2. Македония или „Южна Сърбия"?
Отъ Димитъръ Ярaновъ
Въ началото на месецъ ноемврий 1939 г. проф. Никола Вуличъ, членъ на Сръбската академия на наукитѣ въ Бѣлградъ, държалъ предъ Сръбския културенъ клубъ въ Бѣлградъ сказка на тема: „Южна Сърбия или Македония"?. Въ бѣлградския вестникъ „Врeме" отъ 16 ноемврий 1939 г. се появиха обширни извадки отъ тази сказка. Отъ тѣхъ ние можемъ да сѫдимъ много добре за сѫщностьта на сказката и за аргументитѣ, съ които проф. Вуличъ е подкрепилъ тезата си, поради което считамъ, че може да се даде полагаемиятъ се отговоръ още отъ сега. Когато проф. Вуличъ напечати сказката си in extenso, тя сигурно ще получи и съответния по-пъленъ отговоръ.
Твърденията на проф. Вуличъ могатъ да се резюмиратъ по следния начинъ:
Днешна „Южна Сърбия" (т. е. земитѣ на югъ отъ линията Шаръ-планина — Скопска Черна-гора — Патерица, които се владѣятъ отъ ІОгославия) въ своята цѣлость никога не се е наричала Македония, a областьта отъ Ристовецъ (Ристовацъ, гара на старата сръбско-турска граница) до Велесъ изобщо никога не се наричала Македония, нито е спадала въ тази область. Въ римско време областьта между Ристовецъ и Велесъ образувала провинцията Дардания, която нѣмала нищо общо съ римската провинция Македония. Юрисдикцията на последната провинция била разширена само върху околностьта на Битоля и Охридъ, населена по онова време съ различни народи. Около Градско и Прилепъ живѣели пеонци, въ охридската область — десарети, въ кичевската область — пенести, въ битолската — линкести и пелагонци и т. н. Нито едно отъ тѣзи племена не е било македонско. Наистина, не е познатъ тѣхниятъ езикъ, нито езикътъ на дарданцитѣ, но въпрѣки това можело да се твърди, смѣта Вуличъ, че тѣ не
44
сѫ говорили на македонски езикъ. Поради това трѣбва да се смѣта, че преди установяването на римската власть въ Балканския полуостровъ и тѣзи краища (около Градско, Битоля и Охридъ) не сѫ се наричали Македония. Едва когато римлянитѣ покорили окончателно македонската държава и я обърнали въ провинция Македония, едва тогава значителна часть отъ „Южна Сърбия" получила името Македония. Впрочемъ не било известно точно кои земи сѫ влизали въ тази римска провинция, но било вѣроятно тѣзи земи да сѫ били само единъ тѣсенъ поясъ на югъ отъ Велесъ.
Отъ времето, когато преди хиляда и нѣколко стотинъ години въ „Южна Сърбия" се заселили славянитѣ, името Македония престанало да сѫществува чакъ до днесъ. Наистина, въ нѣкои народни пѣсни се споменавало името Македония, но то не се отнасяло точно за Южна Сърбия, a за най-различни области, като въ една такава пѣсень Македония се наричала чакъ Смедеревската область. И въ разни лѣтописи се срѣщало сѫщо така името Македония, но то се отнасяло за най-различни области, не и за „Южна Сърбия".
Миналото и паметницитѣ на „Южна Сърбия" били сръбски, въ цѣла „Южиа Сърбия" се говорѣло на едно (или нѣколко) сръбски наречия. Обичаитѣ въ цѣлата область били сръбски. Тази область нѣмала свое народно име и при това положение нищо по-естествено отъ това да бѫде наречена по името на народа, който я населявалъ — „Южна Сърбия".
Въпросътъ, който си поставя проф. Вуличъ : Южна Сърбия или „Македония"?, може обаче да се обърне и се постави така: Македония или „Южиа Сърбия"? Ведната трѣбва да забележа, че на този въпросъ науката отдавна е отговорила по най-подходенъ начинъ: като не се употрѣбява изобщо никакъ измисленото име „Южна Сърбия". A колкото се отнася до името Македония, неговото значение презъ вѣковетѣ отдавна е изтъкнато, за последенъ пѫть въ една обстойна статия отъ покойния проф. А. Иширковъ въ страницитѣ на „Македонски прегледъ” [1] и по-накратко отъ автора на тази статия въ една специална студия върху Бѣломорска
1. А. Иширковъ, Македония. Име и граници. Мак. Прегледъ, г. III, 1927, кн. I, стр. 1—22.
45
Тракия и Приморска Македония [1]. Ако азъ си позволявамъ да изтъкна още единъ пѫть нѣща, които сѫ били казани вече въ миналото, то е защото изглежда, че проф. Вуличъ при излагането на своитѣ твърдения се е надѣвалъ най-много на довѣрчивостьта, неосведоменостьта и кѫсата паметь на своитѣ слушатели и читатели.
I.
Вѣрно е, че съ името Македония се е наричала първоначално само областьта между Пазарското (Енидже-Вардарското) езеро и долното течение на Вардара, около града Пела, столицата на старитѣ македонски владѣтели. [2] Това не се отрича и отъ българскитѣ учени. [3] Обаче, заедно съ разширяването на властьта на македонскитѣ владѣтели, се е разширилъ и обсегътъ на земята, наричана съ името Македония. И затова ние виждаме по-сетнешнитѣ историци да даватъ много по-голѣми граници на тази область. Споредъ Страбонъ, областитѣ Линкестида, Пелагония, Орестияда и Елимея се наричали Горна Македония, a по-сетнешнитѣ автори ги наричали и Свободна Македония [4]. На друго мѣсто Страбонъ смѣта, че Македония достига до Скардусъ, старото име на Шаръ-планина [5]. Вуличъ се усъмни въ това твърдение на този старъ съвремененъ авторъ въ една своя работа отъ преди 16 години [6]. Споредъ Вуличъ, отъ старитѣ източници най-точни данни ни дава Птолемей, когото Вуличъ тълкува по единъ твърде своеобразенъ начинъ. Къмъ настоящата статия е прибавено факсимиле отъ така наречения „Птолемеевъ атласъ", издадеиъ на 1490 год. въ Римъ възъ основа на географията на Птолемея. Съставительтъ на атласа, свободенъ отъ всѣкакви тенденции, е предалъ абсолютно точно
1. Д. Ярановъ, Бѣломорска Тракия и Приморска Македония, Год. на Соф. универс., ист. фил. фак., кн. 34, 1938, стр. 3—6.
2. Herod. VII, 127.
3. Ср. Г. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски. Софмя 1922, стр. 2; А. Иширковъ, цит. стат., стр. 1; Д. Ярановъ, цит. съч., стр. 4.
4. Strab. VII, 8 (вж. Кацаровъ и Дечевъ, Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София 1915, стр. 107).
5. Strab. Fragm. VII, 10 (Кацаровъ и Дечевъ, ц. с., стр. 108).
6. Н. Вулић, Северна граница античке Македоније, Buličev Zbornik, Beograd, 1924, стр. 237—247.
46
даннитѣ на Птолемея. [1] И ние виждаме върху факсимилето Македония да обхваща точно тѣзи земи, които днесъ българскитѣ и всички други географи, съ изключение на сръбскитѣ, означаватъ съ името Македония: до Шаръ и планинитѣ на изтокъ отъ него къмъ Осоговската планина, стариятъ Орбелусъ.
Македония въ тѣзи размѣри е била въздигната въ римска провинция, следъ завладѣването ѝ отъ римлянитѣ. За обсега на тази римска провинция може да се сѫди не само отъ даннитѣ на Страбона и Птолемея, но и отъ единъ официаленъ римски документъ, запазенъ по автентиченъ преписъ отъ срѣднитѣ вѣкове: Tabula Peutingeriana, отъ IV в. сл. Хр. На нея личи, както се вижда и отъ даденото къмъ тази статия факсимиле, много добре името на Македония, разпространѣно отъ устието на Вардара до Scupi (дн. Скопие).
Може да бѫде прокаранъ твърде поучителенъ паралелъ между разширяването на земитѣ, схващани съ името Македония, и разширяването на земитѣ, схващани съ името Италия. Първоначално това име се е употрѣбявало само за една малка часть отъ южния дѣлъ на Апенинския полуостровъ. Следъ Пировата война (282—275) това име било пренесено върху цѣлата область на тогавашната римска държава, като земята на северъ отъ Апенинитѣ и Рубиконъ си оставала все Цизалпийска Галия. Едва следъ покоряването на цѣла днешна Италия отъ римската държава името Италия, давано до тогава на римската провинция, се разширило върху цѣла днешна Италия. [2] Следователно и тукъ, както въ Македония, е станало постепенно разширяване на съдържанието на едно мѣстно име, което следъ време е станало име на една голѣма земя. Обаче днесъ никой не се опитва, подобно на Вуличъ, да твърди, че името Италия трѣбва да се дава само на една часть отъ днешна Южна Италия.
II.
Вѣрно е, че следъ настаняването на славянитѣ на Балканския полуостровъ името Македония се употрѣбява доста рѣдко за областьта между Бѣло-море, Места, Шаръ-планина и Албания.
1. С. Мueler, Claudi Ptolemaei Geographia, Paris 1883, cap. III.
2. J. Vogt, Römische Geschichte, Freiburg i. Вг., 1932, стр. 2—3.
47
Вѣрно е, че поради превратни исторически реминисценции това име започва да се употрѣбява въ сѫщото време за доста далечни области, напримѣръ за Тракия около Одринъ, дори и за Бесарабия. [1] Но дали областьта отъ Бѣломоре до Шаръ-планина не е имала презъ цѣлото това време никакво име?
Ведната следъ настаняването на славянскитѣ плсмена въ Македоная разни части отъ тази область започнали да се наричатъ „Славиния" т. е. „славянска земя". [2] Това трая до времето, когато цѣла Македония, заедносъ земитѣ на западъ отъ нея чакъ до Адриатическо море, попаднали подъ властьта на българската държава, т. е. въ началото на IX в. Отъ тогава, та до епохата на модерната картография, до началото на миналия вѣкъ, когато бѣ окончателно възстановено и затвърдено старото класическо име Македония, областьта, която днесъ означаваме съ това име, е била отбелязвана само съ името България, и никога, абсолютно никога съ името „Сърбия" или „Южна Сърбия". Въ подкрепа на това твърдение ще приведа нѣколко отъ многобройнитѣ свидстелства, които сѫ изложени обстойно въ редица трудове на покойния проф. А. Иширковъ [3] и въ работитѣ на проф. Йорд. Ивановъ [4].
Охридската архиепископия, по-късно патриаршия, узаконена на 1019 г. отъ императоръ Василий II Българоубиецъ (!) се явява като законенъ наследникъ на Самуиловото западнобългарско царство. Поради това нейниятъ диоцезъ отначало е обхващалъ и много земи извънъ Македония, между другото и цѣла Северна България. Впоследствие обаче нейниятъ диоцезъ намалява и тя бива ограничена въ Македония и земитѣ непосрѣдствено около нея. Въпрѣки това нейнитѣ духовни глави се наричали презъ цѣлото време, докато е cѫществувала архиепископията, Ἀρχιεπίσκοπος τῆς πρώτης Ἰουστινιανῆς
1. Много примѣри сѫ приведенн отъ А. Иширковъ, цит. съч. стр. 4—6.
2. Theophanis Chronographia, ed. De Boor, I, p. 340.
3. Освень цитираната по-горе статия вж. още: Западнитѣ краиша на българската земя, София, 1915.
4. Вж. особенно : Българитѣ въ Македония, II изд., София 1917; Les Bulgares devant le Congrés de la paix, Berne 1919; Български старини изъ Македония, II допълн. издание, София 1931.
48
Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας [1]. Въ случая подъ България много ясно се разбира именно Македония.
На 1081 година съвременникътъ и историкътъ на първия кръстоносенъ походъ монахътъ Робертъ Реймски, като говори за нахлуването на кръстоносцитѣ въ Византия презъ Драчъ на изтокъ, нарича западнитѣ земи на Византийската империя „българска область", съ градове Костуръ, Битоля и др. [2]. Въ края на сѫщия XI вѣкъ, когато не е сѫществувала никаква българска държава, охридскиятъ архиепископъ Теофилактъ пише:
„Въ Охридъ работитѣ сѫ пълни съ ужасъ. Покрайнината Мокра, която е часть отъ Охридската область, е опустошена отъ роба и отстѫпника. A пъкъ Багора, която е най-високата планина между българскитѣ и драчкитѣ земи, се държи сега отъ бунтовникъ". [3]
И въ този случай съ името България, българска земя, е наречена точно Македония.
Особено ценно е свидетелството на историка на кръстоноснитѣ походи Вилхелмъ Тирски отъ 1168 г. Той отбелязва изрично това, което бѣ казано по-горе: че следъ великото преселение на народитѣ изчезватъ старитѣ имена на балканскитѣ области, между другото и името на Македония, и вмѣсто това започватъ да се наричатъ съ общото име България, защото били заселени отъ българи. Ето точно и думитѣ на този авторъ:
„Графътъ (Балдуинъ) последва своитѣ войски и премина презъ рѣката (Сава) заедно съ князетѣ и съ народа, който бѣше останалъ при него; тѣ пристигнаха въ българския градъ Бѣлградъ и тамъ се установиха на лагеръ. Отъ тамъ, като потеглиха обозитѣ и войскитѣ и като вървѣха презъ българския лесъ и обширнитѣ гори, пристигнаха
1. Migne, Patrol. graeca, t. 126, col. 73, cp. 50; A. Шоповъ и Г. Стрѣзовъ, Кодексъ на Охридската патриаршия, Сб. н. у., кн. 6, 10, passim. Вж. подробности по този въпросъ у Ив. Снѣгаровъ, Византийски свидетелства отъ XI, XII и XIII в. за българския характеръ на Македония, Мак. прегледъ, год. 1, кн. 5 и 6, стр. 1—17; История на охридската архиепископия, I, София 1924, стр. 301—302; История на охридската архиспископия-патриаршия, София 1932, стр. 379—387.
2. Roberti monachi S. Remigii in dioecesi Remensi Historia Hierosolymitana, lib. II, cap. II. Вж. Йорд. Ивановъ, Бълг. въ Макед., II издание, стр. 137—138,
3. Theophylacti epistola LXV ed. Meursio. Вж. Йорд. Ивaновъ, ц. с., стр. 142—143.
49
изпърво въ Нишъ, a сетне въ Срѣдецъ. . . Между другитѣ, българскиятъ варварски народъ, който бѣ дошелъ отъ северъ, се спусналъ отъ Дунавъ до царския градъ (Цариградъ) и, като се прострѣлъ отъ Дунава до Адриатическо море, заелъ всичкитѣ области. Този народъ измѣнилъ названията и границитѣ на областитѣ въ тая широка земя, която се простира, както казватъ, до тридесеть деня пѫть на длъжъ и до десеть деня и повече на ширь. Тая страна наричатъ България" [1].
За краткото време отъ 1282 до 1266 год., когато сръбскитѣ крале владѣли части отъ Македония, [2] тѣ побързали да отбележатъ изрично въ своитѣ титли, че сѫ господари на „не малка часть отъ българскитѣ земи". И тъй като тѣ не владѣели никакви български земи освенъ части отъ Македония, явно е че за тѣхъ именно Македония е била тази „не малка часть отъ българскитѣ земи".
И следъ падането на цѣлия Балкански полуостровъ подъ турска власть земята отъ Бѣло море до Шаръ-планина продължавала да се нарича България. Особено характерно е въ това отношение свидетелството на прочутия френски дипломатъ Philippe du Prasne—Canaye. Той разказва, че при едно пѫтуване отъ Качанишкия проходъ излѣзли въ една голѣма равнина, главниятъ градъ на която билъ голѣмиятъ градъ Скопье „разположенъ споредъ нѣкои въ България, но по мое мнение — въ Македония, ако си служимъ съ старитѣ имена". [3] Колко ясно е казано, че старата провинция Македония се е казвала по негово време — 1573 год. — България! Още по-опредѣлено въ този смисълъ се изказва френскиятъ писатель Jacques de Lavardin, който на 1579 година пише: „Пологъ, който е часть отъ Македония и България". [4] Ясно е, че тѣзи
1. Guillelmi Tyrensis Historia, lib. II, cap. III et IV.
2. П. Мутафчиевъ, Сръбското разширение въ Македония презъ срѣднитѣ вѣкове. Мак. прегледъ, год. I. кн. 4, стр. 1—26.
3. Philippe du Frasne-Canaye, Le voyage du Levant, publié et annoté par M. H. Hauser, въ Recueil de voyages et documents pour servire à l'histoire de géographie. Paris 1897, t. 16.
4. Jacques de Lavardin, Seigneur du Plessis-Bourrot, Histoire de Georges Castriot, surnomé Scanderbeg, roy d'Albanie. Paris, 1621, стр. 1-2: Pologue, qui est partie de Macédoine et Bulgarie; стр. 269: Dobreas (турски полководецъ), la plupart de la Bulgarie tranchée, avait atteint Pologue, c'est un endroit ou contrée de Bulgarie.
50
две имена сѫ се употрѣбявали едно вмѣсто друго, като идентични по съдържание.
Въ 1591 год. пѫтувалъ отъ Венеция за Цариградъ презъ Драчъ, Струга и Солунъ венецианскиятъ дипломатъ Lorenzo Bernardo. Той билъ придруженъ отъ единъ ученолюбивъ спѫтникъ, който си отбелязвалъ всичко по-важно по пѫтя. Именно въ неговия дневникъ ние четемъ:
„стигнахме... въ Струга, казватъ, че е градъ, въ сѫщность село, първото въ България; презъ него протича рѣка, която се изтича отъ Охридското езеро... малко по-далеко, при входа на Стружкото поле се минава презъ мостъ, който е границата между Албания и България. Българитѣ говорятъ славянски езикъ, a сѫ източно-православни."
По-нататъкъ сѫщиятъ е отбелязалъ, че Битоля е български градъ. Споредъ сѫщия пѫтникъ, мостътъ на Вардаръ при Солунъ дѣли България отъ Тесалия. Близу до моста имало кѫщи, отъ които дохождали български девойки съ погачи, печени на пепель. [1] Въ този случай не може да има никакво съмнение въ казаното, защото описвачътъ самъ е видѣлъ и чулъ нѣщата и е явно свободенъ отъ всѣкакви исторически реминисценции, които, както ще видимъ следъ малко, започватъ да се явяватъ вече по това време, въ връзка съ което е и възстановяването на класическото име Македония.
Малко по-късно софийскиятъ католишки епископъ Петъръ Богданъ въ 1640 година пише:
„България се нарича днесъ всичко това, което по-рано се е наричало Горна Мизия, часть отъ Долна Мизия, цѣла Тракия, въпрѣки че около Галиполи се употрѣбява гръцкиятъ езикъ, и голѣма часть отъ Македония и цѣла Морава чакъ до Охридъ, чакъ до границитѣ на Албания, Гьрция и Сърбия". [2]
Най-интересно е, че и самиятъ народъ е наричалъ земята отъ Бѣло море до Шаръ-планина съ името Българска земя. Въ единъ рѫкописенъ поменикъ на Зографския манастиръ въ Света-Гора, писанъ презъ XVII в. и допълванъ презъ XVIII в., съдържа имена на дарители за Зографския манастиръ, които да се споменаватъ въ църква. Имената сѫ
1. Р. Matković, Putovanja etc., Rad jugoslovenske Akademije znanosti i umijetnosti, knj. III, стр. 30—33.
2. E. Fermendžin, Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad a. 1799, Zagrabiae 1887, стр. 68.
51
дѣлени на групи споредъ областитѣ, откѫдето произхождатъ лицата. Въ „Българска земя" сѫ писани градоветѣ и селата отъ Солунско, Тиквешко, Щипско, Кичевско, Велешко, Прилепско, Битолско, Прѣспанско, Охридско и много други покрайнини, които ние днесъ считаме за македонски земи [1].
Не само чужденцитѣ и мѣстното население, но и сърбитѣ, когато се намирали въ земята отъ Бѣло море до Шаръ-планина, сѫ се чувствували въ българска земя. Сръбскиятъ писатель Йеротей Рачанинъ пѫтувалъ презъ 1704 г. за светитѣ мѣста, въ Йерусалимъ. Той миналъ презъ Нишъ на югъ и отъ Морава, която нарича Бугарска Морава, слѣзълъ въ вардарската долина. Между другото въ неговия пѫтеписъ четемъ за Велесъ: „И паки дойдосмо на 14 конак у Велез град Бугарскıьй".
За да приключа съ нѣколкото примѣра за името на областьта отъ Бѣло море до Шаръ ще приведа най-после и свидетелството на френския консулъ F. Pouqueville отъ 1801 г., споредъ когото „Призренската планина (т. е. Шаръ-планина) изглежда да е естествената граница между България, Сърбия и Илирия" [2].
Азъ избѣгвахъ да привеждамъ каквито и да било косвени доказателства за името на областьта, която ни интересува, като напримѣръ много честото споменаване на българи изъ разни села и градове на земята отъ Шаръ-планина до Бѣло море, и то защото сръбскитѣ учсни измислиха една много хитра, но плитка теория за значението на името „българинъ" презъ миналитѣ вѣкове. Ще си позволя само да попитамъ: ако името „българинъ" не е белегъ за народность, a значи просто „земедѣлецъ", дори само „простъ човѣкъ", защо е било потрѣбно да се нарича и неговата земя „България". Или и това име значи само „земедѣлска страна" или дори само „проста страна"? Дори и да е така, защо не е била наречена тази „проста страна" поне единъ пѫть „Сърбия” или „Южна Сърбия"? И защо е било необходимо да
1. Вж. за този поменикъ подробно у Йорд. Ивановъ, Бълг. старини изъ Македония, II изд., стр. 489—524 и Българитѣ въ Македония, II изд., стр. 178—182.
2. F. Pouqueville, Voyage en Morée, à Constantinople, en Albanie et dans plusieurs autres parties de l’empire Othoman, pendant les années 1798, 1799, 1800 et 1801. Paris 1805, t. III, стр. 249.
52
се отдѣля тя тъй рѣзко отъ Сърбня? Защото тя никога не е била известна съ това име.
Какъ можа, следъ като цѣли десеть вѣка земята отъ Шаръ-планина до Бѣло море се нарича съ името България, да се възстанови класическото име Македония, което отъ началото на миналия вѣкъ все повече се затвърдява и днесъ е напълно възприето отъ мѣстното население и отъ цѣлия културенъ свѣтъ? За последенъ пѫть съ пълно право се срѣща името Македония върху споменатата вече Tabula Peutingeriana отъ срѣдата на IV в. сл. Хр. Отъ тази карта това име е преминало, заедно съ имената на 7 стари града, въ елипсовидната карта на свѣта отъ монаха Beatus, рисувана на 776 г. Картата на Beatus, отъ своя страна, е послужила като оспова за нѣкои по-къснешни крѫгли и елипсовидни карти, върху които поради това личи и името на Македония, обаче всѣкакви други подробности сѫ изоставени. Такъвъ е случаятъ съ следнитѣ карти:
Карта на свѣта, намираща се въ библиотеката на градеца Albi въ Languedoc, рисувана вѣроятно презъ VIII в.
Карта на свѣта, наречена Cottoniana (пази се въ Лондонъ, въ British Museum), отъ X в.
Карта на свѣта отъ Хенрихъ Майнцки, отъ 1110 г.
Карта на свѣта, намираща се въ Оксфордъ, пакъ отъ 1110 г.
Карта на свѣта отъ Guido отъ Брюкселъ, рисувана на 1119 г.
Карта на свѣта отъ Matthaeus Parisiensis, отъ първата половина на XIII в.
Карта на свѣта, приложена къмъ единъ псалтиръ отъ Лондонъ, отъ XIII в.
Къмъ края на XIII в., поради засиления иитересъ къмъ по-далечнитѣ земи, крѫглитѣ карти добиватъ по-голѣмъ размѣръ и се изпълватъ съ повече подробности. Върху две карти отъ това време, карта на свѣта въ Херефордската катедрала въ Англия и карта на свѣта, намираща се въ единъ монастиръ при селото Ебсторфъ въ Германия, е нанесено не само името на нашата страна, но и главниятъ ѝ градъ Thessalonica. [1]
1. За всички тѣзи карти вж. обяснителния тексть къмъ моята „Карта на Македония", София, 1933, изд. на Мак. наученъ институтъ.
53
Нищо чудно, че върху тѣзи карти личи името на Македония и то въпрѣки обстоятелството, че по сѫщото време тя е била известна съ името България. Всички тѣзи карти сѫ лоши копия една отъ друга, съставяни безъ всѣкакво критическо отнасяне къмъ отбелязванитѣ имена. Съставителитѣ имъ се рѫководили отъ описания отъ времето на римското владичество въ Македония, напримѣръ отъ описанията на Страбонъ и Птолемей и може-би отъ нѣкои изгубени днесъ римски карти, както и отъ запазената по преписъ римска Tabula Peutingeriana. Важно е да се изтъкне, че тѣзи карти се намирали на такива мѣста и то въ единъ екземпляръ, че не сѫ могли да иматъ каквото и да било значение върху познанията па по-културнитѣ люде отъ Западна Европа.
Карти на свѣта, каквито сѫ били рисувани презъ VIII—XIII вѣкъ, сѫ излизали на бѣлъ свѣтъ и следъ това, презъ XIV, XV, даже и XVI в. И въ много отъ тѣхъ е отбелязано Macedonia (напримѣръ на картата отъ 1475 г. отъ Lübeck), но на тѣхъ нѣма да се спирамъ, тъй като не сѫ имали никакво значение и презъ тѣзи вѣкове се явяватъ като анахронизъмъ. Защото отъ края на XIII в., благодарение на откриването на компаса, картографията навлѣзе въ новъ периодъ, презъ който и областьта отъ Шаръ-планина до Бѣло море се нанася върху картитѣ много по-точно, отколкото върху монашескитѣ крѫгли mappaemundae.
Първа последица отъ откриването на компаса сѫ така нареченитѣ портулани — карти, върху които сѫ означени сравнително доста точно морскитѣ брѣгове. Ощс върху първия портуланъ, така наречената Carta Pisane, издадена къмъ 1300 г., македонското бѣломорско крайбрѣжие съ по-важнитѣ отъ му пристанища и устия на рѣки с отбелязано извънредно точно. Най-важната грѣшка на тази карта е, че цѣлата координатна система е завъртѣна, колкото се отнася до частьта около Македония, съ около 345°, поради което Солунскиятъ и
Орфанскиятъ заливъ сѫ нарисувани на една географска ширина съ Дринския заливъ. По сѫщия начинъ и съ сѫщата грѣшка сѫ представени крайбрѣжнитѣ македонски земи и въ почти всички по-къснешни портулани на Giovanni da Carigtiano (около 1300 г.); Petrus Vesconte (1311 г.); Perrinus Vesconte (1327 г.); Angelino Dulcert (1399 г.); върху Charta navigatoria auctoris incerti (atlas Catalan) отъ 1375; върху портулана на Guglielmo
54
Soleri (1385 г.); върху Charta navigatoria auctoris incerti, пазена въ Упсалската библиотека (отъ 15 в.); Conte Freducci (отъ 1497 г.); въ Charta navigatoria auctoris incerti (около 1500 г.), пазена въ библиотеката на А. Е. Nordenskiöld; въ портулана на Juan de la Cosa (отъ 1500 г.); въ Charta navigatoria auctoris incerti (1502 г.), пазена въ библиотеката на Hamy; въ портуланитѣ на: Diego Ribero (1529 г.), Pierre Descelliers (1546 г.), Domingo Olives (1568 г.), Diego Homen (1569 г.), Vincentius Demetrius Voltius (1593 г.) и Bartolomaeus crescentius (1596 г.). Само въ портулана, наричанъ Pinelli-Walckenaer, отъ неизвестепъ авторъ, отъ 1384 г., грѣшката, която съдържатъ гореизброенитѣ портулани, е избѣгната.
Най-важното, което има въ случая да се отбележи, е, че нито върху единъ отъ тѣзи портулани не личи името Македония. Това може лесно да се обясни, като се има предъ видъ, че тѣзи карти сѫ правени по време на пѫтувания и възъ основа на наблюдения, събирани на самото мѣсто. Ето защо тѣ изобщо не съдържатъ имена, които не сѫ се употрѣбявали отъ мѣстното население, a ние вече видѣхме, че именно по времето, когато сѫ били рисувани портуланитѣ, страната отъ Бѣло море до Шаръ-планина се е наричала съ името България.
Единъ голѣмъ недостатъкъ на всички изброени портулани е обстоятелството, че тѣ засѣгатъ само брѣговетѣ. Подтикъ да бѫде поправенъ този недостатъкъ дали нѣколкото последователни издания на Птолемеевата география презъ втората половина на 15 в. и репродуцирането на запазенитѣ преписи отъ неговитѣ карти, реставрирави отчасти възъ основа на географията му. Нека се спремъ за моментъ на изданието на Птолемеевитѣ карти, направено на 1490 г. въ Римъ. На десетата карта е представена Македония, Епиръ и Ахаия. Брѣговитѣ очертания сѫ доста неправилни, a вѫтрешностьта е изпълнена съ селища, които сѫ сѫществували презъ 2 в. сл. Хр., даже и по-рано, a нито едно ново селище не е нанесено. He е отбелязано нито едно езеро, a рѣкитѣ сѫ показани като че текатъ направо отъ изворитѣ си къмъ морето. Тази карта обаче е съ географска мрежа, каквато иматъ всички Птолемееви карти. Последното обстоятелство се е явило като мощенъ двигатель на картографията, която за половинъ вѣкъ достигнала, къмъ срѣдата на 16 в., най-голѣмия си разцвѣтъ.
55
Въ нашия случой е важно, че картографитѣ започнали да не се задоволяватъ да копиратъ старитѣ карти, ами започнали да ги комбиниратъ и провѣряватъ една съ друга и да ги допълватъ, доколкото сѫ имали нови сведения за съответната земя. Комбиниранията сѫ играли, за всѣки случай, най-голѣма роля, и тъкмо при този процесъ на картографско творчество сѫ били възстановени много класически имена, между другото и името на Македония. To личи на първата карта, плодъ на модерната картография, именно картата на Sebastian Münster (приложена къмъ неговата Kosmographey, издадена на 1544 г.): New Griechenlandt mit andern anstossenden Ländern wie es zu vnsern zeiten bechriben ist.
Името на Македония личи и на излѣзлата една година по-късно, на 1545 г. въ Венеция карта на Valvassorius Vadaginus: Totius Graeciae descriptio. To личи и върху картата Europa на Gerhard Mercator, издадена на 1554 г. въ Duisburg. Частьта, която представя Македония, е била нарисувана, както може да се заключава по много обстоятелства, по картитѣ на Münster и Valv. Vadaginus, като сѫ били използувани и портуланитѣ и картитѣ на Птолемея. Подъ влияние на Птолемеевитѣ карти покрай новитѣ имена сѫ отбелязани и старитѣ. Напр. Lichnidus n. Locrida (т. е. Лихнидусъ днесъ Охридъ), Deborus n. Dibra и пр.
Името Македония личи и върху картата на W. Lazius: Coinmentariireruin Graecorum, излѣзла на 1558 г. То е отбелязано на 1560 г. въ бележитата карта на Giacomo Gastaldi, Carta della Grecia. Следъ 24 години сѫщиятъ авторъ издава друга карта подъ заглавие Romaniae (quae olim Thracia dicta) vicinarumque regionum, uti Bulgariae, Walachiae, Syrfiae, etc descriptio. Auctore Jacobo Castaldo MDLXXXIIII. Тази карта на Тракия (наречена отъ автора Романия) се явява като продължение на картата на Гърция. И тя обхваща почти цѣла Македония, поради което на картата е писано изрично „часть отъ Македония" — Macedoniae pars. Тя е отдѣлена отъ Bulgaria съ една широка и непрекѫсната верига отъ планини. На югъ отъ веригата правилно сѫ означени Щипъ (Stipe) Кюстендилъ (Stibagno), a сѫщо и гр. Кратово (Cratouo), който липсва на Меркаторовата карта отъ 1554 г. На северъ отъ веригата въ Bulgaria сѫ означени областьта и градъ Тиквешъ (Tiques),
56
макаръ че тази область се намира на югъ отъ Кюстендилъ, Кратово и Щипъ. Конфузията трѣбва да се обясни съ обстоятелството, че авторътъ на тази карта ще да е знаелъ отъ венециански търговци и пѫтувачи, че тази область се намира въ България, както се е наричала, видѣхме вече, по онова време земята отъ Бѣло море до Шаръ-планина. Като е знаелъ, отъ друга страна, отъ старитѣ географи, че областьта до Шарь се нарича Македония, и като не е могълъ да мисли, че една и сѫща область може въ различни времена да носи различни имена, смѣтналъ е, че известията за область Тиквешъ въ България ще да се отнасятъ за нѣкаква область на северъ отъ Македония въ нейнитѣ антични граници.
Само 5 години следъ последната карта на Gastaldi на 1589 г. излѣзълъ въ Duisburg новъ атласъ отъ Gerh. Mercator подъ надсловъ Italiae, Sclavoniae et Graeciae tabulae geographicae. Въ него се съдържатъ две карти, въ които влиза цѣла Македония: Walachia, Servia, Bulgaria, Romania (т. e. Тракия) и Macedonia, Epirus et Achaia. Особено интересна e за насъ втората карта. Ако сравнимъ какъ е представена нашата страна върху тази карта на Mercator и върху картата му Europa, печатана преди картитѣ на Gastaldi, ще констатираме значителна разлика. За втората си карта Mercator ще да се е ползувалъ широко отъ дветѣ горепоменати карти на Gastaldi. Това личи не само отъ италианския характеръ на топонимията, но и отъ грѣшкитѣ, които направени въ тази втора карта и които личатъ въ картитѣ на Gastaldi, но не и на Меркаторовата Europa. Както въ разгледанитѣ Гасталдиеви карти, и въ Меркаторовата „Macedonia Epirus et Achaia" Тиквешъ (Thiguez) като область и градъ е нанесенъ на северъ отъ планинитѣ, които ограждатъ Македония отъ северъ.
Името на Македония личи на картата на Гърция на John Speed отъ 1626 г. Съ това име е означена цѣлата страна отъ Солунъ до Scandus М. (явно погрѣшно написано името Scardus М., т. е. Шаръ-планина). На картата на Laurenberg, излѣзла къмъ 1665 г. и озаглавена „Македония, родината на бележития Александъръ Великий" (Macedonia Alexandri М. patria illustris. Auцtore I. Laurenbergio) Македония e показана до Адриатическо море на западъ и до Scandus Mons (т. е. Scardus Mons, Шаръ-планина).
57
Въ излѣзлия на 1684 г. въ Римъ атласъ на G. de Rossi: Mercurio Geographico се намира карта Macedonia Epiro Livadia Albania e Ianna, divise nelle sue parti principali, da Giacomo Caritelii. Въ обсега на Македония сѫ показани земитѣ отъ Бѣло море до Scupi (Скопие) включително и отъ планинитѣ, които ограждатъ отъ изтокъ Дринъ до планинитѣ, които ограждатъ отъ изтокъ Драмското поле.
Македония е отбелязана съ сѫщитѣ граници и въ картата на Sanson, Estats de l’Empire des Turqs en Europe, излѣзла на 1692 г. Копие отъ тази карта представя картата на H. Iallot, носеща сѫщото заглавие и издадена само 4 години по-късно, поради което и въ нея Македония е означена въ казанитѣ вече граници. На картата на Johan Baptista Homman: Fluviorum in Europa principis Danubii cum adiacentibus regnis nec non totius Graeciae et Archipelagi novissima Tabula, излѣзла къмъ 1720 г. въ Нюрнбергъ, Македония е представена точно по картитѣ на Cantelli, показана е, че се простира отъ Бѣло море до Шаръ-планина (Scardus Mons).
Между 1718 и 1735 г. е била издадена отъ бpaтя Lotter въ Аугсбургъ Neue Graenzkarte zwischen Oesterreich, Russland und der Türkey. Ha нея e отбелязана Macedonien, обхващаща следнитѣ градове и села: Солунъ, Щипъ, Крупникъ, Куманово, Охридъ, Битоля, Stobi (Градско), Воденъ и Беръ. Scoріа (Скопие) е показанъ въ България, твърде вѣроятно подъ влияние на известията на пѫтницитѣ и на скопскитѣ католически епископя, че тоя градъ се намира въ България.
На 1755 г. излиза картата Turquie Européenne par le S-r Robert. Ha нея сѫ отбелязани отъ една страна Romanie, т. е. Тракия, a отъ друга страна Servie, a между тѣхъ, безъ да се разграничаватъ една отъ друга — Bulgarie и Macédoine. Ето защо ние не можемъ да разберемъ отъ тази карта дали авторътъ причислява Скопие, Качаникъ и Лѣсковецъ къмъ Македония или къмъ България.
На 1770 г. наследницитѣ на Хоманъ преиздаватъ въ Нюрнбергъ неговия Atlas geographicus major, въ които е и картата Марра Geographica Graeciae septentrionales hodiernae sive provinciarum Macedoniae, Thessaliae et Albaniae. Въ нея Куманово, Ежово и скопското село Кучевища, разположено на северъ отъ Скопие, сѫ показани въ Македония, a самиятъ градъ Скопие е показанъ въ България, което е все въ връзка
58
съ обстоятелството, че класическото име Македония, въведено отъ картографитѣ поради това, че сѫ използували покрай новитѣ източници и стари карти и съчинения, не е могло да изтика наведнажъ народното име за земята отъ Бѣло море до Шаръ-планина.
Отъ началото на XIX в. нататъкъ започва усилена картена продукция. Излизатъ голѣмъ брой карти на Европейска Турция и на части отъ нея, въ които карти личи и името на Македония.
Най-много е допринесло за подобряване картографското представяне на Балканския полуостровъ и особено на Македония желанието на Наполеона да завладѣе Турция. Преди да започне проектираната за цельта война той изпратилъ въ полуострова, особено въ срѣдната му часть, специалисти офицери-инженери, които да направятъ подробна карта на тази часть на полуострова. Съ тази цель сѫ работили презъ 1808-1812 г. G. Palma, G. de Vaudoneourt, Ch. Pertusier, Sorbier, F. C. Pouqueville и др. Като резултатъ отъ тѣхната дейность излѣзла въ 1822 г. Carte générale de la Turquie d'Europe en XV feuilles dressée sur des matériaux recueillis par Mr. le Lieutenant Général Comte Guilleminot, Directeur général du Dépôt de la Guerre et Mr le Meréchal de Camp Baron de Troinelin, Inspecteur général d'infanterie, par le Chevalier Lapie, officier supérieur au Corps Royal des Ingénieurs Géographes. Paris. Изработена e въ твърде голѣмъ масщабъ— 1 : 816,000 и, споредъ мнението на всички картографи на времето, тя е представяла голѣма крачка напредъ въ представянето на нашата страна. И на тази карта цѣлата земя отъ Бѣло море до Шаръ-планина е отбелязана съ името Македония. Картата на Lapie е била смѣтана презъ 30-тѣ и 40-тѣ години на миналия вѣкъ за най-добра. Поради това и излѣзлитѣ следъ нея карти на Балканския полуостровъ дори до издаването на картата на Kiepert отъ 1853 г. сѫ чертани все споредъ картата на Lapie. Отъ тѣхъ заслужава да бѫдатъ споменати следнитѣ карти:
Das Osmanische Europa oder die Europaeische Türkey von C. F. Weiland, Weimar, 1826. Македония обхваща на северъ и Скопие, Куманово, Тетово и Качаникъ.
Несъмнено най-бележитото подражание на картата на Lapie отъ 1822 г. е тази на Weiss: Carte der Europäischen Türkey nebst einem Theile von Kleinasien in XXI Blättern. Nach
59
den besten Hüfsquellen entworfen und gezeichnet durch den K. K. Oberstlieutenant Franz von Weiss, herausgegeben von dem k. k. öster. Generalquartiermeisterstabe im Jahre 1829.
Нарисувана въ най-голѣмата мѣрка, каквато до тогава е била употрѣбявана за карта на Полуострова — 1 : 576,000, въ тази карта на Weiss е могло не само да се събере всичко, което е личело на картата на Lapie (разбира се заедно съ грѣшкитѣ и непълнотитѣ), но е могло да бѫдатъ написани и нѣкои цифрени данни. Преди всичко Weiss-овата карта е една отъ първитѣ карти, въ която се употрѣбяватъ цифри за означаване на височинитѣ, които, поради липсата на специални точни измѣрвания, сѫ показани твърде невѣрно. Така напримѣръ в. Патерица (отбелязанъ като Egrisu Dagh) е показанъ 9,000, вѣроятно стѫпки (около 3,000 м.), a два пѫчти по-високиятъ Олимпъ — 6,112, Камбуница — 7,000. При повечето отъ селищата е посоченъ ту броя на жителитѣ, ту този на кѫщитѣ, ту пъкъ този на семействата. Разстоянието между селищата по пѫтищата е показано въ часове. Понеже Македония се пада на три листа (№ № 8, 10 и 11), името ѝ е написано на три мѣста: на листъ 8 на северъ отъ Скопие и Куманово, на л. 10 при Прѣспа и Деволъ, a на л. 11 — при Струмица. Знаейки, че въ Прилепското и Битолско полета има доста села, и то български, Weiss е отбелязалъ по Черна р. (Karasu Fl.) Bulgarisches Dorf (Българско село), a по притока ѝ Kandrisy, идващъ откъмъ Прилепъ Bulgarisches Kellige. При самия Прилепъ е отбелязано село „Köi" (= село), явно понеже Weiss не е разбиралъ, че Köi значи просто „село".
На 1830 година излиза въ Нюрнбергъ друго намалено копие отъ картата на Lapie, подъ заглавие: Die Europaeische Türkey und das Souveraine Griechenland, vom Major C. F. Hammer. И на тази карта Скопие, Куманово, Крива Паланка, Качаникъ и Тетово сѫ показани въ Македония.
Картата на Lapie и всички увеличени или намалени копия отъ нея сѫ имали голѣмо разпространение и като единствени по-вѣрни карти на Балкански полуостровъ сѫ упражнили голѣмо влияние върху всички, които, пишейки по единъ или другъ случай за Балкански полуостровъ, сѫ споменавали и отдѣлни негови области. Тъкмо по тази причина отъ началото на миналия вѣкъ редовно всички, които пишатъ или случайно споменаватъ нѣщо за земята отъ Бѣло море
60
до Шаръ-планина, я наричатъ Македония. Важното е, че това име се е затвърдило не само въ западноевропейския свѣтъ, но и въ домашната българска литература и то по два различни пѫтища: чрезъ историята на Отца Паисия и чрезъ българскитѣ издания на картата на Lapie.
Много добре е извсстно, че при съставянето на своята „История славѣноболгарская" отецъ Паисий е използувалъ най-различни източници, като ходилъ за цельта и въ „Нѣмско". При тѣзи свои пѫтувания той безъ съмнение ще да е ималъ възможность да се запознае и съ класическото дѣление на Балканския полуостровъ, което е легнало и въ основата на неговото подѣление на българскитѣ земи на: Тракия, Македония и часть отъ Илирикъ. Като знаемъ голѣмото разпространение на тази книга и уважението, съ което народътъ се е отнасялъ къмъ нея, ние можемъ да бѫдемъ сигурни, че тя е допринесла не малко, за да се затвърди и въ народа името Македония за земитѣ въ порѣчията на Места, Струма и Вардаръ, които преди това сѫ били наричани просто България.
Най-важното българско издание на картата на Lapie е било направено отъ Димитъръ хаджи Руссетъ на 1843 г. въ Страсбургь. Това е известната „Карта на сегашная Болгарія, Ѳракія, Македонія и на прилѣжащитѣ земли въ 4 листове." Въ тази карта, много разпространена на времето въ всички български земи, точно както въ картата на Lapie, Македония е показана, че заема всички земи по течението на Струма, Вардаръ, дори по най-горното течение на Българска Морава. Точно по сѫщия начинъ е показана Македония и въ картата на Фотиновъ „Харта восточнаго Европи полуострова”, приложена къмъ издаденото отъ него въ сѫщата 1843 година въ Смирна „Общое Землеописаніе".
Освенъ влиянието на тѣзи български книги и карти трѣбва да се вземе подъ внимание и едно друго обстоятелство, което сигурно е било отъ доста голѣмо значение, за да се затвърди името Македония за земитѣ отъ Бѣло море до Шаръ-планина поне въ срѣднитѣ и висшитѣ класи на населението на тѣзи земи. Трѣбва да се има предъ видъ, че презъ срѣднитѣ и въ началото на новитѣ вѣкове поясняването на едно локално географско понятие чрезъ израза „намира се въ България" е могло да задоволява, защото представата за голѣмината на тази земя не е била много ясна и сигурно не се е
61
чувствувала нужда отъ конкретизиране за коя часть отъ България е дума. Когато презъ последнитѣ вѣкове обаче крѫгозорътъ на людетѣ се разшири значително, обяснения като това, че даденъ градъ или село се намира въ България, не е задоволявало, поради което се с наложила употрѣбата на областни имена, като при това тѣ била взимани на готово отъ сѫществуващитѣ книги и карти. A въ всички тѣхъ безъ изключение, на всички езици, земята отъ Бѣло мора до Шаръ планина е била отбелязвана презъ миналия вѣкъ съ името Македония. Чрезъ книгитѣ и картитѣ това име стана достояние на цѣлото българско и другородно население на Македония, което започна самò да го употрѣбява, и съ това доби гражданственость и пълно право на сѫществуване и то само като синонимъ на югозападната часть на българскитѣ земи.
Първиятъ боязливъ повикъ срещу името Македония датира отъ края на миналия вѣкъ. Този повикъ бѣ издигнатъ отъ сръбскитѣ учени, които претендираха първоначално само за това, че Скопско и Кумановско принадлежали не къмъ Македония, a къмъ областьта „Стара Сърбия" — едно новоизковано име, което не се употрѣбява вече и отъ самитѣ сърби. Тѣ го замѣниха, следъ завладяването на земитѣ до Гевгели, съ името „Южна Сърбия" едно новоизмислено въ 1913 год. име, което преди това не е било употрѣбено никога отъ никого, абсолютно отъ никого, дори не и отъ сърбитѣ. Тъкмо поради това усвояването на това официалио провеждано название за тази часть отъ Македония, която со владѣе отъ Югославия, не отбелязва голѣми успѣхи, както това личи най-добре отъ обстоятелството, че и днесъ, 27 години отъ установяването на сръбското владичество въ тази часть на Македония, сѫ потрѣбни специални подканвания да се изостави употрѣбата на името Македония и да се замѣни съ името „Южна Сърбия".
Статията — резюме отъ сказката на проф. Никола Вуличъ е панически повикъ срещу името Македония, което измѫчва като кошмаръ този сръбски ученъ. Коя е причината, поради която той, по подобие на мнозина свои предшественици сърби, желае да ограничи, колкото може повече, обхвата на тази область? — Единствено обстоятелството, че това име е неразривно свързано съ името на българския народъ. Следъ като се мѫчиха да убедятъ свѣта, че
62
Македония е населена съ сърби и не успѣха, сега тѣ се опитватъ да убедятъ поне неосведоменитѣ, че това, което владѣе Югославия, не е Македония, a „Южна Сърбия" и че Македония, населената съ българи Македония се намира нѣкѫде далече извънъ предѣлитѣ на Югославия. Фактитѣ говорятъ обаче противъ това твърдение. Затова ние съ пълно право можемъ и за напредъ да наричаме тази часть отъ Югославия, която се намира на югъ отъ Шаръ-планина и Скопска Черна-гора, съ класическото име Македония [1].
Въ края на книжката сѫ приложени 11 факсимилета отъ стари карти на Македония.
1. Колко дълбоко е закоренено това име въ науката личи отъ обстоятелството, че самъ Вуличъ издаде единъ старогръцки надписъ, намѣренъ при с. Бѣла църква (на югозападъ отъ Прилепъ), при което казва, че този надписъ билъ намѣренъ въ Македония: N. Vulić, Une inscription grecque de Macédoine. Mélanges Gustave Glotz, t. II, стр. 868.
- Стари български карти на Македония
Частъ отъ картата на „България, Тракия и Македония", издадена отъ Димитъръ хаджи Руссетъ, печатана на 1843 г. въ Страсбургь.
Une partie de la première carte bulgare publiée en 1843 Strasbourg. Fac-similé d'après l'original.
Часть отъ картата на Фотиновъ, приложена къмъ неговото „Землеописание", издадена на 1843 год. въ Смирна.
Une partie de la carte jointe à la „Géographie", publiée en langue bulgare par Fotinov en 1843 à Smyrne. Fac-simile d'après l'original.
- Стари чужди карти на Македония
Часть отъ десети листъ на Картата на Европа отъ Птолемеевия атлас, издаденъ въ Римъ на 1490 г.
Partie de la dixième feuille de la Carte d'Europe de l'Atlas de Ptolémée, publiée à Rome en 1490. Fac-similé d apres phototype d’A. E. Nordenskföld, Facsimllé Atlas. Stokholm 1891. A l'échelle de l'original.
Македония въ Tabula Peutingeriana (края на IV в.).
La Macédoine dans la Tabula Peutingeriana (Fin du IV. siècle après J.-Chr.). Fac-similé de la deuxième édition de K. Miller, Die Peutingerische Tafel oder Weltkarte des Castorius. Stuttgart 1929. A l’échelle de la même édition
Часть отъ картата на Iacobo Castaldo отъ 1584 г.
Une partie de la Carte „Romaniae vicinorimque regionum, uti Bulgariae, Walachiae, Syriiae, etc. descriptio" auctore Iacobo Castaldo. MDLXXXIIII. Fac-similé d'apres l'original.
Часть отъ картата на Братя Lotter, печатана между 1718 и 1735 г.
Une partie de Carte „Neue Crenzkarte zwischen Oesterreich, Russland und der Türkey par les Frères Lotter, publiée à Augsburg entre 1718 et 1735.
Часть отъ картата на Македония, Тесалия и Албания, издадена на 1770 г. отъ наследницитѣ на Хоманъ.
Une partie de la carte „Mappa geographica. . . provinciarum Macedoniae, Thessaliae et Albanie. . . Norimbergae, cura Hommaniarum heredum A 1770", Fac-similé d'après l'original.
Часть отъ картата на F. von Weiss, печатана въ 1829 г.
Une partie de la Carte der Europäischen Türkey nebst einen Theile von Kleinasien etc. . ., gezeichnet durch. . . Franz von Weiss. . . Im Jahre 1929”. Fac-similé d'après l'original.
Часть отъ картата на Европейска Турция отъ Robert, издадена на 1755 г.
Une partie de la carte „Turquie Europêeene par S. Robert”, publiée en 1755. Fac-similé d'après l'original.
Часть отъ картата на С. F. Weiland, печатана на 1826 g.
Une partie de la carte „Das Osmanischе Europa oder die Europaische Türkey entworfen von C. F. Weiland” Weimar, 1826. Fac-similé d'après l'original.
Часть отъ картата на Европейска Турция отъ С. F. Hammer, издадена на 1830 г.
Une partie de la carte „Die Europaeische Türkey” vom C. F. Hammer. Publiée à Nürnberg en 1930. Fac-similé d'après l'original.