1. Народнитѣ борби въ Македония
Българщината въ Битолско (Споредъ документи отъ турскитѣ държавни архиви)
Отъ Панчо Доревъ.
Документи
1. Българитѣ въ Битолския окрѫгъ да се закрилятъ (5.VII.1872)
2. Българщината въ Битолско и Скопско. Плебисцитъ за Български митрополити въ Охридъ и Скопие преди освобождението на България (9.III.1885)
3. Завѣренъ преписъ отъ доклада на Министерския съветъ относно сръбскитѣ желания за признаване на сръбската народность въ Македония, предявени за пръвъ пѫть въ 1895 г. (26.IV.1895)
4. Завѣренъ преписъ отъ доклада на Министерския съветъ да бѫдатъ назначени българи за помощници на валии въ Битолския и Косовския виляети (20.XII.1895)
5. Какъ били организирани мѣстнитѣ македонски българи (4.X.1902?)
6. Амнистия на българитѣ, затворени или обвинени за политически дѣяния — 1077 души (3.IV.1903)
7. Разквартируване на войски въ околиитѣ: Костурска, Леринска, Битолска, Охридска, Кичевска и Прилѣпска, които били изцѣло български (17.IV.1903)
8. Битолскиятъ валия иска да се изпратятъ войски срещу едно евентуално нападение на Битоля отъ страна на бунтовницитѣ (19.IV.1903)
9. Въ надвечерието на Илинденското възстание затворенитѣ българи възлизали на 1140 души (6.VII.1903)
10. Хилми Паша относно въпроса за преброяването на населението и численостьта на всѣка народность (14.V.1903)
11. Рапортъ на Битолскиятъ валия (8.V.1903)
12. Относно броятъ и значението на славянитѣ, които принадлежатъ къмъ сръбския елементъ (21.VIII.1903)
Въ 1929 и 1930 г. имахъ възможность съ благосклонното позволение на Исметъ Иньону, министъръ-председатель на нова Турция, да поработя нѣколко месеци въ турскитѣ държавни архиви (Хазиней-евракъ). Първата часть отъ моитѣ проучвания, които описватъ културно-стопанския животъ на българския народъ подъ турско владичестео, отъ падането на Цариградъ до освобождението, е приета отъ Българската Академия на Наукитѣ и наскоро ще бѫде турена подъ печатъ като „Документи за българската история”.
Другитѣ събрани отъ мене документи ни даватъ ценни сведения за живота и събитията въ княжество България, Източна Румелия, Тракия и особено въ Македония. Въ Цариградъ, пакъ съ специално разрешение на турския министъръ-председатель, между друго основно прегледахъ тайната архива на Хилми паша, известния главенъ инспекторъ на Румелийскитѣ виляети и по-после, следъ хуриета, и великъ везиръ на Турция. Днесъ обнародвамъ нѣколко документа, които засѣгатъ и борбитѣ на българитѣ въ Македония, по-специално въ Битолско.
Турцитѣ, преминавайки Дарданелитѣ, най-напредъ се натъкватъ на гърци; за това европейската часть на държавата нарекоха Румели — страна на гърци (отъ Ромеосъ — Румъ и ели — область). Румелийската область въ военно и административно оотношение е обхващала Балканския полуостровъ, безъ Гърция (Мора), Босна, Северна Сърбия и Албания. Тази Pyмели е имала два центъра, така нареченитѣ пашови санджаци, Coфийския и Битолския, всрѣдъ царството на двата Шоплука. И наистина най-чистата българска териториална ивица върви отъ София, между Скопие и
1
2
Щипъ, Велесъ и Прилепъ, Битоля и Охридъ, Воденъ и Костуръ; тая зона е млѣчниятъ пѫть на българщината, Дори и самитѣ гърци въ Битоля ни наричаха торлаци и кондрохефали — дебелоглави, защото ние не сме се подавали на гърцизъма, но затова пъкъ гьрци, турци и всички други чужденци тамъ бѣха принудени да учатъ и знаятъ български.
Зa българската народность на населението на Румели имаме ценни признания и сведения на турски историци и пѫтешественици отъ 17-то столѣтие, макаръ че при покорявангто имъ отъ турцитѣ западно-българскитѣ покрайнини да сѫ били подъ сръбсто владичество.
Така ние имаме ценни и подробни данни и описания на прочутия пѫтешественикъ и очевидецъ Евлия Челеби, който заедно съ турскитѣ войски и везири е пребродилъ надлъжъ и наширъ цѣлата османска империя (отъ Персийския заливъ и Египетъ до Виена, отъ Кримъ и Кавказъ до Критъ, посѣтилъ дори Германия и Холандия). Ония томове отъ съчиненията му, що се откасятъ до Мала-Азия и Унгария, сѫ отдавна преведени на чужди езици и служатъ за осмова на най-хубавитѣ съчинения по география на тия мѣста, като напр. на Проф. Тешнеръ, Мортманъ и пр.
Въ излѣзлия въ 1928 г. томъ VIII (785 стр.) на голѣмъ форматъ, като издание на Турското Историческо Д-во при цариградския университетъ, Евлия Челеби описва пѫтуването си въ 1667 г. по крайбрѣжието на Бѣло море до Гърция и Критъ, по случай на похода противъ Критъ, и отъ тамъ назадъ презъ Авлона, Елбасанъ, Битоля, Тиквешъ, Радовишъ, Петричъ, Станимака, Пловдивъ пакъ за Цариградъ.
За центъра на Македония Евлия Челеби пише, че Paдовишката околия имала 60 богати села и че всичката рая е българска (стр. 748); Тиквешката 70 богати села съ лозя и градини, всичката рая сѫ български селяни (стр. 749), да и не говоримъ за изцѣло българскитѣ околии: Битолска, Охридска и Стружка.
На стр. 746 четемъ: Градътъ Поградецъ е прелестенъ. Тоя градъ е хасово владение, сир. доходитѣ му принадлежатъ на бея на Охридъ. Войводата на околията (Старова) е записанъ, че получава 150 аспри; околията има 70 села, всичкитѣ раи сѫ българи”.
На отиване за Критъ и Гърция, Евлия челеби, следъ
3
като казва, че и въ Караферия (стр. 182) е имало български махали, на стр. 183 пише:
„Отъ тукъ станахме и пѫтувайки за югъ следъ три часа влѣзохме въ Чаршамба Пазари (Кожани) гдето живѣятъ юруци. Прадѣдитѣ имъ сѫ отъ туркменско племе; тѣ бидоха изселени и се настанили въ тия мѣста, но намирайки се въ съприкосновение и сношение съ български и гръцки кяфири, говорятъ на единъ особенъ диалектъ".
Сѫщото виждаме и днесъ: гръцки бѣжанци отъ Мала-Азия, които се заселиха въ Воденско, Леринско и Костурско, научиха да говорятъ мѣстния български езикъ. И по нататъкъ: „ ... Напуснахме тая околия и вървейки все на югъ, минахме съ лодки голѣмата рѣка Индже Кара-су (Бистрица) и следъ четири часа стигнахме въ Серфидже". И на стр. 189, като описва града Аласония, пише:
„....биде покоренъ отъ Гази Худавендигяръ, но пъкъ обратно завзетъ отъ пъкленитѣ кяфири; по-после въ . . . година, ззвоевателятъ на Цариградъ, Султанъ Фатихъ покори тая крепость и Гьоли-Кесре (Костуръ), но пакъ кяфиритѣ българи и гърци си ги взеха назадъ. И едвамъ при покоряването на Мора, презъ време на Султанъ Баязидъ, тѣзи крепости бидоха окончателно присъединени къмъ държавата".
Всички тия сведения сѫ отъ времето на така наречената тъмна епоха, когато нѣкаше царство България и Българска Екззрхия, да вършатъ българска пропаганда.
Минавайки къмъ новитѣ времена, предъ насъ е официялниятъ годишникъ (Салнаме) на Битолския вилг.етъ отъ 1305 г. (1889 год.), който ни дава следната статистика за населението по народности на Битолския окрѫгъ и Костурската околия, която се числѣше къмъ Корчанския окрѫгъ:
Въ по-послѣднитѣ издания не се даватъ вече сведения по околии, а за цѣлия Битолски виляетъ, който се състоеше
4
отъ окрѫзитѣ: битолски, дебърски, корчански и елбасански (населенип предимно съ албанци-мухамедани) и серфидженския (въ голѣмата си часть съ гръцко население), гонейки цельта да ce намали числото на българското население, въ сравнение съ другитѣ народности.
Така въ четвъртия годишникъ отъ 1311 г. (1895 г.) се даватъ следнитѣ глобални цифри за цѣлия виляетъ:
Мухамедани 383622
Гърци и власи 225235
Българи 224999
Арменци 26
Протестанти 34
Евреи 5038
__________________
Всичко 838954 души
До тая дата официялнитѣ власти не сѫ регистрирали въ Битолския виляетъ нито единъ сърбинъ.
Но да оставимъ да говорятъ самитѣ документи отъ турскитѣ държавни архиви. Въ тия документи въпроситѣ сѫ разгледани доста изчерпателно та нѣма нужда отъ пояснения.
Документъ № 1
Българитѣ въ Битолския окрѫгъ да се закрилятъ.
„До Солунския виляетъ.
Понеже се разправя, че българитѣ отъ Битолския окрѫгъ били принуждавани да прибѣгватъ до гръцката митрополия, тукъ, приложено, Ви се изпраща едно запечатано предписание, съдържаще тайнитѣ наставления до Битолския мютесарифлъкъ (окрѫжно управление), съ молба да бѫде веднага изпратено на поменатия мютесарифинъ.
11 Джемази-ул-еввелъ 12S9 г. отъ хеджира"
(5 юлий 1872 г.) [1]
„До Битолския мютесарифлъкъ.
Разправя се, че българитѣ отъ Битолския окрѫгъ били заставени да се отнасятъ до гръцката митрополия. Това бѣ ни съобщено телеграфически. Ако е вѣренъ тоя фактъ, отдаваме го на обстоятелството, че не Ви сѫ известни новитѣ
1. Всички дати сѫ оставени съ стария стилъ къмъ които дати, за годинитѣ до 1900 г., се прибавятъ 12 дена, а следъ 1900 г. — 13 дена.
5
разпоредби, защото за българитѣ е назначенъ единъ екзархъ и въ последствие ше бѫдатъ назначени отдѣлни митрополити.
Понеже подробноститѣ по тоя вгпросъ ще ви се съобщатъ по-късно, сега за сега налага Ви се да се стараете, щото българитѣ да бѫдатъ твърде много задоволявани и да бѫдатъ бащински закриляни отъ тормоза и другитѣ постѫпки на патриаршията.
Прочетете настоящето ни тайно предписание внимателно и го проучете, да бѫдете единъ видъ пастиръ на българитѣ, и като се отнасяте твърде мѫдро и предпазливо, ще се стараете де не давате поводъ за оплаквания. Това го изискватъ обстоятелствата, за което Ви се пише настоящето специално писмо.
11 Джемази-ул-еввелъ 1289 г. отъ хеджира
(5 юлий 1872 г.)"
№ 2
Българщината въ Битолско и Скопско. Плебисцитъ за Български митрополити въ Охридъ и Скопие преди освобождението на България.
Записанъ на страница 38 отъ Държавенъ важенъ регистъръ № 263, почнатъ въ 1286 г. (1859—1870 г.). А оригиналътъ споредъ една бележка на сѫщата страница е поставенъ въ торбата на важнитѣ книжа.
„Екзархията напоследъкъ е поискала да бѫдатъ назначени митрополити на вакантнитѣ Скопска и Охридска епархии. Въ представенитѣ два такрира се изтъква, че споредъ членъ 10 отъ фермана отъ 8 Зилкаде 1286 г. (9 февруарий 1870 год.) сѫ изредени епархиитѣ, които влизатъ подъ ведомството на Еказрхията; Охридъ и Скопие се намиратъ вънъ отъ изброенитѣ епархии, но въ една алинея на споменатия членъ се постановява, че ако вънъ отъ ознаенитѣ епархии православното население на други мѣста изцѣло или съ две трети се изкаже да мине подъ духовното ведомство на Екзархията, и следъ провѣрка това се установи, желанието имъ се удовлетворява.
Въ миналото, следъ запитване отъ Цариградъ, отъ полученитѣ мѣстни книжа се установи, че отъ 8600 и нѣколко кѫщи отъ христианското население на Скопие и подведомственитѣ на Скопие мѣстности 8100 и нѣколко кѫщи
6
сѫ пожелали да сѫ подъ Екзархията, а за Охридъ едно мнозинство по-голѣмо отъ две трети се изказало въ сѫщия смисълъ, и на 17 сеферъ 1291 год. (23 мартъ 1874 г.) излѣзе Султански бератъ, съ който се потвърдиха длъжноститѣ на назначенитѣ въ Скопие и Охридъ митрополити.
Тъй като излѣзе Султанско ираде да се представи на какви книжа и доказателства почива горното желание на населението съ повече отъ две трети да мине подъ Екзархията, тѣзи книжа се взеха отъ бюрото на вѣроизповѣданията и се разгледаха: Въ доклада на административния съветъ на премахнатия Призренски виляетъ отъ 8 Муххаремъ 1291 г. (13 февруарий 1874 г.) възъ основа на изпратенитѣ отъ мѣстата протоколни решения, се установва, че християнскитѣ кѫщи въ околиитѣ и нахиитѣ, които съставяватъ Скопската епархия, били 8698 кѫщи, отъ които 567 семейства изявили желание да бѫдатъ подъ Патриаршията, 8131 семейства да бѫдатъ подчинени на Българската Екзархия, и не пристигналитѣ книжа отъ Тетовската околия ще бѫдатъ изпратени по-после.
Въ донесението на Солунския виляетъ отъ 21 муххаремъ 1291 г. (26 февруарий 1874 г.) възъ основа на протоколкото решение на Битолския административенъ съветъ, се установява, че отъ населението на самия Охридъ и подведомственитѣ села 190 души искали да бѫдатъ подъ ведомството на Патриаршията, 9287 души — подъ Екзархията; въ нахиитѣ Преспанска, Ресенска и Демирхисарска 2679 за Патриаршията, 3395 души за Екзархията.
Изпратенитѣ протоколни решения се разгледаха и се установи, че за всѣко село сѫществуватъ подписани и подпечатани отъ селски мухтари и старшини книжа, сочейки колко жители желаятъ Патриаршията и кои — Екзархията. Скопскитѣ книжа сѫ потвърдени отъ административнитѣ сьвети на околиитѣ Паланечка, Кумановска и Вранянска. Сѫщо и отъ окрѫзитѣ Нишки и Скопски, а охридскитѣ книжа — отъ нахиитѣ Ресенска и Преспанска и околия Охридска и окрѫгъ Битолски. Въ всѣки случай думата има, който заповѣдва.
4 Джюмази-юлъ-ахъръ 1302
9 мартъ 1301 г.” (1885 г.)
7
Бележка подъ страницата: „Сравненъ съ оригинала.
„Даватъ се сведения за българитѣ отъ Скопие и Охридъ и нѣкои околии и нахии, които сѫ останали подъ Патриаршията и подъ Екзархията.
Това тезкере на Негово Превъзходителство Бейликчи Ефенди (на протокола) буквално се написа на 4 Джюмазиюлъ-ахъръ 1302 г. на горната страна на тѣзи тефтери и черновката се постави въ торбата за важни книжа"
Следва и преписъ отъ текста на Екзархийския Ферманъ.
№ 3.
Завѣренъ преписъ отъ доклада на Министерския съветъ относно сръбскитѣ желания за признаване на сръбската народность въ Македония, предявени за пръвъ пѫть въ 1895 г.
„Прочетохме и проучихме въ нашия съветъ превода на приложеното тукъ заявление, подадено отъ нѣкои сърби, живущи въ Македония, и частното Ви тезкере (на секретарията на Двореца) съ което ни съобщавате Султанското ираде, да представимъ съ протоколъ на Негово Величество, какво би могло да се направи.
На кратко, преводътъ на това заявление казва, че живущитѣ въ тая область българи и гърци се радвали на много привилегии при получаване на просвѣта и извършване на църковнитѣ имъ обряди, а сърбитѣ били лишени отъ такива милости; това както за другитѣ народи, които живѣятъ въ тѣзи мѣста, така и тѣ молятъ, духовнитѣ имъ треби да се извършвапъ на тѣхенъ езикъ отъ сръбски епископи и свещеници.
Както по начина на изразяване, така и по смисълъ и значение на употрѣбенитѣ фрази въ споменатото заявление не остава съмнение, че сѫщностьта на подадената молба е плодъ на нѣкои побуждения и насъсквания отъ нѣкое мѣсто; и тъй като въпросътъ е отъ важно и деликатно естество, въ последица на станалитъ разисквания ние размислихме, че подобно на другитѣ християнски поданици на империята, така и за немухамеданското население, което говори на сръбски, преподаването въ тѣхнитѣ училища става на тѣхенъ езикъ, и въ това отношение държавата не е взела нѣкакви запретителни мѣрки. И езикътъ, на който се извършва богослужението,
8
както е ставало отъ нѣколко вѣка насамъ, така и днесъ се извършва по сѫщия начинъ, затова не е необходимо да се възприеме единъ новъ способъ въ това отношение. И подъ благодѣтелната сѣнка на Негово Величество, поради благоденствието и благосъстоянието, на което тѣ (сърбитѣ) се радватъ, би трѣбвало да постоянствуватъ да свидетелствуватъ своитѣ вѣрноподанически чувства и връзки къмъ Отоманската държава.
Намѣри се за умѣстно, да се предпише на Министерството на Вѫтрешнитѣ работи да заповѣда на длъжностнитѣ лица да съобщатъ горнитѣ размишления по единъ благовиденъ начинъ на заинтересуванитѣ, но каквото и да благоволи да реши Негозо Величество, то ще бѫде разумното, въ всѣки случай каквото се заповѣда.
12 Зил-Кааде 312 отъ хеджира"
(26 априлъ 1895 г.).
Вѣрно на оригинала:
Печатъ (Турска република. Дирекция на Хазиней-евракъ
при министъръ-председателството")
Подписъ на директора: М. Недимъ."
№ 4.
Завѣренъ преписъ отъ доклада на Министерския съветъ да бѫдатъ назначени българи за помощници на валии въ Битолския и Косовския виляети.
„Отъ мѣркитѣ, които се взиматъ въ Румелийскитѣ виляети на Негово Величество, биде представено на височайше одобрение и Негово В. Султанътъ е одобрилъ назначаването, пропорционално съ мнозинството на немухамеданското население, за помощници валии лица отъ гръцка общность (народность) въ Солунския и Янинския виляети, отъ католишка въ Шкодренския, отъ българска — въ Битолския и Косовския виляети. Помощницитѣ да бѫдатъ съ доказано поведение, да знаятъ да четатъ и да пишатъ на турски:
Въ изпълнение на това Султанско ираде ние писахме на Министерството на Вѫтрешнитѣ работи, и въ получения, прочетенъ между насъ отговоръ се предлага да бѫдатъ назначени следнитѣ лица, които били опитни и знаели да четатъ и да пишатъ на турски:
9
За помошникъ на Солунския валия, отъ гръцката общность Константиниди паша, който е билъ веднажъ на сѫщата длъжность въ Солунския виляетъ; за помощникъ валия въ Янина, бившиятъ съветыикъ на посолството ни въ Петербургъ Христиди ефенди; за помоідникъ валия въ Шкодра — Агопъ Макасдаръ ефенди отъ арменокатолишката община, помощникъ въ юристконсулското отдѣление при Министерството на Външнитѣ работи.
Споредъ тезкерето на Вѫтрешното министерство и завѣренитѣ книжа относно тѣхния животъ, явствува, че тѣзи лица сѫ съ доказана опитность и добро поведение, и ние единодушно намираме за умѣстно да бѫдатъ предвидени въ Солунъ, Янина и Шкодра; сѫщо и предложенитѣ като опитни и отговорни на поста отъ българската община — Стефанаки бей, синъ на Гаврилъ паша (Кръстевичъ б. н.) въ Битолския, Димитраки Пандуровъ ефенди въ Косовския виляети, като помощници на валиитѣ, и както се предвижда въ подобни случаи, да имъ се опредѣли на всичкитѣ по 5000 гроша месечна заплата.
Представяме споменатото тезкере на Министерството на Вѫтрешнитѣ работи съ приложенитѣ книжа, въ този и всѣки случай, всичко зависи отъ Височайшата заповѣдь и ферманъ.
15 Реджебъ 1313 отъ хеджира
20 декемврий 1311 финансова година" (1895 г.)
Вѣрно съ оригинала:
Печатъ: Турска република.
Дирекция на държавнитѣ архиви при министъръ-председателството”)
Подписъ на директора: М. Недимъ.
№ 5.
Какъ били организирани мѣстнитѣ македонски българи.
Дворецътъ Илдъзъ
5458
„Въ едно обширно изложение отъ Битолския виляетъ, което биде прегледано отъ Негово Величество, съ положителность се изтъква, че мислитѣ на мнозинството отъ българското население, което живѣе въ Румелийскитѣ виляети, били революционизирани — тѣзи, които могатъ да носятъ орѫжия, се въорѫжаватъ, една часть е опредѣлена
10
да помага съ пари, а други пъкъ сѫ опредѣлени за куриери и разузнавачи.
И когато на едно мѣсто се появятъ въорѫжени лица въ по-голѣмо количество, не трѣбва да се предполага (фарзъ олунмамакъ лазимъ гелупъ), че тѣ сѫ дошли отъ България, или че се движатъ все така многобройни. Четнишкото организиране на селата е съвършено. Когато нѣкой водачъ, дошълъ отъ България, се установи съ нѣколко другари между едно или две български села, той може да повика своитѣ съмишленици отъ села и паланки, въ което време би поискалъ, и има всички улеснения да увеличи броя имъ, въ какъвто размѣръ би пожелалъ.
Когато ни се донесе, че разбойници сѫ се събрали на нѣкой балканъ, или пъкъ сѫ убили нѣкои невинни хорица и се реши да се изпрати сила срещу тѣхъ, разбойницитѣ лесно се научаватъ за това посрѣдствомъ своитѣ съмишленици въ градоветѣ и селата, веднага се разотиватъ по домоветѣ и приематъ видъ на покорно и работещо население... поради което се налагало да се създадатъ военни постове на най-важнитѣ мѣста. Да се направи потрѣбното.
15 Реджебъ 1320, 4 октомврий 1318 г.
Главенъ секретарь
Тахсинъ"
„Подъ № 672 и 1434
Още сѫщия день отъ Великото Везирство се писа на съответнитѣ власти".
№ 6.
Амнистия на българитѣ, затворени или обвинени за политически дѣяния — 1077 души.
№ 153370 — 318
отъ 18 Мухаремъ 1321 г.
3 aприлъ 1319 г.
(1903 г.)
„Отъ Великото Везирство
До Почитаемото Министерство нa
Външнитѣ Рaботи.
Инспекторатътъ на Румелийскитѣ виляети, съ донесение подъ № 52 отъ 13 Мухаремъ 1319 г. ни съобщава:
Въ изпълнение на подарената отъ Негово Величество
11
амнистия, отъ Косовския и Битолския виляети сѫ изпратени два списъка съ имената на освободенитѣ бунтовници. Освободенитѣ въ Солунския виляетъ възлизатъ на 276 души, но се писа, че трѣбва се изпрати нуждниятъ списъкъ.
Това писмо на Инспектората съ приложенитѣ книжа се изпраща на Ваше Високопревъзходителство, и споредъ както се донася, въ споменатитѣ три виляети били освободени всичко 1077 души. Направете потрѣбното и ни повърнете приложенитѣ книжа".
№ 7.
Разквартируване на войски въ околиитѣ: Костурска, Леринска, Битолска, Охридска, Кичевска и Прилѣпска, които били изцѣло български.
„Дворецътъ Илдъзъ
Главенъ Секретариятъ
№ 758
„До Великото Везирство
Заповѣда се на бившия битолски валия Едипъ паша да направи докладъ за мѣркитѣ, които би трѣбвало да се взематъ срещу българскитѣ разбойници. За премахването на нападенията на бунтовницитѣ полезно било, на съответни мѣста въ околиитѣ да се създадатъ постоянни укрепления, гдето султански войски да квартируватъ вкупомъ и въ гоголѣмо число и летящи жандармерийски отряди. Тъй като въ Битолския виляетъ, околиитѣ Охридскa, Кичевска, Прилѣпска, Леринска, Костурска и централната (Битолска) сѫ нaселени съ най-много български елементъ, то горнитѣ мѣрки да се взематъ въ тия околии. По този начинъ ще престанатъ оплакванията, произлизащи отъ отношението на войскитѣ съ селянитѣ, a сѫщевременмо ще гарантиратъ султанскитѣ войници да не бѫдатъ разпръснати. Всѣка околия да се раздѣли на нѣколко части и въ всѣки пунктъ да се постави най-малко по единъ бюлукъ (взводъ) войници, които ще бѫдатъ въ подкрепа на излизащи отъ тия пунктове жандармерийски отряди. Въ центъра на околиитѣ да квартируватъ по единъ табуръ (дружина) войска и съ това се запазятъ редътъ и спокойствието на страната. Ако броятъ на жандармитѣ не е достатъченъ за тѣзи размѣствания, да се предостави на мѣстнитѣ власти да увеличатъ тѣхния съставъ.
12
Въ горния духъ е донесението на споменатия паша до Негово Величество и се умолявате бързо да докладвате мнението на Ваше Височество”.
2 Сеферъ 321, 17 априлъ 1319 г. (1903 г.)
Главенъ секретаръ на Султана
Тахсинъ".
Бележка на Великото Везирство:
„Отговорътъ е представенъ и се телеграфира на инспектора на Румелийскитѣ виляети.
4 Сеферъ 1321 г. (17 априлъ 1903 г.) подъ № 153".
№ 8.
Битолскиятъ валия иска да се изпратятъ войски срещу едно евентуално нападение на Битоля отъ страна на бунтовницитѣ.
Дворецътъ Илдъзъ
Главенъ Секретариятъ
Шифрована телеграма отъ Битоля.
„Отъ разни мѣста се известява, че българскитѣ бунтовници тѣзи дни кроели едно общо нападение върху Битоля. Подъ мощната сѣнка на Негово Величество Султана правятъ се приготовления срещу всѣка евентуалность и предвиждаме, че такова едно смѣло движение отъ страна на бунтовницитѣ нѣма да ни създаде опасность. Отъ пристигналитѣ въ подкрепа на Битоля три табура (дружини) отъ шестата дивизия единиятъ табуръ отъ тѣхъ преди нѣколко време, по заповѣдь на корпусния командантъ, биде изпратенъ за Косово, а и за изпращането на другия отъ корпусното команданство се даватъ заповѣди.
Центърътъ на виляета е заобиколенъ почти изцѣло съ български села и при такова едно общо нападение, ако всички български села и българското население взематъ участие, то за пазенето отъ нападение на правителственитѣ сгради, казармитѣ, погребитѣ, консулствата и на покорното и вѣрно население, както и за разпръсването и унищожаването на бунтовницитѣ отъ една страна, а отъ друга — при едно общо заплашваще спокойствието движение, центърътъ и провинцията биха се възбудили, а ние съ наличната ни сила ще имаме голѣми мѫчнотии да успокоимъ духоветѣ на мухамеданитѣ. Затова докато се състои съобщеното
13
общо нападение на бунтовницитѣ, па и за бързото имъ — подъ егидата и съ помощьта на Н. В. Султана — смазване и разпръсване на бунтовницитѣ, се налага опредѣлениятъ да бѫде изпратенъ отъ корпусното команданство табуръ да се остави тукъ, а за изкарването въ околията на постоянни лѣтящи отряди, което ще внесе успокоение въ населението и спъне движението на бунтовницитѣ въ българскитѣ села, бързо да се изпратятъ най-малко два малоазиятски табура за Битоля.
Моля да доложите на Негово Величество, че падамъ на земята предъ Негово Величество и моля да се издаде Султанска заповѣдь въ горния смисълъ.
Битолски валия
Риза„
19 априлъ 1319 г." (1903 г.)
„Илдъзъ 865
Да се прочете днесъ въ Министерския съветъ и да се поднесе докладъ.
5 Сеферъ 1321, 20 априлъ 1319 г. (1903 г.)
Главенъ секретарь
Тахсинъ"
№ 200 и 13а.
№ 9.
Въ надвечерието на Илинденското възстание затворенитѣ българи възлизали на 1140 души.
Високата Порта
Секретариятътъ на
Великото Везирство
№
158948—540
Шифрована телеграма, изпратена отъ Инспектората на Румелийскитѣ виляети.
„Отговоръ на 30 юний 1319 г. (1903 г.).
Споредъ полученитѣ сведения отъ валиитѣ и прокуроритѣ при апелативнитѣ сѫдилища въ Битолския, Солунския и Косовски виляети, българитѣ, които сѫ осѫдени или обвинени за политически престѫпления, или пъкъ които се намиратъ подъ следствие и сѫдъ, арестувани и затворени — въ Битолския виляетъ възлизатъ на 597 души, въ самия Солунъ 327 души,
14
въ Косовския виляетъ — 216, или всичко — 1140 души. Затворенитѣ въ подведомственитѣ околии на Солунския виляетъ българи не влизатъ въ тая смѣтка; като се получатъ сведения, виляетътъ допълнително ще даде сведения за числото имъ. Споредъ взетото напоследъкъ решение, всички български бунтовници се изпращатъ направо въ центъра на виляета, и не може да са приеме, че има доста арестувани бълазри въ подведомственитѣ околии на Солунския виляетъ.
6 юлий 1319 г. (1903 г.).
667
Инспекторъ
Хюсеинъ Хилми"
„До инспектората на Румелийскитѣ виляети.
7 юлий 1319 г. (1903 г.).
Отговоръ на 6 юлий 1319 г. Броятъ на затворенитѣ е голѣмъ. Налага се бързо сѫдене. съветваме Ви съ пълна спешность да се направи потрѣбното (по заповѣдь на Великия Везиръ)".
Стотици други документи ни освѣтляватъ върху положението и борбитѣ на българитѣ за родъ и свобода. Ще привършимъ тоя си очеркъ съ нѣкои извадки отъ дългитѣ тайни рапорти на Хилми Паша относно въпроса за преброяването на населението и численостьта на всѣка народность по-отдѣлно.
Така въ доклада си отъ 14 май 1319 г. (1903 г.) Солунския валия се изказва по следния начинъ:
№ 10.
. . . . . . . .
„Що се отнася до записването на разнитѣ народи отъ немухамеданското население, азъ не съмъ наклоненъ да вѣрвамъ, че би се създала опасность за държавата въ бѫдеще. Защото въ Румелийскитѣ виляети, дори ако сравнимъ днешнитѣ регистри, мнозинството отъ населението е мухамеданско, пакъ ако се преброи точно населението и въ незаписанитѣ до сега мѣста (албански и пр.), сигурно е, че мухамеданското население ще се увеличи още повече.
Народнитѣ интереси на гръцкото население изискватъ да продължава да бѫде вѣрно къмъ държавата, то гърцитѣ хранятъ
15
чувства, противни на намѣренията на различнитѣ по вѣра и родъ българи и сърби. Въ Янинския виляетъ и така нѣма българи, въ Солунския и съседнитѣ виляети българското население би останало абсолютно малцинство и то отговаря на интереситѣ на държавата, да се увеличи броятъ на признаващитѣ Патриаршията. Сърбитѣ, изобщо не сѫ се поставили въ положение, противно на държавнитѣ интереси, нѣма изгледи и за въ бѫдеще да се проявятъ, па и да се проявятъ, твърде лесно бихме се справили съ тѣхъ. Власитѣ пъкъ, споредъ сегашното имъ поведение, не сѫ въ положение да създадатъ нѣкакво гайле на правителството или пъкъ да подпаднатъ подъ влиянието на други. Така че въ посочването имъ въ отдѣлна, споредъ тѣхната народность, ние не виждаме нѣкаква истинска опасность".
Въ рапорта си отъ 18 май 1319 г. (1903 г.) подъ № 379, Битолскиятъ валия се изразява както следва:
№ 11.
. . . . . . . .
„Що се отнася по въпроса за отдѣлянето по народность на немухамеданското население, българскитѣ духовници и учители, които сѫ най-силни подържатели на намѣренията на българскитѣ бунтовници, силно се стараели, населението, което признава гръцката черква и свещеницитѣ, да го вкаратъ въ българщината. Наистина дадоха се наставления до мѣстнитѣ власти да не позволяватъ гръцкитѣ свещениии да бѫдатъ принуждавани да се присъединяватъ къмъ българитѣ, при все това употрѣбенитѣ отъ българитѣ старания въ това направление сѫ принудили много гърци да минатъ подъ лоното на българската черква.
Следователно при преброяването на населението, като се записватъ по отдѣлно разнитѣ народности, предвижда се, че българското население би оолучило мнозинство, но въ тѣзи мѣста българското население и така само изпъква по много начини (Булгаръ нуфусьнънъ кесрети елхалету хаза сурети адиде иле кендини гьостермекде) та нѣма никаква полза, ако ги запишемъ въ по-малко. При това незаписването напълно на българското население става причина щото и мѣстата, които с населени съ мухамеданско и християнско население да бѫдатъ посочвани като български".
16
Въ рапорта отъ 11 Джюмази-юлъ-ахъръ 1321 г. и 21 августъ 1319 г. (1903 г.), досежно едно евентуално сътрудничество между българскитѣ и сръбски чети, четемъ следнитѣ фрази:
№ 12.
„Въ Солунския и въ Битолския виляети броятъ и значението на славянитѣ, които принадлежатъ къмъ сръбския елементъ, е ограничено (адедъ ве ехмиетлери махдутъ); въ Призренъ, Прищина, Ипекъ и Ташлиджа българи не сѫществуватъ, а въ Скопския окрѫгъ, дето живѣятъ смѣсено и българи и сърби, сръбскиятъ народъ сравнително е малъкъ (сърбъ джинси билнесбе аздъръ").
Въ окрѫжното съ сѫщата дата отъ инспектората на Румелийскитѣ виляети се казва:
„Християнски поданици отъ сръбски елементъ, които живѣятъ въ Султанскитѣ виляети, най-много се намиратъ въ Призренския, Прищинския, Ипекския и Ташлидженския окрѫзи, а отъ Скопския окрѫгъ — само въ Кумановската и Прешовска околии (Куманова ве Прешова каазаларине мунхасиръ), а въ другитѣ мѣста въ Косовския виляетъ, въ Битолско и Солунско значението на сръбскитѣ славяни спрямо другитѣ християни е ограничено (ехмиетлери махдутъ иседа)".
17
Къмъ № 3.
18
Къмъ № 4.