Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

КНИЖОВЕН ПРЕГЛЕД

 

- В. Трайков. Населените места в Тракия и Македония

- Христо Стойков. Македонската книга и нар. република Македония

 

1. Населените места в Тракия и Македония под гръцка власт. Стари и нови названия. Съставил Веселин Н. Трайков, София 1946. картова скица на административното им деление. Цена 140 лева.

 

Злополучната Балканска война (1912—13 г.) и последвалите я междусъюзнически кървопролития през същата 1913 г. нанесоха тежък удар върху македонското население и главно върху цялостта на македонската земя. Раздробяването на Македония на три отделни части и включването им в три отделни и враждуващи помежду си държави удари не само политическата и културна цялост на македонския народ, но и неговата стопанска общност, която имаше от векове за свое естествено средище беломорското пристаните Солун. Гърция заграби вратата на Македония — нейния Егейски бряг. Нещо повече. Тя не се задоволи само с Егейска Македония, а с подкрепата на реакционните империалисти тури ръка и на съседната Западна Тракия, исторически, географски и стопански принадлежаща на България. Чрез тези чужди тям македонски и български земи гръцките империалисти стигнаха до гр. Одрин и по този начин отдалечиха Югославия и България от пристанищата на Егея.

 

След това гръцките империалисти, които водят люти и кървави борби с юначния и демократичен гръцки народ, са се запретнали от редица години да заличат всяка негръцка и славянска следа и и топонимията на Егейска Македония и Западна Тракия.

 

В топонимията — селищна (демографска), земеписна (орографска) и водописна (хидрографска) на тези земи има исторически напластени имена през много столетия и от много народи: трако-илири, елини, римляни, славяни, турци, западни кръстоносци, албанци, куцовласи, гърци, и др. За историческата, етнографска и географска наука тези имена са богати извори за съответните тям изследвания. И книгата на г. В. Трайков ни въвежда в тези извори и запознава с тяхното, с нищо не оправдано заличаване посредством изкуственото им гърцизиране.

 

От точните и грижливо подредени списъци на старите и нови имена, дадени в органическите им връзки, се вижда, че повече от трите четвърти на селищните имена носят негръцки езиков облик. Докато вътре в Елада и Пелопонес още се съхраняват множество славянски селищни и местни имена, в Македония и Тракия гръцките шовинисти се мъчат да заличат всякакви славянски и негръцки следи. От хубавите славянски имена, като Борово, Брезница, Българска блаца, Бъмбоки, Бяла църква, Ветрен, Владая, Градище, Доляни, Драгомир, Зелениград, Елешница, Калиново, Лесковец, Забърдени, Росен, Самоков, Сокол, Трънка, Щърково и пр. и пр. са премахнати от македонския и тракийски именослов. От векове славянското население в Македония и Тракия е предимно, да не кажем изключително, работно, трудово население и много от неговите селища са носили чужди нему етнографски имена.

 

Голям дял от селищните имена имат турски корени. Това обстоятелство се дължи не само на големия брой на турските

 

 

237

 

колонисти в двете области. Не толкова и на политическото господство на турските управляващи класи. Тъй големият процент на турските имена в Македония и Западна Тракия може да се обясни предимно с икономическото владичество на турските спахии, паши, бегове и аги, с феодалното устройство на доскорошното турско владичество. По името на чифлик-сайбията е било наричано и селото, независимо от факта, че цялото му население е било нетурско. Значи, докато славянските имена са били винаги в много по-малък брой от действителния брой на славянските селища и на славянското население, турски имена са били наложени, по силата на феодалните права, на много селища с чисто славянско или християнско население. Но при феодалната наредба подобна топонимия все е могла да намери някакво оправдание. Съвсем неоправдателно е, обаче, гръцкото шовинистическо заличаване на славянския именослов. Едни съвсем са премахнати, а други нескупосано са погърчени: на славянски корени са дадени гръцки окончания.

 

Но не може и не бива да се отказва, че в Егейска Македония и Западна Тракия има и доста голямо гръцко население, което също така има историческите и народностните си права да нарича своите селища със свои народностни имена.

 

При коварната поделба на Македония, Гърция заграби 32,892.8 квад. клм. от 67,741.2 кв. клм., които съставляват цялата територия на Македония в нейните естествени географски граници, или близу половината от македонската земя премина в гръцко владение. Върху това землище живееше едно население от 1,167,617 души, от което една значителна част бе прокудена или „разменена" по силата на несправедливите договори. Гърция отне от България по още по-несправедлив начин Западна Тракия с 8,706 кв. клм. и население 2 2,622 души, част от което бе също така прогонено от историческите му огнища. По силата на мегалоидейната си авантюристическа политика гръцките шовинисти предизвикаха изселването на малоазиатското гръцко население, от което 538,595 души бежанци бяха настанени в Македония и 96,264 души в Западна Тракия. А според преброяването от 1928 г. общият брой на бежанците са показани за Македония 638.253 души от общия брой на населението 1,4 2,477 души и в Западна Тракия бежанци 107,607 д. от население общо 305,171 д.

 

Посредством заселването на бежанци и изселване на славянския елемент, шовинистическата гръцка политика се е стремяла да измени етнографската карта на Македония и Западна Тракия и да засили и у чужденците това впечатление, тя предприе още с завладяването на тези земи и топографската чистка на славянските и другите негръцки елементи в македонския и тракийски именослов.

 

Пълна, точна и добросъвестна картина за тази „чистка" ни дава трудът на младият наш учен г. Веселин Трайков, сам македонец. Тя е написана като едно научно, а не шовинистическо помагало за четене на новите карти и разбиране на новите статистически годишници на южната ни съседка. Този обективен труд е една жива връзка между вчерашното минало и настоящето. По отношение на Македония г. Трайков сочи историческата истина и само чистата истина. Защото, като отечество-фронтовец, той знае, че Народната република България е вече ликвидирала с велико-българския шовинизъм и не таи никакви завоевателни аспирации към земите на братска Македония. Македония трябва да принадлежи само на македонците, без разлика на расови и народностни различия. Не бе мъчно на гръцките шовинисти да променят географската номенклатура на Егейска Македония, но те не можаха да задушат онова чувство на братска солидарност между гърци и славяни, което ги изправи на единен фронт против велико-гръцкия шовинизъм и фашизъм.

 

Въпреки всички старания на великогърцизма да изличи старите имена от живата карта на Македония, македонските славяни няма да забравят, че с. Василиас векове под ред се е наричало Загоричани и че то е родното село на великия борец за правда и свобода Димитър Благоев; че в гр. Килкис, т. е. Кукуш е роден най-славният борец за македонската свобода и за споразумение на балканските народи, включително гръцкият — Гоне Делчев.

 

След селищните промени, които авторът ни дава в два списъка, според старите и новите названия, в края на труда си г. Трайков ни дава в част III списък на старите и нови названия на планини, реки, езера и заливи. По този начин авторът не е пожалил труда си да ни даде здрав ключ за дешифриране на новата гръцка номенклатура в Македония и Западна Тракия. И с право заслужава похвала и благодарност.

 

П. Д.

 

 

Македонската книга в Нар. Реп. Македония.

 

Със създаването на Държавното книгоиздателство в Македония се тури началото на едно модерно, технически

 

 

238

 

безупречно и във всяко отношение прецизно книгоиздаване. За един кратък период от време то разви такава огромна дейност, която надхвърли очакваното. А до неговото основаване книгоиздаването в Македония имаше съвсем случаен характер и водеше едно анемично издателско съществувание. Това се дължеше до голяма степен на причини от обективен характер. От една страна липса на материали и технически възможности, а от друга страна до голяма степен пречеше и самата военно-временна обстановка.

 

Естествено за книгоиздаване в Македония, за издаването на македонска книга, може да се говори в буквалния смисъл на тази дума, след обособяването на Вардарска Македония през 1944 год., като федерална единица в братската общност ФНРЮ.

 

Но ето че през 1915 год. с основаването на Държавното книгоиздателство всички тези трудности бяха преодолени и книгоиздаването в НРМ бе турнато на правилни и здрави основи. Излезлите още в началото няколко книги направиха силно впечатление със своята външна угледност, въобще, с една високо художествена техника.

 

При това първите издания на Държавното книгоиздателство бяха предназначени не само за училищата, а и за широките народни слоеве, между които гладът за знание и просвета се чувствуваше особено силно.

 

Така се сложи началото в свободна Македония на оная широка просветителна дейност чрез книгата, която, нека се надяваме, в близко бъдаще ще изтръгне напълно македонския народ от мрака на невежеството за да достигне и той културният уровен на останалите братски югославски народи, да стане един високо просветен народ, за което той има всички данни.

 

Първите издания на Държавното книгоиздателство, които са посветени изключително на народното творчество, дойдоха да задоволят една вопиеща нужда на морално здравния и непокварен македонски четец. Те са издания, включили в своите страници материализиран народния ни дух, мисъл, въображение. Това бе богатото народно творчество, създадено през вековете от македонския народен гений, събрано и издадено в отделни популярни издания. То със своята сила на художествените образи и блясъка на езика уталожи жаждата на петимния за знание и просвета македонец. Защото това свещенно негово право да чете книга на роден език бе му успорвано жестоко от поробителите през време на дългото робство.

 

Между тези първи излезли на македонски език книги бяха: „Македонски правопис”, в която книга се очертават контурите на нашия литературен език, „Сборник народни песни” редактиран от Бл. Коневски, „Сборник народни приказки" — съставен от К. Тошев и В. Ильоски, „Силян Щъркелът" и „Кузман Капитан" — редактирал К. Тошев и по-късно „Галички сватбарски песни”.

 

Народният облик на горните книги преди всичко отговори на интереса и духовните потреби на македонската читателска маса, която тепърва ще култивира у себе си потребата да чете.

 

Преди това Бл. Коневски бе издал твърде интересната си студия „Македонската литература и македонският литературен език", издание на книгоиздателство Култура — Скопие 1945 г., книга предназначена за читатели с по-широки литературни и езикови интереси. Тя е по-скоро хронологическо изследване развитието на македонската литература и македонският литературен език.

 

Поменатите по-горе издания безспорно са един голям принос в младото македонско книгоиздаване. Още повече те не само популяризираха богатото народно творчество, в което замайваща сила има блясъка на народния ни език, народната фантазия и художествената народна реч, но те, най-важно, допринесоха за изграждането и обогатяването на македонския литературен език, за който народното творчество ще си остане неизчерпаем извор, за да може той да расте, да се обогатява и да се развива правилно.

 

Естествено бе при това на първо време Държавното книгоиздателство да задоволи още и голямата нужда в училищата от учебници и учебни помагала. Така то извън литературно художествената книга, сложи под печат и пусна в хиляди екземпляри учебници и учебни помагала за всички видове училища в страната.

 

При това Държавното книгоиздателство подчерта демократичния принцип, който е легнал в основата на НРМ, като издаде учебници и на езика и на останалите народностни малцинства в Македония— на турски и албански.

 

Младите македончета, които вече с нетърпение очакваха да видят в ръцете си учебници на македонски език, останаха изненадани от прелестта на тези първи свои учебници, особено от богатата илюстрация на първия македонски „Буквар с читанка".

 

 

239

 

Ето защо събитие от голямо историческо значение бе не само за нашето учебно дяло, но въобще за македонската култура, излизането от печат на македонския „Буквар с читанка" — „радостта на първото македонско учащо поколение".

 

Така се заредиха непосредствено след тях следните учебници Македонска граматика от К. Кепевски, Читанка и сметанка за II, III и IV отделение, Природознание за II и IV отделение, История на стария век, История на средните векове, Нова история — от М. А. Ефимов и Най-нова история. Издадени бидоха още Отбрани четива за I, II и III клас, както и Ботаника за 1 клас от Ст. Яковлевич, Учебник по руски език от Ст. Митронин, Курс по физика I дел и Алгебра за V, VI и VII клас.

 

Но, между това, извънредно голямо внимание Държавното книгоиздателство показа и към македонските писатели и поети, към произведенията на македонския творец, въобще. То издаде не само произведенията на някои македонски класици, но и творби на млади македонски творци. До сега на македонски език са излязли от печат следните оригинални книги: Сердарот — от Гр. Пърличев, За македонските работи, от К. П. Мисирков, първата книга написана на македонски език, излязла през 1903 год., чието второ издание книгоиздателството издаде в края на изтеклото лето. Порои, Гламии, Климе (роман в стихотворна форма) и Робии от В. Марковски. Песни от Коста Рацин, Песни от Коле Неделковски, Кървава нива от Славко Яневски и За новата пролет от Гого Ивановски.

 

Днес в Македония се проявяват особени грижи към младото подрастващо поколение. Тези грижи са особено ревниви по отношение духовното оформяване на младия македонски гражданин. Ето защо, броя на досега излезлите детски книги там почти достига броя на художествената книга за възрастни. От друга страна, поради голямото значение на детската литература за правилното възпитание на малкия гражданин, към издаването на детски книги се пристъпя с голяма отговорност. С оглед здравото възпитание на детето и е изработването у него на един положителен мироглед, тези издания за малките представляват едни изряден подбор в съдържание и илюстрация. По безупречната си външност и богата художествена илюстрация днес детската книга в Македония не само не отстъпя, по и съперничи на изданията за деца, както в останалите народни републики на Югославия, така и на изданията в много културни народи, които се радват на едно дълголетно печатарско дело.

 

Това безсъмнено е успех от първостепенно значение за книгоиздаването в Н. Р. М., в което се проектират и неговите бъдещи възможности.

 

Детската библиотека на Държавното книгоиздателство на Македония включва в своята първа годишнина няколко номера от оригинални и преводни книги за деца. Голям, радостен прием са намерили между малките македончета четци, произведенията на нашите даровити поети: „Македонче" — стихове от В. Николевски, Пионери от Сл. Яневски и Детски народни песни — редактор Сл. Яневски и В. Николевски и излязлата неотдавна стихосбирка за деца от младия наш поет Лазо Каровски—Овчарче, която според критиката е допринесла много за разнообразието в тематиката на нашата детска литература.

 

Преводната пък детска литература е застъпена от следните майстори класици на художественото слово. — Максим Горки с „Разкази и приказки” и Гершин с „Жаба пътница.” После с е редят: повестта „Черната кокошка” от А. Погорелски, Разкази за Фрунзе от Лебедев, разкази от В. Бианки и др.

 

Голям успех за македонската поезия през изтеклата година бе стихосбирката „Песни" — издание на отбора на НОМС, в която участвуват младите поети; Ацо Шопов, Блаже Коневски, Сл. Яневски, Гого Ивановски и Лазо Каровски.

 

Борческите песни в тази стихосбирка са намерили радушен прием всред младежите македонци и с това нейното излизане е и един обществен факт.

 

Преводната литература в Македония за късо време си е извоювала завидно място. Миналата година излязоха на македонски език забележителните творения на руската литература : Майка от М. Горки, Хляб от Алексей Толстой, Зоя от Марг. Алигиери, а в началото на м. януарий тази година и Разораната целина от Михаил Шолохов. На македонски език е преведено вече в епохалното творение на нашия век История на ВКП. Предвижда се издаването на една Антология разкази из отечествената война на СССР. През втората половина на м. декемврий книгоиздателството пусна от печат книгата „Сърбия на изток" от Св. Маркович.

 

 

240

 

Държавното книгоиздателство на Македония е отделило голямо място не само за съветската литература, но и за руските класици, от които на първо време те бъдат застъпени Пушкин с Евгений Онегин и Гогол с Ревизор и др. От световните класици предвиден е Шекспир.

 

Занапред книгоиздателството ще застъпи на широко южнославянската литература, едно от средствата за опознаване на македонския народ с бита и духа на останалите южнославянски народи. В специален отдел „Южнославянска литература" ще бъдат издадени: „Горски венец" от Ньегош, „Смъртта на Смаил ага Ченгич" от Ив. Мажуранич, „Слугата Йерней" от Ив. Цанкар, „Избрани разкази" от Бора Станкович и една Антология разкази от народоосвободителната борба.

 

За правилното развитие и духовното оформяване на македонския читател Държавното книгоиздателство издава и научно популярна библиотека, от която за сега са излезли следните номера капиталния труд на В. А. КелерЕволюционната теория на Дарвина", „Как е устроена вселената" — от И. Ф. Полак, „Произхода на небесните тела" от В. А Воронцов, „Голямите и катастрофални явления в природата" от А. Володин, „Как се е зародил живота на земята" от В. А. Келер, „Сън и сънуването" от З. Косенко, „Произход и старост на земята" от М. Ф. Суботин и др., както и книгите за народа: 1. Какво са колхозите от В. Крапински и 2. Сталинград се възражда от А. Чуянов.

 

Със своята огромна и плодовита дейност, която Държавното книгоиздателство разви за един кратък период от времето вече се налага като едно предприятие пред което се разкриват широки перспективи на издателска дейност. С нея то служи преди всичко на македонската култура, за което пък македонската държава му дава своята безрезервна широка подкрепа. Тази подкрепа ще даде възможност от друга страна на книгоиздателството да направи македонската книга наистина народна, достъпна за всекиго.

 

Покрай предстоящите за излизане от печат художествени книги и учебници, книгоиздателството предвижда да издаде в най-скоро време произведенията и на следните македонски писатели: Сборник песни от Конст. Миладинов, Кървава кошуля — поема от Р. Жензифов, Сборник приказки за деца от Славко Яневски и др. Нека се надяваме, че държавното книгоиздателство ще отдели голямо място в своята бъдеща издателска програма особено на новата македонска художествена литература. С това то ще насърдчи не само македонския писател към по интензивен творчески труд, и косвено ще подпомогне за разцвета на родната ни литература.

 

Впрочем, дейността на Държавното издателство идва да покаже с какъв широк замах днес се работи в Македония в полето на културата и с какъв ентусиазъм и любов македонският народ доизгражда своето възраждане и своето завидно бъдаще. Той със сигурни крачки върви напред, за да догони културно изпреварилите го народи, които отдавна са извоювали своята национална свобода и независимост.

 

Пред нашия народ днес безсъмнено се откриват необхватни възможности и светли перспективи. Той изгражда в неговата пълнота македонското възродително дело. Принос към него е и книгоиздателството в Македония. То е още и една културна победа по пътя на духовното утвърждаване на македонския народ.

 

Христо Стойков

 

[Previous]

[Back to Index]