Македонска мисъл

кн. 7-8, год. 1, 1946

 

10. Коле Неделковски

 

Михаил Сматракалев

 

 

През 1939 година в Македонския литературен кръжок дойде велешанчето Коле Неделковски. Ние го обградихме с голямо внимание, което той напълно заслужаваше. Среден ръст, добре сложен, открито високо чело, къдрава коса, топли замечтани очи от контрастиращи с груби попукани от работа ръце — ето физическия му образ. Една дълбока човечност лъхаше от цялата му фигура.

 

Роден през 1909 година в хубавия Велес, той остава сираче и не му остава време да се любува на игривите вълни на Вардара. Отрано животът му подсказва киселата си страна. Едва завършил трети клас, той тръгва „по света" да изкарва прехраната си. Обикаля почти всички градове на Македония и най-после се настанява в Белград, където става бояджия. Тежкият живот на несретник го хвърля в байроновска мъка и дори го довежда до отчаяние:

 

Везден одам, везден тряам,

везден в судни маки чмаам. . .

Глава веднам. . . Сълзи леам

и сред лути рани тлеам.

 

 

351

 

Блиска рода нигде немам,

ни при живи дел да земам:

немам либе. . . Гори младос. . .

Дни се нижат в страшна гладос.

 

Там, в голямата югославска столица той се среща със свои, другари по съдба и постепенно преминава стъпка напред. Разбира, че той носи общата съдба на всички угнетени и бедни. Той разбира, че „един тиран гладен врие низ нашата църна земя". Дълбоко впечатлителна и емоционална натура, Коле притежава блестящ лиричен талант. И той написва стихотворението „Робство" наситено с чудна непосредственост и дълбочина:

 

Дойди, моя мила майко,

от кай иде силен екст,

дене, — поке век ке крене,

мира, майко не ни дава?

 

Дали негде огин гори,

та сред огин змии пищат,

ели, майко, веди трещат,

та се пуста земя тресе?

 

Току, синко, по-лошо е

и от огин и от вода,

— врие, чедо, тиран главен

низ нашава църна земня.

 

Кай що мине — чума мори,

кай що седне — земня пищи, —

нигде помен не остави,

ни от живо, ни от мъртво.

 

Скоро той вижда, че премахването на робството може да стане само по пътя на организираната борба и се свързва с другарите си работници още по-здраво, като взема вече активно участие в борбата за хляб и свободи. Но увлечен в тия борби на белградското работничество, той не забравя и своите сънародници, които пъшкат под двойно робство и пише своите хубави песни на родния си език.

 

Но борбата е жестока. Врагът бди. Скоро Коле бива подушен от агентите на сръбската диктатура, и за да се спаси от кървавите им ръце, избягва в България. Тук се среща с прогресивни македонски патриоти, укрепва вярата му в народното дело и заработва отново за свободата на своя роден край. Венко Марковски бе издал вече своите „Народни бигори", в пресата се шумеше по новия език, който едни хвалеха, а други бързаха да наречат „диалект". Но ето че Коле Неделковски издаде своята стихосбирка „Мъскавици" пак на македонски език. Реакцията у нас се забърка. В Белград излезе и „Бели мугри" на Коста Рацин. Богатството на македонския език се налагаше с тия високо—художествени творби.

 

Коле Неделковски все повече и повече укрепваше като поет и като борец. Той написа и много борчески стихотворения:

 

 

352

 

„На кинисуене", „Стоан на Ордановци", „Стачка" и др. Пътят му вече е ясно определен, път на националреволюционер с широк космополитен поглед, с любов към всички потиснати и с омраза към империалистическите вълци и техните жалки оръдия на Балкана. Ето и песента му:

 

„Позапри, майко, затрай се,

доста ме леле изпракя,

доста си съзи излеа

по тия пусти патища,

 

А туку, майко погледай,

погледай, леле, послушай,

како ми пилци запреа,

песни сред пролет радостна,

 

како ми вода затраа,

темни ми карпи писнаа,

а гора лися пророни

от твойте тажни гласови.

 

Я, майко, тръгнаф, заминаф,

куса си пушка нарамиф,

планина Пирин развила,

байрак се вее сред неа.

 

Я ке го, майко, дофанем,

над село ке го развеам,

та ке те, майко, куртулам

от тоа робство кърваво.

 

Поезията на Коле Неделковски близка до народната песен, но е наситена с много силни чувства, които оказват ярко въздействие на читателя. Неговите образи са нови и интересни. Той има особено, свое виждане на темите, което ясен белег за безпорния му талант. Всичките му песни са облъхнати с една голяма човечност. Лиричното чувство трстти в всяки стих на Неделковски.

 

Коле издаде две стихосбирки: „Мъскарици" и „Пеш по светот". Но той не можа да разцъфти, не можа да изпее своята висококачествена лирика, каквато сигурно би ни дал, ако бе останал жив. Не се задоволяваше той само с тая работа, литературната. Той работеше и по нелегална линия. „Не може само да пишем и друга борба требе" — ми казваше често Колето. Но беше таен, мълчеше, нищо конкретно никому от нас не казваше. Ала не спеше и фашистката полиция. Тя бе стъпила по дирите му и през 1941 година бе заградила квартира му, на улица „Паренсов". Той знае какво го очаква, ако бъде заловен. Грабва една бомба и я хвърля срещу своите преследвачи. След това сам се хвърля от прозореца на своята висока квартира. Тялото му полетява от четвъртия етаж на кооперацията и се разбива на каменния паваж.

 

Така, като истински герой загина този крайно мил тих, човечен борец за свободата на своята родина, за свободата и правдата на всички „без слънце и хлеб".

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]