3. Кризата в Гърция
Юрдан Анастасов
Гърция изживява дълбока политическа криза, която се характеризира от една страна с отчаяната борба на монархо-фашистките клики да установят и затвърдят своето господство в страната и от друга, с героичните борби на народните маси да дадат отпор на това настъпление на реакцията и възстановят свободите, извоювани с потоци кръц през време на народно-освободителните борби срещу немските окупатори.
Водената днес борба между реакцията и демокрацията в Гърция не е нова. Нейните корени се крият в акта от 4. VIII. 1936 г., когато Метаксас и кралят обявиха фашистка диктатура. Тази борба под друга форма продължи и през време на немската окупация, когато част от реакционните елементи се определиха на страната из окупаторите и предателствуваха собствената си страна. Бунтовете на задграничната гръцка войска в Средния Изток през 1943 г. и клеветничествата и машинациите на гръцката реакция в чужбина да злепоставят пред чуждия свят движението на ЕАМ, представляват халки от веригата на гръцките междуособни борби. Непосредствените причини, обаче, които движат днешната политическа криза, лежат в събитията, развили се след освобождението на Гърция от немската окупация. Нашата задача тук е да разгледаме тия именно събития.
*
Как се развиха политическите събития в Гърция след освобождението ѝ от окупаторите?
Известно е, че Гърция бе освободена от немски-фашистките окупатори към края на м. октомврий 1944 г. Още преди освобождението, по силата на сключеното през м. май 1944 г. в Ливан споразумение, бе съставено правителство на „националното единство” на Папандреу, в което влизаха 6 представители на ЕАМ. Освобождението на Гърция завари на власт това правителство. Но фактическата власт бе в ръцете на народно-освободителното движение (ЕАМ). Последното разполагаше с своя народно-освободителна армия (ЕЛАС) която водеше и изнесе борбата за национална независимост и в центъра на чиято програма бе лозунга за демократическото преустройство на страната. Тъкмо това не се харесваше на Папандреу. Той се страхуваше от силата на ЕАМ и търсеше начин да я разгроми. По-късно се разкри, че на 22 септемврий 1944 г. от Италия Папандреу бил отправил телеграма до Чърчил, с която му е искал да изпрати в Гърция английска войска. В телеграмата, между другото се казва, че
„при очертаващото се критично положение. . . само непосредственото явяване на внушителни британски сили. . . може да промени положението".
Водачът на гръцката комунистическа партия окачествява тази постъпка на Папандреу като предателство.
„Тази телеграма, казва Захариадис, направена по внушение, говори за всичко ... Тя завинаги заклейми Папандреу като предател . . . Знае се, че с политически т. е. с демократически средства не може да се наложи, защото народът е против него, а друга сила няма и, следователно, извика англичаните, като поиска внушителни английски сили".
298
С идването на английски войски, в Гърция се очертаха ясно двата фронта — единият на ЕАМ и ЕЛАС, които действуваха за демократическото преустройство на страната и се облегаха на народните маси и другият на насърдчената реакция, която намираше подкрепа в лицето на Папандреу и отвън. Силата на ЕАМ и формалната власт на Папандреу доведоха до едно двувластие, на което Папандреу желаеше да тури край и то в полза на реакцията.
През ноемврий 1944 г. коменданта на английските войски в Гърция генерал Скоби, с знанието и съгласието на Папандреу, издаде нареждане за пълното разоръжаване в срок от десет дни на ЕЛАС и на партизанските формации, които водиха борбата против немците. Това нареждане не засягаше въоръжените отряди на про-фашистките и монархически организации. Естествено, негодуванието сред народните маси бе голямо. ЕАМ не можеше да се подложи на доброволно обезглавяване. В Атина населението излезе на масови манифестации. Така избухна паметното атинско възстание.
В връзка с тези събития, гръцката делегация на ЕАМ, която на 15 януарий т. г. бе в Москва, в една своя беседа, обнародвана в руското списание „Новое время", бр. 3/1946 г., съобщава следното :
„На 6 декември 1944 г. се намесиха английските войски — танкови съединения и индийски пехотни части. Английската авиация бомбардира Атина, корабите на английската флота обстрелваха гръцката столица от морето. Кървопролитните боеве продължиха 33 дни. Погинаха около две хиляди войници от ЕЛАС и около четири хиляди мирни граждани. Превъзходството на английската военна техника реши изхода на борбата. „Редът" бе възстановен и Папандреу остана министър-председател".
След декемврийските събития от 1944 г. ясно стана, че Ливанското споразумение между ЕАМ и Папандреу е било само маневра на последния, за да се даде възможност на гръцките емигранти реакционери да се върнат в страната и да възседнат отново гръцкият народ. Участвуващите в правителството шест министри от ЕАМ, разбира се, напуснаха своите постове.
В началото на януарий 1945 г. Папандреу бе замемен с генерал Пластирас, сътрудникът на гръцкият хитлерист Пангалос. В лицето на генерал Пластирас гръцката и международната реакция виждаха „човека на твърдата ръка". На него се възлагаше надеждата да направи това, което Папандреу не можа — да унищожи демократичните и прогресивни сили в Гърция. И през януарий и февруарий 1945 г., той отпочна военни повсеместни акции срещу силите на ЕАМ и ЕЛАС.
Въпреки кървавият терор, обаче, народните маси, водени от ЕАМ, не желаеха да свият врат. Това обстоятелство и появилите се критики и изобличения сред общественото мнение в демократичните страни, заставиха Пластирас да влезе в преговори с ръководството на ЕАМ.
В тия именно преговори бе постигнато известното споразумение в Варкиза, подписано на 12 февруарий 1945 г. между правителството на Пластирас и представителите на ЕАМ. В какво се състоеше това споразумение? Представителите на ЕАМ се съгласиха да се разоръжи армията на ЕЛАС, а правителството на Пластирас пое задължението да вдигне военното положение, да даде
299
амнистия и да отмени закона, с който се ограничава свободата на печата и на събранията. В същото споразумение се реши да се произведат законодателни избори и се извърши плебисцит относно бъдащата форма на управление.
За демократическите сили в Гърция споразумението в Варкиза и неговото лоялно изпълнение значеше спиране на братоубийствените борби, възстановяване на свободите и създаване на условия за по-нататъшното демократическо развитие на страната. И понеже през декемврийското възстание победи не вътрешната реакция, а външния фактор, силите на демокрацията претърпяха не поражение, а едно временно оттегляне и едно разместване на тия сили, логично бе да се счита, че това споразумение ще тласне страната към един демократически прогрес. И затова ЕАМ изпълни споразумението — на 26 февруарий нейна делегация посети генерал Пластирас, за да му съобщи, че в определения срок военните сили на ЕЛАС са се разоръжили и предали оръжието.
Какво направи генерал Пластирас от своя страна? Той не изпълни обещанията, легнали в Варкизкото споразумение. Обезоръжаването на ЕАМ само развърза ръцете на гръцките фашистки банди, като тия на ЕДЕС (гръцка реакционна армия, на която се опираха германците и гръцката десница) и на монархистите от организацията „X", които отново започнаха да тероризират населението. Играта не спре до там. Гръцкият реакционен печат отпочна атаки срещу Пластирас, обвинявайки го, че кокетничи с левите елементи. Целта бе на негово място да дойде човек неангажиран в споразумението и с „по-силна ръка". Така и стана. На 9 април 1945 г. Пластирас бе заменен с адмирал Вулгарис. Генерал Пластирас трябваше да си отиде още и затова, защото, макар и враг на ЕАМ, той бе с републикански разбирания. Адмирал Вулгарис е отявлен монархист, а с неговото поставяне на ръководството на управлението, чрез предвидените законодателни избори, трябваше да се подсигури връщането на престола на крал Георги II.
С идването на власт на Вулгарис, в гръцкия политически живот се извършва едно ново прегрупиране на силите. Докато преди него борбата се води между десните републиканци и ЕАМ, след неговото идване, пред опасността от един монархо-фашистки преврат, по-раншните реакционни републикански партии също почват борба срещу монархистите.
Органите на Вулгарис и въоръжените банди на монархистите започват открит терор срещу антифашистките и други републикански партии и организации. Особено много се засилват преследванията в Егейска Македония, в връзка с които ЕАМ отправи до правителството следната телеграма:
„В централна и западна Македония владее зверски терор. Организациите на националната отбрана са поставени извън закона. Представители на властта и въоръжени фашисти преследват, арестуват и пребиват до смърт членове и ръководители на тези организации. Убиват се командири и борци от ЕЛАС. Арестуват хиляди демократи. Само за един ден са задържани 1800 души. Въоръжени представители на властта са убили 30 граждани и 120 ранили . . . Методите на терора и изтезанията се прилагат в много по-големи размери, отколкото бе през време на окупацията. Войници и
300
въоръжени реакционери вършат в селата масови преследвания, убиват невинни граждани, ограбват къщите и насилват жените. Не съществува никаква сигурност за живота и имуществата. Владее хаос и анархия". [*]
Паралелно с кървавия терор в страната, печатат на гръцката реакционна и монархическа клика започва да издига високо знамето на „Велика Гърция". Този лозунг се издига и в събрания и митинги. В ход са провокаторски настъпления срещу съседните балкански страни: България, Югославия и Албания. Докъде стигнаха великогръцките шовинисти, показва издадената тогава карта на Велика Гърция, по повод на която белградският w. „Борба" от 8 юлий 1945 г. в статията „Заплаха за мира на Балканите", между другото, писа следното:
„Тази карта е печатана в Гърция. Както се вижда великогръцките мегаломани, и своето империалистично заслепение, си присвояват половината от днешна Aлбания, цяла федерална Македония в състава на федеративна Югославия и повече от половината територия на България. Монархо-фашистките империалисти не са пощадили дори и Турция ... — откъсват от Турция цялата нейна балканска част, pа дори и Цариград с Дарданелите и целия бряг на Мраморно море с значителна част от малоазиатските области".
Резултатите от парламентарните избори в Англия на първо време разтревожиха гръцката реакция. Адмирал Вулгарис побърза да отстрани от своето правителство няколко видни монархисти, като Цацос, Закинфинос и др., но скоро от Лондон дойде успокоение — лейбъристкото правителство заяви, че не смята да премени външната политика на Чърчил.
Правителството Вулгарис продължи терора над демократичните сили в страната и засили го още повече с цел да подготви почвата за монархо-фашистката реставрация. Характеристика на тогавашното положение в Гърция дава П. Петров в своята статия, обнародвана в кн. 12 от 15 ноемврий 1945 г. на руското списание „Новое время". Там се казва:
„По съобщения на гръцкият печат, в настояще време в затворите и концентрационните лагери гинат около 20 хиляди гръцки демократи, а повече от 200 хиляди патриоти се укриват от преследванията. Тези данни не можа да опровергае регента Дамаскинос, когато те бяха изтъкнати на една от конференциите на пресата през време на неговото септемврийско посещение в Лондон и Париж. Наистина, правителството обяви „амнистия" на политическите престъпници. Но в резултат на тази „амнистия" бяха освободени не участниците в национално освободително движение, а няколко хиляди углавни бандити и колаборационисти, които попълниха редовете на монархо-фашистките организации. Участниците в национал-освободителните борби все още стоят зад решетките . . . Масовите арести в цялата страна са стигнали до там, че затворите, значително разширени в годините на немската окупация, не могат да съберат арестуваните. В връзка с това знаменитият атински археологически музей е превърнат в затвор".
Тези условия на кървав терор и задушване на всички свободи за гръцкия народ, правителството на Вулгарис поиска да използува за провеждане на законодателните избори и на плебесцита, чрез които трябваше веднъж за винаги да се удари и повали гръцката демокрация, и се възстанови монархията на Глюксбургите. На 6 октомврий 1945 г. Вулгарис съобщи, че изборите ще
*. Данни за преследването по онова време на славянските елементи сме дали в статията „Великогръцкият шовинизъм в Македония”, кн. 3—4 от сп. МАКЕДОНСКА МИСЪЛ.
301
станат на 20 януарий 1946 г. Срещу така насрочените избори се противопоставиха всички демократични и републикански партии. Кафандарис, водача на прогресивно-либералната партия, таксува този акт като „държавен преврат". ЕАМ обяви бойкотиране на изборите.
Пред тази буря от всенародно негодувание, на 9 октомврий 1945 г. правителството на Вулгарис бе принудено да подаде оставка. След неуспешните опити на регента Дамаскинос да състави кабинет, с Софулис начело, на 17 октомврий, с одобрението на английския външнен министър Бевин, Дамаскинос временно пое функциите на министър-председател, без да измени състава на кабинета Вулгарис. На 1 ноемврий бе съставено ново правителство под шевството на професор Панаойтис Канелопулос, лидер на незначителната национал-обединителна партия. [*] В това правителство не влязоха нито представители на десно републиканските партии, нито такива на ЕАМ. В състава на правителството влязоха министри, изхождащи главно от монархическия лагер.
Правителството ма Канелопулос трая само 19 дни. На 21 ноемврий то бе сменено с ново правителство, начело с шефа на либералната партия Софулис. Макар представляващо само центъра, правителството на Софулис бе посрещнато с одобрение от цялата левица, включително и от комунистическата партия. Софулис бе същият, който нарече „подла изборна комедия" решението на кабинета Вулгарис да се насрочат изборите на 20 януарий 1946 год.
Скоро, обаче, се видя, че възлаганите от народните маси надежди върху правителството Софулис не се оправдават. Това правителство, изхождащо от старо републиканския център, се опита да създаде положение на равновесие между левицата, представлявана от ЕАМ и десницата, представлявана от монархофашистите. Това колебание на правителството Софулис окуражи последните. Те се почувствуваха с развързани ръце, засилиха предизвикателствата и терора и, както е известно, на 23 януарий т. г., с въоръжените части на организацията „X", направиха в Пелопонез опит за преврат.
Положението в Гърция се влошаваше все повече и създаде сериозни грижи от международен характер. Тази загриженост бе изразена в ООН в Лондон от представителя на Съветския съюз, помощник комисаря на външните работи А. Вишински. Подчертавайки, че в Гърция, поради упражнявания терор над демократичните елементи, е създадено едно крайно напрегнато положение, което ще има тежки последствия, както за гръцкия народ, така и за мира и безопасността и изтъквайки, че пребиваването на британски войски в Гърция е станало фактически средство за давление във вътрешния живот на страната и че то се използува от реакционните елементи в тяхната борба против демократичните сили, Вишински поиска незабавното изтегляне на британските войски от Гърция.
*. Панайотис Канелопулос е същият, който през 1942 г. избяга от Гърция в Кайро и там влезе в кабинета на Цудерос като подпредседател на министерския съвет и министър на войната.
302
Непосредствено след речта на Вишински, пребиваващият тогава в Лондон като представител на Гърция външният министър Софианополис подаде оставка, обяснявайки я с това, че той не желае да пледира против съветското оплакване относно присътствието на британски войски в Гърция.
Това хаотично вътрешно и натегнато външно положение не попречи на Софулис, по искането на английския външен министър Бевин да насрочи изборите за 31 март 1946 г. Левицата, начело с ЕАМ, реши да бойкотира изборите, ако не бъдат отложени. Те поискаха отлагане на изборите за два месеца, за да може в този срок да бъдат осигурени минимални условия за действително свободно изразяване волята на народа, да бъдат освободени от затворите и концлагерите десетките хиляди демократи, да бъдат изтеглени от страната английските войски и да бъдат проверени избирателните списъци и съставени нови такива. Позицията на левицата бе толкова здрава и убедителна, че и министри от кабинета Софулис не можаха да не я усвоят. В едно късо време дванадесет души министри от кабинета си подадоха оставката, заявявайки, че не желаят да носят отговорност за последиците от така насрочените избори. Министерските оставки и увеличаващият се брой на организациите, които искаха отлагане на изборите, изолираха водената от Софулис либерална партия и лишиха правителството от подкрепа на народните маси. Обединението на силите от левицата и и от центъра против насрочените избори бе изразено най-добре в подадената на 18 март телеграма до правителствата на Англия, Съветския Съюз, Съединените Щати и Франция, с която се моли да им се помогне да бъде предотвратена изборната пародия и се допринесе за възстановяването на демократичните принципи в страната. Тази телеграма е подписана от следните лица и партии: от бившия министър на външните работи Софианопулос, от името на левите републиканци, Парцалидис, от името на комунистическата партия, Гавралидис, от името на селската партия, Хиркос, от името на демократическия съюз, Иконому, от името на социалистическата партия, Критикос, от името на демократическия съюз, Сволос, от съюза на народните демократи (ЕЛД) Хаджибеис, от левите либерали, адмирал Яникостос, и Пингас, от републиканските клубове.
Свободолюбивото обществено мнение в чужбина, както трябваше да се очаква, не одобри гръцкият изборен фарс. В. „Нюс кроникъл” от 14 март, разглеждайки искането на ЕАМ за отлагане изборите, подържа това искане и между другото пише:
„нашата страна ще бъде дълбоко възмутена да узнае, че английските войски се използуват за подръжката на едно непредставително правителство, избрано въз основа на фалшифицирани списъци".
В своята уводна статия от 17 март, независимият в. „Обзъвър" отправи апел към британския министър на външните работи Бевин да се съгласи да се отложат изборите. Излизащият в Лондон на гръцки език в. „Вима" на 19 март, между другото писа:
„При сегашните условия, щом левицата и центъра се въздържат да участвуват в изборите, тяхното произвеждане означава само връщане на фашистия строй в Гърция. Ако няма изгледи политиката на английското правителство да се промени до 31 март, в Европа ще има още една фашистка държава. Всяка нова фашистка държава е нова заплаха за мира и сигурността".
По същото време английското списание „Трибюн" писа,
303
че огромното мнозинство от английските работници не ще подържа политиката на Бевин, ако той и по-нататък държи за провеждане фалшивите избори в Гърция, в които ще участвуват само монархистите. Преди това, на 11 март, 73 членове на британския парламент, повечето от които лейбъристи, издадоха манифест, в който изказвайки съмнение за възможността за допълване избирателните списъци, между другото се казва:
„Много от членовете от партията на Софулис публично се изказват в полза на задружна акция с роялистите и с противолевичарските политически партии. Както от британско гледище, така и от гръцко гледище тази протоводемократична тенденция крие в себе си опасности".
В руското списание „Новое время” от 15 март т. г. Осипенко пише:
„В Гърция сега напълно липсват най-елементарните условия за произвеждане на свободни избори, но въпреки това, изборите ще станат на 31 март. Искането за отлагане на тия избори започва да се издига все по-силно от всички страни. Кабинетът на Софулис, който се нагърби да произведе тия избори, фактически се разпадна. Прогресивните кръгове в Англия считат, че при сегашните условия в Гърция не трябва да се разиграва изборна комедия. Въпреки това, английските правителствени кръгове и особено английският министър на външните работи Бевин настояват изборите да станат на всяка цена на 31 март. Гърция е изправена пред много големи опасности. Комедията с предстоящите парламентарни избори заплашва да се превърне в национална трагедия за гръцкия народ".
Депутатът от английския парламент, лейбъриста Джон Мак, при своето посещение в София, в конференцията пред представителите на печата, състояла се в София на 13 април т. г., във връзка с гръцките работи, между другото заяви:
„И аз съм в състояние да кажа, че голямо число от членовете на комисията по външните работи и парламента бяха против произвеждането на изборите (в Гърция), но г. Бевин беше на мнение, че да се отложат за по-късно, произвеждането би било още по-катастрофално".
И така, въпреки всички протести и предупреждения и въпреки мнението дори на голям брой депутати от английския парламент за отлагане изборите, по настояването на г. Бевин, те станаха на определената дата — 31 март.
По сведения от чуждестранни кореспонденти, изборите са били произведени при изключителен терор. Гръцките демократични вестници поместиха дълги списъци на лица, гласували по два, три и дори четири пъти, както и списъци на граждани, които на сила са били завличани към изборните бюра да гласуват. Имало е случаи на гласуване с имена на починали хора, а и такива, на гласуване с имена на въздържали се от гласуване. Веднага след изборите ЕАМ и другите демократични партии, които бойкотираха изборите, отправиха позив до регента Дамаскинос, в който поискаха произвеждането на нови избори. В този позив те твърдят, че среднята цифра на въздържанията е 55 %. В позива изборите се окачествяват като „априлска" лъжа.
След изборите кабинетът Софулис подаде оставка. Новото правителство се състави от Панайотис Пулицас, безпартиен. В правителството влязоха трима водачи от десния център: известните ни вече Папандреу и Канелопулос и синът на стария Венизелос, Софоклис Венизелос, които след няколко дни подадоха оставки. На 19 април бе съставен нов кабинет под председателството на Цалдарис, напълно монархистичен.
Изборите донесоха „победа" на монархистите. Веднага след
304
съставянето на правителството се заговори за връщането на крал Георги II. А Цалдарис, преди да стане министър-председател, в качеството си на министър на външните работи, побърза да заяви, че правителството ще иска „издължение на националните аспирации на Гърция и включване в нейните граници всички оспорващи територии, както и осигуряване на границата с България”.
Централният комитет на ЕАМ от своя страна излезе с декларация, в която между другото се казва:
„ЕАМ дължи да подчертае, че произведените избори са резултат на терор, насилия и фалшификация и че те бяха проведени по заповед на чужденци, за да се получи от по-рано набелязания резултат, необходим на тия чужденци и удовлетворяваш само чужди интереси, несъвместими с интересите и независимостта на Гърция. Без оглед на терора, гръцкият народ се изказва против краля, краля-клетвопрестъпник и фашист, тъй като монархистите, въпреки големия терор, не събраха повече от 30 на сто от гласовете".
Пировата победа на реакцията задълбочи кризата още повече. Борбата на демократичните и прогресивни сили за смъкването на монархо-фашистката власт и за демократизирането на страната продължава и ще продължи с още по-голяма сила.
*
За да бъдат разбрани по-добре развиващите се в Гърция събития, нуждно е да кажем няколко думи и за стопанското и социално положение в страната.
Гръцкото народно стопанство се характеризира с два белега: закъснялост в неговото развитие и зависимост от чуждия капитал. Това обстоятелство и особеното географическо положение, което заема Гърция, направиха последнята икономически и политически зависима от чужбина.
Днес гръцкото стопанство се намира в разложение и пълен упадък. По данни на официалната гръцка статистика, производството на гръцката индустрия е намалело с 30—35 % в сравнение с това от преди войната. Засятата площ през миналата година се изчисляваше на 9.500.000 декари, докато през 1938 г. тази площ беше стигнала 13.356.000 декари, или едно спадане с 30 %. Още по-голямо е това спадане в земеделското производство, — то стига към 33 %. Нека се има предвид и това, че селското стопанство в Гърция съдържа още полуфеодални остатъци. То е назадничаво и се носи от средните и бедни селени, които се задушват от различни тежести.
Едновременно с стопанския упадък, с голяла сила се появява проблема за безработицата. Гръцките работници и служащи се изхвърлят на улицата, без да могат другаде да пласират труда си.
Социалното положение се характеризира с икономическата атака, която започнаха алчни господари и чорбаджии против работничеството, на което се намаляват надниците и им се отнемат професионалните свободи. Икономическият удар е насочен и срещу селячеството, което е заставено да продава своите продукти десет пъти по-ефтино в сравнение с произведенията на индустрията и да плаща непоносими данъци. Тежките данъци и общата стопанска разруха се стоварват и върху гърба на занаятчиите, на държавните служители, на свободните професии.
305
Ето в няколко думи икономическите и социални причини, които засилват негодуванието на народните маси против управляющите клики, които не можаха да разрешат нито една от тия проблеми.
Говорейки за причините, които засилват негодуванието в страната, не можем да не укажем на още една такава, а именно съществуващата външна намеса в Гърция. Демократичните и прогресивни сили в страната считат, че стоенето на английска армия в Гърция ползува реакцията и окуражава факторите на анархията.
Гръцката демокрация признава интересите на Англия в Гърция. За това значение на Гърция говори Никое Захариадис в доклада си пред XII пленум на гръцката комунистическа партия [*], където каза:
„Страната ни се простира в Средиземноморието почти до африканските крайбрежия и господствува в западната част на източното Средиземноморие, на пътя, който свързва Англия с петрола в Мосул, със Суец и Индия и още по-далеч, с Китай и с Тихия океан. Стоим впрочем на един от най-невралгичните стратегически значителни пунктове на една от най-жизнените съобщителни артерии на Британската империя, Докато съществува Английска империя, ще съществува тази артерия и Англия ще прави всичко, което е в нейни ръце, за да я задържи. И за тази именно артерия води война два пъти — през 1914 г. и през 1939 г. Защото тя съставлява гръбнака на световната ѝ сграда. На едната колона стоим ние. Ако ѝ я отнемем, сгромолясва се цялата сграда. Това просто нещо не трябва да забравяме никога и покрай него да не забравяме още, че основната ни зависимост, икономическа и политическа, е от английския капитал".
Разбирайки добре английските интереси в Гърция, гръцката демокрация разбира също така, че Гърция не може да бъде под английска опека, която би заприщила пътя на нейното стопанство към север. Противниците на английската намеса считат (и това е фактическото положение), че Гърция икономико-географически, а следователно и политически, принадлежи на Балканите и към Европа и не може да живее и се развива вън от тази естествена нейна среда.
По този въпрос гледищата на борещите се сили в Гърция са раздвоени. Докато гръцката реакция държи за едностранна английска ориентация, демократичните и прогресивни сили в Гърция желаят да се движат между „двата главни полюса: Европейския—Балканския, с център Съветска Русия, и Средиземноморския с център Англия".
Диаметрално противоположни са и отношенията на двата лагера към балканските страни. Реакцията, както се каза на друго место, подържа враждебни и войнствени настроения спрямо съседните демократични страни: Югославия, България и Албания и иска да откъсва територии от тях, за да създава някаква „Велика Гърция". А ЕАМ и изобщо демократичните сили държат за приятелски и сърдечни отношения с тия страни и желаят Гърция да подържа тесно политическо и стопанско сътрудничество с тях.
На два полюса стоят борещите се в Гърция сили и по въпроса, който непосредствено и най-вече интересува нас — македонците. Това е въпроса за тяхното отношение към населението в Егейска Македония. Реакцията си е поставила за задача да обезлюди Егейска
*. Състоял се на 25—27 юний 1945 год.
306
Македония от славянския елемент, а това което остане там, да го погърчи. За постигането на тая цел гръцката реакция не се спира пред нищо и не подбира средствата — тя подлага македонците на бесен кървав терор, на пладнешки грабеж, на затваряне и заточение по островите и на физическо изтребление. Друго е отношението на левицата, особено това на гръцката комунистическа партия. В политическата резолюция на VII конгрес на последната, състоял се през миналата година, по този въпрос се казва:
„Гръцката комунистическа партия порицава като престъпление срещу националните интереси преследванията против славянското македонско малцинство и против албанските, арменски и турски малцинства".
А в своето заключително слова пред XII пленум на същата партия (състоял се на 25—27 юний 1915 г.), водачът ѝ Никое Захариадис заяви:
„Единственият демократичен принцип, който признаваме, е принципът на самоопределение на народите. . . Успоредно с това настояваме да се приложи един друг демократичен принцип за националните малцинства — принципът на равноправието. И този принцип трябва да се проведе и за македонското малцинство, за да се създаде по такъв начин една основна предпоставка за нормализиране приятелските отношения със северните балкански демокрации, които се намират по пътя на вътрешно народно преустройство, след като прочистиха вътрешния си живот, след като освободиха своя организъм от отровата на военнопрестъпничеството, на предателството и сътрудничеството с фашизъма".
Изтъкнатите становища и действия на гръцката реакция не оставят място за съмнение, какви ще бъдат последиците от една нейна крайна победа. В този случай там би се установил режим на кървав терор и на ограбване труда на народните маси, националното потисничество в Егейска Македония би се развихрило с нова сила и Гърция би се затвърдила като здрава опора на международната реакция за сеене на нови раздори и вражди на Балканите и за подготовка на нови войни. Но това няма да стане. След победата на световната демокрация над фашизъма и при днешното демократическо развитие на Балканите и в света, всяка победа на реакцията ще бъде нетрайна, ще бъде временна. Демократичните сили в Гърция, ползуващи се със симпатиите на съседните демократични страни и на демокрациите в целия свят, в края на краищата ще намерят достатъчно сили в себе си, да смажат реакцията и да направят от Гърция една свободна демократична страна и една добра сестра на останалите балкански демократични държави, От този изход на днешната политическа криза в Гърция, който не може да бъде друг, ще се радваме най-много ние — македонците, защото само при пълната победа на гръцката демокрация, ще могат да се почувствуват свободни нашите братя в Егейска Македония, ще се завърнат бежанците по родните си места и ще може да се разчисти пътят за федерирането на свободните балкански народи, между които и целокупният македонски народ ще може да постигне своето обединение.