1. Основи на Федеративна Народна Република Югославия
Юрдан Анастасов
Строежът на федеративната народна република Югославия започна и се извършваше в течение на народо-освободителната борба, която югославските народи водеха против окупаторите и техните местни агенти. Още тогава бяха сложени ония демократични основи, върху които се изгради новата държава на освободените югославски народи. Гласуваната на 31 януари 1946 година от Учредителната скупщина Конституция дойде само да облече в конституционна форма и да доразвие историческите придобивки, извоювани с обилна кръв през време на тази борба.
Кои са основните стълбове, върху които е изградена новата югославянска държава?
На първо место това е народната власт. Днешната власт не се явява приемница на старата, кралска власт и не се носи от стария и прогнил държавен апарат. Цялата стара държавна сграда, на която се крепяха всички насилнически режими, включително и този на генерал Недич в Сърбия и на Павелич в Хърватско, е разрушена из основи. Революцията създаде нова власт в лицето на избраните от народа народни комитети и скупщини. Стопи се безвъзвратно властта на реакционните, потиснически, противонародни и експлоататорски клики и се роди новата, народна власт.
Строго демократичният характер на властта се определя в чл. 6 от Конституцията, който гласи:
„В федеративната народна република Югославия цялата власт изхожда от народа и принадлежи на народа. Народът осъщестява своята власт чрез свободно избраните представителни органи на държавната власт — народните комитети, които са се появили и развили от местните народни комитети до скупщините на народните републики и Народната скупщина на федеративната народна република Югославия в народноосвободителните борби против фашизма и реакцията и които се явяват основни завоемиия в тази борба".
На това основание и в Македония властта премина от ръцете на завоеватели и окупатори, в ръцете на македонския народ.
Минала в ръцете на народа, властта, в чието разположение е въоръжената сила, вече представлява пълни гаранции за защита на народните маси, както от стопанска експлоатация, така също и от евентуални попълзновения на реакционни и фашистки сили.
Второто основно начало, на което е изградена днешна Югославия, е отразено в разрешаването на националния въпрос. Югославия е многонационална държава. В стара Югославия националното потисничество бе класическо. Великосръбските клики, чрез кървав терор, се стараеха да държатъ в подчинение хървати, словенци, черногорци, а македонския
370
народ подлагаха на денационализиране и на физическо изтребление. Тази система, прилагана от великосръбските хегемонисти рухна и на нейно място се издигна принципът на самоопределението на народите. Този принцип се изгради в процеса на единната борба, която водиха македонци, хървати, сърби, черногорци и др. срещу окупаторите и куизлинговците. Той бе написан с потоци от народна кръв и се проведе на практика с изграждането на народните федерални републики и на общата федеративна република Югославия. Последната се състои от народните републики: Сърбия, Хърватско, Словения, Босна, и Херцеговина, Македония и Черна-Гора. Пак с оглед приложението на принципа за самоопределението, в състава на народната република Сърбия са оформени автономна покрайнина Войводина и автономна Косово-Метохийска област.
В самите федерални единици на националните малцинства са признати всички права за защита на тяхното културно развитие и свободната употреба на техния език. Така, в Македония, покрай македонския език и македоно-славянската култура, се развиват свободно езикът и културата на македонските турци, албанци, власи и др.
По този начин принципът за самоопределение на националностите, който в миналото съставляваше революционния лозунг на всички потиснати в кралска Югославия народи, днес е доведен до своето крайно приложение. Едновременно с това се изживеха и насажданите по-рано от великосръбския Белград национални разпри и недоверие между отделните народи и народности. В средата на последните вече е издигнат култа за братство и равенство.
Третото основно начало, на което почива нова Югославия, се състои в дълбоките промени, които се извършиха в нейната социалноекономическа структура. В България, когато се говори за федеративна Югославия, обикновено се подчертават демократическият характер на властта и радикалното разрешение на националния въпрос. Малко се говори за настъпилото стопанско преустройство, което в същност представлява дълбока социална реформа и е една от най-солидните гаранции за запазване жизнените интереси на широките народни маси за повдигане на тяхното благосъстояние.
Економическата основа на обществения ред в нова Югославия се определя в самата Конституция, която признава три форми за владеене на средствата за производство: държавната, кооперативна и частна. В чл. 14 на Конституцията се казва:
„Средствата за производство в Федеративна Народна Република Югославия се явяват или общонародна собственост, т. Е. собственост, намираща се в ръцете на длржавата, или собственост на народните кооперативни организации, или собственост на частни физически или юридически лица. Всички минни и други подземни богатства, води, включително минералните и лечебните, естествените източници за енергия, средствата за железопътни и въздушни съобщения, пощата, телеграфа, телефона и радиото се явяват общонародна собственост. Средствата за производство, които се намират в ръцете на държавата, се използуват само от държавата или ги предоставя за използуване от други. Външната търговия се намира под контрола на държавата".
Частната собственост, значи, се запазва. Гарантирана е и частната инициатива. Но се забранява образуването на частни монополистични организации, като картели, тръстове и др. подобни, които имат за задача да диктуват цените на пазаря и да увреждат на народните интереси.
Кооперативното дело добива особено покровителство. То скъса със старата практика да се опира на финансовия капитал и на разни капиталистически
371
и едрособствснически групи. В нова Югославия кооперациите се осланят на държавата и затова се развиват бързо и с голям успех. Изникнаха многобройни кредитни, потребителни, производителни, земеделски кооперации, които обслужват всестранно народните маси. От освобождението на Югославия се създадоха около 7400 кооперации, с членове над един милион и двесте души.
Най-важна роля, обаче, в стопанството играе държавния сектор. Още в Президиума на Антифашисткото Вече на Народното Освобождение на Югославия (АВНОЮ), в заседанието му от 21 ноември 1944 год., се взе решение да се конфискуват неприятелските имущества и да минат в собственост на държавата. По силата на това решение се иззеха: имуществата на хитлеристка Германия и на нейните граждани, намиращи се на югославска територия; всички имущества на лица от немска националност (с изключение на тия, които са били поданици на неутрални държави и през време на войната не са се отнасяли враждебно към освободителното движение, както и тия, които са се борили на страната на освободителната армия); всички имущества на военнопрестъпници и най-после всички имущества, които се конфискуват по решение на съда.
С това историческо решение, което бе санкционирано от Временната Скупщина и от Учредителното Събрание, в ръцете на държавата мина 82% от целата промишленост на страната. В три от най-важните клонове на индустрията този процент е следния: 87 % в металообработвателната, 92% в химическата и 95% в електрическата. С изтръгването на индустрията от ръцете на едрите капиталисти, които бяха опората на реакцията и на фашизъма и с предаването и на народната държава, бидоха пресушени економическите и политически корени на югославския фашизъм. От друга страна, с засилването на държавния стопански сектор, се дава възможност за упражняването на един ефикасен контрол на цялото югославско стопанство и отваря вратите за създаването на общ държавен план за успешното развитие на това стопанство.
Четвъртото основно начало, което в същност се включва в това на новата социал економическа структура на страната, е това, което се отнася до земеделската реформа. С закона за земеделската реформа, гласуван през време на третата сесия на Временната народна Скупщина през м. август 1945 г., се прие началото земята да принадлежи на тия, които я обработват. По-късно, Конституцията, в чл. 19, постанови: „Земята принадлежи на тези които я обработват".
В довоенна Югославия 337,429 бедни селски стопанства притежаваха само 540,361 хектара земя, а 208 едри земеделски собственици притежаваха 389,826 хектари земя. От тия едри земеделски собственици три четвърти бяха немци, унгарци и италиянци. Между най-крупните земеделски собственици бе и католическата църква. [1] В Македония едрите земеделски собственици бяха сръбски пришълци, заслужили на великосръбската кауза или видни управници. Кралят също имаше огромни имения. По силата на Закона за земеделската реформа, имотите на всички тия крупни земевладелци се конфискуват безвъзмездно и се предават на безимотните и малоимотни селяни. В резултат на тази реформа 95% от цялата работна земя остава в ръцете на селяните.
1. Земеделската реформа засегна дълбоко князете на католическата църква, които и през време на освободителното движение и след освобождението се явиха ревностни , крепители на вътрешната и международна реакция. Те и днес не престават да водят ожесточена кампания против народната власт. Но изгубили материалната почва, те все по-вече губят и политическото влияние сред масите.
372
Ето това са четирите основни стълбове, върху които е изградена нова Югославия: народна власт; народностно самоопределение; национализиране на индустрията; земята на тия които я обработват. Това са основните придобивки на югославските народи, които те задружно извоюваха със собствената си кръв. От тези четири основни придобивки произхождат и другите не по-малко важни придобивки: прогресивния характер на правата и длъжностите на югославските граждани; крайно демократичната организация на държавата и общината; равноправието на жените и защитата на брака и семейството; даване особено място на защитата на работническия труд и т. н.
Опряна на тези здрави основи, федеративната народна република Югославия, водена от нейния мъдър вожд Маршал Тито, ще крачи напред към все по-голнмо повдигане на нейното благосъстояние и към все по-голямото социално равноправие на нейните граждани.