Македонска мисъл

кн. 5-6, год. 2, 1947

 

1. Историческото място на нова Югославия

 

Едвард Кардел

 

 

Повече от когато и да било по-рано, днес е ясно, че морално-политическата подкрепа на свободолюбивите сили на другите страни беше един от най-важните фактори за победата на народно-освободителното движение, за победата на народите в Югославия. В сегашните дни, когато някои реакционни сили в света се опитват да пречупят волята на малките народи за истинска независимост, тоя фактор придобива още по-голямо значение. Въпрос на ръководството на нашите народи е да направи всичко, за да намери тая подкрепа най-пълен израз. Затова именно линията на нашата вътрешна политика е така тясно свързана с основната насока на нашата външна политика.

 

Няма съмнение, че съществуват всички условия, щото помощта на международната свободолюбива общественост да остане и занапред мощен подпорен стълб в борбата на нашите народи за свобода и истинска независимост. Въпросът за нова Югославия и за обезпечаване на нейните демократически придобивки е отдавна нещо повече, отколкото само наш въпрос. Той от една страна мобилизира свободолюбивите маси на другите страни за защита на демократическите права, националното самоопределение и независимост, а от друга страна връзва ръцете на конспираторите против принципите на демокрацията и националната свобода. Без да надценяваме значението на тоя факт, можем да кажем, че въпросът за съществуването и свободното развитие на нова Югославия стана въпрос на цялото прогресивно и свободолюбиво човечество, въпрос на всички ония които мразят тиранията и варварството.

 

В това се състои особеността на международното положение на нашата нова Югославия. Тая особеност ни донесе морално-политическата подкрепа от страна на международната свободолюбива общественост, която толкова ни помогна в нашата борба.

 

Пет фактори преди всичко определят тая особеност.

 

На първо място е, без съмнение, самият факт, че народите на Югославия се показаха упорит и верен съюзник в борбата против най-голямата опасност за свободолюбивото човечество, в борбата против фашизма. Нито един истински противник на фашизма не ще забрави 27 март 1941 год. в Югославия. Чърчил тогава каза, че Югославия намери своята душа. Но 27 март е много повече от това. Разбира се, 27 март във висока степен определи пътя на по-сетнешната борба на нашите народи против чуждите завоеватели, той насърчаваше антифашистките и свободолюбиви сили на нашата страна, даде им ясна переспектива. Същевременно 27 март предизвика симпатии у цялото свободолюбиво човечество

 

 

162

 

за нашите народи. След редица срамни капитулации на европейски правителства пред диктатурата на нацистка Германия, които следваха една подир друга, 27 март беше първият жест на една страна с национална гордост и любов към свободата, която предпочете войната и безгранични страдания пред неславната капитулация. Тоя жест откри на свободолюбивите маси в цял свят, над които висеше кървавият меч на фашистката опасност, че в противовес на предателската реакция, която в много европейски страни доведе до капитулация пред Хитлер, в народните маси на Югославия се надигнаха мощни съзнателни сили, които не желаят никакъв компромис с фашизма и които са така близки на техните свободолюбиви демократически стремежи. Народно-освободителната война през четирите години пробуди такива морални сили у нашите народи, щото те станаха пример за борбата на угнетените народи против окупатора. Тоя пример насърдчи останалите народи, посочи им възможностите на тяхната борба, доказа, че и малките народи могат да запазят независимостта и свободата си.

 

В Европа имаше много адвокати на капитулацията и предателството, които твърдяха, че при такава констелация на международните отношения, каквато беше през периода 1941—1943 година, нямало възможност за открита политическа и въоръжена борба на малките народи против угнетителите и че всяка съпротива срещу надмощния неприятел би означавала авантюра, която би струвала на малките народи много кръв. Далеч сме, разбира се, от твърдението, че въоръжената съпротива е подходяща форма за всички положения. Югославия, обаче, потвърди един факт: народите, които капитулираха без отпор, и по-късно не намериха сили да се вдигнат против угнетителите, ония, които се поведоха подир лозунга „да чакаме знак, не преждевременно!", никога не дочакаха това време. Условия за възстание в най-удобния момент, разбира се, настъпиха, знакът беше даден, но липсваше субективният фактор, нямаше ги вече съзнателните сили, които биха могли да вдигнат и водят възстание или никой не ги слушаше. Напротив, оказа се, че народът, който се вдигна за съпротива, можеше и след временни поражения да обединява все повече своите сили, да си създава единно, здраво ръководство и да използува всеки момент от слабостта на неприятеля за своите победи и за увеличение на силите си. Потвърди се отново, че във войната на първо място човекът е решающият фактор. Неговата морална сила често надхвърля силата на оръжието. Моралната сила се появява и расте само в борбата.

 

Друг фактор, който спечели симпатиите на свободолюбивия свят за нашата страна, е нашата народно-освободителна войска. Пътът на развитието на нашата народна войска сам по себе си доста ясно говори за нейния характер.

 

Старата югославска войска в своите върхове беше формирана и възпитана по-скоро за борба против собствения си народ, отколкото против външния неприятел. Затова така бързо се провали през априлските дни на 1941 г. Широките маси на нашите народи, обаче, противно на това, чувствуваха че битката още не е изгубена, чувствувахме, че що дойде време, когато ще бъде възможно пак да се мине във въоръжено нападение против окупатора. Затова нашите народни маси скриха грижливо пушки, картечници, муниции оръжие, което захвърли старата редовна югославска войска.

 

 

163

 

Въоръженият народ беше първият носител на нашата въоръжена борба против окупатора след априлската катастрофа. Тоя факт сам по себе си говори за демократическия, народния характер на нашата народно-освободителна войска. Нашата нова редовна народна войска произлезе от многобройните отряди на въоръжения народ, изковаваше се в борбата, учеше се в борбата и през цялото време беше отглеждана с най-голяма любов от страна на собственият ѝ народ. Нейните външни форми, естествено, се менеха според изискванията на интересите на войната против неприятеля, но нейната демократическа, народна същност си остана непроменена. Нашата народно-освободителна войска е истинско чудо на своя народ, негово пряко дело. В нея напълно се сливат интересът на националната независимост и интересът на демократическите права на осиовните народни маси.

 

Понятно е, че такава истинска народна войска не може да не намери симпатии н обич у всички ония в света, на които са мили свободата и демокрацията.

 

Третият фактор, който спечели симпатиите на свободолюбивата общественост в цял свят за борбата на нашите народи, е разрешението на националния въпрос в нашата страна. За да можем да разберем грамадната морално-политическа обединяваща сила на народно-освободителното движение, трябва да си спомним за факта, че стара Югославия беше истинска тъмница на народите, в която се насаждаше взаимна национална омраза и че фашисткият окупатор по-късно използува тая омраза за разпалване на ужасните взаимни кланета, при които загинаха стотици хиляди хора. Народно-освободителното движение успя и при такова минало да постигне единство на нашите народи благодарение на туй, че още от самото начало написа на своето знаме лозунга: право на самоопределение включително право на отцепване или доброволно обединение с други народи. Тоя принцип можеше да бъде и си остава единствената възможна основа на истинското братство и равноправие между народите. Върху тая основа се създаде нова, здрава държавна общност на народите в Югославия.

 

Историята ни говори че такива примери на разрешение националния въпрос са редки. След Великата октомврийска социалистическа революция в Русия нямаме нито един пример на такова демократическо разрешение на националния въпрос. Но в СССР разрешението на националния въпрос е резултат от социалистическата революция, докато в Югославия е резултат от Народно-освободителната война и от една народна демократическа революция. Очевидно е, че само една основна промяна в ръководството на народите можеше да даде такива резултати. Очевидно е, че старите ръководства на нашите народи и на държавата ни, които доведоха нашите народи до върха на взаимна омраза и до взаимно клане, станаха неприятел на народите и на съществуванието на Югославия въобще. Само чрез отстранението и изолирането на противодържавните сили и чрез установяването на истинско демократическо ръководство можеше да настъпи промяна в взаимните отношения на нашите народи.

 

Процесът на разрешението на националния въпрос в Югославия не можеше, разбира се, да не повлияе като пример върху останалите народи, особено върху угнетените народи. Югославия посочи един специален път —

 

 

164

 

не толкова по съдържание, колкото по форма — за разрешение на националния въпрос.

 

Четвъртият фактор, който извика симпатии у свободолюбивата общественост за нашите народи, е приложението на демокрацията на практика от страна на нашето народно-освободително движение. В нашето движение думите не бяха в разрез с делата. В Народно-освободителните отбори начело с националните съвети и общодържавното Антифашистко вече за народното освобождение на Югославия, което обединява законодателната и изпълнителната власт, е осъществено едно отдавнашно желание на широките народни маси, на които винаги се е пречило да участвуват във власта. Никой предварително не определи нито съдържанието, нито формата, нито пък по-подробно задачите на народно-освободителните отбори. Напротив, народно-освободителните отбори са оригинално творение на желанията и съзнанието на нашите народни маси. Те ги създадоха така, както най-добре отговаря на техните нужди и воля. Затова народът е така тясно свързан с отборите, затова и показва и има толкова инициатива и творческа мощ. Нито един по-друг орган на властта не би могъл до такава степен да мобилизира народните маси в борбата против неприятеля, както това направиха народно-освободителните отбори.

 

Без съмнение, народно-освободителните отбори са оригинална форма на демократическата власт, която не може да изчезне. Могат да се променят името и някои задачи, но ще останат съдържанието и формата, тъй като в това съдържание и в тая форма най-последователно е осъществен демократическият принцип така, както го схващат нашите народни маси.

 

Естествено е, че в дните, когато в много страни разни реакционни клики премахваха демократическите права под претекст на войната, такова създаване на един демократически строй имаше силно влияние върху демократическите и свободолюбивите хора в много други страни.

 

Важен фактор за влиянието на нова Югославия върху международната свободолюбива общественост е демократическата структура на народно-освооодителното движение и неговото ръководство. Винаги сме били на мнение, че сама по себе си демократическата фраза не прави една партия или едно движение демократически. Не е нуждно много да се доказват тия факти. За съжаление, в тези дни имаме твърде много примери, дето демократическата фраза е в разрез с противдемократическите постъпки. Демократическата фраза, например, не може да покрие антидемократическия и профашиския характер на гръцкото правителство. Едно движение може да бъде истински демократическо само тогава, когато в него намира израз волята на демократическите маси, т. е. волята на основните народни маси, когато неговата ядка творят демократическите народни маси. Само едно такова движение може да превърне демократическите лозунги в демократическа действителност. Между това, в днешно време и при условията, каквито владеят в нашата страна, волята на основните народни маси може да намери израз само в формата на един твърд блок на работниците, средните слоеве и ония патриоти, които поставят националните интереси над стопанските и политически интереси на разни привилегировани експлоататорски клики. Такъв блок е достатъчно широк, за да изключва избързването с някои преждевременни революционни социални мерки и

 

 

165

 

достатъчно твърд — за да може да обезпечи свободно изразяване на народната воля относно бъдащето вътрешно политическо и социално развитие. Всяка друга структура на народно-освободителното движение при сегашните обстоятелства в нашата страна би довела до ново поробване и обезправяне на широките народни маси (в случай, че главния фактор на народното движение биха били недемократически социални елементи) или — до съдбоносни преждевременни социални изострювания (в случай, че работническата класа или нейният авангард с някои ултра-леви грешки би се изолирала от основните народни маси), които също така биха довели до поражение на демократическите сили.

 

Югославия избегна и едното, и другото. В това се състои един от главните фактори на нейното влияние върху демократическите маси на другите народи.

 

Всички тия факти създадоха в Югославия един особен тип народно-освободително движение. В някои страни на утрешна Европа процесът на обединението на народа в борбата против окупатора се извършваше в формата на временни партийни коалиции. Тия коалиции изработиха хубави програми, но често се разпадаха при първите мъчнотии, затрудняваха формирането на единно военно ръководство, имаха остри вътрешни сблъсквания и пречеха за воденето на решителна борба против окупатора. Принципът на народно-освободителния фронт у нас беше по-друг: не е достатъчно да се съгласим само с народно-освободителната платформа, но и да приемем безпощадна борба с оръжие и с всички други средства против окупатора. Въпросът за акция стана пробен камък за искренността на народно-освободителните лозунги. Пасивността стана открит съюзник на окупатора. Тоя принцип създаде единно ръководство на Народно-освободителното движение, даде възможности Народно-освободителният фронт да стане нещо повече от партийна коалиция, да стане общонародно движение. Тоя принцип му даде огромна, несломима мощ.

 

Следователно, народите на Югославия в течението на своята борба против окупатора внесоха мощен принос в определянето на бъдещето демократическо развитие в света. Дадоха една форма на демократическо развитие в света. Дадоха една форма на демократическото развитие, която може да насърдчи приятелите на свободата и на демократическите права на човека и всички прогресивни сили в света. Нашата страна издигна високо знамето на човечността и човешкия напредък и посочи пътя към него в едно тъмно кърваво време, когато изглеждаше, че неприятелите на свободата и демокрацията са взели кормилото на историята в своите ръце. Това е във всеки случай почетно място на нашите народи в историята на човечеството. В това се състои голямото международно значение на нашата борба, от тук и симпатиите и морално-политическата подкрепа на свободолюбивото човечество към нашите народи [1].

 

 

1. Тази статия на идеолога на Титова Югославия Едвард Кардел, подпредседател на правителството, взимаме от неговата книга „Пътът на нова Югославия", излязла през 1946 г. в Белград и Загреб като издание на „Култура".

 

Редакцията

 

[Next]

[Back to Index]