2. Конституцията на народна република Македония
Юрдан Анастасов
На 31 декември 1946 година Уставотворното събрание на Народна Република Македония прие конституцията (Уставот) на Н. Р. Македония.
Ако приемането на конституция за всяка държава съставлява крупен факт в нейната политическа история, за Македония той е най-крупният, защото се отнася за една нова държава, която за пръв път създава своя конституция.
Приетата Конституция на Н. Р. Македония съставлява венеца на борбите, които македонският народ води в продължение на половин столетие. От преди Илинденското възстание и до събранието на АСНОМ в Пчинския монастир нашият народ проля потоци от кръв в борбата срещу македонските поробители. Тази борба доведе до националното, политическо и економическо освобождение на народа ни във Вардарска Македония. Конституцията идва да даде правни форми на тези завоевания.
Конституцията на Н. Р. Македония интересува не само населението на последнята. Тази конституция интересува македонския народ и от другите две части на нашето Отечество, интересува също така и македонската емиграция, където и да се намира тя. Защото, в качеството си на основен закон, днес тя дава политическото, стопанско и социално устройство на нашата държава, съставена само от Вардарска Македония, а утре ще служи като основа за устройството на целокупната македонска народна република. Така поетапен въпроса, ясно е, защо през време на разглеждането проекта на конституцията в македонското Народно събрание, погледите на всички македонци бяха обърнати към Скопие и всеки патриот македонец с трепет следеше разискванията по него.
Подчертавайки факта, че Конституцията на Н. Р. Македония е дело на борческия македонски народ, необходимо е веднага да се добави, че голям дел в това дело имат и другите братски народи на Ф. Н. Р. Югославия. Всички те, особено сръбският трудов народ, в задружната борба срещу окупаторите, начело на която застана великият син на нова Югославия, Маршал Йосип Броз Тито, подпомогнаха активно усилията на македонския народ да извоюва своята свобода, да се подреди като напълно равноправен член в югославското семейство и да даде народнодемократично устройство на страната си.
* * *
След този кратък предговор, нека видим какви основни положения съдържа Конституцията на Н. Р. Македония.
На първо место Конституцията определя характера на македонската държава и отношението ѝ към народите на нова Югославия. Народна република Македония е народна държава, с републнкииски облик. Тя е съединена с останалите народи на Югославия и тяхните народни републики : Н. Р. Сърбия, Н. Р. Хърватско, Н. Р. Черна Гора, Н. Р. Босна и Херцеговина и Н. Р. Словенско в обща съюзна държава Ф. Н. Р. Югославия на началото на равноправието. Сочейки на това съюзяване, Конституцията подчертава, че то е извършено при свободно изразена воля и въз основа на правото на всеки народ на самоопределение, включително правото на отцепване и
167
на съединяване с други народи. Този основен принцип, легнал в македонската Конституция, съставлява блестящ отговор срещу интригите на реакцията, какво Н.Р. Македония представлявала само административна област от Югославия и че била заставена да влезе в последнята. Тя не само че доброволно е влезла в този съюз, но, по силата на Конституцията ѝ, си е запазила правото на отцепване и на съединяване с други народи.
След като определя характера на държавата, Конституцията определя и характера на властта. Въпросът за властта, която преди освобождението винаги е била в ръцете на чужди владетели, е разрешен най-демократично. В Н. Р. Македония цялата власт произхожда от народа и принадлежи на народа. Своята власт народът осъществява чрез свободно избрани представителни органи на държавната власт — народните отбори, които от местните народни отбори до Народното Събрание на Н.Р. Македония, се появиха и развиха в народо-освободителната борба против фашизма и реакцията и които са основната придобивка на тази борба.
Всички представителни органи на държавната власт се избират от гражданите въз основа на общо, еднакво и пряко право, с тайно гласоподаване. Народните представители във всички органи на държавната власт са отговорни пред своите избиратели, като с закон ще се определи, в кои случаи и по кой начин избирателите ще могат да отзовават споите народни представители преди изтичане на срока, за който са избрани. Органите на държавната власт упражняват своята власт въз основа на Конституцията и законите на Ф. Н. Р. Югославия, Конституцията и законите на Н.Р.Македония, и общите предписания на по-висшите органи на държавната власт. Всички действия на държавното управление и на органите на правосъдието трябва да бъдат основани на закона.
Сувернитетът на Н. Р. Македония е пълен. Той е ограничен само и онези права, които са отредени на Ф. Н. Р. Югославия. Последната брани суверенните права, сигурността, както и общественото и политическо устройство на Н. Р. Македония. Това отношение засяга всички народни републики в Югославия. Счита се за противен на Конституцията всеки акт, на територията на Н.Р. Македония, насочен както срещу сувернитета, равноправието и националната свобода на македонския народ и на Н. Р. Македония, така също и срещу останалите народи и народни републики на Ф. Н. Р. Югославия.
Националните малцинства в Н. Р. Македония се ползуват с всички права в защита на своето културно развитие и свободна употреба на своя език. С каква свобода се ползуват националните малцинства в Македония, може да се види от речите на представителите на турското и албанско малцинство, произнесени в Народното Събрание при разискванията по проектокопетитуцията. Така, Мехмед Абдурахман, представител на турското малцинство, между другото казва:
„Всички малцинства, без разлика на вяра, раса и националност в нашата държава, са равноправни. Националните малцинства са застъпени във селските, градските, околийските и окръжните одбори. Те са застъпени в народното правителство, в Президиума и в Народното Събрание. Днес в това Събрание има 51 народни представители от националните малцинства. В продължение на един период от 34 години ние нямахме нито едно училище на майчин език. Днес в срок от 18 месеци ние се сдобихме с учителски кадър,
168
а друг сега се подготвя чрез курсове. Днес ние имаме 82 турски училища, в които предават 150 турски учители и се учат около 5600 турски деца. През тази година в Скопие се изгради една модерна гимназия, а за идващата година се проектира да се отворят още 20 училища. Ние имаме свой седмичник „Бирлик" на турски език. Турското малцинство в Македония има същите политически, економически и културно просветни права, както всички народности в Югославия. . ."
Тази реч бе произнесена в Народното Събрание на турски език. Положението на албанското малцинство в Н. Р. Македония го рисува Д-р Неджат Аголи, албанец, втори подпредседател в македонското правителство. Той казва:
„Приемането на Конституцията на Н. Р. Македония има голяма историческа важност не само за македонския народ, който за пръв път в своята история създаде своя държава, но и за албанското малцинство. Албанското малцинство в Македония, което в своето мнозинство е съставено от бедни селяни и работници, бе в бивша Югославия угнетено повече от всички други малцинства. На него не се признаваха никакви права. Аграрната реформа бе проведена против интересите на широките албански маси, които обработваха земята в полза на беговете и феодалите. Вместо училища, в бивша Югославия по албанските села бяха отваряни жандармерийски станции. Албанското малцинство в Н. Р. Македония има всички права: пропорционално участие в одборите на народната власт, училища на свой майчин език по селата и градовете, свой седмичен лист, с една дума в Н. Р. Македония, респективно в Ф. Н. Р. Югославия са създадени всички условия за културно-просветното развитие на албанското малцинство."
Конституцията говори за границите на Н. Р. Македония в смисъл, че те не могат да бъдат изяснявани без съгласието на последната. В проекто-конституцията, към ал. I на чл. 11 съществуваше ал. II, която гласеше, че разграничаването на територията на Н. Р. Македония със територията на другите народни републики във състава на Ф. Н. Р. Югославия извършва Народната Скупщина на Ф. Н. Р. Ю. Този текст при приемането на Конституцията с изоставен.
В проекто-конституцията (чл. 2) се определяха и границите на Н. Р. Македония, но впоследствие и този текст бе изоставен. Този текст гласеше: Народна Република Македония обхваща територията на околиите: Беровска, Битолска, Бродска, Велешка, Гевгелийска, Гостиварска, Гйорчепетровска, Демирхисарска, Дебърска, Драчевска, Кавадарска, Кичевска, Кочанска, Кратовска, Кривопаланечка, Кумановска, Маджарска, Мориовска, Охридска, Прилепска, Радовпшка, Ресенска, Светиниколска, Струмишка, Стружка, Тетовска, Царевоселска, Щипска и градовете Скопие, Битоля, Велес, Крушово, Куманово, Охрид, Прилеп, Струмица, Тетово и Щип.
Специална глава в Конституцията е отделена за обществено-економическото устройство на страната. Говорейки го този въпрос в народното събрание, министър-председателят г. Лазар Колишевски е подчертал следната многозначителна мисъл:
„ . . . На економическото поле ние се изпречваме пред най-големи задачи, водиме борба за заличване следите от миналите робски режими, за заличване бедата и създаване благосъстоянието на нашия народ. На това поле ние водим и голям дел от борбата за закрепване независимостта на нашата страна. С една дума ние сме се нагърбили с задачата да строим нов обществено-економически строй в нашата земя, да изградим в близко време социализъм . . .”
169
Съгласно Конституцията, средствата за производство са или общонароден имот, т. е. имот в ръцете на държавата, или имот на народните кооперативни организации, или имот на частни физически и юридически лица. Всички мини и други богатства под земята, водите, включително минералните и лековити, източниците на природните сили, средствата на железопътните и въздушни съобщения, пощата, телеграфа, телефона и радиото, са народно имущество. Външната търговия е под контрола на държавата.
С цел да защити жизнените интереси на народа, да повдигне народното благосъстояние и правилно да използува всички стопански възможности и сили, държавата дава насока на стопанския живот и развитие чрез общ стопански план, осланяйки се на държавния и кооперативния стопански сектори и осъществявайки обща контрола на частния стопански сектор. За реализиране на общия стопански план и стопанската контрола, държавата се осланя на сътрудничеството на синдикалните организации на работниците и служащите и другите организации на работния народ. Държавата посвещава особено внимание и дава помощ на народното кооперативно движение. Що се отнася до общонародния имот, Конституцията го определя като главна опора на държавата в развитието на народното стопанство и затова той е поставен под специална защита на държавата.
Частната собственост в Н. Р. Македония е гарантирана. Тя може да се ограничава или експроприира, само ако това изисква общият интерес и то само въз основа на закона. Гарантира се и наследяването на частната собственост, като правото на наследство се урежда с закон.
Гарантирайки частната собственост, обаче, Конституцията забранява съществуването на частни монополистични организации, каквито са: картелите, тръстовете и други подобни организации, създадени с цел да диктуват цените, да монополизират пазарите и да ощетяват интересите на народното стопанство.
Земята принадлежи на тези, които я обработват. Държавата подпомага и защищава особено дребния и средния селянин, със своята обща стопанска политика, с ефтин кредит и с данъчната система. Със стопански и други мерки държавата помага работния народ да се обединява и организири за защита срещу стопанската експлоатация.
Държавата взема под своя защита лицата в наемните трудови отношения, особено чрез обезпечаване правото на сдружаване, чрез ограничаване на работния ден, чрез обезпечаване пралото на платен годишен отпуск, чрез контрола на трудовите условия, чрез грижи за хигиенични жилища и чрез обществено осигуряване.
Всички граждани в Н. Р. Македония са равни пред закона, без оглед на народност, раса и вероизповедание. Забранява се всякакво проповедване, което създава национална, расова и верска омраза и раздор.
Всички граждани, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, степен на образование и место на живеене, навършили 18 годишна възраст, имат право да избират и да бъдат избирани в всички органи на държавната власт. Същите права имат и намиращите се в редовете на войската. Избирателното право е общо, еднакво, пряко и тайно.
170
Жените са равноправни във всяко отношение. Държавата поставя под особена закрила интересите на жената и детето.
На гражданите е гарантирана свободата на съвестта и свободата на вероизповеданието. Черквата е отделена от държавата, но последната може да подпомага материално религиозните общества. За отношението на държавата към черквата е говорил в Народното Събрание свещеник Борис Станковски. Между другото той казал:
„Конституцията дава на черквата пълна свобода. Тя може да се развива така, че да бъде полезна на народа, а не на отделни единици, както до сега. През време на бившите режими имаше една или две привилегировани конфесии, докато другите бяха оставени сами на себе си. Днес се дава еднакво право на всички религиозни общества в държавата. Отделянето на черквата от държавата не трябва да се схваща като акт за угнетяване и прогонване на черквата от страна на държавата, а напротив — то значи пълна свобода вън всяко отношение, с исключение на противонародната, противодържавната дейност от страна на духовенството и черквата".
На гражданите е гарантирана свободата на печата, на словото, на събрания, на манифестации и на митинги.
Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Законен е бракът сключен пред надлежните държавни органи (гражданският брак), но след неговото сключване гражданите могат да извършват и венчавка по верските обряди. Брачните спорове са подсъдни пред народните съдилища. Извънбрачните деца имат същите права, както и брачните.
На гражданите са гарантирани и всички други права и свободи, като неприкосновенността на личността, на жилището, тайната на писмата и др., които отразяват народно-демократичният характер на републиката. Между задълженията на гражданите, в особен член (31) е подчертано следният основен социален принцип — който не работи, няма право и да яде.
Особен интерес представлява главата за държавното устройство, в която са определени и отношенията на Н. Р. Македония с Ф. Н. Р. Югославия.
Всички права, утвърдени с разгледжаната конституция, Н. Р. Македония упражнява самостойно. Тя прехвърля на Ф. Н. Р. Югославия само онези права, които са посочени в чл. 44 от Конституцията на ФНРЮ [1].
1. Чл. 44 от конституцията на Ф. Н. Р. Ю. гласи:
Федеративна Народна Република Югославия изпълнява всички свои функции, които ѝ са възложени от Конституцията.
В надлежност на Федеративна Народна Република Югославия, в лицето на най-висшите съюзни органи на държавната власт и органите на държавното управление спадат:
1) изменение и допълнение на Конституцията на ФНРЮ, грижи за нейното изпълнение и осигуряване и съгласуваност на конституциите на републиките с Конституцията на ФНРЮ;
2) приемане нови републики, както и одобряване основаването на нови автономни области;
3) определяне границите между републиките:
4) представляване Федеративна Народил Република Югославия в международните отношения; международните договори;
5) въпросите за война и мир;
6) общото ръководство и контрол на търговските отношения с чужбина;
7) народната отбрана и държавната сигурност;
8) железопътното, въздушно, речно и морско съобщение и работите от морско общодържавно значение;
9) пощата, телеграфа, телефона и радиото;
10) съюзното поданство;
11) работите по изселването и заселването; правното положение на чужденците;
12) общодържавния стопански план; статистиката;
13) съюзният бюджет; одобрение общодържавния бюджет и окончателния баланс, върховен контрол върху упражнение на общодържавния бюджет;
14) паричният и кредитен систем; съюзните заеми; девизното и валутно обръщение; застраховането; митата; държавните монополи;
15) патентите печатите, моделите; мерките; теглилките, скъпоценните метали;
16) грижите за военно-инвалидите;
17) амнистията и помилванията по деянията за нарушения на съюзните закони;
18) финансовите, индустриалните, минните, строителните, горските и земеделските предпрятия от общодържавно значение;
19) пътищата, реките, каналите и пристанищата от общодържавно значение;
20) контрол за провеждане на съюзните закони;
21) законодателството за разпределение приходите на съюзния бюджет, бюджетите на републиките и бюджетите на автономните и административно-териториалните единици : за обществените заеми и таксите;
22) законодателството за устройството на съдилищата, за прокурорството, за адвокатурата; наказателният законник; търговското; менителничното и чековото право; морското право; законодателство за гражданския процесуонален и вънпроцесуонален, изпълнителен, ликвидационен, наказателен и общоправен процес; за личното състояние на гражданите;
23) основното законодателство за труда, магазините и социалната застраховка; за задругата; за частното право;
24) вземане решения за общите принципи за законодателството и за ръководството на републиката в областта на земеделието, минното дело. горското дело, лова и водната сила; строителството; стопанската дейност; ценовата политика; здравето и физическата култура; просветата; социалните грижи и организацията на държавната власт. — Републиките могат сами в тези действия да издават свои предписания до вземането на общите принципни предписания от страна на Федеративна Народна Република Югославия.
Вън от тези функции народните републики упражняват своята власт самостоятелно.
171
Това се прави с цел да се осъществи економическа и политическа взаимна помощ и сътрудничество, както и обща отбрана на националната свобода и независимост.
В компетенцията на Н. Р. Македония влиза: изменение и допълнение на Конституцията на Н. Р. Македония; изменение границите ѝ; административно-териториалното ѝ разделение; защита на държавното устройство и правата на гражданите, на обществения ред и сигурността; изработване на стопанския план на Н. Р. Македония; приемане на държавния бюджет на Н. Р. М. и контрола по изпълнението му; ръководство при упражняване бюджета на народните одбори; ръководене съдилищата на НРМ и даване амнистия и помилвания, според разпорежданията на закона; поданството в НРМ; финансовите, индустриални, минни, строителни, търговски, горски и земеделски предприятия от републиканско значение; транспортът и съобщенията от републиканско значение; сключване заеми на НРМ и одобряване на сключените от народните одбори; законодателство и ръководене, въз основа на общите и основни предписания на ФНРЮ, в областта на: индустрията, минното дело, търговията, земеделието, горите, лова и водните сили, строежите, политиката на цените, защитата на народното здраве, социалните грижи и физическата култура, образованието, организацията на държавната власт: допълнителното законодателство в рамките на основните закони на ФНРЮ.
Съюзните закони са задължителни на територията на Н. Р. Македония, а в случай на несъгласие между тях и законите на Н. Р. Македония, се прилагат съюзните закони. Гражданите на народните републики на ФНРЮ се ползуват на територията на Н. Р. Македония с еднакви права, както и нейните граждани. Всеки поданик на НРМ е същевременно и поданик на ФНРЮ.
Най-висшите органи на държавната власт на НРМ са Народното Събрание и Президиумът на Народното Събрание.
Народното събрание представлява сувернитета на НРМ и е върховният орган на държавната власт. То се избира от гражданите на НРМ за четири години. Неговите заседания се свикват от Президиума.
172
Прано за внасяне на законодателни предложения имат Правителството на НРМ, членовете на същото правителство и народните представители на Н. Р. Македония.
Ще цитираме на македонски език клетвата, която полагат народните представители:
„Се колнам со свойата чест и со честа на свойот народ, дека како народен пратеник секой пат ке ги застапуам и бранам демократските права и слободата на народот на Народна Република Македония; дека верно ке го чувам братството, единството и слободата на народите на нашата едничка татковина Федеративна Народна Република Югославия и дека неуморно ке ги бранам и зайакнуам придобивките от Народно ослободителната борба; дека ке го вложам сиот труд и знание за изградбата на народната наша държава и за подиганйе на благосостойбата на работниот народ и дека свойата пратеничка должнос ке йа исполнуам совесно и неуморно."
Народните представители се ползуват с имунитет. Те не могат да бъдат лишавани от свобода, нито против тях може да се заведе следствие без одобрението на Народното Събрание на НРМ, или ако то не заседава, без одобрението на Президиума, освен ако бъдат заловени на местопрестъпление, при който случай трябва да бъде известен Президиума. Народните представители на другите народни република в ФНРЮ се ползуват с имунитет според предписанията на конституцията на тяхната народна република.
Народното Събрание на НРМ избира Президиум на Народното Събрание на НРМ. Той се състои от председател, трима подпредседатели, един секретар и най-много 15 членове.
Президиумът извършва следните работи: свиква заседанията на Народното Събрание; насрочва избори за Народно Събрание; дава задължителни тълкувания на републиканските закони; обнародва приетите закони и издава укази; упражнява правото на помилване според разпорежданията на закона; дава почетни звания; назначава, по предложение на Председателя на правителството, отделнитее членове на Правителството
173
през време между две заседания на Народното събрание, при допълнително утвръждение на Народното Събрание; по предложение на Председателя на Правителството, изменя, съединява и закрива съществуващите министерства и комисии през време между заседанията на Народното Събрание и при негово допълнително утвърждаване; решава, по пълномощие на Народното Събрание, въпросите, които не са от компетентност на Правителството.
Призидиумът на Народното Събрание има право да отмени онези наредби и решения на Правителството на НРМ, които не са в съгласие с Конституцията на ФНРЮ, с Конституцията на НРМ, с съюзните закони на НРМ. Той има право да отмени незаконните или неправилно издадените актове на народните одбори.
В случай на разпущане на Народното Събрание, Президиумът изпълнява своите длъжности до избор на нов Президиум. Президиумът отговаря за своите работи пред Народното Събрание на НРМ. Последното може да отзове Президиума и да освободи от длъжност отделните членове и да избере нови и преди изтичане на времето, за което са избрани.
Най-висшият изпълнителен и управителен орган на държавната власт с правителството на НРМ, което се избира и назначава от Народното събрание на НРМ. То работи въз основа на конституциите и законите на ФНРЮ и НРМ.
Правителството се състои от: председателя, един или повече подпредседатели, министрите, председателя на републиканската планска комисия и председател на републиканската контролна комисия. В Правителството може да влизат и министри без портфейли Общосъюзните министерства могат, за извършване работите от тяхната компетентност, да поставят при правителството на НРМ свои пълномощници, които се назначават от правителството на ФНРЮ, в съгласие с НРМ. Те могат да участвуват в заседанията на правителството на НРМ със съвещателен глас и то само по въпроси, за които са опълномощени.
Министерствата на НРМ са: съюзно-републикански или републикански.
Съюзно-републикански министерства са: министерството на финансите, министерството на вътрешните работи, министерството на правосъдието, министерството на индустрията и мините, министерството на търговията и снабдяването, министерството на земеделието и горите, министерството на труда и министерството на строежите. Тези министерства ръководят определен клон от държавното управление и извършват освен работите от тяхната компетенция, още и работите на съответните съюзно-републикански министерства на правителството на ФНРЮ, въз основа на тяхните правилници, напътствия, наредби и решения.
Републиканските министерства са: министерството на просветата, министерството на социалните грижи, министерство на народното здраве и министерството на комуналните работи. Тези министерства ръководят самостойно определен клон на държавното управление от компетенцията на НРМ и отговарят само пред правителството на НРМ.
Най висшите органи на държавната власт по места са народните отбори. Чрез тях народът упражнява своята власт в административно-териториалните единици, в местата (селата и по-малките градове), градовете и градските райони и околиите. Народните отбори са представителни органи,
174
избирани въз основа на общо, еднакво и пряко изборно право, с тайно гласуване. Те ръководят работата на подчинените органи на управлението и се грижат за стопанското и културно изграждане в своя обсег; обезпечават защитата на публичния ред; приложението на законите и запазване правата на гражданите; утвърждават своя бюджет и стопански план; управляват общонародните имоти, предприятията и учрежденията от локално значение.
Народните отбори изпълняват държавната власт самостойно, в рамките на своята компетентност в локалните работи.
Местният народен отбор в селата и по-малките градове свиква в сроковете предвидени в закона местни събори на избирателите, пред които дава отчет за своята работа. На тези събори се разглеждат въпросите, които засягат живота на селото или градчето и дейността на местния отбор.
Изпълнителни и управителни органи на народните отбори са изпълнителните отбори, които се състоят от: председател, при нужда и подпредседател, секретар и други членове. В по-малките села изпълнителният отбор се състои от председател и секретар.
Градските и по-големите околийски изпълнителни отбори имат отдели и отделения за непосредствено ръководене на отделни клонове от управлението на отбора. Начело на отдела или отделението стои член от изпълнителния отбор. Такива отдели и отделения, обаче, могат да се създават само с закон на Републиката и те са отговорни пред министерствата на НРМ.
Органи на правосъдието на НРМ са: Върховният съд на НРМ, окръжните и околийските съдилища. С закон могат да се създават специални съдилища за определени видове спорове.
Съдилищата са независими, съдят по закон и издават присъди в името на народа. На подсъдимите е обезпечено правото на защита.
Всички съдилища съдят в съвет, освен в случаите, когато законът допуща да съди един съдия. Съветите на околийския и окръжния съд, когато съдят в първа степен, се състоят от съдии и съдебни заседатели, които в съденето са равноправни. Председателят и съдиите на Върховния съд ги избира и назначава Народното Събрание на НРМ. Съдиите и съдебните заседатели на окръжния съд в окръга или града ги избира и назначава народният отбор на околията или града. Съдиите и съдебните заседатели на околийския съд в околията или града ги избира и назначава народният отбор на околията или града.
Върховният съд на НРМ е най-високият орган на правосъдието на НРМ. Със съюзен закон се определя в кои случаи Върховният съд на НРМ съди в първа и в кои във втора степен. Върховният съд на НРМ преценява законността на решенията на всички съдилища на НРМ, доколкото това, според съюзните закони, не извършва Върховният съд на ФНРЮ.
Разследването в съдилищата на НРМ се извършва на македонски език, но гражданите, които не знаят македонски, могат да си служат със своя език, в който случай им се обезпечава правото да следят работата на съда чрез преводач.
Надзорът за правилното изпълнение на законите от страна на всички министерства на НРМ и на подчинените им органи, както и на отделни служебни лица и на всички граждани в територията на НРМ
175
се извършва от прокурора (йавниот обвинител) на ФНРЮ непосредствено или чрез прокурора на НРМ. Прокурора на НРМ и неговите заместници се назначават от прокурора на ФНРЮ. Окръжните и околийски прокурори се назначават от прокурора на НРМ, със съгласието на прокурора на ФНРЮ.
* * *
Изложихме основните начала, легнали в Конституцията на Н. Р. Македония. Те дават верно отражение на демократическия и прогресивен дух на македонският народ и на придобивките, които той извоюва за свобода, за народна власт, за истинска демокрация и за економическа и социална правда. Но македонската Конституция не туря тежък печат върху досегашните завоевания. Тя открива широко вратите за по-нататъшното демократическо развитие на страната. Същевременно тя дава възможност на Н Р. Македония да се стреми към своята историческа мисия — да служи като обединително звено между всички югославянски и балкански народни републики за тяхното по-скорошно събиране в една мощна Балканска Народна федерация, в които целокупният македонски народ в границите на днешната своя република, ще намери своето пълно обединение.