Македонски Прегледъ
Година
XII, книга 3, София, 1940

 

6. Началото на македонския въпросъ въ България. Благотворителнигь комитети „Единство"

 

отъ П. Д. Крусевъ.

 

Притурки:

  I. УСТАВЪ на Българскьія благотворителенъ комитетъ „Единство"
 II. Списъкъ на търновци, членове на комитета „Единство"
III. Списъкъ на волницитѣ, изпратени отъ търновския комитетъ

 

Велико-Търново, старата столица на България, винаги е било начело на голѣми и малки движения за свобoдата на българския народъ. To пакъ първо издигнало гласъ срещу неправдата на Берлинския договоръ.

 

Следъ освобождението на България българскитѣ дейци отъ Цариградъ се прибрали въ Пловдивъ, a тия отъ Букурещъ и другитѣ ромънски градове — въ Велико-Търново, Русе и по своитѣ родни градчета. Тѣ били обзети отъ треска, какъ да се подпомогне временната руска администрация и войската, за да се уреди истинското управление въ освободена цѣлокупна България. Тѣ пълнѣли канцелариитѣ на губерниитѣ, на окрѫжията, на околиитѣ, на общинитѣ, на постояннитѣ комисии, на устроенитѣ сѫдилища, преподавали въ училищата, пишели статии въ вестницитѣ и списанията, пълнѣли учебнитѣ войскови казарми ва първия наборъ, уреждали болничното дѣло. Въ В.-Търново тѣ образували единъ деснъ крѫгъ, въ който влизали Любенъ Каравеловъ, Стефанъ Стамболовъ, Драганъ Цанковъ, Цани Гинчевъ, Сава Илиевъ Сирмановъ, архимандритъ Стефанъ, докторъ Статъ Антоновъ, Христо Ивановъ Книговезецътъ, Христо Караминковъ Бунито, Жоржо Момчевъ, Георгий Живковъ, Михаилъ К. Сарафовъ, Димитъръ Павловъ Ивановъ, Никола Икономовъ, Петъръ Цоковъ, Петъръ попъ Димовъ, Атанасъ Андреевъ, Ангелъ Поповъ, П. П. Аврамовъ, Сава Ничевъ, Георгий п. Ивановъ, М. Калпакловъ, Калчо Пасковъ, Н. х. Георгиевъ, Александъръ Н. Златарски, Георгий Златарски, Костадинъ Ст. Арабаджиевъ, Н. Ц. Смиловъ, Атанасъ Бобевъ, Георгий Кисимовъ, Христо Поповъ, Хр. х. Ангеловъ, Йорданъ х. Пенчевъ, докторъ Стефанъ х. Пенчевъ, д-ръ Кировичъ, Коста Коевъ, д-ръ Д. Сарафовъ, Иванъ Кавалджиевъ, Тодоръ Василевъ, Никола Лазаровъ, Никола Момчевъ,

 

 

84

 

Панайотъ х. Радковъ, Василъ Медникаровъ Победительтъ, капитанъ Райчо Николовъ, Коста А. Паница, И. Н. Гюзелевъ, Никола Бендеревъ, Георгий Корфунозовъ, A. М. Ташикмановъ и още 80 търновски видни търговци и занаятчии (вж. тукъ притурка II). Въ тоя крѫгъ на търновската интелегенция тогава имало лица, които се учили въ Загребъ, Русия, Букурещъ, Цариградъ, и знаели по два-три езика. Тѣ взимали живо участие въ организацията на Старозагорското и Априлското възстание, въ Търновския революционенъ комитетъ, били другари на Левски и Ботйовъ, водили църковната борба, знаели какъ се организира народъ, комуто предстояли да се решаватъ жизнени народни задачи. Тѣ величаели Санъ-Стефанска България, радвали се на обединението на българския народъ, клели се да му служатъ безааветно, за да покажатъ на свѣта, че тоя народъ е зрѣлъ за свободата си. И тъкмо тогава въ Лондонъ и Виена заговорили за конгресъ на велики сили, които да прекратятъ кроеното мсѫду Турция и Русия, да унищожатъ плода на 300.000 жертви отъ освободителната война.

 

Въ Берлинския конгресъ билъ разсѣченъ българскиятъ народъ. Всички будни българи останали изумени, когато узнали за раздроблението на Санъ-Стефанска България. Щомъ се узнало решението на Берлинския конгресъ, 25.000 бѣжанци отъ Люле-Бургазко, Лозенградско и Одринско взели съ себе си каквото могли и се изселили въ Източна Румелия. Въ Дедеагачко и Гюмюрджинско избухнало турско възстание начело съ Сенъ-Клеръ ага, английски майоръ, и Джанаварлията Исмаилъ ага, съ цель да завзематъ Харманли, Хасково и севернитѣ склонове на Родопитѣ, та да се намѣри разграничителната комисия предъ свършенъ фактъ и да се докаже, че тамъ нѣма българско население. Турскитѣ чети се сѫстояли отъ помаци, дезорганизирани турски войски, бѣжанци турци отъ България и Тракия. Българското население въ Гюмурджинско, Димотишко и Деде-агачко било обречено на гибель, ако срещу турскитѣ орди и пълчища не се е опълчилъ родопскиятъ царь въ това смѫтно време Петко войвода заедно съ Гочо Милювски, Хаджи Никола Зебилювъ и С. Буботиновъ, които храбро се борѣли срещу развилнѣлитѣ се наново турци. Тѣ не пустнали турски кракъ да мине надъ Xарманли и Хасково и задържали положението, докато се

 

 

85

 

създала земската войска въ Източна Румелия, нейнитѣ гимнастически дружества и комитетитѣ „Единство", които се образували по идеята и почина на търновци, какта ще видимъ сега.

 

Македонското население било най-разтревожено. Въ Горноджумайско окрѫжие и Разлога населението, щомъ узнало, че остава подъ турско, се въорѫжило и разгонвало появилитѣ се турски войски. Въ София и Кюстендилъ рускиятъ офицеръ Калмиковъ събралъ чети и билъ готовъ да премине демаркационната линия при Горна-Джумая, за да се притече на помощь на македонското население. Охридскиятъ митрополитъ Натанаилъ билъ душата на македонското революционно движение и тъкмѣлъ да организира за възстание цѣлото македонско население.

 

Търновскиятъ крѫгъ отъ общественици и борци за народа знаели много добре това положение, както отъ тогавашния чужди печатъ, отъ телеграфнитѣ съобщения, тъй и отъ частнитѣ връзки, които поддържали съ своитѣ по-раншни другари въ всички български градове, и отъ рускитѣ административни и военни власти, съ които поддържали близки отношения. Търновци разбрали много добре, че борбата за свобода не е още приключена и решили да възобновятъ революционната тактика на бившитѣ букурешки комитети. Единъ месецъ следъ Берлинскиядоговоръ, на 29 августъ, търновскитѣ дейци се събрали въ пруста нa хаджи Недѣлковaтa кѫща, гдето живѣлъ Любенъ Каравеловъ и се помѣщавало читалището „Нaдежда”, и следъ изчерпателни разисквания основали великотърновски губернски блaготворителенъ комитетъ „Единство". За целитѣ и дейностьта на тоя комитетъ нѣмаше да знаемъ нищо днесъ, ако не бѣ запазена протоколната книга на тоя комитетъ съ редовно вписани въ нея 37 протоколи, водени грижливо главно отъ просвѣтения труженикъ и книжовникъ Никола Лазаровъ. Ние ги притежаваме днесъ благодарение на видния търговецъ Георгий Лазаровъ.

 

Въ учредителното събраниe на комитета „Единство" присѫтствували почти всички отъ споменатитѣ по горе търновски дейци. Ето какъ обосноваватъ цельта и задачитѣ на комитета:

 

 

86

 

„Днесъ, година хиляда осемстотинъ седемдесеть и осма, августъ двадесеть и деветь, ние, отдолуподписанитѣ, събрахме се съ цель да се споразумееме, като какъ ножеме да помогнемъ на нашитѣ братя въ Тракия и Македония, които занапредъ се отдѣлятъ отъ Придунавска България чрезъ решението на Берлинския конгрссъ. Като се взе предъ видъ нещастното положение на нашия народъ и особенно на нашитѣ братя, оставени подъ турското владичество, ние решихме, че е наша свята длъжность като българи и деца на едно и сѫщо отечество да употрѣбиме отъ насъ зависещи срѣдства за подобрението на това положение, като спомагаме на сънародцитѣ си, които би се нуждаели отъ нашата братска помощь. За да има успѣхъ нашето дѣло, ние намѣрихме за нуждно да съставиме единъ комитетъ въ града Търново подъ название „Единство", който да вземе отгоре си грижата да работи постоянно за разпространението на своитѣ идеи навредъ изъ нашето отечество чрезъ съставянего на подобни комитети, съ които да бѫде въ сношение и всичкитѣ да иматъ една цель, за постигането на която съвмѣстно и съгласно да работятъ и която да бѫде: „единството на всичкитѣ българи и подобрението на тѣхното днешно положение".

 

Първото управително тѣло било избрано единогласно, въ съставъ почетенъ председатель архимандритъ Стефaнъ, председатель д-ръ Стaтъ Антоновъ, подпредседатель Цaни Гинчевъ, касиеръ Николa Икономовъ, книговодитель Петъръ п. Димовъ и секретари Стефанъ Стамболовъ, Никола Лазаровъ и Димитъръ Пaвловъ Ивaновъ. Тоя съставъ билъ запазенъ до заминаването на Стефанъ Стамболовъ като представитель на търновския комитетъ въ Кюстендилъ, за да участвува въ Централния комитетъ на македонското възстание. Вмѣсто Стамболова за трети секретарь бидъ избранъ A. М. Ташикмановъ.

 

Събранията на комитета сѫ били редовни и извънредни. Редовнитѣ сѫ били опредѣлени да ставатъ всѣки праздниченъ день, a извънреднитѣ, когато управителното тѣло намѣрѣло за добре да ги свика. Все пакъ първитѣ събрания ставали почти презъ день, защото се бързало да се изпреварятъ събитията и организационната работа да бѫде привършена, за да се премине бързо къмъ осѫщестяване целитѣ на комитета. Михаилъ К. Сарафовъ билъ

 

 

87

 

избранъ за нароченъ куриеръ да изучи на самото мѣсто положението въ Г.-Джумайско, Разлогъ и Македония, да се срещне съ митроп. Натанаила и му обясни цельта и задачитѣ на основания комитеть и да изучи отъ него нуждитѣ, които трѣбва да се заловоляватъ. За тая цель билъ купенъ конь и били отпуснати 20 наполеона за пѫтни и дневни на куриера. Особена комисия изработила уставъ на комитета. Пъ нея влизали д-ръ Стaтъ Антоновъ, Георгий Живковъ, Д. П. Ивановъ, Стефaнъ Стaмболовъ и Николa Лaзаровъ. На 3 септемврий уставътъ билъ приетъ и влѣзълъ въ сила (вж. устава тукъ, притурка I). Следъ това се пристѫпило къмъ разширение на комитетската мрежа въ цѣла България и Източна Румелия, бързало се да се учредятъ окрѫжни комитети въ Търновската губерния: въ Габрово чрезъ Т. Бурмовъ, д-ръ Алексий Христовъ, Петъръ Гинчевъ, Сава Илиевъ Сирмановъ; въ Севлиево — бр. Спиридонови, Сава Яконовъ, Г. Драгошиновъ; въ Ловечъ — Иванъ Драсовъ, Г. Тишевъ, Илия П. Лукановъ; въ Дрѣново — Т. Икономовъ и Хр. х. Ангеловъ; въ Трѣвна — Илия Шиваровъ и П. Икономовъ; въ Елена— Миланъ Радивоевъ, Георгий Златарски и Иорданъ х. Тодоровъ; въ Лѣсковецъ — Калчо Пасковъ; въ Горнa Орѣховицa Калчо Пасковъ и архимандритъ Стефанъ; въ Османъ-Пазаръ и Котелъ — И. Н. Гюзеловъ.

 

За организирвнето на комитети въ Русе и Варна било използувано пребиванието на Ив. Кавалджиевъ въ Търново. Нему билъ даденъ преписъ отъ устава и препорѫчително писмо. До кого било адресувано това писмо не е казано. Отъ сетнешнитѣ протоколи и отъ известната намъ досега книжнина знаемъ, че то е било отправено до митрополитъ Григория, който ще е свикалъ тогавашната интелегенция въ Русе (Марко Балабановъ, Иваница Данчовъ, Н. Т. Обретеновъ, Н. Жейновъ, Иванъ Вазовъ, Ф. Филчевъ и В. Джумaлиевъ). Сѫщото писмо било изпратено и до митрополитъ Симеона въ Варна. На 6 октомврий търновскиятъ комитетъ получилъ писмо отъ митрополитъ Григория, че е основанъ комитетъ „Единство" въ Русе. Протоколирана е и една тслеграма отъ Ив. Вазовъ. Въ друго писмо до Русе се иска да пратятъ делегати въ Влашко, за да се види какво се работи тамъ. Пращанъ билъ П. Гурбановъ отъ търновския комитетъ въ Русе да действува

 

 

88

 

да се взематъ 350 наполеона, които кѫщата Симеоновъ и Сие дължала на търновчанина Н. П. Аврамовъ, членъ на комитета. Половината отъ тази сума била подарена отъ Аврамовъ на комитета. Съ помощьта на Марко Балабановъ, който билъ русенски подгубернаторъ, П. Гурбановъ сполучилъ да вземе сумата, но русенскиятъ комитетъ искалъ да се остави половината отъ подарената частъ на него, a другата половина на търновския комитетъ. Отъ доклада на П. Гурбановъ се вижда, че цѣлата сума била донесена отъ него за търновския комитетъ, издействувана съ голѣми мѫки. Вестникъ „Българинъ", който излизалъ въ Гюргево и се редактиралъ отъ Хр. Бъчваровъ и Д. К. Поповъ, е помѣстилъ нѣкаква бележка, за която търновци го укорявали и чрезъ русенския комитетъ искали да се опровергае, като записали две течения отъ вестника.

 

Съ Влашко търновскиятъ комитетъ се е сношавалъ чрезъ комитетитѣ въ Русе, Свищовъ, Рѣхово и Видинъ. Търновци уведомили българитѣ въ странство за съставянето на комитета „Единство" и ги подтиквали да съставятъ и тѣ такива комитети, като поддържатъ връзки съ тѣхния комитетъ. Пратили имъ преписъ отъ устава си и окрѫжни писма, въ които подробно ги уведомявали за вървежа на организацията и целитѣ ѝ. Въ кои градове били пратени такива писма, не е посочено. На 27 септемврий дали писмо и комитстския уставъ на видния търговецъ д-ръ Кировичъ, синъ на Кокона Анастасия (въ това време той билъ въ Търново като уредникъ на руското болнично дѣло въ България), за да го завесе на славянофилитѣ въ Русия. Съ това писмо търновци съобщавали, че е основанъ комитетъ „Единство" и ги молѣли да сътрудничатъ въ целитѣ и задачитѣ му. Може да се догаждаме, че и въ Виена било пратено подобно писмо до кѫщитѣ на Паница и бр. Киселови, още повече, че единъ членъ на фирмата Георгий Н. Киселовъ е билъ членъ ни комитета „Единство" и на благотвор. др-во „Напредъкъ" съ председатель д-ръ К. Поменовъ. Какъвъ е билъ отзвукътъ отъ тия сношсния, за сега не знаемъ нищо.

 

За да се създаде мрежа отъ комитети „Единство" въ другитѣ губернии, търновскиятъ комитетъ избралъ най-сигурния пѫть: непосрѣдно съприкосновение на негови представители съ видни общественици въ губернскитѣ градове. Още на 5 септемврий, въ петото заседание, едногласно били избрани Георгий Живковъ, Жоржо Момчевъ и д-ръ

 

 

89

 

Стaтъ Aнтоновъ за губернски организатори. Снабдени съ преписи отъ устава и пълномощни писма, тѣ заминали. Въ Севлиево тѣ заварили основанъ комитетъ, на който подпомагало и женското благотворително дружество. Въ Плѣвенъ, който спадалъ тогава къмъ Русенска губерния, тѣ се срещнали съ тамошнитѣ общественици, които признавали, че трѣбвало да се работи за Македония, но студено посрещнали идеята за комитетъ. Все пакъ натоварили съ тая задача архимандритъ Константина. Той успѣлъ да състави комитетъ едва на 14 октомврий. Плѣвенскиятъ комитетъ влѣзълъ въ връзка съ търновския и съобщилъ, че събралъ пари и вещи и изпратилъ пари до митрополитъ Мелетия въ София. Връзкитѣ на тоя комитетъ съ търновския били установени до 19 ноемврий. Кои лица сѫ влизали въ него, не е известно.

 

Отъ Плѣвенъ губернскитѣ организат ри се отправили за Видинската губерния и спрѣли въ Вратца, тогава окрѫженъ градъ. Посрещнати били възторжено, направили събрание, въ което присѫтствували 50 най-влиятелни и най-интелигентни вратчанци, съставили комитетъ и назначили лица, които да отидатъ въ селата да сьбиратъ помощи и пари. Имало вече женско дружество за подпомагане на македонскитѣ бѣжашш, но то приело устава на комитета и се присъединило къмъ комитета. Повече за връзкитѣ на тоя комитетъ не знаемъ. Тамъ сѫ били Георгий Вълчевъ, прсдседатель на окрѫжния сѫдъ, Костаки Анковъ, председатсль на окрѫжния съветъ, Ивaнчо Николaки, председатель на градския съветъ, Хаджи Вандо Георгиевъ, Николчо Aнтоновъ, Иванъ Стойновъ и всички живи ратници отъ по-раншнитѣ комитети (Стоянъ Заимовъ и др.). Вратчански окрѫженъ управитель билъ Млaденъ Желѣзковъ Вететковъ, който е съдействувалъ за работата на комитета.

 

Въ Берковицa тѣ заварили населението тъкмо въ гроздоберъ и могли да се срещнатъ само съ секретаря на началника на окрѫга Йордaнъ Нaумовъ, който обещалъ да работи за съставянето на комитетъ съгласно устава, който му предали. Председателъ на окрѫжния сѫдъ е билъ Димитъръ Катрановъ, членове Йорданъ Наумовъ (после пргдседатель на Окрѫжния съветъ), Михаилъ Първановъ, Атанасъ Цековъ, Костaнтинъ Вацевъ, Цеко Ивaновъ, киито сѫ били първенци

 

 

90

 

на града и избрани за депутати въ учредителното Народно събрание.

 

Въ Видинъ тѣ не сѫ отишли, a презъ Петроханъ и Гинци пристигнали въ София. За видински комитетъ тѣ сѫ били известени отъ нарочния куриеръ на търновския комитетъ Михаилъ Сарафовъ, който билъ на 5 септемврий въ Видинъ и съобщилъ съ телеграма въ Търново, че е основанъ комитетъ. На 8 с. м. търновскиятъ комитетъ писалъ писмо на Кирякъ Цaнковъ. Като чакали отговоръ до 9 октомврий, търновци решили да пратятъ второ писмо въ Видинъ и на 29 ноемврий, когато П. Горбановъ се върналъ отъ Русе, търновци го запитали, узналъ ли е нѣщо, защо Видинъ мълчи и не проявява дейность. Нѣкои твърдятъ, че Стамболовъ работѣлъ заедно съ видинския митрополитъ Кирилъ, обаче по това време такъвъ митрополитъ тамъ е нѣмало. Въ историята на Видинъ отъ Цухлевъ нищо се не говори за тоя комитетъ. Естествено е било търновци да се обърнатъ до Кирякъ Панковъ, защото той билъ сподвижникъ съ Каравеловъ, Ботевъ, Левски и Стамболовъ. Ако и почетени най-рано, видинци, по едни или други съображения, още не сѫ показали дейно участие въ комитета си, поне доколкото се знае сега.

 

Въ Сливенъ търновскиятъ комитетъ изпратилъ писмо съ уставъ до д-ръ Планински и го молили да основе комитетъ. Че такъвъ билъ основанъ и тамъ и проявявалъ дейность, имаме косвени сведсния.

 

Софийскaтa губерния обхващала тогава окрѫзитѣ Софийски, Орханийски, Самоковски, Дупнишки, Радомирски, Златишки, Кюстендилски и Горно-джумайски. Губернаторъ билъ Алабинъ, когото тогавашната търновска интелегенция добре познавала. Той дошълъ въ В.-Търново като пълномощникъ на Руския червенъ кръстъ да подпомага еленскитѣ бѣжанци, уредилъ и подобрилъ управляванитѣ отъ особенъ комитетъ въ В.-Търново детски приюти и стоялъ до края на юлий 1878 год., като отпускалъ суми за тия приюти. Той направилъ първа стѫпка въ В.-Търново да възкреси славата на древната светиня „Св. Четиридесетъ мѫченици". Самъ далъ 750 гранка (22000 лева днешни пари) на търновския подгубернаторъ Драганъ Цанковъ за превръщане сградата отъ джамия въ църква и отправилъ позивъ къмъ търновци за помощъ съ сѫщата цель. И, макаръ църквата да не е била напълно поправена,

 

 

91

 

тя била тържествено осветена и се извършвало въ нея богослужение за радость на търновци. Алабинъ билъ кметътъ на градъ Самара, гдето било съшито самарското знаме за възстанието презъ 1876 г. и по неговъ починъ дадено на българскитѣ опълченци, за да стане светиня при Стара-Загора и Шипка.

 

Споредъ списъка, сътавенъ отъ Маринъ Дриновъ за тогавашната интелигенция въ София, виждаме, че бѫдещата българска столица тогава едва наброявала двадесетнна по-значителни личности и имала около 16000 жители, следъ изселването на турцитѣ. Важенъ факторъ е билъ софийскиятъ митрополитъ Мелетий, който къмъ 1874 г. ималъ за пръвъ секретарь търновчанина Никола Лазаровъ и съ него нареждалъ училищата въ Софийско. Друга видна личность е билъ охридскиятъ митрополитъ Натанаилъ, който тогава не билъ допустнатъ да се върне въ епархията си. Той застаналъ на страната на възстаницитѣ отъ Кресненско и Разложко и билъ въ постоянни връзки съ капитанъ Калмиковъ, войвода на чети.

 

На 5 септемврий пристигналъ въ София търновскиятъ пароченъ куриеръ М. Сарафовъ и на 16 септемврий търновци четѣли неговото писмо отъ София. Той намѣрилъ тамъ дружество за подпомагане ранени и болни войници подъ председателсгвото на А. Петковъ, заварилъ прииждането на много македонски бѣжанци, видѣлъ руския капитанъ Калмиковъ да организира чети за навлизане въ Македония и считалъ положението много обнадеждително. Подканилъ търновци часъ по-скоро да пратятъ пари, помощи, дрехи, орѫжия, волници за възстанието. Въ крѫга на Натанаила, Мелетия и войводитѣ на бѫдещето възстание Михаилъ Сарафовъ се е запозналъ още по-добре съ положението и нуждитѣ, които трѣбвало да се задоволятъ. Когато се върналъ въ Търново, той донесълъ писмо отъ митроп. Натанаила, който благославялъ дѣлото на търновци. Устниятъ докладъ на М. Сарафовъ е повдигналъ духа на търновци и тѣ се заловили по-усърдно за организационна работа. Между другото Михаилъ Сарафовъ донесълъ и идеята да се изпрати отъ търновския комитетъ, както и отъ всички губернски комитети, по единъ представитель при Централния хомитетъ въ Кюстендилъ, за да приема помощитѣ и паритѣ, орѫжията

 

 

92

 

отъ своята губерния и да докладва за развитието на събитията.

 

Нѣколко дена следъ завръщането на М. Сарафовъ въ Търново на 23 септемврий, въ София сѫ пристигнали губернскитѣ организатори на търновския комитетъ Георгий Живковъ, Жоржо Момчевъ и д-ръ Статъ Антоновъ, които въ сѫщия день уведомили съ телеграми търновци да изпратятъ храни и помощи за нещастнитѣ македонски бѣжанци, достигнали по това време до 15 хиляди мѫже, жени и деца. Търновци веднага изпратили чрезъ Алабина 1000 франка, натоварили една комисия отъ Xр. Петровъ, Трифонъ Филювъ, Илия Поповъ, Атанасъ Бобевъ и касиера Никола Икономовъ да закупятъ продаванитѣ на тръгъ разни вещи. Въ Търновъ пристигнали отъ окрѫга сто пушки, които П. п. Димоьъ се задължилъ да приеме и пази въ склада на общината. Драганъ Цанковъ подарилъ 3 денка дрехи. Въ Горна Орѣховица архимандритъ Стефанъ и Димитъръ П. Ивановъ събрали 6800 гроша помощи. На 29 септемврий се получили още пушки, между които и развалени. Натоварени били Петъръ п. Димовъ и х. Пандели Аврамовъ да ги приведатъ въ изправность и ги прибератъ. Въ сѫщия депь пристигналъ Жоржо Момчевъ отъ София и докладвалъ за положенисто на работитѣ тамъ и въ Македония. Това накарало търновци веднага да изпратятъ събранитѣ пушки, дрехи, вещи и пари.

 

Ha 1 октомврий, когато избухнало вече възстанието въ Кресненскитѣ села, предъ едно събрание отъ 50 члена на комитета „Единство" въ Търново завърналитѣ се Георгий Живковъ и д-ръ Статъ Антоновъ направили докладъ за положението. Въ София тѣ намѣрили населението крайно равнодушно къмъ идеитѣ на комитета, но имало единъ крѫгъ отъ образовани люде, дошли отъ разни краища на България, които възприели радостно идеитѣ на търновци. Благотворителното дружество, което заварилъ М. Сарафовъ, се превърнало въ комитетъ. Душата на цѣлото македонско движение билъ митрополитъ Натанаилъ Охридски, но не могли да се срещнатъ съ него, понеже заминалъ за Пловдивъ. Капитанъ Калмиковъ билъ готовъ да мине съ чета границата, но властьта узнала, разтурила четата му, арестувала го и после го пустнала. Сега работѣлъ съ превърналото се оъ комитетъ „Единство" благотворително дружество. Председательтъ на тоя комитетъ билъ софийскиятъ митрополитъ Мелетий, съ когото,

 

 

93

 

както казахме, най-добре се е познавалъ Никола Лазаровъ, единъ отъ секретаритѣ на тьрновския комитетъ „Единство". Събрани били около 100 души възстаници, повечето стари опълченци, и Калмиковъ се канѣлъ да мине съ тѣхъ границата. Имало много желаещи за възстаници, но липсвали срѣдства и орѫжия. Подготвявало се населението въ цѣла Македония и, ако имало орѫжие, то щѣло да се дигне цѣло на кракъ. Комитетътъ „Единство" въ София работѣлъ да организира комитети въ градоветѣ и селата. На връщане губернскитѣ търновски представители срѣщали групи младежи, които отивали да се записватъ волници за възстанието.

 

Тоя докладъ силно подействувалъ на търновци и още поусърдно се заели съ своята организационна работа, събирали пушки, патрони, дрехи, пари, взели да записватъ волници и наредили да се изпращатъ въ София паритѣ, орѫжието и вещитѣ, събрани отъ другитѣ комитети въ Търн. губерния. Търновскиятъ комитетъ изпратилъ три транспорта съ орѫжие и четири пѫти по 10 души волници, (виж. тукъ притурка III), които снабдилъ съ пѫтни и дневни до София за 10 дни. Между това той организиралъ комитети въ Лѣсковецъ, Горна Орѣховица, Елена, Беброво, Габрово, Дрѣново, Свищовъ, Орѣхово, Шуменъ, Османъ-Пазаръ, Котелъ, Сливенъ, Пловдивъ, Хасково и Харманли, безъ да повтаряме тия, които организирали губернскитѣ му представители. Изникнали селски комитети „Единство" и въ търновскитѣ села Иванча, Тръмбешъ, Kapa Хасанъ-кюю (Лозенъ), Церова Кория, Златарица, Драгижево, Сушица, Кара-бунаръ (Царски изворъ), Кара кюю, Джулюница, Паскалевецъ, Кесарево, Ново село, Миндя, Мерданя, Долна Орѣховица, Аруклери (Владиславъ), Калаглари, Михалци, Ялари, Стамболово и Сухиндолъ. Цѣлата търновска губерния била приканена чрезъ окрѫжнитѣ комитети да вземе участие въ голѣмото дѣло, което си поставили търновци — да се подпомогне обединението на българския народъ. Благодарение на запазенитѣ протоколи се знае вече нѣщо за комитетитѣ, съ които търновци сѫ се сношавали, но какъ е протичала дейностьта на тия отдѣлни комитети и лицата, които сѫ ги съставяли, не знаемъ. И нашитѣ историографи не сѫ се натъкнали на тази дейность на комитетитѣ „Единство" въ градоветѣ и селата въ цѣла България.

 

За организирането на окрѫжнитѣ, околийски и селски комитети

 

 

94

 

търновци сѫ изтъквали начело архимандритъ Стефана, Стефанъ Стамболова, Димитъръ П. Ивановъ, Жоржо Момчевъ, Хр. Караминковъ Бунито, Йорданъ Йордановъ Инджето, Тамко Добревъ (споредъ неговитѣ лични показания), Калчо Пасковъ, Никола Бендеревъ. Когато образуванитѣ отъ тѣхъ комитети се разрастватъ и почватъ по-усилена дейность, назначенъ билъ постояненъ организаторъ — Георгий Корфунозовъ съ месечна заплата и окрѫженъ куриеръ за бързо разнасяне кореспонденцията — Стaтъ Xристовъ. За разсиленъ при комитета е билъ назначенъ младежътъ Пантели Аврамовъ. Когато е предстояло да се купуватъ вещи, да се прибиратъ и поправятъ пушки, да се измолва отъ губернскитѣ власти нѣщо, да се даде представление съ цель да се получатъ суми за касата на комитета, винаги се е прибѣгвало до комисии отъ негови членове. Въ комисиитѣ сѫ влизали търновцитѣ: П. п. Димовъ и П. Аврамовъ — за пушки и транспортъ; Сава Ничовъ, Н. Станчовъ, Йорданъ Пенчевъ, Н. х. Петковъ и капитанъ К. Паница — за даване представление; Христо Петровъ, Трифонъ Фильовъ, Илия Поповъ, Атанасъ Бобевъ и Никола Икономовъ — за купуване вещи и дрехи; Коста Коевъ, Иорданъ Пенчовъ и Никола Момчовъ — за преглежданс смѣткитѣ на касиера; архимандритъ Стефанъ, П. Гурбановъ, Илия Поповъ, Д. Маноловъ, П. Цоковъ и д-ръ Статъ Антоновъ — за придобиване на подаренитѣ отъ Петко Аврамовъ пари за комитета; комисия за приемане даръ отъ Дѣдовъ 1025 франка; комисии отъ д-ръ Статъ Антоновъ, П. п. Димовъ, Коста Коевъ, Стефанъ Стамболовъ и Цани Гинчевъ, за да действуватъ предъ рускитѣ власти да се освободятъ за водители на възстаници рускитѣ офицери отъ българската учебна команда въ Лѣсковецъ — гвардейскиятъ поручикъ Николай Николаевичъ, Северинъ Густавовичъ Тигеръщедтъ и Теодоръ Андреевичъ Кургановичъ, които пожелали сами да бѫдатъ водачи на възстаницитѣ, и българина капитанъ Райчо Николовъ; махаленски комисии за събиране орѫжие въ Търново (за махала „Св. Никола" Никола Момчовъ и Коста Аврамовъ, за м. „Св. Костадинъ" Д. Януловъ, Н. х. Георгиевъ и П. Пипевъ; за м. „Св. Богородица" — Георгий Аврамовъ, Я. Станьоолу и П. Михаиловъ; за м. Св. „Атанасъ" Атанасъ Бобевъ и Георгий Ю. Ивановъ). За обхождането на домоветѣ отъ тия комисии е било разгласявано въ църква. Всички

 

 

95

 

комисии си извършвали най-добросъвѣстно възложената имъ работа. Театралната комисия е действувала да се отпустне отъ търновския полицмейстъръ залата-коридоръ на общинското здание. Похарчени били 20 наполеона за декори идрехи, та представлението да излѣзе блѣскаво. Презъ коледнитѣ праздници била дадена драмата „Иванко". Половината отъ прихода е билъ за комитета, a другата половнна — за училищата. За сега знаемъ само името на единъ актьоръ: Никола Лазаровъ. На това представление присѫствувалъ и Маринъ Дриновъ, който похвалилъ играта, възхитилъ се отъ нея и предложилъ стипендия на Н. Лазаровъ.

 

Отъ София постоянно напирали съ писма, a често и съ телеграми за орѫжия, патрони, ирипаси. Търновци търсѣли натрони, гдето имъ се окажело: въ Габрово, Елена, Котелъ, Троянския манастиръ. Самъ Стамболовъ събралъ 2000 картуши. Отъ София искали 10,000 пушки, и търновци разпратили окрѫжни писма до всички деятели и комитети да се събератъ тия пушки. Изпратени били три транспорта въ София. Общото количество на събранитѣ пушки и патрони не може да се опредѣли, защото има частични донесения за тѣхъ. Дрѣновци и трѣвненци сѫ изпращали пушкитѣ и патронитѣ чрезъ Габрово въ София; Лѣсковецъ и Орѣховица — чрезъ Търново; Севлиево, и Ловечъ направо. Плѣвенъ, Габрово и Ловечъ пращали отдѣлни транспорти. Това е струвало скѫпо, защото всичко е било купувано и за транспортитѣ плащано, макаръ и да е било искано отъ рускитѣ военни власти да се изпращатъ съ реквизирани коли.

 

Щомъ се обявило възстанието въ Кресна и Разложко и чети навлѣзли въ Македония, повдигналъ се въпросъ да се събиратъ доброволци, които тогава се каричали волници. Христо Ивановъ Голѣмиятъ, Христо Караминковъ Вунито, капитанъ Райчо Николовъ, Йорданъ Иордановъ Инджето, Танко Добревъ и Георгий Славовъ били натоварени да увещаватъ и записватъ волници. Сѫщото правѣли и всички организирани комитети. Тая дейностъ почнала отъ 14 октомврий и продължавала до потушаване на движението. На всѣки волникъ се давали по 20 франка (600 лева) пѫтни и дневни до София. Пращани били на групи по 10 волници. Запазени сѫ имената на 40 волници, които сѫ били все изпитани и вѣрни младежи.

 

 

96

 

Понеже всичко е струвало пари, търновци сѫ гледали да привлѣкатъ въ комитетитѣ по-първитѣ търговци и състоятелни граждани, които могли да правятъ жертви. Тѣ се приемали за основателни, почетни и спомагателни членове. Плащали сѫ по 5 франка членски вносъ (150 лева) месечно. Първоначално членскитѣ вноски и волнитѣ помощи се внасяли срещу рѫкописна квитанция, a по-сетне чрезъ печатна. Образецъ отъ рѫкописна квитанция се намира въ архивния отдѣлъ на Народната библиотека въ В.-Търново. Издадена била отъ касиера Н. Икономовъ срещу внесената доброволна помощь отъ Стефанъ х. Пенчевъ, тогавашенъ търновски лѣкарь. Тя гласи:

 

„№ 19. Квитанция. Г-нъ Ст. х. Пенчевъ внесе, за волна помощь на Бъл. Благотвор. Комитетъ „Единство" въ Тьрново, петнадесятъ (15) рубл сребър. Тьрново. 25 7/врій 1878. Кассіер. Н. Икономовъ".

 

Почетни членове били Дѣдовъ — 1025 фр. (30,000 лв.) Никола Беровъ — 300 фр. (900 лв.), Петко Аврамовъ, женското дружество „Радость”. Спомагателни членове сѫ били Аврамъ Петковъ, който внесълъ една сума по-малка отъ 300 франка, каквато се е искала за почетнитѣ членове. По една груба смѣтка въ търновския комитетъ сѫ иостѫпили за 3 месеци отъ сѫществуването му 6,000 франка или около 200,000 лева днешни пари. Въ Горна Орѣховица сѫ били събрани 100 наполеона, въ Лѣсковецъ — 150, въ Дрѣново 1,000 франка. Не може да се установи, колко сѫ били събрани въ всички организирани комитети (Елена, Трѣвна, Габрово, Севлиево, Ловечъ, Плѣвенъ).

 

Комитетътъ ималъ 37 заседания, отъ 29 августъ 1878 год. до 10 декемврий с. год. За тѣхъ има 37 протокола, отъ които секретарьтъ Никола Лазаровъ е записалъ 34 и М. А. Ташикмановъ 3 протокола. Събранията на комитета били посещавани добре отъ членоветѣ и нѣма заседание, въ което да не присѫтствували повече отъ 25 лица, a когато се решавали важни въпроси събранията сѫ посещавали повече отъ 50 члена. Въ продължение на 3 месеца търновскиятъ комитетъ е привлѣкълъ 179 търновци за членове на комитета. При приемането на членоветѣ се е гледалъ и моралътъ на лицата. По тази причина Димитъръ Станчевъ, Янко Белалията и П. Бояджиолу не били приети за членове, a Иванъ Танасовъ и Христо Кундураджията били следени отъ комитета и изключвани, защото злоупотрѣбявали съ довѣрието му. Въ селата

 

 

97

 

органнзаторитѣ на комитетитѣ нигде не срещнали прѣчки, освенъ въ село Паскалевецъ, гдето кметътъ и джандаринътъ правѣли спънки на постоявния организаторъ Георгий Корфунозовъ да основе комитетъ, та д-ръ Статъ Антоновъ си взелъ бележка и се е оплакалъ на окрѫжния управитель — тогава Георгий Смиловъ. За да бѫдатъ многолюдни събранията, служило се е съ едноцърквие (моноклисия), което заповѣдвалъ архимандритъ Стефанъ. Въ Ловечъ сѫ си служили и съ митингъ. До 36 заседание властьта не се е интересувала отъ действията на комитета, a понѣкога дори и спомагала, но на 3 декемврий търновскиятъ губернаторъ Щербински поискалъ списъкъ на комитетитѣ, списъкъ на членоветѣ и книгитѣ за волни помощи. Книгитѣ за волни помощи му били дадени, но списъкъ на комитетитѣ не. Последното зарегистрирано заседание е било на 10 декемврий 1878 год.

 

Писмоводството и дѣловодството на търновския комитетъ се е било разрастнало извънредно много: преписване устави, докато се напечатали въ Каравеловата печатница въ Русс; пращане окрѫжни писма до организиранитѣ комитети въ цѣла България, Тракия и Македония; приемане и отваряне на писма и телеграми; проучване състоянието на комитетитѣ и нуждитѣ на възстаницитѣ и бѣжанцитѣ, които трѣбвало да се задоволятъ. Цѣлата тази дейность лежала върху секретаритѣ на комитета Стефанъ Стамболовъ, Никола Лазаровъ и Димитъръ п. Ивановъ. Тѣхното присѫтствие въ всички заседания е било необходимо и тѣ наистина не пропущали заседание, освенъ когато сѫ отивали по организационна работа: Ст. Стамболовъ да организира комитетъ въ Габрово и две села, a Д. п. Ивановъ — въ Лѣсковецъ и Горна Орѣховица. Когато се е касаело да се привлѣкатъ нови членове, тѣ имъ изяснявали делитѣ и задачитѣ на комитета. Напирали на единството на българския народъ, припомняли нещастното положение на тѣхнитѣ братя, които до вчера сѫ дѣлили съ тѣхъ игото на турци и гърци, подтиквали ги за жертви въ такъвъ върховенъ часъ за сѫдбата на Тракия и Македония. И всичко това сѫ вършили безкористно.

 

Дошълъ върховниятъ моментъ отъ живота на търновския комитетъ „Единство" — изборътъ за губернски представитель въ Централния комитетъ на възстаническото движение въ Македония.

 

 

98

 

За такъвъ представитель се бѣ изказалъ народниятъ куриеръ Михаилъ Сарафовъ следъ завръщането си отъ София. Такъвъ представитель се искалъ отъ всички губернски комитети „Единство". Окрѫжнитѣ и селски комитети трѣбвало да посочатъ лицата. Почти всички сѫ посочили Стефанъ Стамболова. Изборътъ му станалъ на 10 ноемврий, a на 13 ноемврий едногласно билъ потвърденъ и отъ търновския комитетъ. Като благодарилъ за честьта, той предложилъ да му се отпуща кредитъ отъ 200–300 франка (6,000 до 9,000 лева днешни пари) месечно за лични и други разноски, за които редовно ще се отчита, да му се приготвятъ пълномощни писма, прочелъ членове отъ устава, които губернаторьтъ Щербински искалъ да измѣни, предложилъ да се намѣри неговъ замѣстникъ като секретарь на комитета. Въ заседанието на 19 ноемврий билъ избранъ за неговъ замѣстникъ A. М. Ташикмановъ. Стамболовъ получилъ пълномощни писма и 600 франка за пѫтни и дневни и се приготвилъ за пѫть. На 22 ноемврий комитетъгъ му  далъ 5,000 франка (всичката налична сума) да ги предаде на Централния комитетъ. Тия 150,000 лева днешни пари, повѣрени нему, показватъ съ какво безгранично довѣрие се е ползувалъ той. Кога точно е пристигналъ Стамболовъ въ София, не се знае, но на 29 ноемврий той билъ въ София, защото съобщилъ съ писмо отъ тази дата, че дрѣновци му врѫчили тамъ 1,000 франка (30,000 лв.) Миналъ е презъ Ловечъ, откѫдето е изпратилъ писмо. На 9 декемврий се получило негово писмо отъ София. Вѣроятно това било първото писмо, въ което съобщилъ, че е пристигналъ, че се е представилъ на митроп. Натанаила и на възстаническитѣ воеводи. На 10 декемврий се получила негова телеграма, че заедно съ дѣда Натанаила заминалъ за Кюстендилъ и Джумая, гдето се намирало върховното рѫководство на възтаницитѣ.

 

Оттукъ нататъкъ се прослежда пѫтьтъ на Ст. Стамболова по други извори, защото последниятъ протоколъ на търновския комитетъ „Единство" свършва съ подготовката за общи годишни събрания на селскитѣ, окрѫжнитѣ и губернскитѣ комитети. Тѣзи събрания трѣбвало да станатъ: на 27 декемврий селскитѣ комитети, на 2 януарий окрѫжнитѣ и на 10 януарий губернскитѣ. Освенъ това грамадната

 

 

99

 

архива на комитета за сега стои нѣкѫде скрита или е изчезнала безвъзвратно поради наше нехайство и невежество. За щастие, самъ Стамболовъ си е държалъ преписи отъ писмата, които е пращалъ до разнитѣ комитети и най-вече търновския, на който билъ представитель и който по дългъ е трѣбвало да уведомява. У съпругата на Стамболова сѫ запазени две изложения на Стамболовъ отъ това време до търновския комитетъ „Единство”. Въ едното той пише, че на 16 декемврий билъ въ село Изворъ, Кюстендилско, гдето устроилъ голѣмо събрание отъ воеводитѣ и волницитѣ. На следния день съ нѣкой си Хумбаеръ (Валтеръ), когото му препорѫчалъ дѣдо Натанаилъ, той устроилъ събрание отъ четници и войводи въ Босилеградъ. Въ най-студеното време, при виелици и вихрушки, той пристигналъ на 5 януарий въ Горна-Джумая и свикалъ пунктово събрание на всички първенци. Тукъ той изработилъ и далъ на удобрение „Привременни правила за нареждането на Македонското възстание". Изпратилъ преписъ отъ тѣхъ на търновския комитетъ за сведение. Изработилъ и планъ за разпредѣление на възстаницитѣ: 480 щѣли да бѫдатъ въ село Падежъ, 150 въ Кресна, 200 въ с. Предѣлъ.

 

Съ пукването на пралѣтьта той влѣзълъ съ чети въ вѫтрешностьта на Македония, но сѫ кой войвода и въ коя посока, не знаемъ още. Все пакъ тая чета ще я диримъ въ запазеното друго изложение на Стамболовъ за сѫдбата на македонскитѣ чети, пратено пакъ на търновския комитетъ и запазено у г-жа Стамболова. Първа чета, съставена отъ 300 волници, била отправена за Битоля съ войводитѣ Карански, Стефо, Павле и Каракоста. Само 250 д. успѣли да минатъ оттатъкъ Вардара следъ престрелки съ турски отдѣления. При Демиръ-Капия заели моста и заставили единъ влакъ да се върне. При Клисура дали първо голѣмо сражение. Тукъ четата се раздѣлила: Карански и Каракоста се отправили за Битоля, a Стефо за Воденъ. Павле билъ убитъ. При село Берово, Малешевско, четата на Стефо била настигната и разбита отъ турска редовна войска.

 

Втора чета отъ 300 д. била пратена съ Митре войвода. Третата чета била повѣрена на Василъ войвода и се отправила да действува между Прилепъ и Велесь. Тя достигнала до кулата около село Църница до Абди паша ханъ и успѣла да го изгори.

 

 

100

 

Въ споменитѣ си за Разложкото възстание дава нѣкои сведения нашиятъ публицистъ и общественикъ П. М. Матеевъ. Като секретарь на англичанина Пангреевъ той ималъ случай лично да отиде презъ пролѣтьта на 1879 год. въ Горна Джумая и видѣлъ разорѫжени възстаници, орѫжието на които се състояло отъ разни пушки, пищови, ятагани и знамето-трицвѣтъ (бѣло, жълто и черно съ надписи на бѣлото „Свободна България", на жълтото „Щастлива Тракия" и на черното „Жална Македония"). Срещнали се съ дѣда Натанаила, който билъ въорѫженъ, и съ капитанъ Калмиковъ, който по-късно билъ убитъ. Тѣ срещнали много македонски бѣжанци. И естественъ е билъ зовътъ на Стамболова до всички комитети, най-вече до търновския за орѫжия, пари, помощи.

 

Какъ сѫ удовлетворявали тоя зовъ и до колко, какво е станало съ комитетитѣ следъ неговото замииаване, нищо още не знаемъ и подлежи на изследвание. Че тѣ сѫ сѫществували до 6 май 1879 год., сѫдимъ отъ едно запазено писмо и публикувано въ в. „Търновски общински вестникъ" отъ Иванъ Йордановъ, изпратено до горно-орѣховския комитетъ отъ Централния благотворителенъ македонски комитетъ въ Кюстендилъ и подписано отъ охридския митрополитъ Натанаилъ, Стефанъ Стамболовъ и Н. Т. Обретеновъ, види се като губернски представитель на Русе. To е допълнение на едно окрѫжно, изпратено отъ сѫщия комитетъ на 8 февруарий 1879 год. до всички комитети. Отъ него се вижда, че Централниятъ комитетъ продължавалъ да работи енергично и неуморно за постигането на цельта си — освобождението на македонскитѣ българи.

 

Тамъ се описватъ първоначалнитѣ борби по демаркационната граница при Горна Джумая, после движението на четитѣ въ вѫтрешностьта на Македония. Турцитѣ не смѣели да заематъ Горно-джумайския окрѫгь, който имъ се отстѫпвалъ по Берлинския договоръ, защото насреща си имали чети. Много отъ избѣгалитѣ селяни се връщали и били готови да умратъ за роднитѣ си мѣста съ пушка въ рѫка, защото не намѣрили братски приемъ отсамъ границата, но нѣмало съ какво да се въорѫжатъ. Комитетътъ спрѣлъ да събира волници, понеже нѣмалъ съ що да ги поддържа и въорѫжава. И се запитва въ писмото:

 

„Какво правятъ българскитѣ комитети? Защо не пращатъ пари и помощи? Или забравиха своитѣ страдащи братя въ Македония

 

 

101

 

и не искатъ да имъ подаватъ своята братска рѫка въ най-усилни времена? Нека всѣки българинъ тури рѫка на сърдцето си и се замисли, какво е длъженъ да прави, като огъньтъ на възстанието е пламналъ? Единъ бейски синъ се подигравалъ въ село Черешово, Скопско, съ нашитѣ погребални обичаи; накаралъ да го носятъ изъ селото на погребална носилка и да му пѣятъ и кадятъ като на погребение, a женитѣ да го оплакватъ. Протестантски мисионери и католици се възползували като вълци въ агнешки кожи да преобръщатъ населението. Не бѣха ли македонци, тракийци и българи еднакво герои при Стара-Загора, Шипка, въ възстанията?"

 

 

Има и друго дѣло на комитетитѣ „Единство", което сега ни става ясно. По време на тържеството при откриването на учредителното Народно събрание на 10 февруарий 1879 год. присѫтствували представители на Трaкия и Македония, но били допустнати само като зрители. Това станало достояние на всички депутати. Въ знакъ на протестъ на 11, 12 и 13 февруарий въ салона на търновското училище при църквата „ Св. Никола" се събрали недопустнатитѣ представители и по-голѣмата часть отъ представителитѣ на България и разисквали може ли да се пристѫпи изобщо къмъ разисквание по конституцията, когато трѣбва предварително да се разисква по националния въпросъ. Кочо х. Калчевъ, представитель отъ Тракия, повдигналъ дори въпросъ да се иска, цѣлокупна България да се признае васална на Турция, султанътъ да си бѫде царь, но единството на българския народъ трѣбва да се запази. Представитель на Македония е билъ Стамболовъ. Тия събрания въ църквата „Св. Никола" сѫ били второ учредително събрание, гдето най-разгорещено се разисквали и по другъ единъ въпросъ — мемоаръ до великитѣ сили по положението въ Македония и Тракия. Въ изготвянето му взели участие и 9 представители отъ Македония и Тракия, но не билъ приетъ отъ учредителното народно събрание, което било свикано съ опредѣлена задача. Въ знакъ на протестъ русенскиятъ депутатъ Т. X. Станчовъ си далъ оставката. Натанаилъ Охридски отъ името на Централния комитетъ изпратилъ следното писмо:

 

„Въ това време, когато вие ще удобрявате органическия уставъ, ще избирате князъ за една часть отъ нашия многострадаленъ народъ,

 

 

102

 

друга сѫщо тъй значителна часть отъ тоя народъ се намира въ положение много по безисходно и по-нещастно отколкото по-напредъ. Когато вие ще празднувате голѣмото тържество при откриването на вашето събрание, ще забравите ли вашитѣ братя, потънали въ сълзи и кърви, които съ прострѣни къмъ васъ рѫце молятъ ви да имъ дадето време и срѣдства за последна отчаяна борба съ нашия вѣковенъ притѣснитель и мѫчитель? Ще извърните ли очитѣ си отъ тѣхъ, ще ги оставите ли да иропаднатъ съвършенно? Петстотинъ години нашиятъ народъ въ съвъкупната си цѣлость е носилъ на плещитѣ си тежкото бреме на турския яремъ; петстотинъ години той е живѣлъ съ една едничка надежда да се види единъ день всецѣло свободенъ и независимъ! И ето днесъ, на приготвената трапеза не е приканена, освенъ една часть отъ народа, да се наслади съ преимуществава и приятноститѣ на свободата . . . Право ли е, полезно ли е това, сами разсѫдете, и за премахването на това нещастно положение, направете това, което го изисква дългътъ на всѣки родолюбецъ и братолюбецъ. Ето, при васъ присѫтствуватъ представителитѣ на македонскитѣ бѣжанци и възстанници; нихната наскърбена душа и замислено лице сѫ достатъчни да покажатъ, що е потрѣбно да се прави сега и азъ ви умолявамъ именемъ Бога, именемъ человѣчества, именемъ нашето (народно) бѫдеще и благосъстояние, да се взематъ нужднитѣ мѣрки за достигането нашето единство споредъ Санъ Стефанския миренъ договоръ, инакъ голѣма отговорность ще падне върху тия, които можеха да бѫдатъ полезни народу си, a не искаха да сторятъ това!".

 

 

Шестдесеть вдовици отъ Карлово сѫщо протестирали въ тоя духъ.

 

Волята на Русия, изразена чрезъ князъ Дондуковъ Корсаковъ, по натискъ на Англия и Австрия, била пречупена, и Русия не позволила да се разисква повече тоя въпросъ.

 

Възстанието не сполучило въпрѣки положенитѣ голѣми усилия на възстаницитѣ и на комитетитѣ „Единство", мрежата на които била изплетена отъ Търново. Отъ тия комитети излѣзли и повечето народни представители, които въ Учредителното, първото Велико народно събрание и по-сетне образували либералното течение въ нашия общественъ и политически животъ. Отъ тѣхъ мнозина станаха после министри и държавници отъ първа величина. Тѣ направиха Македонския въпросъ държавенъ и политически, за които България

 

 

103

 

се жертвува презъ Балканската, Междусъюзническата и Европейската война. Съединението на Северна съ Южна България било дѣло на тия комитети „Единство", които въ Южна България се били превърнали въ тайни организации. Комитетитѣ „Единство", особено търновскиятъ губернски комитетъ, изтъкнали силата на таланта на Стамболова, който билъ единъ отъ идеолозитѣ имъ и който далъ плана на организацията имъ — такава, каквато имали букурешкитѣ рсволюционни комитети. Комитетитѣ „Единство" сѫ продължение на революционната борба за обединението на българския народъ. И тукъ е обяснението, защо Стамболовъ е милѣелъ за Македония и радѣелъ за нейното щастливо бѫдаще. Той направилъ министри другаритѣ си отъ комитета „Единство" Михаилъ Сарафовъ и Георгий Живковъ, a Никола Лазарова пратилъ въ Екзархията нъ Цариградъ като началникъ на училищния отдѣлъ и чрезъ него завоювалъ културно Македония, като отварялъ училища и гимназии. Така се поставилъ и началото на Македонския въпросъ въ България, който още не е заглъхналъ, макаръ да премина презъ страшнитѣ изпитания на 1903, 1908, 1913, 1914 год.

 


 

I. УСТАВЪ

 

на Българскьія благотворителенъ комитетъ „ЕДИНСТВО"

 

I. Цѣль-та на комитета.

 

   Членъ 1. Цѣльта на комитета е да спомага за улучшеніето на нещасното положеніе на останяліъ-тѣ българи вънъ отъ предѣлитѣ на свободна Българіѫ.

 

Забѣлѣжка. Допълненія и измѣненія на устава може да ставатъ въ общитѣ годишнытѣ събранія, но цѣльта остава вынаги сѫщата.

 

   Членъ 2. Тая цѣль на комитета ся постига: кьто ся отварятъ училища за изоставенитѣ ни братія извънъ свободна Българіия, къто ся поддържатъ тѣхнытѣ сирачета и всяческы ся помага за улучшеніето на нещастното положеніе на тамошното българско населеніе.

 

II. Съставъ и поддьржка на комитета.

 

   Членъ 3. Комитета „Единство" е съставенъ въ Тьрново съгласно съ протокола на събравшитѣ ся отъ 29-й Августа 1878 година. Той ще ся грыжи да организира подобни комитети въ цѣлѫтѫ Тьрновскѫ губерніия и даже въ другы губерніи, съ които ще бѫде свьрзанъ, и всичкытѣ тѣхни комитети ще работіятъ съгласно и ще прислѣдватъ сѫщата цѣль.

 

   Членъ 4. Сичкитѣ комитети, които ся основатъ по иниціативата на комитета „Единство" въ Тьрновсіѫтіѫ губерніѫ, за да иматъ еднаквость и

 

 

104

 

сила въ дѣйствіята си, ще иматъ комитета „Единство" въ Тьрново за централенъ и ще носіятъ нѣговото име „Единство”.

 

   Членъ 5. Комитетитѣ, които сѫ основаватъ по другытѣ губерніи ще припознаватъ за централенъ комитета въ тѣхніѫ губернскій градъ и ще работіѫтъ съгласно съ него, за да може да иматъ еднаквость и сила въ дѣйствіята си.

 

   Членъ 6. Комитетитѣ, основаны въ селата на окрѫга, ще припознаватъ отъ своя странѫ комитета въ окрѫжныя градъ и ще ряботіѫтъ съгласно съ него.

 

   Члень 7. Къто ся основать подобни комитети въ нѣколко губерніи, то централнытѣ губернскы комитети трѣбва да сѫ свѣржатъ помѣжду си и избѣратъ общъ, централенъ комитетъ сѣдалището на който трѣбва да ся назначи споредъ цѣль-та и интересса на комитетитѣ. Този централенъ, както и сичкытѣ други, ще носи името „Единство".

 

   Членъ. 8. Каквито сврьски ще има мѣжду окрѫжнытѣ комитети и губернскыя, такива сѫщо трѣбва да има между губернскытѣ и централныя, за да могѫтъ къто членове на едно и сѫщото тѣло съгласно да работыятъ.

 

   Членъ 9. Комитета „Единство” са съставя отъ членове: а) основатели, б) почетни и в) спомагателни.

 

   Членъ. 10. Основатели членове сѫ онѣзи, които основатъ подобенъ комитетъ и плащать най-малко 5 франка мѣсячно. Основателенъ членъ може да бѫде и сѣкый, който прѣдложенъ отъ нѣкой членъ основателенъ, сѫ одобри отъ высшегласіето на пълно засѣданіе за такъвъ.

 

   Членъ 11. Почетенъ членъ е сѣкый, които отведнаждъ внесе не по-малко отъ 300 франка, или дава ежемѣсячно попомалко отъ 20 франка, a и онзи, който сѫ припознае по заслугитѣ си за такъвъ.

 

   Членъ 12. Спомагателни членове сѫ онѣзи лица, които принасятъ своята помощь было въ пары, бѥло въ друго нѣщо, изведнаждь или мѣсячно.

 

   Членъ 13. Помощь-та на основателитѣ и почетни членове може да ся уголѣмява и смалява въ окрѫжнитѣ и селскы комитети спорѣдъ както ся намѣри за добрѣ отъ тѣхъ.

 

   Членъ 14. Освѣнь паричнытѣ комитета пріѣма сѣкакви други помощи.

 

 

III. Управленіе на комитета.

 

   Членъ 15. Губернскитѣ комитети ще ся управляватъ отъ едно настоятелство, състояще отъ 8 души, най-напрѣдь избрано отъ членоветѣ основатели, a послѣ избраніето му ще става въ годишнытѣ събранія отъ основателитѣ, заедно съ прѣдставителитѣ на окрѫжнытѣ комитети. Въ годишнытѣ събранія ще ся разглѣждатъ и смѣткитѣ на настоятелството.

 

   Членъ 16. Настоятелство-то ся съставя отъ единъ почетенъ предсѣдатель, единъ предсѣдатель, единъ подпредсѣдатель, единъ кассіеринъ, единъ бугхалтерь и трима секретари.

 

   Членъ 17. Настоятелството въ окрѫжнытѣ градове ще състои най-малко отъ пятъ лица : единъ предсѣдатель, единъ подпредсѣдатель, единъ кассіеринъ и единь секрстаринъ.

 

   Членъ 18. Настоятелство-то въ окрѫжнитѣ градове ще ся избиратъ най-напрѣдь отъ самитѣ основатели, a послѣ ще ся избиратъ въ годишнытѣ събранія отъ представителитѣ на селскитѣ комитети, въ които ще ся разглѣждатъ и смѣткитѣ.

 

 

105

 

   Членъ 19. Настоятелства-та на селскытѣ комитети си избиратъ отъ основателитѣ членове.

 

 

IV. Права и длъжности на членоветѣ и на настоятелството.

 

   Членъ 20. Сѣкой членъ на комитета е длъженъ да ся старае за увеличаваніе на срѣдствата и силытѣ на комитета.

 

   Членъ 21. Отъ сичкытѣ членове само основателитѣ могатъ да бѫдятъ избиратели и избираеми въ настоятелството на комитета.

 

   Членъ 22. (Нѣма тексть).

 

   Членъ 23. Почетния предсѣдатель може да зема участіе сѣкога въ дѣлата на комитета, a длъженъ е да присѫствува въ извънреднытѣ засѣданія.

 

   Членъ 24. Предсѣдателя рѫководи сичкытѣ дѣла на комитета: той свиква, отваря и затваря засѣданіята, и бди за рѣда и тишината. Въ случай на разногласіе предсѣдателя има два гласа.

 

   Членъ 25. Подпредсѣдателя е въ засѣданіята помощникъ на предсѣдателя, a въ случай на отсѫтствіе го замѣнява.

 

   Членъ 26. Кассіера е длъжень да пази имуществата на комитета и е отговоренъ за тѣхъ съ сичкото си движимо и недвижимо имущество. Споредъ предварително рѣшеніе на настоятелството, тои отпуща пари или вѣщи по заповѣдь подписана отъ предсѣдателя и секретаря и зема рѣдовны разноскы.

 

   Членъ 27. Бугхалтера е длъженъ да държи саморѫчно точна смѣтка за сичко, което е излѣзло или влѣзло въ кассата или складоветѣ на комитета.

 

   Членъ 28. Секретаритѣ сѫ длъжни да водятъ кореспонденціята и сичкитѣ писменны дѣла на комитета.

 

   Членъ 29. Сѣки членъ основатель е длъженъ да дохожда рѣдовно въ комитетскытѣ засѣданія, извинява ся само, ако го задържа нѣкоя извънрѣдна причина.

 

 

V. Събрания на комитета.

 

   Членъ 30. Комитетскитѣ засѣданія сѫ рѣдовни; веднаждь въ седмицѫтѫ въ недѣля и извънрѣдни въ случай на нужда засѣданіето ся счита законно, ако сѫ сьбѣратъ най-малко 10 члена.

 

   Членъ 31. Сичкитѣ въпроси сѫ рѣшаватъ въ засѣданіята по высшегласіе и ся протоколиратъ въ особенна шнурирана книга. Гласоподаваніето быва тайно кога сѫ касае до тия части, a за всичко друго явно.

 

   Членъ 32. Сѣка година на 10 Іаннуарія губернскитѣ комитети иматъ годишно събраніе, въ което присѫствуватъ и прѣдставителитѣ на окрѫжнитѣ комитети, разглѣждатся смѣткитѣ и ся избира ново настоятелство споредъ членъ 15.

 

   Членъ 33. Годишнитѣ събранія на окрѫжнытѣ комитети ставатъ на 2-й Януарій, a на селскытѣ на 27-й Декемврія.

 

   Членъ 34. Централнія комитетъ на цѣлѫ Българія ще дава годишна смѣтка за своитѣ дѣла на губернскытѣ прѣдставители, които и ще избиратъ новото му настоятелство.

 

 

106

 

II. Списъкъ на търновци, членове на комитета „Единство"

 

Цифрата отзадъ означава броя на заседанията, въ които е участвувалъ.

  

Г. х. Пенчевъ — 2

Никола Д. Станчовъ — 20

Георги Н. Бабевъ — 5, търговецъ баща на поета Бабевъ.

И. Л. Фичевъ — 19, по-късно генералъ и книжовникъ.

Ив. Костантиновъ — 9

Илия Петровъ — 5, търговецъ, баща на Колю Петровъ, търновски търговецъ.

Лефтеръ Анастасовъ Шейтана — 3, бакалинъ.

Генчу Пеневъ — 2

Илия Аврамовъ — 5, търговецъ.

Н. Витановь — 11

Д. Н. Карагьозовъ — 7, търговецъ-фабрикантъ.

Пантели Антоновъ — 4

Н. Ив. Бояджиевъ — 5, търговецъ.

М. Ив. Заяковъ — 15, учитель.

Хр. Петровъ — 9

Капитанъ Райчо Николовъ— 18, офицеръ, деецъ по Съединението.

Коста А. Паница — 20, известенъ български герой при Сливница.

д-ръ Д. Сарафовъ — 1, после воененъ лѣкарь.

д-ръ Стефанъ х. Пенчовъ — 4, виденъ търновски лѣкарь.

Георгий Поповъ — 1

Тодоръ Д. Кисимовъ — 1

Андрей Медникаровъ — 4

С. Георгиевъ — 2

Статъ Николовъ — 2, търговецъ, по-сетне кметъ на В. Търново.

К. Георгиевъ — 1

Михаилъ Рачовъ — 2, търговець.

Илия Поповъ — 2, търговецъ.

Никола Янакевъ Златовъ — 1, аптекарь, баща на Илия Златевъ, аптекарь въ Търново.

Д. Януловъ — 5, търговецъ.

И. Колювъ — 1

М. П. Добриновъ — 5, после известенъ адвокатъ.

Статъ Мартиновъ — 8, учитель.

Стефанъ Кемиля — 4, търговецъ.

Иванъ Колевъ — 3

С. Сарафиди — 9, търговецъ-фабрикантъ.

Коста Коевъ — 3, учитель

П. П. Михайловъ — 3

Хр. Цановъ — 5, учитель, свършилъ въ Загребъ.

П. Пипевъ — 2, търговецъ.

И. Н. Гюзелевъ — 3, учил. инспекторъ въ Османъ пазаръ.

Д. Атанасовъ — 3, секретарь на общината.

М. Петковъ — 1

Лазаръ Никиловъ — 1

М. Мянковъ — 6, шивачъ.

Тодоръ Василевъ — 3, търговецъ.

Г. Славовъ — 20

П. Горбановъ — 3, адвокатъ.

И. Пѣйьовъ — 1

Н. Генишевъ — 1

М. Радославовъ — 2

Дим. С. Пипевъ — 3, търговецъ.

Йорданъ х. Пенчевъ — 1, аптекарь.

Иванъ Касабовъ — 1, общественикъ революционеръ, журналистъ.

Йордань Цоковь — 1

Панайотъ Станчевъ Астарджиевъ Лорда — 2, шивачъ.

Никола Дичовъ — 1, прочутъ майсторъ-архитектъ.

Ангелъ Рашевъ — 1, търговецъ.

Стефанъ Мартиновъ — 1

Василъ Рачевъ — 1, търговецъ, дѣдо на генералъ о. з. Рашко Атанасовъ.

Петъръ Файтонджията — 2

Димитъръ Костовъ Сахатчията, часовникаръ.

Георгий Костовъ Сахатчията, часовникаръ.

Тодоръ Величковъ — 2 търговецъ.

Петъръ Беглика — 1, търговецъ.

Косю Георговъ Брадата — 1, търговецъ.

 

 

107

 

Стефанъ Георгиевъ — 1, търговецъ.

Хаджи Иванчо X. Бѣлчевъ — 1

Иванчо Ганевъ — търговецъ

Ною Димитровъ — 1

Пеню Мутафчията — 1

Иванчо Панталонджията — 1, търговецъ на платове

Кръстю Тодоровъ — 1

Ангелъ х. Петровъ — 1

Димитъръ Ганчовъ — 1

Тодоръ Лазаровъ — 1, баща на комитетския секретарь Никола Лазаровъ.

Георгий Аврамовъ — 2

Кънчо Аврамовъ — 4, търновски благодѣтель.

Петъръ Мазаковъ — 1

Иванъ Малкия — 1

Никола Янѫка — 1

Никола х. Петковъ

Георгий Генишевъ — 1

Лука Панталонджията — 1

Иванъ Недѣлковъ — 1

Панайотъ Арфондоолу — 1

х. Колю х. Петровъ

Паскалъ Георгевъ — 13

Трифонъ Фильовъ — 1

Колю Тотевъ — 1

Никола Николовъ — 1

Ангелъ Амьорковъ — 1

Георгий Минчовъ — 1

Нено Аврамовъ

Михаилъ Ивановъ 1

х. Костадинъ х. Поповъ Терзията.

Никола Кънчевъ — 1

Стефанъ Минчевъ — 1

Боню Кундураджията — 1

Илия Симеоновъ — 1

Сава Фичовъ

Давидъ х. Петровъ

Тодоръ х. Георгиевъ

х. Михаилъ х. Димовъ

Панайотъ х. Коловъ

Костадинъ х. Колевъ

Братя Дивитакови

Братя Севриеви

Братя Дюлгерови

Тодоръ х. Недѣлковъ

Корфунозовъ

Тодоръ А. Кисимовъ

Лазаръ Ахтарджиевъ

Сарѫнедѣлковъ

Димитъръ Ангеловъ

Статъ Статевъ

Л. Маноловъ — 2

Василъ Петковъ

Ан. Ив. Ковачевъ

х. Ив. Стояновъ

Лукановъ

Д. Заяковъ

К. Григоровъ

Т. Димовъ

М. Христовь

Я. х. Недѣлковъ, баща на писателя Тодоръ Янковъ.

Д. Костовъ

Георгий Кабакчиевъ — 2

П. Семерджиевъ — 2, учитель.

Ради Маждрака

Я. Станьолу

Попъ Ганчу

Петъръ Терея

Йорданъ Йордановъ Инджето

Свещеникъ Петъръ Драгновъ отъ 9 дружина въ Лѣсковецъ

Аврамъ Петковъ

 

 

108

 

III. Списъкъ на волницитѣ, изпратени отъ търновския комитетъ

 

I група.

Маринъ Петковъ, родомъ отъ Плѣвенъ, живущъ въ В.-Търново, мах. Варуша.

Върбанъ Алексовъ отъ циганска махала въ В. Търново.

Георгий Петковъ отъ Сухинъ Долъ.

Дончо Николовъ отъ Джумая

Бойко Христовъ отъ Скопие

Янко Пошковъ отъ Горна-Орѣховица

Д. Млѣкото отъ В.-Търново

 

II група.

Стефанъ Петковъ отъ Стара-Загора

Никола Костадиновъ отъ с. Долене, Македония.

Славчо Радославовъ отъ с. Кѫпиново

Христо Мариновъ отъ Велесъ

 

III група.

Петъръ Рачовъ отъ Казанлъкъ

Христо Петровь отъ Клисура

Спиридонъ Пешюмъ отъ Босна, Ливно-градъ.

Никола Пенювъ отъ Търново, махала Св. Никола.

Дойчо Николовъ отъ Лѣсковецъ

Янко Панайотовъ отъ Г.-Орѣховица

Куриерътъ Д. Ивановъ

 

IV група.

Групата на Георгий Славовъ отъ 8 души изъ Търновския окрѫгъ, отъ които още въ събранието двама души се отказали. Явява се и единъ опълченецъ.

 

V група.

Стоянчо Бошнаковъ отъ Бебрево

Йорданъ Николовъ отъ Блъсковци

Йорданъ Стойковъ отъ Елена

Иванъ Шишманъ отъ Сливенъ

Д. Николовъ отъ Търново.

 

[Back to Index]