Македонски Прегледъ
Година
XI, книга 1-2, София, 1938

 

1. Проф. Л. Милетичъ

 

1 (13). I. 1863 — † 1. VI. 1937

 

 

Професоръ Любомиръ Милетичъ е несъмнено единъ отъ най-голѣмитѣ синове на Македония въ ново време. Действително той е трѣбвало съ родителитѣ си още малъкъ да напустне своята хубава родна земя, която, като дете на баща учитель, мѣстилъ се често отъ единъ градъ въ други, отрано  още добре упозналъ, отъ северъ до югъ, отъ Сколие до Солунъ, по двата брѣга на Вардаръ. Обаче любовьта къмъ нея и страстното желание да я види свободна, следъ като и подиръ освобождението на България, което го сварило въ сетнешната българска столица София, тя останала подъ турска власть, изпълватъ цѣлиятъ му животъ. Въ неговата чувствителна душа се отеква всѣки викъ и стонъ отъ най-новата ѝ история — отъ времето на борбата за българска народна църква до деня, въ който той се раздѣли съ тоя свѣтъ: възторзитѣ и страданията на народа дълбоко го вълнуватъ и той изживява трагедията на своята родина както рѣдко нѣкой другъ. Тукъ се крие и ключътъ на всички почти негови начинания, научни и обществени.

 

На сѫдбата било угодно да се посвети той като ученъ на работа въ една область, най-тѣсно свързана съ народностьта — науката за родния езикъ. Изследването историята на тоя езикъ отъ времето на Кирилъ и Методия, създателитѣ на първата славянска писменость на говореното тогава, както и днесъ, българско наречие въ околностьта на Солунъ, до сега и днешното негово състояние въ цѣлото му протежение отъ Черно море до Охридското езеро и границитѣ на Албания, съставя най-важниятъ дѣлъ отъ жизненото дѣло на Милетича като ученъ. Това, заедно съ изучването историята и културата на българското племе и неговитѣ сѫдбини въ днесъ небългарски земи, го подготвя да застане като незамѣнимъ борецъ за отстояване правата на българщината срещу пристѫпитѣ отъ вси страни. За по-правилна преценка на направеното отъ Милетича въ това отношение е необходимо да се прибавятъ къмъ неговитѣ печатни трудове още и множество непечатани изложения и реплики при честитѣ му пѫтувания въ разни времена въ чужбина за освѣтяване официални

 

 

6

 

лица и обществено мнение върху положението на неговата родина.

 

Живѣлъ съ болкитѣ и страданията на голѣмъ дѣлъ отъ българския народъ, останалъ извънъ границитѣ на българската държава, проф. Милетичъ и известенъ брой негови съмишленци основаха на 23 октомврий 1923 год. Македонския наученъ институтъ, съ уставъ, написанъ отъ самия него. Членъ на Управителния съветъ на Института, той поема, почти отъ самото начало, редактирането на научния му органъ „Македонски прегледъ" и се поставя на чело на македонската научна мисъль. Издаденитѣ подъ негова редакция десеть годишнини на това строго научно списание, както и на отдѣлни научни съчинения по историята, географията, етиографията и диалектологията на Македония, издигнаха името на тоя Институтъ до степеньта на значително научно учреждение въ България, отъ рода на Българската академия на наукитѣ, на която той бѣше отъ 1925 год. до смъртьта си високо почитанъ председатель. Следъ като презъ 1928 год. проф. Ив. Георговъ се оттегли отъ председателското мѣсто на Института, проф. Милетичъ пое изцѣло неговото рѫководство и остана неговъ председатель до края на своя животъ, като положи голѣми грижи и направи не малко усилия за изграждането на Македонския културенъ домъ въ София, който да служи за подслонъ преди всичко на самия Институтъ.

 

Разбира се, тепърва следъ време, когато ще бѫде възможно да се погледне на стореното отъ проф. Милетичъ за българската иаука и за българския народъ, гдето и да живѣе той, въ историческа персиектива, ще може и по-правилно да се прецени значението на неговото дѣло, но нѣма съмнение, че тогава ще се види то още по-голѣмо и неговата личность още по-значителна. Cera може да се каже само, че две съкровени желания, два възвишени идеали изпълваха душата на голѣмия българинъ до последния му часъ: напредъкътъ на българската наука и благополучието на цѣлокупния български народъ, на цѣлокупното българско отечество.

 

Вѣчна слава на голѣмия български ученъ и голѣмъ български родолюбецъ.

 

Македонски нaученъ институтъ

 

[Back to Index]