Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

6. Македонецът в народните песни

 

Димитър Добрев

 

 

Всякога когато пожелаем да разберем душата на един народ, всякога когато пожелаем да разкрием неговия духовен образ като народ, ние трябва да се обърнем към неговото колективно творчество. Така са разбирали значението на народното творчество великите синове на македонската земя братя Миладинови, родени в славната Струга, един от най-красивите градове на Балканския полуостров, и в предговора на сборника от Народни песни (1861) — събрани от самите тях — пишат със съзнание за общественото значение на тези прекрасни песни:

 

„Народни-те пѣсни сè показалька на степен-от од умствено-то развитіе од народ-от, и огледало на негови-от живот. Народ-от в пѣсни излива чувства-та си, в них увековечвит живот-от му, и давнешни-те му подвиги, в них находвит душевна храна и развлѣченіе; за това в жальба и радост, на свадба и хоро, на жетва и грозіебраніе, на везаніе и преданіе, по поле и по гори, щедро изливат пѣсни-те, како од богат извор; за това можит да сѣ речит, че народ-от іе ‘секогашен и велик пѣвец."

 

В творчеството на народните творци, както в произведенията на създателите на словесната художествена литература, душата на народа не е само скицирана със студенината на документите; в това творчество се открива пулсът и дълбочината, животът и борбите на този народ. Там ние откриваме цялостната душа на народа.

 

Това особено голямо значение има за народ, който векове под ред не е имал възможност да прояви своето единство в формите на държавна единица, а поради сметките на грабители — завоеватели този народ е бивал всякога изкупителна жертва.

 

В историята на балканските народи случаят с македонския свободолюбив народ е типичен факт на империалистичните поплъзновения за утвърждаване на капиталистическия строй. Но днес из развалините на този строй се утвърждават правата и свободите на всички народи.

 

Този исторически момент изтъкна на преден план обезправения, но свободолюбив македонски народ, който се развива и стремително показва на света своите ценности. Той показва своя народностен облик, своята народна душа със свои характерни народностни особености.

 

А тази цялостна народна душа най-добре откриваме в народното творчество, което братята Миладинови с грижа са събрали. Като се излезе от дълбочината на раздвиженото съзнание на тези родолюбиви и безсмъртни борци за утвърждаване на македонския народ, ние сме напълно улеснени да разкрием душата на македонеца, така както тя е дадена в техните песни.

 

Песните на братя Миладинови са песни на македонския народ. Те са зряла жетва на народния гений. Затова когато те се пеят, душите на слушателите тръпнат с възторг, сърцата бият в ритъма на песента, волята се проявява така, както народния творец е схванал волята на народа. Затова ние с право можем да съдим за характера на македонеца по творчеството и песните на братя Миладинови, чието дело е обезсмъртено с великия подвиг да събудят народните маси. Ето какво пишат Миладинови за събраните от тях песни:

 

 

197

 

„Во обще, си-ве пѣсни, имает печат од народно-то просто, ясно и силно творчество, кое така живо трогат сърцата ни. Народ-от наш в найголяма-та простота развил в себе си божева-та умствена дарба"

 

От народните песни на братя Миладинови ще може най-правилно да се отпочне изграждането на македонската литература. Тези песни ще дадат на езиковедите и етнографите обилен материал за цялостното обособяване на езика и бита на македонеца и ще утвърдят епическата традиция в неговата поезия.

 

Народните песни събрани от братята Миладинови са подредени в следните отдели: юнашки, баладни, битови и обредни мотиви, които разкриват не само дарованието на безсмъртните народни творци, но също така те са свидетелство за цялата македонска култура, вярвания, обичаи, мироглед — душата на македонеца.

 

Затова ние изхождаме от песните на братя Миладинови да изясним душата на македонеца, да посочим неговия характер като представител на самостоятелна народностна единица.

 

Процесът за обособяването на македонската самостоятелна държава, кървавите и героични борби на македонския народ намират естествено най-пълно отражение в творчеството, което народът и неговите творци създават с нежна любов и грижа. И за да можем да имаме правилна основа при определяне характера на македонеца, ще трябва да излезем именно от тази духовна проява на македонския народ.

 

Робското минало е вляло скръбта в душата на македонеца. Затова македонецът е дълбоко емоционална натура. И здрава по дух. Скърбта всъщност в повечето случаи предпазва от лекомислие. Понякога изхождайки от закона за противоречието — тя подхранва пориви и воля за радостен и бодър живот:

 

Планина, гора зелена!

Шчо ми си толко убаа,

кога си иде пролетта,

кай се отвори шумата!

Юнаци идат от тугина,

двайца по двайца радостни,

полни со карагрошои!

Планина, гора зелена!

Шчо си толко нажалена,

кога си иде есента:

на тебе пегя сланата,

шумата пегя на земя;

младите бягат на тугина,

двайца по двайца жалостни,

кесиня празни, без пари!

 

Така в продължение на векове се градила дълбоко емоционалната душа на македонеца, тази която намира нежност за отношенията си към всичко, което я заобикаля — планина, гора, вода, земя, небе — намира опора за размисъл, като знае твърдата воля и полета към свободата и познава силно затрогващата задушевност в битовия тесен кръг.

 

За да може човек да живее и твори, преди всичко му трябва да осигури свободата си. Затова в годините на робството се явяват закрилници на народа, които мъстят на турци и чорбаджии за неправдите. Така те стават предмет на уважение, на обич от народа, будейки удивление с храбростта и безстрашието си. Такива представители на хайдутството (харамийство) достойно заслужили възхвалата в песни. В песента

 

 

198

 

се предава поезията на средата, която заобикаля хайдутина — наситена с бодро чувство за волност и подвиг, в нея е вложено твърде много от оная жизнерадост, която пълни гърдите на младото поколение. Дори гърдите на младите моми, защото и девойките не са могли да траят зверските, безчовешки золуми на поробителите и са повеждали чети в планините. Такъв е случаят с Сирма войвода, от дебърското село Тресанче, за която Димитър Миладинов разказва, че могла да измине за един ден 18 часа път, така щото да иде от Крушево до Прилеп и да се върне без да си почива. „Нея, осемнадесетгодишната, казва Миладинов, видяхме в Прилеп, и от нейните уста чухме за младостта ѝ. В одаята си под перница държеше кобурите пълни, и саби обесени на зида, висеха над нея." Това е било преди 80 години. Такава е и днес натурата на македонеца:

 

Де се чуло, видело,

мома войвода да биди,

на осемнадесет сеймени,

на тия гори зелени,

на тия води студени ?

— Това со лютба не бива,

Това со скръдба не бива!

Земайте пръстен от ръка,

връзвайте пръстен на бука

фърляйте редом на нишан:

кой ке удари пръстена,

той ке си биди войвода,

и мене ке ме кердоса!

Сите фърляха со редом,

никой си пръстен не удари.

Мома си вели, говори:

— Подай ми, чауш, пушката! —

Пушката пукна от ръка,

падна ми пръстен от бука.

Пак мома вели, говори:

— Земайте камен, фърляйте,

кой ке ме мене надфърли,

той мене нека кердоса,

той млад войвода да биди!

Сите ми редом фърляха,

никой камен не надхвърли:

Сирма ми камен надфърли,

десет чекори по тамо.

И седемдесет дружина

отбраха Сирма войвода.

 

Македонецът ревниво пази своята свобода, своята национална чест. Но той също се бори за запазване славянството от погърчване. И в единия и в другия случай енергично издига глас на протест и срещу самозабравили се представители на буржуазната класа — духовенството дори и когато те се именуват „българи". То граби за „богатьі обедьі", за „свиленьі и скпьі дрехи" за обезпечаване на своето материално благополучие. Против тези неграмотни и злостни грабители Константин Миладинов високо се провиква в стихотворението си „Глас от далека земя" („Цариградски вестник”, бр. 174/1860 г.) —

 

„Донеси ми (баба) тепсія широка,

и кога си отиде, се извика:

„Милий боже, милий,

и все небесньі сильі!

 

 

199

 

За ова ли се молихме

оваква ли радост искахме!

И Гьрчьі ньі Владицьі мачеха,

но не ни тепсіи изимаха.

Ово ли е българин владьіка,

кой ни чини мака толика,

по добро іе още сто годиньі,

ако сме на мака нареченьі,

да имаме владьіцьі Гърцьі,

него ли оваквьі Българьі вълцьі!". [1]

 

Това свидетелство е безспорно доказателство за пазенето народностното единство на македонците от посегателството на които и да било грабители. А борбата е стихийна, неспирна.

 

Спокойният и зрял живот се изгражда от стимулите на любовта. Македонската любовна песен е класическа по форма и съдържание, а образец на простота, естественост и чистота на чувството!

 

Македонецът гледа на хубостта като признак на здравина. И той предпочита вакли очи, черни гайтанови вежди. Разбира се, че от този основен принцип има отклонения. Девойкинята си знае добре цената и ако момъкът се фали с „три кемера паре", то тя има „повише" от него:

 

коси ми су торà ибришима,

вежде ми су морске пиявице,

оче ми су два бистри кладенци,

уста ми су медену котию,

зубе ми су два реда бисера,

снага ми е това равно поле,

раке ми су две тънке тополе,

ноге ми су два бора у гора.

 

Македонският народ като творчески народ е оптимист. Той гледа на любовта от положително гледище. Любовта е естествена проява на човека. Без майка се може, но без либе не може:

 

Отидох горе в планина

Шчо найдох грутка снегова!

Та се наведох, и зедох

та си я кладох в пазува;

топи се грутка снегова!

Така се топи млад юнак

за девойка от село!

Близу му беше комшия,

един плет ни делеше;

кога не я видувах,

чаша сълзина ронувах,

бяла махрама изперувах,

на градиво я изсушавах!

 

Македонецът живее с здраво отношение към девойката. Той си я представлява скромна, честна, но не свита, бездейна. Тя проявява будно чувство към действителността. Предпочита целувката пред скъпите подаръци, накити, гердани и др., които либето ѝ обещава:

 

То шчо ми даде яболко —

хай да се скапи как него;

то шчо ми даде злат пърстен

да би се провел низ него;

то шчо ме на сой целива —

дай ми го Боже на яве,

век да поминам сос него.

 

 

1. Предполага се, че се отнася за Партений Зографски, родом от Дебърско, който е бил назначен от Цариградската патриаршия за епископ на Полянинската епархия (Кукуш—Дойран). Бел. ред.

 

 

200

 

Любовта е естествена човешка проява за македонецът—тя е награда на верния син на битието. При това стопанските нужди го карат да се стреми чрез любовта да постигне своето семейно щастие, да изгради семейното си огнище. Обичаите при годежа и сватбата в различните области са различни и от тук различните песни и варианти. Момъкът не се жени за имот, а за умна и работлива жена.

 

Когато либето не дочака връщането на своя любим, мъката му е дълбока. И като го поканват кум на либето си да стане, той се отказва :

 

Кога си дойдох, тебе те найдох

пусто свършена, неомъжена.

Къде се сгодих кум да ти бида,

кум да ти бида, да те венчая!

Со кои нозе кум да кинисам,

со кои ръце венци да менвам

со кои уста да помолитвам?

Уста ми велит да се кердосаш,

сърце ми велит да н’се кердосаш!

 

За македонецът сватбата е най-богатият, най-свят обряд. Наистина, напредъкът в живота и културата изтласка в забвение много неща от тоя обред, но затова пък сватбените песни си остават все още едни от най-чистите бисери в народното творчество на македонския народ.

 

След женитбата семейството се брани с достойнство. Семейството е ядка на обществото. Семейството за македонеца е свято. Македонецът е единствения още, който не се е отказал да има многолюдно семейство. Това се изяснява от биологично гледище, както и стопански. „Всеки се ражда с късмета си", вярва македонецът и с тези думи посреща новороденото.

 

Положението на жената в семейството е подобно както в всички славянски народи: на нея се гледа, както квачката гледа на чуждото пиле — все ѝ се иска да го клъвне. Снахата носи тежък кръст. Но тя се бори спроти всичко - животът ѝ се превръща в подвиг.

 

Животът на македонецът е осмислен истински чрез работата. Той обича работата, а когато не може да намери приложение на своя труд в родната земя, излиза извън пределите ѝ — отива на гурбет. И в родното место и в гурбет — работата е придружена с песен. За всеки труд той си е създал най-характерни песни: За орача — опората на живота, за любовта към земята: „Заплакала е голяма нива за орача", дето земята е усетена чрез душата на орача; за жетвата, за скотовъдството, овчарството главно и във всички други видове труд:

 

Заплакла ми голяма нива,

голяма нива на върх планина :

— Оф леле Боже, оф мили Боже!

Как не се найде най-добър юнак,

да ме изорат, да ме посеят

бяла пченица църнокласица!

Да му наполна девет амбари,

да си оженит девет сино’и,

да си омъжит девет девойки,

да си покърстит девет внучиня. —

На сбор се найде най-добър юнак,

мия изора, мия посея

бяла пченица църнокласица,

и му наполна девет амбари.

 

 

201

 

и си ожени девет сино’и,

и си омъжи девет девойки,

и си покърсти девет внучиня.

 

Гурбетчийството е било неизбежен съпътник на сиромашията. Но тогава и днес то е тежък кръст за мнозина. Затова народът проклина гурбетчийството — в чужбина жадния господар за печалби измъчва гурбетчията. Далеч от роден кът, без близки гурбетчията страда, боледува, понякога умира неуспял в борбата си да препечели издръжката на семейството. В някои места раздялата е тъжна, тя внася трагичен елемент в семейния живот, но затова посрещането на гурбетчиите е голяма радост в живота на македонския народ.

 

Пилето пее утрина рано,

утрина рано и во недела.

Пилето пее, на пат ке одам,

на пат ке одам тугà тугина

Дал ке ме жалиш, млада младино,

дал ке ме жалиш како јас тебе?

Три години шетав, како тебе не најдов,

од жал за тебе на смрт сум дошол,

ај ајде ајде, јагне калешо,

ај ајде ајде јагне сугаре.

Стани си рано, утрина рано,

утрина рано, ем во недела,

та да си влезеш в гулови бавчи,

в гулови бавчи, покрај цветјата:

таму ке најдеш ситна росица,

ситна росица, мој дребни солзи.

Да не ја мислиш от е од бога,

али да знаеш от е од мене.

Три години шетав, как тебе не најдов,

од жал за тебе на смрт сум дошол,

на смрт сум дошол, јагне калешо,

на смрт сум дошол, јагне сугаре.

 

С каква тъга, с каква болка и непосредственост са пропити песните на гурбетчийството. След любовните песни песните за гурбетчийството са най-хубавите. Македонецът при никой друг случай не разкрива и социалните си тежнения за честит живот. Истински поетични бисери.

 

Жали, моме, да жалиме.

како ке се разделиме, еј моме!

Како бевме посвршени,

сега ке се разделиме,

јас од тебе, ти од мене.

Јас ке одам на тугина, еј душо,

на тугина, на работа,

ке останам три години.

 

Над действителния живот на македонеца се носи полъхът на тайнственото — естествена последица от робуването през много векове. Сметката, която държи човек за природните сили, го прави по-човечен, защото отношението му към тези тайни сили в много случаи го възпира да не извършва зло. В тайнственото царство на природата живеят змейове — те олицетворяват мъжкото начало, самодивите — начало на женската хубост. Ористници предвещават бъдещето на новородения човек. Това предвещание е нещо като опора в живота.

 

Суеверието — наследеност от епохата на езичеството — както у всички славянски народи — стои в кръвта на македонеца. В природата

 

 

202

 

той намира лек за всяка болка — за всяка болка има билка. Болестите се считат в повечето случаи за духове. Чумата ходи и мори. Но благородството и добротата на човека винаги са възнаградени. Създадени са редица поверия; вграждане на човек или сянката при строеж, за да се укрепи строежа; за превръщане човек в животно (вампирясване), за силата на майчината клетва, на първото либе; за урочасване и баене; за спазване на празници — вълчи, миши, за плодородие, за опазване на домашния добитък и т н.

 

Естествено, за душата на македонеца, за неговите характерни черти сведочат и множество други песни, така напр. за неговата хитрост, за различните възгледи на различните категории в занаята и в живота люде, за дълбокия хумор, хрумвания и др. може да се посочат много образци, но размера на една статия не дава възможност да бъде напълно изчерпен образа на македонеца. Във всяка песен има най-различни елементи.

 

Прочее, богатството на македонските народни песни е неизчерпаемо, огромно. При нашата бегла справка е засегнато незначително от онова, което всъщност крият народните песни на братята Миладинови и другите македонски народни песни, които не са още събрани в отделни сборници, но което час по-скоро трябва да стане. Констатацията, обаче, е една: песните са неоспорвано поетично богатство, което е белег на високо духовно развитие на македонеца, а също така песните могат винаги да служат като богат материал за проучване живота на македонеца; те са верно отражение на материалния, духовния напредък на македонеца и неговото историческо битие. На челниците в живота на македонската култура предстои тепърва да проучват народното творчество, което разкрива творчески богатата душа на македонеца за повдигане на народното самочувство и гордостта, че нему предстоят големи възможности и че трябва да се даде правилен път за културното развитие.

 

Не си правим илюзия, че с тези бегли бележки сме постигнали да разкрием нещо от общото цело, което изгражда характера на македонеца, но ние ще сме доволни, ако повдигнатия тук само един важен във всяко отношение въпрос получи допълнения и подтикне събирането на македонското многоценно народно творчество.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]