13. Опитъ за въстание въ Македония презъ 1564 год.
(Споредъ единъ турски документъ)
Отъ Петъръ Mиятевъ
Окончателното покоряване на България отъ турцитѣ е станало, както е известно, въ края на XIV вѣкъ. Сведения за въстания на българитѣ въ първитѣ десетилѣтия на робството нѣмаме, пъкъ и едва ли ще имаме, защото българинътъ още не се е билъ окопитилъ отъ това, което бѣ станало съ него. Отъ друга страна, притѣсненъ въ последнитѣ години на българското царство, обремененъ съ данъци и опегзравданъ отъ гнилото вече болярство, той ще да е посрещналъ завоевателя нѣщо като освободитель, който му носѣлъ облекчение и правдини. И наистина, първитѣ години на робството българинътъ се е чувствувалъ сравнително добре подъ своя източенъ господарь.
Това е и твърде естествено. Османската империя е била по ония времена почти на върха на своята мощь и благосъстояние, та нейнитѣ нови поданици нѣмали причини за негодувания. Първитѣ сто години отъ робството сѫ минали, следователно, въ миръ за покореното население — раята. Това поне бихме могли съ сигурность да мислимъ, защото никакви документи отъ онова време не казватъ противното. Вѣрно е, че и сведенията за ония времена сѫ твърде оскѫдни.
Второто столѣтие отъ робството ще е започнало сѫщо така мирно, но непрестаннитѣ завоевателски походи на империята сѫ изтощили твърде много жизненитѣ сили на държавата, a това не е могло да не се отрази зле и върху положението и духа на раята, отъ която главно сѫ били събирани приходитѣ.
Отъ срѣдата на XVI ст. обаче положението на българското население е започнало постепенно да се влошава, догдето въ последващитѣ столѣтия то станало непоносимо. Къмъ
143
края на XVI ст. недоволството на българина започнало да се изразява вече въ опити за сваляне турското иго.
Познати сѫ до сега нѣколко въстанически опита на българитѣ за освобождение, преди да започне периодътъ на руско-турскитѣ войни, които доведоха до освобождението на балканскитѣ народи, та и на българитѣ.
Като първи опитъ за въстание на българитѣ се смѣта Търновското въстание на дубровчанина Павелъ Джорджичъ, станало въ 1598 год. Това въстание е свършило съ неуспѣхъ и още повече влошило положението на раята. Следъ тоя несполучливъ опитъ за освобождение отъ турското робство българинътъ като че ли се примирилъ съ горчивата си сѫдба и понесълъ пакъ безропотно тежкия си крьстъ. Това е траяло до 1656 год., когато се направилъ вторъ опитъ за въстание. Но тоя опитъ билъ задушенъ въ самото начало.
Тридесеть години по-късно, въ 1686 год., въ Търново пакъ направили опитъ за въстание, вече трети по редъ, но и той както и първото Търновско въстание, завършилъ съ несполука. Горчивитѣ опити на търновци не отчаяли обаче българското населеиие: две години по-късно, презъ 1688 год., избухнало голѣмото Чипровско въстание. Но поради лошата организация нито едно отъ тия четири въстания, или опити за въстания, не донесли очакванитѣ сетници. Положението на роба било още повече влошено, a започналъ той да губи и вѣрата си, че изобщо нѣкога ще може да се освободи. Следъ Чипровското въстание настѫпилъ най-тежкиятъ периодъ отъ робството, когато българскиятъ народъ едвали не загиналъ въ мрака на духовно и политическо притѣснение.
Отъ единъ запазенъ и до днесъ турски документъ се вижда, че въстанически опити — опити за бунтове — сѫ правени и преди известното като първо въстание на Павелъ Джорджичъ отъ 1598 г. Любопитно е да се отбележи, че тия първи опити сѫ ставали въ Македония, чието българско население винаги се е славило съ своята будность и родолюбие. Документътъ, за който става дума, произхождa отъ 1564 г. и ни дава сведения за нѣколцина българи отъ скопски и прилепски села, които се бyнтyвaли, a вѣроятно и подбyждaли нaселението къмъ бунтъ и неподчинение на закона.
144
Дадени сѫ и имената нa тия скромни, неизвестни за историята първи борци за свободата, които турската власть нарича просто разбойници. Трѣбва да отбележимъ, че както въ най-раннитѣ документи но нашата история, така и въ ония отъ епохата на освобождението, турската власть всѫде нарича българскитѣ хайдути (борци за свободата), бунтовници и революционери съ презрителното наименование ешкия (еšqiјa) — разбойници. Ешкия за тѣхъ и кърджалиитѣ, и даалиитѣ и всички ония разбойничсски шайки, които въ края на XVII и началото на XVIII ст. грабѣха и плячкосваха надлъжъ и на ширъ цѣлата османска държава, като при грабежитѣ си не щадѣха нито мохамеданското, нито християнското население. Българскитѣ ешкия отъ нашия документъ се обвиняватъ въ бунтуване населението, и то християнското — зимми-тѣ, a тѣ не могатъ да бѫдатъ други освенъ български зимми, — и подбуждане къмъ неподчинение на закона, което дава да се разбере, че отношенията на властьта къмъ раята не сѫ били отъ най-добритѣ, та да има мѣсто за недоволство и бунтове. Вижда се отъ сѫщия документъ, че бунтовницитѣ съвсемъ не сѫ обикновени разбойници, a люде, които сигурно сѫ сновѣли между своитѣ сънародници да имъ отварятъ очитѣ и да ги приканятъ къмъ въстание и сваляне на вече твърде непоносимото робство.
Обстоятелството, че между споменатитѣ българи има и двама свещеника, е още едно указание, че тукъ за разбойници и дума не може да става. Нe че не е имало свещеници разбойници, но че въ нашия случай това е изключено, защото не се говори за никакви грабежи. Знае се добре, че въ нашитѣ бунтовнически движения голѣма роля е играло често пѫти и духовничеството, което много естествено ги е подпомагало. Участието на духовни лица въ въстанията е давало на простото население, още пълно съ упование и вѣра въ Бога, повече смѣлость и надежда, особено пъкъ, че дѣло, въ което участвуватъ и духовни лица, не могло да се смѣта за нечистиво и противозаконно.
Характерна е и последната часть на нашия документъ, гдето се говори за наказателнитѣ мѣрки срещу бунтовницитѣ. Едни отъ тия бунтовници е трѣбвало да бѫдатъ наказани публично, т. е. предъ населението, за примѣръ и назидание на другитѣ, да знаятъ тѣ какво ги очаква, ако и тѣ
145
ce оемѣлятъ да сторятъ сѫщото. Това е позната система y турцитѣ, практикувана въ нашитѣ земи до самото освобождение.
Нашиятъ документъ е указание, че единъ отъ първитѣ опити за бунтове следъ покоряването на България е станалъ въ Македония, и то въ селата. Ако действително се установи, че той е изобщо първи опитъ, ще трѣбва да се приеме, че отъ Македония именно идеята за освобождение е минала къмъ централна България, гдето последователно бѣха направени нѣколко въстания, завършени съ Априлското презъ 1876 г., което залѣ България съ кърви и трупове, но пъкъ и донесе желаната отъ вѣкове свобода.
ПІо-долу даваме и самия турски документъ-заповѣдь въ български преводъ съ нѣкои бележки за него подъ чърта.
Заповѣдь до бея на Скопие и кадията на Прилепъ [1]
Ти, който си кадия, си изпратилъ писмо [въ което съобщавашъ], че зимми-тѣ [2] Димитри Истале [Сталевъ] отъ село Стока, попъ Димитри отъ село Градишница, Матьо Никола отъ село Пестия, Истопанъ [вмѣсто Истоянъ = Стоянъ] Пийо (Пѣйо) и попъ Яко отъ село Старуня [3] сѫ били разбойници и сѫ стaнaли причинa дa се бунтуватъ и дa не се подчинявaтъ нa зaконa зимми-тѣ отъ споменaтaтa нaхия; поради това по-рано била изпратена свещена заповѣдь, като било заповѣдано да бѫдатъ заловени, тѣ обаче не били хванати и се укрили. Понеже донасяшъ, че тоя пѫть тѣ сѫ останали ненаказани, a съ това не могатъ да се усмирятъ зимми-тѣ отъ споменатата нахия, като ти повелявамъ да
1. Тоя документъ вземаме отъ книгата на неотдавна починалия турски историкъ Ahmet Refik, Türk idarcsinde Bulgaristan (973—1255), Istambul 1933, стр. 11, 9. Нъ тая киига авторътъ е дааъ въ латински преписъ 99 документа, които се отнасятъ все до български земи и дѣла. Грѣшка е сторилъ авторътъ, като не е означилъ точно, где се намиратъ тия документи (нумеръ или архивни знаци), a се е задоволилъ само съ общото Hazinei evraq: Съкровищница на документи — Цариградски архивъ. Така, както дава Ahmet Refik тия 99 документи, безъ всѣкакво означение, ние едва ли бихме могли да ги намѣримъ между милионитѣ документи на Цариградския архмвъ. Ние не се съмняваме въ добросъвестностьта на турския историкъ, но нѣкога се налага провѣрка на оригиналитѣ. Авторътъ не винаги е разчиталъ правилно българскитѣ имена, напр. въ случая Калоянъ той чете Kalo Yani (стр. 40, 62), Стоянь — Istopan вмѣсто Istojan, въ горния документъ, и още много други, грѣшки извинителни, защото тия имена му сѫ чужди. Общо взето, цѣлиятъ сборникъ отъ документи, въпрѣки неговитѣ недостатъци, съдържа ценни материали за нашата история.
2. Zimmi = немохамедански поданици, данъкоплатци на Портата.
3. Всичкитѣ имена даваме въ формата, въ която тѣ се намиратъ въ турския текстъ.
146
заловишъ споменатитѣ зимми-и, заповѣдвамъ: щомъ пристигне свещената ми заповѣдь, да положишъ усилия и старания, щото на споменатитѣ зимии-и, гдето и да сѫ тѣ, да се тури рѫка. Въ това отношение ще ги накажешъ споредъ изискванията па по-рано издадената ми свещена заповѣдь — споредъ тѣхнитѣ мръсни дѣла и злодейства: нѣкои отъ тѣхъ, заслужили публично наказание, ще накажешъ публично, a другитѣ ще изпратишъ до Високата ми порта, за да бѫдатъ турени въ галеритѣ. Ще се постараешъ и внимавашъ, щото тоя пѫть бунтовницитѣ да не останатъ незаловени.
26 Саферъ 972 [= 3 окт. 1564 г.]
Даде се на Негово Превъзходителство кетхуда везиръ Мустафа паша.