Македонски Прегледъ
Година XII, книга 3, София, 1940

2. Къмъ разчитането на българския текстъ въ Данииловия четиреезичникъ

 

Отъ Кирилъ Мирчевъ

 

 

Отдавна е подчертано въ науката голѣмото значение което има книгата на попъ Даниилъ, влахъ отъ Мосхополе (Корчанско), излѣзла въ края на XVIII в. подъ заглавие

Важна като исторически документъ, съ който недвусмислено се доказва сѫществуването на български народностенъ елементъ въ Македония, тя има извънредна стойность и за проучванията на българския езикъ, понеже представя въ сѫщность първия български печатанъ текстъ (ако не смѣтаме Абагара на Ф. Станиславовъ), писанъ на югозападно българско наречие. Ето защо на Данииловата Дидаскалия се отрежда първостепенно мѣсто, особено при изследване проблемитѣ на македонската диалектология. Достатъчно е да изтъкнемъ, че известниятъ руски славистъ A. М. Селищевъ, единъ отъ най-добритѣ познавачи на македонскитѣ говори, въ своето съчинение „Очерки по македонской діалектологіи" (Казань 1918), когато описва фонетичнитѣ и морфологичнитѣ особености на македонскитѣ говори, винаги излиза, като отъ по-стара основа, отъ езиковитѣ факти, които намираме въ съчинението на попъ Даниила.

 

Дидаскалията на Даниила бѣ преиздавана за научно използуване на нѣколко пѫти. По първото издание, отъ което до сега не е откритъ нито единъ екземпляръ, та не се знае точно и годината му, бѣ изработилъ своето издание англичанинътъ William Martin-Leak, Researches in Greece. London 1814. Английскиятъ ученъ напечата само гръцкия текстъ съ гръцки букви, докато българския, влашкия и албанския текстъ бѣха предадени съ латинска транскрипция, къмъ която бѣ придруженъ

 

 

37

 

и английски преводъ. Въ 1841 год. въ Солунъ излезе

, която въ сѫщность съдържа българската и гръцката часть на Данииловия речникъ споредъ второто му издание отъ 1802 г., напечатани съ църковнославянски букви и придружени съ преводъ на турски езикъ. По сѫщото второ издание бѣ препечаталъ аромънския и гръцкия текстъ Миклошичъ въ своитѣ Rumunische Untersuchungen (Denkschriften d. k. k. Akademie d. Wissenschaften, philos.-histor. cl, Bd. 32, Wien 1882, стр. 229-245). Пълно издание на Четиреезичника направи ромънскиятъ ученъ Per. Papaliagi въ съчинението си Scriitori aromâni in secolul al XVIII (Cavalioti, Ucuta, Daniil). Bucureşti 1909. У Папахаджи намираме транскрипция на аромънския, българския и албанския текстъ съ латиница и то съ похватитѣ на съвременната ромънска графика (c = к, ş = ш, ţ = ц, j = ж). Че изданието на ромънския ученъ, що се отнася до предаването на българския текстъ не е безукорно, се изтъкна въ рецензията на проф. Ст. Романски въ Периодическо списание, LXX, стр. 462-467. Явно бѣ, че използуването на българския текстъ по транскрипцията на Папахаджи трѣбва да става съ крайна предпазливость. Нови грѣшки въ изданието на Папахаджи се изтъкнаха допълнително и отъ Селищева, вж. Очерки, стр. 19-20. За да се премахнатъ неудобствата и неточноститѣ въ по-старитѣ издания на Данииловия Четиреезичникъ, въ България се пристѫпи къмъ ново издание на важния български текстъ по второто издание отъ 1802 год. Съ тази задача се зае проф. В. А. Погорѣловъ, който въ 1925 г. напечата въ Сборникъ на Българската академия на наукитѣ, кн. XVII, стр. 1-48, гръцката и българската часть на речника, придружени съ кирилска транскрипция на българския текстъ и съ българската часть на Солунската . За жалость и изданието на Погорѣлова не е лишено отъ недостатъци. Редъ неточности въ неговата транскрипция бѣха изтъкнати отъ проф. Л. Милетичъ (Макед. прегледъ, год. I, кн. 4, стр. 104-108). Но съ това не се изчерпваха всички погрѣшни мѣста въ новото издание. Предъ видъ на обстоятелството, че едва ли може да се мисли за друго издание на Четиреезичника въ България, ще ce постарая въ следващитѣ бележки да изнеса и други неточности, безъ отстранението на които лесно биха могли да се насадятъ

 

 

38

 

погрѣшни представи за българския диалектъ на Дидаскалията.

 

1. μάστηνιτζα 78. Погорѣловъ транскрибува мáстиница. Сѫщо и Папахаджи mástіniţа. Солунската Книга пише мастица. Всички тѣзи разчитания сѫ неточни. Касае се въ сѫщность за мáштиница или мáшчиница „мѫтеница", което по-точно съответствува на ξυνόγαλο въ гръцкия текстъ. Както на много мѣста въ съчинението на Даниила, ударението върху тая дума не стои, вѣроятно поради коректурна грѣшка, на правилното си мѣсто. Безъ съмнение горниятъ примѣръ е звучалъ маштинѝца, т. е. съ ударение на втората сричка отъ края и съ редукция на е въ и, което стои въ съгласие съ факта, че българскиятъ текстъ у Даниила не отразява точно срѣдномакедонски говоръ (битолски), както погрѣшно се приема до сега, а пограниченъ говоръ между южнитѣ и срѣднитѣ македонски говори. По тоя начинъ излиза на яве единъ много важенъ фактъ за характеристиката на българомакедонския диалектъ, който е отразенъ въ Дидаскалията на Даниила. Защото съ маштиница се увеличаватъ примѣритѣ съ преходъ ѫ > а и съ преходъ tj > шт. Увеличаватъ се сѫщо и примѣритѣ съ редукция на неударено е, каквито намираме и на други мѣста въ съчинението на Даниила. Тѣзи данни не сѫ използувани и отъ Селищева.

 

2. φέλαατ 91. У Погорѣлова и Папахаджи намираме точно предаване фелаат—félaat. Въ шідекса на думитѣ у първия е възстановена форма феламъ. Солунската Книга обаче пише велаатъ. И проф. Милетичъ поправи Погорѣловата транскрипция въ велаат (Макед. прег., год. I, кн. 4, стр. 107). Поправката е прибързана и внася недомислие въ текста, срвн.

Въ сѫщность при нашия случай се касае за рѣдъкъ гърцизъмъ въ българския езикъ. Именно фелaат е по гръцко ὠφελῶ и значи „полезни сѫ". Съответствието въ текста съ гръцко е пълно.

 

3. 105. Гръц. . Погорѣловъ не ни дава разчитане на думата въ текста, гдето поставя въпросителенъ знакъ, но въ индекса възстановява сингуларна форма брукъ. Папахаджи чете pruk'i. Солунската Книга пише брки и е най-близу до точното разчитане на думата. Правилно съ начαлно б разчита думата и Селищевъ. Касае се ζα събирятелна форма брук'е отъ брут „гвоздеи", много разпространена

 

 

39

 

въ македонскитѣ говори. Възстановената отъ Папахаджи сингуларна форма pruca, както и Погорѣловата брукъ сѫ погрѣшни. Появата на u вм. e въ завършека на думата въ съчинението на Даниила е вследствие на редукция на гласната. Съ така разчетената дума се увеличаватъ примѣритѣ отъ преходъ на т' въ к' въ българския говоръ на Дидаскалията.

 

4. λέστα ἤ σλὰντωκ 291. Погорѣловъ разчита само първата половина на тази фраза — лéща и? Папахаджи чете leşta i slan(t)ok. Солунската Книга транскрибува напълно объркано леста и сладокъ. Милетичъ възстановява прибързано леща и сладок (Макед. прег., г. I, кн. 4, стр. 107). Че и Погорѣловъ не е билъ далече отъ подобно разчитане, се вижда отъ неговия индексъ на думитѣ, гдето срещу σλὰντωκ стои сладък. Очевидно е, че прилагателно сладок тукъ съвсемъ не е на мѣсто. Правилно разчетена фразата гласи леща и слан(у)ток, което съответствува на φακὴν κ(αι) ῥεβίθι въ гръцкия текстъ.

 

5. σιπέλκατα 415. Още една дума, която у Погорѣлова е оставена неразчетена въ текста, но въ индекса се възстановява погрѣшно сюпелка. Солунската Книга транскрибува . У Папахаджи намираме разчитане şuрélсata. Касае се за дума ш'упелка или шупелка „свирка, флейта", гр. αὐλος.

 

6. τὰ τρκασσ 417. Погорѣловъ разчита да тургаш, a пъкъ въ индекса на думитѣ възстановява глаголъ търкамъ. Папахаджи чете да туркаш. Правилно е второто разчитане, защото се касае за форма не отъ глагола тур(г)ам, а отъ глагола туркам „блъскамъ, тикамъ." Такъвъ е смисълътъ и на текста, срвн.

Нека отбележимъ, че въ българския говоръ на Дидаскалията глаголъ „слагамъ, турямъ" се изразява както почти въ всички македонски говори, редовно съ кла(в)ам, докато тур(г)ам и въ говора на Дидаскалията, както и въ по-голѣмата часть македонски говори, значи „сипя, изсипвамъ."

 

7. τάϊα σμᾴρτα 530. Погорѣловъ чете тáя смърта. Папахаджи taea smărda. Солунската Книга има тои смàрта. Второто разчитане на фразата за гръцко ἐκείνη ἡ βρὸμα е правилното. Пьрвото разчитане може да даде поводъ за погрѣшни

 

 

40

 

тълкувания. Въ тази форма на българския диалектъ въ Дидаскалията се е отразила една особеность, която наблюдаваме и въ други нѣкои македонски говори. При пълно съвпадане на думи съ различно значение, въ горния случай смърть и смърдъ, прибѣгва се до фонетично измѣнение, най-често въ наставкитѣ, на едната, за да се внесе и формално различие между тѣхъ. Така срещу смърда въ говора на Дидаскалията въ срѣднитѣ македонски говори имаме смърдеја. Наблюдаваме по-нататъкъ форми пáреа вм. пáра, гáзjеј вм. гáзи т. н.

 

8. 230. У Погорѣлова намираме дà пỳстиш. Солунската 'предава . Папахаджи чете da puştiş. Най-правилно е разчитането на Папахаджи, което въ кирилска транскрипция ще звучи да пуштиш или дa пушчиш. Отъ сѫщата поправка се нуждае и начинътъ, по който Погорѣловъ разчита фразата 784 — нèка и пỳстиме вм. пуштиме или пушчиме. Сѫщата фраза у Папахаджи е разчетена по-правилно neca і puştime.

 

9. σφεκὰρβα τέστατα 711. Погорѣловъ разчита свекàрва тéстата, Солунската Книга — свекàрва теста, Папахаджи sfесarva téstata. Всички тѣзи разчитания ce нуждаятъ отъ една сѫществена поправка. Правилпо разчетена втората дума не би могла да звучи другояче, а само тештата или тешчата. Разчитане тестата намираме и у Селищева.

 

10. σακὰϊτζη 776. Погорѣловъ разчита сакàичи, Солунската Книга сàкаица, а Папахаджи sacaĭči. Милетичъ поправя четенето на Погорѣлова въ сакаици (п. т. 108), като придружава обаче думата съ въпросителенъ знакъ, отъ което се вижда, че значението ѝ му е било неясно. При точенъ преводъ на гръцкия текстъ въпросната дума би трѣбвало да означава глаголъ, срв.

Дума сакáјца (секáјца) въ много македонски говори означава свѣткавица и съдържа коренъ сѣк- (сѣкѫ). Образуването отъ тази дума на глаголъ е немислимо, ето защо трѣбва да се приеме, че гръцкиятъ глаголъ ἀστράπτει въ българския текстъ е предаденъ съ сѫществително. Слсдователно поправката на Милетича е правилна. Думата се явява извънредно важна за македонскитѣ говори, защото свидетелствува за старь преходъ на сѣ- въ са-. Това нейно значеине не е използувано и до сега въ проучванията на македонскитѣ говори.

 

 

41

 

11. γρέτητε 966. Погорѣловъ разчита гредите, Солунската Книга грéдите, Папахаджи gredite. Неточностьта, която се вижда въ всички тѣзи разчитания, очевидно се дължи на начина, по който е предадена съ гръцка графика тази дума. За да се избѣгнатъ обаче напълно понятни недоразумения въ връзка съ горнитѣ четения, необходимо е да се подчертае, че въпросната дума нѣма нищо общо съ греда, срвн.

Следователно нашата дума би могла да се чете само като градите или гръдите, но въ никой случай не като гредите. И за дветѣ тия четения намираме основания въ Дидаскалията на Даниила. Сѫщата дума на друго мѣсто въ текста е предадена като κράτητε 422, а отъ друга страна тукъ много често еровата гласна при плавна се предава съ е. Че у Погорѣлова недоразумението е пълно, се вижда отъ индекса на думитѣ, гдето срещу γρέτητε 966 стои грѧда.

 

12. σγήβιατ 782. Погорѣловъ чете зги́вят (въ индекса сгивамъ), Солунската Книга снивѧтъ, Папахаджи sg'ivеat. Всички тѣзи четения не даватъ точна предсгава за употрѣбения въ българския текстъ глаголъ, a у Погорѣлова, както се вижда е станало пълно смѣсване съ другъ глаголъ. Правилно разчетенъ глаголътъ ще гласи сгни́вят като точно съответствие на σἠπονται въ гръцкия текстъ.

 

13. πολζαη 978. Въ изданието на текста Погорѣловъ оставя тази дума неразчетена, въ индекса обаче поставя полжай. Папахаджи разчита правилно роlјаі, а Солунската Книга пише погрѣшно . Касае се за срѣдномакедонското наименование на охлюва, съ коренъ пльз-. Нека подчертаемъ, че този примѣръ не се изтъква и отъ Селищева като характеренъ за отношението на българския диалектъ въ Дидаскалията къмъ лъ.

 

14. Една особеность въ графиката на текста не е доловена добре въ изданието на Погорѣлова, а именно, че гръцко η когато следва следъ гласна почти изключително означава съгласна j, а не гласна и. Вследствие на това въ транскрипцията сѫ допустнати редъ неточности, които могатъ да дадатъ поводъ за погрѣшни тълкувания относно фонетичнитѣ белези на българския диалектъ въ Данииловата Дидаскалия. Засегнати сѫ следнитѣ случаи: τὰ νάπραησσ 81, 525, 581, 926

 

 

42

 

— да нáпраиш вм. да нáпрајш; βώλωητε 126, 745 — вóлоите вм. вóлојте; πέητ 148 — пéит вм. пејт; πράκωητε 334 — брáкоите вм. брáкојте; χορώητε 335 — хóроите вм. хóројте; μπρανόητε 361 — браноите вм. бранóјте; κόλαη 173 — кóлаи вм. кóлај; νέκωητε 177, 416, 694 — нéгоите вм. нéгојте; ὥρεη 303 — óреи вм. óреј; κράσταητζη 310 — крáстаици вм. крáстајци; βέτροητε 362 — вéтроите вм. вéтројте; κρέχωη 446, 1069 — грéхои вм. грéхој; στόλωητε 458 — стóлоите вм. стóлојте; χαραμιητε 493, 495 харами́ите вм. харамијте; πάσαητε 500 — пáшаите вм. пáшајте; 516 — ýгреит вм. ýгрејт; τράητ 589 — трáит вм. трáјт; σατώητε 692 — садóите вм. садóјте; κώη ἴματ σίνοη 754 — кóи и́мат си́нои вм. кóј и́мат си́ној; λώη 829 — лóи вм. лóј; κάλωη 939— кáлои вм. кáлој; κλάησσ 928; 942, 982 — клáиш вм. клáјш; πωλώηνατα 981 — полóината вм. полóјната; μπόη 995 — бои вм. бóј; λώησσ 1001 — лóиш вм. лојш; πρώησσ 1052 — брóиш вм. брóјш; τώητιτε 1060 — дóидите вм. дóјдите; πρωηνίτζητε 1062 — броини́ците вм. бројни́ците.

 

15. Меки съгласни н и л въ Дидаскалията се предаватъ най често чрезъ νν и λλ. При все че тая особеность е изтъкната отъ издателя (стр. 13), при предаването на текста съ кирилица, съответната мекость на съгласнитѣ въ мнозинството случаи не е отбелязана, срвн. πλανήννετω 30 — плани́нето вм. планѝн'ето; ἠμάννετω 43 — имáнето вм. имáн'ето; λτυννε 59 — лютина вм. лутин'е; πώζνααννε — познаане вм. пóзнан'е; 100 — кáминя вм. кáмен'е; κόννιτε 87 — кóните вм. кóн'ите; σύρηννε 76 — си́рине вм. си́рин'е; 155 — кри́лето вм. кри́л'ето; καζαντισέννετο 473 — казандисéнето вм. казандисéн'ето; μίραννε 515 — уми́ране вм. уми́ран'е; σπάννετο 683 — спáнето вм. спàн'ето.

 

16. Покрай всичко гореизтъкнато налагатъ се и следнитѣ поправки на неточно разчетени мѣста: ζά τᾷ ὄραατ 128 — зá дъ́ óраат (Пог. за да óраат); ὀστανβιτ 139 — óстанвит (Пог. óставит); πώμοζησο — пóможиш (Пог. пóмозиш); σῶ τζενκάνητε 457 — сó ченкáните (Пог. со чекáните); 712, 718 — лубает (Пог. л(ю)бает); 724 — и́ да и ýчает (Пог. и да ýчает); βίασασσ 949 — вјáсаш (Пог. ви́асаш); ῥόκοζ 883 рóгоз (Пог. рогож).

[Back to Index]