8. Македонските партии след младотурския преврат
2. Народната федеративна партия (българска секция)
Анг. Томов
Декларация на Учредителния конгрес на Народната Федеративна партия (българска секция) (Солун, 3–11 август 1908 год.)
Програма на Народната Федеративна партия (българска секция)
Резолюции на Учредителния конгрес (по аграрния въпрос, по училищния въпрос, по мухаджирския въпрос.)
Докато съюзът на българските конституционни клубове се яви като легална политическа организация на десното крило във ВМР и на всичко шовинистично, консервативно и обединистично сред македонското екзархийско население и то предимно в градските центрове, Народната федеративна партия, напротив, представляваше легална политическа организация на очерталата се вече много ярко левица във ВМРО, проникната от идеите на най-прогресивната демокрация и федерализма. Теоретиците на тая левица бяха хора с марксически светоглед които държаха точна сметка не само за местните условия в Македония, Турция и на Балканите, но също така и за близкия социален развой на Европа, за мощно пулсиращото вече работническо и социалистическо движение, поставяйки разрешението на националния въпрос на Балканите в най-тясно съотношение с големия социален въпрос
Още преди младотурския преврат, особено през годините непосредствено след илинденското възстание, крайната левица в македонското революционно движение бе вече очертала теоретически и на практика оная генерална линия, която трябваше да се следва в разрешението на македонския въпрос, за да бъде това разрешение най-задоволително и най-успешно от гледището на интересите на трудовите борчески маси и на самото социално развитие. За очертаването на тая генерална линия бяха допринесли особено много Кр. Раковски, Н. Хорлаков, Александър Антонов, Павел Делирадев и хората околу „Одрински глас”, а най-вече Димо х. Димов със неговите статии в сп. „Революционен лист" от 1905 год. с псевдоним „Авиценус". Би било едно упощение, обаче,
128
ако не се спомене тук и за не марксистите Антон Страшимиров и Михаил Герджиков, които бяха също така теоретици на крайната левица в македонското революционно движение.
Съгласно тая генерална линия, разрешението на македонския въпрос трябваше и можеше да бъде дело преди всичко на революционните трудови маси в Македония и Турция, а след това и на трудовата демокрация на Балканите. Това разрешение трябваше да означава и най-задоволителното компромисно разрешение на националния въпрос на Балканите, т. е. на българския, сръбския, гръцкия, албанския национален въпрос. То трябваше да примирява големите противоречия между балканските народи във връзка с техните стопански, културно-национални и политически интереси по отношение Македония и същевременно да улеснява развоя на социалния и политически живот на Балканите в посока на приближаващия се социалистически ред или в посока на пълното тържество на трудовата демокрация.
Теоретиците марксисти, които очертаха марксическата генерална линия в разрешението на македонския въпрос, никогаш не се задоволяваха да говорят само за автономия на Македония, както правеха лъжеавтономистите, а сочеха същевременно като главна цел федерацията на освобождаващите се от силите на реакцията балкански народи и държави, в която федерация неделима Македония трябваше да заеме едно особено важно място на „основен камък” и „звено между балканските народи". Това правеха тия теоретици, защото имаха ясното съзнание, че само чрез федерацията можеше да бъде разрешен заедно с македонския въпрос и големия национален въпрос на Балканите и да бъдат примирени големите противоречия на почвата на стопанските и други интереси между балканските народи, както и да бъде тласнат най-силно обществения живот на Балканите в посока на големите социални преобразования. Само чрез идеите на демократичния федерализм можаха да бъдат освободени демократичните сили сред балканските държави и в самата Македония от ноктите на балканската реакция и нейното пакостно шовинистическо влияние и насочени към ползотворна работа в пътя на демократизма и общия напредък. Тия теоретици вдигнаха като близък идеал една Македония, която като част от балканската федерация, няма да разделя помежду им балканските народи и държави, а ще ги сближи и свърже в едно голямо стопанско цяло, ще даде възможност на България и Сърбия, Албания и Ромъния притежават сигурен и свободен достъп на големите македонски пристанища, ще даде възможност на Гърция не само да разполага със същите тия пристанища за своите търговски сношения с Македония, но също и за търговските ѝ сношения с целият техен балкански хинтерланд; ще даде възможност на всички националности в Македония да се развиват свободно и при братско съревнувание за осъществяване на своя собствен напредък и за изграждане на македонската и балканската държавна общност, а на всички националности на Балканите — да се чувствуват и развиват в пълна културна и духовна общност със всички свои сънародници в рамките на федерацията.
Това теоретическо разрешение на македонския и балкански въпрос трябваше да намери все по-широко и ефикасна подръжка както сред трудовите народни маси, така и сред прогресивната народна интелигенция и то особено сред борческото македонско население. Специално за
129
Македония това разрешение представляваше не само единствения спасителен изход от грозното положение, но ѝ отреждаше — както казахме — много важна роля, като я поставяше в центъра на Балканската федерация, като неин основен камък, превръщайки я от фокус на непримирими противоречия в огнище, където ще се кръстосват културните и прогресивни влияния и съревнувания на балканските демокрации, в огнище на най-интензивен стопански и културен живот; то отреждаше на Македония възможност да заеме в скоро време челно място в живота на балканските народи.
Младотурският преврат, без да налага някакви съществени изменения в тая генерална линия, разшири твърде много границите на оная общност, по отношение на която тая линия трябваше да бъде провеждана. Сега вече изникнаха възможности Балканската федерация да бъде разширена, да бъде осъществена една „Източна" или „Близкоизточна" федерация, която да включи в своите граници всички области и държави, които можеха да се оформя сред останалата част на турската империя, като турска Тракия, Армения, Арабия, Турски и Гръцки Анадол и пр. Сега се създаваше една широка стопанска и социална база за организиране на трудовите маси и за тяхното насочване към едно правилно и основно разрешение на националния въпрос и същевременно на големия социален въпрос на Балканите, в Европа и целия свят.
* * *
Младотурският преврат създаваше едно критическо положение на Балканите и на Близкия изток. Тоя преврат бе началото на един сериозен опит да се върне към пълна жизнеспособност, към стопанска, политическа и военна мощ „болния човек" с голямото наследство, за което тъй нетърпеливо жадуваха разни правоимеющи наследници и множество малки и големи хищници. Настанал бе момента на решителното сражение за надмощие между силите на мирното развитие, демокрацията, придвижването към големите социални реформи чрез изграждане организациите на трудовата демокрация в Турция и на Балканите, от една страна, и тия на агресията, хегемонизма, империализма, от друга. Докато първите трябваше да турнат в движение всички свои средства, за да провалят окончателно преустройството на турската държава, вторите трябваше да направят максимални усилия, за да поставят това преустройство на здрави демократични основи и да тласнат обществения живот на Балканите и Близкия ориент към мирно строителство и пълно тържество на трудовата демокрация.
Марксическата левица в македонското революционно движение схвана добре особените задачи на момента. Тъкмо за да изпълни най-сполучливо своята историческа мисия в преживявания съдбоносен момент, тая левица се зае с изграждането преди всичко на необходимите политически организации, като инструменти за борба и строителство. Тия организации бяха Народната федеративна партия и социалистическата федерация. Тия две организации трябваше по необходимост взаимно да се допълнят и подпомагат, като съгласуват все повече своите действия. Но докато формирането на Социалистическата федерация при специалните македонски условия бе един процес по-труден и по бавен главно поради липса на основни кадри, образуването на Народната федеративна партия бе улеснено от наличността на такива в лицето на
130
голямата борческа левица във ВМРО, която бе заставена от обстоятелствата да дири нови, легални форми на организация и политическа дейност. По тая причина създаването на Народната федеративна партия изпъкна веднага след младотурския преврат като най-важна и актюелна задача на крайната левица в македонското революционно движение.
* * *
Голямото и най-мощно ядро в Народната федеративна партия съставляваха „санданистите". Това бе революционната организация на Серския окръг, начело с Яни Сандански и нейния окръжен революционен комитет, в който влизаха освен Сандански, още Чудомир Кантарджиен, Тодор Паница, Александър Буйнов, Стою Хаджиев, Скрижевски, Г. Казепов и Таско Серски. Тая организация имаше дълбоки корени в трудовите градски и селски маси в целия серски окръг; тя бе изпитала силите си и закалила своя борчески дух в една продължителна борба не само срещу местните земевладелци и тираническата турска власт, но и срещу върховизма и неговите ръководни фактори в България; тъкмо тая левица във ВМРО бе се явила на практика като проводница на посочената по-горе генерална линия в разрешаването на македонския въпрос. Тая левица намираше разбиране и съчувствие сред най-прогресивните и демократични среди както в България, така и в самата Турция и останалите балкански държави. Тя именно бе призована да бъде и най-важния фактор в новата прогресивна партия в Македония.
На второ място в Народната федеративна партия се вляха тъй наречените „струмичани", начело с войводата Хр. Чернопеев. Последният, личен приятел на Сандански и един от героите в задигането на мисионерката мис Стон, както и неговите най-близки сподвижници в Струмишко, Тиквешко, Кукушко и Солунско, бяха от ония революционери във ВМРО, които държаха страната на серчани в техните борби срещу върховистите и бяха под силното идеологично влияние на марскическата левица. Хр. Чернопеев бе завързал много тесни връзки в последно време с хората околу „Одрински глас". Той при това беше начело на революционната организация в Струмишко, където негови най-близки помощници бяха К. Самарджиев, районния войвода и Мишо Шкартов. Но Чернопеев беше работил дълго време като войвода и организатор не само в Струмишко, но и в Кукушко и особено в околностите на езерото Аржап — крепост на четите в Кукушкия край. Тук трябва да спомена воеводата Мирчо Икономов, както и войводата Трайко Гьотов от с. Драгомирци, на самото Аржанско езеро. Силно бе влиянието на левицата и частно на Хр. Чернопеев и в Тиквешко, където начело на организацията стоеше добрия ученик на Гоце Добри Даскалов, убит по после от хората на Тодор Александров, както и другарите на Добри Даскалов — войводата Дончо Лазаров и Петре Хаджиюрданов.
Надеждни кадри даде за Народната федеративна партия и Солунско, както и частно гр. Солун. Тук през последните години бе взело връх влиянието на крайната левица, начело с Дим. Влахов, Хр. Янков и Божил Проданов. В градската организация преобладаващият елемент бяха работниците и недоволните занаятчии.
Народната федеративна партия намери енергични подържници във всички ония райони, където в миналото бе се проявила силна левичарска съпротива срещу върховизма и обединистичния национализъм, като Джумайско,
131
Малешевско, Петричко, Велешко, отчасти в Енидже-Вардарско, Гевгелийско, Скопско. Изобщо, докато на изток от Вардара преобладаващо бе влиянието на Народната федеративна партия, на запад от Вардара Съюзът на българските конституционни клубове имаше едно неоспоримо надмощие.
* * *
В изграждането на Народната федеративна партия трябваше да се преодолеят твърде големи трудности. Докато грамадната част от екзархийската интелигенция запълни редовете на Конституционните клубове, Народната федеративна партия почти бе лишена от такава интелигенция. Тя можеше да разчита главно на числящото се в редовете на революционната организация селско учителство. Ръководните кадри на партия трябваше да се формират от войводския елемент, т. е. от хора, свикнали на конспиративната борба и развили в себе си привичката да командуват и да се отнасят пренебрежително към всяка легална политическа дейност.
Трябваше да бъдат преодолени и известни различия между оформилите се в началото две крила всред революционната левица — това на санданистите, с преобладаваще народническо-националистическо влияние, и това на солунчани и струмичани, с преобладаваше марксическс влияние. Известно е, че първото от тия две крила започна да издава „Конституционна заря" под редакторството на Д. Миразчиев, а второто — вестник „Единство" под редакцията на Павел Делирадев и Ангел Томов. Докато Чудомир Кантарджиев се ориентира към второто крило, първото остана под идейното попечителство на Димо х. Димов. Трябва да се подчертае обаче, че в основата на това обособяване лежаха не толкова някакви големи идейни различия, а повече лични амбиции и групови материални интереси. Санданистите бяха сравнително по-добре поставени във финансово отношение; тяхната организация продължава дълги време да разчита на сигурни организационни приходи, установени от по-рано. Това ѝ положение подхранваше желанието на Сандански и неговите най-близки другари да играят ролята на командуваща група.
Тия противоречия трябваше да бъдат на всяка цена преодолени , това се налагаше не само от гледище на народните интереси, но и от гледище на самосъхранение и укрепване позициите на революционната левица, срещу която бе подета една организирана кампания, раздухвана от шовинистическия печат в България и провеждана чрез всички органи и лица, които бяха в служба на обединистичния български национализъм
Обединението на двете крила в една партия стана върху базата на партийната проектопрограма. Тая проектопрограма бе изработена от Н. Харлаков и одобрена в няколко събрания, станали в „Сплендид палас", където бе временната квартира на Яне и на окръжния комитет на Серския революционен окръг. В тия събрания участвуваха: Яне Сандански Н. Харлаков, Димо х. Димов, Чудомир Кантарджиев, Стою Хаджиев, Александър Буйнов, Д. Влахов, Павел Делирадев, Ст. Стойнов и пишещия тия редове. Приетата проектопрограма биде после представена на одобрението на учредителния конгрес на партията. Вестниците „Конституционна заря" и „Единство" спряха, а на тяхно място почна да излиза в. „Народна воля" — орган на партията, под мое редакторство.
132
Учредителният конгрес на партията бе открит на 3 август 1908 год. и приключен на 11 същия месец. Откриването стана в големия салон и бирария „Сплендид палас" на приморската улица, с приветствена реч към делегатите от страна на секретаря на местната партийна организация — Хр. Янков. Присътствуваха следните делегати: Ил. Бижов, Александър Божинов, Ф. Байрактаров, Д. Влахов, М. п. Гьошев, Добри Даскалов, Елезов, Г. Захариев, Иван Икилюлев, Г. Казепов, Г. Клифов, Дим. Кощанов, Анг. п. Киров, Д. Лазаров, Иван Манолов, П. Манушев, Дим. Миразчиев, Г. Митрев, Хр. Медникаров, Герасим Огнянов, Никола Петров, Т. Паница, К. Самарджиев, Ст. Пашкулев, Яне Сандански, Г. Скрижевски, Спасов, Кр. Стамболиев, Ст. Хаджиев, В. Христов, Хр. Чернопеев, Юрдан Шурков, Хр. Янков. Между делегатите на конгреса имаше и един турчин, като представител на местната организация в Скопие.
На конгреса бяха направени два доклада: от страна на Хр. Янков — по състоянието на местните партийни организации и изграждането на партията, и от мене, в качеството ми на редактор на партийния орган върху идейната основа на вестника или ония разбирания, които определяха политическата насока на партията.
В свръзка с тая политическа насока конгресът гласува следната декларация:
„Интересите на националните меншества в Отоманската империя се покриват с тия на трудящите се маси от народа, с интересите на революцията и с общодържавните интереси. Бързото развитие на производителните сили и повдигането на поминъците — ето върховната държавна нужда. Нейното задоволяване е постижимо само по пътя на по-нататъшното тържество на революцията, което тържество значи облекчение на работното население от тежкия економически гнет на средновековните чифлигарски отношения, облекчение от данъчни тяжести, насърдчение и фаворизиране на местните поминъци и главно създаване на политически условия за економическия прогрес на страната; осигуряване на вътрешния ред и сигурността чрез гарантиране пълното и свободно развитие и проявление на националните меншества и чрез пълното тържество на народовластието, което ще постави като господствуващи в обществения и държавен живот интересите на трудящия се народ. Само чрез либералните порядки, осигуряващи свободното проявление на националните меншества и тържеството на едно истинско народовластие, могат да се парализират спъващите най-много понастоящем общественото и политичесю развитие на страната тенденции на национален сепаратизъм. Меродавния днес във вътрешния обществен живот политически групировки — Юнион и Прогрес и Конституционите националистически клубове — са проводници на спъващия развитието и обновлението национален сепаратизъм. Макар всички те да са революционно настроени спрямо монархическата реакция, техният национален сепаратизъм, като ги въоръжава една срещу друга, прави ги безсилни и срещу самата реакция. Само Юнион и Прогрес — националистическата политическа групировка на господствуващата нация, имаща на своя страна въоръжените сили на народа, е в състояние да бъде гаранция срещу тази монархическа реакция. Но по отношение действителното тържество на народовластието и интересите на трудящите се народни маси всички поменати политически групировки се
133
явяват представителки на близките интереса на национално подразделените паразитически и експлоататорски слоеве, както например, господствуващите интереси за организацията Юнион и Прогрес са интересите на турската бюрокрация и интелигенция, на едрите земевладелци и на оформяващата се турска едра буржоазия, чиито настоящи интереси диктуват запазването на привилегированото положение за себе си за смятка на народа, или на същите слоеве от другите нации, а това няма нищо общо с истинското тържество на народовластието и революцията. В организациите на конституционните националистически клубове господствуващите интереси, това са интересите на стоящите начело камарили агенти на външни аспирации, интересите на привилегированите духовни и светски бюрократи и временните близки интереси на съответната национална група от неоформената още и не издигнала се до съзнанието на своите общи класови интереси едра буржоазия. Всяка национална група от тази буржоазия води борба за запазване за себе си надмощие на пазаря, достъп до държавната власт и най-широка възможност за използуване на обществените условия и източници. Тия групировки имат всичкия интерес да организират под своето собствено знаме — знамето на сепаратичната национална борба — всички сили на своята нация и доколкото това могат да направят, те разединяват и използуват революционните сили на трудящите се маси от целия народ, които са заинтересувани непосредствено в тържеството на революцията и народовластието. Изхождайки от интересите на тия трудящи се маси от народа, учредителният конгрес на Народната федеративна партия издига следното най-важно ръководно начало: организирането на трудящите се маси от народа в името на техните близки и по-далечни интереси срещу монархизма, национализма и срещу паразитическите и експлоататорски слоеве: срещу днешната конституционна реакция, поддържана и от самата организация Юнион и Прогрес, както и от сепаратизма на Конституционните националистически клубове, издигане на общоотоманско демократично знаме срещу знамето на националния сепаратизъм.
Тъй като всестранните интереси на представеното на конгреса население съвпадат с общите всестрани интереси на трудящите се народни маси, които са интереси на демокрацията, Народната федеративна партия, чрез своя конгрес възприема програма от такива искания, които могат да бъдат искания на трудящите се маси от народа, без разлика на нация, искания изобщо на демокрацията. На първо място Народната федеративна партия поставя изобщо ред общи политически искания, от естество да гарантират пълното проявление на народният суверенитет, най-широко участие на народа във вътрешните работи на страната и ред економически искания по народните поминъци, народното здраве и благосъстояние, от естество да облекчат тяжестите на днешното несигурно и мъчително економическо съществуване на работното население, предимно дребните собственици и чифлигари. По разединяващия най-много прогресивните сили от разните нации въпрос — националния, Народната федеративна партия предявява както по всички други въпроси искания, които са еднакво приемливи от всички национални елементи Националният въпрос за Народната федеративна партия не е въпрос за изменение на неравенството, а за демократически порядки, за гарантиране и максималната възможност за свободно проявление и развитие и за
134
най-малките национални меншества. Докато партиите, които се борят за национално надмощие, се организират под знамето на националния сепаратизъм и се стремят да сгрупират всички елементи от своята нация срещу останалите нации, Народната федеративна партия поставя своята организация на интернационална основа. Нейните крайни искания по националния въпрос са нищо друго, освен общи и крайни искания на демократизма: гарантиране най-пълно проявление на всяка нация в общината, в санджака, във вилаета, в областта.
*Възприетият принцип на пропорционалното изборно право ще осуети всяка възможност за тирания на едно национално болшинство над меншествата, в какъвто случай последните както в цялата държава, тъй и в областта ще бъдат винаги болшинството в ръководните тела.
Относно просветното дело предявени са също тъй общи демократични искания, които да гарантират по възможност по-голямо и по-широко равноправие на езиците, развитие на национални култури, като се гарантира и по възможност най-голяма заинтересованост и най-голям участие на народа в уредбата на това дело. Само по такъв начин учебното дело те бъде поставено на подобаващата му се висота и избавен, от опеката на минни реакционни фактори. Предвид мъчнотиите, които среща общата партийна организация в нееднаквостта на езика, в културните особености и съществуването покрай общите условия за борба и специални за всяка нация, Народната федеративна партия възприема принципа на федеративността, която поставя за основа на своята организация. Единството на партията ще бъде реализирано в общо централно бюро и обща каса на националните секции, в общи бюра и каси на местните организации в общото урегулиране на партийната пропаганда, устна и печатна, в задружните политически акции. Принципа на федеративността обаче не може съвършенно да изключва временното съшествуваве на общи организации по тактически съображения. Предвид, че нашата страна както и съседните ней имат наложителен интерес да се противопоставят на империалистическите стремежи на великите сили, особено на Австроунгария и Русия, а това е възможно само като се федерират, то Народната федеративна партия издига лозунга за Източната федерация.
На края, учредителният конгрес заявява, че Народната федеративна партия, която издига ново знаме, която се организира в името на нов политико-обществен мироглед, която има революционна мисия в обществото, може да се организира и да расте само в процеса на непримиримата борба с консервативните и реакционна обществени сили и влияния”.
* * *
Учредителният конгрес разгледа и одобри програмата на партията в следния ѝ вид:
„Програма на Народната Федеративна партия (българска секция)
Глава I. Върховно правителство.
Чл 1. Върховната власт принадлежи народу.
Чл. 2. Парламентът може да бъде разтурен след като народа прояви недоволство чрез митинги, протести и пр. и го само след референдум чрез общините.
Чл. 3. Министрите, заедно с президента, трябва непременно да произхождат от болшинството на парламента и да имат доверието му. Държавният
135
глава назначава първия министър, комуто предоставя сам да избира другарите си.
Глава II. Вътрешно управление.
Чл. 4. Ревизия на конституцията върху базата на народния суверенитет: а) всеобщо, пропорционално равно, тайно и пряко гласоподаване за всеки гражданин избирател от 20 години и избираем от 25 години нагоре; б) пълна министерска отговорност пред парламента; в) министрите са отговорни пред съдебните власти за злоупотребения с властта за лични облаги. Еднокамарно пълновластно законодателно тяло избрано на 40,000 по един депутат; г) пълна свобода на съвестта, словото, печата, събранията, митингите, сдружаванията и стачките; д) неприкосновеност на личността, жилището и кореспонденцията; е) премахване нафузите и тескеретата при пътуване във вътрешността; ж) гарантиране пълната възможност на всичките обществени групировки и слоеве да се борят за защита на своите материални и духовни интереси.
Чл. 6. Като се вземат предвид стопанските, етническите и културни нужди на населението, да се направи едно справедливо разпределение на области, окръзи, околии и общини и се създадат доколкото е възможно еднородни групировки (административни единици — б. а.).
Забележка. За област не се вземат сегашните вилаети, а провинции.
Чл. 7. Областно и общинско самоуправление: обнародване държавните публикации, освен на официалния език, още и на езика на подавляващето местно болшинство.
Чл. 8. Централното правителство управлява само главните функции на държавата: войната, марината, външната политика, финансиите, мините, железниците, пощите, телеграфите, митниците, като се предостави управлението на функциите от местен характер на респективните области и общини.
Чл. 9. 40 % от приходите на областите да бъдат употребявани от местните съвети за пътища, обществено здраве, народно образование, местна полиция и за развитието на поминъците.
Чл. 10. Общините сами експлоатират и управляват своите гори, пасбища, минерални води, езера и рибарници. Държавата само упражнява фининсовия контрол.
Чл. 11. Общината кореспондира безплатно с по-висшата власт на езика на мнозинството от населението ѝ.
Чл. 12. Премахване от бюджета параграфите за безотчетните фондове, за вероизповеданията и отделение религиозния култ от държавата.
Чл. 13. Знанието на официалния език от чиновниците е задължително, но те трябва да знаят говоримия от болшинството на населението между което живеят език.
Чл. 14. Всички чиновници, освен областните управители, мютесарифите, прокурорите и председателите на съдилищата, да бъдат назначавани от респективните съвети като се вземат от нациите пропорционално с числеността им във всяка околия.
Чл. 15. Реорганизация на чиновническия контингент, премахване из лишните длъжности, опростотворяване канцеларската процедура.
Чл. 16. Увеличение заплатите на нисшите чиновници и намаление тия на висшите.
Чл. 17. Лична отговорност на всички чиновници пред съдилищата за престъпления по службата.
136
Гл. III. Земеделие, търговия и индустрия.
Чл. 18. Ревизия чрез специални изборни окръжни комисии на всички дела и актове на заграбени земи и възвръщане последните на правоимеющите.
Чл. 19. Снабдяване на безимотното земеделско население, в местата дето то живее, с земя достатъчна за подържане на всяко семейство, взета от земевладелците срещу възнаграждение, равно на емлячната оценка и платима в срок не по малко от 20 години безлихвено.
Чл. 20. Кадастриране на земите, заменяване сегашните крепостни актове с такива, в които да е поместен плана на самите места.
Чл. 21. Частни земи, които не се обработват, да се облагат като такива, които се обработват на изполица.
Чл. 22. Реформиране функциите на земеделските каси и насърчение въобще кредитното дело.
Чл. 23. Осигуровка от държавата против суша, градобитнина и всякакви други стихийни нещастия.
Чл. 24. Разпределение и намаление данъка върху овците и козите съобразно дохода, който те дават и премахване този върху свинете. Освобождаване овощните дървета и модерните пчелни кошари от данък.
Чл. 25. Намаление данъка върху местните спиртни питиета и увеличението му върху тия идещи от странство. Увеличение вносното мито върху спирта.
Чл. 26. Да се изработи закон за насърчение местната индустрии, чиито наредби да се отнасят до самите предмети, без да има право министерството на търговията да привилегирова едни предприятия в ущърб ва други от същото производство.
Чл. 27. Да се покровителствуват сдруженията в дребната индустрия и занаятите, имащи за цел набавянето на кредит, продажба на изработени стоки, произвеждане на такива, покупка на нужните за производство материали и взаимоспомагане.
Чл. 28. Техническото образование, независимо от специалните училища, да се разпространява чрез пътующи учители — майстори.
Чл. 19. Вдигане митническите граници между балканските държави и Турция.
Гл. IV. Финансии.
Чл. 30. Коренна промяна в данъчната система. Премахване на досегашните непрактични и съсипателни за населението данъци и заменяването им с такива, които имат за основа прогресивно-подоходната система. Прогресивен данък също и върху населението. Заменяваве общата пътна повинност със съразмерна такава. Премахване извънредните даждия.
Гл V. Просвещение.
Чл. 31. Безплатно общо и задължително първоначално образование, чийто курс да се разшири на 6 години. Пълна свобода на образованието и равноправност на всички училища от един и същ вид. Основното и средно образование да става на матерен език, като се изучава задължително и официалния в средните училища.
Чл. 32. Управлението на националните училища се поверява на отделни областни учебни съвети, чиито членове се избират от нацията.
Забел. Към тия съвети се организирват дисциплинарни такива, които да се занимават с изследване и наказание провинените учители.
137
Чл. 33. Разпределяне на бюджета за народната просвета пропорционално с числеността на нациите.
Гл. VI. Народно здраве.
Чл. 34. Отваряне болници във всички околийски центрове и откриване специални отделения в окръзите. Поставяне всички минерални извори под надзора на санитарното управление. Увеличение числото на лекарите и фелдшерите, като се смята да има по един лекар с нуждно число фелдшери на 20,000 жители с участък не по-голям от 20 к. м. радиус. Училищни лекари за подобрение училищната хигиена и преподаване тоя предмет в училищата.
Гл. VII. Правосъдие.
Чл. 35. Коренна реорганизация на съдилищата: а) несменяемост на съдиите и повишаването им съгласно специално изработен закон; б) въвеждане института съдебни заседатели във всички углавни политически и дела по печата; в) премахване смъртното наказание; г) прогресивност на митата и бериите; д) избираемост на мировите съдии; е) унищожение митата и бериите за дела подсъдни на мировите съдии; ж) безплатна защита за бедните и освобождаване последните от всякакви такси и разноски; з) въвеждане защита при предварително дирене; и) отговорност пред общите граждански съдилища за престъпления от общ характер на военни лица; к) уреждане съдебна полиция, непосредствено подчинена на прокурорския паркет; л) признаване на колективитета права на юридическа личност.
Гл. VIII. Пътища и съобщения.
Незабавно подобрение на пътищата, като данъка пътна повинност се употребява само за тая цел. Съединение по-важните околийски центрове с железници.
Чл. 37. Коренно преобразование пощите и телеграфите по образеца на европейските, въвеждане на телефонна служба, намаляване пощенските и телеграфни такси. Учредяване междуселска поща и откриване телегр. пощ. станция в паланките.
Гл. IX. Войска.
Чл. 38. Н. ф. п. се бори за милиционната система, но като преходна форма възприема равна военна повинност за всички националности в империята без разлика на религия. Намаление на военната служба на една и половина година за пехотата и две години за специалните родове оръжие. Контингентите в мирно време служат в своите провинции. Премахване дивизията „Хамидие".
Гл. X. Защита на труда.
Чл. 39. Министерство на труда за законно организиране и защита на труда: а) намаление и определяне на работните часове. Голямо намаление на тези часове за нездравословни и придружени с опасност работи.
Чл 40. Закон за защита на труда; създаване такъв за жените и децата. Абсолютно запрещение на нощната и извънредна работа за жените и децата. Запрещение нощната работа за мъжете освен в производства, чието естество налага това. Да се забрани на деца по-малки от 15 години да работят, да се намалят работните часове на 6 за деца от 15 до 18 години.
Чл. 41. Премахване глобите, зимани от надниците.
138
Чл. 42. Седмична почивка; денят се определя от окръга, като се гарантира свободата на култа.
Чл 43. Осигуряване работниците против нещастни случаи, като болест, смърт, и пр. за сметка на държавата и господаря.
Гл XI. Външна политика.
Чл. 44. Нар. ф. п. ще се бори за осъществяване идеята за Източна федерация.
* * *
Учредителният конгрес прие и един Правилник на Н. ф. п. (б. с.), от който чл. 1 гласи:
Чл. 1. Член на българската секция на Народната федеративна партия може да бъде всеки българин, отомански гражданин, навършил 20 години, който възприема партийната програма и се числи към една от местните организации
Забележка. Приема се за член и гражданин от друга нация, до бразуването на партийна секция от тая нация.
Съгласно същият правилник, върховното ръководство на Н. ф п. (б. с.) принадлежи на централното бюро на партията и партийния съвет.
„Чл. 38. Централното бюро се състои от трима души. от които секретарът и касиерът се означават при самия избор. При централното бюро се избират още шест души от разните краища, дето има Народна федеративна партия, които заедно образуват партийния съвет.
Чл. 40. Партийният съвет се свиква на редовно събрание всеки 4 месеци, а на извънредни, когато намерят за добре една трета от членовете му.
Чл. 43. Секретарът на центр. бюро води кореспонденцията и отговаря на всички запитвания, които му се правят от местните бюра. Той държи членовете на центр. бюро в течение на партийните дела, за хода на които дава отчет във всяко заседание."
Щекотливият въпрос за шефството в партията — както се ви от горните цитати — бе решен съгласно разбиранията на марксическата левица, която се противопоставяше на естествените амбиции на Яне Сандански да се наложи фактически като шеф на партията — нещо което можеше да бъде добре съгласувано с интересите на самата партия и нейния престиж сред масите. Въпросът за шефството бе един от „болните" въпроси в партията и допринесе твърде много за нейното разложение.
* * *
Учредителният конгрес гласува и някои важни резолюции: по аграрния въпрос, по мухаджирския въпрос и пр.
По аграрния въпрос бяха предявени в случая следните искания:
„1) да се строят нови, според предварително изработен за тая цел от правителството план, къщи в чифлиците и да се поправят, когато по трябва от чифликсайбиите, които ако след трикратно подканвене от чифлигарите пред свидетели или писмено чрез правителството, не сторят това, чифлигарите да имат право да строят и поправят къщите за сметка на чифликсайбиите; не трябва да се взема никаква кирия от селяните за гдето живеят в къщите; освен това чифликсайбиите да нямат право да взимат последните, които, щом като са построени от чифлигарите да се считат за тяхна собственост;
139
2) съвършеното премахване безплатното работене, т. е. ангарията;
3) авалетата (субашиите), ако чифликсайбиите искат да имат такива, трябва да се плашат и хранят от тях и никакви обиди и оскръбления да нямат право да нанасят на чифлигарите;
4) падарите (бекчиите) трябва да бъдат уславяни с предварително зимно споразумение и непременно да са измежду селяните-чифлигари;
5) чифликсайбията, когато иска да даде чифлика си под наем (иджар), да няма право да го дава на трети лица, а само на чифлигарите си; ако взаимно споразумение върху размера на наема не може да се постигне, тогава и двете страни определят една комисия с право на равно представителство, която под председателството на председателя на съда (джеза-реизи), да определи размера на наема (иджера) и начина на изплащането му;
6) чифликсайбията в никой случай да няма право да изпъди от къщите и чифлика си чифлигарите, ако някой от тях се е провинил в някакво престъпление или обида спрямо него, последният е длъжен по съдебен ред да иска удовлетворение;
7) чифликсайбиите, които дават чифлика си да се работи наполовина, трябва да дават от себе си семето и накрай, когато приберат берекета, без да извадят семето, да го делят по равно като от дела на чифликсайбията се остави семе за идущата година. А когато чифлигарите дават семето, тогава те взимат две трети, а чифликсайбията една трета от берекета;
8) чифликсайбиите да нямат право да отдават на трети лица под наем или да взимат от чифлигарите си наем за пасбища и гори, които се намират в и около чифлиците; пасбищата да служат за издръжка на чнфлигарския добитък, а дървата за домашно употребление;
9) чифликсайбиите да нямат право да взимат безплатно от чифлиарите: яйца, кокошки, масло и др такива продукти;
10) също така чифликсайбиите да нямат право да взимат в натура или пари от градините, бостаните и тям подобни, които те са посеяли за домашно употребление, или да им отделят няколко дюлюма земя за тая цел;
11) когато чифлигарите по някое нещастие останат без домашен едър работен добитък и други земеделчееки потреби, чифликсайбиите са длъжни да им набавят такива половината от стойността на които да бъде повърната от чифлигарите на първите с известен срок без лихва;
12) парламентът да определи една комисия от хора добросъвестни специалисти, които да съберат от всички чифликсайбии крепостните актове (тапиите) и да ги проверят, да се отнемат чифлиците от притежателите на незаконни крепостни актове и се раздадат на чифлигарите, които ги обработват. Също така да се постъпи и с ония чифлици, за които няма никакви крепостни актове;
13) чифликсайбията при продажба на чифлика си да няма право да го продаде на трети лица освен на чифлигарите си; ако взаимно споразумение върху размера на цената не може да се постигне, двете страни определят при равно представителство една комисия, която под председателството на председателя на съда, да определи цената на чифлика и начина на изплащането му;
14) опрощаване на всички стари дългове, с каквито досега са задължени чифлигарите пред чифликсайбиите;
140
15) чифлигарите трябва да бъдат оставени свободно да обработват колкото земя искат и само останалата земя могат да обработват чифликсайбиите или да я дадат на селяни от други села;
16) чифлигарите имат право да си правят училища, черкви и др. обществени здания на места, където те си изберат; чифликсайбиите да нямат право да им пречат на това.
Конгресът на Нар. ф. п. като предявява горните искания, които целят да отстранят острите кризи, които сегашното положение на чифлигарите може да предизвика, не се отказва същевременно да поддържа предприеме акции за справедливото и окончателно разрешение на аграрния въпрос."
* * *
Във свръзка с училищния въпрос в резолюцията на учредителния конгрес бяха формулирани следните искания:
„1) свикване на един национален събор, избран от всички българи — отомански граждани, навършили 20 годишна възраст (да се избират по трима души от околия, въз основа на всеобщото, равно, тайно и пряко изборно право), който събор да изработи устави и правилници, с които да се гарантира правото ва всички българи — отомански граждани да участвуват еднакво в уреждане на просветното дело на последните и да избере един мирски съвет с мандат от две години, който единствено на ръководи просветното дело на българите в страната;
2) равномерно разпределение бюджета на просветата, като се намалят грамадните заплати на светските и духовни бюрократи — екзархийски чиновници и се увеличат тези на основните учители; гарантиране на последните правото да се проявяват свободно като граждани и обществени дейци:
3) да се премахне централизма и бюрократизма, които господствуват в областта на просветата и да се предостави на градските и селски национални общини и училищни настоятелства свободно да уреждат своите училищни дела;
4) пълното отделяне училищния отдел от духовния и запрещение на духовните лица да се месят в училищните дела".
„Накрая учредителният конгрес на Н. ф. и, заявява, че партията ще се бори енергически за премахването на всяко влияние и въздействие на българските правителства и дворец върху просветното дело на българите — отомански граждани и против превръщането на училищния отдел от един национален институт в партизански, като се преследват всички учители, които не искат в своята обществена дейност да се проявяват като оръдия на българския монархизъм и се фаворизират онези от тях, които работят за тържеството във всяки случай не на свободата и народния суверенитет; заявява още, че делото на културата е дело на Нар. ф. п."
По мухаджирския въпрос резолюцията на конгреса постави исканията „да се повърнат час по-скоро несправедливо и насила заграбените имоти на казаното население и да не се дава земя на нови пришелци."
* * *
Народната ф. п. прояви кратковременнен, но твърде активен живот. Тя отстоява енергично интересите на трудовите маси, на демокрацията и общото социално развитие, без да пренебрегва същевременно и националните
141
интереси на представляваното от нея население. Особено дейно революционно се прояви тя във време на контрапреврата на Абдул Хамида. Сформираните на бързо четнически отряди, под водителството на Тодор Паница, Хр. Чернопеев и Яне Сандански дадоха силна морална подкрепа на младотурците и бяха в първите редове на армията на Шефкет паша, която завзе Цариград и се справи с надигалата се реакция. Спрямо конституционните клубове и шовинистическия национализъм от всички национални разклонения, Н. ф. п. води също много енергична кампания. Липсваха ѝ обаче достатъчно интелигентски сили за да разгъне тя нуждната широка организационна и просветна дейност, тъй като голямата част от македонската интелигенция бе под силното влияние на шовинистичния национализъм.
Народната ф. п. не можа, с ограничените си сили, да постигне навреме голямата своя тактическа задача — да тласне решително в ляво младотурското движение, да съдействува ефикасно за разцепването на мюсюлманския блок сред него и за формирането на една действително прогресивна и революционна левица, която ведно с подобни групировки от другите националности, да даде елементи за един дееспособен левичарски съюз, който с време да се превърне в цялостна отоманска народно-федеративна партия с отделни национални секции.
За всичко това бе нуждно време, а животът на Балканите се развиваше с трескава бързина и при голямо напрежение на ония сили, които работеха за проваляне на възродителното дело на нова Турция.
Особено фатално се указа за Нар. ф. п. обстоятелството, че без да могат да се формират в скоро време истински прогресивни групировки, младотурската управляваща партия се прояваваше от ден на ден все повече като партия на агресивния и шовинистичен турски национализъм, който с нови по-модерни методи се стремеше да осигури позициите на експлоататорските и подтиснически турски слоеве и националната турска хегемония над всички не турски националности.
Ред специални условия от по-маловажен характер, допринесоха също за разнебитването на Нар. ф. п. и определиха подробностите на нейната преждевременна и трагична кончина. Ние няма да се занимаваме тук с тия подробности. Ще завършим с мисълта, че тая кончина бе от своя страна едно указание за надмощието на реакционните сили на Балканите и зловещо предупреждение за надвисналата над Македония катастрофа.