Македонски Прегледъ
Година
XI, книга 1-2, София, 1938

 

10. Градоветѣ на приморска Македония

 

(Продължение отъ год. X, книга 3-4)

 

Отъ Димитъръ Атанaсовъ

 

- Демиръ-Хисаръ

- Нигрита

- Драма

- Кавала

 

Въ книга 3 и 4 на X годишнина на „Македонски прегледъ" бѣ дадена кратка характеристика на четири града отъ приморска Македония: Солунъ, Лагадина, Кукушъ и Сѣръ. Сега пъкъ ще разгледамъ други четири града отъ сѫщата часть на Македония, а именно Демиръ-Хисаръ, Нигрита, Драма и Кавала.

 

 

Демиръ-Хисаръ

 

Сѣрското поле, въ което се намира градътъ Демиръ-Хисаръ, е заградено отъ всички страни съ високи планини. Отъ тѣхъ най-високи сѫ Бѣласица-планина, която загражда полето отъ северъ, и високитѣ разклонения въ южна и югоизточна посока на Али-ботушъ: Сѣрски Бозъ-дагъ, Шарлия, Сенгеловска планина и други. Между тѣзи разклонения на Али-ботушъ, отъ една страна, и на Бѣласица, отъ друга, рѣката Струма е прорила единъ дълбокъ проломъ — Рупелския проломъ, — по който днесъ минава хубавъ пѫтъ отъ Сѣрското поле за земитѣ на северъ отъ нсго. Но въ минали времена пѫтищата сѫ избѣгвали такива тѣсни клисури, та затова и пѫтьтъ отъ Сѣрското поле къмъ северъ не е вървѣлъ презъ този дълбокъ проломъ, a по p. Крушовищица [1], между Сенгеловската планина и Шарлия. За пазенето на този пѫть, който водилъ отъ беднитѣ и планинисти краища на Родопитѣ въ богатото и гѫсто населено Сѣрско поле, още отъ отдавнашни времена е била построена при изхода на долината

 

 

1. Тази рѣка се нарича така поради това, че въ горното ѝ течение се намира обширна котловина, въ която е разположено голѣмото село Крушово. Въ единственото по-ново описание на града Демиръ-Хисаръ и неговата околность отъ В. Кѫнчовъ Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница, въ СбНУ. кн. X, стр. 524—527) тази рѣка е наречена Бѣлица, име, което е неизвестно на мѣстното население.

 

 

85

 

твърда крепость, около която впоследствие постепенно възниква градъ, наричанъ тъкмо поради здравата крепость, при която се образувалъ, Желѣзна крепость: Дсмиръ-Хисаръ на турски, Сидирокастронъ на гръцки. Турското и малкото гръцко население на града отъ преди Балканската война познаваше града именно подъ тѣзи две имена, които значатъ „Желѣзна крепость". Българското население на града, както и всички жители на околнитѣ села (до преди Балканската война бѣха чисто български, а и сега въ тѣхъ броятъ на българското население е значителенъ), нарича Демиръ-Хисаръ, съ друго име — Валовище. Това българско име на града, за жалость, е много малко познато, въ българската книжнина не се употрѣбява, та и въ тази статия нататъкъ ще се употрѣбява много по-разпространеното турско име.

 

Презъ срѣднитѣ вѣкове на много мѣста е имало построени крепости, предназначени да пазятъ нѣкой пѫть. Градове сѫ възникнали само при тѣзи отъ тѣхъ, при които сѫ били на лице и другитѣ условия, необходими за закрепване на единъ градъ. Такива благоприятни условия е имало и въ северната часть на Сѣрското поле, което е премного голѣмо, за да може да бѫде обслужвано отъ единъ градски центъръ, какъвто е билъ отъ край време градъ Сѣръ. Около старата крепость при изхода отъ долината на р. Крушовищица, крепость, запазена и до день днешенъ, гр. Демиръ-Хисаръ е възникналъ именно като срѣдище на северната часть на Сѣрското поле. Въ нея има, поради пословичното плодородие, много села, които сѫ се нуждаели отъ нѣкой близъкъ градски центъръ, главно пазарище и занаятчийско срѣдище. Впрочемъ Демиръ-Хисаръ, ако и да се намира въ Сѣрското поле, ce е явявалъ, пъкъ и днесъ се явява, много повече като срѣдище на селищата отъ западнитѣ разклонения на Али-ботушъ, отколкото на селищата отъ сѫщинското северно Сѣрско поле. Въ този дѣлъ на полето тѣзи отъ селата, които се намиратъ на изтокъ отъ Струма, сѫ имали за срѣдище голѣмото село — градче Баракли-Джумая, наричано още и Долна-Джумая. Самото име на това голѣмо село показва, че то е било голѣмъ пазаръ. А пъкъ селата на западъ отъ Струма сѫ имали, пъкъ и днесъ иматъ, като срѣдище голѣмото село Порой, особено Горни-Порой. Въ последното село има дори една махала Варошъ, което показва, че за известно време това село е било

 

 

86

 

гледано като градъ. Тѣзи две села, Долна-Джумая и Порой, не сѫ позволили въ миналото, нито пъкъ позволяватъ днесъ, Демиръ-Хисаръ да стане голѣмъ градъ. Къмъ 1894 година този градъ е ималъ само 5,800 жители, отъ които, споредъ В. Кѫнчовъ, 2,500 сѫ били турци, 1,750 българи, 250 власи и около 300 цигани. По сѫщото време е имало 4—5 гръцки семейства, преселени отъ Сѣръ и Мелникъ, и около 20 български и 40 влашки кѫщи погърчени.

 

Днесъ населението на града съвсемъ малко се е увеличило, но етничниятъ му съставъ се е значително промѣнилъ. Изселили сѫ се, както навсѫде въ Максдония, всички турци, както и почти всички цигани, и то защото сѫ били главно мохамедани. Изселила се е и малка часть отъ българското население. По-голѣма часть отъ българитѣ сѫ останали и продължаватъ да говорятъ на родния си езикъ, поне дома си, защото на публични мѣсга това е забранено. За жалость, една часть отъ тѣхъ сѫ доста повлияни отъ гърцизма и не съзнаватъ своя произходъ. Изселили сѫ се почти всички власи, защото, следъ прокарването на днешната гръцко-българска граница, отглеждането на голѣми стада овци, съ което тѣ главно сѫ се занимавали, се много затрудни. На тѣхно мѣсто сѫ дошли бѣжанци отъ Мала-Азия, все християни, но не гърци, а караманлии, които говорятъ турски, и лазове отъ околносгьта на Трапезунтъ. Особено последнитѣ, лазоветѣ, много дразнятъ старото население на областьта съ своя езикъ и своята носия, които не сѫ ни най-малко гръцки. Създала се е интересна легенда, явно нагодена да оправдае тѣхното преселване отъ западния брѣгъ на Черно море чакъ тукъ, въ Македония. Споредъ тази легенда името на този нещастенъ народъ, осѫденъ въ най-кратко време за винаги да изчезне отъ лицето на земята, произхожда отъ вика „Еласъ зи” (Елада, т. е. Гърция живѣе), съ който тѣ посрещнали преди шесть вѣка турцитѣ победители. Отъ това „Еласъ зи" чрезъ „съкращаване" произлѣзло днешното име на този народъ — лази, сир. лазове. Излишно е да се изтъква пълната несъстоятелность на тази легенда. Доста е да се спомене, че името Елада не е било никакъ популярно преди шесть вѣка въ Мала-Азия и че жителитѣ ва Византийската империя не сѫ се наричали гърци, елини, а ромеи (така се наричатъ впрочемъ и до днесъ гърцитѣ въ Цариградъ).

 

 

87

 

Всички тѣзи народностни промѣни не сѫ могли да не се отразятъ на типа и на физиономията на града, за който е дума. Преди балканскитѣ войни градътъ ce е състоялъ отъ две махали съ гѫсто една до друга струпани кѫщи. Дветѣ махали сѫ били раздѣляни отъ рѣката Крушовищица, която лѣтно време почти напълно пресъхва. На северъ отъ рѣката е махалата Варошъ, която, твърде е вѣроятно, е най-старата часть на града. Тукъ сѫ старитѣ черкви и най-старитѣ кѫщи. Разположени сѫ на едшгь доста стръменъ склонъ, което впрочемъ е обикновено нѣщо при стари градски части.

 

На югъ отъ рѣката е Пазарската махала, наричана сега Агора. Ако и днесъ тукъ да е съсрѣдоточенъ и малкото животъ на градеца, тази „Агора" (т. е. пазаръ, на гръцки) прави много жалко впечатление съ нѣколкото схлупени кафенета на главния площадъ, каленъ и мърсенъ и въ най-сухо време, и чиято единствена украса сѫ нѣколкото разхлопани автомобила. Тѣ съ дни очакватъ да се появи нѣкой пѫтникъ за да го закаратъ до гарата, която е на единъ и половина километъръ на югозападъ отъ града. Като казвамъ, че тѣзи автомобили съ дни очакватъ да се появи нѣкой пѫтникъ, не преувеличавамъ нищо: въ града е сѫщинско мрътвило. Поради това и „гарата" се състои отъ една барака за продаване на билети и едно кафене съ изпотрошени прозорци. Нѣма дори двойна линия: на тази „гара" не е възможно нито маневриране на влакове, нито разминаване. За жалкия видъ на пазарската махала най-много допринасятъ обаче полуразрушенитѣ кѫщи, които се срѣщатъ на всѣка стѫпка. Напустнатата единъ пѫть кѫща се разрушава извънредно бързо, понеже повечето сѫ строени съ обли рѣчни валуни. На пръвъ погледъ човѣкъ би помислилъ, че тѣзи разрушени кѫщи сѫ отъ войната. Въ сѫщность, като поразпитате днешнитѣ жители на Пазарската махала, виждате, че не войната е причина, а изселванията следъ войната: преди всичко изселването на турцитѣ, а следъ това и изселването на по-заможнитѣ гърци. Поради масовото изселване стойностьта на недвижимитѣ имоти станала нищожна, и никой не ги купувалъ. По този начинъ опустѣли много кѫщи, които и до день днешенъ продължаватъ да се рушатъ отъ природнитѣ стихии.

 

He е излишно да се спремъ малко на споменатото масово изселване. При това излишно е да се говори на широко за

 

 

88

 

изселването на турцитѣ отъ Демиръ-Хисаръ, което е въ свръзка съ общото задължително изселване на всички турци отъ Македония. По-интересно е въ всѣко отношение изселването на заможнитѣ гърци къмъ „Стара Гърция", както обичатъ нѣкои да наричатъ Гърция въ границитѣ ѝ отъ преди Балканската войпа. Причинитѣ за това изселване сѫ двойни: стопански и исихологически. Въ турско време почти всички села около Демиръ-Хисаръ сѫ били чифлици, които сѫ били владѣни не само отъ турски бейове, но и отъ гръцки богаташи, които сѫ живѣели въ града. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ владѣели дори нѣкои села на северъ отъ Рупелския проломъ. Така напримѣръ, гъркътъ Алексиду е притежавалъ, заедно съ своя братъ, голѣма часть отъ селото Кула, което е сега въ българска територия. Следъ войнитѣ стопанскитѣ отношения се промѣниха основно, та и гърцитѣ отъ Демиръ-Хисаръ загубиха голѣма часть отъ своето богатство. (Така напримѣръ, споменатиятъ Алексиу е сега скроменъ ханджия). Днесъ тѣ, като се страхуватъ да не загубятъ и това, което имъ е останало, предпочитатъ да се изселятъ. Мисъльта, по-скоро страхътъ, че скоро ще трѣбва да се бѣга, поради неминуемото слизане на българитѣ къмъ Бѣло море, измѫчва като страшенъ кошмаръ демирхисарскитѣ гърци. За да се освободятъ отъ него, едни отъ тѣхъ бѣгатъ на югъ, а тѣзи, които оставатъ, не предприематъ никакви поправки на своитѣ домове, още по-малко се грижатъ да строятъ нови. Странно впечатление правятъ домоветѣ и на най-състоятелнитѣ търговци, които живѣятъ обикновено въ една единствена стая, защото другитѣ части на кѫщата сѫ се продънили.

 

За физиономията на Демиръ-Хисаръ нѣма никакво значение заселването на новодошлитѣ „гръцки" бѣжанци, защото тѣ сѫ настанени въ съвсемъ отдѣлна бѣжанска махала, на единъ километъръ отъ града, срѣдъ полето, по-близу до нивитѣ. Тази махала по нищо не се отличава отъ многобройнитѣ, пръснати изъ цѣлото Сѣрско поле нови бѣжански села въ шахматоподобенъ планъ. Тя представя едно засебно селище, което само номинално съставя часть отъ гр. Демиръ-Хисаръ и превръща последния въ селище съ полупръснатъ типъ.

 

 

89

 

 

Нигрита

 

Това малко градче е разположено въ най-южната окрайнина на Сѣрското поле, на 20 клм. южно отъ Сѣръ, отъ който го отдѣляше нѣкога широката и мѫчно проходима на това мѣсто рѣка Струма. Днесъ тя е канализирана и върху нея се строи грамаденъ желѣзенъ мостъ. Той ще улесни извънредно много връзката между Сѣръ и южнитѣ дѣлове на Сѣрското поле, които до скоро бѣха съвсемъ изолирани. И трѣбва веднага да се отбележи, че именно на тази уединеность на тази покрайнина се дължи възникването въ нея на единъ малъкъ пазаренъ центъръ — Нигрита. Тя бѣше до скоро пазарно срѣдище и на цѣлия планински край, означаванъ съ общото име Бешикъ-дагъ и населяванъ до 1922 година изключително отъ турци, които бѣха принудени да се изселятъ и на мѣстото на които не се засели почти нито единъ човѣкъ. Така на единъ пѫть Нигрита, която и по-рано, преди войнитѣ, бѣше само една малка паланка съ 2,500 жители, загуби и дветѣ основания за сѫществуването си като градъ: намали се извънредно много броятъ на населението въ нейната пазарна область, която освенъ това чрезъ новия пѫть до Сѣръ се прелѣ къмъ пазарната область на последния градъ. Ето защо, ако днесъ градътъ и да има официално малко повече население, което се дължи на новодошлитѣ бѣжанци, настанени, както въ Лагадина и Демиръ-Хисаръ, въ отдѣлна и доста отдалечена бѣжанска махала, има съвсемъ другъ характеръ: отъ паланка, която дължи своя животъ на пазара, Нигрита се превърна въ най-обикновено село, жителитѣ на което се занимаватъ съ земедѣлие. Впрочемъ пазаръ става въ Нигрита и сега всѣки сѫботенъ день: селянитѣ отъ околнитѣ гръцки села масово се стичатъ въ него, но не за да купуватъ или продаватъ, а ей така, отъ навикъ, пъкъ и поради вродената подвижность на гьрка. Той идва на пазара да се срещне съ приятели, да се разходи, но стоката, която има да продава или да купува, той предпочита да занесе направо въ Сѣръ, за да я продаде или купи на по-износна цена. Ето защо, когато въ сѫбота, къмъ 5 часа подиръ обѣдъ, започнатъ да се разотиватъ дошлитѣ на пазаръ въ Нигрита, тѣ или си отиватъ съ праздни рѫце, или пъкъ носятъ по нѣкой шаранъ или паламудъ или, най-много, по малко празъ лукъ.

 

Нигрита, въ сравнение съ Демиръ-Хисаръ, е много по-малка

 

 

90

 

и по население и по пространство, което заема, та въ нея не можемъ да очакваме тъй ясно опредѣлени отдѣлни махали: тя представя единъ общъ блокъ, съ тѣсни и криви улици, върху които нѣма всѣкаква постилка, дори и калдъръмъ, та въ дъждовно време сѫ почти непроходими. За това допринася много и извънредно лепкавата плиоценска глина, върху която е построенъ градътъ. Но дори и въ сухо време тѣ винаги сѫ мокри и нечисти, защото не само че нѣма каквато и да е канализация, но дори и вади за оттичане на нечиститѣ води не сѫ направени. Въ сѫщото състояние е и главниятъ „площадъ", който не се отличава много отъ този въ Демиръ-Хисаръ. Тѣзи два града си приличатъ доста и по едноетажнитѣ кѫщи, отъ които въ Нигрита голѣма часть сѫ полуразрушени по време на войната и впоследствие не сѫ били възобновени. Общо взето обаче, градчето пази своя предвоененъ видъ, съ малкитѣ, въ по-голѣмата си часть запустѣли дюкянчета по нѣколкото главни улици, които водятъ къмъ околнитѣ села. За физиономията на града новата бѣжанска махала не е допринесла много, защото тя, както се каза вече, е построена далеко отъ града, на единъ и половина километъръ западно отъ него. Още по-далеко — на 5 клм. източно отъ града — се намиратъ нигритскитѣ минерални извори. Тѣ биха могли да бѫдатъ много полезни на града, но за сега отъ тѣхъ населението нѣма никакви приходи. Малцина сѫ тѣзи, които идватъ да се кѫпятъ въ тѣхъ, поради това, че не сѫ уредени. Покрай единъ съвсемъ примитивенъ гьолъ сѫ наредени нѣколко жалки бараки и сградата на дружеството, косто експлоатира извора. Изворната вода, слабо минерализирана и съ не много висока температура, се налива въ бутилки и се продава изъ цѣла Гърция. Колко занемаренъ е не само градътъ, но и цѣлата негова околность, личи отъ факта, че, за да се отиде до споменатитѣ извори, трѣбва да се мине презъ града Нигрита, който самъ по себе си до преди година бѣше съвсемъ откѫснатъ отъ свѣта. Следъ това отъ Нигрита до самитѣ извори се отива по единъ мекъ пѫть, посланъ тукъ-таме съ рѣчни камъни, пѫть, по който въ дъждовно време не може да се мине нито пеша, нито съ кола. Ако градътъ и цѣлата негова околность, въпрѣки това, не сѫ лишени отъ най-необходимото, това се дължи изключително на самоотвържената работа на шофьоритѣ, които съумяватъ

 

 

91

 

да прокаратъ своитѣ натоварени камиони изъ ниви и ливади, напрѣко презъ полето, безъ пѫть и пѫтека.

 

Отъ всичко казано за Нигрита е явно, че, както всички до тукъ описани градове на приморска Македония, и тя е ила подложена на промѣни, които обаче не сѫ били така основни, както напримѣръ въ Демиръ-Хисаръ, Кукушъ и Лагадина, да не говоримъ за Солунъ. Нигрита промѣни преди всичко своитѣ стопански функции, като отъ пазаренъ центъръ се обърна на голѣмо земедѣлско село, жителитѣ на което се занимаватъ сега главно съ обработването на плодородната земя на голѣма часть отъ южния край на Сѣрското поле. Садятъ главно памукъ, по-малко царевица и зърнени храни, както и тютюнъ. Самото население на Нигрита обаче не се промѣни. To и днесъ е гръцко, както и преди войната. Преди балканскитѣ войни селата на изтокъ и западъ отъ градчето бѣха гръцки, селата на северъ отъ него — български, a селата на югъ, въ Бешикъ-дагъ, — турски. Въ тѣзи турски села живѣеха така нареченитѣ юруци, които не се третираха както истинскитѣ турци и които мѫчно можеха да се настанятъ въ града. Въ него сѫ се настанявали българи, но тѣ бързо сѫ били погърчвани, та градчето отъ дълго време вече минава за гръцко. Въ последно време, съ настаняването на малоазиатски и кавказки бѣжанци, гръцкиятъ елементъ както въ него, така и въ тѣзи отъ селата, които и по-рано си бѣха гръцки, се още повече засили. Такива бѣжанци бидоха настанени и въ българскитѣ села на северъ отъ Нигрита. Но тъй като българитѣ въ тѣхъ не се изселиха, тѣзи села не станаха чисто гръцки, а смѣсени. При това опасность отъ бързо претопяване на българитѣ въ тѣзи села сега за сега не сѫществува, и то поради извънредно неприязненитѣ отношения между старото население и бѣжанцитѣ, които сѫ оземлени отчасти съ държавни земи, но до голѣма степень и съ земи, отчуждени отъ староседелското населеиие. Общо взето, населението въ низката, полска часть на Нигритско се сгѫсти много напоследъкъ, докато планината остава почти ненаселена, следъ принудителното изселване на турцитѣ. Стана точно това, което бѣ вече описано, като бѣше дума за Лагадина: получи се много неравномѣрно разпредѣление на населението, което влѣче следъ себе си едно много нерационално използуване на земята, разглеждана въ дадената

 

 

92

 

область като единъ единенъ комплексъ. Единствената причина за това положение е туй, че тази земя попадна въ рѫцетѣ на люде, които не сѫ свикнали съ тежкия земедѣлски трудъ.

 

 

Драма

 

Драмското поле е едва ли не най-ясно очертаната географска единица въ рамкитѣ на приморска Македония, при това по-малка по размѣри и по-прибрана, отколкото Сѣрското поле, съ което се занимавахме до тукъ. Тази разлика между дветѣ полета намира отгласъ и въ поселищно-географскитѣ отношения. Тази децентрализация на градския животъ въ Сѣрското поле въ три различни града, която пролича при разглеждането градоветѣ Сѣръ, Демиръ-Хисаръ и Нигрита, е била излишна въ малкото и закрѫглено Драмско поле. Ето защо тукъ отъ дълги вѣкове насамъ сѫществува само единъ градъ — гр. Драма, - градско срѣдище на цѣлото поле и на всички планински краища, които го ограждатъ.

 

Драма, градското срѣдище на цѣло Драмско и ограднитѣ му планини, не е разположена въ срѣдата на полето, а на неговия северо-източенъ ржѫъ, което е несъмнено въ свръзка съ голѣмитѣ карстови извори, чрезъ които излиза на бѣлъ свѣтъ водата, поета отъ грамадната мраморна маса на драмския Бозъ-дагъ. Това сѫ едни отъ най-голѣмитѣ извори на Балканския полуостровъ следъ Девненскитѣ и тѣзи при Св. Наумъ. Както повечето карстови извори, които иматъ голѣмъ водосточенъ басейнъ, и драмскитѣ извори иматъ постояненъ дебитъ и постоянна температура. Поради това тѣ могатъ да се използуватъ не само за водоснабдяването на града, но и за индустриални цели, а напоследъкъ се използуватъ и за напояване.

 

На това благоприятно мѣсто, далече отъ блатата, които покриваха до скоро срѣднитѣ и южни части на Драмското лоле, е възникналъ градъ много столѣтия преди Христа. Временно той е билъ засѣнченъ отъ града Филипи, основанъ отъ Филипа Македонски презъ четвъртия вѣкъ преди Христа въ най-южния край на полето, не особено пригоденъ за развиването на градъ. Но когато презъ срѣднитѣ вѣкове Филипи постепенно упада и накрай съвсемъ престава да сѫществува като селище, Драма отново се съвзема. Нейниятъ напредъкъ

 

 

93

 

Фиг. 1. Развалинитѣ на гр. Филипи, въ южния край на Драмското поле.

 

 

презъ втората половина на миналия вѣкъ е особено забележителенъ и се дължи до голѣма стенень на развилото се именно по това време тютюнопроизводство. На края на миналия вѣкъ градътъ е ималъ около 9,000 жители, отъ които повече отъ две трети сѫ били турци, 1,500 гърци, a имало сѫщо така и значителна влашка, еврейска пъкъ дори и една малка арменска колония, което е било нѣщо рѣдко въ градоветѣ на Македония и което е въ свръзка съ развитата търговия. Имало е и една малка българска колония отъ около 350 души, които по-рано, въ началото на миналия вѣкъ, сѫ били много повече, но сѫ се претопили между много по-многобройнитѣ гърци. Българската колония въ Драма се е поддържала само благодарение на българитѣ, които постоянно сѫ идвали отъ околнитѣ чисто български села, особено отъ северната часть на полето. Часть отъ българското население на тѣзи села се изсели въ България, а на негово мѣсто бѣха настанени малоазиатски бѣжанци, но, въпрѣки това, тѣзи села сѫ запазили и до днесъ своя български народностенъ характеръ.

 

Самиятъ градъ Драма сѫщо така промѣни своитѣ жители: изселиха се всички турци, а на тѣхно мѣсто дойдоха много повече малоазийски и кавказки бѣжанци, настанени въ този градъ много по-добре, отколкото гдето и да било другаде въ Македония подъ гръцка власть, съ изключение на

 

 

94

 

Кавала. Особено се отличава бѣжанскиятъ кварталъ, построенъ на югъ отъ шосето, което води отъ Драма презъ село Махаледжикъ къмъ планинския край на северъ. Голѣми, спретнати, солидни постройки, съ широки заградени дворове, издаватъ благосъстояние, което е въ явна връзка съ голѣмия разцвѣтъ на тютюнопроизводството къмъ 1925 година, когато тѣзи кѫщи сѫ били строени. Въ оня моментъ никой нито е помислялъ да се настани въ напустнатитѣ отъ турцитѣ кѫщи, които сѫ били доста удобни, но тѣсни и безъ дворове, каквито сѫ и днесъ всички кѫщи въ старата градска часть. Поради това въ нея се виждатъ много напустнати и полуразрушени кѫщи. Тази градска часть е разположена доста стръмно на северъ отъ изворитѣ и на западъ отъ дола на Дълбаджакъ-дере. Това почти напълно сухо дере има една 50 метра дълбока долина, врѣзана въ наслагитѣ на нѣкогашното драмско езеро, която отдѣля ясно западната отъ източната часть на града.

 

Върху споменатитѣ езерни утайки, които на северъ и на югоизтокъ отъ града заематъ доста голѣмо пространство, се намиратъ пространни лозя, притежавани и обработвани отъ гражданитѣ, които намиратъ по този начинъ добъръ допълнителенъ поминъкъ. Като допълнителенъ поминъкъ за много драмски семейства е и тютюнопроизводството, което е застѫпено главно въ селата въ северния край на полето. Последнитѣ, чрезъ своето сравнително благосъстояние, допринасятъ доста много за благосъстоянието и на града, въ който търговцитѣ не могатъ да се оплачатъ отъ застой. Изобщо Драма, безъ никакъвъ конкурентъ въ своята обширна область, се намира, въ сравнение съ много други градове въ Македония, въ задоволително състояние, въпрѣки кризата въ тютюнопроизводството, която се дължи главно на свръхпроизводство на доброкачествени тютюни.

 

Ако и да е срѣдище на единъ отъ най-богатитѣ тютюнови райони въ свѣта, Драма не притежава много тютюнови складове, и по външни белези малко би се познало, че се намираме въ такъвъ важенъ стопански центъръ. Това не проличава и отъ трафика на гарата, презъ която влаковетѣ минаватъ и заминаватъ, безъ да оставятъ или взиматъ много пѫтници и безъ да товарятъ или разтоварятъ много стока. Това се дължи на обстоятелството, че земедѣлското производство

 

 

95

 

на Драмско отива направо въ пристанищния градъ на областьта — Кавала. Последниятъ градъ е свързанъ съ Драма посрѣдствомъ хубаво шосе, къмъ което конвергиратъ пѫтищата отъ всачки по-голѣми села на Драмско. За превозването на тютюнитѣ се използуватъ почти изключително камиони, които пренасятъ и стоварватъ стоката направо отъ мѣстата, гдето се произвежда, въ голѣмитѣ тютюневи складове, наредени покрай кея на кавалското пристанище, за което е редъ сега да кажа нѣколко думи, за да приключа съ разглеждането на градоветѣ въ източната часть на приморска Македония.

 

 

Кавала

 

Първиятъ градъ, който е стоялъ на мѣстото на днешна Кавала, е билъ Неаполисъ, основанъ презъ седмия вѣкъ пр. Хр. вѣроятно отъ гръцки колонисти отъ островъ Паросъ, сѫщитѣ, които сѫ се заселили въ отсрещния островъ Тасосъ и по брѣга до къмъ устието на Струма, въ свръзка съ експлоатацията на рудницитѣ за сребро на Пангей (Кушница, Пърнаръ-дагъ). Този „Неаполисъ", т. е. „новъ-градъ", е билъ построенъ на единъ гранитенъ, до 100 м. високъ, 400 м. широкъ и 700 м. дълъгъ полуостровъ, който се вдава на югъ къмъ залива, който по днешното име на града се нарѣча Кавалски. Следъ утвърдяването на християнството на Балканския полуостровъ градътъ е билъ преименуванъ на Христополисъ. Дълго време този градецъ е живѣелъ скромно, както много други гръцки крайбрѣжни колонии, засѣнчванъ отъ Амфиполисъ и Авдира, при устията на близкитѣ рѣки Струма и Места. Едва презъ срѣднитѣ вѣкове, когато тѣзи два съперника преставатъ да сѫществуватъ, Христополисъ, и то съ днешното си име Кавала, започва да изпъква все по- и повече. Кавала е нанесена като пристанище върху почти всички портолани отъ 13 и 14 в., както и върху картитѣ, излѣзли следъ това. Но тя все си оставала малъкъ градъ, който се побиралъ изцѣло въ стенитѣ, който ограждатъ споменатия скалистъ и стръменъ полуостровъ. Тѣзи стени сѫ запазени почти непокѫтнати и до день днешенъ. Презъ срѣдновѣковието тѣ сѫ били, разбира се, реставрирани на нѣколко пѫти, и това, което ce е запазило днесъ, вѣроятно се дължи на венецианцитѣ, поне като се сѫди по градежа,

 

 

96

 

Фиг. 2. Гр. Кавала. Въ лѣво се вижда старшітъ водопроводъ, а въ дѣсно — вълноломътъ на новото пристанище.

 

 

за който е билъ употрѣбенъ само камъкъ, и то гранитъ, взетъ отъ самото мѣсто. Срѣдъ потъмнѣлитѣ гранитни блокове се бѣлѣятъ отдѣлни мраморни блокове, взети явно отъ по-стари градежи и случайно включени въ новитѣ стени. Остатъци отъ стария градъ сѫ били изкопани въ голѣмо изобилие и сѫ били предостатъчни за да запълнятъ цѣлъ музей. Той заема обширно здание въ новата часть на града, която се пресича напрѣки отъ грамаденъ старъ водопроводъ.

 

Въ малката площь, заградена отъ старитѣ стени, се намира напълно запазенъ стариятъ градъ, съ типична турско-ориенталска физиономия, която се дължи на турцитѣ, които тукъ сѫ се установили, изглежда, още отъ времето, когато сѫ завладѣли страната, и които живѣха по тѣзи мѣста въ голѣма маса до 1923 година: въ края на миналия вѣкъ отъ 9,500 жители, 5,000 сѫ били турци. Освенъ типичнитѣ турски кѫщи съ еркери и малки прозорци съ дървени решетки, тѣснитѣ и криви улици съ калдаръмъ отъ изгладени плочи, които ставатъ особено хлъзгави, когато по тѣхъ потекатъ нечиститѣ води отъ кухнитѣ и отходнитѣ мѣста на кѫщитѣ (нѣма каквато и да била канализация), забележителенъ е за тази стара часть на града Кавала и голѣмиятъ вакъвски имотъ, който се състои отъ голѣмо турско училище, нѣколко джамии

 

 

97

 

и други сгради, завещани за религиозни цели отъ Мехмедъ Али, основательтъ на днешната египетска династия. Той е роденъ въ Кавала, на 1769 год.. Гърцитѣ, като изразъ на добритѣ си отношения съ Египетъ, въ който намиратъ препитание стотици хиляди тѣхни сънародници, издигнаха презъ последнитѣ години на носа на полуостровчето, близу до фара, гръцкото училище и черквата Св. Иванъ, монументаленъ паметникъ на Мехмедъ Али. Паметникътъ е довършенъ, но до м. февруарий 1937 г. още не бѣше осветеяъ. Той представя Мехмедъ Али като конникъ. Статуята, истинско художествено произведение, е отъ хубавъ бѣлъ мраморъ и е поставена върху простъ, но хубавъ пиедесталъ отъ сѫщия мраморъ. Паметникътъ се намира срѣдъ малка градина, която се състои отъ две тераси на 20 и 23 метра надъ морето, свързани една съ друга посрѣдствомъ великолепно мраморно стълбище. По-низката тераса представя обширна ливада, срѣдъ която сѫ направени и лехи. Въ тѣхъ обаче растатъ, вмѣсто цвѣтя, — бурени. Това е на пръвъ погледъ малка подробность, но азъ я споменахъ като типична за всички градове на приморска Македония: въ нея нѣма нито единъ градъ, нито една обществена градина, която да се поддържа въ изправность, освенъ съвсемъ малката градинка при Беязъкуле въ Солунъ, на брѣга на морето. До градинката въ Кавала се вижда една много хубаво запазена мохамеданска кѫща, съ многобройни еркери. Изобщо тази часть на стария градъ има доста приветливъ видъ, допълнянъ и отъ хубавата гледка, която отъ тукъ се открива къмъ островъ Тасосъ.

 

Още къмъ срѣдата на миналия вѣкъ пространството, заграждано отъ стенитѣ, почнало да става тѣсно за града, и започналъ строежътъ на здания, първоначално само магазини и търговски кантори, а следъ това и жилища, които образували новия градъ. Тази, така да се каже, стара часть новия градъ се образувала на западъ отъ полуостровчето и водопровода, близу до скелята, която до преди 2—3 години задоволяваше изискванията и на най-голѣмитѣ параходи, разбира се срещу известни незгоди. На мѣстото на старитѣ магазии, часть отъ които сѫ запазени и до днесъ, сега въ тази часть на града се издигатъ грамадни складове за тютюнъ, които, наредени въ две линии и погледнати отъ морето, каратъ да се мисли за нѣкои малки американски градове отъ

 

 

98

 

Фиг. 3. Единъ отъ бѣжанскитѣ квартали въ гр. Кавала. При пристанището се виждатъ голѣмитѣ складове за тютюнъ.

 

 

срѣднитѣ, земедѣлски щати. Това впечатление се усилва още повече отъ най-новитѣ квартали, които опасватъ града отъ всички страни и които ако и да сѫ застроени върху доста стръмни склонове, поради нѣмане равно мѣсто, иматъ съвсемъ праволинейни улици, които се пресичатъ подъ правъ ѫгълъ. Покрай тѣзи еднотипни улици сѫ наредени още по-еднотипни кѫщи, доста спретнати, съ хубави, но малки дворове, заградени съ зидани и желѣзни огради. Това сѫ новитѣ бѣжански квартали, много по-добре устроени, отколкото да речемъ въ Сѣръ, пъкъ дори по-добре и отколкото въ Драма. По-жалъкъ видъ има старата бѣжанска махала, построена непосрѣдствено следъ балканскитѣ войни за бѣжанцитѣ отъ Бѣломорска Тракия, която бѣ дадена на времето на България. Тогава не сѫ постѫпвали както днесъ — да строятъ едноетажни кѫщи за едно или най-много две семейства, а сѫ строели истински работнически казарми, въ които сѫ били настанени съ десетки семейства. Такива здания се стопанисватъ много по-зле и имать жалъкъ влдъ: олюпена мазилка на зидоветѣ, изпочупени, дори изкъртени прозорци, нечисти дворове.

 

Днесъ физиономията на града не се обуславя толкова отъ стария градъ съ неговото приказно разположение и старитѣ стени и кули на крепостьта, а отъ грамадното пространство,

 

 

99

 

заето отъ новитѣ бѣжански квартали, за които току-що стана дума. Тѣ се протѣгатъ на три километра отъ западъ къмъ изтокъ, a по склона на Кавалската планина, която започва непосрѣдствено отъ морето, тѣзи квартали се изкачватъ, на единъ километъръ навѫтре, на повече отъ 180 метра височина надъ морето. Амфитеатрално е разположенъ не само стариятъ, но и новиятъ градъ. Поради това гледката отъ къмъ морето презъ деня, а особено презъ нощьта, когато свѣтнатъ хилядитѣ електрически ламби, е феерично. Обстоятелството, че бѣжанскитѣ квартали заематъ такава голѣма площь, се дължи колкото на туй, че сѫ построени почти изключително едноетежни кѫщи, толкова и на обстоятелството, че отъ всички градове на Македония, пъкъ може да се каже и на цѣлия Балкански полуостровъ, населението на Кавала, процентно взето, нарастна най-бързо: за 40 години прирастътъ е 550%! (Въ България въ нейнитѣ политически граници, като оставимъ на страна гр. Перникъ, който се роди изобщо едва следъ войнитѣ, и София, която нараства главно чрезъ включване на околнитѣ села, като предградия, най-голѣмъ процентъ на нарастване показва пакъ едно пристанище — гр. Бургасъ. За сѫщия периодъ той е показалъ обаче само 208% нарастване).

 

Кавала е днесъ следъ Солунъ вториятъ по голѣмина градъ въ приморска Македония, единъ отъ най-голѣмитѣ градове въ южиата часть на Балканския полуостровъ изобщо: въ края на миналия вѣкъ е ималъ, както видѣхме, само 9,500 души жители, на 1920 година — 39,828 души, на 1928 г. — 49,788 души, а сега брои около 60,000. Тѣзи цифри говорятъ по-красноречиво отъ всичко друго за грамадната промѣна, която Кавала е претърпѣла презъ последнитѣ 40 години: като износно пристанище Кавала достигна и дори далеко надмина Солунъ: стойностьта на изнасянитѣ днесъ презъ Кавала стоки  двойно по-голѣма отъ стойностьта на износа презъ Солунъ. Излишно е да се обяснява, че това се дължи на скѫпия тютюнъ, който се изнася изключително презъ Кавала. Тукъ той се донася, както се каза, съ камиони, и то не само отъ Драмско, а и отъ Ксантийско, Правишко, пъкъ дори понѣкога и отъ Сѣрско и Гюмюрджинско. Това се прави, едно, за да се избѣгне товаренето и разтоварването на желѣзопѫтни вагони, а отъ друга страна и за да се придаде на съответния тютюнъ

 

 

100

 

името „кавалски". Отъ казаното е явно, че между Кавала и Драма сѫществува една основна разлика: докато последниятъ градъ сѫществува преди всичко като пазарно срѣдище на една малка, но ясно очертана географска область, Кавала се явява като търговски или, по-точно казано, като износенъ центъръ на една по-голѣма не много ясно очертана географска область, която обхваща въ себе си нѣколко по-малки области. Последнитѣ сѫ обединени въ едно чрезъ своя износенъ центъръ благодарение на обстоятелството, че притежаватъ единъ общъ за всички тѣхъ белегъ: почти еднакво земедѣлско производство. Кавала сама за себе си не притежава никаква собствена область, та е неправилно да се говори за „Кавалско" особено отъ стопанско-географска гледнаточка: градътъ е построенъ нѣкога по стратегични съображения тамъ, гдето планината и морето идватъ въ непосрѣдственъ допиръ и не оставятъ никакво поле за стопанската дейность на човѣка.

 

Сѫщото това обстоятелство обаче, този непосрѣдственъ доииръ между планината и морето е позволилъ Кавала да преживѣе всички превратности на сѫдбата въ течение на две и половина хилядолѣтия и да се запази заедно съ Солунъ като единствено истинско пристанище по цѣлото северно крайбрѣжие на Бѣлото море. А ако погледнемъ къмъ бѫдещето, ще видимъ, че не е изключено Кавала да стане единствено, въ абсолютния смисълъ на тази дума, пристанище на цѣлия северенъ бѣломорски брѣгъ. Наноситѣ, носени отъ рѣкитѣ Вардаръ, Лудия и Бистрица, неминуемо ще затрупатъ въ нѣколко вѣка Солунския заливъ, който по-рано е билъ много по-голѣмъ. Повече отъ 350 квадратни километра, които по-рано сѫ съставяли часть отъ залива, днесъ сѫ суша. Подобно нѣщо при Кавала и около Кавала не е ставало и не може да се очаква да стане въ бѫдеще, защото въ Кавалския заливъ не се вливатъ никакви рѣки, ако не се смѣтатъ нѣколко суходолия, въ които тече вода само нѣколко месеца презъ годината и които не сѫ въ състояние да пренесатъ почти никакви материали. Та дори да биха били носени такива материали, пъкъ не би имало опасность отъ затрупване на залива, защото той е достатъчно дълбокъ, за да побере всички тѣхъ безъ всѣкаква опасность. И което е още по-важно, то е, че тѣзи дълбочини достигатъ до самия

 

 

101

 

брѣгъ, та позволяватъ приближаването и на най-голѣмия параходъ: на нѣколко метра отъ брѣга на Кавалското полуостровче морето е дълбоко вече цѣли 10 метра, а на 500метра отъ брѣга дълбочината е на мѣста до 25 метра.

 

Тѣзи дълбочинни отношения позволиха преди нѣколко години да бѫде започнато строенето на два вълнолома, които тази година бѣха напълно завършени. По-голѣмиятъ, който започва отъ носа на полуостровчето, е дълътъ 600 метра и е въ посока къмъ западъ. Неговото предназначение е двойно: да отбива вълнитѣ, които идватъ отъ югъ и които

 

Фиг. 4. Товарене на бали съ тютюнъ въ Кавалското пристанище.

 

 

сѫ най-пакостни за параходитѣ, и да спомогне за разширяване на кея за товарене и разтоварване. Другиятъ вълноломъ е дълътъ само 400 метра и се явява като продължение на старата скеля, която се е намирала при магазиитѣ, за които стана дума малко по-горе. Цѣлиятъ заливъ отъ своя страна е напълно защитенъ отъ буйнитѣ северни вѣтрове чрезъ планинската преграда отъ северъ-северозападъ. Създадено отъ природата и допълнено по споменатия начинъ отъ човѣка, Кавалското пристанище е днесъ за днесъ безъ никакво съмнение най-сгодно пристанище въ цѣлия басейнъ на северното Бѣло море. To се използува за сега отъ областьта, чиито граници бѣха приблизително очертани. Цѣло щастие е, гдето въ тази область се произвеждатъ само ценни земедѣлски

 

 

102

 

произведения, при които транспортнитѣ разноски нѣматъ голѣмо значение. Защото несъмнено най-голѣмиятъ недостатъкъ на Кавала е нейната изолираность отъ вѫтрешностьта на Македония и Тракия. Може дори да се каже, че връзката между Кавала и Бѣломорска Тракия е по-лесна, отколкото връзката между Кавала и вѫтрешностьта на приморска Македония: дѣли ги сѫщата тази низка, но съ стръмни склонове планина, която, отъ друга страна има, както видѣхме вече, толкова голѣмо значение за създаване на това мѣсто на едно извънредно удобно пристанище. Народътъ въ такива случаи казва: всички хубости на едно мѣсто не могатъ да се събератъ. Тази низка планина прѣчи за лесното свръзване на Кавала съ желѣзопѫтната линия при Драма, която отстои отъ Кавала едва на 38 километра. Сега за сега, както това вече на нѣколко пѫти бѣ изтъкнато, отсѫтствието на желѣзница до Кавала не се чувствува. Но това отсѫтствие ще се усети веднага, и то много остро, веднага щомъ по единъ или другъ начинъ се откриятъ възможности за разширяване на експортния районъ на града. Веднага трѣбва да се добави обаче, че тази единствена слаба страна на пристанището не е непоправима: съ малко повече технически съорѫжения — мостове и единъ 3 километра дълътъ тунелъ — Кавала може бързо да се свърже съ балканската желѣзопѫтна мрежа. Нѣма никакво съмнение, че по отношение на връзката съ хинтерланда си Солунъ е много по-благоприятно поставенъ, отколкото Кавала. И тъкмо това обстоятелство прави Солунъ да бѫде предпочитанъ при вноса и износа на тежки и малоценни стоки. До като Солунското пристанище сѫществува, до като то не бѫде затрупано, нѣма съмнение, че то ще запази своето ггьрво мѣсто между пристанищата по северния брѣгъ на Бѣло море. Кавала пъкъ ще процъвтява до тогава, до когато сѫществува тютюнопроизводство въ нейния районъ. Ако хубавиятъ македонски и тракийски тютюнъ е рожба на едно щастливо комбиниране на почвени и климатични условия, Кавала отъ своя страна е рожба на този хубавъ тютюнъ.

 

[Back to Index]