6. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ФЕДЕРАЛНА МАКЕДОНИЯ
Юрдан Анастасов
Създаването на Федерална Македония в границите на Югославия бе една изненада за голяма част от македонската емиграция и от българското общество. Тази изненада бе особено подсилена от съобщенията, че в своята федерална държава македонците въвеждат за официален македонският език и че те не са нито сърби, нито българи, а са отделна южнославянска народност македонска.
И същност, изненадата идваше от това, че малцина измежду нас в България познаваха положението оъп Вардарска Македония от преди 9 септември 1944 год. Тази част на Македония в продължение близо на четвърт век бе държана от великосръбските завоеватели под карантина. През време на окупацията (1941—1944 г.), поради съществуващата тогава политическа и военна обстановка, ние нямахме възможност да проследим и почувствуваме пулса на Македония. Поради тази именно причина голяма част от народните маси и България до 9 септември 1944 год. бяха в неведение по онзи процес, който се е развивал там и който завърши с грокламацията в монастира Св. Прохор Пчински.
Но настъпилите в Македония събития не предизвикаха само изненада. Тук в България из средите на великобългарските реакционери започнаха шушукания, с които се целеше да се представят нещата така, като че Македония отново се е превърнала или ще се превърне в сръбска земя. Тези шушукания, които и днес продължават, предизвикаха и предизвикват загриженост сред почтени граждани, които са още зле осведомени за положението в Федерална Македония.
За париране на тия прояви на реакцията и за едно правилно осветляване на нашето общество, дълг е на всеки, който милее за свободата на Македония и за южнославянското и балканско братство, да изнася истината за Федерална Македония. Защото по този път ще се допринесе най-много за сразяване лъжите и интригите на реакцията и ще се услужи на македонското освободително дело. Считам, че изпълнявам такъв обществен дълг, като давам публичност на личните ми впечатления, които добих при обиколка из Федерална Македония.
217
По покана на правителството на Федерална Македония, една делегация от представители на македонската емиграция в България и населението в Пиринска Македония, през първата половина на м. октомври 1945 г. замина за Скопие, за да участвува на националния праздник на Македония — 11 октомври, на който ден през 1941 г. в гр. Прилеп пукна първата пушка за нейното освобождение.
Обиколихме градовете Струмица, Радовиш, Щип, Скопие, Велес, Кавадарци, Прилеп, Битоля, Ресен и Охрид. В Струмица и Шип бяхме посрещнати от целото население. Във всички останали градове населението ни оказваше братски прием.
Ще предам впечатленията ми от митинга в Скопие. Още в 9 часа сутринта площада „Маршал Тито" бе изпълнен с народ. Далече зад площада, по улиците, които се отделят от него, към центъра непрекъснато се движат върволици от хора. Навред плакати и знамена, огреяни от слънцето. Очите на млади и стари изпускат пламъчета. След малко човешката маея се залюлява и избухва в бурни и нестихващи възглася и скандирания: „Тито, Тито, Тито!" На трибуната е маршал Тиго, обиколен от представители на федералните единици на Югославия и други видни лица. Тук са Димитър Влахов, Лазо Кулишевски, генерал Михаил Апостолски, тук са народният герой генерал лейтенант Александър Ранкович, министра на Черна Гора Милован Джилас, председателя на сръбската временна Скупщина д-р Синиша Станкович, тук е любимеца на македонците генерал майор Тепмо и др. Започна парада на войската, в който участвуваха всички родове войска. Ръкоплесканията бяха особено бурни, когато минаваха тежките танкове. Самолети прорезваха небето над площада. След войската започнаха да се нижат ентусиазирани редици от работници, еснафи, селяни, пионери, ученици, физкултурници и др. Марширувайки в строй, тяхните погледи бяха устремени към Маршала, който, усмихнат, приемаше приветствията с махане на ръка. По посока на трибуната от страна на манифестантите непрекъснато се хвърлят цветя. Там е прострен вече огромен пъстър килим от живи цветя. След източването на манифестиращата маса, което трая няколко часа, митингът се откри от Димитър Влахов, който, от името на македонския народ, поздрави Маршала, представителите на федералните единици на Югославия, представителите на Съветския Съюз. След Влахова пред микрофона се изправи маршал Тито. Развълнуваното море от хора се прикова, за да чуе по-добре словото на вожда на Югославия. Между другото, той каза:
„Драги братя, другари и другарки! Аз ви ноздравлявам и радостно ми е че днес съм между вас, когато вие празднувате своя праздник на народното възстание. Мнозина, които оспорват правото на Македония сама да решава своята съдба, би трябвало да видят духът що днес се носи по улиците на Скопие, а уверен съм, че такъв дух се носи и по всяко македонско село, по цяла Македония. Македонският народ в тази голяма освободителна борба спечели правото на онова което днес има, а то е неговата свобода и равноправие. Македонският народ правилно разбра историческият момент, когато се решаваше въпроса за югославянските народи, въобще ще оцелеят ли или не. Македонците разбраха момента и заедно с останалите народи на Югославия тръгнаха в борбата, когато ги позова югославянската комунистическа партия... Ние не сме се отрекли от правото на македонския народ да се обедини. Ние никога няма да се откажем от това право. . . Има братя македоци в Егейска Македония и тяхната съдба не ни е равнодушна. Нашите мисли са свързани с тях и ние имаме грижата за тях Ние няма да оставим докато всички македонци не се обединят в своята земя". . .
218
Маршал Тито говори спокойно, плавно. Всяка негова дума се поглъща от публиката, която от време на време, като по даден знак, избухва, за да скандира някой лонзунг или да одобри думите на оратора.
На митинга, между другите, говориха председателят на македонския национален комитет в България Христо Калайджиев и представителят на Пиринска Македония Асен Чаракчиев.
След митинга, пишещият тия редове има честта, заедно с неколцина от делегатите, да се представи на Маршал Тито и да разговаря с него. Снажен и плещест, ръст среден, коса тъмна, вчесана назад на вълни, очи светло сини, които гледат проницателно, пристегнат в маршалската униформа и излъчващ мъжественост — ето фигурата на Тито, при среща с него. Забележителна е неговата усмивка този иначе строг и често навъсен човек, придобива детски изглед, когато се умихва. Името на Маршал Тиго в Федерална Македония навсякъде и от всички се произнася с благоговение. Вярата в него е абсолютна. За македонците Тито е не само вожда — той е и народен герой, той е и кумир. Защото те знаят добре, че Тито поведе борбата не само против окупаторите, но и против великосръбските шовинисти и потисници, изведе успешно тая борба и създаде великолепната държавна сграда не Федеративната Народна Република Югославия, в която Македония се обособи като самостоятелна федерална единица. Който познава живота и делата на Тито, не може да го не характеризира като велик човек, съчетаващ качествата на революционер и организатор, голям оратор и публицист, военачалник и държавник от първа величина. Щастливи са народите на Югославия, че имат Тито за вожд.
На 14 октомври в Битоля, неочаквано за нас, присътствувахме на голям предизборен митинг, в който участвуваха масово битолчани и селени от близките околии. На митинга говориха Димитър Влахов, Лазо Кулишевски, министра на земеделието Благой Фотев и представители на турското, албанско и влашко малцинства. По покана на Лазо Кулишевски, от името на нашата делегация, аз държах приветствена реч, която по-късно бе обнародвана във в-к „Нова Македония". В своите речи ораторите изнасяха революционните борби на македонския народ, започвайки с вътрешната революционна организация на Гоце Делчев, изтъкваха единството в борбата между всички народности, населяващи Македония и нуждата от единство в настоящия момент за окончателното ликвидиране на старото и за доизграждането на Федерална Македония в границите на нова, демократична и федеративна Югославия.
*
В Скопие и Битоля можахме да влезем в контакт с първите хора на Федерална Македония и от тях да получим сведения по устройството и състоянието на държавата. Ние имахме възможност също така навсякъде, където спирахме, да разговаряме с хора от народа, от които се осведомявахме по всички въпроси, които живо интересуват македонската емиграция и българското общество. Така събраните сведения и добити впечатления ще се опитам да предам в сбита форма.
*
Преди да изложим положението в Федерална Македония, нека поясним въпросите — защо македонците отидоха с Югославия, защо се наричат македонци и защо възприеха за официален македонският език? По първия въпрос защо македонците отидоха с Югославия, ето как отговаря Димитър Влахов:
„Ние отидохме с сърбите, хърватите, черногорците и словенците, защото те ни признават за равноправна нация, която има право свободно да се развива, да гради своя културен и стопански живот както той желае, а не да играе по свирката на други. Отидохме с тия
219
народи, защото те ни гарантираха и ни гарантират нашия национален суверенитет" [1].
Към тия обяснения на Влахов следва да се прибави още едно от особена важност, а именно общата борба, която през време на окупацията води македонския народ с другите народи на Югославия. Докато през време на окупацията великобългарските фашиски власти се държаха спрямо македонците като към завладяно племе и зарегистрираха срамни и кървави дела, Тито им подаде братска ръка и заедно с неговите отряди, македонските партизани поведоха освободителната борба. Тази именно обща борба свърза здраво македонският народ с другите възстанали в Югославия народи и тя съставлява един от факторите за решението на населението от Вардарска Македония да влезе последната като федерална единица в Федеративна Югославия.
Ние ще цитираме поясненията на Димитър Влахов и относно останалите два въпроса — защо македонците не се наричат българи, а македонци и защо въведоха македонският език за официален. [2] Влахов казва:
„Макар и да са водили в течение на дълги и дълги години борби за духовно освобождение съвместно с българите, в последните десетилетия се извършиха в съзнанието на македонския народ резки промени относително неговата национална принадлежност.
„Македонците живееха в течение на тия десетилетия в по-други политически. културни и економически условия отколкото българите. Македонците се чувствуваха помежду си не само по-тесно свързани, като хора, които го воят един и същ език, македонски, но и като хора, които се въодушевляват от един и същ идеал — да добият своята политическа свобода.
„След катастрофалните за македонския народ войни от 1912—1918, през времето на които Македония беше театър на военните действия, които войни бяха също така катастрофални и за България, Сърбия и Гърция, в съзнанието на македонския народ се извършиха дълбоки изменения.
„Предателската политика на фашиска България към Македония способствува твърде много, за да изчезнат у македонците илюзиите за освободителната мисия на великобългарските шовинисти спрямо Македония.
„Преследванията, на които македонците бяха подложени, терористическите и грабителските режими в трите области на Македония през време на нейната окупация, както и редица причини от международен характер, съдействуваха за затвърдяването в съзнанието на македонския народ идеята, че той е отделен народ, самостоятелна нация, процесът на образуването на която се извършва бързо. Това съзнание прониква в най-широките кръгове на македонското население.
„Македонците притежават всички особености, с които научно се характеризира понятието нация. Македонците имат обща територия Македония, на която живеят; те живеят при еднакви економически условия; македонците имат еднаква психика, или това що се нарича национален характер. Те имат и общ македонски език.
„Наистина, ние имаме няколко говора. Едни от тях, например, говорите в районите, изходящи се по-близко до Сърбия, са изпитвали дълбокото и продължителното влияние на сръбския език. От тук и проникването в тия говори на много сръбски думи, неизвестни на македонските славяни. Източно-македонските говори са изпитвали от друга страна силното влияние на българския език. Тия говори не са характерни за македонския език. Ние, македонците, сега изработваме нашия литературен език. . . Този говор е централният
1. Из една сказка на Д. Влахов, държана в Скопие.
2. Статии „Свободна Македония в Федеративна Югославия", поместена в сп. Съвременник, кн. 3, год. 1.
222
македонски говор, който заема голема територия от Македония — Битоля, Порече, Прилеп. При изграждането на нашия литературен език, без съмнение, нашите учени ще вземат под внимание и охридският говор. Ще укажем, че тия говори имат и стара книжовна традиция".
Такова е схващането на Димитър Влаход по въпросите за македонската нация, за македонският език и за това, защо Вардарска Македония поиска да влезе в границите на Федеративна Югославия. Това схващане не е отвлечено и теоретическо, а такова, което изхожда от самата действителност. Негов най-ярък изразител се явява македонската младеж, която през време на великосръбския режим като скала отстояваше своята националност срещу кървавия терор и асимилаторски методи на този режим.
*
Стопанското положение в Федерална Македония не е добро. Това се дължи на няколко причини. Главната причина за това са грабежа и разрушенията, които извършиха окупаторите. Когато немците напускали територията на Македония те ограбвали всичко каквото могли да вземат с себе си, вдигали са в въздуха мостове и са резали с машини релсите на железопътните линии. Много градове са полуразрушени от бомбардировките. Пътните съобщения далече още не са нормални. Ние видяхме огромното разпокъсано туловище на ж. п. мост над Велес, надвиснало над Вардара. Дълго време ще мине, докато този мост се възстанови. Ние видяхме някогашната красива у голяма гара на Градско, срината с земята. За тия разрушения Маршал Тито каза в своята реч в Скопие:
„Югославия я ограбиха четири фашистки сили. Грабиха я четири години. Когато фашистките сили в нашата земя грабеха и от нея влачеха на всички страни, когато в нашата земя гореха села и градове, когато окупатора рушеше и палеше, когато ние имахме такива последици от тази борба тогава ясно е, че властта не ще може всичкото разрушено да го възобнови за няколко месеци."
Друга една причина за стопанските несгоди съставляват разходите, които се правеха по народната армия, която, след освобождението, трябваше да продължи борбата срещу немците. Тия разходи бяха огромни, защото армията тогава беше боса, окъсана и гладна. Трета причина е сушата, която през лятото на 1945 г. унищожи посевите и, ако не бе царевицата, която изпрати Войводина, населението щеше да бъде изложено на формен глад. Промената на левовете с динари даде също така отражение върху стопанството. Индустрията, доколкото я има, още не може да се съвземе. Занаятите са доста позападнали. Трябва да се каже, обаче, че македонското правителство взима енергични мерки, за да изведе страната от това затруднено стопанско положение и в това отношение вече известни резултати са налице.
Просветното дело се движи под пълна пара. В Федерална Македония има над 800 основни училища с но седем отделения (с прогимназии), в които преподават около 2000 учители на 92000 ученици. Наред с тях има технически училища, акушерско училище, художествена и музикална академии и др. специални учебни заведения. Чувствува се голяма липса от учителски персонал. Ако имаше достатъчен такъв, в училищата можеха да се запишат още 50000 ученици. За да се отговори на тази нужда, в Скопие и Битоля са открити учителски курсове. Голяма част от населението на Македония е неграмотно. За намаляване на неграмотността открити са 390 аналфабетски курсове, които се посещават от 12400 курсисти. Аналфабетски курсове се откриват и за инородците. Такъв курс има открит за циганите, в който се преггодава на цигански език. В училищата се преггодава на македонски език. Само в прогимназиалните класове се преподава сърбо-хърватски по два часа седмично. От чуждите езици най-застъпен е руският. Албанците имат 50 училища, в които се преподава на албански. Турците имат 31 училища, в които се преподава
221
на турски език. В Скопие правят се приготовления за откриването на македонски университет. Почти в всички градове видни македонски общественици четат лекции в народни университети.
В Скопие има радио, дом на изкуствата, музеи, народен театър. Една вечер гледахме даваната тогава в народния театър пиеса „Чорбаджи Теодос" от македонски автор. За нас бе и радост и гордост да видим големите постижения на самородния македонски театър и да слушаме прекрасния македонски език, на който говориха артистите.
В Скопие излизат вестници „Нова Македония", „Млад борец", „Народен войник", „Остен", в последно време седмичника „Единство" и др. В Битоля и Щип излизат по един седмичник. В Скопие се издават две спретнати списание — „Македонка" и „Нов ден". Тия вестници и списания се списват на македонски език. Последният не е прочистен от чуждици. Автори, които са следвали сръбски училища, още не могат да се освободят от влиянието на сръбски език. Същото може да се каже и за ония, които са завършили български училища по отношение влиянието на български език. И в едните и в другите, обаче се забелязва стремеж към употребата на чист македонски език. В Скопие на турски език излиза в. „Бирлик" (Единство). Излиза и вестник на албански за албанското малцинство (в. Флака).
Църквата в Федерална Македония се ръководи от временен духовен съвет, избран от македонския църковен събор. В черквите се чете на славянски, а се проповедва на македонски език. Македонската църкза няма никакви отношения с бившия скопски сръбски владика. Пустнатият тук слух, че този владика бил дошел в Скопие и управлявал македонската църква е глупост. Верно е, че той не се отказал от желанието да управлява последнята. Самата сръбска патриаршия още не е очистена от старите си великосръбски разбирания. Така, в един от броевете на своя вестник сръбската патриаршия беше писала против решението на македонския църковен събор, състоял се през първата половина на 1945 г. в Скопие да възстанови Охридската Архиепископия, изтъквайки, че това искане не било оправдано нито исторически, нито канонически. Но това са пожелания и намерения на остатъците от великосърбизъма, на които македонските свещеници и миряни гледат с насмешка. На македонската църква предстои да разреши въпросът за избор на македонски владика, който да ръкополага македонски свещеници, от каквите се чувствува нужда.
Съдебната власт в Македония е народна, изборна и колективна. Върховният съд в Македония, наречен сега Върховен съд на републиката, се избира за четири години с тайно гласоподаване от Македонското Народно Събрание. Окръжните съдилища се избират пак с тайно гласоподаване от скупщината на народните отбори на всяки окръг за три години. Околийските съдилища се избират за две години от околийските народни отбори. И околийските и окръжни съдилища се състоят от по трима съдии, единият от които е правник постоянен съдия, а останалите двама са съдебни заседатели, които при съденето са равноправни. Върховният съд за цяла Югославия, наречен сега Върховен съд на Федеративната Народна Република Югославия, се избира с тайно гласоподаване в общо заседание на двете Скупщини за четири години. Върховният съд на Ф. Н. Р. Ю. разрешава споровете, които изникват между съдилищата на отделните републики. Министър на правосъдието в Федерална Македония е старият македонски революционер, автора на атентата на парахода Гвадалквавир през 1903 г. Павел Шатев. Скромен и честен, както е бил винаги, Шатев с любов и преданост ръководи правосъдието дело на Македония.
Изпълнителната власт в Македония принадлежи на македонското правителство, съставено от девет министерства. В Македония няма само министерства
222
на войната, на външните работи и на пътищата и съобщенията, коите са към централното правителство в Белград и засягат цяла Югославия. В Скопие има, обаче, Дирекция на пощите и Дирекция по железниците. Министрите се посочват от македонското Народно Събрание. Между министрите има един албанец и един турчин. Органи на изпълнителната власт са народните отбори, които са изборни. Такива отбори има селски, градски, околийски и окръжни. Кметове, околийски управители и окръжни управители няма. С други думи, в Македония, както и в цяла Югославия, цялата административна власт е колективна и изборна. Тия избраници населението може да ги смени винаги, когато види, че се отклоняват от пътя на демократическото управление.
Законодателната власт е в ръцете на македонското народно събрание, членове на последното са същите, които участвува ха в АСНОМ-а на 2 август 1944 г. в монастира св. Прохор Пчински. Към народното събрание са кооптирани няколко души стари македонски деятели, изхождащи из средата на емиграцията в България.
Говорейки за македонско училище, черкви и административни власти, трябва да кажем, че тия служби се носят от македонци. Цялата македонска интелигенция е впрегната на работа. Начело на администрацията са сложени предимно ония млади интелигентни сили, които взеха участие в партизанските борби.
За сръбските пришълци, дошли в Македония през време на великосръбския режим и избягали след 1941 г„ тук в България се пуснаха много приказки. Вярно е, че някои от тях са се върнали. По голямата част, обаче, е в невъзможност да се завърне, поради законните препятствия, които срещат. Такива препятствия са: да не са участвували във вражески движения, като това на Дража Михайлович, да не са били агенти на Недичевото правителство или в услуга на немците, да не са спечелили имотите си на гърба на македонското население, да не са получили в миналото земя за държавна заслуга или са получили готова обработена земя и пр.
Колонистите също така срещат пречки за своето завръщане. Те не могат да притежават земи повече, отколкото са в състояние сами да обработват. И понеже повечето от тях по-рано бяха добили привилегии, които сега не могат да ги имат, те нямат охота да се завръщат в Македония. Мнозина от тия, които са се завърнали, напущат Македония.
Сочейки на ограниченията, които се правят на сръбските пришълци и колонисти от миналото, нуждно е да се изтъкне, че те съвсем не означават някаква ненавист към сръбския народ. В случая се касае да се обезправят ония сърби, които, опрени на великосрьбския потиснически режим в миналото са грабели земята и залъка на македонското население.
Към днешна, Федерална Сърбия, македонският народ храни само братски чувства. Старата вражда, подклаждана от великосръбските и великобългарскиге управници, вече е притъпена и на изчезване. Тя идваше главно от страха за посърбяване, към което бе обърната цялата великосръбска асимилаторска политика. Днес македонците разбират много добре, че при съществуващото държавно устройство на нова Югославия, сложена на демократична, федеративна и републиканска основа, където всеки народ сам се управвява и при фактическото положение, че държавният апарат в Македония е в здрави македонски ръце, дума не може да става за някакво посърбяване, за каквото шушукат някои среди от опозицията в България.
Братско е и отношението на мнозинството от сръбския народ към Македония. Демократичните и прогресивни среди в нова Сърбия разбират правилно стремежа на македонския народ за държавно обособяване и нуждата от взаимно зачитане и задружно пазене на извоюваните с обща братска кръв свободи. Израз на тия чувства даде председателят на сръбската Народна
223
Скупщина д-р Синиша Станкович в неговата поздравителна реч, която той произнесе на митинга в Скопие. Между другото той каза:
„В предвоенна Югославия никой народ не е търпял такива и толкова унижения, както македонският народ. Великосръбската реакция ви наричаше сърби и желаеше да бъдете сърби, докато от друга страна великобългарската реакция ви наричаше българи и желаеше да бъдете българи. Нито едната, нито другата искаше да признае, че вие сте отделен народ, който също така има право на свобода и независимост, както и всеки друг народ в Югославия. Великосръбската реакция по този начин тровеше отношенията между сръбският и македонският народи. А сръбският народ не беше зад тази реакция и че тя не изразяваше неговото чувство и неговото мнение, доказателство е освободителната борба, в която сръбският народ с голи ръце възстана против окупатора, против великосръбската реакция и задружно с македонския народ и другите народи на Югославия, извоюва общата свобода и общата независимост.
„Това отношение на сръбския народ не е от вчера, не е и само от днес. То ще остане и занапред, за туй защото и сръбският народ, както и отделните народи на Югославия, през времето на голямата освободителна борба, дойде до съзнанието, че независимостта и щастието на който и да е от югославските народи, е в зависима връзка от независимостта и щастието на всички останали народи, и че единствено само в една равноправна общност на пълно свободни народи, е възможна щастлива и прекрасна бъднина, както за македонския народ, така и за сръбския и за всички останали народи на Югославия".
В политическия живот на Федерална Македония първенствующо место заема Народния фронт. В Федерална Македония няма политически партии нито пък Н. Ф. е съставен от такива. Той е част от народния фронт на цела Югославия. Но докато в Н. Ф. в Югославия участвуват и отделни партийни политически групировки, в Македония такива групировки няма. В миналото в Македония политич. партии бяха изкуствено пренасяни от Белград. Гроловци и сега се опитаха да създадат партии но не успяха. Н. Ф. наречен през времето на Окупацията НОФ (народно-освободителен фронт) бе създаден в процеса на освободителната борба против окупаторите. Той ръководеше и обединяваше борческите усилия на македонския народ и беше живата връзка с общата борба на останалите народи на Югославия. Днес Н. Ф. работи за демократическото укрепване на Федерална .Македония, контролира властта и дава препоръки, без обаче, да има функции на изпълнителна или друга власт.
Отношението на Федерална Македония към Югославия е такова на една свободна самостойна федерална единица към общата федеративна държава. Днешна Югославия представлява свободен съюз на равноправни народи. Този съюз се нарича Федеративна Народна Република Югославия. Той е съставен от народни републики, които имат суверенни права, ограничени само в ония права, които тези републики доброволно са ги прехвърлили на централните съюзни органи. Федерална Македония е една от тия републики [*].
Между по-видните политически личности, които видяхме в Македония са: от старата генерация — Панко Брашнаров, председателят на първото заседание на антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония
*. Съюзното (централно) правителство се състои от общите за цяла Югославия Министерства. а именно: на войната, на външните работи, на пътищата и съобщенията и на външната търговия. Всички останали министерства са предоставени изключително на федералните републики. За тия федерални миннстерства в Белград при съюзното правителство са учредени само комисии по една за всяко министерство. Функцията на тия комисии, в които участвуват представителя на всички федерални републики се състои в това да координират работа на федералните министерства, бе да се месят в разпорежданията на последните.
224
(АСНОМ), бивш стар учител в Велес, не прекъсвал никога своята революционна дейност за освобождението на Македония, лежал години подред по турските и сръбски затвори и в последно време взел активно участие в партизанските борби; Алекси Мартулков, другар на Панко Брашнаров и също като него неуморим борец за македонската свобода, осъждан през сръбския режим на 20 години затвор, осъждан и интернирван в България през фашистките режими: Кръстю Шакир, стар войвода и другар на Димо Хаджи Димов, всички народни представители в македонския парламент и др. За Павел Шатев споменахме, когато говорихме за правосъдното дело в Македония. Измежду младите видяхме Страхил Гигов, Никола Минчев, Благой Фотев, Бано Андреев водачи през време на партизанските борби, днес първите трима министри в Македония, а четвъртият министър на мините в централното правителство в Белград; известният македонски поет Венко Марковски, старият партизанин поп Йован (Шакйо) от с. Дреново и др.
Но измежду всички първи хора на Македония, като ръководни фактори се очертават Димитър Влахов, Лазо Кулишевски и Методи Андонов Ченто. В България Димитър Влахов е добре известен като македонски деятел и общественик в балкански масщаб. Той е един от основателите на старата ВМРО, участник е в Илинденското възстанне от 1903 г. игра важна рол през време на хуриета като депутат в турския парламент в Цариград, а по-късно, след 1924 г., заемаше първо място в ръководството на ВМРО (Обединена). Влахов е човек с европейска култура. Сега с председател на НФ в Македония и подпредседател в председателството на Федеративна Народна Република Югославия, което председателство изпълнява функциите на държавен глава. Лазо Кулишевски, министър-председател на Федерална Македония, е млад, енергичен и волеви човек. Той изхожда от средата на македонските комунисти. В партизанското движение игра ръководна рол. През време на окупацията на Македония, Кулишевски бе в затвора в Плевен в продължение на три години. Той е любимеца на македонската младеж, особено на оная, която изнесе на плещите си партизанските борби. Методи Андонов — Ченто, прилепчанин, е председател на македонското Народно Събрание, а преди да стане такъв, бе министър-председател. Той взе активно участие в партизанските борби. Ченто е човек излязъл от народа. Умен, умерен и тактичен, той е типичен самороден македонски общественик. Своите речи, пропити с дълбок практицизъм, Ченто произнася на чист македонски език. Представители на три поколения (Ченто е между младите и старите) и на три различни култури, заемащи трите първи места в Федерална Македония, Влахов, Кулишевски и Ченто се взаимно допълват и се явяват като една от предпоставките за успеха на македонското дело, с чието ръководство ги е натоварил македонският народ.
Доверието на народа в управлението на страната е пълно. Това доверие се изрази най-добре в изборите за представители на Народно-освободителния фронт, както и в тия, станали на 11 ноември 1945 г. за учредителната Скупщина и за Скупщината на Народите, в които процентно Македония надмина всички останали федерални единици.
В тези избори, същевременно, Федерална Македония погреба надеждите на останките от великосръбския и великобългарския шовинизъм отново да я превърнат в ябълка на раздора между южнославянските и другите балкански народи, затвърди завинаги правото на македонския народ сам да кове своята съдба и подчерта своето дълбоко разбиране, че залога за мира и благоденствието на балканските народи лежи а братството, равенството и единството между тях.