10. Славянските племена „Камбарбаци" и „Долнополци" и изгонването им от към Бялото море
Божин Д. Проданов
В красивото и плодородно Солунско поле, напоявано от реките — Галик, Вардар и Караазмак, и по крайбрежието на Бялото море от незапомнени времена живеят две славянски племена — Долнополци и Камбарбаци в 32 малки и големи села.
От кога се е заселила тази компактна славянска маса тук, между която, като по чудо, има само едно гръцко селище, а именно с. Куликия, дали от времето на калояновите походи за превзиманието на Солун, или е от по рано във времето на четвъртия Кубратов син, Куверт, който, към 670 година през Панония е минал Дунава и се заселил в Битолско и Солунско полета, с точност не може да се установи.
Камбарбаците и Долнополците по език и разните им обичаи, (като за пример: пеенето песни на бога сурва за нова година, пеенето песни на бога Дудол във време на бездождие, пеенето песни за Лазаровден, играене „Русалии" с ножове за събиране помощи с благотворителна и благоустройствена цел и по много други обичаи) си приличат. Камбарбаците се отличават от долнополиите само по-едрия си ръст, с шарената си носия и консервативния си дух. За по-голема ясност ще кажа, че камбарбаците — това са „топите" край Бялото море.
В духовно отношение почти всички камбарбаци бяха екзархисти, а долнополците — екзархисти, патриаршисти и малко униати. Както едните така и другите си имат свои черкви и училища, в които патриаршистите се учеха и молеха на гръцки език, изключая апостолските деяния и евангелието, които се четяха на македоно-славянски (тамошно наречие), написани с гръцки букви.
Селата, в които за пръв път са отворени училища на македоно славянско наречие, още преди освобождението на България, това са: село Топчево, 25 клм. на с. запад от Солун и с. Дудуларе на 5 клм. северно от същия град. Инициаторите, Коста Мануков от с. Дудуларе и Давче от с. Топчево, заради тази им дързост, по подстрекателството на солунското гръцко духовенство, били пратени на заточение в Мала Азия, гдето К. Мануков е лежал в затвора 7 години, а Давче е бил освободен по-рано при обещание да затвори славяно-македон. училище в селото си.
Първият български учител в с. Дудуларе е бил Димитър Мавродиев от с. Гайтаниново, Неврокопско, а в с. Топчиво — Петър Георгиев от с. Зарово, Лъгадинско. По-късно освен в тези две села, македоно-славянски училища са отворени и в селата: Ново-село, Гърдобор, Дубал, Араплич, Коритин, Нареш, Бугариво, Сармурово, Ватилък, Дърмица, Горно, Средно и Долно Куфалово, Елидживо, Саръчево, Рамел и Зорбата, а в с. Юнчиите, при устието на р. Вардар — Българо-католическо училище. Понеже земята, дето живеят тези две племена, поради наносите на реките е с много силна производителност, — тя обикновено дава по две реколти годишно, то и главното занятие на населението е земеделието. Тук жънат през м. май и веднага след това същите ниви посяват със сусам, царевица и други летни култури.
425
Освен с земеделие населението се занимава и със скотовъдство. Тук в широкото Солунско поле развъждат много едър и дребен добитък, без да полагат големи грижи за изхранванието му, нито лете, нито зиме, защото храна има в изобилие както за едрия, така и за дребния добитък. Храна се складира само за работния едър добитък, а останалия и лете и зиме е на паша.
Освен с земеделие и скотовъдство, населението в близките до Солун села, като за пример: в Ново-село, Гърдобор, Араплия, Дудуларе, Трите-хана, Арман-кйой Тикилово и др. се занимават още с градинарство и с млекарство. А пък населението в селата: Зорбати, Юнчиите, Конаре и Куликиз и с риболовство.
Освен това тук добре виреят: бадемите, смокините, лозата, калинките (наровете) и др. овощни дървета и това при най-слаби грижи.
Но, въпреки тези благоприятни условия за живот, каквито са редко по земята, населението в икономично отношение не беше много добре поради това, че то, изключая населението само на 5 села, беше чифлигарско. А чифлигарите биха принудени да дават половината от производството на своя труд на беговете (чокоите), заграбили плодородната им земя със силата на ятагана. Това положение измъчваше населението. Недоволствата против беговете постоянно се увеличаваха и търсеха своя изход. Ето защо, по-късно, с появата на революционната организация, която се бореше не само за политическа и духовна свобода, но и за икономическото подобрение на народа, камбарбаците и долнополците, а особено първите, на драго сърце възприеха принципите ѝ и геройски се бориха за тържеството ѝ. Тази борба, която почна тук още през 1893 г. и продължи до 1913 г. даде отличен резултат за духовното разрастване и икономическо подобрение на населението. Икономическото подобрение се състоеше в това, че беговете, под натиска на революционната организация, неможейки да задържат заграбените земи, почнаха да ги продават на истинските им стопани на тези, които са ги работили от векове и при това на безценица. Борбата пък в духовно отношение даде тези добри резултати, че народа, издигайки се в умствено отношение се осъзна и виде правия път, по който трябва да се върви за освобождението му от духовната слепота, в която го държеха гърците. Това никак не се хареса на турци и гърци от Солун и Атина, защото видяха, че довчерашните им роби в икономическо и духовно отношение се изплъзват от ръцете им, ето защо от 1904 до 1912 година почнаха задружна безпощадна борба против всичко македоно-славянско. Последствията от тази борба за камбарбаците, въпреки че бяха тежки и загубите в хора много големи, обаче, те устояха до край отплащайки на своите противници със същите мерки.
Нещастието за камбарбаците дойде след 1912 год, когато останаха под гръцка власт. Гръцките шовинисти, озлобени от несполуките си и миналото, сега, като властвуващи, решиха да ликвидират с ненавистните тям макед. славяни камбарци в Солунско. И за осъществяването на тази пъклена замисъл си послужиха с крути, жестоки и безчовечни средства.
Ето ви няколко факти:
1) Много от първенците, на чело със свещениците и учителите като за пример поп Георги и Щерю Атанасов от с. Гърбор. Стоян Ангов от с. Варилък и много други бяха пратени на заточение в о-в Трихери и др. острови гдето мнозина измряха.
2) Ичо Сиизов от с. Гърдобор бе заклан и насечен на стотици късове.
426
3) На Ив. Каравидов и свещеник Атанас поп Николов от с. Бугариво избодоха очите, отрезоха ушите им и в такъво жалко положение, развеждаха ги за показ пред македоно-славянското население на няколко села с закана към населението: „вашата съдба ще е същата, ако в най-скоро време не се изселите от тук!" — След (3) дневни мъки, свещеникът и другаря му бяха убити от гръкция войвода постолис с прозвище Аркудас.
4) Десет души селяни от с. Илидживо, а именно: Траю Ропанов, Траю Гемеджиев, Петър Велинов, Панде Чобанов, Мицо Дивинишов, Петър Бачоков, Атанас Андонов, Божин Наков и Георги Аризанов, бяха заловени във време на лятната им полска работа, навързани и заклани като агнета.
5) Пет души селяни от с. Горно-Куфалово, а именно: Хр. Трайков Орешков, Атанас Наков, Атанас Мишев, Георги Мандулев и Гоно Узунов, отивайки с колите си за Солун бяха застреляни от гърците между селата Енгилиз и Текеливо.
6) Апостол Иванов (Талето), учител в село Ватилък, заловен, ограбен, измъчван до лудост и напоследък по заповед на същия гръцки войвода, който избоде очите на свещеника Ат. поп Николов и на Ив. Каравидов, сега дава нова заповед: „учителят Апостол Иванов да бъде заровен жив в земята”. Заповедта е изпълнена в землището на с. Саръчево, на десния бряг на р. Вардар в присъствието на македоно-славянското население от същото село Саръчево.
Ето тези безчовечни средства на гръцките банди, вършени през 1912—1913 год, принуди около 3/4 от камбарбаците и една част от долнополците да напуснат хубавите си плодородни места, от към Бялото море, където от незапомнени времена са живели те и техните деди и прадеди и се заселиха в разните краища на България.