Македонска мисъл

кн. 3-4, год. 2, 1946

 

5. Азбуката на македонския книжовен език

 

Д. Томчев

 

 

Македонската азбука е най-старо славянско писмо. То има своя история. Възниква през 9 век. Климент Охридски, Черноризец Храбър, и Йоан Екзарх разказват с чувство за национална гордост, че Константин философ и брат му Методи създават славянската азбука и превеждат от гръцки на славянски език добросъвестно и с чудна вещина необходимите църковни книги.

 

Чрез тоя си подвиг всеславянските учители и просветители си Кирил и Методи и техните ученици създават славянската писменост и култура.

 

Трябва да подчертаем факта, че те владеят в съвършенство славянския език на който превеждат. Познават неговите тънкости — проявяват не само разбиране, но и усет за характерните звукови видословни и синтактични особености на славянската реч. Тоя език, на който се основава най-старата славянска писменост, е живият говор на македонските славяни от югозападна Македония. Установени са и писмените белези на онова славянско наречие, което се е говорило в Солунско. Най-старите писмени паметници, достигнали до нас, са писани с две азбуки — глаголица и кирилица.

 

За съставянето на славянската азбука Кирил използува гръцкото курсивно бързописно писмо, разпространено сред македонските и български славяни за нуждите на всекидневния живот.

 

Изглежда, че той е имал за образец и еврейската азбука. За чисто славянските звукове, несвойствени на гръцкия език, Кирил създава нови писмени белези, плод на лично творчество или свободна комбинация. В славянската наука господствува мнението, че глаголицата е най-старо славянско писмо, съставено от Кирила в 855 год., както твърди Чернори а Храбър. Кирилицата възниква по-късно — 40–50 години след глаголицата. Тя, кирилицата, е творба на Климен Охридски, който преработва писмените белези на гръцкото унициално, уставно писмо, като използува и глаголицата. Заедно с най-старите славянски писмени произведения солунските братя св. Кирил и Методи и техните ученици пренасят глаголицата в Моравия. Тук тя остана да задоволява културните потребности на чехоморавци до 885 година — след изгонването на

 

 

106

 

Методиевите ученици. Прогонени от реакционното немско духовенство и неговите агенти, проводници на германския империализъм, някои от учениците на двамата солунски братя пренасят делото на своите учители в родината си — България и Македония. Тук глаголическото писмо просъществува до 12 век. От Моравия глаголицата преминава у словенците в княжеството на Коцела блатненски. Най-дълго тя се за пазва у хърватите. Сред тях глаголицата се разви в същинско бързописно писмо за широка употреба във всекидневвия живот и просъществува дори до втората половина на 18 век. „И днес, казва проф. Б. Цонев, само в хърватските църкви се чете глаголическа книга, които ревниво се пази от хулите и преследванията на нейните врагове".

 

Под непосредното влияние на Кирилометодиевото книжовно възниква през 11 век руската литература, а през 12 век — сръбската. Установено е, че няма руски и сръбски писмени произведения, писани с глаголица. Последната е вече излязла от употреба. Утвърждава се кирилицата, като по-практично, по-ясно и по-лесно за усвояване писмо. Творците на славянската просвета и книжнина създават родна славянска азбука, която изразява точно звуковете на езика на македонските славяни от Солунско през 9 век.

 

В своето развитие славянската аабука претърпява известни подмени. Тия промени се дължат на промените, настъпили в звуковата система на отделните славянски езици. Същността и обаче е запазена. В основата на съвременния руски, украински, белоруски, български, сръбски и македонски шрифт лежи кирилицата.

 

През 17 век, по заповед на руския император Петър Велики рилските букви бяха преработени — поугладени с оглед да се приближат до латинската азбука. Тая преработка на кирилицата се нарича гражданска азбука („Гражданица").

 

Днес словенци, хървати, чехи, поляци и други западнославянскн народи служат си с латинската азбука, като я нагаждат към звуковите особености на съответния славянски език.

 

Азбуката на македонския книжовен език, в чиито основи лежат централните македонски говори, е кирилска. Тук му е мястото да припомним, че трябва да се прави разлика между звук и буква.

 

Звуковете се изговарят и се чуват. Схващат се чрез слуха. Буквите са писмени белези на звуковете. Те се виждат и четат. Човешката реч има безкрайно много звукове. Буквите са много по-малко от звуковете. Според официалния „Македонски правопис", утвърден от Министерството на нар. просвета в Скопие от 1945 година, македонският правопис е фонетичен. Всеки звук се означава с отделна буква. За да имаме обаче фонетичен правопис, трябва да бъдат изпълнени следните условия:

 

1. За всеки звук трябва да има писмен белег.

2. За един звук само една буква.

3. Всяка буква да бележи само един звук.

4. Не трябва да има буква без звукова стойност.

 

Ще ироследим звуковата система на македонския книжовен еик за да видим, доколко са изпълнени горните принципи.

 

Думите в македонския книжовен език, според официалния „Македонски правопис", имат 31 звука, които се означават със следните писмени белези (букви):

 

 

107

 

а, б, в, г, г, д, е, ж, з, ѕ, и, ј, к, л, љ, м, н, њ, о, п, р, с, т, у, ф, х, ц, ч, џ, ш.

 

Звуковете на македонската книжовна реч се делят на гласни и съгласни.

 

Гласните се изговарят свободно, ясно, при широко отваряне на устата. Намираме пет основни гласни: а, е, и, о, у. Според мястото яа образуването им, гласните се разделят на: небни (меки) или предно езични: е, и; задноезични или задноустни (твърди): а, о, у.

 

Тия звукове се бележат със следните писмени знаци а, е, и, о, у

 

Буква а бележим не само етимологично а, но и а от ѫ (ън , ен) — в кириломет. книжовни произведения. Кирилом: пѫть, мѫжь, рѫка (чети пънт или понт): южном.: път, мъж, ръка, по-редко пънт, рънка. Централен макед. говори: пат, маж, рака. Е означава етимол. е и е от км. ѧн): мѧсо, чѧдо, макед. Ез.: месо, чедо.

 

В старите славянски писмени произведения от 12 и 14 век ѧ след полатални съгласни ж, ч, ш, ј, жд, щ се заменя с ѫ; чѫдо, шѫтати, ѭзик. В днешните македонски говори намираме следи от тоя езиков процес — ѩ вм. ѭ: јъзик, јазик, јъчмен, јачмен, зајък, зајак. (В Ресенско, Битолско. Прилепско, Велешко, Охридско). В Дебърско: ојзик, зајок. С е бележим и кириломет. ь: пьсъ, дьнь, макед. пес, ден, овен, петел и др.

 

Чрез буква о означаваме не само етимологично о, но и о от ъ (ер голям). (Изяснение на ъ в о в затворена сричка) Примери: км. сънъ, макед сон, токмо, бочва, вонка, човекот и др. Изяснението на ъ в е свързва всички македонски говори с руски език.

 

В живата македонска реч в южномак. па и в Центр. макед. говори, всеки вещ наблюдател ще открие тъмен еров вокан (ъ) — най-характерната особеност във вокалната система на кирилометод. книжовен език, който се предава писмено чрез ъ (ер голям, р твёрдый знак). Тоя писмен знак не намираме в азбуката на македонския книжовен език. Вместо него употребява се апостроф (‘) „за означение на призвука, що се явява пред слогово р в начални срички на думата (Македонският официален правопис). Напр. ‘рга, ‘ржта, ‘Рлевица.

 

Апострофът служи за означаване на тъмния вокал в диалектни и турски думи, като: В’чко (чети Въчко), п’но, к’смет, с’клет и др.

 

Тъмен еров вокал се чува и в чужди думи, като: комунизам, фашизам, романтизам, цикал и пред р в краесловни срички, като: ветер, модер, остер, итер, храбер.

 

Развилият се вторично тъмен еров вокал пред плавните и носовите съгласни се предава писмено чрез две гласни — а, е.

 

Това е нарушение на фонетичния принцип. Замяната на тъмната гласна (ъ) с а и е представя безспорно и неопровержимо доказателство, че македонските говори, респективно и македонският книжовен език не търпят плавните и носовите съгласни в сонантна служба. Приписването на слогова служба на р в македонската азбука е сръбско влияние.

 

Двата ера — ъ, ь, изравнени по гласеж, се изясняват в сърбохърватски език в а. Примери: сърбохърватски: san, dan, срещу км. сънъ, дьнь, български сън, ден, македонски сон, ден.

 

По силата на стар славянски фонетичен закон ъ (ер голям), ь (ер малък) и неговите заместници отпадат в отворени срички. Комуни-з(а(—мот — комунизмот, фашизмот, романтизмот, лакот, лакти, модер, модро, итер, итро; руски език: платóк, платкá, кашелёк, кашелькá.

 

 

108

 

Не само в краесловни, но и в начални срички на думата се чува тъмен еров вокал. Напр.: дрво, прв, крвав, срце, грци и др. Според официалния „македонски правопис" в тия облици р изпълнява „самогласна функция". Тук ние долавяме влияние на сръбските говори. Че действително в думите: прв, дрво, срце се чува тъмна гласна, показват измененията на съчетания ъл, лъ в ол. Прим. км. влъкъ, мак волк, волна, јаболка, долг, ср. вук, рус. волк, плоть, бълг. вълк. В руски език имаме ор, ро, вместо, ър, ръ. Напр. км. кръвь руски кровь, км. скръбь, руски скорбь. Дебърско: добор, корф, торн и др.

 

Тия езикови данни ще трябва да убедят всеки обективен познавач на македонския език в необходимостта да се възстанови и вмъкне в македонската азбука и кирилското ъ (ер голям) — писмен белег на един от най-характерните реални звукове във вокалната система на всички почти македонски говори. От това македонският книжовен език само ще спечели. Ще стане по-точен, по-прецизен и по-прост. Децата не ще се измъчват да изкривяват естествения си говор. Ще се използува една жива връзка за единство между всички македонски говори и ще се създаде благоприятно условие за хармония между правоговор и правопис.

 

Освен основни гласни в македонския книжовен език намираме и йотувани гласни. Те представят съчетание на два звука — от гласна и од небната съгласна ј („кратко и"), на гръцки йота. Напр.: пијам, сторија, Македонија, Русија, Југославија, свој, славјанин, зелје, Скопје, наречје, условија и др. В Ресенско, Битолско, Прилепско, Велешко и Охридско срещаме и йотуван еров вокал — јъ. Покрай јазик, јачмен, зајак намираме и јъзик, јъчмен, зајък. Според „Македонския правопис" трябва да се пише Лилјана, полјак, крилја, волја, ролја и др. В тия случаи „не е извършени йотуване". Ј показваме костта (онебняването) на предходния л. Македонския правопис").

 

Не само чрез ј се предава писмено онебняването на предходната съгласна л, но и чрез особен писмеп белег љ. Примери: Љубов, Љуба, љубам, Љубљана, пљачка, Кољо, Иљо и др.

 

Ние основателно питаме: каква фонетична нужда налага да се употребяват два различни писмени белега за означаване на един и същ звук? Може би някои долавят тънкост в мекостта (онебняването) на л в думи: Љуба, пљачка, Кољо, различна от тая в: Лилјана, полјак, волја и др. В тия случаи ние намираме два различни знака, чрез които се предава писмено палаталността на предходния консонант. Следователно, имаме нарушение на фонетичния принцип за един звук само една буква. Някои реакционери консерватори не могат да понасят присътствието на ј („и кратко") в буквената система на македонския книжовен език. Те са убедени, че е сърбизъм — знак, който се среща в сръбската азбука. Затова препоръчват да се въведе в македонския език традиционните кирилски знаци я, ю, вм. ја, ју, които намираме в руската и в българската азбуки.

 

Отровени от шовинизъм, те не знаят, че ј, чийто елементи откриваме в йотуваните гласни на най-старите славянски писмени произведения, я, ю и всички кирилски букви са осветени и утвърдени от културния подвиг на македонските и всеславянски просветители св. Кирил и Методи.

 

Ние мислим, че употребата на ј е качество ценно, което придава по-голямо съвършенство на буквената система на македонския книжовен език. Чрез тоя писмен белег се означава по-точно и по-определено йотацията

 

 

109

 

на основните гласни, като се подчертава по тоя начин разликата, която съществува между гласна и съгласна. Това не се чувствува и не се долавя добре при знаци и — й.

 

Българската азбука в това отношение е несъвършенна. Тя няма един определен знак за ј (й). Тоя знак се предава по няколко начина — чрез й, ь и чрез лигатури я, ю. Примери: Кольо, актьор, Йордан, ябълка, юнак, учителят.

 

Според мястото, дето се учленяват и участието на говорните органи, съгласните в македонския книжовен език се делят на:

 

1. Устни (устнени), лабиални: б, п, в, ф.

2. Езичнозъбни: д, т, з, с, ц, ѕ (дз).

3. Пловни: л, р.

4. Носови: м, н.

5. Небни (палатални): ж, ш, ч, џ (дж), г;, к’, љ, њ.

6. Гърлени: г, к, х.

 

В книжовния македонски език и в македонските народни говори съгласните се изговарят твърдо и меко. В тях обаче не намираме оная палаталност на съгласните пред небни гласни, каквато наблюдаваме в руски език. В македонския книжовен език повечето съгласни са твърди. На онебняване се подават най-вече следните съгласни: г, к, л, н. Палаталността на гърлените съгласни г, к се предава писмено с чертичка над тях. Прим.: кук’а, врек’а, мег’а, мег’и, одејк’и и др.; а всяко небно л и н се означава с особена буква — љ, њ. Прим.: коњ, бегање, одејње и други.

 

Щом се употребяват чертички за означаване палаталността на гърлените съгласни, по същия начин би могло да се предаде писмено и мекостта на л и н. Може би вещият наблюдател на живата македонска реч открива някаква степен на онебняване на съгласните л, н, различна от тая на небните гърлени съгласни.

 

Трябва да подчертаем факта, че гърлените съгласни г, к не се изговарят еднакво пред задноустни и прсдноустни гласни. В думи като: книга, слогои, река, наука, вика, јазикот гърлените съгласни са твърди, а в книги, ги, реки, науки, грчки, велики — онебнени. Това се дължи на асимилационното влияние на следващите гласни, с които гърлените съгласни образуват срички.

 

Мъчно би могло да се открие някаква същественна разлика в палаталността на гърлените съгласни в следните думи: кук’а, кук’и, мег’а и книги, ги, науки, велики.

 

Всички съгласни в книжовния македонски език в зависимост от това дали се образуват с трептението на гласилките или без него се делят на: 1) ясни: б, в, г, д, з, ж, ѕ (дз), џ (дж); 2) тъмни (безтонови) п, ф, к, т, с, ш, ц, (тс), ч (тш), х. Към ясните спадат носовите и плавните нит. Като изключим носовите, плавните, небното ј и гърлената х, всички останали съгласни се разделят тъй, че на всяка ясна отговаря съответна тъмна. В краесловни срички ясните съгласни се изговарят като съответни тъмни.

 

Думите: леб, лов, рок, град, нож, праз се изговарят като: леп, лоф, рок, нош, прас. Не се пише обаче тъмна вместо ясна.

 

В тия случаи македонският правопис пази неизменно корена на думата, като се ръководи от етимологическия, а не от фонетическия принцип.

 

 

110

 

Всяка ясна съгласна пред тъмна с изговаря като съответна тъмна и обратно: всяка тъмна пред ясна се чува като съответна ясна. Прим.: леб, лебот, но лепче, ѕид, ѕитче, тежок, тешка, сват, свадба, гостинин, гозба. Същото фонетично явление наблюдаваме и в сърбохърватски език: narod, prilog, sladak, но slatko, gladak, glatko. В тия случаи имаме приложение нм фонетичния принцип. („Пиши както се чува"). Тоя принцип обаче не е приложен напълно. Официалният македонски правопис предписва да се пише: овца, а не офца, тревка, судски, а не сутски, охридски, а не охритски, челадта, ‘ржта. Явно личи, че фонетическият принцип е пожертвуван за сметка на етимологическия. Едно положително качество в македонската азбука представят двата знака ѕ, џ. Първият (ѕ) е старинен Кирилки знак, а вторият възприет от сръбската азбука. И двата звука се учленяват с един тласък на излишната струя. По това те се отличават от дз и дж, които означават два отделни звука. Знакът ѕ е белег на жив, реален звук, който се среща във всички македонски говори.

 

Примери: ѕвезда, ѕвер, ѕид, ѕуври, јанѕа, ганѕало; с џ: џам.

 

В заключение можем смело да заявим, че македонската азбука е най-старо славянско писмо, осветено и утвърдено от великите славянски просветители св. Кирил и Методи и техните ученици. Тя представя пръв значителен и успешен опит да се постигне пълна хармония между правоговор и правопис.

 

Македонската азбука би била по-съвършена, ако се прибави към нея кирилския знак ъ (ер голям), който бележи един от най-съществените реални звукове, характерни за всички македонски говори. Да се премахнат буквите љ и њ като излишни, непотребни. Палаталността на гърлените, плавните и носовите съгласни да се означава с чертички над тях.

 

Въпреки някои несъобразности, които изтъкнахме, македонското писмо е фонетическо. Изградено е върху здрави научно-практични основи. Такъва азбука е демократично-прогресивно дело, достъпно за широките народни маси и лесно за усвояване. Тя ще облекчи усилията на македонските културни работници да проучват и разкриват изразните и музикални богатства на македонската народна реч и ще тласне напред развитието на македонския книжовен език, на македонската просвета и култура.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]