5. НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА НА ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКА БЪЛГАРИЯ
Христо Калайджиев
- България и Македония
- Турското малцинство
- Гърците в България
- Евреите в България
Националната политика на отечественофронтовска България и по-специално нейната политика по отношение националните малцинства, се коренно различава от тая на фашистко-шовинистична България.
Заставайки на почвата на един здрав патриотизъм, на защитата на националната независимост, Отечественият фронт отхвърля всякаква завоевателна политика, всякакъв шовинизъм всякаква расова идеология и води енергична борба за изкореняване на тяхните остатъци в обществения живот.
209
Националната политика на Отечествения фронт не е политика на борба против небългарските народности вътре в страната и против съседните народи за господство, политика на раздори и войни с другите народности, а политика на мир и разбирателство с съседните народи, политика на равноправие с небългарските народности в България, политика която поставя в хармония борбата за независимостта на българския народ с борбата на съседните народи за сьщата цел, политика, която дава пълна свобода за културно съревнувание на всички народности населяващи България и съседните народи. Ръководейки се от тия основни положения, с увереност може да се твърди, че отечественофронтовска България е един фактор на мира, културата и националната правда на Балканите и бариера против раздорите, войните и стремежите за хегемония в тях.
Прилагайки на практика тия принципни положения, отечественофронтовското правителство е изменило и продължава да изменя образователната и възпитателната система в училищата с оглед за борба против расистката идеология и създаване на еднопатриотично възпитание, лишено от всякакъв шовинизъм. То даде пълни права за избиране и избираемост за всички изборни институти: парламент, община, стопански организации, професионални такива и пр., на всички народности населяващи България. Достъпът в стопанския живот и стопанските блага е еднакъв за всички в кръга на законите, еднакво валидни, също така за всички. Вратите на всички учебни заведения са отворени за всички младежи без разлика на вяра и народност. Всички народности могат да си отварят всякакъв род учебни заведения, за което не само не им се пречи, но и финансово се подпомагат от държавата. Всички религии имат пълната свобода за проява; достъпът до администрацията също така не е препречен.
След 9. IX. 944 г. премахна се закона за защита на нацията; създаде се закон за премахване последиците от тоя фашистки закон, както и закон за защита на народната власт, в който се предвиждат тежки наказания за тия които продължават да сеят расова умраза.
Наистина малцина могат да се похвалят с такъв демократичен порядък, какъвто ОФ България е създала по отношение националните малцинства.
А каква бе политиката на фашистите по тия въпроси в България? Българските фашисти, разбира се, по нищо не се различаваха от фашистите от цял свят. Както на всякъде, както в Гърция днес става по отношение на македонците там, те, българските фашисти, се стремеха чрез тормоз да принудят небългарските народности, именно турците и евреите, да се изселят, да им отнемат имотите на безценица, туряха им непроходими прегради към просветата и стопанския живот, третираха ги за по-долна категория вън връзка с продоволствените дажби, стремеха се да ги обгърнат с презрение от останалите народни маси, стремеха се с една дума да създадат едно хомогенно население, пропито с див шовинизъм. А в процеса към постигането на тая цел малцинствата трябваше да стоят непросветени и като годен работен добитък за експлоатация.
С всичко туй, отечественофронтовската власт ликвидира бързо и почти без остатък още в първите месеци след 9 септември.
Да се отрича тая придобивка на демокрацията в България, значи да се служи не на националната правда и демокрацията, а на търгашеството с последните, значи да се подхранва прикрития фашизъм, да се подхранва реакцията, националите вражди и да се трасират отново пътищата към националното робство; значи да се подриват устоите на новото спечелено с толкова усилия, жертви и страдания от народните маси, в течение на тая война и от демократическите правителства на великите съюзници.
210
Отечественофронтовското правителство живее с твърдата вяра, че то ще бъде разбрано и от тия, които не са го разбрали досега, поради интригите на разни реакционери и ще бъде подкрепяно да продължи своето демократическо дело по малцинствените и национални въпроси.
България и Македония
Една от най-характерните черти на фашизма и шовинизма е завоевателната политика. Главният обект на българските фашисти и шовинисти е бил Македония.
Македония, поради своето географско положение, заобиколена от малките и млади балкански държавици е била съблазнителна плячка за всички тях. Чрез нея те са искали да създадат условия за своето стопанско развитие, чрез нейното завладяване, всяка една от тях се е стремяла да си създаде надмощие и си осигури хегемонията на Балканите.
Българските шовинисти, както и другите такива на Балканите, твърдо и упорито са се стремели да направят от въпроса за освобождението на Македония свое собствено държавно дело. Ако Балканите с право са били третирани по-рано за вулкан, от който са изригвали раздори и опасности за войни, то действието на тоя вулкан се проявявал на македонска почва. Във връзка с македонския въпрос и на македонска почва, главно са си давали сражение завоевателните политики на балканските държавици. Със същото е в тясна свръзка и борбата между балканската реакция и балканската демокрация.
Срещу тая размирна и завоевателна политика, политика на вражди, раздори, див шовнизъм, войни и национално подтисничество се противопостави най-напред, най-енергично, македонския народ, върху чийто гръб се струпваха злощастните последствия на тая политика, изложен най-много на страдания поради нея.
Първият сигнал за въоржена борба против тая реакционна, тая фашистка политика, в последствие, първата пушка която пукна за едно демократическо разрешение на националния въпрос в тях, бе дело на македонците в Македония. Срещу тая реакционна завоевателна политика по отношение на Македония, македонският народ противопостави своята борба с искане за самостоятелно съществуване на Македония,за македонска обособеност вън от националните рамки на другите народности на Балканите. За осъществяване на тоя идеал, македонците потърсиха съюзници в лицето на всички демократични и прогресивни сили на Балканите, за обща борба против шовинизма и завоевателната политика в тях, за едно по-друго развитие.
За защита на това свое становище, македонците сплотени около своята Вътрешна македонска революционна организация, водена от Гоце Делчев, а след туй от Яне Сандански, са дали с хиляди жертви от най-достойните свои синове в многобройните въоръжени стълкновения с въоръжените отряди пращани в Македония от българските, гръцките и сръбските шовинистични и реакционни правителства.
Около тая организация бе се сплотил цялия македонски народ, без разлика на народност и бързо се превърна тя в масова народна организация, ръководителка на македонския народ против експлоатацията на турските чифликчии, на султанския абсолютизъм, на провокациите на балканските шовинисти, за свободата на Македония, за федерацията на свободните балкански народи. Чрез тая организация, македонският народ се облекчи и от експлоатацията на турските чифликчии, затвърди своето македонско съзнание, постави пред света македонския проблем за разрешение, се яви косвено в полза на балканските демокрации, парирайки външните домогвания на реакцията; трасира
211
релсите за едно ново демократично разрешение на националния проблем, разрешение, което да обединява балканските народи.
Много са греховете на българските шовинисти и фашисти към македонския народ, към неговото дело за освобождение, към демократическото развитие на Балканите. Те почват още с почването на борбата на македонците за освобождение. Стремежът е бил да се обсеби организацията, да се разслаби, да се обезличи, да представят македонското дело като свсе дело пред външния свят. Още с образуването на македонската организация в самата Македония, българските шовинисти с хора от македонската емиграция, са създали в София друг комитет, наречен Върховен, с задача той да ръководи борбата в Македония. В стремежът да се наложи тоя комитет, не се спира пред нищо. Изпращат се чети в Македония, които да делят мегдан и да водят въоръжена борба с вътрешната организация, правили са въстания, бунтове в отделни околни, с замисъл да предизвикат турските репресалии, разбирайки, че чрез последните се разклащат основите на македонската борба, а с шумът, който се е вдигал във връзка с туй, те са подчертавали пред външния свят, че македонският въпрос е тяхен въпрос. Виждайки делата на българските шовинисти, сръбските и гръцки такив не закъсняха и те чрез въоръжени отряди да се опитват да печелят почва. По силата на туй, Македония се обърна в арена на въоръжени борби между български, сръбски и гръцки въоръжени отряди и на всички в купом с македонската организация, която от своя страна трябваше да води борба и със султанските въорьжени сили.
Но в разгара на тия борби българските, сръбските и гръцките шовинистични правителства се съгласиха да водят война с Турция на базата за поделба на Македония. Българските шовинисти се нагърбиха да подготвят психологически и политически почвата за войната. С тая задача бе натоварен Тодор Александров, който извърши редица провокационни атентати из пазарищата в Македония. Войната почна и завърши с поделбата на Македония. Първата световна война утвърди тоя резултат на Балканската война.
Македонците, макар и пръснати между трите балкански държави след войните продължиха борбата. В тоя период те вече, за разлика от миналото, имаха мощни съзници в лицето на демократичните движения в България, и особено в лицето на работническите и земеделски движения. Между последните и голямата маса от емиграцията в България все повече се ковеше единството в името на едно демократическо развитие, в тясна връзка с което да се разрешава и македонския въпрос в името на отричане на старите фактори и парализиране на тяхната раздорническа национална политика. Почна голямата борба между фашизма и демокрацията и България. В тая борба избиването на македонци из улиците на българските градове бе ежедневно явление. Избити бяха водачите х. Димов, Георче Петров, Славчо Ковачев, всички другари на Сандански и хиляди знайни и незнайни герои на Македония. Чрез парабола българските фашисти искаха да смажат всяка македонска мисъл, всяко македонско дяло, да впрегнат македонските маси в своето фашистко и завоевателно дело.
На това дяло, Отечественият фронт тури точка. Отечественият фронт отрече напълно тая престъпна национална политика и чрез народните съдилища даде заслуженото наказание на нейните проводници. За Отечествения фронт политиката в връзка с Македония е политика само на македонския народ. Той се отнесе напълно благосклонно към новосъздадената македонска държава, федерална част от Титова Югославия и помогна с своите войски за изпъждането на немците от там. Спрямо македонците в България, Отечественият фронт е на ясна и твърда позиция: свобода на македонците да се проявяват такива, каквито се чувствуват. И действително, само след 6 септември македонците в България могат да разкриват и изучават своята македонска
212
история такава, каквато е, не фалшифицирана от великобългарските тежнения; да пропагандират и да работят за идеята за македонска самостоятелност и обособеност; да въздигнат дялото на своите стари водачи; да заприказват с езика на Делчев, Сандански и х. Димов, с една дума, Отечественият фронт възприе по македонския въпрос политиката на тия македонски дейци, които се бореха против завоевателната политика на българските фашисти.
За отечественофронтовска България и Титова Югославия Македонския въпрос е разрешен и то така, както е искал самият македонски народ. Благодарение на тия две демократични правителства, Македония от ябълка на раздорите стана обединително звено между южнославянските народи. Запълнена е пропастта между Белград и София, между Македонския и българския народи изчезна раната, която тровеше южно-славянската атмосфера, южно-славянската демокрация, разреши се един от най-сложните въпроси — националния, създаде се здрава основа за мирът и спокойствието на Балканите.
Демократическата позиция на ОФ България по Македонския въпрос е очевидна и безпорна и тя ще бъде одобрена от всеки, който действително милее за национална правда, от всеки, който иска националният въпрос да престане да бъде прикритие на завоевателната политика, от всеки който милее за мира и спокойствието на балканите и иска да види балканските на роди в благоденствие.
Турското малцинство
Турците в България са към 700 хиляди души, населяващи в северна България главно Дели Ормана, Тузлука и Плевенско, а в южна България Родопския край. Те са в грамадното болшинство земеделци, в градовете занаятчии и много малко търговци. Турското малцинство е най-изостаналото в просветно, културно и стопанско отношение. Затова, разбира сс, има особена вина фашистката власт в България от 20 и няколко години насам. Политиката на последната бе политика на държане в невежество на турските маси, политика на тормоз и на изгладняване, на безогледна експлоатация, ограбване и на изселване.
В училищното дело турците в България бяха останали много назад в сравнение с другите малцинства. Турските училища бяха издържани от фондовите ниви някои имоти подарени на училищното настоятелство, от такси, които се налагаха от населението според материалното им положение и някои помощи от вакъвските имоти при вероизповедните общини. Намесата на държавната власт за организиране на материалната издръжка напълно липсва. Липсва такава и с оглед на едно правилно възпитание и образование, съобразно стопанските и културни нужди на населението. Намесата се е свеждала само до запазването интересите на фашистката политика.
Назначаването на учителски персонал е ставало от училищното настоятелство с протокол, който се е утвърждавал от училищната инспекция. Училищните настоятели не се избираха от населението, а се назначаваха от областния директор, който подбираше верни слуги на фашизма.
В България няма турско средно или специално училище за подготвяне на учители, освен духовното училище „Нювваб" със среден и висш отдел за мюфтии, имами и учители. В това училище учението е било чисто духовно и консервативно. Преподавателите са били изгонените от Турция духовници, като шейхове и др., на които главната задача е била да поддържат консервативния дух и чрез религията да фанатизират населението. Такива са били възпитателите в “Нювваб”, такива са били и възпитаниците, които са излизали от там и се пръскали като учители из турските училища в страната.
213
Вместо да подобрят системата за да им се даде едно модерно образование чрез което да подобрят своята духовна и материална култура и с това да се повдигне общата култура в страната, фашистките управници са си затваряли очите, или пък са прибягвали до обикновените фашистки шантажи за да се правят пречки в училищното дело на турците. Така един областен инспектор под предлог, че училищните помещения на турските училища са нехигиенични, вместо да вземе мерки за подържане на училишните здания, той затваря много турски училища.
Фашистите у нас, както и на всякъде, подражавайки на Хитлера, страдаха от увлечението да отървят страната колкото може повече от инородните елементи. Тоя свой варварски стремеж те хитро съчетаваха с други свои още по-варварски стремежи за лично забогатяване. Във връзка с това, отделни фашисти са прибегвали до методите, които днес гръцките монархофашисти масово прилагат за изселването на македонските славяни от Македония. Чрез тормоз, заплашвания и побоища под разни предлози принуждават някой богат турчин да се изсели, за да му вземат имота на безценица.
Фашистите са прибягвали и до вулгарни изстъпления, като следните: опити да съборят минаретата на джамии, да минират училищни здания, скриване на оръжие в гробищата и обвинение след това в бунтове.
Наистина, колко много си приличат фашистите в своите приьоми на действие и в своите замисли.
В режимът на купонната система турците са се третирали за друга категория граждани, дажбите им били двойно по-малки, а имало случаи да се дава 3 кгр. царевично брашно за един месец.
„Не бяха редки случаите да се види група турци одърпани, полугладни, тормозени и оскърбявани, като египетски роби да правят пътища. Грубите неприязнените отношения към инородците са в кръвта на фашистите, всадени от едно системно шовинистично възпитание.
Но отговорността за това положение на турците в България се споделя и от турските фашисти, които са се стремели да ги държат под свое влияние, които са ги насъсквали против България, като са подсилвали умразата, като са искали да ги използуват за своите завоевателни планове. Кой повече е отговорен, дали българските или турските фашисти, мъчно е да се каже. Обаче смело може да се каже, че и едните и другите днес се прегръщат помежду си и държат еднакъв език и еднакво поведение в стремежа да уязват отечественофронтовска България.
Турските маси, обаче, все повече се привързват към последната. В отечественофронтовска България за пръв път се почувствуваха равноправни граждани; за пръв път вместо умраза, братско чувство; за пръв път виждат грижи от властта като за свои собствени синове; за пръв път виждат защитата на своя труд и насърдчение към творчество за собствено благоденствие. Няма псувни, няма ругантни, няма половин дажби а, напротив първата пратка от храни от към Добруджа при сегашната гладна година е за Родопския край, където има доста турци. Цялото учебно дяло ще бъде реформирано за изравняване на турските училища с българските. Вярно е, че все още има шовинистични остатъци, които тормозят новия живот. Но може ли за една година да се изкорени една психика, всаждана с десетилетия ?
От турците отечественофронтовска България днес иска само едно: да бъдат привързани към нея така, както тя е привързана към тях и да не стават оръдия на външната и вътрешна реакция против нея и против собствените си интереси.
214
Гърците в България
Гърците в България са малко и пръснати на малки групи. В миналото те са били на по-компактни маси в Тополовград, Асеновград и край Черноморието. Но те се изселиха. Изселиха се не така, както се изселват македонците от Егейска Македония, под силата на един системен терор, прилаган с една нечувана жестокост. Изселиха се, защото гръцкото правителство, начело с Венизелос, искаха да се изселят.
При сключването на мирния договор с България в Ньой, г. Венизелос предложи и конференцията прие една конвенция за доброволно изселване на македонците от Гърция и на гърците от България. Конвенцията бе подписана от г. Венизелос и г. Стамболийски.
По силата на тая конвенция се изселиха 29 хиляди гърци главно от Тополовград, Асеновград и Бургаско. Те се изселиха не по силата на някакъв терор, а самите гърци водеха пропаганда за изселване с цел да заселят и погърчат Македония Към тях трябва да се прибавят и 6 хиляди гърци емигрирали след Балканската война, значи всичко 35 хиляди души. Стойността на тяхните имоти, оценени от бежанските комисии, възлиза към два милиарда лева.
Македонци от Егейска Македония, по силата на тая конвенциясе изселили в България — 120 хиляди души. И бяха принудени да се изселят по същия начин, както сега принуждават гръцките монархо-фашисти да се изселват македонците, с побоища, заплашвания, тормоз и убийства.
Към тия 120 хиляди души трябва да се прибавят други 200 хиляди души след Балканската война. Известен е изразът на крал Константин издавайки заповед за изгаряне на Кукуш: „Изгорете това гняздо на комити". Тогава се изсели целия Кукуш заедно с околията и с хиляди от другите околии.
Имотите на тия бежанци бяха оценени от същите комисии към 3 милиарда лева.
В връзка с разликата на оценката на имотите занима се Женевското общество на народите и се сключи тъй наречената конвенция Моллов-Кафандарис с която се задължаваше гръцкото правителство към българското с един милиард лева.
Трябва да се отбележи, обаче, че много македонци, в това число и цели села не ггожелаха да дадат декларации за ликвидация.
Защо бе нужно на Венизелос тая „конвенция за доброволно изселване", по силата на която стана това преселение? Тя му бе нужна, защото той живееше с надеждата да създаде велика Гърция, простираща се на Балканите и в Мала-Азия и му бяха нуждни гърци за заселване на тия земи.
Историческите факти са ясни и в пълно противоречие с граченето на гръцките фашисти, на които им са се подпалили мозъците и виждат в южна България една гръцка страна. Историческите факти не подкрепват гръцката шовинистична теза, а македонската теза. Защото 35-тех хиляди гърци се доброволно изселиха, а 300-та хиляди македонци са насила изселени. И това насилие за изселване продължава и днес. Македонското правителство издига пред света искането за спиране на терора и изселването, за даване право на бежанците да се възвърнат и да им се признаят малцинствените права в Гърция.
Евреите в България
Противно на съдбата, която сполетя евреите от другите европейски страни, българските евреи се запазиха като едно цяло, те не бяха унищожени физически от германските орди, които бяха окупирали нашата страна
215
пред повече от три години. Причината за това, на първо място, е симпатията, която демократическия български народ храни към еврейското малцинство и широката подкрепа получена от работническите демократически организации в България, и на второ място, бързата помощ на героичната червена армия от южния фронт, както и бързото поражение нанесено на Германия с усилията и победите на героичните армии на обединените народи. Без тия фактори те щяха да бъдат изпратени в лагерите на смъртта в Полша и унищожени, какъвто е случая с техните братя от новоприсъединените страни от България, Македония и Тракия.
Българските евреи през време на германското господство на Балканите станаха жертва на организирано гонение, чрез особено расово законодателство. Още през 1940 г. бе прокаран един чудовищен закон — Закон за защита на нацията, съгласно който всички политически, стопански и културни права на евреите бяха отнети. През 1942 г. бяха прокарани допълнения към този закон, съгласно които бе предприето масово изселване на евреите от София, придружено с пълното им стопанско ограбване. Бяха наложени и други ограничения, като носене на особени значки, движение само през определени часове и отказване на евреите правото на труд. Еврейските мъже бяха използувани в особени трудови групи, без заплата и при условия, които надминават тия на всеки концентрационен лагер.
Цялото това преследване предизвика негодуванието и съпротивата от страна на българския народ. Българският народ им съчувствуваше и им помагаше през тези трудни времена. Еврейските маси също се съпротивляваха на фашизма. През време на изселването на евреите от София, се състояха големи манифестации против тази мярка. Много евреи от София — мъже, жени, деца и старци бяха изпратени в еврейския концентрационен лагер при Сомовит.
През този период българското партизанско съпротивително движение се разрастваше. Най-добрите еврейски младежи се присъединиха към партизанските отреди. Те дадоха около 400 души членове на партизанското движение. 125 от тях, повечето млади хора, паднаха в борбата.
Много евреи бяха осъдени от фашистките съдилища и пратени в затворите. Така в процеса на борбата, се създаде непоклатимото единство и приятелство между евреите и демократическата част на българския народ и бе организирана обща борба против фашизма и антисемитизма.
Героичната борба, подпомогната от Червената армия, която навлезе в България за да я освободи от фашисткото варварство, се увенча с успех. На 9 септември 1944 г. стана народното антифашистко въстание, което тури край на фашистката диктатура и предаде властта в ръцете на Отечествения фронт. Промяната на 9 Септември беше ден на тържество, както за българския народ, така и за българското еврейство. То бе освободено от ужасните морални политически и икономически страдания и се вдигна спонтанно с оръжие в ръка, да защити новото правителство. Евреите, които бяха изселени в провинцията, се завърнаха в София. Започна възстановяването на материалния, обществен и културен живот. Еврейските народни общини бяха възстановени чрез избори, станали на големи публични събрания. Централната консистория бе възстановена, призната и подпомогната от ОФ правителство. Възстановена бе свободата на вероизповеданието, както и Централнага религиозна власт. Всички културни институти бяха възстановени. Създаден бе еврейски демократически фронт, с участието на всички еврейски демократически партии, под името Еврейски Отечествен фронт. Еврейските жени, чието политическо съзнание през дните преди фашисткото господство, беше останало назад от това на българските жени, бяха удостоени с особено внимание и им бяха дадени всички възможности за да израснат политически
216
и дадат своя дел в обществения живот на еврейското общежитие и на страната като цяло.
Множество еврейски вестници започнаха да излизат в София: „Еврейски вести", орган на Еврейския Отечествен фронт: „Ционистическа трибуна" — орган на единната ционистическа организация и „Поале Пион” — орган на ционистите социалисти.
Под ръководството на Централната консистория, законът за премахване последиците от расовите закони бе издаден и прокаран от правителството.
В големата си част днес българското еврейство върви ръка за ръка с българския народ, като страж на демократична България и в борба с фашистките остатъци в България, както и с оная малка част от евреи реакционерн, които в името на своите себични интереси флиртуват с местните фашистки и международните реакционери. Еврейската маса най-много пострада от фашизма и затуй днес е в първите редове на борбата за демокрация. А малката част от нея, която парадира с национализъм се демаскира като продажническа към собствения си народ. Тя ще слезе от обществената сцена като ортак на най-злия враг на еврейството — фашизма.