15. Изследвачи и изследвания върху македонскитѣ говори
(Историко-библиографиченъ прегледъ)
Отъ Кирилъ Младеновъ
Македонскитѣ говори привлѣкоха вниманието на учения свѣтъ почти едновременно съ зараждането на славянската филология. Още първитѣ представители на тази наука догаждаха, че познаването на говоритѣ въ родината на първитѣ учители на славянството, св. Кирилъ и Методий, ще хвърли голѣма свѣтлина върху редицата най-сѫществени въпроси въ славянската филология. Особено пъкъ следъ като рускиятъ славистъ A. X. Востоковъ въ своето съчинение „Разсужденіе о славянскомъ языкѣ" отъ 1820 г. откри носовото произношение на двата юса въ старобългарския езикъ, а по-сетнешнитѣ изследвания потвърдиха, че, освенъ въ полския езикъ, живи примѣри на запазени следи отъ носовость има и въ нѣкои македонски говори, къмъ тия последнитѣ се обърна особено внимание. Отъ друга страна политическата сѫдба на Македония и спороветѣ около езиковата принадлежность на македонскитѣ говори е друга една причина да се правятъ специални изследвания върху тѣхъ отъ наши и чужди учени, По този начинъ около македонскитѣ говори се създаде обширна литература отъ научни, полемични, па дори и шовинистични съчинения. [1]
Всичко това до голѣма степень говори за трудната задача, която се възлага на оня, който би се заелъ да направи едно пълно и обстойно изложение върху изследвачитѣ и изследванията на македонскитѣ говори. За да не се увеличи обемътъ на работата, отбѣгвалъ съмъ да се спирамъ по-обширно върху мнозина изследвачи, особено онѣзи, които не сѫ
1. Работитѣ върху македонскитѣ говори и обнародванитѣ диалектологични материали отъ Македония сѫ посочени до 1905 год. у Мария Маждракова, Библиографиченъ прсгледъ на обнародванитѣ материали и изследвания по българската диалектология, въ Изв. на Сем. по слав. фил. за 1904-1905, София 1905, стр. 141—172, и до 1910 г. у Христо Герчевъ, Погледъ върху развоя на българската диалектология (Историко-библиографиченъ ирегледъ), пакъ тамъ, кн. III (1911), стр. 607-675. Специално диалектологичнитѣ материали, доколкото сѫ обнародваии до 1936 год. отъ разни области и села въ Македония, могатъ да се намѣрятъ отбелязани s. v. у Стойко Стойковъ, Показалецъ на обнародванитѣ материали по българска диалектология. СбБАН. XXXI (1937), 141 стр.
164
оставили значителни следи въ историята на славянската филология, както и онѣзи, които, ако и известни, малко сѫ работили въ областьта на македонската диалектология.
Въ 1822 г. пръвъ сърбинътъ Вукъ Стефановичъ Кaраджичъ въ своя „Додатак" [1] обнародва нѣколко народни пѣсни отъ Разлогъ. Възъ основа на тия пѣсни и нѣколко други образци отъ македонски говори Караджичъ изтъкна главнитѣ особености на българския езикъ или по-скоро на македонския диалектъ. Но истинската заслуга на пръвъ изследвачъ на македонскитѣ говори се пада на В. И. Григоровичъ.
Викторъ Ив. Григоровичъ е руски ученъ, който, следъ като въ 1839 г. става преподаватель по гръцки езикъ въ Казанския университетъ, увлѣченъ въ изучването на славянския свѣтъ, издава въ 1842 г. дисертацията си „Опытъ изложенія литературы Словенъ въ ея главнѣйшихъ эпохахъ" и пръвъ заема катедрата по славянскитѣ езици въ тоя университетъ, създадена възъ основа на Университетския уставъ отъ 1835 год. при всѣки отъ сѫществуващитѣ тогава руски университети: Петроградъ, Москва, Харковъ и Казанъ. Своята професорска дейность той започва въ Казанъ отъ 1843 г., a после отива въ Новоросийския университетъ въ Одеса, гдето остава до края на живота си (1876 г.).
На 1844 г. Григоровичъ предприема пѫтуване изъ Европейска Турция, като посещава България и Света-гора, все мѣста, чиято история е тѣсно свързана съ историята на старата славянска писменость. Като последица отъ това негово пѫтуване се явява въ 1848 г. единъ пъленъ съ любопитни сведения очеркъ върху Пѫтуването му по европейска Турция. [2]
За пръвъ пѫть тукъ се посочватъ главнитѣ белези на българския народенъ езикъ. Григоровичъ пръвъ раздѣля цѣлата българска говорна область на две половини: източна и западна. Западната половина обема цѣла Македония до Доспатскитѣ планини (Родопитѣ) и на северъ до Видинъ. Като отличителеиъ признакъ между източната и западна половина е взето произношението на ѣ. Отъ другитѣ особености на българския езикъ обаче се виждатъ общитѣ белези, които свръзватъ говоритѣ въ дветѣ половини. Освенъ общитѣ белези на македонскитѣ говори, Григоровичъ срѣща и различия въ тѣхъ. При това той за пръвъ пѫть извести на учения свѣтъ, че сѫществуватъ следи отъ носовки въ нѣкои отъ тия говори: „Болгаре на югъ отъ Битоля и Охридскаго озера, въ
1. Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечија, с особитим огледима Бугарског језика. У Бечу 1822, стр. 33-54; срв. и Скупљени граматички и полемични списи Вука Стеф. Карађиha, кн. II, Београд 1894-1895, стр. 217-240.
2. Очеркъ ученаго путешествія по Европейской Турціи. Казань 1848;. 2 изд.: Очеркъ путешествія по Европейской Турціи. Москва 1877.
165
Корчѣ, Бобоштицѣ сохранили въ нѣкоторыхъ словахъ полный ринезмъ, такъ въ словѣ мъндръ (mendr) и въ привѣтствіи: да бѫдешь живъ (да bądeš živ) слышалъ я самъ этотъ звукъ" (1 изд., стр. 196).
Нѣколко години по-късно известието на Григоровича, че въ Македония има запазени въ нѣкои случаи следи отъ носово произношение се потвърди и отъ други. И поради голѣмото значение, което имаха тия известия за славянската филология — едно, като доказателство, че действително въ старобългарския езикъ ѫ и ѧ сѫ имали иосово произношение, и второ, че точно езикътъ, който ce е говорилъ въ южна Македония, е легналъ въ основата на създадения отъ Кирила и Методия писменъ езикъ, — тѣ станаха предметъ на живъ интересъ всрѣдъ славистичнитѣ срѣди.
Въ 1863 г. въ цариградския български вестникъ „Съвѣтникъ" (брой 29) бѣ обнародвана една дописка отъ с. Висока (Лагадинско), въ която се изброяватъ редица думи съ явни следи отъ старъ носовъ изговоръ, като самата редакция забелязва тая важна особеность. Сѫщата дописка бѣ препечатана отъ професора по слав. филология въ Прага М. Xатала, който написа и статия „О nosnih samoglasili u bugarštini u obće i napose u novoj", помѣстена въ хърватското списание „Knjizevnik" отъ 1865 г. (год. II, стр. 461—476). Най-голѣмиятъ славистъ отъ онова време, Францъ Миклошичъ, привържешкъ и защитникъ на теорията за панонския произходъ на кирилометодиевския езикъ, се усъмни въ това, въ македонскитѣ говори може да има запазени случаи съ следи отъ носови гласыи, и заяви, че ще смѣта това за мистификация на нѣкой патриотъ, докато не го увѣрятъ достовѣрни лица. [1] По сѫщия въпросъ писа и В. Ягичъ, който въ 1877 г. реферува въ своя „Архивъ" върху известията по въпроса за ринезма въ новобългарския езикъ, като изтъкна и голѣмата важность на по-нататъшнитѣ издирвания и самъ даде нѣкои записани отъ него въ Цариградъ примѣри отъ единъ българинъ отъ с. Команичево, Костурско. [2] Около тази особеность се натрупа постепенно доста обширна литература. [3]
Наредъ съ носовкитѣ бидоха подложени на проучване и нѣкои други особености въ македонскитѣ говори и въпроси, свързани съ тѣхъ.
Така въ свръзка съ въпроса за българския книжовенъ зикъ, въ 1858 г., архимандритъ Пaртений Зографски, роденъ на 1818 г. въ Галичникгь, изтъква, че македонското
1. Altslovenische Formenlehre in Paradigmen. Wien 1874, стр. XXIII —XXIV.
2. Zur Frage über den Rhinesmus im Neubulgarischen. Archiv f. sl. phil. II (1877), 399-400.
3. Вж. пълна библиография y Л. Милетичъ, „Арнаутитѣ" въ Силистренско и следи отъ носовки въ тѣхния езикъ. ПСп. LXI (1900), 623—666; А. П. Стоиловъ, Остатъци отъ назализъма въ Солунскитѣ села Зарово и Висока. ПСп. LXI, 703—712; Iord. Ivanov, Un parler bulgare arhaïque. Revus des etudes slaves II (1922), 86—103.
166
наречие не трѣбва да бѫде изключено отъ „общиотъ писменъ езикъ", като при това прави и единъ прегледъ на особеноститѣ на своя роденъ говоръ. [1]
Подложи се на разглеждане и въпросътъ за народностната принадлежность на македонското славянско население или, по-специално, езиковата принадлежность на македонскитѣ славянски говори. Въ 1886 г. И. С. Ястребовъ, руски консулъ, по-рано въ Призренъ, а после въ Солунъ, издаде свой трудъ върху обичаитѣ и пѣснитѣ на така нареченитѣ отъ него турски сърби въ Ипекъ (Печъ) и Дебъръ. [2] Не само въ заглавието на книгата, но и въ предговора къмъ пѣснитѣ авторътъ изтъква, че македонскитѣ славяни сѫ сърби. Своето твърдение Ястребовъ подкрепя съ обстоятелството, че въ македонскитѣ говори сѫществуватъ, споредъ него, характернитѣ за сръбския консонантизъмъ ћ и ђ и мекитѣ съгласни љ и њ. Що се отнася до характерния за българския езикъ задпоставенъ членъ, който се употрѣбя отъ славянското население въ Македония, то „это — казва Ястребовъ — не членъ, а указательное, сокращенное мѣстоименіе для большей выразительности понятія" (II изд. 1889, стр. XXIII). Този сборникъ бѣ остро разкритикуванъ отъ М. Дриновъ [3] и Д. Матовъ. [4] Освенъ тѣзи двама български учени и изследвачи на мак. говори, заблужденията на Ястребова бидоха строго осѫдени и въ списанието „Русскій филологическій вѣстиикъ", Варшава, редактирано отъ професоръ А. И. Смирновъ, гдето въ заключение се казва: „Едва ли не главною причиною того, что Дебряне показались ему Сербами, было съ одной стороны полное незнакомство его съ языкомъ болгарскимъ и его исторіею (при хорошемъ знаніи сербскаго и полномъ отсутствіи филологическаго образованія), съ другой его дружба съ горячими сербскими патріотами — . . .” (т. XXII, 1889 г., стр. 310).
Поменатиятъ нашъ голѣмъ ученъ и книжовникъ проф. Мaринъ Дриновъ обнародва въ 1876 г., въ браилското Период. списание, едно съобщение за отражението на носовкитѣ въ Костурския говоръ. [5] Доброто му познаване на македонскитѣ говори се вижда особено отъ неговото възражение противъ твърденията на Ястребовъ. [6] Тукъ той посочи, че македонскитѣ славяни не произнасятъ езичнозѫбнитѣ палатали к' г' като
1. Мисли за болгарскіи-отъ ѧзикъ, въ сп. Блъгарскы книжици, ч. І, (Цариградъ 1858), стр. 35—40.
2. Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ. С.-Петербургъ 1886.
3. Вж. по-долу забел. 6.
4. Вж. по-долу стр. 168.
5. Важна особеность въ Костурския говоръ. ПСп. кн. XI—XII, Браила 1876, стр. 163.
6. Нѣсколько словъ объ языкѣ, народныхъ пѣсняхъ и обычаяхъ дебрскихъ славянъ. С.-Петербургъ 1888; препечатано въ Съчинения на М. С. Дринова, т. II, София 1911, стр. 366—424.
167
сръбскитѣ ћ и ђ. Дриновъ пише именно, че съ съжаление се спира на неизправноститѣ въ езика на пѣснитѣ, записани отъ Ястребовъ. Полугласнитѣ ъ и ь преминаватъ не въ а, както въ сръбски, а въ о и е, които може да се смѣтатъ за общобългарски замѣни на тия полугласни. За ѫ въ дебърскитѣ говори има „три замѣни: a, о, е”. Рѣдко, и то подъ сръбско влияние, се срѣща замѣна съ у, но такива случаи се срѣщатъ и въ други български говори (стр. 10-13; срв. Съчинения т. II, 374-377).
Въ 1885 г. и А. Теодоровъ, сетнешниятъ професоръ А. Теодоровъ-Баланъ, въ Период. списание, София, обнародва статия, която се отнася до нѣкои особености въ говора на с. Висока, Лагадинско. [1] За тая си статия авторътъ е използувалъ едно писмо отъ нѣкой си ученикъ Тенчевъ отъ поменатото село. Въ писмото личатъ, освенъ „носнитѣ купове" ън, ен, и нѣкои особени синтактични съчетания: колко парѫ, много жена. Теодоровъ е на мнение, че тази последната особеность представя родителенъ падежъ мн. ч. отъ староб. паръ, женъ. Въ сѫщата година и Кузма Шапкаревъ обнародва статия за следитѣ отъ носовото произношение на ѫ и ѧ въ Македония, въ която се изразява, че отъ Костуръ до Сѣръ тия следи непрекѫснато сѫществуватъ. [2] Около това време сѫщо Атанасъ П. Шоповъ издаде книжка подъ насловъ „Народностьта на македонцитѣ", Пловдивъ 1888, въ която изтъква близостьта на македонскитѣ наречия съ българския езикъ (стр. 30—33).
За опознаването съ архаичнитѣ особености на македонскитѣ говори и изясняване редица заблуждения на сръбски учени и тѣхни поддръжници голѣми сѫ заслугитѣ на Димитъръ Матовъ. Роденъ въ гр. Велесъ на 1864 г., основното си образование е добилъ той въ родния си градъ, следъ което отишелъ въ Русия и постѫпилъ ученикъ въ Харковската гимназия, а сетне следвалъ славянска филология въ Харковския университетъ, гдето слушалъ лекции при професоритѣ Потебня и М. Дриновъ. Въ 1888 г. Матовъ станалъ учитель въ българската гимназия „Св. Кирилъ и Методий" въ Солунъ, гдето се заелъ, между другото, да брани съ научни срѣдства правата на българитѣ въ Македония. Отъ Солунъ се появяватъ и неговитѣ първи филологически опити. Следъ двугодишно учителствуване той заминалъ въ 1890 г. за Виена, гдето работилъ усръдно въ Славяиския семинаръ подъ рѫководството на проф. В. Ягичъ. На другата година отишелъ въ Лайпцигь да слуша лекциитѣ на проф. А. Лескинъ. Когато на 1892 г. се върналъ наново въ България, той станалъ доцентъ въ Висшето, тогава, училище въ София.
1. Единъ приносъ къмъ височкия говоръ. ПСп. КІІ. XV, София 1885, стр. 401—410.
2. Две думи върху носовото произношение на ѧ и ѫ въ българското наречие. ПСп. кн. XIX-XX, София 1885, стр. 257—258.
168
Подиръ нѣколко години обаче, поради разклатено здраве, напустналъ преподаванията си, за да отиде на лѣчение въ Германия, въ градъ Дрезденъ, гдето умрѣлъ на 15 септемврий 1896 г. [1]
Въпрѣки краткия си животъ — той починалъ много младъ, само 32 годишенъ,—Д. Матовъ е оставилъ голѣмо книжовно наследство. [2] Статиитѣ му сѫ печатани главно въ „Книжици за прочить" (Солунъ), „Български прегледъ" (София) и „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина" (София), на който той отъ 1892 г. е уредникъ, заедно съ д-ръ Ив. Д. Шишмановъ.
Първа негова статия, която се отнася до македонскитѣ говори и представя цененъ приносъ къмъ въпроса за назализма въ Македония, е статията върху остатъцитѣ отъ носовость въ Костурския говоръ, обнародвана на 1889 г. въ първата книжка на списание „Книжици за прочить" [3]. Наскоро излѣзла и статията му върху историята на новобългарската граматика, [4] съ която се досѣгаше въпросътъ за ударението въ македонскитѣ говори. По-късно въ друга статия той отхвърли нѣкои отъ своитѣ предположения. [5] Появи се и единъ кратъкъ прегледъ на говора на българското село Киречкьой, Сѣрско [6]. Характерно е, че този говоръ притежава ятово произношение за ѣ, а сѫщо и една отъ свойщинитѣ на говоритѣ около долното течение на р. Вардаръ, именно елизия на гласнитѣ въ неударени срички. Споредъ Матовъ тази свойщина се дължи на бързото говорене отъ страна на киречкьойци. На 1892 г. бѣ обнародванъ и единъ неговъ приносъ къмъ българския речникъ [7]. Оть увода му къмъ тоя приносъ е важно да се отбележи, че самъ Матовъ въ родния си говоръ е слушалъ продължителенъ изговоръ на гласната въ глаголнитѣ форми отъ 1 л. мн. ч. аористъ и инперфектъ — паднāме, довогьāме — и предполага, че това ā ce е получило отъ ах, следъ изпадането на х предъ съгласни.
Най-голѣмо значение за македонската диалектология изобщо има научно-полемичната статия на Матова „Кратка разправия по етнографията на Македония", [8] обнародвана на 1890 г. въ отговоръ на писаното отъ Ястребовъ, П. Драгановъ и Новаковичъ.
1. Ив. Д. Шишмановъ, Д. Матовъ (некрологь). БПр. год. III, кн. IX-X, София 1893, стр. 288—296.
2. Вж. Л. Милетичъ, Димитъръ Матовъ. 1. Книжовната дейность на Матова БПр. год. III, кн. XI, София 1896, стр. 55—75.
3. Остатъци отъ звуковетѣ ъм, ън, ем, ен въ Костурския говоръ. Книжици за прочить г. I (Солунъ 1889), т. 1, стр. 17—26.
4. За историята на новобългарската граматика. Осмий годишенъ отчетъ на бълг. Солунска гимназия (1889), стр. 1—31.
5. Вж. рецензията върху Dr Leonhard Masing, Zur Laut- und Accentlehre der macedonischen Dialecte. Arch. f. sl. Phil. XIV (1892), стр. 135.
6. Киречкьойскиятъ говоръ. Книжици за прочитъ г. I, кн. 2, стр. 40-48.
7. Къмъ българския речникъ. СбНУ. кн. VII, 1892, стр. 448—483.
8. ПСп. кн. XXXIV (1890), стр. 425—474, и кн. XXXV, стр. 674—717.
169
Известно е, че още М. Дриновъ бѣ далъ критиченъ отзивъ за първото издание на сборника на Ястребовъ. Д. Матовъ разглежда второто издание, въ което авторътъ билъ ужъ направилъ известни поправки и допълнения, а едновременно съ това и работитѣ на Драгановъ и Новаковичъ.
Петъръ Д. Драгановъ е българинъ отъ Бесарабия, който е учителствувалъ три години въ Българската гимназия въ Солунъ, гдето се е запозналъ съ македонскитѣ говори главно посрѣдствомъ ученицитѣ отъ сѫщата гимназия. Въ 1888 г. той обнародналъ своя статия върху носовитѣ звукове въ така нареченитѣ отъ него „македонско-славянски и български говори" [1]. Въ сѫщата 1888 г. той обнародва и нѣколко статии въ „Извѣстія Славянскаго благотворительнаго общества" въ С. Петербургъ, съ които се намѣсва въ разпрата за народностната принадлежность на македонскитѣ славяни. Въ подкрепа на своитѣ мнения той често прибѣгва до данни отъ езика, като твърди, че македонскитѣ к' г' сѫ еднакви съ сръбскитѣ ћ ђ. Както се вижда и отъ неговия „Македонско-славянски сбориикъ съ народни пѣсни изъ Македония" [2], Драгановъ смѣта, че македонското славянско население представя отдѣлна народность.
Стоянъ Новаковичъ е пъкъ сърбинъ, роденъ въ Шабацъ на 1842 г. и починалъ въ Нишъ на 1915 г. Известенъ е като ученъ историкъ и като държавбикъ. Особено сѫ познати неговитѣ издания па стари сръбски исторически паметници. Занимавалъ се е обаче и съ фолклорни и по-специално езикови въпроси. Далъ е нѣколко статии и за македонскитѣ диалекти въ Ягичевия „Архивъ" [3].
Въ 1889 г. е излѣзълъ въ изданията на Срьбската академия обширниятъ трудъ на Новаковича „ђ и ћ у македонским народним дијалектима" [4], въ който авторьтъ се опитва да докаже, че типичнитѣ за сръбския езикъ звукове ћ ђ се намиратъ въ всички македонски говори, които обхващатъ областитѣ на югъ до Костуръ, на изтокъ до Кукушъ, и се изговарятъ правилно намѣсто шт жд. Като область на своитѣ наблюдения Новаковичъ е взелъ Прилепско-Велешкия говоръ: въ отдѣлна статия той опредѣля обсега на този говоръ и неговитѣ характеристични особености [5].
1. Носовые гласные звуки въ современныхъ македонославянскихъ и болгарскихъ говорахъ. Русскій филолог. вѣстникъ XIX (Варшава 1888), стр. 1—25.
2. Срв. рецензията на Д. Матовъ въ СбНУ. XI. Книжовенъ отдѣлъ, стр. 13—23.
3. St. Novaković, Ein Beitrag zur Kunde der macedonischen Dialecte. — Der Dialect von Veles-Prilep. Arch. f. sl. Ph. XII (1890), стр. 78—82; Beiträge zur Erforschung der macedonischen Dialecte. Arch. f. sl. Ph. XV (1893), стр. 37-45; вж. рецензии отъ Л. Милетичъ въ МПр. г. I, кн. 4, стр. 216.
4. Глас Ср. краљ. ак., XII, Београд 1889, 53 стр.; срв. рец. отъ V. Oblak въ Arch. f. sl. Ph. XII (1890), стр. 571—574.
5. Вж. по-горе заб. 3.
170
Въ своята критична статия, гдето е разгледалъ и тая работа на Новаковача, Д. Матовъ е показалъ научнитѣ си познания върху македонскитѣ говори. За спорнитѣ звукове h и ђ той изтъква, че славиститѣ винаги сѫ различавали мак. к' г' отъ сръбскитѣ ћ ђ, съ изключение на Миклошичъ, който още е нѣмалъ ясна представа за това. Сетне той доказва звукофизиологичната разлика, винаги добре схващана отъ внимателнитѣ наблюдатели, между тия звукове и ћ и ђ, които сѫ „шипещи" звукове, защото при изговора имъ струята въздухъ минава презъ горнитѣ зѫби, о които се удря, та само една часть отъ нея минава между горнитѣ и долнитѣ зѫби: като изречемъ меко т и до него ч, получаваме ћ, звукъ близъкъ до ч, а като изречемъ меко д и слѣто съ него ж, получаваме ђ, звукъ близъкъ до ж. Звуковетѣ к' г' не сѫ „шипещи" и се учленяватъ по-навѫтре до небцето (срв. стр. 451 сл.). По-сетнешнитѣ изследвания не само че потвърдиха това различно учленяване, но и доказаха северното произхождение на к' г', дошло въ македонскитѣ говори подъ сръбско влияние.
Тия сръбски твърдения бѣха опровергани и въ статията „Македонското наречие е българско, а не е сръбско" отъ С. Юриничъ, преведена отъ хърватски на български на 1894 г. [1]
Между това, явиха се и по-обширни изследвания върху македонскитѣ говори. Въ 1891 г. въ гр. Казанъ бѣ обнародванъ единъ твърде несполучливъ опитъ върху граматиката на западното българско наречие по сборника съ народни пѣсни отъ В. В. Качановски. Авторътъ на този опитъ Н. Тиховъ [2] е не само наклоненъ да вижда колкото е възможно повече сръбски свойщини въ македонскитѣ говори — напр. ручок за него е еднозначна съ рѫка и примѣръ за замѣстване на ѫ съ у, — но прави и редица явни грѣшки [3].
Появиха се отдѣлни статии и за удaрението въ македонскитѣ говори. Xристо Матовъ (псевд. Дримколовъ) обнародва въ 1893 г. статия върху ударението на Охридския, Стружкия, Ресенския, Дебърския, Битолския, Кичевския, Крушовския, Прилепския, Тетовския, Гостиварския, Скопския и Велешкия говоръ. [4]
Преди това още, въ 1891 г., и Leonhard Мasіng бѣ изследвалъ ударението въ македонскитѣ говори. [5] Въ 1893 г. се появи сѫщо една много занимателна неподписана статия за ударението въ Ресенския говоръ [6]. Пo други сведения се знае, че
1. Отп. отъ в. ІОгозападна България. София 1894, стр. ІІ + 49.
2. Очеркъ грамматики западно-болгарскаго нарѣчія по сборнику болгарскихъ пѣсенъ В В. Качановскаго. Казань 1891.
3. Вж. рецензията на С. Ив. Барутчиски въ ПСп. кн. XL, стр. 671-679.
4. Акцентовката на единъ обсегъ западно-български говори. СбНУ. кн. IX, стр. 391—408.
5. Zur Laut- und Accentlehre der macedonischen Dialecte. St. Petersburg 1891, стр. VII+146, срв. рецензията на Д. Матовъ въ Arch. f. sl. Phil. XIV (1892), стр. 131—136.
6. За ударението върху думитѣ въ ресенский говоръ отъ западномакедонското наречие. ПСп. кн. XLI—XLII, стр. 857—915.
171
авторътъ ѝ е Трайко Китанчевъ [1], роденъ на 1858 г. въ с. Подмочане, Ресенско. Китанчевъ предполага, че изгубването на падежнитѣ окончания е повлияло върху удареиието. За Ресенския говоръ ce е създалъ единъ общъ законъ, споредъ който ударението винаги пада на третата сричка отъ края на думата.
Появиха се и малки характеристики на говоритѣ въ отдѣлни селища. Въ 1892 год. такава характеристика направи Петко Кол. Гѫбювъ върху говора на с. Велмевци, Кичевско. [2] Въ 1894 г. пъкъ И. А. Шандаровъ даде описание на фонетиката на Щипския говоръ. [3] Н. Силяновъ обнародва статия върху редукцията на а въ Охридския и Тетовския говоръ. [4] Той има тази заслуга, че пръвъ забеляза тази особеность, свойствена главно на източнитѣ български говори. Къмъ тия статии трѣбва да отнесемъ и краткитѣ бележки подъ народнитѣ пѣсни отъ Македония, дадени отъ Т. Пѣйовъ още въ 1882 г. относно нѣкои фонетични особености въ Велешкия говоръ [5], и бележкитѣ на Ефремъ Карановъ, направени въ 1883 г. къмъ говора на Кратово. [6]
Особено мѣсто между изследвачитѣ на македонскитѣ говори заема В. Облакъ, чиито трудове и днесъ оставатъ най-важнитѣ изследвания по македонската диалектология.
Ватрославъ Облакъ е словенецъ, роденъ на 1864 г. въ гр. Целье (Сelј), Щирия. На 1886 г., следъ като завършилъ гимназия въ Загребъ, постѫпилъ студентъ въ Философския факултетъ въ Виена. Тукъ той станалъ любимъ ученикъ на В. Ягичъ, съ когото работилъ до края на живота си. Смъртьта заварила Облака като доцентъ по славянска филология въ университета въ Грацъ на 1896 г. [7]
Ако и да е починалъ твърде младъ, Ватрославъ Облакъ въ кратко време е успѣлъ да добие име на голѣмъ ученъ. [8] Специално за българската диалектология неговото значение е твърде голѣмо. Облакъ се обяви решително противъ Фр. Миклошичъ, който съ своя авторитетъ най-много подкрепяше предположението за панонския произходъ на кирилометодиевския езикъ. Облакъ се явява дълбоко убеденъ, че отечеството
1. Вж. Молеровъ, въ Изв. Слав. сем. 1904—5 г., стр. 173.
2. По говорътъ въ селото Велмевци, въ сп. Трудъ г. IV, Търново 1892, кн. 1, стр. 85-107.
3. Бележки по фонетиката на Щипския говоръ. СбНУ. кн. XI, стр. 586-590.
4. Редукция на звука а въ охридския и тетовския говори. СбМУ. кн. XI, стр. 582-585.
5. Народни пѣсни, въ ПСп. кн. III, Срѣдецъ 1882, стр. 180—187.
6. Народни пѣсни, въ ПСп. кн. V (Срѣдецъ 1883), стр. 122—123.
7. Вж. Д-ръ В. Облакъ (некрологъ), отъ Л. Милетичъ. БПр. г. III (189.5), кн. 4, стр. 154—155.
8. Вж. Б. М. Ляпуновъ, Д-ръ В. Облакъ. Критико-біографическій очеркъ. Харьковъ 1895; срв. рецензията на A. И. Стоиловъ въ БПр. г. III, кн. 12, стр. 141—143.
172
на този езикъ е Македония. Това свое твърдение той можа да подкрепи съ неоспорими данни, следъ като въ 1892 г., подпомогнатъ отъ Виенската академия на наукитѣ, можа да пѫтува въ Македония. Действително, неговата мисия въ Македония не била изпълнеиа до край, поради подозренията на турската власть, но все пакъ той, ако и за кѫсо време, успѣлъ добре да се запознае съ македонскитѣ говори. Последица отъ това пѫтуване се явява посмрътното негово съчинение „Македонски студии". [1] За българската принадлежность на македонското славянско население Облакъ се е изказвалъ и въ писмата си, и въ личнитѣ си срещи. [2]
Първи пѫть на 1894 г. Облакъ изложи резултатитѣ отъ своитѣ изследвания върху македонскитѣ говори въ една своя статия, като приносъ къмъ българската граматика. [3] Между другото, за носовостьта въ македонскитѣ говори тамъ се казва: 1) назалнитѣ гласни не сѫ запазени нигде като такива, a сѫ разложени на назалъ и съ единъ гласенъ елементъ отпреди, 2) носовостьта се е задържала само въ срѣдисловието, 3) въ всички примѣри съ носовость рефлекситѣ на ѫ ѧ се строго различаватъ и 4) носовостьта не е разширена въ цѣлостна и неразпокѫсана область — тя се срѣща въ крайния югъ на Македония съ центрове Сухо, при Солунъ, и Костуръ-Корча. Относно замѣната на ѫ изобщо въ македонскитѣ говори, той смѣта, че най-разпространениятъ му рефлексъ е ъ, по-малко — а, a о вм. ѫ има само въ Дебърско. Въ Кумановско пъкъ има у вм. ѫ; това показва, че този говоръ е преходенъ между български и сръбски. Сръбска черта въ македонскитѣ говори той вижда въ сѫществуването на слогообразуваще л̥ и р̥ въ Дебърско. По-сетнешнитѣ изследвачи отрекоха това негово предположение.
Своята тънка наблюдателность Облакъ показа въ споменатитѣ свои „Македонски студии", излѣзли подъ редакцията на Ягичъ. Тукъ сѫ разгледани три говора: 1) говорътъ на с. Сухо, 2) северносолунскиятъ говоръ на селата Вардаровци, Ново-село, Градоборъ, Бугариево и Ватилъкъ, и 3) говорътъ на селата Галичникъ, Кленье и Обоки, Дебърско. Говоритѣ на с. Сухо и дебърскитѣ села той е можалъ да проучи отъ люде, дошли наскоро въ Солунъ, а говора на северносолунскитѣ села е изследвалъ непосрѣдно на самото мѣсто. При все че поради подозрителностьта на турцитѣ, които въ всѣки чужденецъ виждали политически деятель, Облакъ е можалъ да престои въ Македония само четири месеца, той все пакъ е смогналъ да събере доста материали, като схване и всички тънкости въ произношенията. За означаването имъ дори си
1. Macedonische Sludien. Wien 1893; срв. рецензията на Б. Ц[онев]ъ, БПр. год. III, кн. 12, стр. 135—141.
2. Вж. Първи пѫть у Д-ръ Облака, отъ X., въ БПр. г. III, кн. 12, стр. 164-166.
3. Приносъ къмъ българската граматика. СбНУ. кн. XI, стр. 517—581.
173
съставилъ специална азбука отъ 17 гласни и 37 съгласни. Съ тия студии на Облака се уясниха редица любопитни явления въ българската диалектология, а най-важно е, че се потвърди македонскиятъ произходъ на езика на Кирилъ и Методий, който отъ самия Облакъ се нарича старобългарски (altbulgarisch). Облакъ тури край и на спороветѣ, че въ Македония има остатъци отъ старото произношение на ы. Досежно произношението на ѣ специално въ говора на с. Сухо той открива четири бои: 'ä, е ä, ë, е. Разликата зависи отъ положението, въ което се намира този вокаль. Въ описването на формалнитѣ особености не се съобщава нѣщо особено ново. Съчинението на Облака заслужено обърна вниманието на критиката. [1]
Следъ Облака нѣкои отъ Солунскитѣ села бѣха посетени отъ Антонъ попъ Стоиловъ. Той е по произходъ отъ Македония: роденъ е въ с. Лешко, Г.-Джумайско, на 1869 г.; срѣдното си образувание е получилъ въ Солунъ, a висше по славянска филология въ Висшето училище въ София, което свръшва на 1897 г.; известенъ е у насъ повече като фолклористъ. Смъртьта го сварва на 1928 г. като директоръ на Етнографския музей въ София. [2] Освенъ приноси изъ областьта на фолклора и единъ „Показалецъ на печатанитѣ презъ XIX в. български народни пѣсни", Стоиловъ ни е далъ и нѣколко статии по въпроси изъ македонската диалектология. На 1900 г. се появи статията му „На гости въ Зарово и Висока", въ която изнася нѣкои данни върху архаичнитѣ особености въ говора на тия две села. [3] Следъ това той изнесе свои наблюдения въ три статии: за рефлекситѣ отъ старобългарския изговоръ на ы, [4] за изговора на ѣ [5] и за остатъцитѣ отъ назализма въ с. Зарово и Висока. [6] Въ първата статия Стоиловъ забелязва, че въ селата Зарово и Висока има случаи съ ы = ъ и ы = ъ', въ втората съобщава, че ѣ има широко произношение, а въ третата статия, като говори за голѣмото значение на примѣритѣ съ запазена носовость за установяване родината на езика на Кирила и Методия, изброява всички записани отъ него подобни случаи. Тѣхъ той раздѣля на думи съ органическа носовость, въ които въ старобълг. езикъ имаме ѫ ѧ и думи съ неорганическа носовость — при които въ старобълг. езикъ
1. Вж. рец. на Л. Милетичъ въ Arch. f. slav. Ph. XX, стр. 578-604; В. Щепкинъ въ Изв. Отд. русск. яз. и слов. т. II (1897), кн. 1, стр. 216—231.
2. Вж. Изв. на Нар. етногр. музей г. VIII—IX, стр. 25—28.
3. Българска сбирка, г. VII, София 1900, кн. 10, стр. 632-649.
4. Рефлекси отъ старобългарския изговоръ на ъı въ новобългарскитѣ нарѣчия. ПСп. кн. LVIII, стр. 566-576.
5. Изговоръ на ѣ въ заровско висошкия говоръ (Лѫгадинско). СпБАН. кн. VIII, стр. 159-164.
6. Остатъци отъ назализъма въ Солунскитѣ села Зарово и Висока. ПСп. кн. LXI, стр. 703-712.
174
имаме другъ вокалъ. — Въ друга статия отъ Н. Т., появила се още въ 1891 г., се известява за изговора на ѣ въ Костурско. [1]
Освенъ тѣзи трудове, въ които се изтъква главно нѣкоя особеность на македонскитѣ говори, появиха се и по-систематични и цѣлостни изследвания на тия говори. Такива сѫ изследванията на Димитъръ Мирчевъ отъ 1901 и 1904 г. върху Кукушко-Воденския и върху Прилепския говоръ. [2] Върху Кукушко-Воденския говоръ или върху говоритѣ въ областьта на долни Вардаръ изобщо се явиха по-късно нови изследвания, които, заедно съ изследването на Мирчевъ, ще бѫдатъ разгледани по-долу. Въ второто си изследване Д. Мирчевъ опредѣля обсега на Прилепския говоръ — гр. Прилепъ заедно съ 113 села. По своитѣ особености, близки на Прилепския се явяватъ говоритѣ на Велешко, а особено на Битолско. Звукътъ о въ Прилепско се изговаря редуцирано. Но Мирчевъ се съмнява дали това се дължи на редукцията, защото и при ударено положение о въ нѣкои случаи се чува като у. Особено внимание е обърнато върху спорнитѣ к' г', които Новаковичъ (вж. по-горе) искаше да представи като сръбски ћ ђ. Авторътъ, който има тоя говоръ като роденъ, разправя, между друго, че е изучавалъ сръбски езикъ и винаги е билъ поправянъ при произнасянето на тия два консонанта.
На 1901 г. сърбинътъ Мих. Вукчевичъ даде едно описание на говора въ с. Киречкьой, [3] съ което се подкрепя становището на сръбскитѣ патриоти.
Наскоро се появиха два труда на единъ младъ познавачъ на македонскитѣ говори, Христо П. Стоиловъ, роденъ на 1879 г. въ с. Лешко, Горноджумайско, който, сѫщо като брата си A. П. Стоиловъ, се занимаваше преди всичко съ българския фолклоръ; той е починалъ на 1908 г. въ Пловдивъ. [4] Въ 1904 г. той обнародва изследване върху формитѣ и звуковетѣ въ Г.-Джумайския говоръ, [5] а въ 1905 г. друго върху ударенето въ сѫщия говоръ. [6] Този говоръ спада къмъ групата съ разносрично ударение, но нѣкои дълги думи въ него иматъ и вторично ударение.
Специално върху вторичното ударение въ съседния Разложки говоръ писа Д. Молеровъ, родомъ отъ Банско, който опредѣля употрѣбата на вторичното ударение така:
1. Произношението на вокала ѣ въ Костурско, въ в. Новини, Цариградъ-Пера 1891, г. II, бр. 4, стр. 3.
2. Бележки по кукушко-воденския говоръ. СбНУ. XVIII, стр. 426-470; Бележки по Прилепския говоръ. СбНУ. XX (статия 2), стр. 1-40.
3. Mih. Vukčević, Jezik и Kerečkom s udiljnim obzirom na opće maćedonizme. Rad Jugoslaveriske Akademije, кн. 145, стр. 105-157.
4. Биографични бележки за него вж. въ СбНУ. XXX, стр. 9-13.
5. Г.-Джумайски говоръ. СбНУ. XX (статия 3), стр. 1-20.
6. Ударението на Г.-Джумайския говоръ. Известия на Сем. по слав. филология за 1904-1905, стр. 183-216.
175
Разложкиятъ говоръ преди ударения слогъ може да търпи нѣколко неударени слога, но следъ ударения не може да търпи повече отъ единъ слогъ. [1] Вторичното ударение, споредъ Молеровъ, е дошло, за да даде по-голѣмо благозвучие на думитѣ.
Bсe по това време Лазаръ Димитровъ написа статия върху етнографията на своя роденъ край, Дебърско, съ огледъ и къмъ говора въ тоя край. [2] Ефтимъ Спространовъ пъкъ на 1901 год. даде описание върху говора въ гр. Охридъ. [3] Презъ 1907 г. излѣзоха две статии отъ Марко Григоровъ върху говора на малорѣканци (мияцитѣ) въ Дебърско. [4]
Всички изброени до тукъ изследвачи на македонскитѣ говори отдѣляха особено внимание върху ония тѣхни особености, които даваха поводъ на сръбскитѣ учени да подържагь, че тия говори сѫ повече близки до сръбския езикъ. Въ тия твърдения много далече отиде Александъръ Беличъ, сегашенъ професоръ въ Бѣлградския университетъ, който въ 1905 г. издаде голѣмъ трудъ върху диалектитѣ на източна и южна Сърбия, [5] въ чиито обсегъ включва и цѣла ссверна Македония. Излѣчение отъ тоя трудъ намираме въ излѣзлата на следната 1906 г. негова работа „Діалектологическая карта сербскаго языка". [6] Въ тия две съчинения се изтъква, че езикътъ на северна Македония — Кумановско и Кратовско — спада къмъ щокавския дѣлъ на сръбския езикъ, а въ срѣдна Македония има смѣшение на наречия. Сѫщитѣ твърдения Беличъ повтори въ отдѣла за езика на Македония въ своята книга „Сърби и българи въ балканския съюзъ", издадена въ 1913 год., [7] гдето се опитва да докаже, че тѣзи говори притежаватъ всички белези на сръбския езикъ. Що се отнася до членната форма въ македонскитѣ говори, то това е явление отъ XVI-XVII в. и се е развило подъ ромънско влияние. На 1919 год. Беличъ вече потрети тия свои твърдения, [8] но едва напоследъкъ изпълни едно свое обещание, че ще изследва по-специално една македонска говорна область. На 1936 г.
1. Вторичното ударение въ Разложкия говоръ. Изв. на Сем. по слав. филология за 1904-1905, стр. 173-182.
2. Кратки етнографски бележки за Дебърско съ огледъ къмъ говора въ тоя край. Изв. на Сем. по сл. филол. за 1904-1905, стр. 263-274.
3. По говора въ гр. Охридъ. СбНУ. XVIII, стр. 524-544.
4. Говорътъ на малорѣканцитѣ (мияцитѣ) въ Дебърско. Изв. на Сем. по сл. филол., кн. II, стр. 201-304; Критиченъ прегледъ на обнародванитѣ материали по малорѣканския (миячки) говоръ, все тамъ, стр. 445-470.
5. Дијалекти источне и јужне Србије. Србски дијалектолошки зборник 1. Београд 1905.
6. Статьи по славяновѣдѣнію, вып. II. С.-Петербургъ 1906, стр. 1—59.
7. Сербы и Болгары въ балканскомъ союзѣ. С.-Петербургъ 1913, стр. 56-63: „О языкѣ Македоніи".
8. La Macédoine. Paris-Barcelone 1919; вж. рецензията на Ст. Романски въ Мак. пр. г. I, кн. 4, стр. 122-139.
176
излѣзе неговиятъ трудъ върху Галичнишкия говоръ [1]. Въ увода къмъ него Беличъ повтаря своитѣ умувания върху произхода на македонскитѣ говори, а всички характерни черти въ споменатия говоръ сѫ разгледани твърде ненаучно и грубо тенденциозно. Това предизвика специална отрицателна преценка на неговата научна работа въ това отношение отъ проф. Л. Милетичъ. [2]
Между това, отдѣлни монографии на българи върху отдѣлни македонски говори продължаваха да излизатъ. Така въ 1911 г. бѣ обнародвано едно изследване върху Охридския говоръ отъ Мария Якимова, въ което мѣстото на този говоръ се опредѣля между говоритѣ съ опредѣлено третосрично ударение. [3]
Независимо отъ това, че на всѣка почти статия на сръбскитѣ учени досежно македонската диалектология бѣ по отдѣлно отговорено отъ наши учени, обстойно бѣха изтъкнати голѣмитѣ различия между македонскитѣ говори и сръбския езикъ отъ проф. Йорданъ Ивановъ въ съчинението му „Българитѣ въ Македония", издадено въ София на 1915 г. Кратъкъ отговоръ на първата работа на Белича (Дијалекти источне и јужне Србије) проф. Ивановъ бѣше далъ още на 1910 г., когато изтъкна, че не може да се говори за езикова цѣлина въ Скопско, Тетовско и Кратовско. [4] Въ споменатата книга „Българитѣ въ Македония" той въ специаленъ отдѣлъ за езика на македонскитѣ славяни (стр. LXVII—LXXIV) отговаря на труда на Белича отъ 1913 г. (Сербы и болгары въ балканскомъ союзѣ), както и на останалитѣ сръбски езиковеди и тѣхнитѣ поддръжници, които, безъ да разглеждатъ македонскитѣ говори въ тѣхната цѣлость, се залавятъ само за отдѣлни фонетически особености и изопачаватъ науката, за да служатъ на сръбскитѣ държавнически домогвания. По-важнитѣ отлики на македонскитѣ говори сѫ: задпоставениятъ членъ, изгубването на падежнитѣ форми, изгубването на старата форма за инфинитивъ, редовната замѣна на ъ съ ъ, a, о и на ь съ ъ или е и др., сир. все особености, чужди на сърбохърватския езикъ. На края проф. Ивановъ заключава, че, ако нѣкои македонски говори отразяватъ известни сръбски черти, то това се обяснява съ взаимното езиково влиямие вследствие на съседство. На 1922 г. сѫщиятъ даде и очеркъ върху говора на така нареченото „Богданско" (селата Сухо, Висока,
1. Галички дијалекат. Српски дијалектолошки зборник књ. VII. Београд. 1936; вж. рецензията на Л. Милетичъ въ Мак. пр. г. X, кн. 3-4, 1937, стр 181-196.
2. Проф. А. Беличъ продължава да изопачава науката. Макед. прегл. г. X, кн. 3-4, 1927, 51-60.
3. Охридскиятъ говоръ. Изв. на Сем. по сл. фил. кн. III, стр. 223-256.
4. Северозападнитѣ македонски говори, въ спис. Минало, г. I, кн. 1, София 1910, стр. 61—66.
177
Зарово), североизточно отъ Солунъ, въ което той известява за запазенъ краесловъ ъ въ този говоръ. [1]
Обсегътъ и разграничението на македонскитѣ говори бѣха твърде добре опредѣлени
отъ Андрей [Афанасий] М. Селищевъ. Този руски ученъ, професоръ въ Москва,
е втори следъ Ватрославъ Облакъ отъ по-новитѣ слависти, които посещаватъ
Македония. [2] Вниманието къмъ историята на българския езикъ у него се заражда
още докато е билъ студентъ въ Казанския университетъ. Въ 1914 г., на разноски на
сѫщия университетъ, той предприема научно пѫтуване въ България и отъ тукъ въ
Македония — Тетовско. Неговитѣ изследвания върху македонскитѣ диалекти сѫ
изложени въ два главни труда и нѣколко статии. Въ 1918 г. излѣзоха нсговитѣ
„Очерки по македонской діалектологіи" ч. I (Казань). Тази книга идваше да
разпръсне донейде и заблужденията на френския езиковедецъ А. Мейе (A. Meillet),
който въ сѫщата година издаде книга върху езицитѣ въ нова Европа
[3], въ която
бѣ казалъ, че въ сѫщность българскитѣ учители въ Македония сѫ упражнили силно
влияние, и това е дало поводъ на българитѣ да претендиратъ върху Македония.
Селищевъ нигде не се съмнява, че говоритѣ въ Македония сѫ български. Въ
изследването си той излиза отъ българскитѣ думи въ познатия Даниловъ
четириезиченъ речникъ (Λεξικὸν τετράγλωσσον), писанъ къмъ 1760—1770 г.
[4] Думитѣ отъ тоя речникъ сравнява съ думи отъ живитѣ говори. Така той намира
напр., че у само спорадично се срѣща като замѣна на ѫ, и смѣта, че
това се дължи на сръбско влияние. Подъ сѫщото влияние сѫ дошли и к' г',
защото въ мѣстата, гдето се срѣщатъ тия замѣстници на *tj и *dj, имаме мѣстни
имена съ шт жд. Изобщо въ цѣлата си работа той дава характеристика на
македонскитѣ говори, а на края раздѣля Македония въ диалектично отношение на две
групи: 1. Областьта на з, отъ р. Вардаръ и Черна между южнитѣ притоци на Черна,
Преспанското езеро и Охридското на югъ и югозападъ, западнитѣ предѣли на
Дебърско и Шарпланинско на сев.-западъ, Пологъ и Скопие; 2. Областьта на
югоизточнитѣ предѣли на Македония съ Кайлярско, Леринско, на изтокъ отъ р.
Черна, сетне областьта между Вардаръ и Струма, включително съ южната часть на
Кратовския окрѫгъ. Къмъ тази область той отнася и Костурския говоръ.
[5]
Отъ голѣмо значение за македонската диалектология е и втората книга на Селищевъ, „Полог и его болгарское население",
1. Un parler bulgare archaique. Revue des etudes slaves II. Paris 1922, 86—103.
2. Вж. за сѫдбата на Селищевъ Мак. пр. г. X, кн. 3—4, стр. 59.
3. Les langues dans l'Europe nouvelle. Paris 1918.
4. 3a него вж. Погорѣловъ въ СбБАН. кн. XVII; срв. по-долу стр. 179.
5. Вж. рецензията на Л. Милетичъ въ Мак. пр. г. I, кн. 4, стр. 95—100.
178
издание на Македонския наученъ институтъ въ София, 1929 г. Тукъ е разгледанъ и езикътъ на Горни и Долни Пологъ въ северозападна Македония. Близостьта на Пологъ съ Сърбия има за последица чувствителното сръбско влияние, което се изразява не само въ замѣнитѣ на ъ съ a и на ѫ съ у, но дори, ако и рѣдко, въ появата на мѣстоимението га за вин. п. ед. ч. На края и тукъ се дава характеристика на говора въ Долни и Горни Пологъ. Къмъ трудоветѣ на Селигцева върху македонската диалектология трѣбва да се отнесатъ още и статиитѣ му за говора на Скопско [1], говора на македонския народенъ будитель Хаджи Иоакимъ [2] и обширната статия, съ която отговаря на сръбскитѣ лингвисти. [3]
На 1921 г. бѣ обнародвана статия за Костурския говоръ отъ А. Кузовъ, който намира, че носовото произношение въ тоя говоръ е въ зависимость отъ съгласната, която идва следъ гласната. [4]
Най-добра свѣтлина върху говоритѣ въ югозападна Македония биде хвърлена обаче отъ проф. Андре Мазонъ.
Той (André Mazon) е френски славистъ, професоръ първомъ въ Щрасбургския университетъ, а после приемникъ на Луи Леже въ College de France въ Парижъ. Роденъ на 1881 г. и прекаралъ известно време въ Русия като лекторъ въ Харковския университетъ, той презъ време на войната и непосрѣдно следъ нея, презъ 1916 и 1920 г., посетилъ Македония, гдето е изследвалъ говора на Леринско и Костурско. Въ 1923 г. излѣзе неговиятъ трудъ върху този говоръ, придруженъ съ народописни материали. [5] Говоритѣ въ югозападна Македония бѣха останали недостатъчно изучени, пъкъ и нѣмаше изгледи да бѫдатъ изучени, защото гръцкото управление въ Македония се оказва по-сурово отъ турското до 1912 год., като забранява срещитѣ между чужденци и мѣстното българско население. Въ поменатия трудъ на проф. А. Мазонъ е разгледанъ говорътъ на селата Горно-Неволяни, Екши-су, Мокрени, Вишени, Жервени, Смърдешъ и гр. Леринъ, въ които българскиятъ езикъ е запазенъ и се говори, въпрѣки забраната на правителството. Говоритѣ на Леринско и Костурско сѫ свързани съ останалитѣ български говори въ Македония по общото изясняване на ероветѣ ъ (й) въ о и ь (ĭ) въ е, изгубването падежнитѣ форми и изразяването тѣхното значение съ предлози,
1. Говоры области Скопья. Мак. пр. г. VII, кн. 1, стр. 33—82.
2. Хаджи Иоаким и язык его книг. Мак. пр. г. ІХ, кн. 3-4, стр. 133-155, и г. X, кн. 1-2, стр. 128-142.
3. Македонская диалектология и сербские лингвисты. Мак. пр. г. IX, кн. 1, стр. 53-89; кн. 2, стр. 57-87; кн. 3-4, стр. 21-54.
4. Костурския говоръ. Изв. на Сем. по сл. ф. кн. IV, 1921, стр. 86-126.
5. Contes slaves de la Macédoine sudoccidentale. Paris 1923; вж. peцензия отъ Ст. Младеновъ, Мак. пр. г. I, кн. 1, стр. 101—123; А. Белић, Јужнословенски филолог IV, Београд 1924, 228—234.
179
и задпоставения членъ. Отъ източнобългарскитѣ говори тѣ се отличаватъ по произношението на ѣ като е. Въ Леринско не се срѣща носово произношение на ǫ ę, а въ Костурско долавя, че има леко носово приизношение на гласнитѣ ъ, о, е, и, съединени съ назалнитѣ консонанти т и п. Ударението въ сѫщитѣ говори е съ тенденция да се запази на втория слогъ отъ края на думата.
Следъ Мазонъ, въ 1924 г. за говоритѣ въ сѫщата область писа французинътъ А. Вайанъ. По нѣколко писма, писани съ гръцко писмо, авторътъ се опитва да направи характеристика на говора въ селата Нивица и Турия, Костурско. [1] На 1924 г. сърбинътъ М. Ивковић обнародва статия върху акцентнитѣ системи въ така нареченитѣ отъ него сръбскомакедонски говори [2]. Той намѣрилъ три системи: говори съ разносрично ударение, говори съ ограничено разносрично ударение и говори съ постоянно ударение. Преди това отъ него бѣ обнародвана и статия за отпадането на в въ западномакедонскитѣ говори. [3] Наскоро (1932—1934) се появиха нѣколко статии върху македонскитѣ говори и отъ другъ сръбски езиковедъ, ученикъ на проф. А. Белича, Миловой Павловичъ. Съ две свои статии, написани въ отговоръ на проф. Селищевъ по поводъ на неговата книга „Полог и его болгарское население", София 1929, той защищава щокавската принадлежность на говора въ Пологъ [4], а съ трета статия, която се отнася до Велешкия говоръ, опредѣля, че този говоръ по своитѣ особености (ѫ > у вм. ѫ > а, ьа вм. ъ > о, ь > е) спада къмъ срѣднощокавската сръбска езикова група. [5]
На 1925 год. професоръ В. А. Погорѣловъ направи прегледъ на българскитѣ думи въ четириезичния речникъ (Λεξικὸν τετράγλωσσον), писанъ отъ москополеца Данилъ. Българскитѣ думи сѫ взети, споредъ него, отъ говора на Битолско. Речникътъ въ сѫщность представя отдѣлни изречения, и това позволява да бѫдатъ проследени всички фонетични, граматични и синтактични особености. [6] На 1931 г. се появи едно кратко изследване върху Разложкия говоръ отъ
1. A. Vaillant, Les parlers de Nivica et Turia. Revue des etudes slaves IV, Paris 1924, стр. 53-66; вж. рецензията на Л. Милетичъ, М. пр. г. I, кн. 2, стр. 143-147.
2. Акцентски системи српско-македонских говора. Јужнословенски филолог, књ. II, Београд 1924, стр. 254-271, и књ. IV, стр. 46-71; вж. рецензията на Б. Цоневъ, Мак. пр. г. II, кн. 2, стр. 125-129.
3. М. Ivković, La chute du v dans les parlers de la Macédoine occidentale. Revue des etudes slaves II, Paris 1922, стр. 80-85.
4. O тетовском говору. Гласник Скопског научног друштва, књ. XI, Скопље 1932, стр. 169-178; Извештај о дијалекатском испитивању у Пологу и Срецкој, пакъ тамъ, кн. XII, 1933, стр. 253-254.
5. О велешком говору, пакъ тамъ, кн. XIII, 1934, стр. 141-157.
6. Даниловиятъ четиреезичникъ. СбБАН. кн. XVII, София 1925, стр. 1-48; вж. рецензията на Л. Милетичъ, Мак. пр. г. 1, кн. 4, стр. 104-108.
180
Никола Алексиевъ [1], споредъ когото този говоръ заема срѣдищно положение спрямо другитѣ български говори, понеже има редукция на гласнитѣ а и о.
Съ македонскитѣ говори се занима и д-ръ Густавъ Вайгандъ, професоръ въ Лайпцигъ. Той посетилъ Македония презъ 1887 и 1889 год., за да изучи езика и бита на аромънитѣ. Покрай това, той се е запозналъ и съ македонскитѣ български говори, чиито характерни особености изложи на 1924 г. въ специалния си трудъ, посветенъ на етнографията на Македония. [2] По-късно той обнародва и една рецензия върху работитѣ на А. Мазонъ и Т. Шултхайсъ. [3]
Появиха се и други цѣлостни характеристики на македонскитѣ говори. На 1932 г. въ Прага излѣзе единъ сборникъ съ народни умотворения по рѫкописитѣ на Стефанъ Верковичъ, издаденъ отъ двамата професори П. А. Лавровъ въ Ленинградъ и Й. Поливка въ Прага съ съдействието на професоръ Ст. Романски [4]. Лавровъ прави и едно подробно описание на говора, който стои въ основата на издаденитѣ приказки. Много отъ особеноститѣ въ този говоръ погрѣшно сѫ смѣтнати за сърбизми. [5]
Още въ 1901 г. Димитъръ Мирчевъ, както се спомена, бѣ обърналъ внимание върху говора на Кукушко и Воденско (СбНУ. кн. XVIII). Отъ едва страна тия говори сподѣлятъ особености, свойствени на западната българска область — произносъ на ѣ като е, а отъ друга страна притежаватъ свойщини, които ги поставятъ въ тѣсна връзка съ източнитѣ говори — редуцирането на вокалитѣ a, о, е и прегласа на а въ е: іèгне, чèша. Близъкъ по своитѣ особености на Кукушко-Воденския говоръ е Гевгелийскиятъ, разгледанъ на 1932 г. отъ Димитъръ Ивановъ. [6] Ивановъ е роденъ въ Гевгели и познава непосрѣдно езика и бита на населението въ този край. Още на 1931 година той бѣше обнародвалъ статия: „Ударението въ Гевгелийския говоръ". [7]
Обща характеристика на наречието по долни Вардаръ направи въ 1934 г. проф. Ст. Романски, и то възъ основа
1. Разложкиятъ говоръ. Мак. пр. г. VI, кн. 3, стр. 91-124.
2. Ethnographie von Makedonien, Leipzig 1924, съ специална глава : „Das makedonische Bulgarich”, стр. 67-76, вж. рецензията на проф. Ст. Романски, Мак. пр. г. I, кн. 3, стр. 111-118.
3. Neue Bücher zur Kenntnis der makedo-bulgarischen Mуndarten und eigene Beitрäge (Мazon, Tassilo Schultheis). Balkan-Archiv, Bd. IV, Leipzig 1928, стр. 95-103.
4. Lidové povidky jihomakedonské, v Praze 1932.
5. Вж. бележката на K. Мирчевъ, Мнимитѣ сърбизми въ южномакедонскитѣ приказки, издадени отъ проф. П. А. Лавровъ и проф. Й. Поливка. Мак. пр. г. IX, кн. 2, стр. 141-144.
6. Гевгелийскиятъ говоръ, София 1932. Издание на Македонския наученъ институтъ. — Вж. рец. отъ К. Мирчевъ въ Бълг. пр. (ред. Романски), г. II, кн. 1, стр. 135—138.
7. Вж. Известия на Сем. по слав. фил., кн. VII, стр. 447—457.
181
на материали изъ архивата на Ст. Верковичъ и по изнесенитѣ материали за говоритѣ на Кукушко, Воденско и Гевгелийско. Преди да се появи тая студия, проф. Ст. Романски въ нѣколко други статии е проявилъ своето внимание къмъ македонскитѣ говори. На 1925 год. Миловой Павловичъ, доцентъ въ университета въ Скопие, въ една статия за основната характеристика на народнитѣ говори въ „Јужна Србија" (така сърбитѣ наричатъ Македония) искаше да обясни изгубването на падежнитѣ форми въ тѣзи говори като последица на ромънско влияние. [1] Проф. Романски възрази, че никога ромънитѣ въ Македония не сѫ били толкова много, че да упражнятъ иѣкакво влияние върху езика на българското население. [2] На 1922 г. проф. Йор. Ивановъ (вж. по-горе, стр. 176), извести, че въ Богданско е спазенъ изговорътъ на ъ въ края на прилагателнитѣ имена и причастията, които свръшватъ на две или три съгласни, като обясняваше, че това се дължи на мѫчното произнасяне две и повече съгласни, безъ да следва нѣкоя гласна въ тѣхна подкрепа. Проф. Милетичъ изтъкна още една причина. Въ тия говори ъı се произнася редуцирано като ъ и отъ тамъ допустна, че по аналогия се е запазилъ навикъ да се произнася ъ въ посоченитѣ случаи. [3] Проф. Романски на 1926 г. съвършено отрече обясненията на проф. Ивановъ. Той обосновано доказа, че ъ идва отъ редуцирано ъı въ края на сложнитѣ прилагателни форми и причастията. Ако задържането се дължи на натрупването на съгласни, то такова явление би трѣбвало да се наблюдава и въ края на сѫществителнитѣ. [4] Това мнение бѣ възприето и отъ проф. Милетичъ. [5] Въ 1928 г. проф. Романски обнародва нѣколко приказки и пѣсни изъ сбирката на известния събирачъ на народописни материали въ Македония Ст. Верковичъ. Обнародванитѣ материали сѫ придружени отъ по единъ прегледъ върху езика, на който сѫ писани. Първо се появи кратъкъ прегледъ на езика на две приказки отъ Солунско. [6] Последваха бележки върху езика на нѣколко пѣсни изъ Солунско, записани съ гръцко писмо. [7] Най-после последва другъ подобенъ прегледъ [8] на езика на български приказки отъ Македония
1. Скопље и Јужна Србија. [Сборникъ]. Издање Професорског друштва. Београд 1925.
2. Вж. Мак. пр. г. II, кн. 2, стр. 117—124.
3. Мак. пр. г. I, кн. 3, стр. 119—121.
4. Мними остатъци отъ краесловенъ еръ въ единъ български говоръ въ Македония. Мак. пр. г. III, кн. 1. стр. 23-32.
5. Мак. пр., г. IX, кн. 3-4, стр. 182.
6. Две приказки отъ Солунско изъ неиздадената сбирка на Ст. Верковичъ. Мак. пр. IV, кн. 1, стр. 139—148.
7. Български пѣсни съ гръцко писмо отъ Македония изъ архивата на Верковича. Мак. пр. г. IV. кн. 3, стр. 110—153.
8. Български приказки съ гръцко писмо отъ Македония изъ архивата на Верковича. Мак. пр. г. IV, кн. 4, стр. 107-120.
182
изъ архивата пакъ на Верковичъ, записани съ гръцко писмо, които по особеноститѣ на езика си не се отличаватъ отъ пѣснитѣ. Записанитѣ материали страдатъ отъ неудобството да се предаватъ съ гръцката азбука всички български звукове. Въ 1934 г. се появи вече и споменатата синтетична характеристика на Долновардарския говоръ. [1] Долновардарскиятъ говоръ обхваща областьтв между Гевгели на северъ, Кукушъ на изтокъ, Воденъ и Енидже-Вардаръ на югъ съ гр. Гумендже въ срѣдата. Единството въ говоритѣ на цѣлата область се представя отъ еднаквото редуциране на гласнитѣ a, о, е. Особено пълната редукция или елизията се явява като обединителна черта на цѣлата область. Има обаче и различия. Гевгелийскиятъ говоръ образува 1 л. ед. ч. сег. време съ завършекъ ум (ядум) и деепричастие съ к'и (сакàйк'и). По тия особености Гевгелийскиятъ говоръ се отличава отъ Воденския, гдето сѫщото глаголно окопчание е ъм, а причастието окончава на щимица (сакащимица). Сѫщественитѣ черти, които даватъ самостоятеленъ видъ на Долновардарския говоръ, сѫ: редукцията и елизията. Последната особеность засѣга предимно гласнитѣ подиръ ударение, вследствие на което той смѣта, че сѫществува стремежъ да се запази ударението на опредѣлено мѣсто. Така елизия се явява, когато думата нарастне съ известна сричка. Ясно се наблюдава това при членуването на думитѣ: жèна-жèн(а)та, крàва-крàв(а)та. Носовость въ Долновардарско нѣма. Приведенитѣ отъ Мирчевъ и Ивановъ примѣри сѫ или такива, гдето не е имало носовость (дзъмба — турска дума, рендзам — звукоподражателна дума), или се срѣщатъ само въ Воденско. Тия говори сѫ претърпѣли известно влияние отъ къмъ северъ, което се изразява въ появата на г' к' като застѫпници на *dj *tj *kt' въ нѣкои думи. Въ Кукушко обаче повече се срѣщатъ жд, шт.
Въ сѫщата година (1934) специално за особеноститѣ въ Гевгелийския говоръ писа и проф. Любомиръ Милетичъ. Спомена се вече (стр. 165), че още на 1900 год. отъ него бѣ обнародвана статия за така нареченитѣ „арнаути" въ Силистренско, които се оказватъ по потекло отъ Македония — Костурско [2]. Въ тѣхния говоръ се оказватъ много особености, които се срѣщатъ и въ говора на Костурско и Воденско. Въ 1920 г. проф. Л. Милетичъ издаде два български рѫкописа съ гръцко писмо, придружени съ прегледъ върху езика на рѫкописитѣ [3]. Вториятъ отъ тѣзи рѫкописи представя евангелие, писано презъ 1861 г. въ с. Търлисъ, Неврокопско. Говорътъ се опредѣля като принадлежащъ къмъ западнитѣ рупски
1. Долновардарскиятъ говоръ. Мак. пр. г. VIII, кн. I, стр. 99—140.
2. Арнаутитѣ въ Силистренско. ПСп. кн. LXI (1900), стр. 623-666.
3. Два български рѫкописа съ гръцко писмо. (Български старини кн. VI). София 1920.
183
говори или така наречения говоръ на Ропката (вж. отъ сѫщия Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache, Wien 1912, стр. 29). Поради неудобството да ce предаватъ съ гръцко писмо фонетичнитѣ тънкости въ българския говоръ, невъзможно е да се опредѣлятъ точно всички негови особености.
Въ 1925 г. проф. Л. Милетичъ обнародва рецензия върху единъ гръцки букваръ, предназначенъ да служи на децата въ Македония подъ гръцка власть. Букварътъ е озаглавенъ „Abecedar" (Ἐν Αθήναις, Τυποὶς Π. Δ. Σακελλαρίου, 1925) и,споредъ рецензента, e писанъ на битолско-леринско наречие. [1]
Върху Гевгелийския говоръ проф. Милетичъ по-специално писа за глаголното окончание ум, получено отъ ом, гдето о е изясненъ ъ или: плетѫ > плетъм > плетом > плетум, и за типичнитѣ му явления — елизия и редукция. За последнитѣ предполага, че сѫ дошли подъ влияние на ударението [2].
По тия важни въпроси по Долновардарския говоръ на 1936 г. писа още Георги Христовъ, който бѣ изследвалъ специално Кукушко-Дойранския говоръ [3]. Той намира, че при елизията изпусканитѣ гласни се надомѣстватъ чрезъ известно удължение на ударенатата гласна. Въ връзка съ това се явява и честата антиципация на палаталностьта — кон'-койн.
Съ говоритѣ пъкъ въ така нареченото Богданско се занима и полскиятъ проф. Мйечиславъ Малецки, който посетилъ Богданско презъ 1932 год. при твърде трудни условия. Неговитѣ изследвания бѣха изложени въ три статии — върху различието на говоритѣ въ Богданско [4], върху говора на село Сухо и с. Висока [5] и върху нѣкои особености въ македонскитѣ говори [6]. Като особено важно негово известие можемъ да изтъкнемъ, че той и въ тия говори открива вторично ударение въ думи, на които първичното ударение пада върху четвъртия слогъ отъ края на думата, едно явление, познато за Разложкия говоръ отъ статията на Молеровъ, а за говоритѣ въ Сѣрско отъ статиитѣ на проф. Романски. [7] Въ третата статия на Малецки, която се отнася до говора въ Костурско,
1. Нова латинска писменость за македонскитѣ българи подъ Гърция. Мак. пр. г. I, кн. 5-6, стр. 229-232.
2. Къмъ особеноститѣ на Гевгелийския говоръ. Мак. пр. г. VIII, кн. 2. стр. 51-71.
3. По-забележителни особености на Кукушко-Дойранския говоръ. Мак. пр. г. X, кн. 1-2, стр. 103-128.
4. Mieczysław Małecki, О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.-wschodniej Macedonji. Lud Słowiański, Krakow 1933, т. III, 1, dział A, стр. 90-130.
5. Mieczysław Małecki, Dwie gwary macedońskie. (Suclie i Wysoka w Soluńskiem). Część I. Teksty. „Bibljoteka Ludu Słowiańskiégo", № 2. Kraköw 1934, стр. 90; вж. рецензията на Л. Милетичъ, Мак. пр. год. IX, кн. 3-4, стр. 177-184. Cęść II: Słownik. Krakow 1936.
6. Mieczysław Małecki, Drobiazgi z Macedonji. Lud Słowiański, III, 2 dzał A. Dialektologja. Kraków 1934, стр. 266-287, 323-325; вж. рец. на Л. Милетичъ, Мак. пр. X, кн. 1 и 2, 198-201.
7. Вж. Мак. пр, г. IV, кн. 3, стр. 119, и кн. 4, стр. 112.
184
се изтъкватъ примѣри съ носовость, несъгласни съ твърдението на Кузовъ за носовость само предъ звучни съгласни.
Въ 1936 г. излѣзе едно обширно изследване върху Неврокопския говоръ отъ Кирилъ Мирчевъ, доцентъ по слав. филология въ Софийския университетъ. Първата негова работа по македонскитѣ говори, отъ 1932 г., има за предметъ единъ български сборникъ съ гръцки букви на езика на неврокопскитѣ българи [1]. Тогава бѣ печатана и статия за следитѣ отъ назализъмъ въ срѣдномакедонскитѣ говори [2]. Все въ списанието „Македонски прегледъ" последваха статиитѣ: „Приносъ къмъ словара на неврокопското наречие", [3] „Предлозитѣ въ и съ въ македонскитѣ говори", [4] „Едно рѫкописно сборниче на централно македонско наречие отъ срѣдата на миналия вѣкъ", [5] „Изяснение на коренно ь въ Неврокопския говоръ" [6], а на 1935 г. се появи статията „Мнимъ генетиченъ дуализъмъ въ македонскитѣ говори" [7], съ която отговаря на реферата на Г. Ружичичъ, който на Втория международенъ конгресъ на славиститѣ въ Варшава на 1934 г. е застѫпвалъ мнението, че въ Македония могатъ да се различатъ два дѣла по отношение на замѣстницитѣ на tj dj: к' г' и шт жд. К. Мирчевъ отговаря, че к' г' е дошло по сръбско влияние и че Ружичичъ не добре е билъ проучилъ македонскитѣ говори. Най-сетне последва споменатиятъ трудъ върху Неврокопския говоръ [8], въ който се опредѣля обсегътъ му и неговата принадлежность къмъ така наречената Рупска група, отъ които се отличава по редовната замѣна на ѧ и ь съ е. Вторичното ударение въ този говоръ авторътъ нарича ритмично. [9] На 1936 г. той обнародва сѫщо едно малко изследване върху нѣкои черковни текстове на разложки говоръ. [10]
*
Въ това изложение не се поменуватъ съчинения, въ които македонскитѣ говори се разглеждатъ заедно съ останалитѣ български говори като подложени на общи промѣни съ тѣхъ.
1. Единъ Неврокопски български сборникъ съ гръцко писмо отъ края на миналия вѣкъ. Мак. пр. г. VII, кн. 2-3, стр. 149-186.
2. За нѣкои следи на назализъмъ въ централнитѣ македонски говори. Мак. пр. г. VII, кн. 4, стр. 91-100.
3. Мак. пр. г. VIII, кн. 2, стр. 113-134.
4. Мак. пр. г. VIII, кн. 4, стр. 69-76.
5. Мак. пр. г. VIII, кн. 4, стр. 71-84.
6. Мак. пр. г. IX, кн. 2, стр. 111-122.
7. Мак. пр. г. IX, кн. 3-4, стр. 156-166.
8. Вж. Годишникъ на Соф. унив. Ист. фил. фак. кн. XXXII, 1, стр. 1-134.
9. Срав. рецензията Л. Милетичъ, Мак. пр. г. X, кн. 3-4, стр. 203-206.
10. Черковни текстове на разложки говоръ отъ срѣдата на миналия вѣкъ. Мак. пр. г. X, кн. 3-4, стр. 61-84.