4. Изъ борбитъ на македонскитѣ българи
Два документа за основаването на легална политическа партия въ Турция въ навечерието на балканската война.
Отъ Стоянъ Симеоновъ.
Двадесеть и осемь години изминаха отъ славната балканска война, когато народътъ ни въ героиченъ устремъ срещу прогнилата отоманска империя можа да нанесе чутовни победи. Още преди да настѫпи българската армия въ Тракия и Македония, българитѣ въ Турция водиха борби (революционни и легални) за отстояване на правата си. Тукъ можемъ да възпроизведемъ два документа отъ 1911 год., подписани отъ видни българи отъ Солунъ, Битоля, Прилепъ, Охридъ, Ресенъ, Костуръ, Леринъ, Крушово и други бълг. градове на Битолския виляетъ. Тия два документа сѫ отъ голѣмо значение за бурната история на македонскитѣ българи. Тѣ дсказватъ, че, покрай турцитѣ и гърцитѣ, българи сѫ живѣли въ Солунъ, Битоля и другитѣ градове на Западна Македония и че тия българи сѫ имали единъ здравъ елитъ — рѫководители, които правѣли усилия разумно да преценяватъ политико-обществения моментъ, за да се осигурятъ благоприятни условия за културно-стопанско развитие и напредъкъ. Наистина, въпрѣки изминатитѣ двадесеть и осемь години, рано е може би още да се преценяватъ следванитѣ отъ македонскитѣ българи методи на борба: революционенъ или еволюционенъ. Мнозина отъ деятелитѣ сѫ още живи и чувствата у тѣхъ прѣчатъ да се извършва правилна преценка. Обаче едно е сигурно: културно-стопанската дейность, изразена въ усилията на училищата, Църквата и стопанскитѣ институти, представляватъ трайната и творческа работа, до като революциониата акция носи поради рискованостьта си само времененъ характеръ.
Следъ младотурската революция, презъ 1908 год. македонскитѣ българи основаха легални политически групи за отстояване на правата си. Такива политически групи бѣха българскитѣ конституционни клубове, които целѣха да коригиратъ рискования революционенъ методъ на действие и
82
да нормализиратъ положението на българитѣ въ Македония. Но господствуващата младотурска власть не остана вѣрна на оповестенитѣ свободи и презъ 1909 год. българскитѣ конституционни клубове бѣха разтурени, за да останатъ да поддържатъ духа на българщината само излизащитѣ въ Солунъ български вестници, списанието „Искра" и цариградскиятъ седмиченъ вестникъ „Вести". Други сили се дръпнаха по отъпканитѣ пѫтища на революционната акция, за да стигнатъ до атентатитѣ въ Щипъ и Кочани.
Имаше срѣди и отдѣлни личности съ явно турскофилски тежнения: искаха да поведатъ македонскитѣ българи по пліть на примирение съ сѫществуващето положение, като чертаеха програма на минимални искания, изоставяйки всичко на благоволението на младотурската власть. Но голѣма часть отъ македонскитѣ българи, ако не и всички, не се подаваха на тия водители и нѣмаха довѣрие въ идеитѣ за отявлено туркофилство. Поради тази причина се провали подетата инициатива за основаване на „Прогресивна партия", следъ разтурянето на българскитѣ конституционни клубове.
Чакъ ирезъ 1911 год., въ навечерието на балканската война, биде подета по-сериозна акция за основаване на българска легална партия на македонскитѣ българи, за да рѫководи легалнитѣ имъ усилия презъ законодателнитѣ избори, които предстояха да станатъ. Тази акция биде подета презъ май 1911 год. въ Цариградъ, гдето видни българи сѫ свикали събрание въ кѫщата на известния учитель и общественикъ Анастасъ Наумовъ. Въ това събрание взели участие Анастасъ Наумовъ, Анастасъ Христовъ, Йорданъ Мирчевъ, Тодоръ К. Павловъ, Христо Далчевъ, братя Аргирови и други. Събралитѣ се видни българи въ турската столица решили да се взематъ мѣрки, за да се организира политически българското население въ отоманскага империя за борба и за запазване на правата му. За тази цель още на самото събрание били събрани парични срѣдства, коиго да послужатъ като фондъ за издаване на единъ български седмиченъ органъ. Въ тоя седмичникъ щѣли да се излагатъ идеитѣ на инициаторитѣ за създаване нова политическа партия на македонскитѣ българи.
Преди да започне проектираниятъ вестникъ, бившиятъ депутатъ отъ Скопие въ турския парламентъ и мирски съветникъ при Българската екзархия Тодоръ К. Павловъ билъ
83
натоваренъ да отиде въ Солунъ и Битоля, за да изложи предъ тамошнитѣ по-първи българи идеитѣ на инициаторитѣ и да групира ядра за по-нататъшна акция. Тази мисия на Тодоръ Павловъ се увѣнчала съ успѣхъ. Въ Солунъ и Битоля били подписани два „акта" отъ видни мѣстни българи. Настѫпилитѣ събития — засилването на революционнитѣ акции на Вѫтрешната македонска революционна организация и обявяването на балканската война — осуетиха тия легални усилия на македонскитѣ българи.
Ето текстоветѣ на тия два „акта" заедно съ факсимилета на подписитѣ въ тѣхъ. Запазваме правописа имъ.
Актъ
Днесъ, 19 юний 1911 год., ний, подписанитѣ граждани отъ Гр. Солунъ и други градове на Солунския виляетъ, събрани въ помѣщението на българското училище „Св. Климентъ", слѣдъ като изслушахме изложението на скопския народенъ представитель Т. Павловъ върху положението на страната изобщо и частно онова на отоманскитѣ българи, и слѣдъ обстойна размѣна на мисли по тоя въпросъ, рѣшихме:
1. Възприема се по принципъ основаването на нова легална отоманска политическа партия, въ основата на която да легнатъ слѣднитѣ основни положения:
а) Цѣлость и недѣлимость на отоманската империя.
б) Затвърдяване и разширение на конституционнитѣ избори.
в) Натуване за сближение между всички наролностн въ Империята на почвата на пълна равноправностъ и строга законность.
г) Зачитане езика, нравитѣ и културнитѣ особености на разнитѣ националности въ страната и пълно гарантиране на придобититѣ отъ християнскитѣ черковно-училищии институти права и привилегии.
д) Разрѣшение по законодателенъ редъ на аграрния въпросъ и уреждане на евтинъ и леснодостѫпенъ земледѣлчески кредитъ.
е) Повдигане и развитие на търговията и индустрията, улеснение на пѫтнитѣ съобщения и уреждане благоустроиството на градоветѣ и селата въ стопанско и хигиенично отношения.
2. Названието, подробната програма и уставътъ на новата
84
политическа мартия ще блчдатъ изработени отъ учрѣдителния конгресъ на партията, състоящъ се отъ делегати, избрани по инициатива на временнитѣ партийни бюра въ разнитѣ градове на страната.
3) Врѣмето и мѣстото на конгреса ще се опрѣдѣлятъ допълнително по взаимно споразумѣние на разнитѣ врѣменни партийни бюра.
4) Подписавшитѣ настоящия актъ се ангажиратъ, всѣки въ своя градъ, да разяснатъ въ частни интимни събрания основнитѣ положения на партийната проектопрограма и да образуватъ врѣменни партийни бюра.
5) За публично разяснение и пропагандиране цѣлитѣ на партията постановява се, покрай сѫществуващитѣ въ страната вѣстници, основаването и на единъ за първо врѣме седмиченъ печатенъ органъ въ Цариградъ. Членоветѣ на партията се грижатъ за неговото разпространение и му указватъ възможната материална и морална подържка.
Настоящиятъ актъ се състави въ два екземпляра, единиятъ отъ които остава на съхранение въ мѣстното врѣменно партийно бюро, а другиятъ се прѣдава на депутата Т. Павловъ.
Солунъ,
19 юний 1911 г.
Подписали членове на събранието:
|
Ив. Васковъ Н. Наумовъ Хаджи Д. Тодоровъ Ив. Дунковъ
|
Архимандритъ Евлогий Йованъ Весовъ Т. Мацановъ С. Ризовъ Спиро Гр. Ризовъ К. Г. Самарджиевъ Д. попъ Гиорчевъ М. Байрамовъ Йорд. Д. Стояновъ |
Заб. Солунското събрание натоварва до свикването на учрѣдителния конгресъ цариградската Комисия да рѫководи прѣдшествуващитѣ конгреса дѣла.
Актъ
Днесъ, 12 юний 1911 г., ний, подписанитѣ граждани отъ Битоля, Прилѣпъ, Охридъ, Рѣсенъ, Костуръ, Леринъ, Крушово и други градове на Битолския виляетъ, събрани въ помѣщението на българското училище въ града, слѣдъ като
85
изслушахме изложението на скопския народенъ прѣдставитель г. Т. Павловъ върху положението на страната изобщо и частно онова на отоманскитѣ българи, и слѣдъ обстойна размѣна на мисли по тоя въпросъ, рѣшихме:
1) Възприема се по принципъ основаването на нова легална отоманска политическа партия, въ програмата на която да легнатъ слѣднитѣ основни положения:
а) Цѣлость и недѣлимость на отоманската империя.
б) Затвърдяване и разширение на коиституционнитѣ свободи.
в) Ратуване за сближение между всички народности въ Империята на почвата на пълна равноправность и строга законность.
г) Зачитане езика, нравитѣ и културнитѣ особености на разнитѣ националности въ страната и пълно гарантиране на придобититѣ отъ християнскитѣ черковно-училищии институги права и привилегии.
д) Разрѣшение по законодателенъ редъ на аграрния вьпросъ и уреждане на евтинъ и леснодостѫпенъ земледѣлчески кредитъ.
е) Повдигане и развитие на търговията и индустрията, улеснение на пѫтнитѣ сьобщения и уреждане благоустроиството на градоветѣ и селата въ стопанско и хигиенично отношения.
2) Названието, подробната програма и уставътъ на новата политическа партия ще бѫдатъ изработени отъ учредителния конгресъ на партията, състоящъ се отъ делегати, избрани по инициатива на временнитѣ партийни бюра въ разнитѣ градове на страната.
3) Врѣмето и мѣстото на конгреса ще се опредѣлятъ допълнително по взаимно споразумѣние на разнитѣ врѣменни партийни бюра.
4) Подписавшитѣ настоящия актъ се ангажиратъ, всъки своя градъ, да разяснатъ въ частни интимни събрания основнитѣ положения на партийната проектопрограма и да образуватъ врѣменни партийни бюра.
5) За публично разяснение и пропагандиране целитѣ на Партията, постановява се основаването на единъ за първо врѣме седмиченъ печатенъ органъ. Членоветѣ на партията се грижатъ за неговото разпространение и му указватъ възможната материална и морална подържка.
86
Настоящиятъ актъ се състави въ два екземпляра, единиятъ отъ които остава на съхранение въ мѣстното врѣменно партийно бюро, а другиятъ се прѣдава на депутата Т. Павловъ.
Битоля, 12 юний 1911 год.
Подписали членове на събранието:
|
Т. К. Таневъ П. X. Робевъ Д. п. Пандовъ Еф. Хр. Ризевъ |
Данаилъ Ризовъ Д-ръ Анг. Робевъ А. Е. Кецкаровъ А. Димитровъ Сотиръ Секуловъ Д. Бомболовъ П. Робевъ Ф. Г. Чочковъ |
К. В. Хаджовъ Ах. Минджовъ П. Ивановъ Ал. Развигоровъ Йорд. Бадевъ Сп. Мирчевъ Ив. Василевъ К. Д. Илиевъ Н. Кочовъ |
Подписи въ солунския актъ
Подписи въ битолския актъ
