Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

13. Звезда

на Яне Сандански

 

Ангел Жаров

 

 

Пирин не е заспал,

Пирин е още буден.

Дълбока жал

Изплакаха горите...

Там в бяла жар

Гореха долините...

 

Но тежката печал отмина.

Пирин е днес разбунен:

отново

на плещите си

железни,

изрезани

от бойни рани —

бездни,

гърми една тревога.

Тревожно тръпне Солун,

тревожно тръпне Серското поле,

 

 

233

 

земята

и нагоре

и надоле

люлее се,

кипи

като море.

 

Пак бурята реве,

пак яростният вятър

разпъва орлови крила

и над кипящата страна

развява знамена.

 

Там —

Яневия дух —

могъщ пирински вихър,

пак робите зове.

Народът изтерзан

прорязват

остри

тръпки,

сърцата бият

с нова вяра.

В потоци кръв окъпана,

в страната

    бликат

хиляди

огньове,

нови,

готови

да изгорят

жестоката

робия.

 

Камбани бият с рязък звън,

изкачат хората навън,

а вълци вият

в планините.

А горе —

звездите,

сърца на

борците,

угаснали

в боя,

блестят с нечовешка любов

в небето — златиста преграда

и гледат родината жадно...

 

О, колко ли страдат

при воя на дивия враг!

О, колко ли искат

в среднощния мрак

 

 

234

 

да разплискат

над черните днеска села

огньовете на своите тела

и да запалят,

да убият

с пламтящи секири

робията!

 

На фона оловеносин

над Пирин

грее ярка звезда.

Тя се взира

в селата,

в града,

в безумна тя жажда гори:

да слезе

из ниви

и пътища

и пламъка

свой

да развее

 

сред

жътварите,

дърварите,

копачите,

въглищарите ...

сред

черните селяни

и със светкавичен гръм

да разбие

на раите веригите...

 

Надоле тя слиза

и пак се издига,

поспира,

гори и говори:

„Дигнете, братя мои,

мотиките остри,

копрали и брадви,

топорите

тежки,

дигнете

и удряйте гневно

до край,

до гдето

и сетнята

черна верига

в родината

стане на прах!

И заедно,

братя до братя,

вие — чеда на земята

 

 

235

 

И ние — звезди на небето:

цял народ

жилав,

стоманено твърд,

към

свобода или смърт

напред!"

 

Пирин е днес разбунен,

с размахнати крила

приветствува Бабуна

И цялата страна,

развяла знамена,

върви

към битки

нови.

Над малките села

зората се вестява

сред пурпур и олово.

И светлата звезда

полита над града

и слива се

с пламтящите огньове.

 

 

    София, 1936 год.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]