Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

8. Армения днес

 

Г. Колманов

 

 

В СССР всички народи и раси, независимо от тяхното минало и настоящо положение, независимо от силата или слабостта им, имат еднакви права във всички области на стопанския, обществения, държавния и културния живот на обществото. Тук ние ще ви разкажем за резултатите на Ленино-Сталиновата национална политика в една от 16-те съветски републики — в Армения.

 

Ако народите могат да се раждат втори път, то тъкмо това е станало с арменците преди 26 години. За пръв път след дълги столетия на кървав терор, безправие и сиромашия арменците са станали свободни. Арменският народ е свалил с помоща на руския народ реакционното правителство и е установил съветска власт.

 

Арменската република не е голема по територията и населението си, което съставлява един милион и триста хиляди души.

 

Би ли могла Армения да има своя държава, какво би станало изобщо с Армения и арменците, ако през ноември 1920 год. не бе ѝ оказала помощ Съветска Русия?

 

*  *  *

 

Ето какво разказва един арменски журналист, който е напуснал родния си край преди 26 години.

 

 

211

 

— Аз напуснах отечеството си в 1920 година, когато от обширната Армения оставаше малко парченце земя. Тука се бяха събрали последните стотици хиляди арменци — местно население и население изпъдено от турците от плодородните равнини на турска Армения. Те бягаха на север, търсейки спасение, но тук царуваше терора на националистите, разрушение, глад и отчаяние. От юг продължаваха да настъпват турците. След себе си те оставяха разрушени арменски градове и села. Техният път беше усеян с труповете на мирното население.

 

И ето през ноември 1920 година арменците чуха гърмежа на топовете на Червената армия. Червената армия донесе на арменците не само независимост и свобода. Тя спаси от пълно физическо унищожение последните 700,000 души останали от някога многомилионното население на страната.

 

Сега, след 26 години, аз отново съм в отечеството си. Аз се разхождам по столицата на Армения — Ереван. Тя е станала 10 пъти по-голема. Изчезнали са кварталите от глинени къщи с плоски покриви. Изчезнали са калните, прашни и криви, по източен обичай, улички.

 

Пред мен се намира голям, нов, европейски град. Град с Академия на науките, с театри, град с широки улици, гъсти паркове и красиви многоетажни домове от цветен арменски строителен материал. Училища, институти, хотели, красива оживена тълпа по улицата, радио, предаващо арии от арменски опери, момчета и момичета, излизащи от университета!

 

*  *  *

 

А как изглежда днешното арменско село? Аз заминах в село Давала, намиращо се на брега на Аракса. Тук, преди 30 години, аз живеех в малка глинена къщичка и много селяни завиждаха на стопанина на тази къщичка, тъй като те живееха в полуземлянки. Малките участъци от обработените полета изглеждаха като оазиси сред прашната, изгоряла от слънцето степ. Мой съсед беше учител без училище; последното бе затворено поради липса на средства. Учителя, с малка заплата, пишеше на селяните писма и оплаквания.

 

Как изглежда селото Давала днес?

 

Целата долина до реката е покрита с лозя, обработени полета и плодородни градини. В селото са построени нови селски къщи. Между дърветата на големата градина се вижда белото здание на новата болница. Децата се връщат от училище. На края на селото се издигат големите згради на циментната фабрика. Зад тех отново лозя и градини — до самия хоризонт. „Това се резултати от работата на нашия колхоз" — каза ми един стар селянин.

 

*  *  *

 

Нерсес Нуриджанян, един от най-известните деятели в областта на иригацията, говори:

 

„Аз сметам, че най-големото достижение на Съветската власт в Армения в областа на селското строителство е създаването на колхозите и мощната иригационна мрежа, която струва 250,000,000 рубли. В днешна Армения се използуват 550 хиляди хектара земя. От тех 154 хиляди хектара са почнали да се използват в годините на Съветската власт, благодарение на новата иригационна система. Колхозите и иригацията са изменили външния вид и характер на селското стопанство

 

 

212

 

на републиката. Стара Армения е произвеждала само жито, ечемик и грозде в количества, които са били недостатъчни за нуждите на местното население. Съветска Армения произвежда почти всички видове зърнени и технически култури, които могат да растат на нейната земя. Тя напълно задоволява нуждите на местното население, а големите излишни количества предава на братските републики.

 

Арменските икономисти са пресметнали, че повече от 80 % от богатствата на Арменската република се произвеждат от индустриалните работници, техници и инжинери, макар че селското стопанство продължава да прогресира от година на година. Обема на индустриалната продукция на републиката се е увеличил в продължение на 25 години, 23 пъти.

 

Ереван е станал град на каучука, както е станал град на текстилната индустрия Ленинакан, друг голям арменски град. Появата на каучука е предизвикала производството на автомобилните гуми. В Зангезур, най-живописния планински район на страната, се намират големи мини, добиващи мед, цинк и молибденова руда. Град Артик е станал център на добива на прекрасния строителен материал — цветния арменски камък-туф.

 

Днес нема нито рдин арменски град, който да не е заобиколен от фабрики. Довоенните съветски петилетки създадоха индустриалната Армения. Новата следвоенна петилетка ще помогне на Армения да увеличи 2 пъти в сравнение с 1940 година индустриалната продукция

 

*  *  *

 

За развиващата се индустрия на Армения е необходимо все повече и повече електричество. За индустрията се използват водите на знаменитото езеро Севан. 58.000.000.000 куб. м. вода, която се е събрала в продължение на хиляди години в езерото, падайки от двакилометрова височина, движи неколко мощни електротурбини. Проектира се строителство на цела система от големи електростанции на Севанския водопад. Водите на Севан скоро ще оросят още неколко десетки хиляди хектара степи.

 

*  *  *

 

Културният вид на арменския народ се е много изменил за тези 25 години. Прост селянин от Степанован — е станал глава на републиката — председател на президиума на Върховния ѝ съвет. Прост работник, който, преди 25 год. е строил железния път в Каре — днес е министър на техническите култури. Човек, родителите на който с 3 хиляди съселяни са били изгорени от турците в храма в Урфа, възглавява сложно електрохимическо предприятие. Народна артистка е сираче, възпитано в детския дом; академик е сина на овчаря. Арменските инжинери Иван Тевосян и Степан Акопов днес са министри на черната металургия и автомобилната индустрия на СССР. Генерала на армията Иван Багранян се прослави през миналата война. Арменският учен Леон Орбели продължава делото на великия руски физиолог Иван Павлов. Арменеца Арам Хачатурян, един от най-видните съвремени композитори, ръководи

 

 

213

 

в Москва съюза на съветските композитори. Каро Алабин е вице президент на Архитектурната Академия на СССР.

 

Ето ги плодовете на Сталинската конституция, които отвориха вратата на живота за милиони прости хора, които ги направиха учени и политици, инжинери и генерали!

 

*  *  *

 

В миналото западните държави години наред залъгваха арменците с обещания! Много красиви думи беха произнесени в техните парламенти в защита на арменците и за техното обединяване. Но само една страна — Съветския сьюз протегна към разсеяния по целия свет арменски народ ръка за помощ.

 

Големи тълпи от арменци са почнали да обсаждат съветските посолства в странство, когато е станало известно, че на намиращите се в странство арменци е разрешено да се върнат в СССР. 800,000 от намиращите се в странство милион и нещо арменци се обърнаха с молба да им се разреши да се върнат в СССР. Щастливо време преживява днес Армения — време на срещите. Брат се среща с брата си, баща със сина си. Все нови и нови групи арменци се връщат от странство в Армения.

 

Да чуем записания за радио разговор на депутата на Върховния Съвет на републиката Аствацатуряна, който ръководи правителствения комитет за оказване помощ на арменците в странство, с 89 год. арменец от Сирия Геворк Каринян. Висок, древен старец с червено фесче, нервно движейки с пръстите си зрънцата на броениците, говори на Аствацатурян: — Аз пристигнах като представител на 117 семейства, родом от Ван, избегали в Сирия. Турците изгориха нашите домове. Те ме превързаха за дърво, за да мога да видя, как те убиват 7-те ми сина и двете дъщери. Ние искаме да построим село, което да прилича на селото изгорено от турците. Господин депутат, дайте ни земя за това село, или дайте ни я под аренда! Жените и децата ни ще работят от ранна сутрин до късна вечер докато не се разплатял с вас.

 

— Драги татко, — отговори депутата, — ти в продължение на една минута три пъти ми предложи да наруша Сталинската конституция. Как аз мога да ти продам земята, или да ти я дам под аренда, когато земята принадлежи на народа? Мога ли аз да разреша на вашите деца да работят от ранна сутрин до късна вечер, когато децата трябва да се учат?

 

— Но на нас ни е нуждна земя! — каза стареца. — 117 семейства чакат в Сирия отговора ми!

 

— Приближете се към тази карта, драги татко. Погледнете: между железопътните гари Алагез и Аракс, ето тук, се намират 34 хил. хектара нито веднаж не разоравана земя. Нуждна е вода. Правителството се бори да ороси тази пустиня. Ние създаваме изкуствено езеро от изворите на река Ахурян. Езерото ще дава вода за оросителния канал. Искате ли да се поселите на тази земя?

 

— Но кой ще заплати вместо нас, стойността на канала? О, ние не сме привикнали да получаваме нещо безплатно!

 

В тези дни, кога го вие пристигнете в Армения и получите съветски паспорти, — тази земя ще бъде закрепена към вас. Съобщете на вашите селяни от езерото Ван, че земята ги чака. Те ще получат земя и банков кредит за да си построят къщи.

 

 

214

 

Почва се прибирането в тяхната страна на всички арменци. Те пристигат от различните части на света, тези бездомни скитници, намерили в края на краищата своето отечество. Отечеството им дава земя, работа, образование, обезпечава техната старост.

 

Затуй, защото над Съветска Армения, също тъй както и над 15-те братя — съюзните съветски републики — свети слънцето на Сталиновата конституция.

 

превела от руски: д-р Д. х. Д.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]