14. Триест и Юлийска Крайна
Е. А.
Един от най- мъчните въпроси, които бяха сложени за разрешение в конференцията на четиримата в Париж бе този за Триест и Юлийска Крайна. Едва на заседанието от 3 юли 1946 г. Съвета на четиримата външни министри можа да постигне споразумение.
Според приетото решение, Триест и неговата област (в установените граници Нови град — Дуин) образува свободна територия Триест. Статутът на тая свободна територия ще се изработи от особена комисия състояща се от представители на четирите държави, при сътрудничество за консултация на представители на Югославия и Италия. Предложението на тая комисия ще се представи на световната мирна конференция, която, съгласно решението, прието в Москва през м. декември 1945 г. ще представи споите препоръки, след което постоянният статут подлежи
451
на одобрение от Съвета за сигурност при Организацията на обединените народи. Съветът за безопасността назначава губернатора на Триест.
Веднага след взетото решение, подпредседателя на съюзното правителство на Федеративна Народна Република Югославия г. Едуард Кардел направи изявления, в които обосновано и широко аргументирано изтъкна извършената неправда, подчертавайки, че едно такова решение югославските народи не могат да приемат, нито ще го приеме югославското правителство.
Преди да поясним защо с решението на Четиримата в Париж се извършва една голяма неправда спрямо югославските народи, нека дадеме някои исторически и фактически данни, които ще улеснят нашата задача.
Първите славяни в Юлийска Крайна са се появили към края на VI век. По-късно започва нахлуването на словенците откъм север и на хърватите откъм юг към Истрия и Ломбардската равнина. През VII в. хърватите непрекъснато са се точили от Далмация, която тогава била завладяна от тях, към Истрия. Словенците са навлизали откъм римската провинция Норикум.
През VIII в. континенталната част на Юлийска Крайна преминала под властта на франкистката държава, а Истрия още е била владяна от византийците. През втората половина на IX в. хърватите са се освободили от франките, като част от Истрия, на изток от р. Раша, влезла в хърватската държава. В Истрия зад р. Раша са останали хървати, които са навлизали мирно в градовете до западния бряг. По исторически документи е доказано, че словенци и хървати по онова време са населявали тия места до западните брегове на приморската област, където са се занимавали с земеделие.
През Хи XI в. в., в време на унгарските нашествия, животът на славяните е станал тежък. Те отново се съвземат след като унгарците се оттеглюват от тия земи.
През време на средновековието хървати и словенци в Юлийска Крайна, в продължение на осем века, търпят мрачния гнет на феодализма. От 1500 г. до 1797 г. в Юлийска Крайна е имало две политически управления — австрийско и венецианско. Венецианците са държали приморската част от Истрия, а Австрия е владеела Горичката област, Триест и вътрешната част на Истрия.
След френската революция, Наполеон с присъединил към своята държава част от Каринтия, Крайна, Горичката област, Триест, австрийската част от Истрия и Хърватско чак до р. Сава. От тия именно области Наполеон е образувал известната Илирийска република.
През 1846 г., е било извършено преброяване на населението в Триест и Юлийска Крайна, което преброяване е дало следните резултати:
В Триест са живели 25.300 (31.5 %) словенци и фурлани 43.940 (54.72 %); немци — 8000 (9.96 %); евреи 3600 (3.38 %), всичко 80 300 души.
В Горичко-градищанската област са живеели: словенци 128,468 (67 %); италянци и фурлани — 61,489 (32.06 %); немци — 1,385 (0.72 %); евреи — 430 (0.22 %), всичко 191,766 души.
В Истрия е имало словенци — 31,195 (14.03 %); сърби и хървати — 134,445 (58.96 %); немци — 3,555 (0.68 %); евреи — 40 (0.02 %), всичко 238,035 души. [1]
Днес в Юлийска Крайна и Триест живеят 950,000 жители, като отношението между югославяни и италиянци е приблизително две към едно.
Областта Юлийска Крайна от 13 века насам винаги е била славянска — населена с словенци и хървати. В самият град Триест, обаче,
1. Триест и Юлийска Крайна, — Момчили Йонч.
452
преобладаващият елемент е италиянскиат и това обстоятелство служи на Италия като главен аргумент да иска присъединяваието му към нея. Но сочейки на италианския характер на Триест, италианците не казват как се е създал този характер. Те също така не казват как се е стигнало и до заселването на някои места в самата област на италиянци.
В същност, още през време на австрийското владичество, политиката на Австрия в Триест и Юлийска Крайна е била да фаворизира италиянската националност и да денационализира славянството — хървати и словенци. Този метод упражняван от Австрия, на италянизиране на хървати и словенци, особено в Триест е добре известен.
Този метод продължи след първата световна война, когато Италия заграби тия места. Но с идването на власт на Мусолини, положението на хървати и словенци стана още по-тежко. В Юлийска Крайна и в Триест фашистката власт отпочна над хърватските и словенски маси нечуван кървав терор, масови убийства, насилствени изселвания.
Особено жестока бе политиката на Италия по отношение славянските училища. Така, преди Юлийска Крайна да бъде анексирана към Италия, там е имало 581 хърватски и словенски училища. Непосредствено след окупацията на Юлийска Крайна, но преди да бъде анексирана към Италия, са били затворени всички частни училища. Само в Истрия са били затворени 149 словенски частни училища. Най голямия удар върху словенските училища е бил нанесен с Закона от 1923 г, когато са били затворени 444 училища, които са били посещавани от 52.000 ученици. След влизането в действие на този закон, нито едно словенско училище не е останало.
Едновременно с затварянето на училищата, италянските училищни власти са предприели хайка срещу децата словенчета и хърватчета, забранявайки им да говорят на своя матерен език. Много малолетни деца са бивали пребивани от бой, за да бъдат заставяни да говорята на италянски.
Но не бе само националният гнет, който тежеше над хървати и словенци в Юлийска Крайна и Триест. Фашистката власт мина в настъпление и в стопанската област. Тя ликвидира земеделските и кредитни задруги на брой 310, със сто хиляди членове хървати и словенци и с това нанесе тежък удар върху материалното състояние на хърватските и словенски селски маси. Наред с това, основано бе специално банково учреждение, което купуваше на безценица словенски и хърватски имоти на затруднени стопани и ги продаваше на италянски колонисти.
Ето как се е стигнало до заселването и засилването на италянския елемент в Юлийска Крайна и особено в Триест. И въпреки всичко това, както казахме по-горе, областта е запазила напълно своя славянски характер, а в Триест е застъпен силно славянския елемент.
Този исторически и национален аргумент е едно от основанията на днешното югославско правителство да иска щото Триест и Юлийска Крайна да образуват една народна федерална република, която да съставлява съставна част от Федеративна Народна Република Югославия. Друг аргумент е стопанският. Триест е свързан с економическия организъм на Югославия и е изходен пункт на цела Централна Европа. Той е свързан със своя широк хинтерланд в тази част на Европа с ж. п. линии, които минават само през югославска територия. И затова след откъсването му от югославските земи, Триест изгуби значението си като пристанище и като тържище. Но и като индустриален център градът е неразривно свързан с хинтерланда му в Югославия, откъдето триестката
453
индустрия се снабдява с нуждните сурови материали. Откъсването му от Югославия се отрази пагубно върху индустрията на града.
Преди да приключим, нека цитираме изявленията, които на връщане от Париж направи подпредседатилят на югославското съюзно правителство и шеф на югославската делегация, г. Едвард Кардел, които изявления дават ясна картина за неправдата, която се върши с решението на четирмата министри да се интернационализира Триест и Юлийска Крайна.
„Парижките решения, казва г. Кардел, от една страна дават на Италия пояс от територия, компактно населена със словенско население. В този пояс живеят 60.000 словенци и около 16.000 италянци, от които 14.000 в Горица. Тези решения дават на Италия Горица, стар културен и земеделски център на словенците, естествено средище на Виповската и Сочка долини без оглед на това, че в Горичката община болшинството от населението е словенско. Тези решения дават на Италия Тржич, който е стопански свързан с останалата част от Юлийска Крайна особено с Триест и чието население в огромното си мнозинство ясно изразява своята воля да се присъедини към Югославия. Тези решения дават на Италия Канапската долина с Трбиж. където преди първата световна война изобщо не е имало италянци.
„От друга страна, добавя г. Кардел, тези решения откъсват Триест от Югославия и му включват територии, които са населени главно с югославяни. От Югославия откъсват част от Истрия, която е освободена с толкова жертви на самото истърско население и на югославската армия. Между Триест и Италия създават коридор от няколко километра на напълно словенска територия, където живеят едва 5% италянци. На словенския народ, на народната словенска република напълно се затваря излаза на море и то на пет до осем километри от морето, чийто брегове с столетия и столетия са населени с словенци десет на сто от словенския народ остава извън границата на Югославия западно от френската линия, а само 0.69% италянци остават извън границата на Италия, източно от французката линия и в предложената граница на интернационализарания Триест." [1].
При тази яснота на югославската кауза, всеки би се запитал, защо великите сили не разрешиха цъпроса за Юлийска Крайна и Триест в полза на Югославия, която, при това, се би срещу италянския фашизъм и през целото траене на войната бе на страната на демократическата коалиция?
Прм разглеждането на този въпрос представителите на Съветския Съюз показаха едно здраво разбиране и упорито настояваха да се разреши в съгласие с справедливите югославски тежнения. Известни английски и американски кръгове, обаче, не желаеха по никой начин Юлийска Крайна и Триест да се дадат на Югославия. По този повод съветската агенция ТАСС от 29 юни 1946 г. каза дълбокосмислсните думи: „Империалистическите кръгове искат да си запазят още от сега свободата за предизвикване на всякакъв род усложнения в бъдаще". Характерна в това отношение е статията на бившият американски министър на външните работи г. Самнер Уелс, обнародвана в няколко американски вестници. В тази своя статия, посветена на проблема за Триест г. Уелс се противопостави срещу едно присъединяване на Триест към Югославия, считайки, че „Триест трябва да бъде економически и политически страж на Италия против славянския изток". По-нататък г. Уелс казва: „Да сe даде Триест на Югославия би значило Русия да добие
1. в. Политика, от 7 юни 1946 г.
454
пълна контрола на Дунава, Адриатическо море и Средиземноморието, а Гърция би била изолирана от запад".
На това изказване ето как отговори в. Борба от 30 юний 1946 г.:
„Очевидно е, че г. Самиер Уелс е „забравил" какво „славянски изток" не е използувал Триест в освободителната война да прегази Италия и да потапя английски и американски параходи в Средиземно море, но се бореше на страната на Англия и Америка против фашистка Италия, докато Италия употреби Триест и Юлийска Крайна като база за нападение на „славянския изток" с цел да осъществи „пълна контрола на Дунава, Адриатическо море и Средиземноморието", т. Е. заедно с Германия за винаги да изхвърли от Средиземно море всички свои неприятели от войната и на първо место англо-американските сили. . . На всеки случай, такова цинично третиране на жизнените югославски права, такова недопустимо клеветничество към един измъчен съюзник който желае само да се уважават неговите права и такова изтъкване на победения агресор и на неговите престъпни претенции като „страж" против ония демократически сили, които най-много допринесоха за победата във войната обяснява истинските мотиви, поради които на нашите народи се отнема онова, което поне от нашите съюзници от войната би требвало да ни се признае без уговорки. По вече от ясно е, че тия мотиви нямат нищо общо с ония, които в демократическия свет се наричат с името правда. И че са твърде далече от всякаква искрена грижа за мира..."
Ясно е, че и след решението на четримата министри в Париж, от югославско гледище въпросът за Триест и Юлийска Крайна остава открит. Народите в Югославия не ще престанат да се борят за освобождението на този чисто югославски край и за включването му към майката родина.