Македонски Прегледъ
Година
XI, книга 1-2, София, 1938

 

5. Дѣлото на проф. Милетичъ за Македония

 

Отъ Xр. Силяновъ

 

 

Покойниятъ проф. Л. Милетичъ е най-голѣмиятъ между немалкото учени, които Македония е дала на българската наука. Неговото дѣло обаче далечъ не се изчерпва съ заслугитѣ му къмъ Софийския университетъ и съ бележититѣ му трудове въ областьта на славистиката. Проф. Л. Милетичъ не е само ученъ отъ първа величина. Той е активенъ темпераментенъ общественикъ и неуморимъ македонски деятель. Неговото дѣло за Македония е така крупно, многообразно и трайно по своитѣ постижения, че го поставя между най-заслужилитѣ на родината си безсмъртни македонски великани.

 

Роденъ въ Щипъ, живѣлъ и израстналъ въ Велесъ, Кукушъ, Струмица, Тиквешко, Скопие, Милетичъ — юноша още — се преселва въ София, носейки дълбоко запечатанъ въ душата си образа на Македония съ прелестнитѣ картини на нейната природа, съ силния пулсъ на нейната българщина и съ нейнитѣ страдания и купнежи на робиня. Отъ момента, когато, по силата на Берлинската неправда, Македония е откѫсната отъ освободеното отечество, Милетичъ заживява съ нейнитѣ усилия и мечти за счупване новитѣ робски вериги. Занапредъ младиятъ щипянинъ служи съ еднакъвъ жаръ на два кумира и дѣли сърдцето си между две еднакво свидни любовници: науката и Македония.

 

Колкото и странно на пръвъ погледъ, едната любовь не прѣчеше на другата. Жрецътъ на науката не възпираше поривитѣ на македонския родолюбецъ. Тъкмо наопаки. Любовьта къмъ родината стимулираше учения за трудове, въ които той бранѣше на научна почва българския народностенъ обликъ на Македония и нейното право на свободенъ животъ, а голѣмиятъ му, отъ никого неоспорванъ авторитетъ на ученъ го посочваше като необходимъ винаги, когато се касаеше да се защити по частенъ или официозенъ редъ въ чужбина свѣтлата кауза на

 

 

34

 

македонскитѣ борци противъ грабителскитѣ домогвания и клеветитѣ на алчни съседи. Нищо чудно прочее, че голѣмиятъ ученъ и активниятъ македонски родолюбецъ се допълватъ взаимно и че името на Милетича се преплита неизмѣнно въ всички трагични етапи на македонската освободителна борба отъ 40 години насамъ.

 

Проф. Милетичъ взима отъ самото начало живо участие въ дейностьта на организираната емиграция въ Княжеството. Още при ггьрвитѣ проблѣсъци на своята научна слава, младиятъ ученъ е, следъ 1895 г., членъ на Върховнитѣ македонски комитети подъ председателството на генералъ Николаевъ и Йосифъ Ковачевъ. Революционната борба скоро се разгаря въ Македония. Щомъ пламъцитѣ на Илинденското въстание обагриха македонското небе, Милетичъ, по собствено вдъхновение и инициатива се озова въ Прага за да заинтересува братята чехи и ги призова да помогнатъ на озлочестенитѣ македонски семейства.

 

Сѫщата есень той, заедно съ проф. Ив. Георговъ, предприема обиколка изъ Европа и посещава Петербургъ, Лондонъ, Парижъ и Римъ. Особено резултатно се оказа посещеиието въ Лондонъ. Въ английската столица двамата македонски пратеници раздвижватъ членоветѣ на наскоро основания Балкански комитетъ. Братята Бъкстоновци, Едуаръ Грей, Браилсфордъ и др. образуватъ специаленъ комитетъ за събиране помощи. По английскитѣ църкви се държатъ проповѣди за македонскитѣ страдалци. Когато истината върху турскитѣ звѣрства и опустошения стана известна въ Англия, Комитетътъ изпрати въ Битолско специална делегация, съставена отъ Браилсфордъ, неговата съпруга, леди Гроганъ и др. Съ своето милосърдие и съ помощитѣ въ пари, дрехи, покривки, храни на стойность 600,000 зл. лева, тѣзи благородни англичани избърсаха много сълзи и спасиха отъ бѣда и гладна смърть хиляди и хиляди люде презъ оная страшна зима, която домочадията на илинденскитѣ борци прекарваха въ импровизирани колиби и подъ опънати черги до своитѣ опепелени жилища. Тѣхнитѣ сърдца бѣха вече завинаги спечелени за Македония. Браилсфордъ изложи после впечатленията си отъ пострадалата страна въ специална книга върху Македония.

 

He подкрепилъ борбата на роба съ орѫжие въ рѫка, Милетичъ решава да ѝ се отплати чрезъ перото си, като увѣковѣчи

 

 

35

 

нейната героична борба. Той използува присѫтствието на първитѣ македонски войводи, прибрани въ България следъ потушаването на въстанието, и записа споменитѣ имъ по тѣхенъ личенъ разказъ. Тия спомени, обнародвани презъ последнитѣ години въ 11 отдѣлни книги, съставятъ едвали не най-ценния суровъ материалъ за историята на македонскитѣ освободителни борби.

 

Презъ февруарий 1912 г. Милетичъ, заедно съ проф. Георговъ, наново посещава четиритѣ европейски столици. Младотурскиятъ режимъ е проявилъ вече напълно старотурската си природа въ по-рафиниранъ, но не по-малко жеетокъ гнетъ и въ кланета, извършени въ Кочани и Щипъ. Двамата македонски делегати въ срещи съ видни лица и съ статии въ европейския печатъ пропагандиратъ идеята за автономията на Македония.

 

Презъ трагичнитѣ събития отъ 1912—1913 г. ролята на Милетича започва отъ момента, когато съюзницитѣ на България издаватъ съ действията си своитѣ пъклени намѣрения. На проф. Милетичъ, войникъ презъ това време въ Солунъ, македонскитѣ водители възлагатъ да състави Мемоара до Царь Фердинанда върху положението на българитѣ въ „освободената" отъ сърби и гърци часть на Македония. Милетичъ преживява съ всичката си душа трагизма на прекарванитѣ сѫдбоносни моменти. Презъ пролѣтьта на 1913 година той е между групата инициатори, които свикватъ едно събрание отъ видни общественици, за да се обсѫди въпросътъ, какъ да се подпомогне правителството въ неговата крайно затруднена и осложена задача. Между другитѣ възприети срѣдства за освѣтляване общественото мнение въ чужбина, събранието реши да се създаде и единъ французки вестникъ. Редакционниятъ комитетъ, подъ председателството на Милетичъ, осѫществи скоро тая инициатива: започна се издаването на вестникъ „L'Echo de Bulgarie", който, преименуванъ презъ 1923 год. въ „La Bulgaria", продължава да излиза и днесъ, отъ миналата година насамъ обаче подъ име „La Parole bulgare".

 

„Между това въ Петербургъ и Москва сърбитѣ действуватъ усилено за да спечелятъ руското обществено мнение въ полза на замислената имъ измѣна спрямо „съюзната" България. Ако и съ закъспение, българското правителство се

 

 

36

 

обръща къмъ проф. Милетичъ съ молба да замине веднага за Русия. Междусъюзнишката война е вече пламнала и на Милетича се пада тежката задача да полемизира, всрѣдъ една отровена вече атмосфера, съ Цемовичъ, Генчичъ и други сръбски агенти и да разпръсва разпространяванитѣ отъ тѣхъ заблуди.

 

Завърналъ се, Милетичъ заварва България погромена, изпълнена съ бѣжанци и удавена въ море отъ клевети, Македония цѣла прегазена отъ съюзенитѣ сръбски и гръцки войски, Тракия реокупирана отъ пълчищата на Енверъ паша. Ако и обзетъ отъ общата национална горесть, Милетичъ не стои съ скръстени рѫце. Той участвува въ всички начинания за облекчаване теглото на хилядитѣ прокуденици, a сѫщо проучва съ особено усърдие жестокоститѣ, извършени отъ гръцката армия, по заповѣдь на самия ѝ главнокомандуващъ краль Константинъ.

 

Малко по-късно, презъ есеньта, когато съ срѣдствата на Карнегиевата фондация дойде специална анкетна комисия за да установи истината по извършенитѣ на Балканитѣ жестокости и кланета, сведенията на Милетича изиграха своята роля. Аташиранъ къмъ комисията, въ която влизаха и лично познатитѣ нему проф. Милюковъ, Браилсфордъ, Годаръ, Милетичъ постави на разположението ѝ даннитѣ на своитѣ анкети. Надлежно провѣрени, тия данни влѣзоха въ обемистия Докадъ на комисията (Enquète dans les Balcans. Paris 1914). Ако прочее тоя Докладъ уми лицето на България и разпредѣли справедливо авторството и отговорноститѣ по извършенитѣ презъ дветѣ войни жестокости, за това има въ значителна степень да се благодари на проф. Милетичъ.

 

Презъ зимата на 1913-1914 г. Милетичъ обикаля непрестанно новитѣ земи — М.-Търновско, Ортакьойско, Суфлийско, Дедеагачко, Гюмюрджинско, Скечанско, — гдето сѫ намѣрили прибѣжище прокуденицитѣ отъ Македония и Източна Тракия. Водимъ отъ братско състрадание, той се движи неуморно отъ мѣсто на мѣсто, разпитва пострадалитѣ, записва, често съ сълзи на очи, разказитѣ имъ и установява ужасяващата история на кланетата и безчестията, извършени надъ българитѣ отъ турския аскеръ и башибозикъ при реокупацията на дветѣ Тракии и презъ краткия периодъ на така наречената „Гюмюрджинска автономия". Своитѣ изследвания

 

 

37

 

върху тракийския български погромъ, който, по неговата преценка, „нѣма себе равенъ въ новата ни мѫченическа история", Милетичъ е изложилъ въ два крупни труда: „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година" и „Историята на Гюмюрджинската автономия".

 

Подиръ втората народна катастрофа Милетичъ, чуждъ на всѣко колебание и пораженство, продължава своята служба на родината си, наново разпокѫсана и поробена. Презъ годинитѣ 1924, 1925, 1926 и 1929 той пакъ обикаля Европа, ту като частно лице, ту като македонски делегатъ въ конференциитѣ на Съюза на дружествата за Обществото на народитѣ. Въ Салцбургъ, нъ Брюкселъ и другаде той, съ речи, мемоари, а понѣкога и въ остри препирни съ сръбския делегатъ проф. Ибровацъ, Милетичъ се бори противъ сръбската теза, споредъ която македонцитѣ не представяватъ отъ себе си опредѣлена народность, и отстоява правото на Македония да се ползува отъ малцинственитѣ клаузи на мирнитѣ договори.

 

Но най-крупното дѣло на Милетича следъ втория погромъ е създадениятъ отъ него Македонски наученъ институтъ. Отъ тоя Институтъ Милетичъ направи ново огнище за наука и литература — нѣщо като Македонска академия на наукитѣ. Десеть години вече излиза редовно редактираниятъ отъ самия него органъ на Института, списанието „Македонски прегледъ", пълно винаги съ ценни изследвания по историята, географията, етнографията, диалектологията и стопанския животъ на Македония. Вънъ отъ списанието Институтътъ издаде подъ негови грижи 14 други отдѣлни крупни литературни и научни съчинения, 16 номера отъ „Македонска библиотека", а сѫщо и една ценна карта на Македония. Подъ Редакцията на Милетича излѣзоха и 11 отъ споменатитѣ вече книги съ спомени на първи македонски революционери, повечето покойници.

 

Само феноменалната работоспособность и упоритость на проф. Милетичъ можа да създаде и закрепи такова едно крупно и трайно дѣло — рѣдъкъ, ако не и единственъ случаи при следвоенната българска действителность. Отъ друга сграна, само при неговото извънредно съвестно отнасяне къмъ фактитѣ, преклонение предъ истината и научно вдълбочаване въ изследваната материя, Институтътъ можа да се издигне до

 

 

38

 

тамъ, щото, служейки на Македония, да не носи никакъвъ лъхъ на пропагандна наука и да спечели, съ списанието и съ научнитѣ си издания, довѣрие и добро име всрѣдъ учения свѣтъ въ чужбина.

 

Македонскиятъ наученъ институтъ е безсмъртниятъ македонски паметникъ, който проф. Милетичъ още приживе си издигна. Безсмъртенъ паметникъ и факелъ, който нѣма да угасне. Защото на него съ неизличимитѣ слова на науката е написана истината за народностния обликъ — за душата на Македония и за извършената надъ нея чудовищна неправда.

 

[Back to Index]