Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

7. Интимни мотиви в лириката на Венко Марковски

 

Д-р Ал. Б. Поповски

 

 

По своите мотиви поезията на Венко Марковски е твърде разнообразна. В нея ние намираме интимни, социални, революционни, сатирични, политически и други мотиви. Това показва, че струните на неговата лира образуват една сложна гама от най-разнообразни тонове. Но един от най-силните тонове в лириката на нашия македонски поет се явява дълбоко интимният мотив, т. е. любовният живот на македонеца.

 

Като никой друг от по-старите македонски поети, включително и Константин Миладинов, лириката на когото не е лишена от известни дълбоки лични и лирични мотиви, Венко Марковски е съумял и успял да даде израз в много от своите стихотворения по един точен и непосредно силен начин на интимния, т. е. на любовния свет на македонската девойка и младеж. Ако в неговите социални и революционни стихотворения може да се намери някакъв чисто индивидуален начин на виждане, чувствуване и изразяване на македонската историческа, социална и политическа действителност, то в неговите любовни стихотворения тонът, изразът и ритъмът са чисто народни. Кой македонец не ще намери свои собствени чувства, свой собствен начин на виждане и преживяване на женската красота в следните строфи от стихотворението „Дафина" в стихосбирката „Народни бигори"?

 

— Изгоре народ, млада Дафино,

Сърце ми рана цело станало,

Сабя ме сече, щом ке поминам,

Ум ми се мени, щом те погледнам!

 

Кой ли со тебе век ке векуе,

Кой ли ке мърси коса свилена,

Кой ли на гради сон ке преспива,

Кой ли ке кърши снага мермерна ?

 

Силни като огън чувства — това е основният елемент в лириката на Венко Марковски. Но в неговата интимна, т. е. любовна лирика тези чувства достигат до своя най-висок връх. Малко са поетите не само в нашата македонска поезия, но и в чуждите литератури, които в своята интимна лирика са успяли да покажат и да дадат израз на такива непосредно силни и чисти любовни чувства, както е бил в състояние да ни покаже това Венко Марковски в своята лирика. И следните стихове потвърждават в достатъчна мярка нашето гледище за непосредствеността и силата на изразените любовни чувства в интимната лирика на нашия поет:

 

— Излези, калеш Калино,

излези, пиле шарено,

излези малце на чардак —

севда ме мори голема!

 

Да ти се, леле, нагледам,

на тоа лице румено,

на тиа очи убави,

на таа коса кадрава! —

 

 

206

 

Пролет ѝ била постела,

Горска я сърна доила,

Ангели песни пеале,

Над неа солнце греало!

 

Ето с какви думи и необикновени образи ни предава поетът раждането на Алтана. Кой мъж може да остане равнодушен пред образът на тази чудно красива мома? Всеки мъж иска да я види и да се наслади на нейната красота, макар че с това той се излага на голема опасност, защото тя лесно може да му отнеме сърцето и с това да предизвика в душата му големи любовни мъки. Въпреки това, всеки иска да я види и доброволно се излага на опасност:

 

Кой не я видел Алтана?

Кому не сърце однела?

Женети венец фърлаат,

Ергени горат за неа!

 

С право твърди Тодор Павлов, че „Алтана" е една песен „която тежи и звъни като разтопено злато, толкова много тя е наситена с чувства, музика, движение и образност, гдето природата взима жив дял вграждането и откърмяването на народната хубавица". [1]

 

С не по-малко любовни чувства е наситена и баладата „Месецот", една от най-хубавите поетични творби на нашия македонски поет. Ако в „Алтана" покрай любовните чувства като интимен мотив служи още и необикновенната хубост на момата, то в баладата „Месецот" като главен интимен мотив служи влюбването на месеца в Филя.

 

Месецът тръгва да дири мома. Тя трябва да бъде непременно хубава. Търсейки такава мома, месецът ходил дълги години по света, извървял много пътища, но никъде не намерил такава хубава мома, която да му се понрави, хареса. Най-сетне дошел над гр. Велес. Буйният Вардар излязъл пред него, отворил му градските врати и царски го посрещнал. Младият месец влязъл във Велес като делия, облечен в „чудно уваво либаде", като същевременно,

 

исчешлал коса сребрена,

насмеал лице цървено.

 

Месецът идва над Велес с засмено и весело лице. Но изведнаж той съзира една прекрасна мома, за каквато жадува вече толкова дълго време:

 

На порта Филя излегла,

за имрен и за приказна,

от пролет, море, по мила,

от ангел, леле, по бела.

 

Облекла руба сърмена,

разплела коса до земня,

 

 

1. Тодор Павлов: „Поезията на Венко Марковски", стр. 7, София, 1939 г.

 

 

207

 

на уво китка ставила,

на гърло бисер охридски.

 

Описанието на хубостта на Филя е почти също такова, както го намираме често пъти в нашите македонски любовни песни. И тука, както във всички други свои лирични песни, Венко Марковски майсторски ни показва и поднася онзи природно-наивен дух и тон, с който са изпълнени нашите народни песни. Както народът я вижда, чувствува и описва женската хубост, така също я вижда, описва и преживява и нашият поет. С това той същевременно показва, колко мила и близка до сърцето му е нашата македонска народна песен.

 

Сега идва едно от най-хубавите места в баладата „Месецот". Месецът се влюбва в Филя със страшна сила:

 

Се стресна месец, с’исплаши,

от чудо цел се скамени,

дотолку мома убава,

до сега уште не видел.

 

Понататък поетът сравнява влюбването на месеца в Филя с една природна стихия — бурята. Както е силна и страшна бурята с пакостите, които донася със себе си, също така е силна и любовта на месеца към Филя, която той вече е почувствувал в себе си, но която същевременно предизвиква и една мощна любовна буря в неговата душа:

 

Току що, море, застанал,

застанал и я огреал —

страшна се луня зададе,

сето се небо затвори.

 

Луната в баладата е любовната мъка по Филя, която месецът е започнал да чувствува в своята душа. Тази любовна мъка е причина, щото неговото лице да пожълтее, да пребледнее и да се измени, а главата му да се изпълни с черни мисли, защото

 

Ни е да чека д’измине,

ни е да тръгне без неа.

 

Месецът не може да тръгне по своя път, защото неговата любов към Филя го принуждава да остане над Велес и ненаситно да я гледа и да се радва на своята любима. Но същевременно той не може да остане тука, защото като небесно тело той е принуден да се покори на своя природен закон, т. е. на своето вечно пътуване около земята. И едната и другата сила — природният закон и любовта в неговото сърдце, са природни стихии. Тези две стихии се борят помежду си за надмощие и поставят влюбения месец в едно нерешително положение. Това създава безкрайна трагедия в душата на месеца, тъй като

 

Ако ли чека д’измине,

зората ке го завари;

ако ли тръгне без неа,

од тага силна к’изгори.

 

 

208

 

Най-сетне месецът се покорява на своя природен закон и тръгва да върви по своя небесен път, но сред силни и огнени мъки, понеже не е могъл да остане повече при своята любима за да ѝ изрази своята голяма любов. А Филя, без да знае, че в сърцето на месеца е разгорила силно и мъчително любовно чувство, се прибрала на своята мека и топла постеля.

 

Баладата завършва с един такъв личен любовен драматизъм, какъвто рядко се среща в поезията:

 

И така вечни времиня,

времиня пусти — кървави,

пред таа порта запира,

щом таа доба настане.

 

Севда му сърце изела,

од жал му очи истекле,

у лице станал мъртоец,

а цела сенка на снага.

 

Сега ние знаем — това ни показва баладата на Венко Марковски — защо месецът, макар че е небесно тело, е жълт като мрътвец. Ние вече знаем, защо той така тихо и мълчаливо като някаква сянка плува между облаците по небето. Той е жълт в лицето, а като сянка изглежда със своята снага затова, защото неговата любов към Филя е останала неудовлетворена. Поради това, той е принуден вечно да носи в душата си своята безнадежна любов.

 

Само по себе се разбира, че баладата „Месецот" на Венко Марковски е една алегория. Но тази негова алегория с едно небесно тяло е толкова сполучливо проживена и изразена, в нея има толкова много и дълбоко преживени чувства, че ние, заедно с поета, „действително” приписваме на месеца истински любовни чувства, страдания и мъки. Затова баладата „Месецот" ще остане едно рядко поетично творение, което блика с най-дълбоки любовни чувства. Тя ще остане такова творение затова, защото нашият поет наистина се е издигнал с конкретността, с обективността и реализъма на своята поетична дарба, както и с простотата и яснотата на съдържанието, с необикновенната сила на чувствата, езика и ритъма, достигащи до своя най-висш израз в разглежданата балада, до височината на истинското поетично изкуство.

 

В духа и тона на „Алтана", „Дафина", „Месецот" са написани още и „Роса", „Изгора", „Излези", „Рани" и други песни на Венко Марковски. Всички те са плод на дълбоки и интимно проживени любовни чувства. При никой друг македонски поет не намираме толкова силни и толкова разнообразни интимни мотиви, изразени с такова топло чувство, с такъв ясен език, с толкова мелодичен ритъм, както това виждаме в лириката на Венко Марковски. Този факт е ценен не само за нашия млад поет, но въобще за всички македонци. Той показва, че ние, македонците, сме способни не само фанатично да се борим за нашата народна

 

 

209

 

свобода и държавност, за своя политически, стопански и социален напредък, но и да създаваме своя собствена култура.

 

Силен лиричен тон се крие не само в любовните песни на Венко Марковски, но и в неговите песни, които са пълни с политическо-революционни и социални мотиви. Местото не ни позволява да се спрем и на другите му стихотворения, затова тук се ограничаваме само на тия, които са изпълнени предимно с интимни мотиви. А в цитираните песни ние вече видохме, колко силни са тия мотиви в лириката на Венко Марковски. И песента „Рани” не прави никакво изключение в това отношение:

 

Уще не те сретнаф,

паметот ми летна

по тебе!

Де мори, Гроздано —

грозйе ле небрано

на лоза!

А кога те видоф,

от векот отидов

пред време!

 

И тука, тия уводни стихове, поетът ни предава силата на хубостта на Гроздана, която е предизвикала силно любовно чувство в нейния поклонник. А качествата на красотата на Гроздана се крият в нейната коса, в нейните пламенни като чуден елмаз очи, в бялата ѝ и стройна снага:

 

Таа коса — свила,

низ рамо се свила

до поас!

Тиа очи — пламен,

чуден елмаз — камен

под веги!

Таа снага бела,

стройна — змиа цела

на тебе!

 

Кой може да остане равнодушен пред такава женска хубост? Затова

 

Ногу цвет ке гориш,

ногу свет ке сториш

улави!

А пак белобради

ке цепат гради

на старос!

Де мори — Гроздано —

грозйе ле небрано

на лоза!

 

Венко Марковски е предимно лиричен поет. Неговото поетично вдъхновение е създало и други видове литературно творчество, напр. сборника

 

 

210

 

от революционни поеми „Орлицата", партизанските епоси „Робии" и „Партизани", автобиографичния роман в стихове „Климе" и. т н. Поради своя специфичен литературен вид тези творби налагат едно по-умерено и по-спокойно чувство в поета, по-углъбена мисъл и ярко изразени конфликти между героите, които движат епическите събития. Въпреки това мощният и динамичен лиризъм, с който е преизпълнен Венко Марковски, блика и в тези негови епични творби. Този факт ни утвърждава в убеждението, че Венко Марковски в своето поетично творчество е преди всичко лирик, което обстоятелство, между впрочем, е единствено по своя род в съвременната македонска литература.

 

Днес неговата поезия е изпълнена много повече с политически и социални мотиви, отколкото с интимни, а това значи, че днес много по-малко лични и дълбоко-интимни тонове се долавят от лирата на Венко Марковски, отколкото в миналото. Без да отричаме голямото значение и извънредната културна роля, която социалната и политическата поезия играе в живота на широките народни маси, все пак смятаме, че за младата култура на Македония ще бъде голяма загуба, ако Венко Марковски и другите млади македонски поети занемарят в своето творчество ония мотиви, които създадоха „Алтана", „Месецот" и т. п. бисери в македонската литература.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]