Македонски Прегледъ
Година
XI, книга 1-2, София, 1938

 

16. Свети Иванъ Нови Солунски

 

Отъ Ст. Романски

 

 

Известно е, че въ Паисиевата История славѣноболгарская има специална глава, въ която се изброяватъ българскитѣ светци:

(по Котленския преписъ отъ 1765 г. л. 71б нт., срв. и Зографската черновка у Йорд. Ивановъ, Исторія славѣноболгарская, София 1914, стр. 74 и сл.). Тѣ сѫ всичко 29 и повечето отъ тѣхъ сѫ отъ Македония или тамъ сѫ се подвизавали. Най-новиятъ отъ тѣхъ е св. Ангелъ отъ Леринъ, който още като юноша е билъ мѫченъ и посѣченъ отъ турцитѣ въ Битоля (1750 г.).

 

Тая глава е възпроизведена безъ промѣна въ поменатия преписъ на Паисиевата история, отъ 1765 год., направенъ въ Котелъ отъ попъ Стойко, сетнешния врачански епископъ Софроний, и най-старъ отъ всички познати преписи, а сѫщо и въ другитѣ по-стари, като Самоковския (1771 г.) и под.

 

Въ единъ новъ преписъ на тая история, отъ сѫщия Софроний Врачански, отъ 1781 г., който намѣрихъ въ рѫкописната сбирка на Ромънската академия въ Букурещъ и издавамъ сега, успоредно съ преписа отъ 1765 г., подъ насловъ „Новъ Софрониевъ преписъ на Паисиевата история отъ 1781 г., съпоставенъ съ преписа отъ 1765 год." (Български старини, кн. IX, изд. Бълг. акад. на наукитѣ), сѫ прибавени още двама български светци: 1) св. Георги Софийски, „другъ" или най-нови, за когото сѫ почерпени сведения отъ житието на св. Николай Софийски, и 2) св. Йоанъ Нови. Така българскитѣ светци въ новия преписъ сѫ вече 31 и толкова минаватъ въ преписитѣ, направени отъ тоя новъ Софрониевъ рѫкописъ, като Кованлъшкия отъ 1783 г., Еленския отъ 1784 г. и др.

 

 

186

 

Последниятъ поменатъ светецъ — св. Йоанъ Нови — е билъ родомъ отъ Солунско и е пострадалъ въ Цариградъ отъ турцитѣ въ началото на XVI в. (1514 г.). Всичко, което се казва за него въ тоя Софрониевъ рѫкописъ, е следното:

 

(Срв. Ст. Романски, Новъ Софрониевъ преписъ и пр., стр. XV и 128).

 

 

До колкото ми е известно, на тоя български светецъ, по произходъ отъ Македония, не е обърнато внимание въ българската историческа литература, ако и съответното мѣсто да е възпроизведено и въ отдавна познати и достѫпни преписи на Паисиевата история, като Кованлъшкия, Еленския и др. по-нови. Той не е отбелязанъ и въ „Български старини отъ Македония" на проф. Йорд. Ивановъ.

 

Отъ где е почерпалъ Софроний сведенията си за тоя светецъ, остава да се издири.

 

[Back to Index]