4. Спомени отъ последнитѣ дни вь Кукушъ презъ 1913 год.
(Продължение от кн. 1)
Отъ Влaдимиръ A. Kapaмaновъ
II
21 юний.
Къмъ 4 часа сутриньта на тоя день, заедно съ кукушкия кметъ Анго Пoшовъ, гумендженския приставъ С. Войводовъ и нѣколко души отъ останалитѣ полицейски стражари въ Кукушъ, се отправихме на наблюдателния пунктъ при манастирчето „Св. Георгий". Това направихме, за да научимъ нѣкои новини по гръцкото нападение презъ нощьта и да понаблюдаваме боя, който се водѣше до това врeме главно по лѣвия участъкъ на позицията и най-силно на крайния лѣвъ флангъ, въ долината на р. Галикъ, отъ кѫдето неприятельтъ правѣше обходъ на нашата позиция. Тукъ заварихмe въ усилена работа щабоветѣ на дивизията и бригадата. Генералъ Сарафовъ, заедно съ полковникъ Рибаровъ, наблюдаваха зорко боя. Всичкото имъ внимание и усилие бѣха насочени къмъ застрашеното мѣсто отъ позицията. Началницитѣ на щабоветѣ и на артилерията предаваха постояно разпорежданията на двамата висши началници, както и своитѣ до началствуващитѣ лица на двата участъка отъ позицията. Заповѣдитѣ се предаваха било по телефонитѣ, на които мрежата не бѣ още повредена отъ пожарищата и артилерилта, било чрезъ нарочни ординарци.
Скоро следъ пристигането ми на наблюдателния пунктъ, се научихме, че гръцката войска, подсилена презъ миналата нощь съ подкрепления отъ нейнитѣ дивизии, действуващи срещу нашата войска около селата Негованъ и Лахна, удължава бойната си линия и по долината на р. Галикъ прави обходъ на нашето лѣво крило, като още отъ зори прави нападение срещу крайнитѣ укрепления на тая часть отъ позицията ни. Сѫщо така силни неприятелски части нападаха и по цѣлия фронтъ на дѣсния участъкъ, като срещу лѣвия участъкъ държоха отбранително положение. На лѣвия флангъ на нашата позиция гръцката войска се доближаваше до нѣкои
78
отъ нашитѣ укрепления и даже навлѣзна въ тѣхъ, но контраатакувана скоро ги напустна. Решила да ги овладѣе, тя ги атакува наново и най-после къмъ 9 часа сутриньта сполучи да овладѣе окончателио два отъ нашитѣ най-крайни редути. Отстѫпилитѣ отъ тѣхъ наши части се оттеглиха малко по подире на линията на батареитѣ и продължаваха да даватъ отпоръ на неприятеля. За заемането на тия редути спомогна на неприятеля маскираниятъ огънь на неговата многочислена артилерия, заела презъ миналата нощь удобни позиции въ долината на р. Галикъ. Отъ тоя огънь, особено на тежката артилерия, биваха причинявани голѣми повреди по нашитѣ окопи и редути, a сѫщо така защитницитѣ имъ понасяха и доста загуби.
Неприятельтъ, окураженъ отъ успѣха си на крайния нашъ лѣвъ флангъ, маскира огъня на артилерията си по останалитѣ незаети части отъ нашата позиция въ лѣвия ѝ участъкъ, както и въ центъра, и скоро многобройнитѣ му пехотни части се понесоха напредъ за овладяването на разнитѣ пунктове отъ тая часть на нашата позиция. И тукъ атаки и контра-атаки, до като най-после неприятельтъ сполучва да заеме нѣкои редути и съ това да направи пробивъ па позицията въ центъра ѝ. Защитницитѣ се държеха до последна крайность, проявиха голѣмъ героизъмъ и понесоха много жертви.
Въ разгара на боя решихъ да слѣза за последенъ пѫть въ лежащия въ подножието на наблюдателния пунктъ вече съвсемъ пустъ гр. Кукушъ, и да видя още единъ пѫть въ какво положение се намира. Дружината ми, състояща се отъ кукушкия кметъ Анго Поповъ, гумендженския приставъ Войводовъ, конния старши полиц. стражарь Христо Хаджията и още 3—4 души младши полиц. стражари, ме последва и всички единъ подиръ другъ започнахме да слизаме изъ североизточната страна на хълма и по пѫтя, който минаваше презъ градскитѣ лозя. Отъ края на тия лозя, за да се отиде до града и зданието на правителствения домъ, имаше едно голо и каменисто пространство отъ нѣколко стотинъ метра. Бѣхме на коне и азъ вървѣхъ най-напредъ. Непосрѣдствено следъ менъ следваше полицейскиятъ приставъ Войводовъ. Като излѣзохме отъ лозята и започнахме да минаваме презъ казаната открита мѣстность, неочаквано бѣхме обстрелени съ множество бризантни гранати отъ страна на неприятеля и насмалко щѣхме да бѫдемъ избити не толкова отъ самитѣ гранати, колкото отъ безъ брой парчета камъни, разпръснати следъ падането на гранатитѣ по каменистата мѣстность. Подкарахме по-силно конетѣ и стигнахме невредими до съседнитѣ на правителствения домъ полусрутени кѫщи. Бѣхме само двамата съ пристава Войводовъ. Следващитѣ ни другари,
79
изплашени отъ обстрелването, вмѣсто да ни стигнатъ, връщатъ се назадъ и избѣгвать по пѫтя за Долни Порой.
Останали сами съ пристава и скрити съ конетѣ си задъ високитѣ и дебели кирпични зидове на частнитѣ кѫщи до правителствения домъ, престояхме известно време. Щомъ престана обстрелването на наблюдателния пунктъ и града, възседнахме конетѣ си и се отправихме отново за наблюдателния пунктъ при манастирчето. Минахме пакъ по пѫтя презъ лозята и се отбихме при кладенеца, недалече отъ манастирчето. Тукъ намѣрихме оставенитѣ нѣколко стражари при манастирчето, преди да слѣземъ въ града. Следъ малка почивка и закуска при кладенеца, отидохме на наблюдателния пунктъ, за да научимъ какво ново има и да наблюдаваме продължаващия се усилено бой по цѣлата нозиция. Положението бѣ вече критическо. Виждаше се явно успѣха на гръцката войска и нѣмаше възможность да се поправи положението, понеже очакванитѣ въ повече подкрепления, както и тежката артилерия не бѣха пристигнали. Когато вече се намирахме на наблюдателния пунктъ, около 10 часа сутриньта, мина хвърчащъ низко надъ нашата позиция и наблюдателния пунктъ, идещъ отъ югоизтокъ къмъ северозападъ, единъ аеропланъ носещъ български трикольоръ. Всички намиращи се тогазъ на наблюдателния пунктъ казваха, че тоя аеропланъ билъ неприятелски, маскиранъ съ нашия трикольорь. Ако и да се взе аеропланътъ за неприятелски и да летѣше низко надъ пункта, никой не помисли да го обстреля и не се хвърли нито единъ куршумъ върху му.
Макаръ и рано сутриньта да дойдоха въ помощь и останалитѣ дружини отъ сѣрската бригада, обаче тѣхната помощь не можеше да поправи създаденото вече трудно положение отъ обхода на многобройнитѣ гръцки части по долината на р. Галикъ. Тая помощь не бѣше достатъчна. При това имаше нужда отъ повече артилерия и главно тежка, която да се бори съ гръцката артилерия, която бѣ недосѣгаема отъ нашата лека полска артилерия и вършеше работата си безжалостно. Дошлитѣ на помощь дружини отъ сѣрската бригада бѣха само по име дружини. Както се спомена, само кадърътъ имъ отъ обучени и стари войници отъ Царството имаше стойность. Сѫщитѣ тия дружини пристигнаха силно изморени отъ трудния пѫть и непоносимитѣ лѣтни горещини. Поради тия трудности пристигаха развлѣчено, като ядрото имъ не съставляваше и половината отъ състава имъ. Вкарването имъ въ бойната линия не указваше ефикасна помощь на застрашенитѣ пунктове отъ позицията. Гърцитѣ, навѣрно узнали всичко това, усилваха още повече своя напоръ и съ силния си непрекѫснатъ огънь отъ многочислената си артилерия, обсипваха съ шрапнели разгънатитѣ вериги на току що пристигналитѣ отъ пѫть ядра на нашитѣ подкрепления, нанасяха
80
имъ загуби, разстройваха ги и убиваха още въ началото на боя духа имъ. Обходното движение отъ гръцката войска по долината на р. Галикъ продължаваше и ставаше всѣки моментъ все по-застрашително за нашитѣ кукушки защитници. Както се вече спомена, неприятельтъ бѣ вече заелъ нѣколко пункта на това мѣсто и отъ тамъ да обстрелва въ флангъ и тилъ останалитѣ пунктове отъ нашата позиция, предимно и лѣвия ѝ участъкъ, и да нанася загуби на защитницитѣ. За да се спре това обходно движеиие, което заплашваше пѫтя на отстѫплението на българскитѣ войски, нашитѣ командуюши началници трѣбваше да вкаратъ въ боя всички резерви, a сѫщо така да взематъ части отъ по-незаплашенитѣ участъци на позицията и съ това да ослабватъ последнитѣ. Заповѣда се да настѫпи дѣсното наше крило (частитѣ отъ 20 п. ямболски полкъ), за да се облекчи положението на затрудненото ни лѣво крило, обаче то срещна още въ самото начало силна съпротива отъ гръцка страна, което застави нашитѣ атакуващи часги да спратъ и да се върнатъ на мѣстата си отъ позицията. Съ това опасностьта за нашето лѣво крило, a съ това и за цѣлата кукушка позиция, не бѣ премахната.
Въпрѣки всички усилия отъ наша страна, не можа да се спре напредването на многобройната неприятелска войска, понеже не разполагахме съ достатъчни сили. Пристигналитѣ на части слаби ипдкрепления не можаха да поправятъ положението. Гърцитѣ, подсилени съ прѣсни сили по цѣлата тѣхна бойна линия, продължаваха да нападатъ по цѣлото наше лѣво крило и центъра отъ позицията. Къмъ 10 часа предъ обѣдъ вече бѣха паднали въ тѣхни рѫце нѣкои важни пунктове отъ заплашената часть на нашата позиция, въпрѣки отчаяната и геройска съпротива на защитницитѣ имъ, доста изморени и орѣдѣли въ тридневнитѣ упорити кръвопролитни боеве. По това време бѣше заплашенъ и пѫтьтъ на отстѫплението презъ Круша планина. Очакваната помощь отъ пехота и артилерия не дойде или закъснѣ да дойде. Съ разполагаемитѣ сили да се направи нѣщо повече, не бѣ възможно. Ако не се отстѫпѣше, пълна катастрофа очакваше останалата наша войска подъ Кукушъ. За да се запазятъ храбритѣ кукушки защитници за нови подвизи на други по-благоприятни мѣста, генералъ Сарафовъ даде заповѣдь да се отстѫпи и да се заеме нова позиция северно отъ Кукушъ, между селата Шикерли и Серсемли, намиращи се около 5—6 км. отъ града. Поради близость до кукушката позиция и нѣкои други неудобства скоро се даде нова заповѣдь, за да се заеме за отбрана билото на Круша планина, отстояще около 15—20 км. северно отъ гр. Кукушъ. За това било водѣше удобенъ пѫть за всички родове войска, който продължаваше за гара Долни Порой.
Макаръ нашата малочислена кукушка войска и да водѝ
81
тридневни упорити и кръвопролитни боеве съ близу половината отъ цѣлата тогавашна действуваща гръцка армия, духътъ на нашитѣ войници, особено на ония отъ храбритѣ 29 ямболски и 32 новозагорски полкове не бѣ отпадпалъ. Войницитѣ отъ тия два полка, отъ полковитѣ командири до последнитѣ редници, се биха съ най-голѣмо мѫжество и никѫде не отстѫпиха безъ заповѣдь на по-висшето си началство. Сѫщо така и войницитѣ отъ артилерията изпълниха най-доблестно своя дългъ, запазвайки позициитѣ си до последенъ моментъ и нанасяйки голѣми загуби на неприятеля съ своя точенъ и силенъ артилерийски огънъ.
Понесенитѣ загуби отъ нашитѣ части въ тия боеве бѣха доста чувствителни. Най-голѣми бѣха въ 32 новозагорски полкъ, който заемаше лѣвия учасгькъ и срещу който бѣха насочени главнитѣ гръцки сили. Повече отъ половината отъ състава му бѣ излѣзла отъ строя, именно 2 офицери убити, 22 ранени и 234 войници убити и 1168 ранени. Загубитѣ въ 29 п. ямболски полкъ бѣха значително по-малки: офицери 2 убити, 2 ранени, 2 въ неизвестность и 1 плененъ и войници убити 61, ранени 510, пленени 211 и въ неизвестность 62. Попадналитѣ въ пленъ сѫ отъ една рота на 3 дружина отъ сѫщия полкъ. Тя заемаше окопитѣ близу до гарата и на третия день на боеветѣ, рано сутриньта, при едно стремително нападение отъ многобройни неприятелски сили, не можа да отстѫпи. Заобиколени отъ всички страни и въ невъзможность да дадатъ повече отпоръ, тѣ сложиха орѫжие. Загубитѣ въ сѣрската бригада или въ 67 и 68 п. полкове вьзлизатъ на нѣколко стотинъ души офицери и войници. Останаха като трофеи въ гръцки рѫце тритѣ повредени орѫдия отъ 8 батарея. Останалото орѫдие и предницитѣ на цѣлата батарея се изтеглиха невредими при отстѫплението. Между падналитѣ убити офицери бѣ и подпоручикъ Христо Доневъ, голѣмъ храбрецъ и любимецъ на войницитѣ отъ полка, всеобщо познатъ герой отъ боеветѣ при Чаталджа и Одринъ.
Отстѫплението на нашитѣ войски подъ Кукушъ се извърши въ редъ и безъ голѣми жертви, понеже неприятельтъ не преследвашо стремително. Къмъ 10 часа предъ обѣдъ се заповѣда да се изтеглятъ обозитѣ, парковетѣ и лазаретътъ, като се движатъ по новопостроения пѫть за гара Долни Порой. Въ 11 часа се даде заповѣдь за общо отстѫпление и на нойнитѣ части. Отстѫплението се прикриваше отъ две дружини на сѣрската бригада и артилерията, която последователно заемаше нови позиции. Шабътъ на 3а Балканска дивизия и щабътъ на 2-а бригада отъ сѫщата дивизия, начело съ генералъ Сарафовъ и полковникъ Рибаровъ къмъ 11 1/2 часа предъ обѣдъ напустнаха наблюдателния пунктъ и се спустнаха по севернитѣ поли на хълма, за да излѣзатъ на пѫтя за Долни Порой. Въ тоя моментъ и кукушкиятъ окр. управитель съ гумендженския
82
полицейски приставъ Войводовъ и останалитѣ при тѣхъ нѣколко души полицейски стражари, които се намираха при наблюдателния пунктъ, последваха щабоветѣ и се отправиха за Долни Порой. Въ самото подножие на хълма на наблюдателния пуиктъ се намираше една дружина отъ сѣрската бригада, която току що бѣ пристигнала съ усиленъ маршъ. Тя получи заповѣдь отъ генералъ Сарафовъ веднага да започие да oтстѫпва. Войницитѣ ѝ тръгнаха съ усилена крачка. Скоро ги настигнаха и предницитѣ на батареята на капитанъ Даракчиевъ, чийто подбити орѫдия бѣха оставени на позицията, съ изключение на едно здраво, което продължаваше да води бой при отстѫплението. Отстѫпателниятъ бой съ гръцката войска продължаваше непосрѣдствено до южнитѣ и източни покрайнини на града. Неприятелската артилерия стреляше северно отъ града по пространствата и пѫтищата, по които смѣташе, че се движи отстѫпващата наша войска.
Гръцката войска не преследваше стремително отстѫпващитѣ бълг. войски. Затова и нашитѣ войскови части можаха да се изтеглятъ безъ голѣми загуби въ материали и безъ пленници, освенъ оставенитѣ въ болницитѣ на града нѣколко души тежко ранени и болни войници.
Къмъ два часа подиръ обѣдъ стигнахме въ с. Грамадна, първото село на пѫть отъ Кукушъ за Долни Порой, отдалечено около 7—8 километра отт първия градъ. Селото, което бѣ чисто българско, бѣ съвсемъ праздно. Още на вчерашния день, следъ бомбардирането на гр. Кукушъ, всичкото му население бѣ избѣгало отъ селото на пѫть за Долни Порой. По пѫтя между Кукушъ и с. Грамадна настигнахме опашката на отстѫпващитѣ обози и паркове, които, поради слухове за приближаваща се къмъ тѣхъ гръцка кавалерия, бѣха въ безредие. Смутътъ бѣ вече преминалъ и ешалонитѣ се привеждаха въ редъ, следвайки отстѫплението къмъ Порой. Недалече отъ с. Грамадна, видѣхъ тоя день известния солунски войвода Георги Мончевъ заедно съ мѣстнитѣ кукушки войводи Вано Яневъ и Мито Паторозлията, и двамата отъ голѣмото кукушко българско село Мурарци, и нѣколко души тѣхни четници. Поздравихъ се съ всички любезно и имъ казахъ „хайде полека назадъ къмъ с. Щемница", гдето знаехъ, че отъ освобождението на Кукушко живѣеше съ семейството си войводата Вано Яневъ. Отговори ми Мончевъ, че тѣ ще останатъ още малко на това мѣсто. Както научихме следъ нѣколко дни, тоя голѣмъ патриотъ и храбъръ и симпатиченъ войвода билъ тежко раненъ и останалъ по пѫтя на отстѫплението, гдето го пленили гръцкитѣ войски и го закарали въ Солунъ. Тамъ скоро умрѣлъ въ една отъ болницитѣ.
Отъ с. Грамадна тръгнахме за с. Алексово, разположено
83
по-на северъ въ хубава долина на единъ отъ дѣснитѣ притоци на р. Галикъ. На пѫтя за това село настигнахме последнитѣ бѣжанци отъ гр. Кукушъ. Това бѣха две баби, боси и съ задѣнати бохчи на гърбъ. Karo запитахъ, кѫде сѫ тръгнали и тѣ старитѣ и защо не сѫ останали въ кѫщитѣ си, тѣ ми отговориха едновремено: „е, синко, колятъ гърцитѣ инсано (народа) бугáрски, на ки останемъ да загинеме". Близу до с. Алексово вече настигнахме голѣмо количество бѣжанци отъ околнитѣ български села и отъ гр. Кукушъ, които, колкото продължавахме пѫтя, толкова по-многочислени ставаха, и пѫтьтъ бѣ задръстенъ отъ хора, кола и многоброенъ домашенъ добитъкъ. Въ селото Алексово влѣзохме въ момента, когато останалото въ него мѫжко население подкарваше на пѫть селската чарда отъ многоброенъ хубавъ и породистъ добитъкъ. Селото бѣше препълнено отъ бѣжанци отъ други села съ добитъкъ и много коли. Представилата ни се предъ очитѣ картина наподобяваше истинско преселение на народитѣ. Подкараниятъ хиляденъ домашенъ едъръ и дребенъ добитъкъ бѣ настръхналъ и нѣкакъ особено мучеше и блѣеше. Сигурно и той чувствуваше, че нѣщо страшно става съ хората и него. Следъ малка почивка въ това село, продължихъ пѫтя за с. Щемница (Сневче). Настигнахъ председателя на дивизионния сѫдъ, подполковникъ Аламанчевъ, съ когото пѫтувахме заедно известно време. Цѣлиятъ пѫть до с. Сневче и нататъкъ отъ това село по нанагорнището за билото на Круша планина бѣ задръстенъ съ хиляди бѣжанци и безъ брой добитъкъ и кола. Наблизу до селото заварихме на почивка въ страни отъ пѫтя едно наше гаубично отдѣление отъ 12 орѫдия, идещо на помощь на защитницитѣ на Кукушъ. Поради започналото отстѫпление, отъ неговата помсщь нѣмаше вече нужда. Даже имаше опасность, да не попаднатъ орѫдията му въ плячка на неприятеля. По заповѣдь на ген. Сарафовъ войницитѣ отъ това гаубичио отдѣление запрегнаха батареитѣ и започнаха да се изтеглятъ по задръстения отъ хилядитѣ бѣжанци пѫть, които съ готовность отваряха пѫтя, за да не паднатъ тия орѫдия плячка въ рѫцетѣ на неприятеля.
Къмъ 5 часа подиръ обѣдъ стигнахме въ с. Щемница или Сневче, както го наричаха турцитѣ. Не заварихме никого отъ чиновницитѣ отъ Кукушъ, нито архивата. Отъ намиращитѣ се въ селото бѣжанци кукушани, които се справяха да заминатъ за Долни Порой, научихъ, че секретарьтъ на окрѫжното управление и солунскиятъ селски окол. началникъ заедно съ стражата и архивата заминали за Долни Порой преди нѣколко часа или щомъ научили за отстѫплениего на войската ни отъ кукушката позиция. Селото Щемница, населено до балканската война съ смѣсено население отъ българи и турци и разположено всрѣдъ красива и богата околность на южнитѣ
84
поли на Круша планина, бѣ препълнено отъ бѣжанци отъ гр. Кукушъ и много села отъ околията му — едни въ движение, други приготовлявайки се да заминатъ за Долни Порой. Въ разговоръ съ кукушани разбрахъ, че по-голѣмата часть отъ бѣжанцитѣ отъ града още на вчерашния день и презъ миналата нощь се отправили за Долни Порой и Демиръ Хисаръ, a останалитѣ се изтеглили къмъ тия мѣста тая сутринь. Кметътъ Анго Поповъ и приставътъ С. Войводовъ сѫщо били заминали малко време преди нашето пристигане въ сѫщото село. Съ стражата и архивата заминалъ и полицейскиятъ приставъ отъ Солунската селска околия Гоце Междурѣчки, придружаващъ семейството си.
Въ селото спрѣхъ въ голѣмата кѫща, бившъ бейски конакъ, въ която следъ освобождението на околията отъ турцитѣ, се бѣ настанилъ да живѣе съ семейството си известниятъ кукушки войвода Вано Яневъ. Заварихъ въ нея жената на войводата, децата му и нѣколко български семейства, както и нѣколко души войници отъ обоза. Кѫщата бѣше до самия пѫть, що минаваше за Долни Порой. Останахъ въ селото повече отъ единъ часъ. Презъ всичкото това време се точеха непрекѫснато бѣжанци съ кола и добитъкъ отъ разни села на Кукушката околия. Паника въ това движение-бѣгство нѣмаше и източването на бѣжанцитѣ ставаше полека и тихо, безъ изпреварване, като всѣки се бѣ загрижилъ за своята и на семейството си сѫдба. Много отъ колитѣ и товарния добитъкъ се караха отъ женитѣ и децата, a селската чарда и дребниятъ добитъкъ — отъ възрастното мѫжко население. Добитъкътъ се караше отъ странитѣ на пѫтя и безъ пѫть, презъ стърнища и долини, по посока на билото на планината и оттамъ за Долни Порой. Докато бѣхъ въ селото, съобщи ми се, че внезапно умрѣлъ по пѫтя единъ отъ младшитѣ пеши полицейски стражари при Кукушкого окол. управ., Атанасъ Тонишовъ отъ гр. Кюстендилъ. Още не бѣхъ напустналъ селото, жената на войводата Вано изведе единъ конь на двора, натовари го сама съ два малки чувала съ брашно и друга храна, метна една черга върху чувалитѣ, качи на самара между тѣхъ най-малкото си дете и друго по-голѣмо на самара и, като издаде единъ болезненъ стонъ отъ неописуема мѫка по напускане богатъ домъ и роденъ край, плачуща, остави разтворена и на произволъ голѣма и пълна кѫща, поведе коня съ рѫка и съ останалитѣ си по-възрастни деца, тръгна напредъ по пѫтя за Порой и скоро се смѣси и изгуби въ неизброимата върволица отъ бѣжанци и отстѫпващи войници. Тая тѫжна и рѣдко преживявана картина ни направи силно впечатление.
Къмъ 7 часа подиръ обѣдъ напустнахъ селото и потеглихъ за водораздѣла на Круша планина, кѫдето бѣхъ решилъ да пренощувамъ. За тамъ се отправяха и всички отстѫпващи
85
отъ Кукушъ войскови части. Между селото Щемница и водораздѣла на Круша планина има 4—5 километра пѫть, който въ частьта си до самия водораздѣлъ е доста стръменъ. Цѣлиятъ пѫть отъ селото до билото бѣ задръстенъ съ неизброиха върволица отъ бѣжанци и отстѫпващи обози и затова движението по него бѣ бавно, но не и безредно. Следвайки на свой редъ и придруженъ отъ нѣколкото души стражари още отъ Кукушъ, водѣхъ по пѫтя разговори съ много познати кукушки семейства и нѣкои отъ учителитѣ отъ града, почти всички изморени отъ пѫтя и малкия товаръ отъ храна, дрехи или малки деца, носени на гръбъ или въ рѫце. За лекота въ пѫтуването повечето бѣха боси. Горещината на лѣтния день бѣ нетърпима.
При водения изъ пѫтя разговоръ, каза ми се отъ мнозина кукушани, че сѫ закъснѣли съ заминаването си отъ Щемница и околносъитѣ му поради хабера (известието), който съмъ билъ изпратилъ на вчерашния день по нароченъ стражарь до чиновиицитѣ и стражаритѣ въ това село да стоятъ тамъ и да не бѣгатъ но-нататъкъ къмъ Порой, понеже боятъ подъ Кукушъ отивалъ добре за насъ. Това радостно известие, узнато веднага и отъ другитѣ бѣжанци въ селото, окуражило и тѣхъ, та мнозина останали да не продължаватъ пѫтя си, съ надежда скоро да се върнатъ въ напустнатитѣ си бащини домове въ Кукушъ. Макаръ и късно да сѫ продължили пѫтя си за Долни Порой, азъ ги утешавахъ да сѫ спокойни и да не бързатъ, понеже неприятельтъ е още много далечъ и се задържа съ бой всѣка крачка отъ нашия ариергардъ и едва ли ще се яви по тия мѣста въ продължение на нѣколко дни, презъ които тѣ ще се настанятъ на безопасни мѣста въ по-севернитѣ околии.
Къмъ 8 часа вечерьта бѣхъ вече на водораздѣла на Круша планина, гдето останахъ за пренощуване. Чудна панорама се представи отъ водораздѣла на Кукушкото и Дойранското полета и по-на югъ и югозападъ отъ тѣхъ. Водитѣ на недалечното Дойрански езеро блещеха итъ заритѣ на залѣзващого слънце. Блещеха сѫщо така и водитѣ на по-далечното Арданско езеро и р. Вардаръ. Ревътъ на топоветѣ отъ продължаващия упоритъ бой югозападно отъ Дойранъ и северно отъ Арджанското езеро, въ околноститѣ на с. Калиново, оглушаваше силно околнитѣ планински склонове, долини и върхове. Откъмъ Кукушъ боятъ съ ариегарда почти бѣ престаналъ. Въ тоя моментъ цѣлата околность на Кукушъ и южно отъ Дойранъ бѣ въ пламъци и пушеци, виещи се високо въ небосвода. Горѣха почти всички български села по тия мѣста. Въ пламъци и пушеци бѣха голѣми пространства отъ мѣстата па полесражението, като горѣха посѣвитѣ, тревата и храсталацитѣ. Тамъ, гдето бѣ
86
престаналъ или се мѣстѣше пушекътъ, се виждаха обгорѣли и почернѣли обширни пространства.
При движението си къмъ водораздѣла забелязахъ между движущитѣ се безбройни коли и градскитѣ гальоти съ натоварената на тѣхъ архива на учрежденията. Изиратихъ едного отъ придружаващитѣ ме стражари, за да помогне да се изтегли по-скоро тая архива. За цельта му се даде и единъ конь, който взехъ за временна услуга отъ единъ отъ градскитѣ свещеници, спрѣлъ се това време на почивка на водораздѣла. Не много време следъ това гальотитѣ и архивата пристигнаха на водораздѣла и продължиха пѫтя изъ нанадолнището на другата страна, за да стигнатъ на сигурно мѣсто въ гара Долни Порой. Коньтъ, съ който ни бѣ услужено, веднага бѣ предаденъ на стопанина му свещеникъ. Сѫщо и връщащото се гаубично отдѣление, чийто тежки орѫдия въ стръмния пѫть бѣха теглени съ четворка, на мръкване пристигна благополучно на водораздѣла и наклони по нанадолнището отъ другата страна. Безбройнитѣ бѣжанци, съ колитѣ и добитъка си, се точеха полека и непрекѫснато, не само до вечерьта, но и презъ цѣлата нощь. Всички изостанали назадъ кукушки семейства благополучно преминаха водораздѣла. Много отъ тия семейства, както и отъ селата, останаха да пренощуватъ въ близкитѣ околности на водораздѣла, отъ дветѣ страни на пѫтя, гдето имаше обширни поляни. Презъ сѫщото време се източиха презъ водораздѣла и всички войскови обози и паркови колони. На самия водораздѣлъ и въ дѣсно отъ пѫтя пристигаха и се спираха всички отстѫпващи войскови части отъ Кукушъ. Щабоветѣ на дивизията и бригадата бѣха се установили тукъ.
Къмъ 8 часа вечерьта пристигна на водораздѣла командуващиятъ войскитѣ генералъ Сарафовъ. Karo ме забележи, че почивамъ близу до пѫтя на водораздѣла, дойде при менъ. Отдѣлихме се малко на страна, започнахме да размишляваме — какво трѣбва да се прави съ тия нещастни бѣжанци и добри българи и кѫде да со отправятъ, за да не прѣчатъ на войската въ нейното движение и бѫдещи воснни действия, и какъ да се прехранвать. Имайки предъ видъ мѣстата, гдето генералътъ предполагаше, че ще се развиятъ близкитѣ боеве съ гръцката войска, решихме, че е най-добре да се отправятъ и настанятъ всички бѣжанци северно отъ Бѣласица планина и рупелското дефиле или въ Петричката, Мелнишката и други нѣкои съседни тѣмъ околии. При тая ни среща храбриятъ генералъ, силно развълнуванъ отъ печалната картина едва ли не просълзенъ и съ дълбока и тежка въздишка ми каза: „Помнете, господинъ Карамановъ, че съ боя при Кукушъ се реши участьта на Македония". Следъ тоя ни разговоръ генералътъ се оттегли, за да се справя съ тежката си работа по отстѫплението на войската му и по устройването ѝ за нови боеве съ неприятеля.
87
Следъ 8 часа вечерьта почти на всички, които се намирахме по това време нa билото на Круша планина (войници и бѣжанци), ни обърна вниманието появата на грамадни облаци отъ пушекъ надъ гр. Кукушъ и близката му околность. Отъ минута на минута тоя пушекъ ставаше все по-голѣмъ и се издигаше на високо въ небесното пространство. Никакво съмнение не остана у насъ, че градътъ Кукушъ е запаленъ, както що бѣха запалени и разрушени всички други български селища отъ околията му, отъ гръцкитѣ войници. При смрачаването пушекътъ се преобърна въ голѣма червенина надъ града, изпъстрела съ стотици и хиляди, по-голѣми и по-малки, огнени езици. Сега вече ясно се очертаваше и и потвърдяваше, че цѣлиятъ градъ Кукушъ гори. Отъ всички страни започна да се чува: „Кукушъ гори!", „Нашиотъ Кукушъ гори!" Съ настѫпването да нощьта пожарътъ се увеличаваше и освѣти цѣлата околность на града, съ километри на длъжъ и ширъ. Всички останали пожарища на селата бледнѣеха предъ тоя голѣмъ и страшенъ пожаръ. Цѣлата нощь огненитѣ езици на горящитѣ сгради отъ града се издигаха и ширѣха въ небето.
При тая страшна картина нѣмаше бѣжанецъ кукушанецъ или отъ селата да не спре на билото, да не обърне погледъ назадъ къмъ горящия градъ, да не се прекръсти, да не заридае и завайка. Много души разплакани и болезнено извикваха: „сбогомъ, Кукушъ!", „прощавай, Кукушъ!" Този болезненъ стонъ се чуваше да се повтаря непрестанно презъ нощьтя, отъ минаващитѣ и останалитѣ да пренощуватъ въ близкитѣ оќолности бѣжанци. Разговорътъ на всички бѣ за пожара. При гледката на тоя голѣмъ и рѣдъкъ пожаръ, хилядитѣ бѣжанци едва ли ле забравиха за мигъ страданията си, изпитали презъ боеветѣ и бѣгството имъ.
Презъ нощьта срещу 22 юлий се източиха презъ водораздѣла на Круша планина почти всички бѣжанци отъ кукушкия край, които се бѣха отправили по пѫтя отъ Кукушъ за гара Долни Порой. До късно презъ сѫщата нощь пристигнаха на сѫщия водораздѣлъ и последнитѣ войскови части отъ ариергарда, що прикриваха отстѫплението.
Понеже неприятельтъ не преследваше стремително, преднитѣ му части останаха презъ тая нощь далечъ отъ водораздѣла. Това даде възможность да събралитѣ се наши войници на сѫщия водораздѣлъ да се предадатъ да почивка и сънь, понеже бѣха извънредно уморени и изтощени отъ тридневнитѣ боеве. По едно време нощната тишина бѣ нарушена отъ войнишки викове и изстрели и би станалъ голѣмъ смутъ съ лоши последствия, ако войницитѣ не бѣха успокоени отъ офицери, като ги убедиха, че нѣма никакво нападение на неприятеля и никакъвъ страхъ отъ сѫщия, който е доста далечъ. Войницитѣ се успокоиха и се предадоха отново на сънъ.
88
Тѣхната внезапна тревога се дължела на това, че единъ младъ войникъ извикалъ въ съна си „ура", подъ впечатление на преживѣнитѣ боеве. Това се взело отъ спящитѣ до него другари, че неприятельтъ ги е нападналъ, вдигнали пушкитѣ си и започнали да гьрмятъ. Поради общото положение на фронта на нашата войска срещу гръцката войска, на другия день се взе решение главнитѣ сили на нашата отстѫпваща войска отъ Кукушъ да се отправятъ за южния изходъ на Рупелското дефиле, гдето да организиратъ нова позиция и защита, a останалата часть да остане временно като ариергардъ по билото на Круша планина. Тоя ариергардъ остана на това мѣсто повече отъ единъ день, безъ да бѫде преследванъ и обезпокояванъ отъ победителитѣ при Кукушъ, които поради понесенитѣ отъ тѣхъ грамадни загуби въ тридневнитѣ боеве, се преустройваха и пируваха отъ постигнатия успѣхъ да превзематъ и унищожатъ ненавиждания отъ всички гърци български градъ Кукушъ — вѣковенъ стражъ на българската народность въ най-южнитѣ му предѣли. Неговото трудолюбиво и предприемчиво чисто българско население отдавна бѣ започнало да печели почва на пазара въ Солунъ и цѣла Южна Македония и заплашваше да разори икономически тамошното гръцко население. Предприемчивиятъ и търговски духъ на кукушани, които имаха вече своята голѣма махала въ Солунъ, известната „Кукушка махала", както и тѣхниятъ високъ националенъ духъ и голѣмъ патриотизъмъ, заплашваха въ едно недалсчно бѫдеще да дадатъ на гр. Солунъ предимио български колоритъ, a съ това да се нанесе най-голѣмъ ударъ на гръцката мегали идея.
22 юний.
До тоя день отъ територията на тогавашния нашъ Кукушки окрѫгъ бѣ останала незаета отъ неприятелската войска само една малка часть. Това бѣ гр. Дойранъ съ северната половина отъ околията му. Смѣтахъ да се отправя за Дойранъ и да продължавамъ службата. Преди да замина за гр. Дойранъ, считахъ за своя длъжность да слѣза до Долни Порой, за да видя въ хакво положение се намиратъ тамъ и въ близкитѣ му околности хилядитѣ бѣжанци отъ Кукушко и за да влѣза въ връзка съ македонския губернаторъ. Както презъ миналата нощъ, така и тая сутринь, отъ мѣстото на водораздѣла на Круша планина, гдето бѣхъ спрѣлъ за пренощувание, наблюдавахъ съ голѣма болка на сърдцето си издигащитѣ се още голѣми пламъци и пушеци надъ гр. Кукушъ и надъ всички български села отъ околностьта му, заети вече отъ неприятеля. Сѫщитѣ грамадни пожарища се наблюдаваха по това време съ голѣма тѫга и отъ всички наши войници, спрѣли се на билото на споменатата планина, както
89
и отъ точещитѣ се още по пѫтя за Долни Порой бѣжанци отъ разнитѣ населени мѣста отъ Кукушко. Числото на бѣжанцитѣ бѣ вече понамалѣло. Можеше да се каже, че се източваха последнитѣ и най-закъснѣли бѣжанци. Бѣха преминали билото и се движеха къмъ Долни Порой сѫщо и всички обозни и тилни части на отстѫпилитѣ наши войски.
Къмъ 7 часа сутриньта, наблюдавайки още пожарищата и унесенъ въ най-добри спомени, добити презъ повече отъ шестмесечното ми войнишко окр. управителство въ тоя красивъ, богатъ и родолюбивъ български край, взехъ си мислено сбогомъ отъ тоя милъ край и тръгнахъ на пѫть за Долни Порой, заедно съ останалитѣ при мене нѣколко полицейски стражари. Кьмъ обѣдь на сѫщия день пристигнахъ въ с. Долни Порой, доста богато и голѣмо село, разположено не далече отъ подножието на Бѣласица планина. Околностьта му е красива и илодородна. Поради голѣмината си и външния си видъ, то наподобяваше на паланка или малко градче. Цѣлиятъ пѫть отъ билото на Круша планина до гара Долни Порой, както и полето въ околноститѣ на гарата и селото, бѣха задръстени отъ хиляди бѣжанци и каранитѣ отъ тѣхъ кола и домашенъ добитъкъ, a сѫщо така и отъ обозитѣ на отстѫпващитѣ кукушки защитници. Тая безспирна върволица продължаваше непрекѫснато и по пѫтя отъ Долни Порой за Демиръ Хисаръ. Щомъ пристигнахъ въ селото, отбихъ се право въ мѣстната телеграфна станция, за да влѣза въ връзка съ македонския воененъ губернаторъ въ Сѣръ. Каза ми се отъ началника на станцията, че връзката съ Сѣръ била прекѫсната преди нѣколко часа и затова не може да се предаде приготвената отъ мене бърза телеграма до губернатора. Напустнахъ веднага станцията и безъ да се отбивамъ на друго мѣсто въ селого, упѫтихъ се за ж. п гара, намираща се недалече отъ селото, за да опитамъ и тамъ, дали не мога по тѣхната жица да влѣза въ връзка съ губернатора. И тукъ ми се отговори сѫщото. Въ това време между хилядитѣ бѣжанци на гарата и около гарата намѣрихъ секретаря на окрѫжното управление Евтимъ Спространовъ, солунския селски окол. началникъ Никола Ивановъ, кукушкия окр. финансовъ началникъ Георги Гърдовъ и др. нѣкои чиновници отъ Кукушъ, които се разправяха съ пристигналитѣ на гарата две коли съ кукушката архива и се готвѣха да заминатъ за Демиръ Хисаръ съ готовия вече за пѫть воененъ влакъ.
При движението, което направихъ следъ това на нѣколко пѫти между гарата и селото, бѣхъ винаги заобиколенъ отъ голѣмъ брой бѣжанци отъ кукушко, които ме отрупваха съ всевъзможни запитвания и молби, a именно какво е положението и накѫде да продължаватъ пѫтя си, за да останатъ на безопасно мѣсто и по-лесна прехрана. Всички окуражавахъ въ общото нещастие и ги упѫтвахъ да заминатъ
90
на първо време къмъ Петричко и Мелнишко. За улеснение на пѫтуването имъ се нареди да се качватъ свободно предимно старцитѣ, женитѣ и децата на влаковстѣ, съ които по това време се изтегляха подвижниятъ ж. п. материалъ и др. военни материали на пѫть за Демиръ Хисаръ и по-нататъкъ, мѣста незастрашени още отъ неприятелската войска. Презъ сѫщото време никакви влакове не се движеха отъ гара Долни Порой за гара Дойранъ, понеже последната гара бѣ заплашена отъ напредващия неприятель и всичкиятъ подвиженъ ж. п. материалъ отъ нея насамъ се прибираше на безопасно мѣсто. До вечерьта на 22 юний се изтегли на нѣколко пѫти всичкиятъ събранъ на гара Долни Порой подвиженъ ж. п. материалъ и въ многобройнитѣ и праздни или полупраздни товарни вагони се качиха множество бѣжанци съ товара имъ отъ по-малко храна, дрехи, завивки и разни видове покѫщнина, носенъ до тогава на гръбъ и рѫце. Ония отъ бѣжанцитѣ, които не можаха да се качатъ на влаковетѣ, (това бѣха всички съ добитъка си и по-младитѣ мѫже и жени безъ добитъкъ), се нареди да следватъ полека и безпирно по пѫтя, водещъ отъ Долни Порой за Демирь Хисаръ и Рупелския проходъ. Тоя день потокътъ отъ бѣжанци бѣ засиленъ съ такива отъ дойранскитѣ села, които сѫщо бѣгаха, за да се запазятъ отъ явна смърть и поругание отъ приближаващия селата имъ неприятель, който горѣше и огрябваше и тѣхнитѣ села. Положението къмъ Дойранъ се влошаваше. Не можеше да се запази заетото било на Круша планина отъ отстѫпилитѣ наши войски. Тѣхното положение бѣ влошено още повече, понеже презъ вчерашния день неприятельтъ бѣ превзелъ Негованъ и Лахна. Поради това още до вечерьта на сѫщия день започнаха да слизатъ отъ водораздѣла на Круша планина главнитѣ сили на тия войски. Тѣ имаха заповѣдь да се отправятъ за южния изходъ на Рупелското дефиле, гдето да заематъ позиции за съпротива и спиране на напредващата неприятелска войска. По билото на Круша планина тоя день бѣ останалъ само ариергардътъ на кукушката ни войска подъ началствого на командира на 29 п. Ямболски полкъ, полковникъ Кръсто Златаревъ.
Надвечерь съ последния български влакъ отъ гара Долни Порой отпѫтувахъ и азъ съ придружаващитѣ ме още отъ Кукушъ нѣколко души полицейски стражари за гара Демиръ Хисаръ. Преди да пристигне на гарата, влакътъ спрѣ на самата ж. п. линия до голѣмия мостъ на р. Струма, намиращъ се близу до южната страна на Рупелското дефиле и шосето за Горна Джумая. Това се направи, за да слѣзнатъ нa това мѣсто всички качени на влака бѣжански семейства, за да поематъ по-лесно и по-скоро пѫтя за дефилето, което отстои отъ гара Демиръ Хисаръ на нѣколко километра.
91
Когато стигнахме на гара Демиръ Хисаръ, тамъ, както и въ близката ѝ околность и самия гр. Демиръ Хисаръ, царуваше пълно безредие и уплаха, поради безредното отстѫпление на войската ни отъ позицията при село Лахна (на пѫтя отъ Солунъ за Сѣръ и Демиръ Хисаръ) и слуховетѣ за появяването на гръцката кавалерия близу до гарата на Демиръ Хисаръ. Много коли отъ многобройнитѣ ешалони, намиращи се тия дни около гарата, бѣха оставени на произволъ, понеже коларитѣ имъ бѣха се разбѣгали. И нѣкои отъ началственитѣ лица на тия ешалони бѣха се разбѣгали и изпокрили. Останалитѣ отъ тѣхъ, както и комендантътъ на гарата съ персонала ѝ, бѣха още подъ страха отъ появявансто на гръцката кавалерия, макаръ да се знаеше, че тя се движи бавно и предпазливо подиръ отстѫпващитѣ наши войски отъ Кукушъ. Всичкитѣ тия страхове, изглеждаше, бѣха умишлено пускани отъ многобройнитѣ гръцки агенти измежду мѣстнитѣ гъркомани, за да внасятъ смутъ въ нашата войска и главно между бѣжанцитѣ, за да накаратъ последнитѣ да избѣгатъ въ паника, та дано оставатъ на произволъ подкарания отъ тѣхъ многоброенъ домашенъ добитъкъ. Тая си роля гръцкитѣ агенти изпълниха отлично. Българското население, въ паническото си бѣгство, изостави повечето отъ добитъка си, който бѣ разграбенъ отъ гъркоманитѣ отъ Дойранско, Поройско и Демиръ Хисарско, отъ гръцката войска и отъ много мѣстни турци, които бѣха въорѫжени отъ гръцката войска и водени отъ нея, за да преследватъ и унищожаватъ всичко българско.
Първата ми грижа следъ пристигането ми на гара Демиръ Хисаръ бѣ да провѣря, дали телеграфната връзка съ Сѣръ не е прекѫсната, за да мога чрезъ нея да влѣза въ сношение съ македонския воененъ губернаторъ и се опредѣли новата служба за момента, защото въ тоя критически моментъ за армията и българската държава азъ не мислѣхъ да бѣгамъ и да се крия отъ изпълнение на длъжностьта си и отечествения си дългъ, a да предложа услугитѣ си за нова и по-трудна работа. Скоро можахъ да влѣза по телеграфа въ връзка съ Сѣръ и веднага подадохъ приготвената още въ с. Долни Порой телеграма до македонския воененъ губернаторъ, която има дословно следното съдържание:
Тв. бърза.
Сѣресъ.
Македонски воененъ губернаторъ.
Донасямъ за сведение, че гр. Кукушъ следъ тридневни, най-ожесточени и кръвопролитни боеве, бѣ превзетъ отъ неприятеля и изгоренъ. Цѣлото му население, както и всичкото българско население отъ околията му е въ бѣгство и се движи
92
предъ и заедно съ отстѫпающитѣ войски. Отъ окрѫга, до тая сутринь, остана незаетъ само градъ Дойранъ, кѫдето смѣтамъ да се отправя, за да продължавамъ службата. Бѣжанцитѣ наредихъ да се отправятъ за по-вѫтрешнитѣ околии. Архивата спасена. Моля разпорежданието Ви. № 1502. 22 юний 1913 год., гара Демиръ Хисаръ.
Кукушки окр. управитель: Карамановъ.
На тая телеграма, къмъ 8 часа следъ пладне на сѫщия день получихъ отъ губернатора следния отговоръ:
Бърза.
Гара Демиръ Хисаръ.
Кукушки окр. управитель Карамановъ.
„1502. Бѣжанцитѣ да се разпредѣлятъ по селата на Петричко и въ по-вѫтрешнитѣ мѣста. Вий останете въ Демиръ Хисаръ. № 7399.
Македонски воененъ губернаторъ:
генералъ-майоръ Вълковъ
Успокоенъ отъ тая телеграма, до късно всчерьта се разправяхъ съ многобройнитѣ бѣжанци, намиращи се около гарата на Демиръ Хисаръ и близкитѣ околности, главно около голѣмия ж. п. мостъ на р. Струма, при излаза ѝ отъ Рупелското дефиле. Тукъ картината съ хилядитѣ нещастни бѣжанци бѣше една отъ най-сърдцераздирателнитѣ. Имаше много семейства силно изморени и пострадали отъ мѫчителния пѫть въ бѣгството и преживѣния ужасъ на нѣколкодневнитѣ боеве. Други бѣха гладни. Предлагаха скѫпо и прескѫпо пари за парче хлѣбъ, но не можеха да намѣратъ хлѣбъ на това пусто мѣсто. Трѣбваше да се апелира къмъ войницитѣ отъ разнитѣ части, които се намираха по това време въ околноститѣ на гарата, за да раздѣлятъ хлѣба си съ най-гладнитѣ и нуждаещитѣ се отъ нещастнитѣ бѣжанци отъ Кукушко, коитѣ бѣха оставили най-добри спомени при премииаването на българската войска презъ Кукушъ и околията му съ своето радушно и братско гостоприемство. Трѣбва да се признае, за похвала на българския войникъ, че въ тоя моментъ мнозина войници отдѣлиха отъ хлѣба си и услужиха на много гладни бѣжанци. Сѫщо така войницитѣ отъ ешалонитѣ и обознитѣ части на отстѫпващата войска услужиха на много отъ бѣжанскитѣ семейства, като пренасяха съ войнишкитѣ коли малкитѣ имъ багажи и подвозваха уморенитѣ и изнемощѣли старци, както и женитѣ и децата.
Настанилитѣ се въ Петричката околия нѣколко хиляди бѣжанци отъ Кукушко, не останаха за дълго време тамъ.
93
Поради наложилото се отстѫпление на нашата войска отъ Рупелския проходъ, a сѫщо и отъ Струмишката долина, още отъ 25 юний започнаха да се отправятъ и заминаватъ на северъ къмъ старитѣ предѣли на Царството. Следъ нѣколкодневно уморително пѫтуване, почти голи, боси, гладни и много души отъ тѣхъ изтощени и болни, стигнаха старитѣ предѣли на Царството, настанени покрай пѫтища, въ полета и нѣкои села и градове, гдето скоро се взеха мѣрки отъ властитѣ за прехраната имъ и по-удобното имъ настаняване.
Следъ сключването на букурещкия миръ презъ м. августъ 1913 год., споредъ който Кукушкиятъ край и цѣла Южна Македония останаха подъ гръцко робство, родолюбивитѣ кукушки българи, почти всички въ това време нещастни бѣжанци, не пожелаха да се върнатъ въ поробенитѣ си бащини кѫтове и да понасятъ игото на новия по-грозенъ вратъ отъ турцитѣ. Намѣрили убѣжище изъ разнитѣ кѫтища на свободна и братска тѣмъ България, понасящи съ твърдость тежката си участь и живущи съ радоститѣ, скърбитѣ и идеалитѣ на цѣлокупния български народъ, тѣ не губятъ вѣрата си за по-добри дни на народа си, за освобождението на роднитѣ имъ мѣста и завръщането си въ тѣхъ, та да огласяватъ съ хубавата си родна речь и пѣсни благословената и плодородна бащина земя, като съ познатото си трудолюбие и предприемчивость въздигнатъ и разкрасятъ още повече родния си край, за да бѫде, както е билъ презъ вѣкове, още по-силенъ и буденъ стражъ на българския народъ въ неговитѣ най-южни етнографски и исторически граници.