9. КАКВО ДОПРИНЕСЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА МИСЪЛ В МАКЕДОНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ
Анг. Томов
Ни най-малко няма да бъде преувеличено, ако се каже, че прогресивната левица в македонското рев. движение се оформява и насочва по спасителния за това движение път благодарение на силното и възрастващо въздействие на социалистическата мисьл, както и на все по-широкото участие в тая левица на хора със социалистически разбирания или пък силно повлияни от марксизма.
В македонското рев. движение си дават едно продължително, често пътя много кърваво и отчаяно сражение, водено при най-различна обществена обстановка, две голями течения, които в процеса на самата междуособица и борба все повече се оформяват и разграничават — обединистическото, хегемонистическото
233
или великобългарското, от една страна, и федералистическото, от друга.
Решително преобладание и надмощие има в началото първото от тия течения. Само един къс интервал от време отделяше началото на рев. движение в Македония от онова голямо общобългарско възрожденско движение, в което македонците първи бяха „повели танеца" и което бе завършено с голям успех — извоюването на черковно-училищна автономност, учредяването на Екзархията. Борбата с патриаршията и нейните крепители бе водена най-упорито и разгорещено тъкмо от македонците и във връзка с границите на екзархията в Македония и нейното влияние в голямите македонски културни центрове. Екзархията олицетворяваше общите национални стремежи и интереси на българския народ. Македония не участвува с масови възстания в революционното движение през 70-те години поради това главно, че бе твърде много откъсната от голямата база на това движение — Ромъния; голямо е числото обаче на отделните македонци, участвуващи в революционните чети и в опълчението през руско-турската война. Сан-Стефанска България означаваше за тогавашното съзнание на македонците желаното и пълно разрешение на общобългарския и македонския въпрос. Нейното проваляне на Берлинския конгрес бе изживяно като най-голямо нещастие, а нейното осъществяване изново бе станало един всенароден купнеж и идеал.
Когато се зароди македонското рев. движение, македонското славянско население в своето подавляюще болшинство имаше едно живо българско съзнание, пропито бе с българско родолюбие, у него идеалът за Сан Стефанска България намираше много по-голяма отзивчивост отколкото в самото бълг. княжество. А понеже тоя идеал беше с помощта на руското оръжие почти осъществен сред народните маси остана дълбоко впечатление, че той лесно може да бъде изново и напълно осъществен, още повече че сега за неговото осъществяване имаше без друго да каже своята решителна дума младата и жизнеспособна българска държава и нейната армия. За съзнанието на тия народни маси идеалът за Сан-Стефанска България означаваше не само освобождаване от умразната турска тирания, не само осъществяване на националното единство, но и отхвърляне на економическото робство, премахване на чокойството, ограничаване на експлоатацията, подигане на поминъците и благосъстоянието. Идеята за Сан-Стефанска България намираше добра почва и затуй, че тя отговаряше на чувството за справедливост, за национална правда и право на самоопределение.
Явно е прочее, какви благоприятни психологически условия съществуваха за използуване на масите от страна на великобългаризма. Това определяше на първо време неговото решително преобладание в рев. движение. Все пак, политиката на великобългаризма трябваше да срещне на пътя си съвършенно непреодолими препятствия; тя трябваше неминуемо да се сблъска с решителното противодействие от страна на инородните маси и фактори в самата Македония, където населението, чувствуващо се като българско, съставляваше само относително болшинство; тая политика трябваше да се сблъска с решителното вето на всички останали балкански народи и държави; тя трябваше да се сблъска и с домогванията на заинтересованите в балканските работи голями империалистически държави.
Великобългарската политика трябваше да бъде провеждана при условията на изострените империалистически апетити по отношение на Балканите, в едно време, характеризиращо се с трескавата подготовка и провеждането на най-кървави и отчаяни световни войни, при които се касаеше на Балканите не вече да се създават от страна на голямите претенденти за турското наследство
234
временни малки държавици, предназначени да им послужат в понататъшните им империалистически планове, а се касаеше вече за окончателното ликвидиране с „източния въпрос" и с „болния човек".
За голямо нещастие на великобългаризма, отношението на силите на Балканите и в Европа бе такова, че той фатално трябваше да стане жертва на примамките и лукавствата на австро-унгарския и германския империализъм, на фашистката брутална агресия, която въоръжи срещу себе си цялата световна демокрация, цялото прогресивно човечество.
Явно е, какви можеха да бъдат резултатите от политиката на великобългаризма — тъкмо такива, каквито на дело ги виждаме: безплодни революционни усилия и междуособици, разорителни и кървави войни, носещи само катастрофи и всенародни бедствия, мизерия, тиранически режими. Грозна и печална трябваше да бъде най-вече съдбата на Македония: разпокъсване, опустошавания и обезлюдявания, мизерия и нова страшна тирания. Заслепявани от своя политически мираж, койго им позволяваше успешно да работят за своите експлоататорски и подтиснически интереси, реакционните сили в България начело с царския двор фатално водеха съдбините на българския народ и на Македония към катастрофи и опропастяване. Резултатите на великобългарската политика не биха били по-други, даже и ако бихме допустнали един такъв невероятен край на световната война, при който фашизма би си осигурил една временна победа. Българският народ не би могал да не изпита напълно острието на антиславянската фашистка политика и то в жалката роля на безпомощно оръдие на тая политика.
По не по-малко трудности в своето оформяване и в своя победен ход трябваше да срещне и другото течение в македонското революционно движение — федералистическото: Неговите наченки ние откриваме още от самото начало на революционна дейност в Македония. То почва да се оформява в процеса на една постепенно разгаряща се борба със стихията на великобългаризма и всички мощни фактори за неговото провеждане и то в момент на обществено развитие, когато липсваха на обществената арена организирани и от значение прогресивни и демократични сили. Работническата класа, които днес със своите професионални и политически организации е здравия гръбнак на отечествения фронт и България и на народия фронт в Югославия и Македония, беше още в своите „пелени". Въпреки съществуването на II интернационал, в международния живот имаха решително думата факторите на империализма; мястото на СССР дълго време се заемаше от руската монархия — най-солидната опора на световната реакция на времето.
Тая обществена действителност и главно неразвития още обществен живот в България и на Балканите определяше в най-голяма степен размера на влиянието на социалистическата мисъл и социалистическите деятели върху македонското революционно движение.
Едно важно обстоятелство трябва обаче да се подчертае в случая; то е, че социалистическата мисъл в България твърде много изпревари самото работническо движение. Това бе възможно благодарение на силното външно влияние. Макар че България бе изостанала в общественото развитие, социалистическите идеи намериха тук една твърде благоприятна почва. Старите революционни традиции и връзки с големите революционни огнища в Русия и Франция, са още живи. В България виждаме да се проявява една прогресивна и будна народна интелигенция, която живее в най-тесни връзки с изостаналите и недоволни народни маси, която е жадна за знания, за напредък, за истинска демокрация. Тая интелигенция жадно възприема прогресивните идеи на Запада, проявява голяма склонност към идеалистически увлечения и интернационализъм. Тъй се заражда тук едно социалистическо движение не
235
като плод на назряло вече работническо движение, а като негов предтеча и организатор. Липсата на организирани кадри на работническата класа, които със своята класова борба и класова насока можеха да бъдат регулираща сила за политическата дейност и разбиранията на социалистическите дейци, удря своя печат върху младото социалистическо движение, явява се като пречка за правилното развитие на социалистическата мисъл, създава вътрешни кризи. Едва основана, социал демократическата партия се разцепва през 1903 год. на „широки" и „тесни" социалисти, първите намиращи се под силното влияние на опортюнистическия марксизъм на запад, вторите под влиянието на ортодоксалния тогава марксизъм на Плеханова, Каутски, Бебеля, Жул Гед и др. Докато широките социалисти проповядваха и вършеха „общо дяло" с буржоазните котерии, „тесните", пред голямия страх от „дребнобуржуазната стихия", застанаха твърдо на гледището за самостойната и непримиримата класова пролетарска борба. Борейки се против компромисната тактика, тесните социалисти създадоха една партия, която отпосле само с голями усилия можа да придобие постепенно оная болшевишка гъвкавост, която можеше да ѝ позволи да се яви като организаторка на масови работнически и общсственн движения.
Важен фактор в развитието на социалистическата мисъл в България представлява голямото движение на основното учителство през 90-те години, съвпадащо с първото силно раздвижване на недоволната селска и еснафска маса. Учителското движение е професионално, но същевременно то е народническо с преобладающа социалистическа идеология; в него най-важна роля играят широките социалисти. Всички социалистически фракции обаче намират в него широка подръжка, пламенни привърженици: то дава живот на тия фракции, явява се като важен проводник на тяхните идеи, прави възможно голямото развитие на тяхната пропагандна книжнина. Но това учителско движение далеч не можеше да замести липсващите кадри на работническата класа. Неговите усилия се разбиват в изостаналата и невъзприемчива селска и еснафска среда: то самото се разяждаше от безплодните книжни спорове и остри междуфракционни ежби, които за дълго време изпълнят със съдържание живота на социалистическите партии.
*
Социалистическата мисъл въздействуваше косвено върху македонското революционно движение, като повдигаше изобщо нивото на политическото и обществено съзнание. Голяма част от ръководната интелигенция на буржуазните партии бе минала през социалистическите партии или бе преживяла силното влияние на марксизма.
Социалистическата мисъл действуваше върху македонското революционно движение и прямо чрез развиваната социалистическа пропаганда от страна на социалистическите партии и то главно посредством извънредно развитата социалистическа книжнина, предимно преводна, която през 90-те години просто заливаше книжния пазар. Не само партийните социалистически издателства, но и частни издатели и издателства се надпреварват да използуват растящето търсене на такава книжнина. Първо място тук държи Георги Бакалов, пламенен популяризатор на идеите на Плеханова, Кауцки, Бебеля, Вандервелда, Лафарга и преди всичко на Маркса и Енгелса. На него само се дължи превода и издаването на около 400 съчинения, повече социалистически, както и публикуването на около 100 оригинални трудове.
Партията на тесните социалисти, застанала твърдо на позицията на съвършено самостойната класова борба, макар да избегва отначало всеки допир с македонското рев. движение, смятано от нея като дяло чисто буржуазно, все пак косвено подпомагаше оформяването на левицата в това движение.
236
Тя особено много се грижеше да се изпраща по възможност повече социалистическа книжнина в Македония, а и често правеше опити за отпочване самостойно организиране на работническото движение в голямите македонски градове, като изпращаше там свои надеждни хора, като Александър Антонов, писателя Тихомир Павлов, а по-после Васил Главинов. В 1910 год. М. декември бе направен опит чрез балканската социалистическа конференция в Белград за създаване връзки между отделните социалистически организации на Балканите.
Истински проводници на социалистическата мисъл обаче в македонското революционно движение бяха ония марксисти, които виждаха грамадното значение на оформяващата се левииа в македонското рев. движение за политическия живот на Балканите и диреха да намерят в македонското революционно движение едно по-задоволяващо ги приложение на своите борчески сили. Това бяха най-вече дейни и разочаровани от фракционите дрязги и безплодни спорове социалисти, освободили се от партийните ограничения. Един от тия дейци беше и Димо х. Димов, който бе се проявил като теоретик на учителското движение, преди да стане такъв на македонската прогресивна левица. Тука трябва да споменем още Н. Харлаков, С. Стойков, Алекс. Антонов, Павел Делирадев, Ч. Кантарджиев, Н. Стойнов, А. Томов, Д. Миразчиев, Д Влахов, Хр. Янков; всички те участвуваха непосредствено в идейното ръководство и оформяването на революционната левица като редактори или сътрудници на разни вестници на тая левица или като организатори и участници в самото движение.
*
Българската буржоазия и нейните управляющи партии намериха в националния въпрос и националните тежнения на масите най-важното средство за засилване на своите класови позиции, за широкото ограбване на същите народни маси и за борба срещу истинските прогресивни сили. Първостепенна задача беше прочее за социалистически мислящата интелигенция и социалистическите партии да хвърлят по възможност по-голяма светлина върху националния въпрос, върху силите, които бяха ангажирани в неговото разрешение, върху условията и трудностите, при които той трябваше да се разрешава и вероятните изгледи за бъдещето; те трябваше да посочат грозните перспективи, които се разкриваха за агресивния, хегемонистичння български национализъм или великобългаризъм, като му противопоставят пътя на федерализма като единствено спасителен и водящ към истинско тържество на демокрацията и мирното развитие на Балканите. В тая своя важна работа социалистическата мисъл трябваше да разбива дълбоко залегнали в общественото съзнание наивни разбирания, каквито представляваха преувеличената сляпа вяра в руския монархизъм, вярата в „хуманна Европа", голямата вяра в българското оръжие, а даже и в четническите набеги, и липсата, изобщо на истинска представа за огромните препятствия, които неизбежно щяха да се изпречат на пътя на великобългаризма.
От марксическо гледище идеята за Балканската федерация бе идея на близкото бъдеще, колкото и условията на Балканите в дадения момент да ѝ неблагоприятствуваха. Марксистите вярваха в тържеството на тая идея както и доколкото вярваха в приближаващата се социална революция в Европа и в тържеството на демокрацията и на работническата класа на Балканите. Тая идея ставаше основно искане на социалистическите партии и на всички социалистически мислящи хора на Балканите. Тя се явяваше като основна идея и за социалистически мислящите дейци в макед. революционно дзижение, която трябваше да играе направляваща роля при определяне на
237
тяхното становище относно близките цели, средствата, методите на борба и сношението към разните фактори, вътрешни и външни, в това движение. Ето защо, основателно е да се смята, че началото на оформяването на федералистическото движение в България и Македония започва с издигането на идеята за Балканска федерация и противопоставянето ѝ срещу идеала на агресивния хегемонистичен национализъм — български, сръбски, гръцки.
В редовете на тъй наречената Вътрешна Македонска революционна организация разграничаването на обединистичното движение от федералистичното трябваше да проличи преди всичко в различия по отношение автономията на Македония. Всички фактори в македонското революционно движение, в това число и българския дворец, бяха възприели искането за автономията. За великобългарите, обаче автономията значеше движение по линията на най-малкото съпротивление към истинския национален идеал — Сан-Стефанска България; за федералистите автономията трябваше да означава етап към балканската федерация. В тая федерация Македония, единна и неделима, трябваше да влезе като равноправна единица. От тука и разбирането, че автономията не е нящо временно, тя трябва да бъде разширена в посока на пълната независимост.
В своята брошура от 1900 год. „Македонското освободително дяло” Димо х. Димов като намира, че „хубавата идея за Балканска федерация едва и ще намери в едно незряло време като настоящето всички потребни условия за своето реализиране, макар да бъде тя най-жизнеспособната, най-разумната", вижда спасението в дадения момент в това да се издигне искането за „свободна Македония, в отделна, независима и напълно самостоятелна държава", с оглед, разбира се, на бъдещата Балканска федерация.
Следваха различия и в разбиранията относно средствата и методите както и в отношенията към разните фактори в македонското революционно движение. Федерацията можеше да бъде дяло само на най-прогресивните сили : Балканите изобщо, а не на монархическите клики и тяхните оръдия в революционното движение. Самото революционно движение в Македония трябваше да подири трайна и надеждна опора в истинските революционни сили на цялото по възможност население в Македония без разлика на народност и вяра. Трябваше да се обърне внимание върху политическото възпитание на маси и върху тяхното организиране; трябваше да се действува за намаляване економическата експлоатация и за притъпяване по възможност на междунационалните търкания. Трябваше да се щадят и най-разумно използуват революционните сили на народа с оглед на една продължителна революционна борба, а не да се пилеят в лекомислени бунтарски акции и неподготвени възстанически действия.
От това гледище именно могат да ни станат ясни усилията на Гоце Делчев и на Яне Сандански и тяхните близки да предотвратят или поне отложат Илинденското възстание, като възстание неподготвено достатъчно и застрашаващо да донесе само едно безразсъдно разпиляване на революционните сили за организацията. От това гледище трябва да ни стане ясно още, защо Яне Сандански и неговите другари не се съгласиха да дигат масово възстание през 1903 год., а предпочетоха да подпомогнат Илинденското възстание само със засилена четническа дейност.
Разграничаването между обединистическото великобългарско крило и федералистическото в ВМРО изпъква особено рязко след Илинденското възстание; на лице е едно голямо поражение на великобългаризма: възстанието е показало на дело безсилието и пакостната роля на великобългарската политика; Македония е арена на опустошителни и най-жестоки четнически борби; организацията е в отчаяна отбрана; гръцки сръбски, турски, български чети изтрябват най-будната част от населението; междунационалните вражди са
238
взели невиждан в миналото размер. Безсилно вече да отстоява със собствени сили отбраната на организацията обединистическото великобългарско крило се осланя главно на подкрепата от страна на бълг. държава и бълг. монархизъм. Водачите на това крило Гарвановци и Сарафовци, Матовци и Татарчевци, са заели вече мястото на бившите върховисти, те разполагат с фондове за въоръжаване на чети, чието предназначение е да спасяват ВМРО не само от сръбските, гръцки и турски чети, но и да подчинят надигащата се левица и главно санданистите и техния серски революционен окръг под ярема на върховизма. Между двете крила на ВМРО бе издигната голяма пропаст, междуособицата взе остър и кървав характер. Всичко това бе съпроводено естествено с оживена идейна борба. Важна роля в тая последната изигра сп. „Революционен лист". Особено важна роля в идейното оформяване на прогресивната левица и в дадения момент се падна на марксистите в тая левица. Това особено проличава от редицата статии, поместени в това списание г. Авиценус, зад който псевдоним се скрива Димо х. Димов. В тия статии се говори на първо място за незивисима и цялостна федеративна Македония и за Балканска федерация.
Друг важен етап в оформяването на прогресивната федералистическа левица в македонското рев. движение представлява изграждането на Народната федеративна партия в Македония през времето на младотурския режим. Това бе сериозен опит за организиране на прогресивните сили в Турция и насочването им към истинска демокрация, към междунационално сътрудничество в духа на тая демокрация, към правилното и трайно разрешение на националния въпрос на Балканите и в Македония. Касаеше се за един начален опит, при недостатъчно назрели още условия, свързан с голями трудности и който неизбежно трябваше да срещне най-силната съпротива от силите на реакцията и на хегемонистичния национализъм. Тоя опит, това организиране на Народната федер. партия бе предшествано от една подготвителна работа, извършена чрез в. „Одрински глас" и чрез станалия конгрес на серските и струмшики революционери в предвечерието на младотурския преврат. Както в подготвителната работа, така и в организирането на Нар. федеративна партия и нейната политическа дейност идеолозите бяха почти изключително марксисти. Такива бяха хората около „Одрински глас" (Анг. Томов, Павел Делирадев, Ангел п. Киров, П. Стойнов); конгресът, за който е дума по-горе, бе станал при най-активното участие на Павел Делирадев. Програмата на Нар. федеративна партия бе изработена от Н. Харлаков и разисквана и удобрена при участието на Димо х. Димов, Павел Делирадев, Анг. Томов, С. Стойнов, Д. Влахов, Д. Миразчиев. Вестник „Единство" на групата Чернопеев-Кантарджиев се редактираше от П. Делирадев, и Анг. Томов, „Конституционна заря” — органа на санданистите — от Д. Миразчиев, а „Народна воля" — органа на партията от Анг. Томов при най-активното сътрудничество на Д. Влахов. Последният бе избран за народен представител в младотурския парламент като кандидат на Нар. федер. партия и влизаше в нейния управителен съвет. Секретар на партията бе Хр. Янков, тоже марксист; в унрав. съвет на партията влизаше и бившия тесен социалист Чудомир Кантарджиев — районен войвода и бивш член на Окръжния рев. комитет в серско.
Младотурският режим създаде условия и за самостойното организиране на работническата класа в Турция и частно в Македония. Тук, особено в голямите тютюнджийски центрове, като Солун, Кавала, Сер, Драма, Ксанти, съществуваше вече масово работническо движение. Появяването на Социалистическата федерация в Солун бе едно важно начало в тая посока. Това бе политическа социалистическа организация, поставена на федеративни начала. Тя имаше от начало две секции — еврейска и българска, с преобладающ
239
работнически елемент. Тая организация можа в най-скоро време да се яви като ръководителка на възникващите бързо работнически синдикати. Тя се почувствува в скоро време като важен обществен фактор. За това хубаво начало най-голяма заслуга има дошлия от България Аврам Бенароя. За изграждането на Социалистическата федерация съдействуваха също така Анг. Томов и Павел Делирадев.
Друг важен етап в еволюцията на македонското рев. движение представлява борбата на ВМРО (обединена) срещу великобългарската реакция и Мкхаиловистите в името на идеите и лозунгите на виенския манифест от 1924 г. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху последния, за да се убедим, че федералистичното течение е направило нова стъпка напред в своето оформяване. Ще разберем още, че това е станало главно под влиянието на социалистическата мисъл. И наистина, манифестът бе дяло на Н. Харлаков, основател на сп. „Балканска федерация" във Виена и на Д. Влахов, който след това редактира същото списание до 1932 г. при дейното участие на Вл. Поптомов и др. марксисти
След първата световна война на Балканите и частно в България, започна изобщо да се чувствува силно и бързо нарастващото влияние на работническата класа; особено силно почва да се чувствува и растящото влияние в международния живот на СССР, в границите на който националният въпрос бива разрешен блескаво в духа на пълното самоопределение и федерализма. Работническите партии на Балканите, са вече важни фактори в общественния живот. Околу тях почват да се групират всички истински прогресивни сили. Те все по смело поемат в ръцете си дялото на балканската демокрация, делото на сближението между балканските народи и Балканската федерация. Ние отиваме вече към сигурното проваляне на хегемонистичния национализъм — най-важната опора на балканската реакция и фашизма, и към пълното тържество на федерализма и истинската демокрация. Това е и тържество на социалистическите разбирания в македонското революционно движение.