта на братоубийствената междусъюзнишка война отъ 1913 г.
Краятъ на всеобщата война завърши съ двата сѫдбоносни договори за българския и гръцкия народъ — за първия договорътъ отъ Ньойи съ така наречената „конвенция" за доброволно изселване и за втория договорътъ отъ Лозана. Отъ гаранцията за покровителствотвото на малцинствата и отъ конвенцията Калфовъ—Кафандарисъ отъ 1924 год., съ признаване съответнитѣ малцинства и опредѣляне условията за тѣхното културно развитие, остана единъ печаленъ споменъ, погребанъ подъ тежката надгробна плоча на една асимилация, която въ Гърция се провежда съ най-тежки срѣдства. Тия исторически епизоди сѫ въ причинна връзка помежду си. Тѣ показватъ, че борбитѣ отъ българска страна сѫ се водили въ името на народностното самоопредѣление, a отъ гръцка страна — срещу това начало, за завладяването на чужди народи и на тѣхното насилствено асимилиране.
Последствията отъ това сѫ на лице: България излѣзе съ тежки, непоправими загуби отъ войнитѣ, a Балканскиятъ миръ, почиващъ на насилието, далечъ не представлява за балканскитѣ държави оная гаранция за тѣхното спокойно развитие, каквото зачитането на народностното самоопредѣление и правата на малцинствата може да даде сега и въ бѫдаше.
Авторътъ на това изследване, единствената цель на когото е да се установи истината върху положението на българитѣ въ Македония подъ гръцка власть, като едно отъ предусловията за установяване на траенъ балкански миръ, ще се радва много, ако той е допринеслълъ за постигането на тоя миръ.
Българитѣ въ Македония подъ гръцка власть презъ 1912 год.
Българитѣ въ Македония подъ гръцка власть къмъ 1928 год.
