3. Градъ Пиротъ
Отъ Д. Ярaновъ.
Градъ Пиротъ, макаръ да представя голѣмъ интересъ въ всѣко отношение, не е бивалъ никога обектъ на едно по-обстойно изучване. Въ географско отношение той е почти непознатъ. Работата на С. Христовъ върху „Пиротския окрѫгъ и неговото население" (Съ СбНУ., кн. XI, 1894, стр. 259—325) представя една културно-историческа студия, въ която е даденъ само единъ сухъ орографски и хидрографски прегледъ на околностьта на градъ Пиротъ. Отъ тая студия не може да се разбере нито причината, поради която тъкмо на това мѣсто е възникналъ този градъ, нито пъкъ може да се добие представа за типа и физиономията му. Въ това отношение не допринася нищо и работата на К. Н. Костићa, „Пирот" (въ Гласник српског географског Друштва, св. 1, стр. 82—91, 1912 г.), макаръ последниятъ да има претенция да дава географска скица на този градъ. Поради всичко това смѣтнахъ, че нѣма да бѫде излишно да изложа въ една кратка статия впечатленията си отъ едно десетдневно престояване въ града Пиротъ и неговата непосрѣдствена околность, престояване употрѣбено изключително за физиогеографски проучвания. Понеже нѣмахъ достатъчно време, пъкъ и поради това, че обстоятелствата, при които пѫтувахъ, не ни позволяваха да правя антропогеографски изучвания, нѣма да мога да дамъ цѣлостно географско изучване. Ще се задоволя само да разгледамъ въпроса за значението на физиогеографската срѣда и промѣнитѣ въ нея за развоя на градъ Пиротъ и на поселищнитѣ отношения въ Пиротската котловина изобщо.
Пиротската котловина.
Ако се изкачимъ на нѣкое отъ многобройнитѣ възвишеиия, които ограждатъ отъ западъ и северозападъ Пиротската котловина, ако се изкачимъ напримѣръ на Водни въртопъ на
17
Бѣлава-планина или пъкъ на нѣкое отъ възвишенията около с. Темско, предъ насъ ще се изпрѣчи къмъ изтокъ единъ много своеобразенъ, почти напълно непознатъ въ другитѣ дѣлове на Балканския полуостровъ стѫпаловиденъ пейзажъ. Успоредно едно на друго се протакатъ на югъ отъ южния склонъ на Стара-пламина възвишения съ западъ-северозападъ — изтокъ-югоизточна посока, съ стръмни северни и полегати югозападни склонове. Най-насеверъ, долепено почти до южния склонъ на Стара-планина, е възвишението Пожаръ. На югъ отъ него — Видличъ планина, ограждаща Пиротското поле отъ североизтокъ. На югозападъ планинската ограда на полето е съ по-благи форми, но и тамъ се забелязва на мѣста сѫщата асиметрия: едни склонове много стръмни — — други — съвсемъ полегати. Образуването на тѣзи форми може лесно да се обясни съ обстоятелството, че въ околностьта на градъ Пиротъ, вследствие образуване на голѣми надхлъзвания все въ една и сѫща посока — къмъ североизтокъ по време на голѣмитѣ планинообразувателни движения въ края на кредата, получила се е люспеста, изоклинална структура на земнитѣ пластове. При тази структура не е могло да се дойде въ края на Миоцена до пълно изглаждане на земноповърхнитѣ форми, до образуването на една обширна денудационна повърхнина, както това е станало въ другитѣ две нишавски котловини — Бѣла-паланска и Нишка. Но и въ Пиротско се е случило това, което станало въ края на Миоцена и началото на Плиоцена въ Нишко и Бѣло-Паланско: едно слабо изкорубване въ северозападъ-югоизточна посока, издигане на Стара-планина и Видличъ на североизтокъ и на Влахина-планина на югозападъ, a потъване на тѣзи мѣста, които днесъ образуватъ Пиротската котловина. Поради това въ началото на Плиоцена тукъ се е образувало езеро, което е било въ връзка съ Бѣло-паланското и Нишкото плиоценско езеро, и което се запазило презъ цѣлия Плиоценъ. Въ това езеро сѫ се утаили въ течение на Плиоцена глини, пѣсъци и чакъли, които, поради това че сѫ много млади, сѫ едва-едва споени. Въ тѣзи наслаги се намиратъ тукъ-таме и пластове отъ лигнитъ, съдържащъ едва 45% вѫглено вещество, което е сѫщо така въ връзка съ младостьта на наслагитѣ. Все пакъ тѣзи наслаги не сѫ съвсемъ млади, не сѫ кватернерни,
18
тъй като въ тѣхъ сѫ изрѣзани всичкитѣ петь кватернерни тераси на р. Нишава.
На много мѣста могатъ да се наблюдаватъ езернитѣ наслаги на Пиротската котловина, и тѣхната подлога. Забележително е, че тѣ никѫде не припокривагь нѣкоя разседна линия или откосъ, обусловенъ отъ разседъ. Наслагитѣ не сѫ запълнили нѣкой грабенъ, a сѫ затрупали единъ стѫпаленъ пейзажъ. Именно съ това може да се обясни разкѫсаното положение на езернитѣ утайки и особено наличностьта на дветѣ заливовидни продължения на Пиротското поле къмъ северозападъ и западъ, които иматъ, както ще видимъ понататъкъ, голѣмо значение за антропогеографията на котловината, и особено за градъ Пиротъ. Възвишенията между тѣзи два нѣкогашни залива на старото Пиротско езеро се явяватъ днесъ като затрупано стѫпало въ описания вече стѫпаловиденъ пейзажъ.
Въ езернитѣ наслаги на Пиротската котловина се наблюдава обикновено следния редъ, отъ долу на горе: едъръ, слабо слепенъ пѣсъкъ, преминаващъ въ страни, къмъ периферията на котловината, въ делтови утайки или пъкъ езерна креда; нагоре този пѣсъкъ става все по-финъ, дори глинестъ. Глинеститѣ пѣсъци преминаватъ обаче нагоре бързо въ едъръ рѣченъ чакълъ. Последниятъ образува на мѣста обширни заравнености на 525—540 м. абсолютна височина, напримѣръ заравненостьта Пърчевъцъ източно отъ Пиротъ. Явно е, че езерната фаза е завършила съ една рѣчна фаза, огговаряща на най-горния Плиоценъ.
Въ тѣзи езерни наслаги, подъ покритата съ рѣченъ чакълъ плиоценска заравненость на 525—540 метра, сѫ били врѣзани впоследствие, както вече бѣ споменато, петь рѣчни тераси, отговарящи на петтѣ кватериерни тераси въ другитѣ дѣлове на р. Нишава.
Най-горната, най-старата, следователно първата тераса има 110 метра относителна височина надъ р. Нишава и въ самата котловина е запазена твърде зле, поради неустойчивостьта на езернитѣ наслаги, въ които е врѣзана. По-добре е запазена тази първа тераса въ горното течение из р. Нишава. Тукъ височината ѝ относително р. Нишава постепенно намалява и надъ село Калотина преминава въ едно разширение на долината на рѣката. На северозападъ, въ пролома,
19
Географска скица на Пиротската котловина
20
който отдѣля Пиротската когловина отъ Бѣло-паланската (по името на с. Сопотъ бихме могли да го наричаме Сопотски проломъ), относителната височина на терасата, напротивъ, се увеличава, и между Будинъ дѣлъ източно отъ с. Станичени тя е на 140 метра надъ днешното дъно на р. Нишава. Отъ тукъ надолу тя отново се снишава и се съединява съ съответната ней тераса въ Бѣла-паланската котловина.
Втората тераса има въ Пиротската котловина 50 метра относителна височина и е запазена добре и отъ дветѣ страни на р. Нишава. Къмъ изворитѣ на Нишава относителната височина на тази тераса бързо намалява и надъ с. Калстина преминава въ едно долинно разширение. Къмъ северозападъ, въ Сопотския проломъ, височината ѝ, напротивъ, се увеличава. Подъ с. Сопотъ тя е на 80 метра надъ днешната долина на р. Нишава. Отъ тукъ надолу височината ѝ отново започва да намалява, за да се слѣе съ съответната ней втора тераса въ Бѣлопаланската котловина.
Третата тераса има въ Пиротската котловина 20—28 метра относителна височина и е запазена въ срѣдата на котловината, на лѣвия брѣгъ на Нишава. Отъ тукъ нагоре по долина га тази тераса може да бѫде проследена чакъ до надъ гр. Царибродъ, кѫдето тя при село Градини преминава въ едно долинно разширение. Напротивъ, надолу по долината, въ Сопотския проломъ, i я се издига бързо и достига 55 метра относителна височина. Отъ тукъ тя отново се снишава надолу по долината, за да се слѣе, както първитѣ две тераси, съ съответната ней тераса въ Бѣло-паланската котловина.
Четвъртата тераса въ Пиротската котловина има 13—18 метра височина спрямо рѣката и може да се наблюдава току речи навсѣкѫде. Нагоре по долината тя се загубва близо до с. Желюша подъ Царибродъ. Надолу по долината, въ пролома на с. Сопотъ, тази четвърта тераса се издига до 25 метра надъ днешното легло на р. Нишава, за да се сниши по-надолу отново и се слѣе съ съответната ѝ тераса въ Бѣлопаланската котловина. Четвъртата тераса въ обсега на Пиротската котловина е покрита съ смолница, иловица, единъ видъ почва, която се образува върху мочурливи утайки.
Петата тераса има въ Пиротската котловина, a сѫщо тъй и нагоре по долината, и надолу въ Сопотския проломъ постоянната височина отъ 5 до 6 метра надъ днешното легло на Нишава.
21
При всичката тази нейна височина, обширната ѝ площь, особено на югъ отъ гр. Пиротъ, не може достатъчно добре да се отводни, та се образува едно пространно мочурище, заемащо около единъ квадратенъ километъръ. Населението на гр. Пиротъ помни добре, че и днешната махала Тиха-бара, намираща се на дѣсния брѣгъ на Нишава, е построена на изкуствено запълнено мѣсто, което по-рано е било обширно мочурище. Че въ още по-старо време, за всѣки случай следъ заселването на Балканския полуостровъ съ славяни, тѣзи мочурища сѫ заемали по-обширни пространства, личи отъ топонимията на Пиротската котловина. Срѣдата на котловината, между гр. Пиротъ и с. Долна Държина, днесъ напълно суха, се нарича Рогозъ. Трѣбва да се предполата, че днешното малко мочурище презъ срѣднитѣ вѣкове е достигало до тукъ и че поради това е могла да расте на това мѣсто рогозина. Не по-малко интересно е и името на с. Блато, въ най-западния ѫгълъ на котловината, гдето днесъ нѣма нито следа отъ блато. При това нищо не сочи, че селото е било мѣстено. Напротивъ — изглежда твѣрде вѣроятно, че блатото, което е дало името си на селого, се е отдръпнало въ течение на последнитѣ нѣколко вѣка.
Отъ всичко казано за взаимнитѣ отношения между петтѣ рѣчни тераси по горното течение на р. Нишава могатъ да се извадятъ следнитѣ заключения:
1. Пиротската котловина завършва къмъ югоизтокъ съвсемъ постепенно.
2. Къмъ северозападъ, напротивъ, тя се прегражда рѣзко отъ възвишенията, въ които се е врѣзалъ Сопотскиятъ проломъ.
3. Сопотскитѣ възвишения сѫ се издигнали следъ образуването на третата рѣчна тераса, но преди образуването на четвъртата, съ 20 метра.
4. Следъ образуването на четвъртата рѣчна тераса източната часть на тѣзи възвишения се е издигнала съ още 10 метра. Това е предизвикало заблатяване върху четвъртата тераса, което е позволило подиръ това върху нея да се образува споменатата вече по-горе особено почва, смолница.
5. Следъ образуването на петата тераса, въ съвсемъ ново, историческо време, възвишенията около с. Сопотъ отново ще да сѫ се издигнали, макаръ и съвсемъ слабо, защото е настѫпило
22
заблатяване на петата тераса, следъ като тя единъ пѫть е била издигната съ 5—6 метра надъ р. Нишава.
6. Презъ последнитѣ нѣколко вѣка р. Нишава е успѣла да прорие достатъчно издигналитѣ се сопотски възвишения, та е настѫпило намаляване на блатата въ Пиротската котловина. Следователно, периодическото слабо издигане на възвишението около с. Сопотъ, на северозападъ отъ Пиротската котловина, е предизвиквало периодически заблатяване на тази котловина. Това периодическо заблатяване пъкъ е имало за последица, както ще видимъ следъ малко, едно непостоянство въ поселищнитѣ отношения въ котловината.
Грaдъ Пиротъ.
Поради тово, че Пиротската котловина завършва къмъ югоизтокъ съвсемъ постепенно, a къмъ западъ и северсеверозападъ сѫ сѫществували нѣкога споменатитѣ заливи на нѣкогашното Пиротско езеро, котловината е достѫпна отъ всички страни. При това, естественитѣ пѫтища, които водятъ отъ околнитѣ области къмъ Пиротската котловина: отъ Лужница, Бѣло-паланско, Зайчарско и Софийско се пресичатъ тъкмо на мѣстото, дето е днешниятъ градъ Пиротъ. Ето защо не трѣбва да се очудваме, че този градъ се споменава съ неговото латинско име Turres (предполага се, че Пиротъ произлиза отъ Πῦργοι, което пъкъ е преводъ на Turres) още въ първата подробна карта на римската империя, запазена и до днесъ въ преписъ, именно Tabula Peutingeriana, датираща вѣроятно отъ IV в. сл. Хр. [1] Въ срѣднитѣ вѣкове за последенъ пѫть този градъ се споменава на 1153 г. отъ арабина Идризи. Следъ това за дълго време липсва всѣки поменъ за него. И тъй като презъ неговото мѣсто сѫ минавали току-речи всички кръстоносци, a не го споменаватъ, и тъй като не се споменава и въ никоя друга хроника или животописание, налага се да се предположи, че градътъ по това време, краятъ на срѣднитѣ вѣкове, не е сѫществувaлъ много вѣроятно поради споменатото разширяване на пиротскитѣ
1. Вижъ фотографско факсимиле отъ съответната часть на тази карта въ предговора на моята „Карта на Македония въ географскитѣ ѝ граници издадена отъ Македоиския наученъ Институтъ.
23
блата вследствие издигане на възвишенията около с. Сопотъ и временно заприщване на р. Нишава.
А една така голѣма и плодородна котловина като пиротската не е могла да остане безъ градски центъръ. На мѣстото на Пиротъ се развили въ градове селата Темско, Суково и Срѣдорѣкъ. Първото село се споменава като „градъ Темско” отъ Константинъ Костенски. Суково се споменава въ известнитѣ хрисовули на императоръ Василий II, дадени на Охридската Архиепископия, Срѣдорѣкъ пъкъ, който днесъ не сѫществува (намиралъ се е при днешното с. Барие, на югозападъ отъ Пиротъ), се споменува отъ пѫтешественицитѣ отъ 16 в. Изглежда, че следъ пропадането на Пиротъ, понеже никое друго селище въ котловината не е имало неговото сгодно положение, не е могло да вземе връхъ надъ другитѣ, та сѫ се развили едновременно три градски центъра. Забележително е, че и тритѣ се намиратъ при изхода на трита най-важни пѫтя, водещи отъ Пиротската котловина въ съседнитѣ области.
Ала когато преди 4—5 вѣка настѫпило отново едно естествено намаляване на блатата въ Пиротската котловина, когато мѣстото на днешния Пиротъ се поизсушило, това сгодно мѣсто отново било заселено и бързо се развило въ градъ (турското име на Пиротъ е Шаркьой, сиречь „Градско село"), заедно съ което и временно разцъвтѣлитѣ се три града загубили значението си, като единия съвсемъ изчезналъ, a другитѣ два се обърнали на обикновени села: Темско и Суково.
Би могло да се помисли, като се е запазило и до днесъ старото име на града (ако изобщо името Пиротъ може да се изважда отъ Turres чрезъ Πῦργοι), че и градътъ е сѫществувалъ непрестанно. По-вѣроятно е, че името на Пиротъ се е запазило като областно име (Константинъ Костенски говори за „страны пиртьскиѣ"), a възстановениятъ впоследствие градъ е взѣлъ името на областьта. Защото много невѣроятно е въ края на срѣднитѣ вѣкове въ Пиротско да сѫ сѫществували успоредно четири града.
И така, появяването на блата въ края на срѣднитѣ вѣкове вследствие земнокорни движения е предизвикало основни промѣни въ поселищнитѣ отношения въ Пиротско. Възстановяването на старото положение докарало и възстановяване на старитѣ поселищни отношения. Последнитѣ сѫ били всѣкога
24
въ тѣсна зависимость отъ физиогеографскитѣ условия и сѫ се промѣняли заедно съ тѣхъ.
Обстоятелството, че презъ последнитѣ два вѣка връзкитѣ на Пиротско съ съседнитѣ му области сѫ ставали все по-оживѣни, и че въ областитѣ на северъ и на югъ липсватъ градски центрове, е допринесло Пиротъ да се развие като градски центъръ и на тѣзи области, именно Високь, Лужница и планинисгия край между Пиротъ и Трънъ. И тъй като градътъ не е могълъ да се развива на югъ поради споменатитѣ вече мочурища, принуденъ е билъ да се прехвърли на другия, на дѣсния брѣгъ на Нишава. Така тукъ възникнала презъ последнитѣ два вѣка махалата Тиха-бара или както населението я нарича, Тиобарска махала. И тъй като увеличаването на града е ставало вследствие прииждане на българи отъ сьседнитѣ села, тази нова махала въ края на турското владичество е била чисто българска, въ противовесъ на старата „Пазаръ-махала", въ която сѫ живѣли и турци.
Следъ руско-турската освободителна война се изселиха всички турци отъ града и околнитѣ села. Имотитѣ на пиротскитѣ турци сѫ били закупени отъ селяни отъ близкитѣ села. И тъй като тѣзи имоти сѫ били разположеии главно на югоизтокъ отъ града, и новодошлитѣ селяни се заселили въ югоизточния край на Пиротъ, макаръ този край да е най-нехигиеничниятъ: постоянно се залива отъ близкия мочуръ. Новообразуваната на това мѣсто „Нова-махала", поради заниманието на жителитѣ ѝ съ земледѣлие, има напълно селски видъ и рѣзко контрастира съ дветѣ по-стари махали, улицитѣ на които сѫ заети отъ безкрайни редици отъ занаятчийски работилници. На едно мѣсто сѫ кожухаритѣ, на друго мѣсто — мѣдникаритѣ, на трето — златаритѣ и часовникаритѣ и т. н. Колкото пó къмъ периферията се отива, толкова повече преобладаватъ работилницитѣ, които задоволяватъ нуждитѣ на идващитѣ на пазаръ селяни. Въ Тиха-Бара сѫ коларскитѣ работилници и налбантницитѣ (подковачницитѣ).
Едва въ най-ново време сѫ построени по протежение на пѫтя Царибродъ—Нишъ нѣколко двуетажни и триетажни обществени сгради и хотели, които означаватъ новиятъ, едва сега настѫпващъ периодъ на европеизация. Тъй като той едва сега започва, може да се каже, че като се изключи „Новата махала", градъ Пиротъ дава пълна представа за външния видъ
25
на занаятчийскитѣ градчета на Балканския полуостровъ въ края на миналия вѣкъ: скромни едноетажни кѫщички, залепени една до друга, съ дюкянъ или работилница на улицата и малка, уютна градина задъ кѫщата. Голѣмо оживление въ пазаренъ день, мъртвило презъ останалитѣ дни.
Пиротъ живѣе изключително отъ пиротскитѣ села и селата на северъ и на югъ отъ Пиротско. За него нѣма никакво значение, поне днесъ, диагоналниятъ пѫть Бѣлградъ—София—Цариградъ. По шосето изобщо не се движи никой (на мѣста то даже е неприходимо въ време на дъждъ), a по желѣзния пѫть влаковетѣ минаватъ и заминаватъ безъ да оставятъ или взематъ било стока било пѫтници.
Пиротско, заедно съ областитѣ на северъ и на югъ отъ него, т. е. заедно съ Високъ и Лужница, и до днесъ още не е напълно включено въ общия стопански и интелектуаленъ животъ на държавата, въ която се намира. To представя и до днесъ една напълно засебна и независима область съ единъ центъръ — Пиротъ. Може-би тъкмо това е допринесло много повече отколкото въ Нишко, Лѣсковецко и Вранско да се запази и българскиятъ обликъ на тази область.