3. Първиятъ елински учитель въ гр. Велико-Търново — Иванъ Симеоновъ Македонецъ
Отъ Кирилъ Мирчевъ
- Насърдчително слово за възобновяване и подържане гръцкото училище въ Търлисъ
- Спомоществувателитѣ на Ив. Симеоновъ
Известно е, че изъ многобройнитѣ гръцки училища въ българскитѣ земи презъ миналия вѣкъ рѫководителитѣ на образованието не сѫ били изключително гърци. Голѣма часть отъ тѣхъ сѫ били българи, получили образованието си въ България или пъкъ въ Гърция, Цариградъ или по островитѣ. Изобщо много добре е позната отъ историята на нашето възраждане голѣмата роля на гръцката просвѣта за националното пробуждане на нашия народъ. Гърцитѣ служатъ за образецъ не само при създаването на българскитѣ училища, но и разнообразнитѣ културни течения и въироси, които вълнуватъ гръцката общественость, се отразяватъ и върху духа на нашитѣ просвѣтители отъ епохата на нашето пробуждане. Достатъчно е да споменемъ за гръцкитѣ спорове около литературния езикъ, които пораждатъ подобни спорове и въ срѣдата на нашитѣ книжовници. Въ гръцкитѣ училища покрай другото нашата младежь се е запознавала съ политическитѣ и културни вѣяния на Западъ.
Не cѫ рѣдки случаитѣ, когато учителитѣ по гръцки езикъ, родомъ българи, сѫ се вдъхновявали отъ най-родолюбиви чувства. По-голѣмата часть отъ тѣхъ сѫ били искрено увлѣчени отъ гръцката образованость. Въ насаждането на гръцка просвѣта тѣ сѫ виждали най-добрия начинъ за изтръгване на народа ни отъ мрака на невежеството. Особено чести сѫ били тѣзи случаи въ първата половина на миналия вѣкъ, когато току-що зараждащата се българска писменость мѫчно е могла да се бори съ съперничеството на гръцката книга.
Въ числото на тѣзи българи учители по гръцки езикъ е и малко известниятъ Ивaнъ Симеоновъ Македонецъ, пръвъ елински учитель въ гр. Търново. Този елински учитель
57
е въ състояние да породи нашия интересъ не само като единъ отъ най-раннитѣ българи елинисти, но и съ обстоятелството, че се е занимавалъ и съ писателство. При все че неговитѣ съчинения сѫ имали изключително нравствено-религиозенъ характеръ и сѫ били писани на гръцки езикъ и следователно сѫ имали слабо влияние върху интелигенцията ни отъ онова време, Иванъ Симеоновъ е характерна фигура между своитѣ съвременници. Той е билъ отъ ония учители елинисти, които, при все че сѫ били увлѣчени отъ елинизма, сѫ милѣели за своя родъ и родина.
За пръвъ пѫть въ нашата литература се спомена за този елински учитель въ една анонимна бележка, напечатана въ списание „Български прегледъ", год. V, кн. 3, стр. 143—144, подъ заглавие: „Една гръцка киига, писана отъ българинъ македонецъ". Тукъ за пръвъ пѫть ни се даваха сведения за едно отъ съчиненията на Симеонова, което се е намирало въ една частна библиотека въ Търново. Заглавието на книгата било Κῆπος πολυανθής (Многоцвѣтна градина), сборникъ отъ църковни поучения, събрани „отъ смирения Иоанъ Симеониди, родомъ отъ македонското село Търлисъ бившъ учитель въ училището на Велико-Търново". Книгата била напечатана въ Пеща презъ 1840 год.
Покрай тѣзи сведения въ споменатата бележка се препечата и единъ малъкъ откѫслекъ отъ предговора на книгата въ български преводъ. Въ този предговоръ авторътъ изтъква българския си ироизходъ, но и се гордѣе, че е успѣлъ да се приобщи къмъ гръцката образованость.
За Иванъ Симеоновъ намираме кратки сведения и въ съчинението на проф. Йор. Ивановъ „Български старини отъ Македония", второ издание, София 1931 год., стр. 213—214. И тукъ се споменава за съчинението „Многоцвѣтна градина" и особено се подчертава българскиятъ произходъ на автора, загриженъ да сѣе просвѣта между своитѣ съотечественици. Между другото проф. Йор. Ивановъ допълни знанията ни за първия елински учитель въ Търново съ ценното указание, че името на Иванъ Симеоновъ се срѣща между спомоществователитѣ на Хрулевото издание на Софронието отъ 1856 год.: „Г. уч(тель) Иванъ Симеоновъ Македонецъ отъ село Тарлазіе, що е билъ най-първъій учитель елинскій въ голѣмо Търново".
До скоро сведенията ни за Иванъ Симеоновъ се изчерпваха
58
съ онова, което бѣ изнесено въ сп. Български прегледъ и съ казаното отъ проф. Йор. Ивановъ въ споменатото му съчинение.
Презъ 1927 год. въ Търново се появи едно съчинение на Недѣлко К. Каранешевъ (художникъ-учитель) подъ заглавие: История на Общежителния Монастиръ „Св. Преображение Господне" при гр. В.-Търново. Въ тази книга, написана напълно дилетантски, се изнасятъ нѣкои по обширни данни за Симеонова. Авторътъ обаче не ни посочва, отъ где черпи своитѣ сведения. Между другото Каранешевъ печата български преводъ на предговора отъ Симеоновото съчинение „Многоцвѣтна градина" и при това съ старославянски шрифтъ (!). За жалость, книгата на Симеоновъ не се намира нито въ една отъ Софийскитѣ библиотеки, за да се свѣри точностьта на превода. Отъ сравнението, което може да се направи между онзи откѫслекъ отъ сѫщия предговоръ, който се напечата въ сп. Български прегледъ, и превода у Каранешева, се вижда, чеу последния преводътъ е даденъ въ крайно свободенъ видъ, съ многобройни пропуски и своеволни допълнения [1].
По-голѣмата часть отъ останалитѣ данни у Каранешева сѫ почерпени отъ едно друго съчинение на Симеонова, което до сега бѣше неизвестно, именно съчинението Ὁδηγὸς τῆς εὐσεβείας (Водачъ на благочестието). Тъй като неотдавна можахъ да се сдобия [2] съ единъ екземпляръ отъ тази книга,
1. Откѫслекътъ
— y Каранешева e предаденъ по тоя начинъ: „Това казвамъ мой роди (sic) българи, защото днесъ се намира въ тъмнотата на не учението. И тъй Господъ погледна на насъ и пожела да запали свеща и да просвети въ нашиѧ край въ Българиѧ, особено въ нашето Търново. Сега се сподоби да чуе че се е намирало и славѧнско писменность на свѣта.” Както се вижда, не само неграмотность, но и непозволени своеволия сѫ допустнати въ превода на това най-важно мѣсто отъ предговора на Симеоновото съчинение.
2. За пръвъ пѫть видѣхъ това съчинение на Симеонова между книгитѣ на престарѣлия свещеникъ въ неврокопското село Тешово, Иванъ П. Николовъ Мечовъ, презъ 1934 год. Нѣколко мессца следъ посещението ми въ с. Тешово, свещеникътъ имà добрината да ми изпрати въ София нѣкои отъ своитѣ книги, между които се намира и „Водачъ на благочестието" на Симеонова. Свещеникъ Иванъ П. Николовъ, сега вече покойникъ, бѣ забележителна личность. Той бѣ авторъ на единъ голѣмъ рѫчописенъ сборникъ, писанъ съ гръцко писмо, който има голѣмо значение за проучване на неврокопския говоръ. Сведения за този сборникъ дадохъ въ статията си „Единъ неврокопски български сборникъ съ гръцко писмо отъ края на миналия вѣкъ" (Мак. прег. год. VII, кн. 2—3, стр. 149—186). Даннитѣ на сборника използувахъ на широко и въ труда си върху неврокопския говоръ (Годишникъ на Соф. Ун., т. XXXIl, № 1). Отъ сѫщия свещеникъ сѫ и ценнитѣ сведения за възраждането на населението въ с. Тешово, които изнесе А. П. Стоиловъ въ статията си „Документи и бележки отъ миналото на българитѣ въ Македония” (Сборникъ на Бълг. акад. на наукитѣ, т. IX, стр. 8–9).
59
сега съмъ въ състояние да привѣря даннитѣ, които ни дава Каранешевъ. Пълното заглавие на въпросното съчинение гласи:
(Водачъ на благочестието, раздѣленъ на две части: първата отъ тѣхъ съдържа едно слово, хоето доказва, че невидимиятъ Богъ сѫществува навсѣкѫде, две слова противъ безбожницитѣ, една кратка история за рождението на Христа, единъ благодарственъ химнъ за нашия Господь Исусъ Христосъ, слово да не скърбимъ и да не се отчайваме, друго насърдчително слово за възобновяване и подържане на гръцкото училище въ Търлисъ, три благодарствени слова за любещитѣ родители, и нѣколко нови чудеса на пресвета Богородица. Втората часть съдържа сто и седемдесеть богословки, догматични, нравствени и духовни поучения, изложени съ
60
въпроси и отговори. Всички усърдно съставени и преработени съ много трудъ и поть за ученолюбивитѣ отъ смирения Иоaнъ Симеониди отъ македонското село Търлисъ, бившъ учитель въ училището на Велико-Търново. Тази книга се издава за пръвъ пѫть печатно сѫ срѣдствата на издателя и се посветява на всички православни християни отъ източно вѣроизповѣдание).
Въ предговора на своето съчинение Симеоновъ излага подбудитѣ, които го накарали да се залови за неговото написване. Той изтъква общата поквара ня нравитѣ. Тая поквара той вижда да се проявява особено силно между младежьта. Причината за това състояние за него е ясна. Тя се корени въ широкото разпространсние на атеистичнитѣ идеи, носители на които се явяватъ новитѣ философски учения, къмъ които младежьта чувствувала силно влѣчение и наклонность. Неспособна на критично отнасяне къмъ новитѣ вѣяния на времето, младежъта просто обоготворявала тѣхнитѣ носители и по тоя начинъ ставала проводникъ на учения, които причинявали само развала на нравитѣ и душитѣ. Ето защо авторътъ се заема да напише своята книга, чиято главна цель ще бѫде да изтъкне, че нѣма други истини, освенъ истинитѣ, които се съдържатъ въ Светото Писание. [1]
Важенъ за насъ е фактътъ, че непосрѣдствено следъ увода въ това си съчинение авторътъ ни дава нѣкои сведения за себе си и за книжовнитѣ си занимания. Така, тукъ научаваме, че съчинението си Симеоновъ замисля и започва въ Преображенския манастиръ, който той нарича общежитие. Въ това общежитие той прекарва осемь години. Преди да замисли последното си съчинение Симеоновъ е вече авторъ на две други книги, които написва презъ време на престоя си въ Преображенския манастиръ и напечатва въ Пеща. Тѣзи две книги сѫ: Многоцвѣтна градина (Κῆπος Πολυανθύς) и Еклогионъ. Авторътъ ни съобщава, че въ тѣзи си съчинения е посочилъ, отъ кой родъ произхожда. Поради
1.
61
нѣкакви причини, които не се обясняватъ по-точно, той билъ принуденъ да напустне Преображенския манастиръ. Симеоновъ отива въ Търново и се преселва въ тамошната митрополия. Съ очевидна гордость той ни съобщава, че е билъ радушно приетъ отъ тогавашния търновски митрополитъ Неофитъ и е билъ неговъ сътрапезникъ презъ всичкото време, което прекарвалъ тогава въ Търново.
По това време умира игуменътъ на Килифарския манастиръ Теодоритъ. Тази новина донася въ Търново икономътъ на манастира хаджи Исаия. Поради това, че по-голѣмата часть отъ останалитѣ минаси били млади и неопитни, икономътъ отправилъ молба къмъ митрополита да позволи на Симеонова да се пресели въ Килифарския манастиръ, за да бѫде съветникъ на младитѣ монаси и на иконома, който сѫщо така билъ младъ и неопитенъ. Митрополитътъ се съгласява и Симеоновъ отива въ Килифарския манастиръ, гдето прекарва като съветникъ на младия игуменъ Теодосий петь години. Тукъ той прави последна редакция на съчинението си и го приготвя за печатъ.
Симеоновъ намира за нуждно да ни даде нѣкои сведения за починалия по това време игуменъ на Килифарския манастиръ Теодоритъ. Този игуменъ подновилъ цѣлия манастиръ и го обогатилъ съ движими и недвижими имоти. Въ 1842 год. съ помощьта на благочестиви християни той построява изъ основи храма „Св. Димитъръ", a неговиятъ наследникъ Теодосий го е украсилъ (вж. гръцкия текстъ, тукъ, стр. 65—66).
Презъ 1937 год. излѣзе въ Сборникъ на Българската академия на наукитѣ (кн. XXXI, клонъ истор.-филол. и фил.-общественъ 17, № 8, стр. 1—94) работата на д-ръ Д. Ив. Папазовъ подъ заглавие „Село Арбанаси, лични спомени и събрани данни". Авторътъ е виждалъ съчинението на Симеонова „Водачъ на благочестието” между книгитѣ на видния арбанашки жигель Георги Анагноста (Симеоновъ), който е записанъ и като спомоществователь на книгата. На стр. 55—58 въ своето съчинение Папазовъ преразказва доста нѣща, които взима отъ предговора на Симеоновото съчинение и които изложихъ подробно по-горе. Следъ това Папазавъ привежда пъленъ списъкъ на спомоществователитѣ отъ с. Арбанаси и
62
по нѣколко имена на спомоществователи отъ Цариградъ, Търново, Елена, Лѣсковецъ и с. Търлисъ.
Както казахъ вече, тукъ изложенитѣ данни относно трудоветѣ и живота на Симеонова, сѫ отчасти споменати и у Каранешева (ц. с. стр. 44—47). Изглежда, че последниятъ е черпѣлъ своитѣ сведения не направо отъ книгата на Симеонова, a отъ втора рѫка, защото прави необясними грѣшки. Така напр. той казва, че първитѣ две съчинения на Симеонова били напечатани въ гр. Карлово, a третото било напечатано въ 1859 год. въ Цариградъ. У Каранешева се срѣщатъ и други нѣкои твърдения, които е невъзможно да се провѣрятъ и трѣбва да се приематъ крайно предпазливо. Така споредъ него даскалъ Симеоновъ билъ завършилъ гръцкото училище въ Търлисъ; по-нататъкъ причината, поради която Симеоновъ напустналъ Преображенския манастиръ била, че желаелъ да разпространява своитѣ книги. Има и трето сведение у Каранешева, което не може да се провѣри. Именно, даскалъ Иванъ Симеоновъ билъ изпълнявалъ служба на учитель надзиратель и секретарь въ Търновскитѣ училища по времето, когато билъ гостъ на митрополитъ Неофита.
Както и да е, отъ това, което Симеоновъ съобщава за себе си въ предговора на третото си съчинение, могатъ косвено да се извлѣкатъ нѣкои други сведение за него. Най-любопитно би било да знаемъ, по кое време Симеоновъ учителствува въ Търново. Още въ първото си съчинение, излѣзло въ 1840 год., той се подписва „бившъ учитель въ Търново". Известието за последния си трудъ, съ което се старае да събере спомоществователи за неговото отпечатване, Симеоновъ разпраща отъ Цариградъ въ 1849 год. Това известие е напечатано въ края на „Водача на благочестието". Като имаме предъ видъ, че четиринадесеть години преди 1849 год. Симеоновъ се преселва въ Преображенския манастиръ (той прекарва осемь години въ Преображенския манастиръ, една година въ Търново като гостъ на митрополитъ Неофита, петь години въ Килифарския манастиръ), трѣбва да приемемъ, че той напуска учителството къмъ 1836—1837 год. Твърдението на Каранешева, че Симеоновъ напуска учителството едва презъ 1839 год. следователно е неточно. Остава неизвестно, кога Симеоновъ започва да учителствува. Часть отъ учителствуването на Симеонова съвпада съ времето, когато
63
на митрополитския престолъ въ Търново седи добре известниятъ митрополитъ Иларионъ. Именно въ „Водача на благочестието" между другото е напечатано и едно благодарствено и тържествено слово по случай изпититѣ въ Търновското училище
Въ това слово Симеоновъ се обръща съ благодарствени думи къмъ присѫтствуващия митрополитъ Иларионъ за грижитѣ, които той полагалъ за преуспяване на училището.
Между всичко останало, помѣстено въ „Водачъ на благочестието”, най-важно се явява словото на Симеонова, съ което той насърдчава своитѣ съселяни да откриятъ и модържатъ гръцкото училище въ Търлисъ, което тѣ били затворили. Това слово е пропито съ доста личенъ елементъ. Отъ него се вижда страстната привързаность къмъ гръцката просвѣта на нашия авторъ. Кога е произнесено словото, остава неизвестно. Въ всѣки случай Симеоновъ самъ е отишелъ въ Търлисъ и е произнесълъ речьта си въ селската църква. Това показва, че той не е билъ скѫсалъ връзкитѣ си съ своето родно мѣсто, въпрѣки дългитѣ години, които го задържатъ въ Търново и въ търновскитѣ манастири. Голѣмата обичь къмъ родното му село на този заслѣпенъ елинистъ личи отъ всѣка дума на неговата речь. Повтарямъ, за Симеонова увлѣчението къмъ гръцката образованость е напълно искрено. Да култивира тази образованость, да се приобщи къмъ гръцката просвѣта — ето споредъ него единствениятъ пѫть за прослава на народа му.
Много сѫ нѣщата, които могатъ да се извлѣкатъ отъ товна слово. Така напр. научаваме, че въ Търлисъ е сѫществувало гръцко училище, което се е славѣло навредъ въ областитѣ на източна Македония. Това училище е получавало похвали дори отъ Цариградската патриаршия. Въ него сѫ се стичали децата отъ околнитѣ села, за да научатъ „по-висша наука". Следователно търлишкото училище е представяло нѣщо по-вече отъ основно училище. На много мѣста въ речьта се подчертава видното мѣсто, което е заемало село Търлисъ между селата въ Неврокопския край. To споредъ Симеонова е било първо село въ Неврокопско и е било прославено както съ будното си население, тако и съ
64
добре уреденото си училище. И действително, силата на гръцкото влияние въ Търлисъ се е чувствувала до късио. Презъ 1861 год. мѣстниятъ учитель Димитъръ Стоиловъ превежда изборното евангелие на народенъ български езикъ, но го написва съ гръцки букви (вж. Л. Милетичъ, Два български рѫкописа съ гръцко писмо. Български старини, кн. VI. София 1920 год.).
До каква степень Симеоновъ е милѣелъ за благото на родното си мѣсто тъй, както той е разбиралъ това благо, личи отъ неговата рѣдка самопожертвувателность. Между другитѣ мѣрки именно, които той предлага, за да се запази училището отъ окончателна гибель, той е готовъ да пожертвува и цѣлото си състояние. Той тръпне отъ мисъльта, че неговото любимо родно мѣсто ще остане безъ училище, т. е. безъ свѣтилникъ, който да пръска обилно лѫчитѣ на необходимата за спасение на душитѣ християнска вѣра. Като вѣренъ синъ на своето отечество, който е можалъ да вкуси отъ благата на просвѣщението и да се издигне високо надъ своитѣ съселяни, той чувствува пръвъ свой дългъ да припомни за опасностьта, която дебне неговитѣ близки, ако действително не възобновятъ училището си. Симеоновъ прави тукъ напомняния за трудноститѣ и несгодитѣ, които сѫ съпѫтствували неговото лично издигане. Нашиятъ авторъ открито говори за нѣкакви нещастия, които го сполетявали въ упорития му трудъ къмъ възмогване.
Враговетѣ на гръцкото училище намиратъ у Симеонова най-строго осѫждане. Като първа причина за затварянето на гръцкото училище се изтъква нещастието, което сполетѣло неговото родно мѣсто, и което било общо за всички християни подъ турска власть. После той споменава за лошитѣ намѣрения на „нѣкои зли и завистливи" люде, които се стремѣли да унищожатъ гръцкото училище. Смѫтни сѫ тѣзи мѣста у Симеонова, но все пакъ най-вѣроятно е да се предположи, че враговетѣ на гръцкото училище въ Търлисъ сѫ били пробуденото национално чувство у мѣстнитѣ българи и зараждащата се по това време въ всички български земи умраза къмъ гърцизма. Силниятъ отпоръ, който намиратъ тѣзи настроения у Симеонова, не бива да ни очудва. Той е така лесно обяснимъ у човѣкъ, който десетилѣтия наредъ се е хранѣлъ съ духовна храна отъ гръцкитѣ книги.
65
Не бива да се забравя още, че все пакъ Симеоновъ е стоялъ доста далечъ отъ новитѣ вѣяния на времето, които подсилиха събуждането на нашия народъ. Силно религиозна натура, Симеоновъ прскарва голѣма часть отъ живота си по манастиритѣ, углъбенъ въ четене на гръцки религиозни съчинения. Нѣмаме основание да предполагаме, че по-късно не е настаналъ преломъ и у Симеонова и че не сѫ намѣрили и у него симпатия борцитѣ за възтържествуване па национална българска просвѣта. Знаменателенъ фактъ е, че нѣколко години по-късно името на Симеонова се чете между спомоществувателитѣ на едно отъ изданията на Софронието. Съчувствие къмъ изостаналия български народъ звучи и въ онѣзи думи отъ предговора къмъ „Многоцвѣтната градина", гдето се казва: „Богъ знае кога и между българския народъ ще се настанятъ музитѣ". Симеоновъ не крие своето българско произхождение. Пъкъ и измежду спомоществувателитѣ на последното му съчинение личатъ именета на мнозина видни българи отъ онова време, като Неофитъ Рилски и Иванъ Момчиловъ, които не биха дали току така подкрепата си на единъ отявленъ българомразецъ и ренегатъ.
Симеоновъ безспорно се е интересувалъ за славяно-българската книга. Той знае напр., че малко преди 1840 г. се е появила за пръвъ пѫть славяно-българска граматика. Въ първото слово на „Водача”, на стр. 17—28, Симеоновъ изброява праведницитѣ преди рождението на Христа. Между тѣхъ той слага и Иорамъ, за когото казва, че го е взелъ отъ славянското евангелие.
Изъ увода на книгата „Ὁδηγὸς τῆς εἰσεβείας".
Съобщение на автора:
66
Насърдчително слово за възобновяване и подържане гръцкото училище въ Търлисъ.
Ако моето слово, обични братя мои съотечественици, се отнасяше за незначителни и достойни за малко внимание нѣща, може би трѣбваше и азъ да се явя равнодушенъ като единъ отъ многото, да замълча, казвамъ, и да не виждамъ, като чужденецъ, настоящето положение, въздържанъ отъ: „Никой не е признатъ пророкъ въ отечеството си”. Но тъй като словото ми се отнася за нѣща, чието изпълнение ви обещава безсмъртна почить, a тѣхното пренебрегване вѣченъ позоръ, какъ не бихъ билъ достоенъ за укоръ, ако премълча това, което смѣтамъ добро за обичното си отечество. Каква полза, когато нѣкой се труди, като сѣе и жъне съ много трудъ и поть денемъ и нощемъ и когато Богъ му дава стократенъ плодъ за неговия трудъ, a той изоставя родителитѣ си да гладуватъ? Каква полза, казвамъ, драги съотечественици, да се уча и азъ толкова години съ преголѣмъ трудъ и поть въ безсънни нощи, и още по-лошо, въ голѣми нещастия, за да науча нѣщо добро и полезно, и после да мълча и да го крия въ мрака на лошия си умъ и да лиша това мое отечество
67
отъ свѣтлината на знанието? [1] „Нито запалятъ свѣтило и го турятъ подъ крина, a на свѣтилникъ и свѣти на всички въ кѫщи" — казва преблажената уста на Господа нашъ Иисуса Христа въ петата глава на Матея. Не се учатъ, казвамъ азъ, истинскитѣ отсчестволюбци само за собствена полза, но се учатъ за повече, за благото на ближния си, за благото на отечеството, за благото на цѣлото човѣчество, за своето просвѣтяване и за просвѣтяването на всички, които жадуватъ за свѣтлината на мѫдростьта. „Нито запалятъ свѣтило и го турятъ подъ крина, a на свѣтилникъ и свѣтк на всички въ кѫщи". Прочее, за това азъ, мон братя и отци, потикванъ отъ това изречение на Евангелието и отъ интереса на родината си, днесъ се явявамъ предъ васъ, за да ви говоря за гръцкото училище и за да ви докажа, че е необходимо и полезно да го подържаме и въ това нещастие, което сполетѣ нашето отечество [2]. Но преди да навлѣза въ темата си, азъ ви моля да стоите съ внимание до края на моята речь, като знаете, че отъ слушането съ внимание зависи, дали това, което слушате, да остане тукъ, и да не излѣзете отъ църквата безплодни. Отъ слушането съ внимание се получава твърдото впечатване на мислитѣ, отъ твърдото впечатване се получава преценката на добритѣ и лошитѣ нѣща, отъ тѣхната преценка се получава волята на човѣка, отъ волята се получава дѣлото, отъ дѣлото ползата и вредата, щастието и нещастието на хората.
Известно е на всички, мои братя съотечественици, че човѣкъ се ражда на този свѣтъ като неписана хартия, и онова, което се напише на нея отначало, то и остава, и така, както го научава нѣкой отначало, такъвъ и става, добъръ или лошъ. Ако прочее пеленачето получи лоши впечатления отъ своитѣ
1.
2.
68
родители, става лошъ и пакостенъ човѣкъ. Ако получи добри впечатления, ще стане добъръ и почтенъ човѣкъ и следователно подобие божие? Както Създательтъ даде на човѣшкото тѣло рѫце, крака, очи, и всичко друго, за да е способно да се подържа, така даде и на душата въ даръ своята мѫдрость, която, като я управлява добре, човѣкъ става почтенъ и подобенъ ни твореца Богъ. „И каза Богъ: да направимъ човѣкъ по видъ и наше подобие". Но где се изучава сега тази мѫдрость? На нивата? Не. При овцетѣ? Не. Но где? Въ добритѣ училища. Отъ какво става човѣкъ добъръ и почтенъ? Отъ нравствената философия, т. е. отъ учението и напредъка. Где прочее се намира това учение? Въ планината? Не. Въ полето? Не. Въ морето? Не. Въ облацитѣ? Не. Но где? Въ добритѣ училища. Прочее добритѣ училища правятъ човѣка добъръ и почтенъ и наистина свето създание. Добритѣ училища правѣха хората почтени отъ създаването на свѣта и ги правятъ и до днесъ. Добритѣ училища показаха (направиха) осезаема почестьта. Добритѣ училища създадоха риторитѣ, и мѫдритѣ свети отци, великия Василий, казвамъ, Иоана Златоуста, Григория Богослова, свѣтилата и голѣмитѣ учители на църквата и още толкова много други. Въ края на краищата училищата подкрепиха Христовата църква до днесъ. Тѣ я пазѣха и ще я пазятъ непоклатима до скончание вѣка. Виждате прочее вие, които разтурихте училището на вашето отечество, какво безчестие и беззаконие извършихте. Разбирате, казвамъ, добре, че преследвахте не училището, a тази честна църква, която с Христова невѣста [1].
И така, ако не се боите отъ Бога за това беззаконие, не се ли срамувате за вашето име, вие, които се наричате търлисчани, първото село въ Неврокопско, да извършите такова беззаконно дѣло, да затворите училището на вашата родина, въ което бѣхте спечелили толкова добра слава срѣдъ всички съседни македонски мѣстности (села). И бѣхте похвалени за това благочестиво дѣло не само тукъ отъ околнитѣ селища, но и въ Цариградската патриаршия отъ патриарха Хрисанть, бившъ сѣрски митрополитъ, пъкъ бѣхте похвалени
1.
69
и отъ мѫдритѣ мѫже по много други градове за това училище. И сега заради едно много малко нещастие да изоставите това благочесгиво дѣло и да лишите отъ наука обичнитѣ си деца, когато има начинъ да ги учите на догмитѣ на християнската вѣра, ако се решите да възобновите пакъ училището. И това нещастие не е само ваше, но е общо за всички християни, поданици на Турция. [1] И докато бѣхте образецъ на благодетелность, сега станахте образецъ на злото. И докато толкова мѣстности ви наричаха до сега ученолюбиви и благонравни, отъ сега нататъкъ ще ви наричатъ варвари и безнравствени. Дано да не стане това, подателю на всички добрини и изворъ на всичката мѫдрость. Ако прочее не послушате, мои братя съотечественици, богати и бедни, това мое съвещателно слово и не възобновите училището и него докарате въ предишното му състояние, тогава ще лишите вашитѣ любими деца отъ украсата на образованието, ще ги лишите отъ срѣдствата на тѣхния животъ. Но не само ще ги лишите отъ тѣзи добри нѣща, но и отъ старото възпитание, чрезъ което ще спечелятъ почесть навсѣкѫде по родината и похвала за вашитѣ имена. Бащи и майки, каква защита ще дадете въ страшния день на сѫда предъ страшния нашъ Сѫдия и Богъ, който ви даде като залогъ въ този свѣтъ душитѣ на децата, за да ги направите подобни нему, a вие се стараете да ги направите подобни на дявола? Какво ще кажете cera, че не сте могли да запазите училището, защото нѣмате срѣдства и за това сте го продали? Но какъ да нѣмате срѣдства? Ето цѣлата околность ще помага колкото
1.
70
може въ това богоугодно дѣло, и после всѣко село ще изпраща деца въ вашето училище, за да учатъ тукъ по-високи науки безплатно. Ето и азъ ще дамъ цѣлото си състояние даръ на училището за общото благо на отечеството ни. И второ срѣдство има. Който иска да задържи (наеме) кръчмата, първо трѣбва да обещае да заплаща всѣка година триста гроша за училището, и така да продава виното, a не да прояжда печалбата единъ или другъ, a да страда общо цѣлото отечество. Има и трета възможность, т. е. колкото грошове се взиматъ отъ дветѣ мини, да се даватъ даръ на училището, a не да се даватъ по селата [1]. И четвърто срѣдство има, колкото грошове оставатъ отъ разходитѣ за църквата и тѣ да се даватъ даръ на училището. Има и пето срѣдство, колкото хора отидатъ на поклонение въ манастиритѣ, първо трѣбва да дадатъ даръ на училището, единъ десеть гроша, другъ двадесеть, всѣки споредъ възможностьта си да даде даръ, a после да отиде въ манастиритѣ. Ето колко възможности има, ако искате да запазите училището на вашето отечество. Поради това Богъ не ще ви сѫди, че не сте дали милостиня на манастиритѣ, a защото не сте възпитали децата си въ благородни нрави, защото не сте ги научили въ училището на светата вѣра, защото не сте ги укрепили въ светата и православна наша вѣра, за да направите тѣхнитѣ души подобни и прилични на Бога. За това ще ви сѫди Богъ, a не заради чуждитѣ люде, загдето не сте ги подпомогнали. Но вие вършите противното. Първо давате вашитѣ пари милостиня на манастиритѣ, всичкитѣ, колкото имате, и помагате чуждитѣ хора, a после, ако ви останатъ пари,
1.
71
ще учите и вашитѣ деца въ училището на своето вѣpoучение. Но ако не ви останатъ пари, вашитѣ деца оставатъ най-неуки, и ще пребиваватъ въ мрака на невежеството до смъртьта си. Мѫже търлисчани, разумнитѣ хора поливатъ първо собствената си градина, a после поливатъ чуждитѣ градини, ако имъ остане вода. Но вие правите противното. Първо поливате чуждитѣ градини, a после, ако ви остане вода, поливате вашата градина, ако не е изсъхнала. Вие търлисчани, казвамъ, първо подпомагате чуждитѣ хора и после, ако останатъ пари, ще учите децата си въ училището на догмитѣ на християнската вѣра. Но щомъ не останатъ пари и вашитѣ деца оставатъ непосветени въ вѣрата и ще пребиваватъ въ мрака на невежеството до своята смърть.
Но нѣкой отъ васъ може да каже, азъ съмъ беденъ човѣкъ и нѣмамъ интересъ да търпя детето ми (да ходи) седемь или осемь години въ училището. Това е вѣрно, но все накъ първо трѣбва да видимъ, за кои хора е полезна науката и за кои не е полезна. Човѣче, азъ те питамъ, какво искашъ да станешъ. Слуга? Ето прочее ти е необходима науката, първо за да спечелишъ благоволението на своя господарь, бидейки по-добъръ отъ другитѣ слуги, и като го спечелишъ, печелишъ и неговото рѫководене. Второ, за да спечелишъ чрезъ науката добро име между другитѣ, a чрезъ доброто име като напредвашъ въ голѣми нѣща, напредвашъ и въ своето щастие. И ето прочее не ще умрсшъ слуга. Искашъ да станешъ занаятчия? Ето прочее ти е необходима мѫдростьта, тъй като чрезъ мѫдростьта ще напреднешъ по-лесно въ занаята, и ще бѫдешъ повече цененъ въ своята срѣда, a цененитѣ рѣдко биватъ нешастни. Искашъ ли да станешъ свещеникъ? Ето че ти е необходима науката, тъй като трѣбва да се застѫпвашъ предъ Господа Нашего Иисуса Христа спасявайки словесното си паство, което ти е повѣрено. Ще трѣбва, казвамъ, да бдишъ денекъ и нощемъ, като съветвашъ и учишъ словеснитѣ си овце, за да спасишъ толкова хиляди души, като ги отнемешъ отъ рѫцетѣ на дявола. И защо да говоря много? Науката е необходима за всѣки човѣкъ отъ всѣко съсловие, и висше и занаятчийско, a най-необходима е за насъ, ако искаме да научимъ нашитѣ деца на нравствена философия и да направимъ тѣхнитѣ души подобни на Бога. Наистина на единъ простъ човѣкъ сега изглежда,
72
че е мѫчна работа учението, но мѫчнотията е преходна и малка, a следващето щастие е вѣчно и голѣмо. Ето защо, братя съотечественици, не трѣбва сега да бѫдемъ сразени отъ едно много малко нещастие и да забавяме щастието на цѣлия нашъ животъ. Внимавайте да не ви умъртви и да ви сломи временното нещастие на нашето отечество, и да занемарите сега училището и да лишите вашитѣ деца отъ науката. [1] Предприемете, казвамъ, смѣло това Божие дѣло и възобновете сега училището за обща полза на отечеството ни и тогава остабете смѣли и упорити въ това богоугодно дѣло и пазете го съ търпение, тъй като „благодетелитѣ съ трудъ се придобиватъ и съ усилие се постигатъ". И така като запазите училището и като изпратите вашитѣ деца да се учатъ тамъ, вие ще се радвате заради тѣхъ въ вашитѣ стариии и цѣлото ни отечество ще спечели въ бѫдеще двойна слава, двойна почить, и двойно достойнство. Тъй като кой не ще ви възхвали, когато чуе вашитѣ героични промишления, че останахте непобедени отъ нещастието, като златото отъ огъня, и че триумфирате винаги надъ злото? Прочее не ви остава нѣщо да възразявате по-нататъкъ противъ училището, но ако, подстрекавани отъ злината на нѣкои завистливи люде, извършите тѣхното лошо намѣрение и не възобновите училището, [2] срамувамъ се да си представя противното. Срамувамъ се, казвамъ, братя мои, да си представя варварщината на моето отечество, въ което, благославямъ, то да не попадне. Уви, какво ще кажатъ сега хората, които въ такова множество по-рано ви знаеха. Това сѫ търлисчанитѣ, които бѣха по-рано славни, a сега безславни, по-рано благонравни, a сега безнравствени, по-рано ученолюбиви, a сега варвари и загрубѣли. Такива искатъ да ви направятъ вашитѣ родители, невинни младежи! Тѣзи нѣща организираха нѣкои завистливи и враждебни на отечеството хора и унищожиха училището и докараха отечеството въ това състояние [3],
1.
2.
3.
73
тѣхъ нека ги унищожатъ проклятията на великитѣ учители и на светитѣ отци на църквата, които защищаваха науката и блѣстѣха съ нея! Нека, казвамъ, Богъ, изворътъ на мѫдростьта и подательтъ на всички добрини да унищожи тѣхното лошо намѣрсние, да имъ вдъхне миръ, съгласие и любовь къмъ науката и да ги просвѣти въ доброто.
Прочее азъ, благоговейши свещеници, честни старейшини, и всички останали братя и обични ми съотечественици, потикнатъ отъ гореща любовь къмъ отечеството си, и за негова полза, показахъ ви, колко е необходимо и полезно училището и въ това състояние на родината ни, и колко увеличи нашата слава на всѣкѫде и още ще я увеличава. [1] Показахъ ви, че дѣлото не е невъзможно и че не само е необходимо и полезно, но е и лесно, ако искате да възобновите родното училище, a следъ това ще последватъ толкова добри и полезни нѣща за отечеството. Сега прочее остава ви, обични мои съотечественици, първо възобновяването, и после подържането на училището, отъ което ще произлѣзе напредъкътъ на вашитѣ деца, тѣхното щастие и вашето щастие, тѣхната прослава и вашата прослава. Сега ще блѣсне героичната ви помисъль и ще умножи вашата слава и шастието на родината. Сега ще се покаже вашата добродетель, като осѫществите това, което чухте до тукъ. Показахъ ви въ едно слово, какво добро произлиза отъ науката и какво лошо отъ невежеството. Остава ми още, като членъ на отечеството, да благословя неговитѣ добри дѣла и да свърша словото си.
Вѣчни Боже, царю на мѫдростьта, подателю на животъ, изворъ на всѣка мѫдрость и подателю на съгласието, избави ни отъ невежеството и ни удостои да приемемъ чрезъ науката и добродетельта твоя видъ и подобие!
Спомоществувателитѣ на Ив. Симеоновъ
Като помощници за отпечатване на третото съчинение на Симеонова сѫ се отзовали мнозина и отъ най-различни мѣста. Предъ видъ на факта, че книгата е имала религиозенъ характеръ, голѣмъ е броятъ между спомоществователитѣ на
1.
74
духовни лица и на настоятелства на различни църкви. Спомоществувателитѣ се раздѣлятъ по следния начинъ:
Отъ Света Гора 41, между тѣхъ цѣли манастири, a така сѫщо и рускиятъ манастиръ. Отъ Цариградъ 22. Въ тѣхното число намираме и името на Неофитъ Рилски (ὁ Πανοσιολογιώτατος Κύριος Νεόφυτος Π. Π. Ῥυλλιώτης), който по това време е учитель въ Халки. Неофитъ Рилски е притежавалъ книгата на Симеонова. Подъ № 157 въ неговия „Реэстръ сиречь каталогъ книгъ моихъ" е отбелязанъ Ὁδηγὸς τῆς εὐσεβείας Συμεωνίδѹ (вж. Ив. Д. Шишмановъ, Нови студии изъ областьта на българското възраждане, стр. 471—472). Срѣщаме и името на Стефанъ И. Гешоглу (Ἐντιμότατος Κύριος Στέφανος Ἰ. Γέσσογλου Φιλιππουπολίτης). Отъ Божигробския метохъ въ Фенеръ 11, отъ Терaпия 12, отъ гр. Xерaклионъ нa о. Критъ 12, отъ Велико-Търново 31. Между тѣхъ хаджи Минчо хаджи Цачу, който е основалъ въ Търново славянското училище съ собствени срѣдства
Отъ Eлена 3. Между тѣхъ Иванъ Момчиловъ (ὁ ἐλλογιμώτατος Κύριος Ἰωάννης Μομτζίλοβητζ). Отъ Арбанaси 31. Отъ Горна-Орѣховица 17. Отъ сѣрския манастиръ „Св. Предтеча" 27. Между духовнитѣ лица и единъ родомъ отъ с. Търлисъ (ὁ Γέρω Δαβὶδ ἐκ Ταρλεζίου). Отъ Сѣръ 8. Отъ драмския мaнaстиръ „Св. Цвѣтница" 21. Между тѣхъ трима родомъ отъ с. Търлисъ —
Отъ Xиосъ 10. Отъ училището при с в. Гора 10. Отъ Свищовъ 6. Отъ Стара-Загора 3.
Между спомоществувателитѣ на Симеонова се срѣщатъ мнозина и отъ Източна Македония. Тоя фактъ придобива за насъ особено значение поради обстоятелството, че спомоществуватели на книги отъ Източна Македония бѣха до сега известни въ много малъкъ брой. Тѣхнитѣ имена при това се четѣха въ книги, издадени сравнително доста късно. Въ книгата на Симеонова, покрай имена на жители отъ родното село на автора Търлисъ, намираме доста голѣмь брой имена на люде изъ множество неврокопски и сѣрски села. Привеждамъ пълния списъкъ на спомоществователитѣ отъ източна Македония, предъ видъ на неговото по-голѣмо значение.
Отъ с. Търлисъ 26 д.: попъ Харитонъ; попъ Димитъръ;
75
попъ Иоанъ; попъ Илия; Димитъръ Ивановъ; Илия Георгиевъ; Стефанъ Георгиевъ, секретарь на велешкия митрополитъ (Στέφανος Γεωργιάδης Γραμματεὺς τοῦ Ἁγίου Βελισσοῦ), Ангелъ Димитровъ Тикамъ (Ἄγγελος Δημιτριάδης Τικάμης), Аврионъ Милковъ (Ἀβριώνης Μιλκίδης), Лука Димитровъ, Стоянъ Ватахъ (Στογιάννης Βατάχ), Стоянъ Жаба (или: Зѫба) (Στογιάννης Ζάμπας), Ангелъ Теодоровъ Катранджи, Димитъръ Теодоровъ Кронта (Δημήτριος Θεοδωρίδης Κρόντα). Лука Левидовъ (Λουκᾶς Λεβίδης), даскалъ Недѣлчо, Иванъ Блъсковъ (Ἰωάννης Μπλέσκος), Георги Ангеловъ Буюкли (Μπιουκλῆς), Евангелъ Георгиевъ, Иванъ Чаушъ (Ἰωάννης Τζαούσης), Никола Димитровъ Мохчи (Μοχτζὴς), църквата св. Никола, Герчо Пановъ (Γέρτζου Πάνιου), Никола Илчовъ (Ἤλτζου), Стоилъ Насковъ, Папо Ивановъ, Ангелъ Лазаровъ.
Отъ с. Зърново 13 д.: църквата св. Димитъръ, попъ Димитъръ, неговиятъ синъ Никола, трима души съ име Аврамъ
попъ Иоанъ, учитель Аврамъ (ὁ Παιδαγωγὸς κὺρ. Ἀβράμιος), Антонъ Гeрмановъ, х. Петъръ х. Стоименовъ, Димитъръ х. Стоименовъ, Стoянъ Николовъ, Константинъ Ангeловъ, Аврамъ Кировъ, Божикъ Кръстовъ (Μποζίκι Κρέστου).
Отъ с. Кара-кьой: попy Ангелъ, Иванъ Ангеловъ Гучовъ (Γούτζου). Ангелъ Стоидовъ (Στοϊδης), Козма попъ Ангеловъ.
Отъ с. Ловча 13 д.: църквата св. Архангели, попъ Филимонъ, попъ Иванъ, Янко Иованъ Самокуваръ (Σαμοκουβάρ), Коста Маньовъ (Μάνιου), Христо Маньовъ, Атанасъ Маньовъ, Никола прагматаръ (бакалинъ) Маньовъ (πραγματευτὴς Μάνιου), Ангелъ и Мирчо Маньовъ, Диманъ Ивановъ, Георги Женкарь (?) или Зигаръ (Γεώργιος Ζιγκὰρ), Маникаки Сальовъ (Μανικάκης Σάλιου), Никола Икономовъ.
Отъ с. Манастирджикъ 12 д.: църквата св. Богородица, икономь попъ Ангелъ, попъ Стилиянъ, синоветѣ на чорбаджи Стойо Гучовъ (Γούτζου), неговиятъ братовчедъ Ангелъ Гучовъ, Стойо Петковъ, Димитъръ Петковъ, Стоянъ П. Рузовъ (Ῥοὺσου), Янаки П. Рузовъ, Златко Ангеловъ, Димитъръ Петровъ, Никола Кратовъ (Κράτου).
Отъ с. Старчища 14 д.: църквата св. Никола, икономъ попъ Иванъ, попъ Атанасъ, бившиятъ старейшина Кирчо (ὁ πρώην πρωεστὼς Κύρτζος), Георги Атанасовъ, Никола Ивановъ, Темелко папуджи, Димо папуджи, Парасхо Петровъ
76
(Παράσχος), Цона Захари (Τζόνας Ζάχαρι), Атанасъ Стамбули (Σταμπουλῆς), Нако Стамбули, Велчо Пѣйовъ (Βελτιος Παίιου), Ангелъ Кириловъ.
Отъ с. Куманичъ 6 д.: църквата св. Никола, попъ Атанасъ, Антонъ Вельовъ (Βελιου), Тотанъ Тасовъ (Τοτὰν Τὰσου), Никола Праматаръ, Киро Николовъ.
Отъ с. Горно-Броди: църквата св. Теодоръ, попъ Петъръ, Георги Стар-Стоиловъ (γερο-Στοϊλ).
Отъ с. Либяхово 6 д.: църквата св. Богородица, попъ Василъ, попъ Марко, Иванъ старейшина (Ιωάννης Προεστὼς), неговиятъ синъ Георги, хаджи Никола.
Отъ с. Белотинци 12 д.: църквата, попъ Ангелъ, граматикъ Христодулъ (ὁ Γραμματικὸς κύρ Χριστόδουλος), неговиятъ братовчедъ Коста, Хаджи Константинъ, Кръсто Ивановъ, Теодоръ, църквата въ с. Гайтаново: Вълчо Сарафъ (Βούλτζος Ζαρὰφ) църквата въ с. Тешово; двамата попове при нея Георгиевци, старейшина Сава (ὁ προεστώς Κύριος Σάββας).
Отъ с. Долно-Броди 19 д. църквата св. Димитъръ, икономъ попъ Василъ, попъ Иванъ, попъ Филотей, попъ Георги, синоветѣ X. Д. и Т. хаджи Иванови, Георги Ячовъ (Γιάτζου), Георги Перухъ (Περοὺχ), Георги Торта (Τόρτα), Никола Ивановъ Галянъ (Γαλιὰν), Стоянъ Бърчовъ (Μπίρζου), Никола арабаджи, Стоянъ Зеленковъ (Ζελένκου), Иованъ Баханъ (Μπαχάν), Мяно Гельовъ (Μιὰννος Γέλιου), Стоянъ Халябакъ (Χαλιαμπὰχ), Георги Стамбули, Михалъ Драча (Δράτζα), Михалъ Стояновъ, Стоянъ Балтаджи.
Отъ с. Крушово, Демирхисaрско 21 д.: църквата св. Илия, духовникътъ х. Анания отъ манастира Косфиница
попъ Тома, попъ Павелъ, попъ Ангелъ, х. Христо, х. Иванъ, х. Георги; синове х. Цанови (χ. Τζάννου), Като пѣвецъ (Κάτος μουσικός), Атанасъ Самара (Ζαμαρᾶ), Димитъръ Илиевъ, Пасхо Караджа (Πάσχος Καρατζᾶ), Георги Гамвалъ (Γαμβάλη), Кръсто Кольовъ, Михо Андреовъ, Като (Κάτος), Балтаджи, Михо Петовъ, Стаматъ попъ Стойовъ, Димитъръ Трънковъ (Τράνκου), пѣвецъ Иованъ Ставри (ὁ Μουσικὸς Κύρ Γιοβάνης Σταύγη).
Отъ с. Кърчово 5 д.: църквата св. Богородица, х. попъ Константинъ, Маринъ Тасовъ (Τάσου), Вълчо Баталъ (Μπατὰλ), Алекси х. Цановъ.