Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

5. Македонските партии след младотурския преврат.

III. Социалистическата федерация

 

Анг. Томов

 

 

Ред неблагоприятни условия бяха на лице по отношение на формирането на социалистическа партия в Македония след младотурския преврат.

 

На първо място трябва да се отбележи неблагоприятното влияние на изострените националистически борби, благодарение на които самите трудови маси се чувствуваха разделени на враждебни помежду им националистически лагери, направлявани от вътрешни и външни буржуазни пропаганди. Така, гръцките работници в Солун след младотурския преврат, се намираха под влиянието и ръководството на гръцката митрополия и от нея те диреха съвети при всички по-важни колективни действия от професионален и политически характер. Мюсюлманските работници не бяха се освободили от характерното за турския народ стадно чувство и силна привързаност към духовната и гражданска власт. Това работничество, крайно малочислено и занаятчийско, се намираше още при много ниско стъпало в просветно и културно отношение. Еврейското работничество съставляваше голямата работническа маса в едрите индустриални и търговски предприятия и особено в тютюневите складове, каквито имаше в Солун, Кавала, Сер, Драма, Ксанти, Гевгели. В Солун само тия складове даваха препитание на десетхилядно работничество, в подавляющата си маса еврейско. Характерното у това работничество бе неразвития още у него борчески дух, липсата на истинска революционна пролетарска психика.

 

Социалистическата мисъл в Македония идваше от съседните ней държави и на първо място от България, където социалистическото движение бе намерило благоприятна почва сред близките до народа интилегентски среди и сред оформяващата се вече работническа класа. Проводници на социалистическата мисъл се явяваха главно ония дейци в революционното движение в Македония, които бяха добили социалистически разбирания и социалистическо възпитание сред българския обществен и политически живот. Много малко бяха обаче ония македонски революционери, които идеха в Македония със специална задача да работят за организирането на работничеството в класови организации. Те идваха да вземат най-активно участие в борбата, която водеше ВМРО и която те смятаха като първа необходима стъпка за подготвяне условията за по-нататъшно самостойно пролетарско движение. Така мислеха и постъпваха хора като Димо х. Димов, Александър Радославов, Чудомир Кчктарджиев, Атанас Карев, Александър Антонов, Дим. Влахов, Павел Делирадев и др. Посочих в статията си „Какво допринесе социалистическата мисъл в македонското революционно движение" (год. I, кн. 5—6 на „М. м."), какво решающе влияние указаха социалистическите идеи върху формирането на революционната левица във ВМРО. Това социалистическо влияние обаче не благоприятствуваше непосредствено оформяването на самостойно работническо движение в Македония; то даже донякъде го спъваше. Самата ВМРО не търпеше никакви конкурентни ней политически организации, които можеха да внесат разединение

 

 

189

 

сред борческото македонско население и се противопоставяше най-енергнчно против създаването на социалистически партийни групи и организации. Позволено бе обаче и даже бе насърчавано от левичарите в ВМРО внасянето на социалистическа книжнина в Македония, още повече поради това, че специалната народническо-революционна литература, с която можеше да си служи ВМРО, бе крайно оскъдна. Най-големите разпространители на социалистическата книжнина бяга естествено убедените социалисти от ВМРО, идващи от България.

 

Тъй като социалистическите идеи и социалистическата книжнина, идващи от България, можеха да намират добра почва преди всичко сред славяномакедонското работничество, от решающе значение в случая бе, какво място заемаше в стопанския и обществено-политически живот това работничество. Истината е, че то бе твърде слабо застъпено именно в най-голямите търговско-индустриални центрове като Солун, Кавала, Сер. В подавляющето си болшинство това работничество бе занаятчийско. Неговите борчески сили изцяло бяха отдадени в служба на ВМРО; то именно даваше най-революционните градски кадри на тая организация. Особено това бе проличало в Солун, където в предвечерието на младотурския преврат организацията е в ръцете на Дим. Влахов и Хр. Янков, а нейните крепители бяха почти изключително занаятчиите и работниците. В процесът на революционната борба у това работничество бе развит върху почвата на дребнобуржуазната психика един остро подчертан анархистичен индивидуализъм неподхождащ за класовите пролетарски борби и организации.

 

*  *  *

 

Все пак, и преди младотурския преврат не липсваха разни опити за оформяване на самостойни работнически организации — просветни, политически и професионални. Пръв направи опит в тая насока тесният социалист Васил Главинов. Роден в гр. Велес през 1869 г, по професия дърводелец, той е един от най-преданните последователи и почитатели на тогавашните социалистически водачи в България Д. Благоев и Г. Кирков и един от първите активни членове на Р. П. (тесни соц.) в София. Главинов бе от ония първи социалистически деятели, които бяха проникнати от истински борчески идеализъм; зад неговата спокойна, но внушителна външност се криеше една благородна пролетарска душа, възпламенена от голямия пролетарски идеал и фанатично преданна на пролетарското дело. Липсваше му солидно образувание и по-висока култура, за да бъде един от голямите деятели в социалистическото движение. Неговите разбирания отразяваха както добрите, така и отрицателните страни на тогавашния тесняшки марксизъм, добре оформен теоритически, но още слабо пригоден към масовите пролетарски и народни движения. Васил Главинов пръв основава в Македония, гр. Велес, просветен социалистически кръжок още през 1894 година. Тоя кръжок обаче не е могъл дълго време да просъществува. След младотурския преврат от 1908 г. Главинов разви изново широка агитаторска и организационна дейност в Солун, Велес, Скопие, Битоля и допринесе значително за възникване на първите социалистически политически групи и смесени синдикати в тия градове.

 

През 1905 година, със знанието и съдействието на Дим. Благоев и Георги Кирков, се отзовават в Скопие, с цел за самостойна социалистическа

 

 

190

 

дейност, Константин Антонов, по-рано активен организатор на ВМРО в Смолянско, и жена му Тота Константинова, снабдени с една плетачна машина. Те успяват да образуват просветен социалистически кръжок, който правил своите събрания в къщата на Лазар Главинов, брат на Васил Главинов. Тоя кръжок достигнал до 15 души, в него влизали и ученици, като Н. Томалевски и Методи Гьошев. Некои от членовете на кръжока влизали в местната организация на ВМРО. Главната обществена работа на кръжока се изразявала в пласиране на социалистическа книжнина. Поради разкриване конспиративната дейност на участниците в ВМРО, кръжокът престанал да съществува, Антонов и жена му подирили спасение в България.

 

Подобен опит, пак по нареждане на ръководството на РП (тесни соц. в София), прави и известният български писател Тихомир Павлов, който по-после се прояви за малко време и като главатар на чета в Одринско. Тихомир Павлов се установява в Битоля. Неговата дейност обаче в скоро време бива подушена от властите. Той бива арестуван като подозрителен и опасен човек и екстерниран след това в България.

 

Благоприятни условия за самостойно работническо движение се създава едва след младотурския преврат от 1908 г.; новата политическа ера в Турция се ознаменува и с едно широко стачно движение, говорещо за наличността на борчески работнически маси.

 

*  *  *

 

Социалистическа федерация възникна в гр. Солун. Важно е да се знае, какъв индустриален напредък бе осъществен тук, както и в останалите по-важни търговско-индустриални центрове на Македония и какви переспективи се разкриваха за тая федерация.

 

Режимът на капитуалците препятствуваше на турската власт да насърдчава развитието на индустрията чрез покровителствени вносни и износни мита. Чуждестранната индустрия заливаше страната с ефтини стоки. Все пак някои производствени браншове можеха да се развиват на местна почва. На първо място бе в това отношение тютюневата индустрия. Както упоменах, в Солун тютюновите складове даваха работа на около десет хиляди работници; в по-значително количество бяха тия складове в Кавала. Имаше такива в Сер, Ксанти и Гевгели. В Солун имаше фабрика за цигари и за цигарена хартия.

 

Развито бе и мелничарството. Голямата мелница на Алатини бе изработила през 1907 год. 32,900,000 кгр. жито. Освен нея имаше още 8 по-малки парни мелници. Съществуваха и две малки фабрики за макарони с дневно производство 1500 кгр.

 

Обработката на памука и пашкулите бе направила също значителен напредък. Памучната фабрика Сидес и Сие съществуваше вече отдавна; тя изработваше годишно около 350—400 хиляди килограма прежда; освен тая предачница, съществуваше и друга една — тая на Модияно, с най-модерна машинерия и с производство, достигащо производството на първата; съществуваше и трета, по-малка предачница. Други предачници в Солунско имаше: в Негуш четири, с повече от 40,000 вретена, в Воден и в Караферия по две.

 

Имаше тъкачници за конопни платове, както и една фабрика за вата.

 

Пивоварството бе застъпено от една фабрика за бира с годишно производство 24,000 хектолитри; дърводелската индустрия — с три

 

 

191

 

фабрики за мебели, Съществуваха освен това една фабрика за куфари, 8 малки фабрики за сапун, една модерна и добре уредена фабрика за гьонове, седем малки фабрики за фланели, една фабрика за четки, една голяма фабрика за тухли и керамика, две голями железолеярници, много фабрики за сода и лимоната, една за изкуствен лед, пет работилници за бомбони, една фабрика за светилен газ и за електрическа енергия; арсенални и железопътни работилници; 17 печатници, от които две български; съществуваха още цел ред работилници — бояджийски, за изкуствени цветя, за чадъри, за мукави, за тефтери и пр.

 

Имаше и голями търговски къщи, като Орозди & Бак и Ерерл, с по 150 души персонал, Англо-Еленик, с 50 души, Щайн, Тиринг, Капанджи. Тия голями фирми бяха еврейски, с изключение на Англо-Елиник, която бе гръцка.

 

Тия данни показват, че възникването на социалистическата партия в Македония имаше вече като естествена своя предпоставка наличността на едно масово работническо движение. Нейното появяване бе една въпиюща необходимост. Нейното бързо разрастване бе повече от сигурно при едно нормално развитие на живота.

 

*  *  *

 

Подквасата за възникване на социалистическата федерация в Солун дадоха дошлите от България работници, предимно печатари, но здравата организационна сила даде местното работничество и то предимно еврейското.

 

Както споменах, в Солун имаше две добре обзаведени български печатници, в които се печатеха вестниците „Народна воля", „Отечество", списанието „Културно единство", в-ка на учителското сдружение, учебници и др. книги. Разширената печатарска работа бе наложила ла се подирят подготвени печатарски работници в България. Между тях преобладаваха „тесняците", но имаше и от другите социалистически фракции — „широки" и „либерали" — сравнително по-пригодни за социалистическа работа при условията в Солун, отколкото първите. Всички тия работници бяха довели, заедно с своя български социализъм и острите фракционни спорове, които изтощаваха силите на българското работничество; за щастие, местното работничество в Солун твърде малко се интересуваше от тия спорове.

 

Както вече споменах, в началото на новия режим имаме голямо стачно движение. Раздвижването на работническите маси се почувствува особено силно в Солун, където най-мощно пулсираше сърцето на нова Турция. Железничари, търговски служители, тютюноработници смело поведоха танеца. Дошло бе най-после времето, когато хората на труда свободно и организирано можеха да отстояват своите права и интереси. Новата власт не желаеше да взима страната на големите собственици. Стачното движение се ширеше под знака на хуриета. За това особено много допринасяше обстоятелството, че търговско-индустриалната класа в Турция и специално в големите македонски центрове и в самия Солун бе в национално отношение не турска, а предимно еврейска, гръцка, българска, арменска. Турската власт, ревниво бранеща интересите и привилегиите на турското чокойство, гледаше с нескривано злорадство разгъването на работническата „екмек кавгаса" (борба за хляб), намирайки я естествена и законна.

 

 

192

 

Но работничеството не се оказа подготвено да води успешно своята класова борба; липсваха му здрави професионални организации, подготвени теоритици и водачи, липсваше му съзнание и дисциплина, липсваше му борчески опит. В Солун имаше значителна пролетарска еврейска интелигенция, минала през еврейските френски училища, поддържани от Алианс израелит универсел, и други еврейски училища, намираща приложение на своя труд главно в по-големите търговски фирми. Тая интелигенция се чувствуваше духовно свързана с френския културен и духовен живот. Парижките вестници, между които и социалистическият „Юманите", намираха всред нея доста много читатели. Но между тая интелигенция все пак липсваха подготвени хора, за да застанат като ръководители на синдикалното движение, а още по-малко да бъдат организатори на социалистическо движение.

 

Тъкмо за подготвяне на такива работници изигра много важна роля основаната и ръководена от Аврам Бенароя просветна работническа организация. С Аврам Бенароя ме свързват от онова време тесни приятелски отношения; той бе също пришелец от България, родом от Видин, социалист „либерал", човек колкото малък по ръст, толкова голям подух и преданост на социалистическото дело Неговият живот бе истинско труженичество в името на великия пролетарски идеал. Отначало той бе принуден да изкарва поминъка си като словослагател и допринесе много за създаването и укрепването на синдикалната организация на печатарите работници, предимно придошли от България. Бенароя имаше средно гимназиално образование. Той бе природно даровита натура с подчертани организаторски и журналистически способности. Притежаваше и доста солидни знания по социализма и работническите движения. Той имаше още и много ценното качество да буди симпатии, да заразява със своя борчески идеализъм и своя личен пример и да възпламенява близките си към преданна работа за пролетарското дело. Бенароя бе един от доброволците, които последваха войводата Чернопеев в похода срещу надигналата се хамидовщина в Цариград.

 

Просветният кръжок на Бенароя бе марксически кръжок, с оглед на големите нужди на работническото движение. Основната му задача бе да даде теоритически подготвен кадър за пролетарското движение. Привличани бяха в кръжока по-събудените работници, проявили се в стачните борби. Преобладаваха търговските служащи и тютюноработниците.

 

В скоро време просветната организация наброяваше вече 50—60 души. Почувствувала се достатъчно укрепнала, тя реши да се обяви за партийна социалистическа организация, възприемайки в общи черти програмата на тогавашните социалистически партии.

 

От самото си възникване като просветна група, поменатата организация бе в най-тесни връзки с местните синдикални организации, защото както посочих, тя прибираше в своите редове тъкмо най-събудените и най-активни работници на синдикатите. Така постепенно се създаде една персонална и идейна връзка между политическата организация и синдикалните ръководства, изразена в това, че в синдикалните комитети организацията бе представена от самите техни най-активни и най съзнателни деятели. По тоя начин политическата организация застана в скоро време като естествен ръководител и челен отряд на голямото масово работническо движение. Това пролича в провеждането на масови акции, общоработнически митинги, в организирането и провеждането на импозантни

 

 

193

 

майски манифестации през 1909 и 1910 год. Влиянието на тая организация се разпростре и по-далеч от Солун и солунския вилает и то главно посредством голямото тютюноработническо синдикално движение, което бс силно застъпено в Кавала, Сер, Драма, Ксанти. Това влияние бе провеждано чрез инструктори, писмени връзки и особено чрез печатния орган на социалистическата организация „Лаворадор" („Работник"), излизащ на еврейски език, но поместващ статии и на други местни езици, особено на български.

 

*  *  *

 

Националната пъстрота в Македония и в цяла Турция, особено в голямите производствени и търговски центрове, налагаше и особена, по-сложна организационна форма на партията; както местните организации, така и цялата партия трябваше да бъдат изграждани върху базата на федеративността, трябваше да бъде възприета системата на национални секции, още повече, че единната социалистическа партия трябваше по необходимост да отстоява както общите класови интереси на работничеството, така и много важните културно-национални интереси на отделните националности в Македония и в цяла Турция.

 

В Анадола и в Цариград съществуваха арменски социалистически партии. Но актюелната задача бе да се изгради предварително единна социалистическа партия в Македония. Тук съществуваха вече наред с еврейската социалистическа организация, още и други такива организации — в Солун, Скопие, Битоля, Велес. С тях именно и преди всичко с тая в Солун, трябваше да влезе в организационни връзки еврейската социалистическа организация.

 

Едновременно с оформяването на еврейската социалистическа организация, в Солун бе възникнала — както вече споменах — и българска социалистическа организация. Подавляващият елемент на тая последната бяха дошлите от България печатарски работници, от всички социалистически фракции, между които имаше и неколцина евреи. Най-силното и организирано ядро представляваха обаче „тесняците", начело с печатаря-машинист Дим. Тошев, доверен човек на Васил Главинов и цербера на тесняшката ортодоксия от онова време. Но и другите течения бяха представени добре. От „широките" трябва да спомена работниците Дионис Лалов и Тодор Паньорски, от „либералите" Соломон Исаков. Предварително бе образуван печатарския синдикат, който бе обединил всички работници от двете български печатници и от тая на италианеца Акварони; в тоя синдикат влизаха и 7—8 души гръцки печатари от последната печатница.

 

Макар и да бе лишена от необходимото елементарно единомислие, политическата организация на българските работници все пак съществуваше и то главно поради това, че като бе откъсната съвършенно от масовото работническо движение и от острите политически борби, тя не бе още почувствувала нужда да се проявява активно в обществения живот. Тая политическа организация поддържаше връзки с подобните ѝ организации в градовете Скопие, Битоля, Велес, които също бяха още в зачатъчно състояние и бяха основали по един смесен синдикат, от които най-големия — тоя в Скопие, наброяваше не повече от 30 души работници. Тия организации имаха свой вестник — „Работническа искра", двуседмичен, доколкото си спомням, и печатан в София. Главната задача

 

 

194

 

на тоя вестник беше да провежда разбиранията на тесните социалисти за самостойната и непримирима класова борба и за синдикално движение в най-тесни организационни връзки с партията, под ръководството на последната, както и да се бори против „общоделството" и „буржоазните оръдия" всред работническото движение. За такива оръдия бяха смятани всички, които помагаха на левичарското крило във ВМРО да се оформи като прогресивна политическа сила, а чрез това и за оформяването на прогресивната буржоазна левица в турската империя в здрава опора срещу монархизма, срещу агресивния национализъм и империализма. Това бе работа за изграждане на необходимия за времето „народен фронт", което изграждане бе съвсем немислимо без ръководната роля в него на левичарите-марксисти, преди всичко българи и арменци. Тесните социалисти ог в. „Работническа искра" не можеха обаче да не се обяват най-енергично против подобно „общоделство" и да не го таксуват като измена по отношение на работническата класа.

 

Голямата задача, която стоеше пред поменатите зачатъчни още социалистически организации под ръководството на Васил Главинов, бе да застанат начело на работническото движение и да го канализират съобразно тогавашните разбирания на тесните социалисти. Първата крачка към това трябваше да бъде превземането на еврейската социалистическа организация в Солун и освобождаването ѝ от „буржоазните оръдия".

 

Това отношение на тесните социалисти към солунската соц. организация ни обяснява, защо тя бе третирана на станалата през м. декември 1910 г. конференция в Бялград на социалистическите партии и организации на Балканите като общоделска и не бе представена на тая конференция, докато скопската соц. орсанизация бе представена от трима души: Цоков, Душан Цекич и Дивлев, а останалите соц. групи — във Велес, Битоля и Солун — от Васил Главинов.

 

Макар и вътрешните „търкания" и недоразумения между двете соц. организации да бяха неотстраними на първо време, и от двете страни се прояви желание за съвместна работа и то благодарение преди всичко на това, че всяка една със сигурност очакваше, щото условията в бъдеще ще се изменят така, че ще осигурят възможност тя именно да се наложи на противната страна.

 

Така двете соц. организации образуваха две национални секции — еврейска и българска, на Социалистическата федерация в Солун, при сигурни изгледи, да бъдат създадени при тая федерация в скоро време и други секции — гръцка, турска, албанска, както и да бъде изградена в скоро време единната отоманска работническа социалистическа партия на федеративни основи, със отделни национални секции.

 

*  *  *

 

Солунската соц. федерация бе призована да играе много важна роля в изграждането на единната работн. социалистическа партия в Турция, както и в полагането здравите основи на обновяващата се турска държава и за по-нататъшното тържество на трудовата демокрация на Балканите. Тя отбелязваше бързи и все по-значителни успехи. Нейното влияние сред работническите и народни маси растеше с едно големо и ускорително темпо. В центъра на Солун тя разполагаше с огромно клубно здание, където се помещаваха и синдикалните ръководства на големите работнически синдикати в града, както и на съюза на тютюноработниците.

 

 

195

 

Вестникът на федерацията „Лаворадор" намираше вече доста широка читающа публика сред работничеството в Солун и Кавала.

 

Доколко значението на Солунската соц. федерация бе вече значително, изпъкна най-ярко през време на парламентарните избори, станали през 1911 год. В тия избори се бориха две големи коалиции: правителствена и опозиционна, начело с така наречените иттиляфчии. Опозиционната коалиция бе подкрепена от гръцкото и българското национално меншество, по общо споразумение на патриаршията и екзархията. Съюзът на Българските конституционни клубове, а също и Народната федеративна партия вече не съществуваха. Националните меншества се стремеха да изтръгнат чрез опозицията по-голями свободи и права, а същевременно да достигнат много важният резултат за еволюцията на новия режим — разцепването на турско-мюсюлманския блок на две големи съпернически помежду си политически партии, принудени, за да могат да разполагат с властта, да си конкурират в отстъпките, които трябваше да правят на националните меншества и народно-демократическите партии. Крайните националистически елементи от националните меншества подържаха турската опозиция от своя страна и единствено от желанието да се противопоставят на новия младотурски режим, очертал се вече като подтиснически и агресивно-националистичен, по-ефикасно, с по-големи сили. Социалистическата федерация в Солун, при липсата на добре организирана социалистическа партия в Македония и в Турция, не излезе в тия избори с отделни свои листи, а реши да участвува в споразумение с опозицията. Това решение бе оценено добре от правителствената коалиция и бяха взети навременни мерки за неговото осуетяване. Предварително се направиха опити, за да бъде спечелена федерацията за поменатата коалиция с големи обещания в свръзка с новия парламент. Когато тия обещания не помогнаха, тогава се прибегна до остри заплашвания. Най-влиятелното лице от младотурския комитет в Солун, д-р Джавид бей, лично се яви в клуба на соц. федерация да преговаря със специално избрана за това комисия, един от членовете на която бях и аз. За неприятна изненада на тоя виден младотурчин, свикнал да среща навсякъде подчинение и любоугодничество, той се сблъска тук с една силно аргументирана и упорита неотстъпчивост. Той напустна клуба с груби закани.

 

Младотурското правителство си отмъсти; то показа силата на своя юмрук през време на изборите в Солун най-вече срещу хората на социалистическата федерация, от които мнозина бяха арестувани и малтретирани. Това обаче спомогна твърде много за моралното проваляне на правителството и за издигане на социалистическата федерация, която смело тръгваше в борческия път на пролетарските политически борби.

 

Войните на Балканите и разпокъсването на Македония туриха край на естественото развитие на Солунската социалистическа федерация. Все пак тя указа своето силно влияние върху работническото движение в Гърция и в изграждането на комунистическата партия в Гърция и Егейска Македония, която партия днес е гръбнакът на ЕАМ и главната сила в народо-освободителното движение.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]